Черна станция

Бойко реди властта по схемите на Пената

2009-07-14T18:14:00.006+03:00

"Председател ще бъде Цветанов, а заместници - Краси Велчев, Фидосова и Тошко от Разград" - Бойко Борисов представя ръководството на парламентарната група на ГЕРБ.

Значи такааа - на Тошко от Бургас му "подаваме оставката", а другия Тошко го правим зам. шеф на групата...Само да не объркаме Тошковците, че ше стане бум мада фака, да го е*а...

Неудобният глас

2009-07-14T00:27:00.004+03:00

Интервюто на д-р Николай Михайлов за в-к "Гласове".
Този разрез на социално-политическата обстановка в страната изчерпва всичко, което може да са бъде казано след изминалите избори. "Проблемът" на д-р Михайлов е че се възприема изключително травматично в стройните сини редици и особено от костовистите, бидейки преди години в най-близкото обкръжение на водача им. И в слабостта си са принудени да отвръщат със средношколски заяждания за препчатаните откъси в "Дума" и "Труд", нежели да коментират правотата в съдържанието на напсаното.

Г-жа Цецка ще ръководи Народното събрание

2009-07-12T19:54:00.007+03:00

Замислихте ли се тия дни, защо аджеба Бойко не си обяви анблок цялото правителство, ами ни ги цвъка на час по министър? Аз стигнах до извода, че ако изтропа всичко накуп, може и да не успеем да го понесем. Щади ни човека, един вид.
Последният пожарникарски кадрил ме разби! За председател на Парламента издигат Цецка Цачева, някаква анонимна лелка от Плевенска област с будно текезесарско излъчване. По-големият проблем е, че малцината запознати с особата на г-жа Цецка, очевидно не са припаднали от възхищение. Ето какво пише блогът "Аналогии"

Цецка Цачева – Емблематичен случай на пошъл кариеризъм

В Плевен повечето хора знаят за “известната” юристка Цецка Цачева. Но малцина знаят как всъщност започва псевдокариерата на тази госпожа. А началото е важно, то е определящо и понякога разкрива неща, които говорят много за същността на дадена личност. Не трябва да оставяме времето да заличи истината, защото чрез нея ще си отговорим на много въпроси.
И така, първоначално Цачева работи като стругар в един местен завод. Но пресметливата герберистка усеща, че единствения й вариант да се измъкне от неперспективното бъдеще на работник е да стане член на БКП. И веднага го прави. Това й дава възможност да ходи на партийни събрания и да срещне мъжа на кариерата й – виден местен партиец. Любовните й авантюри са трамплин за нейното развитие. “Надежното” момиче е изпратено да продължи образованието си (право) в РАБФак, без изпит, ей така, за 3 години задочно. По онова време Партията изпращаше само най-верните си хора да продължат образованието си.
Не след много време любовницата бързо израства и е назначена в тогавашния Окръжен съвет – Плевен. Благодетелят се отблагодарява подобаващо. Неговите протекции и явно добре представящата се в любовния триъгълник Цачева (партиецът е семеен), са достатъчни бившата стругарка да стане началник на юристите в Окръжния съвет. Цачева стремително израства и в партийната структура, бързо е издигната до поста партиен секретар.

Повечето си спомнят каква бе ролята на партийния секретар по онова време – той колеше и бесеше. Вписваше в бележник всяка “заигравка” на работниците и после тичкаше да докладва на председателя. С една дума – узаконен доносник. Е, това всъщност правеше в Окръжния съвет настоящия общински председател на ГЕРБ, Цецка Цачева. Много невинни хора “изгоряха” заради нея. Тя ги “топеше” за удоволствие, за нищо, просто така, от чиста женска ревност. Прикритата й злоба ставаше все по-явна и неудържима, а самоувереността й безгранична. И тя решава да се пробва като адвокат. Но нещата на този пазар са други, партийният лидер, с когото се разделя като ненужен, вече не й помага. Тя не може да се справи с рабфакското си образование. Пресметливата й същност обаче бързо я ориентира към следващите силни на деня. Цачева започва активни контакти с представители на ОДС. И изведнъж от вярна на БКП, започва да се кълне в демократичните идеали. Метаморфозата й е пълна, но фалшива. Новите й покровители дълги години след това не разбират прикритото коварство на Цачева. Лансират я навсякъде като най-добрата юристка.

