HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров

Благодарност за проявена солидарност с благородната кауза на списание ИДЕИ

2009-11-22T07:20:00.007+02:00

На два пъти поканих най-известните български блогъри да си сътрудничим около списването на списание ИДЕИ (Отворено писмо до българските блогъри за сътрудничество по издаването на списание ИДЕИ): първият път ги поканих публично, вторият път - лично. Неколцина ми отговориха (Константин Павлов, Иво Инджев, Минчо Спасов, Даниела Горчева, Живко Ламбрев, Димитър Аврамов, Васил Видински, Тихомир Димитров, Христо Беров), отговорилите или обещаха бъдещо сътрудничество, или пък най-любезно отклониха поканата. Останалата, огромната част от поканените, разбира се, по хубав наш български обичай, най-красноречиво си замълча...

Разбира се, много други хора по най-различни начини подкрепиха списанието: с текстове, с помощ при разпространението (ние, издателите, решихме да подарим първа книжка на списанието на колкото се може повече български библиотеки - университетски, градски и училищни; по-голямата част от тиража ще отиде по това предназначение), с добра дума и насърчение. Тук искам да спомена поне господата Антон Рачев и Атанас Ганчев от Русе, г-н Георги Чобанов от Варна, г-жа Анелия Петрова от Детройт, САЩ, г-н Христо Беров (Берлин, Германия), госпожа Гергана Герасимова от Велинград, господата Петър Каменов и Иван Иванич от Монтана, г-жа Татяна Колева от София и много други. Тази подкрепа за нас, създателите, редакторите и издателите е особено важна; затова тук искам най-искрено да благодаря на всички, които изявиха солидарност с благородната кауза на списанието.

Благодарение на такава човешка съпричастност сме готови да поемем всички бъдещи трудности, за да се утвърди започнатото, защото добре знаем, че съвременният българин има потребност и от такива издания. Няма да ни е леко, понеже наистина сме бяла врана или черна овца на издателския пазар на периодичните издания. Огромни пречки сега имаме с включването на списанието в каталозите за абонамент на периодичните списания и водим битка да влезем поне в един-два каталога, за да могат поне библитеките да се абонират (понеже те специално нямат друг начин да калкулират средствата за абонамента освен чрез ползване на услугите на такива фирми). Слава Богу, на път сме да решим окончателно проблема с регистрацията на списанието в Народна библиотека, за да получим идентификационен номер още с втората книжка (понеже се било искало поне няколко книжки да излязат, та да отпуснат такъв номер).

Но ние, издателите на списание ИДЕИ, бидейки философи, добре знаем, че нищо добро и стойностно на този свят не може да се утвърди без мъка, без борба и трудности, та затова на нищо не се учудваме. Даже има такава зависимост: колкото нещо по-трудно се ражда, и също така колкото с по-голямо безразличие бива прието раждането му от "широките народни маси", т.е. мълчанието, при което то се ражда, е по-гръмогласно, толкова по-голяма е гаранцията, че това, което се ражда, е стойностно, е ценно, е истински потребно.

Така че в този смисъл ние сме съвсем окуражени и дори имаме предчувствието, че куражът ни ще се увеличава все повече с времето, когато все повече хора разберат, че такова списание изобщо съществува. Така че ония от "великите и непристъпни блогъри", които така високомерно си замълчаха, когато ние така любезно ги поканихме, в някакъв смисъл ни окуражиха още повече, за което искам и на тях да благодаря. Защото ако списанието ни беше посрещнато с вопли на всеобщо одобрение, тогава щях силно да се смутя, ала сега всичко е наред, е както подобава...

Заповядайте на премиерата на една знаменита книга!

2009-11-22T07:17:00.000+02:00

Ех ти, прословут български наивнико - докога ще се оставяш да те водят за носа?!

2009-11-21T08:24:00.005+02:00

Статията Няма тинтири-минтири в ДПС, написана от Едвин Сугарев, си заслужава да бъде прочетена. Ето по тази причина ви давам директен линк към нея в сайта Кафене.нет. Доста разумни и показателни явления и факти са приведени там, които ще са интересни особено много за младите, които няма как да помнят случилото се в предишни години, но и особено интересни би следвало да са и за избирателите с прекалено къса историческа памет - които у нас са толкова много, и при това толкова лесно и бързо забравят.

Особено пък са важни едвиновите предупрежденията за някои лесно забелязващи се симптоми, които показват, че Бойко Борисов и Доган сякаш наистина се намират в някаква странна симбиоза, все едно са третокласни актьори в един блудкав спектакъл, направляван обаче от умел и опитен режисьор; спектакъл, който се разиграва пред очите на зиналата от наивност публика, чиито лиги текат от очакване за нови поредни чудеса. Е, ще ги получат, ама чудесата и чудесиите съвсем няма да са тия, които мнозинството от публиката очаква, а съвсем други.

За мен беше интересно да разбера, че оценките на Сугарев за събитията след 1989 г. до наши дни изцяло, точка по точка и дори дума по дума съвпадат с интерпретацията, която моя милост изложи преди две години в книгата си "Страстите и бесовете български" (Кратка психологическа история на съвременна България). Което и показва, че подобен род интерпретация няма как да не е верна.

А що се отнася до това, че обективният анализатор няма как да не забележи фаловете в игричките на Б.Борисов и на останалите, далеч по-опитни от него играчи, примерно на Доган, смятам, че тепърва предстоят големи изненади за оная нашенска публика, която със зинала уста и преизпълнена с нескривано възхищение, следи богатирските действия-бездействия на нашия нов спасител. Затуй ми се иска да изкрещя ето тия думи:

Ех ти, прословут български наивнико - докога ще се оставяш да те водят за носа?! Спри се малко де, осъзнай се, отрезви се от тоя опиум, с който те кадят, и дето толкоз лесно те лови: леле-мале, пълно е с наивници у нас, които са по-наивни и от децата даже!!!

Не зная как ще я караме с тоя толкова наивен, простодушен, малодушен и пр., сиреч, немислещ народ; май ще я докараме и тоя път дотам, докъдето сме я докарвали толкова пъти в предишни години: до под кривата круша ще я докараме! Докъде другаде да я докараме щом мнозинството от нас са такива неспасяеми лапнишарани?!

Списание ИДЕИ: раждане и начало на духовна общност, път към консолидацията на новата българска интелигенция

2009-11-21T07:20:00.009+02:00

Необходима, повече от необходима бе появата появата на списание с подобна тематика и най-вече насоченост. Не само за да се запълни съществуващия вакум, получен вследствие на липсата на единна съвременна философска система, отразяваща състоянието на българската философска мисъл. Но и от липсата на цялостна концепция за бъдещето на българския Човек в историята. А също от липсата на вестници, на списания, на студии и монографии, ако речете дори - въпреки някои спорадични изяви на изследователи като Ерика Лазарова и Димитър Цацов например.

И въпреки че Интернет пространството отчасти запълва тази въпиюща празнина, която за себе си наричам духовна нищета на прехода без продължителност, то въпросът

Какви сме ние днес, какво трябва да съхраним, развием и обогатим, какво да променим, за да станем не само равноправнен, но и равнопоставен и пълноценен член на нова духовна Европа?

остава открит. И тъкмо списание „Идеи“ тази умишлено изоставена духовна ниша.

Какво привлича в него и защо ще бъда един от най-ревностните му читатели и разпространители?

Най-вече концептуалността му и четивността на текстовете (посланията), изграждащи неговата духовна монолитност. Концептуалност - новата българска философска доктрина - та нали философията е мъдростта на вековете, озаряваща ни днес, визирана към бъдещето?!

В този смисъл - и ний сме дали нещо на света. Достатъчно е да споменем присъствието в първата книжка на списанието на най-прочувственото есе на д-р Янко Янев - “Философия на Родината“.

Днешният българин, подобно на европейския си събрат е безумно самотен, отчужден (алианиран), намиращ се в духовна безпътица, но вярващ, че личността е най-твърдата опорна точка. Изградил ценностната си система, запазил автентичната личност у себе си и автохтонността на племето си, българинът ще бъде в Европа като нашата единствена България (Антон Григоров).

И ето че пред очите ни се ражда новата духовна общност, новото начало - новата българска интелигенция, тази, която не само съзерцава и умува, а и се бори за себе си, за България. Защото каква бе разликата между интелигент и интелектуалец: първият консумира, вторият - твори, създава.

На добър час! Един от вас и винаги с вас!

Атанас Ганчев, Русе

Колега - философ и блогър - стана президент на Европейския съюз!

2009-11-20T06:06:00.003+02:00

Напълно споделям вълнението на Иво Инджев по повод на това, че вече си имаме нов президент, което си заслужава да си го честитим: става дума за тия от нас, които ги е срам, че президент до този момент ни беше лицето Гоце Първанов. Сега вече не ме е толкова срам, защото, бидейки гражданин на Европейския съюз, зная, че вече мой президент е Херман ван Ромпуй. Честит ви президент, свободни българи и граждани на Европейския съюз!

Ето информация, от която можете да научите доста за човека, който вчера стана президент на Европа: Херман ван Ромпуй е първият президент на ЕС. А ето и блога на този човек. Оказва се, да, наистина се оказва, че той не само е блогър, но е и философ, т.е. както се казва, сме колеги във всеки един смисъл. Ето информацията, която ме приведе в състояние, както се казва, на "законна гордост", понеже е един вид косвено признание и за такива като мен, философи-блогъри:

Роден през 1947 г. в Брюксел, той е завършил философия и икономика в Католическия университет в Льовен... Уважаван интелектуалец, Херман ван Ромпуй е автор на шест книги, активен блогър и майстор на писането на хайку... Херман ван Ромпуй (HermanVanRompuy.typepad.com) е представител на десноцентристкия Християндемократически призив...

