Пощенска кутия за мечти

It's a day that I'm glad I survived

2008-07-25T19:29:00.002+03:00

има и такива дни. телефонът ти не спира да звъни, но повече от всякога знаеш, че си сам. Че болката в главата този път няма нищо общо с чашите от предната вечер. Че изтръпналата кожа и пресъхналото гърло не се дължат нито на студа, нито на жегата. Че просто си сам. И си най-самотния човек на света...

В такива дни всичко, от което имам нужда
всичко, което искам
е музиката
книгите
и тишината.

А всъщност последната седмица беше повече от чудесна с наргилетата у фийби, борисовата, спокойните дни на работа и новооткрите хубави песни.
И библиотеката. Бях забравила в какво се превръщам, когато вляза в библиотека. Като... не знам, не ми хрумва подходящо сравнение. Сдобих се с няколко неоткриваеми книжки, които ще са мои до 1 септември... Мисля, да изпълня плана от по-горе. Музиката, книгата и гласовете в главата ми.

Double post

2008-07-19T16:06:00.003+03:00

Part 1

Еуфорията е моят наркотик.
Всичко започва тихо и спокойно, точно по плана. В един момент обаче ... пропадаш или започваш да летиш или просто се появява нещо, някой, било то предмет, мисъл, чувство, човек, което ... все едно инжектира във вените ти свръхдоза ендрофин и адреналин. Тогава вече не можеш да спреш. Смееш се, пищиш, държиш се несвойствено за образа, който хората имат за теб, но не ти пука. Поне на по-голямата част от съзнанието ти, тази, която скача, вилнее и беснее в мъглата на еуфорията не й пука. А кой си дава изобщо зор да слуша другата?

Естествено, след време, въздействието остава. Продължава да ти е хубаво, но щастието се превръща в доволство. И все пак, не искаш да свършва. Стоиш буден до 5 сутринта, за да гледаш луната и да се наслаждаваш на остатъчното чувство.

Еуфорията е моят наркотик.
Просто щастие не е достатъчно.

Part 2

Не мога да бъда винаги мила и усмихната, имам нужда да се депресирам понякога. Човешко същество съм, мамка му. Точно затова служи този блог. Когато се вкисна, пиша, пиша и ми минава. Не съм емо, не съм самоубийца, не държа да ми съчувстват, нито съм attention freak. Просто имам нужда от кошче за отпадаци. От пощенска кутия за мечти, също. Момиченце съм по дяволите, позволено ми е 2 годишно да съм лигла.

отново

2008-07-16T00:43:00.002+03:00

... се преместих.
за две години това ми е 4тото...
... i don`t like it....
ама какво пък, life on the road

а самолетите почти влизат в стаята ми
ако застана на терасата
може би ще помахам за сбогом
на някой,
отиващ да търси щастието си
някъде далече, далече
през девет планини и морета.

и имам зелени кръгове по стените
и много свободно място за книгите,
които сега гостуват на Lord
и пътувам уж от по-далеч,
а стигам по-бързо.

и изобщо.
може да не харесвам местенето като процес
ама май си харесвам новия ... "дом".

what dreams may come

2008-07-15T00:07:00.002+03:00

...поисках си нещо...
...поисках го много пъти...
...исках го на шега и се смеех...
...стисках палци...
...молих се беззвучно, скрита в тъмното...

и го получих.

...ще имам шанс да
......тезабравя
......нетеискам
......излекувамсърцетосиоттоваглупавоневъзможнотъпоувлечениепотебе......

защо обаче it does not feel right?
it hurts even more.

коментарите не са разрешени.
i need my deep dark hole too

2008-07-01T00:11:00.002+03:00

Аксиома: За последният изпит в сесията се учи най-трудно.