След като успява да вземе всичко, което може (а то не е малко), вманиачената Цецка се изправя срещу поредния си възкресител и яхва поредната “успешна” вълна - тази на ГЕРБ.
Изводът е, че още в зародиша си, кариерата на Цачева е била дълбоко порочна. Още тогава кариерата й е стартирала с уродливи прийоми, с добре пресметната хитрост и направлявана от единственото желание на областната герберистка – пошъл кариеризъм.

"Синият" чекист в Парламента

2009-07-11T17:31:00.008+03:00

Из интервю на Методи Андреев (05.09.2007)

- Г-н Андреев, коя от генералските кандидатури за кмет е най-скандалната за вас?
- Тази на Димо Гяуров за кмет на Варна.

- Може би забравихте тази на генерал Бриго Аспарухов за кмет на София?
- Не, и ще ви обясня защо. Този Димо Гяуров, който сега дава изявления по вестниците, не е оня, който аз познавах. Той казва, че сегашните шефове на служби не изпълнявали закона, защото не давали информация на “Комисията Костадинов”, той правеше точно това, когато беше шеф на НРС. Пример първи. В нашата комисията дойде Георги Константинов, чиято кандидатура за член на сегашната комисия, както знаете, беше отхвърлена. Човекът си поиска разработките, защото искаше да съди определени офицери от ДС, принудили го да избяга от България. Той си знае за какво става въпрос, но по закон имаше право да си ги получи. Димо Гяуров обаче категорично отказа да ги даде под претекст, че видите ли, Константинов бил агент на френска тайна служба.

- Действащ агент ли?
- Да. Затова му казах, ами щом е агент на чужда служба, тогава го арестувайте. Освен това ние извадихме от 38-то Народно събрание един изключително свестен и известен депутат - Иван Матев, световноизвестен български професор по хирургия на горните крайници, член на Британската кралска академия по медицина. Човекът е хванат от службите още като млад. Когато оперирал чужди граждани, го карали просто да казва, какво примерно говорят турците за България. Сътрудничеството му е било съвсем мимолетно, имаше написани две-три листчета, в които нямаше нищо неморално, но по закон трябваше да бъде обявен. Той дойде много разстроен в комисията и обясни, че за него това е невероятен удар. Казах му, професоре, не мога да ви дам документ, че не сте бил сътрудник, но мога да направя друго. По закон имате право да получите копие от документите, които ви уличават. Покажете ги на хората и им кажете - това е, пък те да ви съдят, както преценят. Какво ли не правихме, но Димо Гяуров отказа да даде копие, защото щяло да бъде прецедент и всички щели да искат такива. Пълни глупости. По закон бяхме длъжни, когато изкарваме сътрудник или когато някой поиска да бъде проверено дали за него са събиран документи, той да получи тези документи чрез комисията. Друг случай. Журналистът Христо Христов, който точно тогава си пишеше книгата за Георги Марков, идва няколко пъти и подаде информация, че за убийството на дисидента има огромен масив документи. Момчето каза, че следователите Богдан Карайотов заедно с другия, изплъзва ми се името му, но после стана генерал и беше главен секретар при Виктор Вълков, са разследвали документите и е имало цяла каса с материали, които Димо Гяуров е поискал и прибрал. Пращахме писма, говорихме по телефона, но Димо категорично отказа на Христо Христов достъп до документите.