Виждате, че като капак на всичко с г-н Ромпуй имаме и аналогични политически убеждения и ценности, а и също така и двамата пишем книги. Е, има и една разлика между двамата: той е уважаван интелектуалец, а аз съм... "най-дразнещ", но това пък е съвсем в реда на нещата - аз живея не в Белгия, а в България!

Но най-много ме радва това, че си имам нов президент, а за фарсовия Гоце Първанов може да позабравя малко. Ето защо искам да честитя на всички, които като мен дълго си мечтаеха за достоен президент, това, че вече мечтата ни се сбъдна: нека да измием срама, нека да се радваме, че ако не като българи, то поне като европейци, си имаме нормален човек-некомунист за президент. А това съвсем не е малко и значи много за ония, които разбират!

Посетете едно ново, интересно и смислено място в българския интернет: сайта "Българската 1989-та"

2009-11-20T05:42:00.004+02:00

Получих тия дни имейл, благодарение на който разбрах за създаването на интересен и полезен сайт (блог), наречен "Българската 1989-та". Негови създатели са П.Добрев и Н.Колев. Сложих си адреса му в списъка си с блогове и сайтове, които следя и чета всеки ден. Мисля, че тази информация ще е полезна и за всички ония, които са небезразлични към събитията, бележещи началото на пътя на България към свобода, демокрация, просперитет, т.е. началото на прехода на България от комунизъм към човешко общество. А ето и съобщението, за което стана дума:

Здравейте,

На годишнината от първия свободен митинг в София след 10-ти, с колегата Николай Василев се радваме да ви представим сайта "Българската 1989-та".

Постарали сме се да качим доста информация за събитията, които са се случили у нас през годината на промяната. Данните са събрани предимно от съвсем скорошни журналистически разследвания по темата, както и от богатия аудио архив на Петър Бояджиев, предоставен ни безвъзмездно.

Предстои да бъдат качени още доста неща. Надяваме се да намерите проекта ни за полезен.

Поздрави, Петър Добрев

Забележителна книга, която обогатява личността - особено пък търсещата личност, искаща да бъде себе си по най-добрия начин

2009-11-19T05:37:00.008+02:00

Минаха доста дни, почти цяла седмица, откакто прочетох невероятната книга на Тим Харфорд "НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА и тяхната логика", но все отлагах да запиша тук впечатленията си. Но ето че тази сутрин станах и първото, за което се сетих, беше да си изпълня обещанието, което ви дадох преди време, когато обявих, че съм си купил тази книга и че сядам да я чета.

Прочетох я кажи-речи на един дъх, понеже такова четиво наистина не те оставя да посегнеш към друга книга докато не изчетеш и затвориш и последната страница; всъщност, за два дни я "изгълтах", а впечатленията ми са толкова многообразни, че не зная откъде да започна. Същевременно, пишейки за така силно впечатлилата ме книга, ще се постарая да бъда колкото се може по-кратък.

На първо място искам да категоризирам "жанра" на книгата "Нещата от живота..."; това е книга, която на най-ясен, достъпен и в същото време богат, изразителен език излага твърде важни и трудни за описание проблеми на науката, в случая на икономиката, но също и на психологията, социологията, а защо не и на философията. В такъв един смисъл можем да отнесем тази книга към жанра на "научно-популярната" литература, което обаче съвсем не може да обхване и изрази същината на нейното послание. Лично мен крайно много ме удиви и възхити лекотата, с която авторът, британецът Тим Харфорд (доста млад човек, впрочем, роден е през 1973 г.) излага разбиранията си по едни иначе твърде сложни за обяснение човешки проблеми. Явяващи се и проблеми на много науки (икономика, социология, психология и др.), защото истинските учени винаги са се познавали и различавали по това, че умеят на най-човешки език да изразят и най-големите постижения на съвременната наука.

Тук искам да вметна, че ако има нещо, на което най-много завиждам на днешните млади хора, то е, че имат възможността да четат такива превъзходни книги, способни да упражнят върху тях огромно влияние - за да станат ценни личности най-вече за самите себе си. Защото това са книги, за каквито ние някога можехме само да си мечтаем, но от които бяхме лишени; питам се, какво ли би станало от моето поколение, ако ние също бяхме имали възможността да четем такива книги? И си отговарям: за жалост, жестоко са ни ощетили като подобни книги на западната наука просто ни беше отказано да четем; те тогава бяха забранени. У мен обаче още тогава, по малкото от западната наука, до което тогава съм могъл да се докопам, се породи един такъв пиетет към стойностната научна книга, която обаче в същото време е и твърде човечна, разбираема, достъпна и въздействаща за всяко съзнание.

Както подех тоя анализ, рискувам да се разпростра в много страници, а обещах да бъда кратък. Искам още да обърна внимание на това, че аз лично никога не съм и предполагал, че такива най-сложни и съвременни проблеми на икономиката - и също на човешките реакции спрямо нея! - могат да бъдат излагани така занимателно, чрез много и то твърде умело подбрани примери, и в същото време да се върви така убедително към съответните необходими заключения. Констатирах и едно крайно интересно взаимно проникване на подходи и типове анализ, характерни за различни науки, за да бъде описано едно явление, което на пръв поглед е чисто икономическо; ала в реалния живот няма чисто икономически, или чисто психологически и пр. явления, а всичко се преплита в едно цяло, което западни учени от калибъра на Тим Харфорд успяват да пресъздадат със средствата на езика по най-превъзходен начин. Затова ми се струва, че не само нашите икономисти трябва да вземат пример от тоя образец, ами и дейците на много други така важни за съвременния човек науки като психология, социология, културология, а защо не и философията. Няма как и да не отбележа, че нашите учени са се толкова откъснали от реалните проблеми на човека, така са се капсулирали и отдали на някакво абстрактно теоретизиране, че неизбежна е констатацията: те са на светлинни години разстояние от това, което представлява днес западната наука, която се стреми да е все по-близо до човека - и да го обслужва, да му помага, да го насърчава в търсенето на истината за самия себе си, която ни е жизнено необходима.

Ще трябва да привършвам, щото тази книга наистина ме подбужда да кажа толкова много неща, които могат да се превърнат в един момент в... цяла една книга. Лично на мен като автор прочетеното много ми помогна да си внеса някои важни корекции в подхода си към писането на книгата, над която сега работя, и която носи (засега) условното наименование ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ: пътят на успеха. А пък книгата НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА и тяхната логика, на която тази сутрин се опитвам да напиша една възможно най-кратка рецензия, е книга, която трябва да бъде прочетена от всички ония хора, които не са безразлични към своя успех в живота, които твърдо са решени да постигнат всичко онова, което животът може да им даде. Малко е да се каже, че това е поучителна книга, тя е нещо много повече от това: тя е книга, която обогатява личността, особено пък търсещата личност, личността, която иска да бъде себе си по възможно най-добрия, пълноценен начин.

А пък за хора на бизнеса у нас, предприемчиви хора, практици, да не говорим пък за студенти по хуманитарните специалности, а особено за практикуващи икономисти, анализатори, политици, управници, финансисти и пр. тази книга направо е безценна: ако не я прочетат са загубили прекалено много - много повече, отколкото си заслужава да си позволят. С тия думи искам да завърша, а пък искам в завършек да спомена, че от вчера вече чета друга книга: СЪВЕТИ ЗА БИЗНЕСА И ЖИВОТА, с автори Д.Тръмп и М.Макайвър. Но за нея ще пиша отделно и скоро. А сега ви желая лек ден.

Искане на българите в чужбина за премахване на дискриминационни разпоредби, приети с новия Семеен кодекс

2009-11-19T05:25:00.004+02:00

ПЕТИЦИЯ ЗА РАВНИ ПРАВА ПРИ ОСИНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА

от Гражданска инициатива за равни права при осиновяването, подкрепено от Фейсбук група "Гласуване без Граници":

Уважаеми госпожи и господа,

Ние българите живеещи в чужбина, призоваваме отговорните институции, да обърнат внимание на потресаващите дискриминационни разпоредби за осиновяване, приети с новия Семеен кодекс и последващото вторично законодателство. Новият режим на осиновяване поставя нас – вашите сънародници, живеещи в чужбина в унизителното положение да се чувстваме чужденци в собствената си страна, отнемайки ни възможността да осиновяваме български деца наравно с българите, живеещи в България

Цивилизованият свят, към чиито ценности се стремим, отдавна е отворил вратите си за всеки, давайки равни права на всички граждани, а правото да избираш къде да живееш и как да устройваш живота си, отдавна не е предмет на дебат.

На 01.10.2009, с влизането в сила на новия Семеен Кодекс, бяха въведени промени, които безапелационно изключиха нас – българите, живеещи в чужбина от възможността да осиновяваме деца в България. Новият режим ни задължава, да преминем през процедурите за международно осиновяване, наравно с чуждите граждани .

Прагматично, за нас това означава:

- задължително насочване към акредитирани посреднически агенции за международно осиновяване, които са изключително скъпи;
- многократно по- дълъг ред на чакане за вписване в регистър, към момента 3-4 години;
- възможност да осиновим единствено деца, получили вече 3 отказа да бъдат осиновени от български граждани, живеещи в България;
- Драстично по-високи държавни такси при допускане на осиновяване.