Последният ми изпит за тази сесия е на 4.07. от 9.30
дотогава ми остават ~ 82 часа и 30 минути
-> работните (6+6+12) = - 24 часа
-> транспорт (грубо 3 часа) = - 3 часа
-> храна, баня, разни такива = - 6 часа
-> моткане = - 10 часа
- >скайп + форума = - 10 часа
______________________
дотук -53 часа
остават ми за спане и учене 29 часа и 30 минути
Имайки предвид, че за мен спане >>> от учене =>

Извод:
НЯМА ШАНС ДА СИ ВЗЕМА ИЗПИТА!

2008-06-29T00:44:00.004+03:00

Добре де. Има за какво да пиша. Обаче... не ми се пише, не ми се говори, не ми се обсъжда. И без това имам чувството, че само за това говоря (местоименията в българския език са много яко нещо!), а то всъщност няма нищо за казване и точно това нищо ме побърква. Просто... искам... и аз не знам какво искам. Искам да не ми пука сигурно. Което е невъзможно. Искам малко смелост и още само един подходящ момент. И двете да съвпаднат.

И, ако съм пропуснала да спомена, хората ми се възхищават.

защото е прочела толкова книги, колкото някои хора не успяват през целия си живот.
за твърдоглавието. И за специалното виждане което има към света. Може би и затова, че винаги гледа да каже, каквото мисли, което ме кефи по презумция. И общо взето е светъл човек, нищо че си има тъмните моменти и изпада в дупки. Но когато се пооправи забавлява подобаващо.
защото е истински пич; и много истинска; и има чудесен характер; и е много решителна и борбена; и много, много ме радва...
защото е болезнено искрена и откровена, което си има свой необикновен чар, задето е момичето, което най-много ми напомня на мен самата, задето не й пука толкова за дребните неща, които са обект на възмущение у други, заради хубава й усмивка.

Четири различни мения. And I don`t feel to fit дори и на едно. Мамка му. Аз ли не се познавам или лъжа по-добре, отколкото си мисля.

...........

2008-06-24T11:03:00.001+03:00

Много тъпа патка съм?! Защо само си мълча и го гледам в очите? Ми щото съм тъпа патка, защо.

Пак ще цитирам Ангел (става ми навик): Не съжалявай, ако си се провалил. Съжалявай, ако не си опитал...

Sometimes

2008-06-22T00:40:00.002+03:00

В дни като този осъзнавам колко много ми липсва Бургас. Никой да не ме разбира погрешно, аз обичам София. По много причини, по един най-обикновен, усмихнат и малко възхитен (именно възхитен, а не възхитителен) начин я обичам.

Обаче Бургас... е диагноза.
Да, имало е моменти, когато ми е бил омръзнал до болка. И все още ги има, ако ми се случи да прекарам малко по-дълго време там.
Но ми липсва усещането, което ми носи Бургас.
Все едно, проблемите на света са някъде много, много недействителни и се случват на другите хора, не на мен.
Липсва ми. Липсва ми онова шантаво дърво точно пред прозореца ни, липсва ми висенето с часове на Часовника, липсва ми ужасно много особения вкус на въздуха...
Липсват ми Грууви, пиано бара, малкото кафе до китайския, липсват ми даже прозорците на Арменската църква, по които се заглеждах всеки път като съм минавала по Богориди.
И Морската ми липсва. "Нашите" три пейки до Флората, онова място на плажа, където за първи път пих ром и особеното усещане да се прибереш вечер и целите ти крака да са в пясък...

Ужасно ми липсва.

Но... но нещата са такива, каквито са. Бургас е диагноза.
Винаги ще усещам косата си тежка от влагата във въздуха и разбъркана от вятъра.
Пръстите ми винаги ще лепнат от соления бриз.
А пясъкът е полепнал направо по сърцето ми.

Майната му на всичко останало.

Мина, мина! ... А Лора?

