progagony

2008-06-13T22:52:00.000+03:00

2008-06-05T22:57:00.001+03:00

barefoot imagination

2008-05-14T22:45:00.005+03:00

2008-05-01T23:25:00.003+03:00

happy birthday, Foxe!

2008-04-23T22:37:00.002+03:00

2008-04-21T23:23:00.001+03:00

2008-04-11T02:40:00.002+03:00

неизбродирани брод(стве)ници
преброждат из околовръст
навръх невръстната си неврастения
околността

в колизия с необговореното
ново слънце висящо
между ванилови и винилови небеса

опит-о-мен-ите лисици
не бива да бъдат ловени
заради узрялото грозде
твърде късно е

откритието на Стоянчо: поздрав за Вес

2008-03-11T00:06:00.000+02:00

2008-03-04T18:41:00.002+02:00

рикошет на рикошета

2008-02-18T18:33:00.001+02:00

social very very: несвоевременен рикошет

подарък от Бистра

2008-02-17T22:11:00.005+02:00

another brick in the wall (това е линк)

2008-02-12T21:32:00.001+02:00

автор на снимката: Светла (cc-by-sa)

трансгресии

2008-02-10T14:37:00.000+02:00

сенки ближат страховете ми
в най-неуютния заслон насред всекиГневието
не се откривам под собствените си детекции
оБОСобявам се като единствен знак за идентичност

обличам страховете в мои дрехи
така ги правя по-малко неприветливи и непознати
оформям ги по свой образ и подобие
след което изяждам децата си

нещастно съзнание
което се самоотрича заедно с нищожността на света
това съм аз и така преутвърждавам
собственото си пречупване
парадоксално скрепявам нищета и величие
в едно трансцендентно могъщество
но отричам примирението
скокът винаги ме връща
на стартова позиция

barefoot fields forever

2008-02-10T02:31:00.001+02:00

относно кравата

2008-02-10T01:53:00.001+02:00

Направо се попиках от смях, когато в eneya.wordpress.com прочетох публикация, в която е цитирано следното ученическо съчинение :

"Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам – кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.”

these chains

2008-01-11T08:49:00.000+02:00

These Chains Lyrics by Marillion
Everything crashed
His wife left him
He lost all of his money
And most of his friends
He lay awake all night
Lonely and desperate
Contemplating
Starting again

(these chains are all your own
These chains are comfortable)

4.00 in the morning
Sat in the kitchen
Keys on the table
Went out for a drive
He didnt know
Where he was going
Didnt know
If he was alive

The dawn was breakin
A new day was rising
Shadows creepin over the fields
Over the fields
He watched the pink light
Steal across the horizon
He realised
He saw with new eyes

These chains are all your own
These chains are comfortable
This cage was never locked
Born free but scared to be

These chains are all your own
These chains are comfortable
These chains were never locked
Born free but scared to be

This cage was made for you
With care and constant attention
This cage is safe and warm
Will you die and never know what its like to be/live
Outside.

something old but one of my favorite stuff

2007-12-29T16:11:00.000+02:00

thank you, moss!

2007-12-26T22:24:00.000+02:00

2007-12-25T05:06:00.000+02:00

смеят се под пелерините статисти
дегизирани като актьори от изгубено поколение
откъсват се плодовете на несъстояли се провали
бомбардировка от смучещи въпросителни бебета
организиран смут
някой съдира помощта и привиква руините на всички възможни средства
от безсмислието извира бездната и се спотаяваме
в междината преди парадоксалния скок в нищото
и където всяко средство е рухнало
заагиваме в парадокса на невъзможната надежда
пресветлия мрак на Хьолдерлин и неговото
невинно занимание като свръхзадача на непосилния товар
носи във вглъбеността си
този онтологичен парадокс го изправя срещу мълниите
гневът на Бога като бреме на непоносимото опоетизиране на поезията
и скокът в Бог над този в канализираните стереотипи
в пустотата на безсмислието, която преутвърждава
невъзможния смисъл сред писъка на милионите пилета в главата на Том
да си починем в истинното и отвъд богохулството прозрение
че Бог е плюшено мече и Христос е дебелата дама
като си припомним Киркегоровата невъзможност за пряко съобщение
и осъзнаем чистия извор на метафорите
да се върнем в обратния ход към неповторимото
и да осветим триръкото нищо в неговата вечна неподвижност
лисичи танци надграждащи танца, проектиране на пробиви в окръглената прелест на "Е"-то
за убиване са многословията, но са стълба
затова нека я ритнем чак когато срещнем границите на езика
и след това да замълчим благоговейно
тишината е най-вътрешното на инсайда
"във вътрешния човек обитава истината"
когато пищи от безсилие

2007-12-14T17:00:00.000+02:00

погълнах млякото на безсмислието
и вътрешните ми флуиди се пресякоха на парцали
млечните пътища на преобразените мисловни пространства
оттеглиха светлината си от конвулсиите на неспасяеми ретенции
нанизах ги като на шиш и ги протенциализирах без много умисъл
но си навлякох гнева на инсайда свръх-не-аз
подписах камара документи от договор със свободата
да мога да погълна всички огризки от пошлостта
полепнала по стъпалата ни
осмелих се да затворя в капсули моята лична загуба на смисъл
да я погълна и въпреки нея да не се оттегля в сенчестата страна на луната
отдалечих се от ръбовете на една чаша
където се потапят омекващи колене
и някой опознава летенето
в оттласкването от основата
стори ми се че се предсебенеразбирам до скука
до ужас от нелепото да търсиш клавиши и кой знае защо
да не искаш да знаеш колко тънко е острието на заспалите ръбове в нас
едно случайно помръдване и като при спинална упойка сме вече в парализиращото безвремие
от кръста на световното тяло надолу
всъщност земята се движи под нас преди да я парализираме с неспасяеми телодвижения
и да опишем кристалния мраз на скритата отзад земя на зверовете в стиховете
много отдавна всички сме мъртви
някой ни лъже с бога на теизма
но ние търсим онова над
което прекрачва моновизията и следва пристъпите от думи
прониква като банка кръв в капилярите на трансгресията
дори това е пътя над онзи в усмихнатия мрак на Бог-над-бога
който нищо не доказва и приканва за скок
без основания и причини
без полезните изкопаеми структури на апофантичното плоскостъпие на знака
молим се в регресивен ход към деструктивното пълзене в самосвет и присвоени думи
а поне сега влязох с пълна скорост по изгубената магистрала и заспах завинаги в съня
поточната линия на неизбираемата сила
в недоразумяващите струи изблици
изтлях

teeth-and-screensaver

2007-12-09T19:42:00.000+02:00

snowman

2007-12-08T14:20:00.000+02:00

2007-12-01T21:05:00.000+02:00

2007-11-28T12:08:00.000+02:00

някой каза: "в усмивката ти доливам
онова мляко което нарекох
млякото на съжденията
кажи ми в твоите устни ли
то ще се пресече"

това ли е млякото
в което някога
омекваха колене ти
когато падаше в пух и пера?

рапсодия

2007-11-25T21:18:00.000+02:00