Емоционално, за нас това е обидно и унизително. Живеем в чужбина, обикновено за да осигурим по-добър живот за семействата си, а не защото не обичаме родината си или не се чувстваме достатъчно българи. Защо трябва да бъдем наказвани от собствената си държава за правото ни да живеем свободно и да избираме мястото си на живот и работа. Съгласно Конституцията на Република България - член 26, ал.1, Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.

Приетите нововъведения в режима на осиновяване, започнаха да се прилагат и към семействата на българи в чужбина, стартирали процедурите си по проучване за осиновяване преди 01.10.2009 г. в условията на стария Семеен кодекс. Администрацията принуждава нашите сънародници сами да изтеглят документите си за кандидатстване, сами да се откажат от по-благоприятния стар регламент и да започнат отново цялата процедура от самото й начало, според новите дискриминационни разпоредби.

С настоящата петиция, се обръщаме към компетентните български институции, с молба да бъдат преразгледани разпоредбите на новия режим на осиновяване. Да бъде върнат режима на отменения Семеен Кодекс за осиновяване от българи живеещи в чужбина. Искрено се надяваме на вашите активни действия към незабана промяна на сегашното законодателство.

Една изповед, показваща жестоката участ на некомуналната личност у нас

2009-11-18T15:29:00.013+02:00

Драги г-н Грънчаров, вчера Антон ми даде един от сигналните броеве на списание „Идеи“. Цяла нощ не съм спал докато не го изчета, но тъй като все още впечатлението ми е твърде прясно, няма я дистанцията от текста на списанието като цяло, както и на отделните текстове и за да избегна личните си пристрастия, ще ви изпратя културологичния си анализ малко по-късно, евентуално след една седмица.

Сега ще се задоволя само с евентуалното заглавие на бъдещата си рецензия:

Списание “ИДЕИ“ - начало на бъдещата общност на новата българска интелигенция.

А сега, както Ви обещах в един от предишните си коментари, който Вие постирахте отделно, за което искрено Ви благодаря, изпращам пролога (въведението) на документалната си повест „Решетката“ и ако Вие решите, можете да го изведете като отделен постинг. Впрочем това е едно есе, пропито с много, много болка.

Мълчанието е злато - във "фермата"-блато.

Тук, където преди точно половин век се научих на А, БЕ и където преди деветнадесет години имах неразумието, поради вродената си доверчивост да пристъпя прага му, но вече като учител, днес всеки ден се срещам със собственото си унижение. Най-подтискащото, най-смазващото, най-лично ужасяващото човешко състояние, което унищожава и капката човешко достойнство. Унижението, което парира волята за изява, което те омерзява до такав степен, че поглеждаш към огледалото само когато се бръснеш, защото се страхуваш да не видиш отново втръсналите ти до болка фрагментирани кадри от „Мълчанието на агнетата“.

Мълчиш и се оправдаваш - а парчето хляб е важно в тези жестоки времена. Макар че като онзи Чудомиров герой, смазаната писарушка, ти се иска да изокаш, но си траеш, стиснал плътно езика зад зъбите си, които вече предателски са почнали да се клатят, защото Радой Ралин се мярка пред уморените ти очи:

“Който си отваря устата, си затваря вратата“.

Мълчиш, мълчиш, а когато все пак нарането ти чувство за човешка чест и професионално достойнство закрещят в теб, всичко наоколо е заприличало на огромна „Животинска ферма“. Тези, със закърнелите сетива, за кой ли път са яхнали посоката на вятъра, за кой ли път са променили собствените си перископи и са запълнили дори и акваториите към фермата.

А там, довчерашният вузовски комсомолски активист и заклет някога млад парторг се е преобразил в Порки и раздава ли, раздава хляб, благинки и правосъдие:

- Десет на мене, пет на братовчедите, три на помощниците и верните хора, две на послушковците и останалото ,ако е останало - на останалите.

Мълчанието е злато, във фермата-блато.

Е, като се разприказва, поразтуши ли ти се душата, притъпи ли се болката, сядай, хапни, пийни, погледай телевизия, наругай за пореден път родната кочина и по-зачервените си събратя и така до утре - до поредната среща със собственото си унижение. Лека, ако изобщо е лека нощта, до утре сутринта, до вдруги ден, до сряда, до четвъртък, петък и отново, и отново.

Със стиснати зъби и залепнал език. Не се утешавай с Гоя, Камю, Сартр, Фром, те хляб не дават, нашата философия е бамбащка, балканска, поне като Диоген една лещичка пред Агората да хапнеш, все ще е от полза. И все пак - защо “Решетката“?

Защото непримирението спрямо порядките в родното ми училище ме доведе до онова заведение, където всички прозорци на стаите са зарешетени. И в моята стая, трета по номер, прозорците бяха с плътни метални външни правоъгълници, имаше шест легла, но никога, поне в краткия ми престой, пациентите не биваха повече от четирима. Стаята на хрисимите, на поносимите, на тези с леките депресии.

В малкото мигове, в които оставах сам, винаги гледах към решетката на десния прозорец мислено си задавах въпроса:

Какво ни отделя нас, които сме вътре и тези от нас, които са отвън?

Едната решетка.

По-късно щях да си задавам и други въпроси: Кой свят е по-привлекателен и най-вече по-сигурен - този от „Един есенен ден по шосето“ или този от „По пътя“. А кой е пътят? А светлината?

Тук зад металните завеси имаше само процепи от светлина.

“РЕШЕТКАТА“ - тъжна изповед-равносметка на един учител, застанал в предверието на житейската си зима, застигнал синора, където няма бъдеще, а само минало.

А настоящето е просто „Полет над кукувиче гнездо“...

Автор: Атанас Ганчев (Русе)

Лекция с дискусия на тема: Епохалният български преход 1989-2009 г.: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?

2009-11-18T15:20:00.001+02:00

Сутрешните Барекови мерзости не престават: колко ли му плащат на туй момче, та се старае толкова?!

2009-11-18T08:08:00.007+02:00

Всека сутрин моя милост си има обичай да мине бързо и накратко по всички телевизионни канали, за да зърне де що става и какви мерзости се вършат там; минавам като тайфун, зървам туй-онуй и се махам бързо, щото на ден мога да издържа и понеса само една-две мерзости, не повече. А пък и имам болно сърце, та докторите ми рекоха да се пазя от всякакви подобни дразнители.

Та вчера, минавайки през БТВ, успях да зърна как Береков, мазно и гаднярски усмихнат, рече ето тия знаменателни думи, то рече досущ-следното:

"Тия избори за кмет в София показаха, че РЗС се оформи като втора политическа сила в дясното пространство след управляващата партия ГЕРБ!"

Рече тия думи мазнярят Бареков, гузно преглътна, а пък аз, нали съм серсем, веднага се запитах: колко ли са му платили мутрите, дето стоят зад туй "РЗС", за да изрече тия мерзостни и лъжливи думи? Щото, не знам дали ви е направило впечатление, че най-чест гост на Бареков от доста време не е друг, а Янето, по-чест дори от премиера Б.Борисов; а пък он, Бареков, не крие най-топлите си чувства и любовта си даже към туй Яне, което на по-незаспали хора като мен иде да напомни, че изглежда мутрите, стоящи зад "РЗС", явно му дават доста добри парички на наший нравствен тартор Бареков. С който, впрочем, моя милост тия дни води люта битка за титлата "най-дразнещ блогър" на България.

Мммм, огромна уста имам обаче, заслужавам плесница право в нея, как ли можах да изпусна това?! Щото ето сега, без да искам, си вкарах автогол: мнозина, като прочетат горенаписаното, могат дотолкова да се раздразнят от Барекова, че да идат да гласуват за него! А пък аз не крия, че съм се овълчил да спечеля тая титла, и то най-убедително, и то по най-нравствени подбуди. Поради което и призовах всички мои приятели и познати да идат да гласуват там за мен, та белким успеем да катурнем Барекова от земането на тая поне титла. За което ви призовавам и сега: моля, идете, подкрепете ме, важно е! Аз за момента убедително водя, но виждате как Бареков се старае да ме надмине, всяка сутрин бълва всякакви мерзости от екрана на БТВ, поради което ме е страх, че ще раздразни толкова хора, че като едното нищо да ми отнеме титлата. Затуй, признавам, съм сериозно притеснен, и най-чистосърдечно ви призовавам да ме подкрепите, та да дадем един урок както на Барекова, така и на неговите фенове.

Щото наистина е грозно мерзавците у нас да са все на най-първите места във всички класации. Ето, Бареков води в толкова много класации, че човек не може да ги изброи: пръв дудук на Республиката, пръв приятел на Премиеро и на Янето, пръв приятел, заедно с Гергов, на пловдивския владика, и тъй нататък все в тоя дух. Затуй, чини ми се, е справедливо да го детронираме поне от титлата за най-дразнещ блогър, щото аз, да си признаем, си имам пълното право да я спечеля: ето, сега, предполагам, успях да подразня също доста хора като взех да се меря с нравствен титан като Бареков: то, моето, е пълно безчинство, нали тъй, таваришч Бялгазар Илич?

Великомученик Гоце Първанов пак изстена: искат да посегнат на така милата на сърцето му социалистическо-сталинистка нáука!!!