2008-06-18T22:59:00.003+03:00

От Кристо ме прихващат някакви идиотизми.
Както и да е, новината е, че История на книгата мина. В понеделник ще разберем резултатите от клането (с тия теми си беше баш клане). Ама важното е, че мина. Нищо, че нанесе трайни увреждания:

[22:27:23] Nevena Nikolova (Joe) каза: написахме от горната страна на острието
[22:27:28] Nevena Nikolova (Joe) каза: там където е назъбено
...
[22:27:33] Мила [Tom, басиста] каза: аха
[22:27:38] Мила [Tom, басиста] каза: супеееер
...
[22:27:46] Nevena Nikolova (Joe) каза: със шрифт, което е нещо средно
[22:27:54] Nevena Nikolova (Joe) каза: между антиква и готически
[22:27:57] Nevena Nikolova (Joe) каза: удебелено
[22:27:59] Мила [Tom, басиста] каза: ахахахахаха
[22:28:03] Мила [Tom, басиста] каза: идиотко
[22:28:09] Мила [Tom, басиста] каза: до какво води история на книгата

Та така. Вече може да различаваме готика от антиква. Изключително полезно умение. И съм сигурна, че никога няма да сбъркам Четвероевангелието на цар Иван Александър с Томичовия псалтир.

Стига за университета. Остават още 3 изпита, все пак.

Ако някой не е видял снимката вляво - да я види. 10х на Джо за нея. Честно, правиш уникални снимки, майна.

2008-06-12T10:23:00.000+03:00

...просто уча по История на книгата.

Най-любимата ми статия ever!

2008-06-02T00:31:00.000+03:00

Обичам металист алкохолик (една статия от вестник “Драма”, с подзаглавие “Психотерапевтът д-р Лилия Влахийска разговаря с вас”)

ПИСМОТО:

Здравейте, д-р Влахийска! На 17 години съм. Преди две години се привъзах към лоша компания. Влюбих се в едно от момчетата. Другите ме отвръщаваха, но ходех с тях заради Т. (една година по-голям). Свихнах с долнопробния им начин на живот, заприличах на тях, пиех без мярка. Не се прибирах по цели нощи. Исках да измъкна Т. от онази сбирщина алкохолици и наркомани. С него станахме близки, но нищо особено. Не знам дали е наркоман, но е крайно привързан към метъла. Прекалено се вживява в ролята си на металист, а това е синоним на демон, сатанист, отрепка. (Това са най-мразените хора.) Междувременно моите “приятелчета” ми изиграха мръсен номер и животът ми се обърна. Бях принудена да напусна компанията. Прекъснах всякакви контакти дори с Т. Обаче не можах да престана да го обичам. Опитах се да се влюбя в други момчета, но не става. С него дори здрасти не си казваме. Моля, помогнете ми! Кажете ми как да го спася от алкохолизма и да го измъкна от там. Обичам го!

Бивша металистка

ОТГОВОРЪТ:

Здравей, бивша металистке! Слава богу, че си се оттървала от “там”, както наричаш отвратителната компания на Т. Тази групичка не е място за млади момичета от добри семейства. Както пишеш, ти си невротизирала майка си до краен предел! Не пожелавам на никоя жена дъщеря и да скита по цели нощи с алкохолици и наркомани, вместо да ходи на училище и дискотека! Ти описваш себе си като момиче със слаб характер. Влязла си в компанията с цел да измъкнеш Т. от калта в буквалният смисъл на думата, а сама си се наджапала до дъното на покварата! Хем си се отвращавала от сбирщината, хем си заприличала на тях! Така ли си представяш спасителните операции на хора, пристрастени към алкохол и дрога?! Ако е така - тогава всички ние, психотерапевтите, бихме били зависими от всякакви вещества! Обичта предполага жертви, но не от такъв характер.