- Тези случаи не са ли някак специфични?
- Не. Става дума за нарушаване на закона. Добре, ето ви друг скандален случай. В самото начало, когато комисията започна да действа, бяха пратени за проверка списъци на посланиците и висшия клир. Казах, Димо, настояваме да ни изпратиш отговор, защото знаем, че основният контингент от информацията е при теб. Нищо не мога да ви пратя, защото трябва да получа разрешение от министър-председателя и президента. Ами, викам му, действай по въпроса. Това става при премиер вече Симеон Сакскобургготски, а президент си беше Петър Стоянов. Времето минава, а няма никакво развитие по въпроса. Тогава с Евгени Димитров поискахме среща и отидохме при Петър Стоянов. Беше преди президентските избори. Говорихме и той каза, абе, вярно е, ще стане скандал, то сега трябва да се съгласува... Викам, г-н президент, не знам какъв скандал ще стане, това си е ваша отговорност, вие сте ги пращали тези хора, но ние по закон трябва да ги обявим. Настояваме да се говори с Димо Гяуров и той да изпълни закона, още повече, че пое ангажимент.

- Разбрахте ли все пак, дали първият разузнавач е искал разрешение от президента?
- Аз ви обяснявам какво казва единият и какво казва другият. Какво са имали помежду си, това не мога да кажа. Но времето отново минава, Петър Стоянов загуби президентските избори, а ние продължаваме да настояваме. Пак отиваме при него и питаме, г-н президент, какво става, Димо още нищо не ни е изпратил. Момчета, вижте какво ще ви кажа, аз загубих изборите и той вече няма да ме слуша. Не знам кой кого и доколко е слушал, но е факт, че Димо Гяуров отказа да изпълни закона, и то в полза на посланиците агенти. А винаги, когато в разговор на четири очи е ставало въпрос колко от тях са били свързани с ДС, той казваше - повече от 80 процента.

Анархистът Георги Констснтинов за перипетиите си с ген. Димо Гяуров. Целия разговор вижте тук.

Те ЗАГУБИХА изборите!

2009-07-10T02:18:00.008+03:00

За разлика от 2005 г. на тези избори бе пределно ясно кои са губещите. Имената са три - Станишев, Костов и Кобурготски. Оттегли се обаче само Царя, на когото му предстои да съсредоточи всички сили в съхранение на заграбеното. Станишев и Костов се скриха, първия в мрачната сянка на Доган, а другия зад победата на Бойко Борисов. На херсонското недуразумение дните така или иначе са му преброени, може би решиха да му оставят време да си прибере папките първо от "Дондуков"1. А Костов дори не призна пораженито, макар в цялата кампания да се говореше за минимум 10% и около 30 депутатски мандата. На въпроса ми в легендарния сайт, дали ще поеме отговорност за резултат под 8%, получих следния отговор.

"Евентуален слаб резултат на изборите е непроверена хипотеза, преди да знаем реално какъв ще бъде резултатът. Основната задача сега е как да постигнем силен резултат. Работя и мисля за това."

Това фактически потвърждава, че долна граница на очаквания в коалицията все пак наистина са били 8-те %. А какво се случи след като хипотезата бе поверена при резултат от 6.7 ? Когато СК остана след БСП не къде да е, а в София?! След като Костов остана ТРЕТИ зад Георги Кадиев в 23-ти район, а председателите на столичните организации на СДС и ДСБ изпаднаха извън Парламента в 24-ти и 25-ти ?! След като от някога "синя" Варна не бе излъчен депуат?! На това отгоре да се криеш зад успеха на Борисов е подигравка с и без друго критично намалелите симпатизанти! Бях застъпник в неделя и не ми направи впечатление колегите от СК да пощуреят от редост за победата на софийската пожарна. Чакаха си резултата на своите, но не дочакаха анонсираното "деуцифрено число"... Последното уточнение е адресирано към летящите сини интернет ескадрони, ах летете ескадрони..."Толкова, колкото му трябва на Бойко" е най-тъпта логика за "изборен успех" в историята на изборните успехи. Познайте колко още от тези 285 хил. вече са си задали логичния въпрос , "ами тогава направо за ГЕРБ да си гласувам другия път, а"?