2009-11-18T06:16:00.010+02:00

Когато преди няколко дена министър Дянков произнесе ония толкова правдиви думи за Българската Академия на нáуките като продукт на сталинизма-комунизма и за „феодалните старци”, дето дремят само и получават неизработени заплати, моя милост му изръкопляска, беше си турила на едно място линк, съдържащ изказването му, за да напише нещо и за да го похвали за напълно верните думи, ала после, улисан в други неща, съм забравил; ето че сега, благодарение на специалната "разгромна статия" по случая, и то не на кой да е, а тъкмо на негово ченгесарско височество Президентът Гоце Първанов, ми се отваря сгодната възможност да река и аз нещичко по тоя казус.

Първо ще река, че г-н Министъра Дянков за сетен път ми харесва, щото вече има редовен обичай да казва нещата директно в очите, както и подобава да се казва истината, без да се съобразява много-много с това, че тя, представете си, била някому неизгодна или неприятна. Мисля, че тоя специално министър е голямо попадение, но да видим каква ще бъде съдбата му, след като успя да разлае толкова много кучета и да каже все пак доста твърде неприятни истини. Разбира се, нямаше как правдолюбецът Дянков да не си спечели злобната омраза на първия лъжец на Республиката Гоце Първанов, щото Дянков и него успя да накълца както се кълца лют лук за яхния - имам предвид доклада на гоцевите учени по повод на икономическата ситуация, когато Дянков без смущения заяви, че това са малоумщини. Тогава, ако си спомняте, Гоце пак написа разгромна статия, сега, гледам, пак се е постарал да напише дълга-предълга и от първата до последната дума най-лъжлива статия, в която, заел позата на бай Тодар Живков, се счита за длъжен да се изкаже по всички въпроси, и то най-компетентно тъкмо по тия, от които нищо не разбира. И, естествено, от позицията на носител на самата "истина от последна инстанция".

Но туй, разбира се, требе да му го простим, щото вече едва ли има човек, който да не знае, че нашият Президент, горкиот, е доста болничък, он, милият, живее в съвсем други епохи, он не от тоя свет, поради което е напълно неадекватен на реалностите; разбира се, че, от тая позиция погледнато, наш Гоце нема как да не защити сталинисткия модел на развитие на българската нáука, щото същият тоя наш Гоце продължава да си живее в ерата на 30-те години на СССР, поради което требе да му бъде простено за изцепките; неговиот случай е въпрос на психопатолозите, ама да видим кога ще се осъзнае и признае това.

Та ловецът Гоце Първанов, оказва се, е доста сведущ и по въпросите на нáуката; сред нáучните йерарси-старци има доста "най-заслужили", които по инерция подкрепят него, Гоцето, нашата гордост, и то по досущ същия начин, по който в предишни времена същите тия подкрепяха бай си Тодар Живков - и както са готови да подкрепят за вечни времена всеки, който ги държи здраво залепени до сладката държавна цицка, от която с такова упоение бозаят десетилетия наред. Кажи-речи единственото, което ни е останало от така драгия на Гоцето комуно-сталинизъм, е БАН, и ето че сега и на нея сякаш посягат новите управници, които Гоце иска да възпита и да натика в правио път. По-старите като мен си спомнят какви писъци таваришчите от науката надаваха в предишни епохи, когато реформаторите-демократи от СДС се опитаха да побутнат оттук-оттам толкова хранителната сталинистка система в нáуката; та затуй не бива да се чудим, че реването и тоя път ке биде големо; като ето, Гоце вече зададе тон, сега остава и присъдружните му медии да се разреват, та белким и тоя път се издържи до момента, в който новите ветрове и в това управление ще поутихнат, а пък сичко ке продължи да си върви по старому.

Тук ми се налага да внеса едно-две уточненийца, понеже, нищо чудно, някои читатели вече да са се изпълнили с недоумение или възмущение: защо, първо, пиша "нáука", а не "наука", и, на второ място, защо, когато става дума за гоцевите мисли, почвам да пиша на някакъв старовремски, селски или македонски диалектен език. За второто, разбира се, е лесно да кажа защо го правя: то е щот наш Гоце е голем спец по македонските работи, он по туй направление е работил в ДС, затуй когато човек се мъчи да проникне и да изрази случващото се в душата му, требе да почва да пише на адекватния й език; мисля, че това показва ясно защо правя така. А затуй, че пиша "нáука", когато тая дума е в устата на нашио Президент, то нещата са още по-ясни: щото он, Гоце де, е голем подражател на бай Тодар, подражава му във сичко, като се почне от ловджийството, та се стигне до приятелствата с "най-големи нáучни знаменитости"; ето че, нема как, требе да му подражава и при произнасянето на паметната дума "нáука". Пък и справедливостта изисква да подчертаем, че у нас наука просто няма, а все още си имаме нáука от сталинистко-тодорживковски модел, която е изцяло безплодна и за нищо не става, както правилно отбеляза Министър Дянков. Затуй и подобава да пишем "нáука", а не "наука", та с това да внесем малко душевна топлина и радост в сърцето на наший първий държавний муж, какъвто е он, наследникът на знаменития бай Тодар, а именно наший великомученик-престрадалец Гоце Първанов.

Аз няма да анализирам лъжите и усукванията, съдържащи се в президентската "статия", щото те се набиват на очи даже от пръв поглед. От десет дерета води мръсна вода наш Гоце, за да ни убеди, че нашата нáука се намира на звездни световни висини, сиреч, че не требе да се пипа нищо в нея; щото таваришч Сталин, който беше най-голем учьоний, е измислил, разбира се, най-съвършената научна система и йерархия. Пък и е много полезна тая наука: феодалните старци продължават да са учени и да получават най-тлъсти заплати докато изобщо мърдат, нищо че отдавна се напикават; а пък младите учени си стоят най-безжалостно похлупени с техния толкова тежък оловен похлупак, че изобщо не могат да помръднат, камо ли пък да почнат да растат или да заемат достойното си място.

Разбира се, не бива да се пипа туй статукво, щото току-виж, ако се помръдне нещо, младите учени може и да престанат да бягат в нормалните държави, а пък то, знае се, на нас, на тукашна България, учени глави не са ни нужни; нам са нужни само най-тъпи, прости и дори просташки глави, та да се възцари пълното щастие на гоцевистите. Знайно е, че сталинският модел в нáуката иска щото на всичко онова в науката, което стърчи с цяла глава отгоре, т.е. не се вмества в системата на подлизурството и на кроткото бозаене, следва да бъде лишено от глава. Ала понеже пък сега рязането на глави не изглежда добре и допустимо, ученият трябва просто да бъде поставен в такива условия, че сам да си земе шапката и да се махне. Ето това е днешната БАН: онова, което е кадърно и не се е махнало, което не е избягало в чужбина, то е останало и се намира в най-ужасни условия, а пък феодалните напикаващи се старци колят и бесят, та автентична българска наука да не покълне никога, а да продължава си цъфти и процъфтява само напълно безплодната "нáука".

Снощи случайно попаднах на едно предаване в РЕ-тв, където водещият Бедров беше поканил за науката да пофилософства, познайте кой... е, нема какво да се напрягате, разбира се, че беше поканил вездесъщия Георги Лозанов, който от ранна заран снове по телевизиите и поучава простия народ по всички въпроси. Поканил го е, щото и он, горкият, се води учен, доцент де, пък и на всичкото отгоре минава за "модерно мислещ". А през цялото време тоя колос Лазанов си мънкаше все едно и също, някакви баналности, та по едно време и мен ми стана неудобно за резила му, та се наложи, за да не му бера срама, да мина на друг канал. И с това Бедров, без да иска, най-красноречиво показа що представлява днес българската нáука, т.е. без да искат двамата с Лозанов показаха колко е прав Министър Дянков; за Гоцевата "фундаментална статия" те, разбира се, благоразумно замълчаха, щото който земе да говори срещу Гоце, завинаги се прощава с ефира и ке го види занапред през крив макарон; както и се случи с Иво Инджев.

Щото като капак на сичко наш Гоце, освен покровител на нáуката, си е всепризнат ментор и на всички медии. Нищо че медиите сега имат и най-тежка задача: да съвместяват менторството на Гоце с това на Бойко, щото те, разбира се, още повече обикнаха Бойко откакто е на власт. За мен тая заформяща се битка между двамата претенденти за "бащица на нацията", на двамата почитатели на бай Тодар Живков, ми е прелюбопитна, и страшно много ме интересува изхода й; даже имам известни предчувствия какво ке стане, ала засега ще си замълча. Докато ме присърбят устата и не го изтърся, ама засега млъквам...

Новия министър на образованието, младежта и науката С.Игнатов ми е състудент и добър познайник от Университета в Санкт Петербург

2009-11-17T16:15:00.009+02:00

Човекът, който тия дни предстои да стане министър на образованието, младежта и науката, именно доц. Сергей Игнатов, е мой състудент от Санкт-Петербургския университет (Русия), с когото се познавам много добре: почти сме връстници, той дойде там, в Държавния унивеситет в Петербург (тогава "Ленинград") малко по-късно от мен, когато аз вече бях втори курс във Философския факултет, а той почна да учи в Историческия; но живеехме в едно и също общежитие и се знаем добре.

Той завърши египтология, ала две години след мен, а как се е развивал след това можете да прочетете от биографичните данни за него, публикувани навсякъде, примерно ТУК.