Не съм убедена, че обичаш това момче, което според теб прилича на другите отрепки. Коя нормална тийнейджърка се влюбва в отпадъци, при това металисти?! Тук е мястото да ти кажа, че това е твое мнение. Истинският метъл не е нито демонизъм, нито сатанизъм, нито измет на обществото. Просто е един вид музика с особен характер. Твоят Т. освен пристрастието към алкохола, е пристрастен и към отрицателните схващания за метъла. От моя гледна точка е неспасяем от кое да е било момиче, ако не се намесят родителите и специалисти - психиатри. Ти си търсиш тежка беля с опитите си отново да се набъркаш “там”. От привързаността към метъла може и да се откаже, като поотрасне. Но от ранен алкохолизъм оттърваването е много трудно.

Съвети как да го спасяваш няма да ти давам. Затова трябва да се погрижат неговите родители. На тебе мога да ти препоръчам какти самата да се избавищ от мисълта за момчето, което ти се струва, че обичаш. Размисли най-напред дали наистина изпитваш такова чувство към човек, с когото нищо не те свързва. Може би само външно е хубав, но само едната красота не е достатъчна за обич, нито за любов. Вие нямате нищо общо: нито приказка, ни то интересни преживявания, нито бъдещи цели. Опитай се да го гледаш с моите очи. Бездуховно, затъпяло от алкохол и еднообразие същество. Струва ли се да се тръшкаш?

Живееш в голям и известен град. Все още има хубаво време. Прочети интересна книга, ходи на плаж, на летни забавления. Морето е близо и можеш да се поразходиш с приятелки или близките си до там. Не си набивай натрапчивата мисъл, че трябва незабавно да се влюбиш в друг, за да забравиш Т. Есента се заеми сериозно с уроците си, защото ти предстои абитуриентство. А от догодина целият красив живот е пред теб. Истинската любов ще те споходи, когато най-малко я търсиш.

2008-05-31T19:55:00.002+03:00

Може да давам всичко от себе си и да не успявам, но успявам да дам всичко от себе си...

е мисъл на Ангел, която много харесвам и на няколко пъти се случи да използвам. С негово разрешение и понеже много ми импонира в момента я взимам на заем за малко.

И Строежът снощи беще прекрасен, въпреки липсата на някои хора и странните неща, които се случваха. Нищо де, аз съм фенка на психариите.

Искам пак на плаж.

2008-05-23T00:17:00.000+03:00

Понякога просто си обречен да се влюбиш в някого, колкото и да не искаш и да се бориш срещу това, човекът отсреща се оказва толкова ..., че просто нищо не можеш да направиш.

Сесия mode: Turn ON

2008-05-14T22:34:00.001+03:00

Имам толкова много за учене, че идея си нямам откъде да започна, а и нещо ми мина ентусиазма. Отивам да спя. Майната му на всичко, утре ще стана рано и ще уча.

здрав норвежки блекметъл...

2008-05-01T22:00:00.002+03:00

по-скоро финландски и по-скоро power, отколкото блек, ама, какво да се прави :

и не забравяйте:
Devil is a loser and he is my bitch!

do not talk to me

2008-04-28T21:55:00.005+03:00

Не можах. Стигнах до момента, в който Джоуел *осъзнава* как изтриват Клементайн от мозъка му и че всъщност не иска това и... просто не можах да го догледам, защото почна да боли твърде много. Имам лошия навик твърде много да съпреживявам... направо да се вживявам в художествената фикция. Ето защо от мен не става добър автор на рецензии и ревюта - от месец имам дарфт за "Антихриста" на Амели Нотомб...