Състави ми кабинет

2009-07-08T22:44:00.003+03:00

Поиграх си малко на бате Бойко. Оказа се доста голяма мъчнотия да се подберат 14-15 качествени имена за необходимите ресори. Разбира се моят поглед е ограничен до по-публично известните фигури. И все пак, какво ще кажете за следната селекция:

икономика - Петър Жотев
финанси - Светослав Гаврийски
МВР - Иван Груйкин
правосъдие - Александър Кашъмов
отбрана - Йордан Баев
енергетика - Георги Касчиев
МВнР - Филип Димитров
МОСВ - Тома Белев
здравеопазване - доц. Владимир Пилософ
земеделие и устойчиво развитие - Андрей Ковачев
МРРБ - арх. Павел Попов
образование и култура - проф. Богдан Богданов
социални политики и равноправие - Емил Коен
транспорт и комуникации - Методи Андреев

Кюстендилска слива

2009-07-07T17:41:00.008+03:00

Прословутото секс видео от предизборния щаб на БСП в Кюстендил. В поддържащата роля - г-жа Мая Манолова. Достатъчно красноречиво и за самото им представяне на изборите, народът люто и безкомпромисно ги отеба!

Gangsta Gangsta GERB

2009-07-06T23:39:00.006+03:00

Ексклузивно интервю за "Черна станция" даде новоизбраният бургаски депутат от ГЕРБ Тодор Йосифов, по-известен сред целокупната българска рап общественост като Маниака. Очаква се г-н Маниака Йосифов да се включи ползотворно в парламентарните комисии по култура и вътрешен ред и сигурност.

Бум мада фака, вие си го избрахте, бургазлии...

Борбата за милиционерския вот

2009-07-04T01:37:00.010+03:00

От известно време наблюдавам бурна строителна дейност около 1-во РПУ. Санираха сградата, боядисаха я, смениха дограмата. Предполагам тече усилен "ъпгрейт" и на интериора, който не бих искал лично да видя. Автопарка ми се струва значително обогатен, а последните 1-2 стари ладички изчезнаха. Най-вероятно Миков би казал, че цялата работа одавна е "заУегнаУа в пУановете" на министерството, но някак не съм "скУонен" да му повярвам. Как пък се случи точно в седмиците преди изборите и то в година, когато бюджета отива на минус и е наложително да се пести?!? Очевидно БСП се опитва с всички сили да мобилизира традиционните си електорални ресурси - пенсионери, военни (бивши и настоящи), милиционери (бивши и настоящи). За сърцата и умовете на последните обаче (както никога преди) има силна конкуренция в лицето на ведомствената партия ГЕРБ. А борба с участието на БСП е винаги безмилостно жестока, че понякога дори епична.

За наденицата ли питате?

2009-06-29T17:53:00.008+03:00

Целокупната българска общественост бе силно възмУтена и огОрчена от ефектното самопризнание на Ахмед Доган, че "разпределя порциите". Не че не си го знаехме и преди. Проблемът е, че всички партии на статуквото през последните 20 г. разсъждават по този начин - борбата за властта е борба за ножа, с който се разпределят баницата и наденицата. В противен случай нямаше да се хвърлят баснословни суми за купуване на гласове. Доган обаче е апетитна медийна стръв, защото е...Доган. Защото е по-нагъл и безпардонен от всички останали взети заедно, защото наруши омертата на българската политическа мафия и каза нещата такива, каквито са.
А как ще действат онея, дето се канят да сменят Доган? Ами по същя начин, разбира се. Будни и наблюдателни приятели на "Черна станция" изпратиха следното клипче, в което се вижда как активисти на ГЕРБ агитират в Пернишка област.
"Ако ГЕРБ има възможност да властва над икономическите програми и регионалните програми". С други думи, ако бате Бойко "разпределя порциите". Медийна реакция обаче няма.