И ето че Сергей сега ще замести кметицата на София, все още министърка и ще седне на стола й в МОМН. Имам много добра представа за това що за личност е новият министър на образованието, младежта и науката и в зависимост от това що може да се очаква от него; ала, сами разбирате, не е правилно да пиша за тия неща; трябва да му се даде шанс все пак да покаже на дело какво може. Знам много неща за характера му и прочие, които са твърде важни за човек, който получава някаква власт, а също и които обясняват как е станало така да се добере до самата власт. Засега обаче ще си мълча, воден от етични подбуди. Но понеже все пак съм доказано проклет човек, когато (и ако) моят стар познайник почне да прави разни щуротии или пък само да "министерствува" (и да ходи по коктейли; зная, че той май доста обича коктейлите!), без да прави даже и най-малък опит нещичко да промени, тогава моя милост ще забрави всякакви скрупули и ще почне най-безжалостно да критикува г-н Министъра; и то така, както никой друг не може да го критикува: защото го познавам прекрасно от годините му, в които той се оформяше като личност, а също и защото съм психолог и знам слабостите му.

Ще каже някой: постъпваш подло и го шантажираш, явно искаш да му привлечеш вниманието, за да получиш пост в министерството, ползвайки се от познанството си с него. Ще отвърна: не е вярно това; ако имах аспирации към моя познат, станал министър, нали знаете какво се прави по добрия български табиет, ала аз не го правя, нали? Какво се прави ли?

Ами отиваш директно при госин Министъра и, позовавайки се на старо приятелство, директно искаш пост; аз обаче нямам подобни аспирации, което и си личи по това, че ето, пиша тази своя бележка, издавайки тайната, че се познавам доста близко с него; ако имах намерение да искам служба, щях да си трая за тия неща, ами да почна директно да напъвам да получа службицата. Сега повервахте ли ми, че нямам задни мисли? Пък и не бива да ме мислите за глупак все пак: знайно е, това май съвсем не е истина! :-)

Малък делничен концерт за добро настроение

2009-11-17T15:27:00.013+02:00

Ще станат ли Костов и Борисов двуглаво страшилище за комунистическата мафия?

2009-11-17T06:47:00.000+02:00

(Забележка: До клипчето се добрах благодарение на Иван Бедров.)

Интерес към списание ИДЕИ даже и в Америка!

2009-11-17T05:27:00.010+02:00

Тази нощ открих в имейла си едно писмо, което ме развълнува дотам, че решавам да го предложа на вниманието и на читателите на този блог; понеже, струва ми се, то говори много за това как по съвсем различен начин "външните българи" реагират на моето предложение да си сътрудничим - в сравнение с т.н. "вътрешни българи". За това как реагираха тези последните ще публикувам тия дни един-два отзива, които, като ги чете човек, може да се хване за главата, а и по-чувствителните нищо чудно и да припаднат от изненада; както ми се случи на мен: все бях очаквал безразличие и арогантност, но такова чудо на природата не бях предполагал че е възможно! Но да оставим за момента това, а ето сега какво ми пишат от Америка:

Здравейте г-н Грънчаров,

Казвам се Анелия Петрова и съм автор/редактор на множество статии, публикувани в сайта Българите в Детройт. С ентусиазъм приемам предложението Ви за сътрудничество, отправено към екипа на единствената в Детройт интернет страница, предназначена за българи. Въпреки, че от години живея в чужбина, аз не спирам да следя ежедневно новините, свързани със социалната, политическа и битова реалност в съвременна България.

Интернет страницата Българите в Детройт се актуализира постоянно, а електронният вестник, който предлага на читателите си излиза веднъж месечно. Читателите го получават чрез email адреса си и имат възможност да го прочетат и чрез директен линк от заглавната страница на уеб сайта. С удоволствие ще запозная читателите ни със списание ИДЕИ и целите на творческият му екип.

Бих искала да получа повече информация за формата и структурата на списанието. Освен в печатен формат, списанието има ли и електронна версия, т.е. може ли да бъде четено по интернет? Как обособявате излизащите материали - имате ли тема на броя, за която приемате статии или сте отворени към всякакъв вид материали? Как организирате редакционният процес и какъв е крайния срок за получаване на материали преди излизането на всеки брой? Имат ли възможност читателите в чужбина да си закупят броевете или абонират за списанието?

Ще ви бъда благодарна ако имате възможност да ми изпратите десетина броя от списанието на адрес: ... West Bloomfield, MI ..., USA. С мен можете да се свържете и на телефон +001 24872... и на email: ...

Поздрави, Анелия Петрова

Отговорих на това толкова приятно писмо ето така:

Здравейте, г-жо Петрова,

Много Ви благодаря за любезния Ви отговор и за готовността Ви да представите списание ИДЕИ пред читателите на вашия сайт в Америка и по света. За нас, авторите и издателите на сп. ИДЕИ това е ценна подкрепа и специфично признание за необходимостта на това, с което сме се заели.

Ще отговоря на Вашите въпроси, но също така и ще Ви изпратя част от уводните материали, публикувани в брой първи на списанието, в които нашият екип подробно обяснява замисъла и идеята на самото списание. Ето линк към Издателската идея на списание ИДЕИ. Също Ви предлагам да се запознаете и с това: Защо списание от рода на сп. ИДЕИ ни е съдбовно необходимо?. Също ще Ви е от полза за представата да погледнете и тази Анкета с първите читатели. А ето, накрая, и Съдържанието на първия брой на списание ИДЕИ. Мисля, че тия материали ще Ви помогнат по-пълно да се ориентирате в характера на списанието и неговата насока.

С това вече отговорих на повечето Ви въпроси. Списанието има нещо като онлайн-издание, в което обаче засега не предвиждаме да публикуваме всички статии, излезли в съответния брой. То е по-скоро място, в което ще поместваме различни съобщения, свързани с излизането на книжното издание. Чрез него читателите на списанието от "реалния свят" ще могат да се информират за ставащото около самото списание, което обаче би могло да четат единствено от книжното издание. Иска ни се по този начин в някакъв смисъл да реабилитираме и да покажем незаменимостта ефекта върху душите, който имат книжните издания (книги, вестници, списания). Списанието ще излиза веднъж на три месеца, ето, примерно, следващият брой ще излезе в края на януари; всички материали, които ще влезят в него, трябва да са изпратени в редакцията месец преди това, т.е. в случая до края на декември. Няма да имаме тема на брой, според която да се съобразяват всички статии в него. Интересуващите се от списанието, които живеят в чужбина, също биха могли да се абонират за списанието, както могат да се абонират за всяко друго книжно издание от България, това може да стане като дадат поръчка до редакцията. Като с това по специфичен начин ще подкрепят материално излизането му, понеже засега то се издава с лични средства на неколцина от авторите в него.

Ами това е в общи линии. Ако има нещо друго, моля, попитайте, ще Ви отговоря. А иначе съм впечатлен от Вашия интерес, за което искрено Ви благодаря. Ще се радвам да си сътрудничим и в бъдеще.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Т.нар. "падане на комунизма" в цяла Източна Европа се извърши под диригентската палка на КГБ и в услуга на висшата комунистическа аристокрация

2009-11-16T05:12:00.013+02:00

20 години след промяната наистина е крайно време ИСТИНАТА за събитията от 1989 в Източна Европа да започне да излиза наяве. Затова ето, както иска г-н Ганчев, още малко информация в „насипно състояние”.

Събитията от 1989 особено на Запад все още се представят като някакъв триумф на доброто над злото. Според тази версия „народите” от Източна Европа „излезли на улицата”, „свалили” омразната комунистическа власт и се възцарили свобода и демокрация. Колко идилична картинка! Хората в Източна Европа, разбира се, са далеч по-наясно с фарсовия характер на промените. На това обаче трябва да се дава по-голяма гласност. Като същевременно, разбира се, се отдава дължимото на хората по улиците и площадите, тласкали все пак разитието напред.

Между другото вече е ясно, че и отварянето на Берлинската стена е бил внимателно планиран сценарий, а не спонтанен акт поради неподготвеността или „лапсуса” на езика члена на ЦК на ГЕСП Гюнтер Шабовски по време на прочутата пресконференция.

Италианският журналист е бил инструктиран да зададе съответния въпрос („Кога влиза в сила свободата на пътуването?”) и Шабовски съвсем не се е бил объркал, когато артистично уж се се заплете и накрая каза: „Според мен - веднага.”

Из интервю от 11 ноември 1999 г. за в-к „ОСТРАВСКИ ВЕЧЕРНИ НОВИНИ” на бившия сътрудник на чехословашката тайна полиция Лудвик Зифчак.

Той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с агенти и е един от подставените предводители на студенстката демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989.

Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска територия?

- Това въобще не беше наша игра.

Значи държавна сигурност STB въобще не участваше?

- Разбира се, STB участваше, защото ние бяхме директно подчинени на КГБ.

Значи Вие сте били натоварен да следите президент Хавел преди революцията?

- Аз имах чести контакти с Хавел... Хавел беше първата личност, която следяхме, но според мен той не беше първата личност в Харта 77, съвсем не. Там имаше много по-умни и по-компетентни хора от Хавел. Легендата на Хавел в Чехословакия беше изкуствено създадена от Запада. Въпреки това ние започнахме контакти с Хавел за подготовката на операцията от 17 ноември 1989 („кадифената революция”).

Значи планът беше подготвен от Държавна сигурност с помощта на дисидентите?

- Да.

Като говорите за сътрудничеството с дисидентите, значи ли това, че някои от тях, включително Вацлав Хавел, сте ги били регистрирали като сътрудници (агенти)?