Както и да е, този път исках да говоря за филми, не за книги. Ако ми е трудно да си избера любима книга, то с филмите ми е далеч по-лесно. Има филми, които гледам по десетина пъти, защото са забавни и ми действат добре - освежават ме, повдигат насторението ми, оставят ме с чувство на доволство и някаква светла вяра в щастливия завършек. Има филми, в които все едно живея. Има и такива, които ме смазват и откривам безкрайно много *истина* в тях. Неща, който чувствам, но не мога да облека с думи. Затова понякога кинематографията е по-добра от словото - умът възприема образите по-лесно, отколкото думите. Тези "съсипващи" ме филми са "Блясъкът на чистия ум" и "Отблизо". Харесвам всичко в тях. Актьорите. Сцените. Малките, изпипани детайли, които не забелязваш на първо гледане. Слоганите. (You can erase someone from your mind. Getting them out of your heart is another story. vs. If you believe in love at first sight, you never stop looking.). Плакатитe:
и .
Диалозите. Кратките брутални откровения:

Eternal Sunshine of the Spotless Mind

Clementine: You don't tell me things, Joel. I'm an open book. I tell you everything, every damn, embarrassing thing.
Mary: Adults are, like, this mess of sadness and phobias.
Joel: Constantly talking isn't necessarily communicating.
Joel: Look at it out here, it's all falling apart. I'm erasing you and I'm happy!

или:
Closer

Alice: Why isn't love enough?
Alice: I don't want to lie. I can't tell the truth. So it's over.
Larry: Don't say it! Don't you fucking say "you're too good for me". I am, but don't say it.
Larry: I know who you are. I love you. I love everything about you that hurts.

Нещо не мога да коментирам цитатите. Това, че съм болднала някой неща... тълкувайте го както искате. Чета "Странник в странна страна" и в момента имам твърде странна представа за ексхибиционизма. Майната му, аз съм чувствителна лигла. Фактът, че не цивря на филми, нищо не значи (пищенето на ужасите също!). Вживявам се твърде много. Някой ще каже - "Защото нямаш личен живот." Майната ти и на теб :D.
Причината да съм такава е, че страдам от излишък на чувства. Ако това ви е проблем.. do not talk to me. Constantly talking isn't necessarily communicating..

flood в Какво ви подразни/натъжи днес vol.3

2008-04-24T21:02:00.002+03:00

Няма да пиша в темата, защото ще ме обявят за емо...

Боли ме глава
Боли ме корем
Болят ме краката
Не съм се наспала
Изгоря крушката в банята - пръсна се и няма как да развием фасунката.
Ако искам да се изкъпя с топла вода, трябва да чакам да стане 3 сутринта
Сърчицето ми се е свило.
Не мога да спра да мисля за ... и да се вкарвам в някакви филми - от едната в другата крайност.
Няма да се прибирам за Великден, ебаси това ще е първият Великден ever без козунаци и яйца
На работа ще съм през една голяма част от почивните дни
Нямам нищо за четене, а това което имам ме депресира.
Искам Бегбеде, бе.
Писна ми да съм някаква константа, която съществува ей така сама за себе си и да се сещат за мен 1 път на петилетка, обикновено - когато им трябвам.

Точка.

Как става номерът с емотиконките?

2008-04-24T20:33:00.003+03:00

Отваряш www.kolobok.us
От менюто в страни си избираш емоцийки на каква тематика искаш да ползваш
Под полето "Код" има опция да избереш в какъв формат искаш да получиш линка - ако е за блог, отбелязваш html, ако е за форум - ubb.
Кликваш на емоцийката, която си си харесал
Копираш кода
Пействаш го на мястото в текста, където искаш да се появи емоцийката.
Готово.

2008-04-22T19:31:00.003+03:00

Аз продължавам да не пиша тук, нищо че имам разни истории...
За последната седмица:

ходих в Строежа два път за една вечер
излязох от вкъщи вързана на плитки
направих един бесен шопинг тур (тъпото е, че вече ми омръзнаха и искам още нови парцали :( )
изненадаха ме много приятно :)
ходих на П.И.Ф. в Маската и се смазах, бях забравила колко са им страхотни текстовете и как в огромна част от случаите налучкват супер точно как се чувствам.
дарих кръв (не, не съм луда!)
шматках се с Неделина и Йоана из София
Ходих на следобедно парти за имен ден и беше яко, но изтървах Строежа после, защото много ми се спеше :(
Разни други неща, за които не ми се пише