Ако подкрепиш Яне, получаваш Кирчо Платноходката

2009-06-28T01:03:00.006+03:00

Нека да допълня иначе интересната статия в новия брой на "Капитал" за "франчайзинга" в листите на РЗС.
Случйно ми попадна рекламната листовка на Яне за 24 МИР и що да видя? Един бивш комшия и съкварталец - Кирил Кленовски, по-известен като Кирчо Платноходката гордо поставен на избираемото второ място. После установих, че фигурира и трети в 23-ти район. Та този господин е с твърде любопитна биография. В края на 80-те започва като барман в елитно столично заведение, там "попада на хора и става човек". Близък приятел е на Тошко Славков. В началото на 90-те живя известно време в Швейцария, после се върна тук и завъртя бизнес с ВИС, натрупа много кинти и изчезна от полезрение. Дълги години нищо не бях чувал за него преди да го мерна в яневата листовка.
А пък за тази "Фуудярд холдинг", дето са му я записали във визтката, била собственост на печалноизвестния банкер Емил Хърсев. Въобще, има доста какво да се рови около РЗС и кандидат-депутатите и. А разровиш ли го, ще мирише...

Пирин

2009-06-26T20:47:00.003+03:00

Един разказ на Деян Енев

Живя като куче. Годините минаваха, Пирин навърши четиринайсет и умря. Хора, разбиращи от кучета, ми казаха, че това било преклонната кучешка възраст. Една привечер баща ми ме срещна на пътеката в двора и каза: "Пирин умря." Знаех, че е стар и е на умиране и все се канех да отида зад къщата, до колибата му и да надникна в очите му. И все не оставаше време. После видях, че в падащия здрач баща ми повлече една лопата натам и започна да копае трап под дюлата.
Живя като куче, не защото нямаше храна или покрив над главата си. А защото нямахме време да го разхождаме и почти целият му живот мина в една клетка, в нещо като кошара, която бях сковал зад къщата. Беше с размерите на стаичка, висока два метра, с четири греди на ъглите, вкопани в земята и с дъски, покрити с ламарина, за покрив. Отстрани на метър и половина височина върху гредите пак бяха наковани дъски, а между тях бях преплел арматурно желязо. Стана яка къщичка и в нея Пирин изкара живота си. Дъските скриваха света наоколо от очите му, само през вратичката можеше да гледа какво става. И той често стоеше до вратичката, и когато беше гладен и чакаше храна, и когато няколко врабчета се мъчеха да откраднат от хляба му, и когато навън по пладне трите котки се препичаха на слънцето на метри от къщичката му, Шари и другите две, на които така и не запомних имената.
Пирин обичаше слънцето, обичаше топлото, много обичаше да се потъркаля в тревата, да къса със зъби онези стръкчета, които облекчават болките в кучешкия стомах, обичаше да пие чиста, бистра вода и по времето, когато още го разхождах, нарочно му пълнех коритото на чешмата в двора и той лочеше дълго, цели минути.
Докато бях безработен, много пиех. Пирин ме спаси от пиенето. Един ден, след поредния скандал с жена ми, реших че повече не бива така и реших да разхождам по два пъти на ден Пирин, за да се взема в ръце. Купих му лъскав синджир и красив нашийник. И започнах фанатично да го разхождам, по часовник, сутрин и вечер. Изминахме десетки километри. Без да знае истинската причина за разходките, той много се радваше. Още в двора започваше да тегли като вихрогон и едва го удържах. Обикаляхме уличките наоколо, стигахме чак до Блатото, където Пирин с изумление наблюдаваше папурите, жабите, които