- Имаше хора, за които имахе досиета, което значи, че ги наблюдавахме. Но досиетата бяха използвани и като агентурни, което означава, че лицето беше използвано и като агент. Не казвам, че това беше така с президент Хавел... Мога само да ви кажа за Вацлав Хавел, че той беше в приятелски отношения с нас.

Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Чехословашката академия на науките, вероятно отдел на Държавна сигурност STB:

Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посланик и след него Михаил Горбчов са помолили министър-председателя Адамец да нагласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.

Мислите ли, че днес в обществения живот на Чехия има бивши агенти на КГБ?

- Мисля, че да – и не само агенти на КГБ.

Из интервю на в-к „МЛАДА ФРОНТА” с бившия генерален секретар на ЧКП Милош Якеш:

Антикомунистическата революция беше управлявана от тайната полиция STB. Побоят на главната улижа в Прага беше оркестриран от генерала от STB Алоис Лоренц, това беше добре обмислена операция на STB.

Коментар от анонимен чешки анализатор:

Чешката република (бивша Чехословакия) до днес е най-верният съюзник на съветско-руските комунисти, а същевременно участва активно в НАТО като „стратегически партньор” на САЩ!

Ако Горбачов искаше да даде истинска антикомунистическа свобода на Русия и Източна Европа, като в замяна получи мир, истинска свобода и благосъстояние, нямаше да живее повече от 24 часа!

Най-могъщият комунистически лидер тогава в Източна Европа Милош Якеш в трябвало да бъде много добре информиран за цялата КГБ/ГРУ-операция в Чехословакия, руснаците не са можели да рискуват... иначе комунистите щяха да направят очевидното – брутално, кърваво потушаване на въстанието... Това е една от причините, поради която тези „антикомунистически” революции в Източна Евроипа бяха толкова мирни и не се проля значително количество кръв – ако бяха автентични, със сигурност щеше да се пролее много кръв...

В статия във вестник „Лидове новини” можем да прочетем, че чехословашките тайни служби през лятото на 1968 по заповед на Генералния секретар на ЧКП Александър Дубчек са били натоварени да организират политически комунистически преврат в Гана в Западна Африка... Цялата операция е извършена в сътрудничество и под контрола на КГБ...

Александър Дубчек е роден през 1921 в Ухровец, Чехословакия (днес Словашка република) в семейството на комунисти. Прекарва деството си в Словакия, после в Киргизия (днес Киригистан), където баща му се мести след призива на съветската компартия, за да изгражда комунизма.

След завръщането си в Чехословакия през 1938 Дубчек е убеден комунист. След Втората световна война той става местен комисар в Тренчин в Словакия и през 50-те години участва в т.нар „Тройки”, осъждали политическите опоненти на комунизма... Най-малкото 300 души са екзекутирани само по времето на действие на „Тройките”. Смята се, че Дубчек е осъдил най-малко трима души на смърт чрез обесване. Дубчек, както и другите комунисти, никога не бяха преследвани за техните престъпления от така нареченото демократично правителество на президента Вацлав Хавел.

Как обаче става така, че през 1968, когато комунизмът в Чехословакия приема „човешко лице” и се прилага политика на известно демократично разхлабване, Дубчек ръководи операция по свалянето на демокрация в Африка? Беглецът от КГБ Анатоли Голицин пише в своят книга „New Lies for Old“:

Новата методология диктува и обратна интерпретация на чехословашката „демократизация” от 1968. Тя не бива да се разглежда като спонтанно развитие, а като планирана, контролирана маневра и репетиция за подобно развитие, всичко в рамките на дългосрочната съветска политика... (т.е. Прага 1968 от тази гледна точка е репетиция за Източна Европа 1989)...

Още няколко щрихи в случая за промените в Чехословакия, повтарящи 1:1 събитията в България – боят на студентите в центъра на Прага – боят пред Кристал; отгледаната опозиция и „дисидентските” групи в Чехословакия и контактите им с „реформаторите” в ЧКП – отгледаната опозиция и „дисидентските” групи в България и контактите им с „реформаторите” в БКП, свалянето на Милош Якеш – свалянето на Тодор Живков, ненаказаните комунисти и в двете страни и т.н.

„Кадифената революция" в Чехословакия от ноември 1989 г.

Откъси от анализ от 1991 на Мирослав Долейси, 18 г. политзатворник в Чехословакия

Докладът на парламентарната анкетна комисия за събитията около 17 ноември 1989 (насилственото разгонване на студентската демонстрация в Прага, дало начало на т. нар. „кадифена революция – бел. на прев.) беше засекретен и не беше публично оповестен. Резултът от разследванията беше осъждането на няколко незначителни офицери от полицията на по няколко месеца затвор... разследващите внимателно избягваха всякакво споменаване на политическия фон на революцията...

След събитията имаше широко разпостранени съмнения в измислената легендата за „Кадифената революция”. Тази измислица все още се проповядва от президент Хавел и правителството на Харта 77. Президент Хавел все още не е изпълнил публично даденото обещание да бъдат публикувани всички докуманти за срещите между групата на Хавел (Харта 77) и комунистическото правителство на министър-председателя Адамец... В рамките на няколко месеца стана ясно, че бруталният отговор на полицията на Националния булевард е бил подготвен предварително и е трябвало да служи за сигнал за революцията.

След като сигналът бе подаден, инициативата премина към Харта 77. Това показва, че е имало координация между комунистите и Харта 77 за подготовката на революционния процес... Необяснимият процес на предаване на инициативата остава загадка. Той предполага връзка между Харта 77 и особена фракция в Централния комитет на ЧКП...

Ако се узнае истината за събитията от ноември 1989, Хавел и неговото правителство на Харта 77 би трябвало да паднат. Това е неприемливо за чуждестранните (социалистически) спонсори на Харта 77, които я изграждаха в продължение на 13 години и нямаха организация-заместник, която да е приемлива за руснаците. Затова правителството на Хавел и Харта 77 трябваше да бъде защитавано и пазено...

След като съветникът на новоизбраният президент Дж. Буш-старши Джон Уайтхед посети Източна Европа през есента на 1988, подготовката за промените започна. В Чехословакия беше дадена директива на Харта 77 да излезе и създаде ред независими групи, наречени „независими актьори”... Целта беше да се създаде впечатление за голяма антикомунистическа опозиция, макар това да беше фалшиво впечатление... Така например Групата за възраждане на социализма се състоеше от комунисти и агенти на тайната полиция СТБ от Пражката пролет 1968. Това бяха уж „либерални” комунисти като Дубчек и Черник.

В Централния комитет на ЧКП беше създадена група (включваща Урбанек и Мохорита) под ръководството на Хегенбарт, която да урежда срещите с Групата за възраждане на социализма. Целта беше да се координира отстраняването на Генералния секретар на ЧКП Милош Якеш, като бъде компромитиран. Дейностите на Хегенбарт се развиваха под заповедите на КГБ...

Имаше 12 души от Централния комитет на ЧКП, които бяха информирани за подготовката на преврата още в средата на октомври 1988. През октомври 1989 този брой нарасна до 90, мнозинството от които не бяха от апарата на ЧКП. Огромното мнозинство от членовете на ЧКП бяха изненадани от преврата и загубата на властта и оцениха курса на своето ръководство като предателство. От февруари до април 1990 страстите сред членовете на партията се успокоиха в резултат на информацията, която им бе предоставена от ръководството на партията...

Стана им ясно, че 1,7 милиона членове на ЧКП, 250 000 души армия, 60 000 души в чехословашкото вътрешно министерство и тайните служби, 150 000 души Народна милиция и половин милион граждани, симпатизиращи на режима, НЕ са изгубили властта и че тези развития са само форма на тактическа промяна...

Коментари на анонимен (чешки?) автор:

Заинтересоваността на Москва от демокрация е направо смешна. Комунистите никога не бяха наказани за престъпленията им против човечеството, "новоизбраните демократични режими” като този на Хавел в Чехословакия например побързаха да предпазят старата комунистическа гвардия от оправданото обществено преследване и наказание.

През март 1990 влезе в сила акт, с който новото правителство гарантираше пълна законова защита на ЧКП...

Никой от старото и новото ръководство не ЧКП разглеждаше възможността за преврат, защото предаването на видимата власт е оттеглянето в сянка беше директива от Москва – ръководството на световното комунистическо движение. Стана напълно ясно, че Москва никога няма да подкрепи какъвто и да било опит на ЧКП да се върне открито на власт. Напротив, Москва щеше да застане против него.

През 1991 година „бившият” руски полковник от КГБ Алкснис в публично изявление в Думата каза, че е получил документи, според които КГБ и протежето на Андропов Михаил Горбачов са участвали в планирането и изпълнението на т.нар. „падане на комунизма” в целия съветски комунистически блок.

Никакво внимание и никакъв отговор от страна на американските медии, никаква дискусия от страна на американското правителство, никакъв анализ на твърденията на беглеца от КГБ Анатоли Голицин, точността на чиито анализи е доказана от времето.

Така че това отново беше тест на наивността на Запада или може би тест за нивото на инфилтрация на американското контраразузнаване от комунистически агенти...

(Текстовете подбра: Анонимен. Който пише така: Тези текстове съм ги събирал и превеждал от различни източници, не твърдя, че казаното отговаря 100% на истината, но би трябвало да ни накара да се замислим. Ето два такива линка: първият и вторият.)