P.I.F

Беше невероятно. Ок, Обратен ефект бяха забавни, пленителни и ти видагаха настроението до небето, но P.I.F са си ... P.I.F - групата с най-прекрасни текстове и също толкова прекрасна музика :) Текстовете им особено. Започнаха вечерта със "Всеки ден", която ми е една от най-любимите, а точно в момента, в който се бях вкиснала нещо - сигурно от умора - започнаха първите акорди на "Камбаните", която ме смазва. Обичам тази песен, макар да ме
психира, особено след като една събота, когато бях дежурна с Денислав, той пускаше само тази и още 2 песни. Цял ден. 8 часа. Лудница!!!

Казах ли ви, че обожавам текстовете на P.I.F? Или че днес, като си тръгвах от работа в слушалките ми звучеше "Вали" а от облаците над мен се изсипа егати проливния гнусен дъжд, а на мен не ми пукаше и си припявах тихичко "и взирах се в комета, но нямам шанс, аз още виждам твоята следа...Мдааа!"

ефектен обрат

2008-04-09T01:21:00.002+03:00

Днес е вторник, а аз от петък вечерта, или по-скоро от събота сутринта отлагам да пиша за нещо прекрасно. Явно съм алчна и държа да запазя прекрасния спомен само за себе си. Хех.

Историята започва с края на работната седмица и прибирането ми в сравнително добро настроение, голяма торба junk food и кока кола и идеята да релаксирам с книжка и/или чат, игрички, форум. Обаче тогава дойде Предложението. Да, главната буква не е случайна.

[04.4.2008 г. 17:00:43] *** says: а тази вечер ще ходиш ли на Обратен ефект?
[04.4.2008 г. 17:01:17] Мила... says: ами не знам
[04.4.2008 г. 17:01:22] Мила... says: обратен ефект ще свирят?
[04.4.2008 г. 17:02:09]*** says: в маската
[04.4.2008 г. 17:02:15] Мила... says: ми аз сега чувам...
[04.4.2008 г. 17:03:33]*** says: е, ходи ли ти се?
[04.4.2008 г. 17:03:44] Мила... says: ми май да

И така се оказах в Маската още в девет, което беше тъпо и недоомислено, но просто нямаше откъде да знаем, че "групата" почва в 24.00 ? Та пихме по нещо, запазихме си местата, разходихме се, някой хора ядоха и стигнахме до прозрението, че на никой, който има Heroes 3 не му трябва WoW .

Малко след като се върнахме в клуба, започна и обратен ефект и... ЧОВЕЧЕ!!!
Беше велико. Страхотно. Смазващо готино.

Добре де, в началото бях доста голямо дърво. Ама те пяха Sleeping in My Car на Roxette. И кавърът беше наистина як!!! Напълно си заслужи трите удивителни.

Както и да е, малко по-късно бяхме вече пред самата група. Абе, Кольо, кога си е обръснал главата?! Аз го помня с безумно дълга, зле изрусена коса от един предизборен концерт в Бургас. "Водещ" беше Карбовски, а другите участници - Фанданго (omg) и Контрол. И беше яко.

Но в "Маската" беше наистина смазващо. Първо, че в паузите, докато групата пиеше, пускаха безумно "моя" музика, "моите" парчета. Второ, че самата група, която както се оказа, имала нов член, не свири всичките си песни. Затова пък правиха готини кавари. Е, като изключим факта, че опропастиха Металика, всичко беше идеално.

И трето - аз. Избухнах. Избухнах до такава степен, че... куфях, танцувах, учиха ме на разни завъртени танцови стъпки, куфяхме си още, подскачах. Както се казва, избухнах жестоко. По едно време изсвириха една от любимите ми песни - Bulgarish и тогава бях все едно - ама с пусната коса. Чак някакъв образ дойде да ми каже нещо, което прозвуча като "Имаш много готина коса искам и аз такава", но не мога да съм сигурна. Както и да е, малко след това си тръгнахме.