се изстрелваха изпод носа му и пльосваха във водата, понякога подскачаше и щракаше със зъби след някоя мушица. Бяха дълги разходки, аз спирах да си паля цигара, той уж ме чакаше, но скоро пак започваше да опъва синджира, аз се ядосвах и му се скарвах. Факт е, че не успях да го възпитам, докато беше малък, макар че положих усилия, даже, сега си спомням, бях си купил някаква книжка с кучешки команди. Не успях да го възпитам. Помня как ми се радваше, когато отивах до къщичката му, нарочно дрънкайки с ръка синджира. Толкова се радваше на разходката, че обезумяваше и започваше да се мята из клетката. Толкова се радваше, че не ми даваше да закача синджира за нашийника му, докато е още вътре и да провра после синджира така, че да мога да го хвана - и чак тогава да отворя вратичката. Ако го пуснех, без да е вързан, той хукваше из двора и трябваше да чакам доста време, докато се натърчи.
После си намерих работа. И разходките ни станаха по-редки. Прибирах се уморен, а разходката отнемаше време. Лека-полека съвсем спрях да го разхождам. Погледът му през пръчките на желязната вратичка продължаваше да е нетърпелив, когато се отбиех да го зърна през седмица-две. В началото, като ме видеше, той започваше да подскача и да се върти. После разбра, че вече няма разходки, някак го разбра. И погледът му угасна. Само бавно приближаваше до вратичката и ме гледаше с умните си очи.
Някъде по това време баща ми се пенсионира и пое изцяло храненето на Пирин. Хранеше го по някаква негова витаминозна рецепта - с останки от зеленчуци, с обелки от картофи. В клетката имаше един пластмасов съд за вода, който никога не оставаше празен - но това не беше онази бистра вода от чешмата. Нямаше го вече търкалянето в тревата, папурите, жабите. Годините минаваха, знаех, че Пирин е отзад в клетката, че има покрив над главата си, че има храна. И се лъжех, че това му е достатъчно.
Сега, когато Пирин го няма, се мъча да се сетя кои бяха радостите в живота му.
Може би, когато го взех като малко кученце от чичо Алеко и го държахме около месец при нас в жилището. Тогава и децата бяха още малки и падаше голяма игра. Как стана всичко? Преди четиринайсет години срещнах веднъж чичо Алеко да разхожда един породист чер вълчак на пазара "Борово", ама вълчак и половина, направо шампион. Разговорихме се, чичо Алеко каза, че вълчакът току-що е станал баща. Скоро след това цъфнах у чичо Алеко и леля Жана, видях кутрето и го харесах. Мислех си, че като порасне, ще стане като баща си. Но Пирин остана късокрак, явно си каза думата кръвта на майката.
Или когато се разболя и жена ми буквално го върна от оня свят. Хранеше го със спринцовка в устата, биеше му инжекции, говореше му, прегръщаше го.
Или когато го заведох на женска, у едни комшии. Кучката им беше стара, а Пирката - пълен новобранец. Но работата стана. После, когато се връщахме в къщи, Пирин изглеждаше толкова горд. Щях да го водя и на другата година, когато се виждахме с комшиите, те питаха за Пирин, но кучката им изчезна и втората среща пропадна.
И май това. Тези няколко мига. Другото беше животът в клетката. Как ли са минавали дните му, ден след ден. Какво е сънувал през дългите нощи? Понякога лаеше силно, понякога виеше.
Това остана от Пирин сега. Този текст. И гробчето под дюлата. Дюлата е крива, почти не ражда. Но сигурно и тази година ще има няколко жълти като фенери плодове.