Моят неделен поздрав за читателите на този блог: една песен на Ваня Костова

2009-11-15T17:14:00.001+02:00

Истински свободни в България са само бандитите и величията от БКП, а за обикновения човек свободата е мнима и ефимерна

2009-11-15T17:02:00.009+02:00

Първо на първо у нас няма никаква свобода. В най-добрия случай ако говориш свободно срещу статуквото никой няма да ти обърне внимание, а в другия случай те обявяват за луд, терорист или ти слагат някаква друга отрицателна квалификация. Ако в интернет пространството изнесеш някаква неудобна информация ти я трият, а ако засегнеш нечии интереси идват да те бият мутри!

В телевизиите нещата не са по-розови, или се канят некомпетентни хора да дават мнение за неща, от които не разбират, или се канят обиграни агенти от службите, които не изнасят неразрешена за изнасяне информация. Всяко по-алтернативно мнение в телевизиите се приема с присмех, но те и за това не канят хора с такова мнение, а ако ги канят то е с някаква определена цел.

В същото време обаче на чалгата се гледа като на нещо много значимо – тя не се осмива! Не случайно всички популярни лица от медиите се оказаха агенти, а за други още се крие, това свобода ли е?!

Казва се, че сега можеш да да говориш каквото си искаш, ама я говори срещу прекия си началник и ше видиш как ше изфърчиш от работата бързо бързо :-) Можеш да псуваш Президента, но знаеш, че и да го псуваш от това нищо не зависи и най-много да те вземат за луд - и решаваш да си затраеш. А ако работиш в президентството и напсуваш Президента пак ше те изритат от там.

Свобода има най-вече за бандитите и за хора като Андрей Райчев, който много обича да поучава от ТВ екрана, но не казва как забогатя дотолкова, че да прави голф игрище на фона на ограбените си сънародници, които са най-бедните и болни хора в Европа!

Много хора казват, че българите били некачествен материал и сами си били виновни за мизерията. Според мен е точно обратно, най–големите бандити си изкарват най-добрите парички, а проститутките, мутрите и фолкпевачките си живеят много по-богато от учените ни, на които заплатата им е 400 лв!

За хората на изкуството също няма свобода, те са принудени да се занимават с всякакви странични дейности за да оцелеят. И сега какво стана?

БКП величията от миналото нали уж трябваше да са изтикани назад в историята и ние останалите да сме добре? Вместо това тези БКП фамилии сега си живеят по-добре и от преди, а ние останалите живеем още по-зле!

Автор: Бате Гойко

(Забележка: Заглавието натамъних аз, А.Г., ползвайки мотив, изразен от автора на текста.)

Размисли за пътя на България

2009-11-15T07:13:00.021+02:00

Във връзка с 20-те години от 10 ноември 1989 г. се изписаха и изрекоха доста празни и кухи думи, ала, за жалост, често в изречените или написани думи нямаше капчица мисъл, да не говорим пък за смисъл. Което означава, че масово не проумяват случилото се с нас самите в тия 20 години, което е скандално: това означава, че мнозинството от българите не разбира пътя на България, който тя пое преди 20 години! Това, ако се осмисли какво означава в същината му, е крайно смущаващо, отчайващо и дори страшно.

Началото на възкръсването и възстановяването на свободата и на демокрацията в най-новата българска история сякаш е безразлично на огромното мнозинство от българите, което показва, че им убягва величествения, възвишаващ духа смисъл на свободата за живота на човека. А това пък показва, че такива хора са готови да се откажат от свободата и от демокрацията за едното нищо, стига някой да ги съблазни с някакви бляскави и примамливи дреболии; по същия начин, твърдят, всеядните щрауси обичали да кълват и поглъщат стъкълца и всякакви бляскави парчета от най-различни боклуци.

Най-вълнуващ въпрос, който общо взето постоянно и навсякъде се обсъждаше в тия дни, беше този: кога всъщност живяхме по-добре, тогава или сега?! И твърде показателно е, че прекалени вълнения у уж интелигентните обитатели на интернет предизвика не друго, а въпроса за цените: колко стрували сиренето, хлябът, кренвиршите; примерно наденицата "кучешко наслаждение" тогава била особено евтина, което свидетелствало за огромните предимства на социализма над капитализма! И този въпрос беше обсъждан даже с всеотдайно увлечение, което, простете, за мен е свидетелство за оскотяването на огромни слоеве от българското общество: драги ми българи и преди всичко комуноиди, човешката свобода няма цена! Защото не с единият хляб живее човекът! Защото ний, българите, трябва най-сетне да престанем да бъдем скотове, а да се опитаме да станем най-достойни человечески същества! Защото има много по-важни неща на тоя свят от цената на кебапчетата, на шкембе чорбицата, на бирата и на шльокавицата! Но кой ти да разбере и признае тия толкова прости, но безкрайно важни неща.

Аз и друг път съм писал, че прокоба на българския ген е че огромната част от българите са най-вулгарни материалисти, за които духовните неща и ценности нямат никакъв смисъл; това означава, че нацията ни продължава да вегетира в някакво полувживотнено състояние. Ето тук, види се, комунизмът е постигнал и причинил най-големите си поражения, поражения върху душите и съзнанията, от които ще се лекуваме много десетилетия, а нищо чудно и цяло столетие; щото тая проказа на комуноидния материализъм не се ликува лесно. Затуй думички като свобода, чест, достойнство, истински живот, човещина и пр. у нас сякаш са изпразнени от автентичния им смисъл и се схващат крайно примитивно; те затова и не могат да породят в душите оня свещен трепет, който предизвикват в душите на други, предани на свободата народи.

А се оказа, че ония народи, които показаха, че заради свободата са способни да понесат всякакви лишения, по някакъв чудесен начин днес са много по-богати и живеят много по-доволно от нас; а пък ние, дето се вълнуваме единствено за яденето и за най-първичните нужди, си стоим и още много време ще си стоим най-бедни - и това е наказанието ни, че нарушаваме основни и субстанциални зависимости на човешкия живот. Защото отдавна е доказано, че тъкмо свободата е тази, която дава на човека изобилие от всякакви дарове; а пък ония народи като нашия, за които свободата е просто нищо не значеща дума, за наказание съвсем заслужено ще продължат да си вегетират в бедност, нищета и мизерия; защото духовната нищета предопределя материалната мизерия и бедност. А истинското богатство на този свят е онова, което се крие в гърдите, в сърцата ни, в личностите ни: като си кух отвътре, не чакай доволен и богат живот, понеже заслужаваш само мизерия.

И ето че тия дни, цели 20 години след началото на пропадането на комунизма, след началото на прехода на България от комунизъм към човешко общество, нашенецът, като чуе, че сиренето при комунизма било по-евтино, пък дори и, представете си, по-вкусно от сегашното, почва жадно да се облизва и също да крещи: "Разбира се, че тогава живяхме по-добре! Леле, защо ни е тази проклета демокрация? И колко много загубихме като допуснахме да пропадне милия ни комунизъмец?!". И почват да реват тия нещастници, и да късат ризите си, и да си скубят косите от мъка по пропадналия и така мил да душите им комунизъм. И това щеше да е само смешно, ако бяха малко тия носталгици, ала всъщност е твърде трагично, защото кажи-речи мнозинството от българите днес продължават да се поддават на идиотската митология за "прекрасния живот при комунизма", което показва най-вече това, че съвсем не разбират що е достоен за човека живот. А също и че нехаят за това какъв живот заслужават съвременните хора - понеже днес цивилизацията на свободата е достигнала до невиждани преди върхове и хоризонти на достойното човешко съществуване.

Ето всички тия неща показват най-категорично защо сме в такова окаяно положение и защо продължаваме да се въртим в някакви омагьосани кръгове, които все не успяваме да разкъсаме. На 20-тата година от новата българска демокрация масовият българин продължава да чака поредният си спасител да го оправи окончателно и безвъзвратно, и сега вече даже стискат палци белким най-сетне, след толкова разочарования от поредицата провалили се предишни щедри оправячи, този най-нов "оправител" най-накрая да успее да ни оправи така, че да можем и паметник да му издигнем един ден от благодарност и признание. Жалка картинка, вещаеща нерадостни бъднини на една нация, намираща се сякаш в детинския стадий на умственото и духовното си развитие: мнозинството от българите са наивни като деца и като децата се оставят да бъдат лъгани от най-безскрупулни лъжци, а също и се оставят да бъдат баламосвани и приспивани с всякакви зрелища, шоута и сеири. Плащали сме си за тая непростима наивност, плащаме си и сега, а и тепърва още много ще има да плащаме - щом не се вразумяваме, щом не ни идва разум в чутурите, тиквите и кратуните!

Разбира се справедливо е да отчетем, че за тия 20 години въпреки всичко и сякаш напук на тая масова психология на мнозинството съвременна България успя да преживее невиждан възход, осеян обаче и за жалост с множество пропадания, с безмислено разпиляване на човешка енергия, с безчет провали, с вървене по задънени улици, с връщания назад, към така уютното и добре познато минало. Три пъти българите за тия 20 години тръгваха уж смело напред, към неизвестностите на свободата (1989, 1991, 1997), и поне пет пъти се отказваха от туй вървене - и при първите трудности свръщаха назад, отказваха се, почваха недоволни да плюят реформистките си водачи; и мигом почваха да си искат "благоденствието" на социализма - като стадо се устремяваха към някакви миражи на популизма, на "лесния живот", на "пълното оправяне", предлагани им от откровени лъжци и измамници (1990, 1993, 1994, 2001, 2005, 2009).