End of story.

Айде, .

Подозрения и прозрения...

2008-03-29T20:35:00.006+02:00

без Джейн Остин, но с викториански звучащо заглавие.

Подозирам, че нещо ми има. В смисъл, никой нормален човек не се тормози сам себе си, така както аз мене си. Който не разбира това изречение, да прекара малко време в Бургас и да усвои (не)правилната употреба на местоимения*. Но да се върна на подозренията, за местоименията после, ако остане време. Подозрение номер едно се роди една сутрин, когато се прибирах отнякъде. Стоях на спирката, чаках си автобусчето и се чудех, какво точно се случва с мен последните няколко дни, когато ненадейно ме тресна факта, че аз бях нещо като щастлива. Добре, де не щастлива, но определено доволна от живота. А това, дами и господа, понякога е много, ама много по-добре от това да си щастлив. Защото щастието много ангажира, а на доволството можеш просто да се отпуснеш и да си гледаш кефа. Подозрение номер две е донякъде следствие от подозрение номер едно, а именно, че незнайно как, човек явно може да е доволен от живота и без да има всичките седем признака на здравите зъби, простете на абсолютното щастие. Подозрение номер три се оформи в главата ми с огромни червени букви: "Абе ти ебаваш ли се с мен?!". Защото това означава, че аз през по-голямата част на съзнателния си живот (т.е. последните 10-11 години) съм се депресирала заради тоя дето духа. И никой да не ми пробутва клишето, че щастието било да се научим да оценяваме това, което имаме, да сме щастливи с малко и прочее – това е просто мързел и липса на амбиция. На тези хора ще препоръчам да си седнат на задника и да поработят над себе си. Не се става така лесно човек, ей! Подозрение номер четири – “Миленке, ти наред ли си с главата или пак си я загубила?” - т.е. дали случайно не съм взела, та да съм се влюбила. Защото такива умни, философски и обобщаващи изречения за живота се пръкват в пространството между двете уши именно в такова състояние. Вече в Двестаиосемдесет** направих кратка инвентаризация на чувствата. И о, чудо на чудесата невиждано – не запетая не бях влюбена точка. X, Y и Z са много готини и свестни момчета (хах, Мария казва, че когато не можеш да кажеш нищо хубаво за някой мъж, казваш, че е “свестен”...) и ако бях нормалната аз досега да съм се влюбила до уши в поне единия от тримата. Обаче изглежда, напоследък не просто не съм нормална, ами съм минала покрай нормалността, пожелала съм й “Приятен ден” и съм хванала пътя в обратна на нейната посока.

Тогава започнаха да ме заливат прозренията:
• Най-вероятно един ден ще свърша в лудницата с шепа хапчета за вечеря и две за закуска. Шепи, не две хапчета. Ха-ха.
• Много си ми е добре така всъщност.
• Имам някакъв психологически проблем, свързан със светлооки мъже.
• Щастието не ми е достатъчно. I DEMAND EUPHORIA!
• BOL ми липсва, но откакто не работя там не ме е боляла глава и не съм се чувствала виновна на целия свят за проблемите им с интернет. Хубаво е, клиентите да са любезни, а не зли.
• Писмена rulzzz!

*След като сте имали нервите да изчетете дотук, значи наистина ви е станало интересно за местоименията: “Аз ме боли”, “теб какво ти е” и пр. е начинът, по който се употребяват местоимения в Бургас. Особено това в първо лице единствено число е много, ама много задължително. Запомнихте ли добре? Номерът е да си достатъчно самовлюбен, че да започваш всяко изречение със собствената си персона.

**Защо в София на автобусните линии с двуцифрен номер се казва “девет-четири”, “осем-осем”, “седем-две” и пр., но на всички останли си се казват нормалните числови, а не цифрови стойности (триста и шест, а не три-нула-шест и т.н.), а ако някой може да отговори наистина смислено на този екзистенциален въпрос, има една бира от мен. Обещавам.