У нас всички съдбовни реформи бяха наложени благодарение на отчаяните действия и огромния самоотвержен натиск на едно нищожно свободолюбиво малцинство, което използва моментите на стъписване, на крах на безпочвените надежди на неразбиращата какво иска тълпа; ала при първите изпитания и трудности масовият българин се сащисваше и почваше да проклина ония, които искаха да го изкарат на широкия друм на световната история. И бързо почваше да си търси поредния оправяч: Виденов, "Царо", Гоце, Дмитрич, Доган, Бойко.

По тази причина историческият зиг-заг в най-новата история, липсата на воля за вървене в ясната посока по пътя към нелекия, ала единствено възможен и заслужен просперитет доведоха дотам, че днес България отново е омаломощена от измами, от кражби, ат аморализъм, от нихилизъм, от безверие, от кухи обещания, а реформите или не са доведени докрай, или пък някои (образователната например) даже още не са започнати. И продължава да се пилее човешка енергия, да се боксува и тъпче на място, въпреки че мощните пазарни механизми напук на мърмоковците изведоха страната от тресавището на социализма.

Ала у нас ролята на държавата е още прекалено голяма, а мнозинството от нацията иска точно това (да бъдем оправени от спасител, от "твърда ръка"!), което води до съвсем реалната опасност за възникване на авторитарен олигархичен режим, който да загроби, да натика в гроба младата българска демокрация по същия начин, по който това беше направено в путинска Русия. Страната ни вече е тръгнала по наклонената плоскост към такъв жалък край на надеждите ни да станем свободна и просперираща европейска държава. Понеже, знайно е, у нас винаги са се борили две начала: това на проруската азиатщина и другото, западното, началото на свободна Европа. Дошли сме до момент, в който битката на тия две начала е достигнала до своя решаващ момент и трябва да направим всичко, което е по силите на нашата обезсилена нация - за да не пропаднем до шията в новите тресавища на крайния олигархизъм, на авторитаризма, на своеволията на един най-нагъл волунтаризъм, на разрухата, на националната безпътица.

Понеже сме такива, затова живеем така, както живеем. Ако сме недоволни от живота си, към самите себе си трябва да насочим своето недоволство: така разсъждава свободният човек. А на несвободния все някой друг му е виновен: я "световната криза", я "империалистическия Запад", я "великите сили", я "злодея Костов", я "проклетата демокрация", я кой ли не друг още. Дошло е време нацията ни да проумее, че ако като индивиди и като народ не вземем собствената си съдба в своите ръце, просто няма как да дойде края на бедите, на страданията и на бедността ни.

В наше време имаме невероятни шансове и перспективи - и като индивиди, и като нация! - ала глупаво и най-баламски си позволяваме да ги пропиляваме. Все проспиваме решаващите моменти, понеже продължаваме да живеем с вехти и крайно негодни представи за живот, за бъдеще, за благоденствие; все мърморим, все се каем, все се вайкаме; повтарям, държим се като деца, а по-скоро като склерозирали и съвсем оглупели от умствена немощ старци.

Дошло е време да престанем с глупостите и да се осъзнаем, щото рискуваме да се покрием с вечен позор - и да заслужим най-окаяно и жалко бъдеще. Аз добре зная, че човешката история не допуска подобни провали, но ето, ний сме най-бедни в Европейския съюз; ала има още накъде да пропадаме: какво ни пречи да станем най-бедни и сред страните на... Африканския съюз - това ли искаме?! Защото всеки човек и всяка нация постига само онова, което сама си направи и което е заслужила. Нищо не се дава даром в тоя живот, а всичко се постига с разум, труд и с бистро съзнание за истински потребното, за онова, без което не може.

Няма как тъкмо своята национална ограниченост да използваме като извинение та да я наложим върху самите субстанциални повели на историята: или ще се променим, или ще се откажем от дребнавостите и от малодушието си, или, ако трябва, ще тръгнем да мрем от бедност и от унижения - и тогава пак ще ни се наложи да се променяме. Значи трябва да се откажем от себе, от недостойнството си, от това каквито бяхме в тия 20 епохални години, пък и каквито сме сега, и то овреме, преди да е станало късно. Ако това поне проумеем и се стреснем поне малко, може и да избегнем глупавите провали, които за тия 20 години преживяхме донасита - ала някои сякаш искат да продължават вечно, та да ни натикат безвъзвратно в ужасиите на пълната безизходица.

Тяхната обаче няма да стане. Не може, не бива да бъде допускано да стане. От нас, от нормалните хора, от свободолюбците и демократите, които напук на обезверената тълпа успяхме да променим България и да я направим достойна да е член на Европейския съюз, зависи дали ще стане. Ний обаче няма да позволим да стане, въпреки че може да ни се наложи да платим жестока цена. Битката за свобода, за демокрация и за достоен живот никога няма да престане. И това, да признаем, придава всъщност голяма част от очарованието на самия живот. Ала плодовете на свободния живот ще обсипят само ония, които всеки ден се борят твърдо и беззаветно за него.

Архивът на вестник МИСЪЛ, дек. 1989 - март 1990 г. (3 част)

2009-11-14T10:35:00.000+02:00

Свидетелства за комунистическия терор в България след 9 септември 1944 година

2009-11-14T09:14:00.004+02:00

Балада за българските герои 1

Балада за българските герои 2

Балада за българските герои 3

Балада за българските герои 4

Балада за българските герои 5

Dyanko Markov on Communist Terror in Bulgaria I

Dyanko Markov on Communist Terror in Bulgaria II

Видео с Георги Саръиванов - част 1

Видео с Георги Саръиванов - част 2

Видео с Георги Саръиванов - част 3

„Единственото, от което има нужда злото за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо“

2009-11-14T08:36:00.006+02:00

Иво Инджев е написал статия с твърде верни мисли и констатации, наречена Отбой & ko. Прочетете я непременно ако вече не сте я чели; в нея става дума за това защо нашият самодържец Бойко Борисов за 24 часа си промени диаметрално позицията по повод искането на десницата за импийчмънт на президента Гоце Първанов. Споделям изцяло аргументите на г-н Инджев. Очертават се крайно опасни тенденции в новото управление, за които и аз вече съм писал: волунтаризъм (комай всичко у нас вече зависи от волята на един-единствен човек), недемократичност, залитане към авторитарност и пр.

А за това имаше ли смисъл изобщо да се прави искане до Конституционния съд за отваряне на процедура по сваляне от поста на Президента Г.Първанов много добре е осветлил въпроса един анонимен коментатор в блога на И.Инджев, чието становище дотолкова ми хареса, че го копирам и го слагам тук, и то не за друго, а защото е изцяло верно:

Процедурата по импийчмънт трябваше да се доведе докрай. Защото тя освен юридически има и още два аспекта, свързани с прозрачност и моралност.

Прозрачност – ако нещата бяха стигнали до Конституционния съд, тогава последната дума щеше да има този орган. Произнасянето му в подкрепа на Президента също би било резултат – независимо от това дали има сериозни юридически основания за такова решение или не.

Всъщност ако трябва да се говори за обща насока на политиката на правителството то принципа би бил реализиране на такива ходове, чрез които се постига по-голяма яснота и прозрачност – кой от коя страна на барикадата стои (например ходът с посланниците в Турция и САЩ бе такъв и показа малко по-ясно какво защитата нашия президент). Чрез такъв тип ходове ще се разсее мъглата около това, кой за какво се бори и какво защитава и ще се намали възможността за политически лъжи и заблуди.

Етичност и морал – дори процедурата по импичмънт да бъде прекратена от Конституционния съд фактите, които могат да излязат и целия този процес, ще покаже на повече хора какъв всъщност президент си имаме.

Дори да няма противозаконни действия със сигурност има действия, които са много далеч от морала и ценностите, които трябва да притежава един политик на върха на държавата. По този начин би се намалило доверието в този президент и биха се разклатили основите за бъдещите му претенции да продължи да влияе на политиката на България.

Стана малко дълго, но според мен това е един първи важен провал на ГЕРБ защото тук важат с пълна сила думите на Е. Бърк – „Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо“.

Коментар от: koss

Разказ за събитията в първите седмици след 10 ноември 1989 година, част 1-4, с продължение

2009-11-14T00:08:00.007+02:00

(Очаквайте продължение)

Важен въпрос: знае ли някой дали наистина е ефективно средството срещу вирусите на грипа, наречено АРМАКС - или е ефективна измама за наивници?

2009-11-13T17:44:00.006+02:00

Един мой приятел ми каза, че има едва ли не чудодейно средство за предпазване в тия страшни дни, в които върлува безпощаден свински грип: и то се наричало "колоидно сребро". Това средство безпощадно унищожавало вирусите на грипа, и ето, по тази причина ми беше препоръчано, понеже съм с болно сърце и един грип би ме довършил.

Но за жалост човекът не е специалист и аз имам чувството, че просто ми препредава някакъв слух; по тази причина съм крайно неуверен да си го поръчам. И затова питам вас, читателите на блога: знае ли нещо за това средство, надежно ли е, има ли смисъл да си го поръчвам и пр.

Ето и сайт, в който се обяснява Какво е армакс? - така се нарича препаратът - и също Как да поръчате АРМАКС?. Иначе не е скъпо, и било крайно ефективно; някой знае ли нещо, пробвал ли го е, стува ли си човек да го купува и използва.

Благодаря на оня или ония, който (които) ще ми отговорят!