И за да завършим този странен пост с песен:

Главното е да сме живи и здрави,
останалото нека забравим.
Останалото е плевел и плява
и само тук-таме Тинтява, Тинтява, Тинтява 6...

Аз

2008-03-22T18:00:00.004+02:00

...мразя да ставам сутрин, въпреки това винаги първа се събуждам.
...мърморя.
...ям боклуци.
...обожавм книгите.
...харча парите си за глупости.
...не съм особено далновидна.
...щях да съм червенокоса, ако не обожавах факта, че съм брюнетка.
...познавам хора, които не понасям, но въпреки това не бих отрязала.
...съм злопаметна, а често - просто зла.
...завиждам.
...обичам шоколад.
...бих направила всичко, стига един от 4мата души, на които най-много държа, да го поиска от мен.
...обичам свалките и игричките свързани с тях.
...обичам и секса.
...обичам да надувам музиката.
...понякога слушам чалга.
...чета "розови" романи.
...най-мразя да мия чинии.
...карам хората да говорят, когато нямам какво да си кажа с тях.
...гледам "Приятели" винаги, когато съм депресирана.
...харесвам блузи с големи деколтета.
...вманиачена съм на тема обеци.
...понякога просто ме мързи толкова много, че ако ме болеше, щях да умра в агония.
...кръшкам - предимно от университета.
...не винаги получавам това, което искам.
...дори да знам, че не съм права, упорствам от един инат.
...не съм лош човек.
...понякога се смахвам.
...има един човек, който ме изкарва от кожата ми. Иска ми се да го убия, но когато го видя ми минава - просто не мога да му се сърдя.
...мразя да крещя.
...мразя да ми крещят.
...винаги съм виновна за всичко.
...обичам да гася лампите и да паля свещи.
...понякога просто се взирам в тъмното.

Има и още. Но няма смисъл да го пиша. Аз съм точно това, което съм. Не мога, не искам и няма да бъда нищо повече или по-малко.

Дурго нямам,животът ми даден е,
а сърцето само си избира.

2008-03-14T21:03:00.002+02:00

Почти всичко се подрежда както искам. По почти идеалния за мен начин. И това ме кара да се чувствам ... добре. Просто добре... а би трябвало да съм нахилена като зелка до ушите, да се хваля на всички и да подскачам като надрусан мармот наоколо.
Странно.

2008-03-07T20:20:00.002+02:00

Днес си поупражних немския. За първи път от доста време имах настроение, не само да припявам на Rammstein, но и да превеждам. Зле... Супер тъп ден, което е нормално след леко екстремната седмица. Искам пак в Бургас... да е топло, да съм на плажа с бутилка студена бира и да си плицикам краката във водата...

А, ето и превода:

Rammstein - Stirb nicht vor mir (Don't die before I do)

Нощта разтваря утробата си
и нарича детето Самота.
И е тихо, безжизнено -
насред времето аз плача тихо.
Не зная как се казваш,
ала знам , че теб те има.
И знам, че все някога
все някой ще ме обича.

Той идва всяка нощ при мен
но нищо не е останало за казване.
С ръцете му около шията ми
затварям очи и преминавам отвъд.

Не знам кой е,
но в сънищата ми го има.
На страстта му и целувките
и аз не мога да се противя.

Аз чакам тук.
Не умирай преди мен.
Аз чакам тук.
Не умирай преди мен.

Не знам кой си,
но знам, че те има.
(Не умирай)
Понякога любовта е тъй далеч
(Чакам те)
Твоята любов не мога да отмина.
Чакам те.

Всики къщи са покрити с сняг,
а в светлината на свещите
те всички са заедно
и само аз...
аз чакам само теб.

Страшно много обичам тази песен.

2008-02-27T14:49:00.001+02:00

Тестче.
Назаем от Ели