Деян Енев

Право на дуплика

2009-06-25T21:05:00.007+03:00

Първо, искам да благодаря на Едвин Сугарев за реакцията, а сетне - да доизясня позицията си накратко.

Основните точки, които откроих в отговора му

"Зелените" са най-добри, но гласът за тях е пропилян
"Синята коалиция" е способна да спре путинизацията на България
"Синята коалиция" не е проект за политическо оцеляване на Костов
"Синята коалиция" е кауза, а не камарила
Според моята логика "всички са маскари"

Г-н Сугарев, не, не всички са маскари и Вие много точно сте назовали неомаскарените - ПП "Зелените". Те са и моят избор по тази причина. Гласът за "Зелените" е глас за дълбоки промени в системата, каквито никой друг не предлага. Този глас не може да бъде пропилян и загубен, защото е инвестиция в бъдещето. Чуйте думите на вашият приятел Евгений Дайнов, също биографичен седесар.
Путинизацията на България започна твърде отдавна - с назначаването на недоразумението Филчев за главен прокурор и пагубното му влияние върху правораздаването в страната. Няма да споменавам на кого дължим и този кадрил, Вие си знаете. Към момента руските попълзновения продължават основно чрез енергийните мегапроекти. Впрочем, първят такъв може да се смята продажбата на "Нефтохим" на "Лукойл", Вие се знаете от кого. Смея да твърдя, че през последните години ПП "Зелените" и предшестващите я екоорганизации, бяха доста по-ефективни в опитите си да спрат руските проекти от цялата парламентарна опозиция. Убеден съм, че така ще бъде и занапред, при цялото ми уважание към 20-те места, които ще получи "Синята коалиция" в 41 НС.
И аз и Вие сме наясно, че "Синята коалиция" няма да управлява сама, няма да успее дори в коалиция с ГЕРБ. Най-вероятно ни очаква някакво мътно с етикет "програмно" правителство, подкрепено от 4 или 5 партии. Вие по-добре помните подобните експерименти в начлото на 90-те, моето скромно менне е, че от тях нищо добро за България не последва. Хайде сега пак си помислете, какви ще се възможностите (и при най-добро желание) на СК да спре процесите на путинизация в една такава конфигурация. Енергийното лоби вече има своето мнозинство - БСП, ДСП, Лидер и Атака. Та ако Вие твърдите, че всеки глас за "Зелените" е изгубен, аз бих казал, че по-скоро е твърде възможно гласовте за СК да потънат в статуквото на мафиотизация. Убеждението Ви, че "Синята коалиция" е носител на каузи и притежава енергия за промяна са според мен плод на носталгия по отминало време. Преди 17-18 г. баба ми (Бог да я прости) всеки ден купуваше хляб, мляко и в-к "Демокрация". Молеше се за здравето Ви, когато обявихте гладната стачка. Самият аз съм израстнал и възпитан в онези времена на краен идеализъм, обаче маските отдавна паднаха.
Добре знаете, силната фигура в "дяното" от 15 г. насам е Иван Костов. Той превърна онова вашето, романтичното (но и пълно с ченгета) СДС в партия, после пак той я разцепи, а сега отново обединява. В тези му действия не може да се намери никаква последователност, никаква кохерентност, ако изключим властовия нагон. ДСБ бе създадена с претенцията да бъде алтернатива на клиентелата, а се оказа проект за осигиряване пожизненото лидерство на Иван Костов. Накрая след серия тежки изборни провали Костов разбра, че войната със СДС е пагубна и за самия него. Това го доведе до коалицията. Коалиция със същите онези, дето бе анатемосал години по-рано! Не идеите, не принципите, не "националния интерес", а борбата за място на политическата сцена и власт (евентуално). Пак властовите мераци го събраха и с жълите люспи от БНД, по които се сипеха люти критики докато министерстваха в правителството на Симеон.
Съжалявам г-н Сугарев, но това си е точно камарила и нищо друго! Група хора събрани единствено от стремеж към властта. Бъдете така добър и не ги натоварвайте с тежките си очаквания.

И Любен Дилов в Костовото ОФ

2009-06-23T16:52:00.022+03:00

След Шулева, Свинаров и Панайотов, циганската (или "ромската", ако ви харесва повече) партия ЩИТ, накрая и свежарките от "Гергьовден" се подредиха в стройните редици на "Синята коалиция". Пиша "накрая", но реално остават две седмици, достатъчно време Костов и брат Мартин да се снимат с още някой до старата къща на улица "Парчевич". А то май не останаха и толкова много неприобщени към "каузата". На първо четене само Бакърджиев и Софиянски ми липсват, за да може спокойно да отбележим, че "духа" и "клиентелата" се събраха след кратка раздяла. За "Гергьовден" не е необходимо да говоря каквото и да било, просто потърсете в Гугъл коментарите на Костов и приближените му от преди 4-5 г. за модела "Софиянски-Антоан Николов", за заменките, за "Софийски имоти", за Тошко Добрев и Станимир Зашев, за сина на Тошо Тошев - Радослав. Ако за някои хора конюнктурната амнезия е твърде удобна, то интернет е несговорчиво злопаметен, като цирков слон.

Нека сега Едвин Сугарев (знам, че чете тук) да обясни принципната си позиция преди години срещу далаверите в СОС с дейното участие на "Гергьовден" и подкрепата си за "Синята коалиция", която обеща на същите клептократи "бъдещо сътрудничество на местно ниво" (места в лисите на местни избори). Тези дни г-н Сугарев нападна Явор Дачков, че публикувал статии във вестника на агент "Бор". Вероятно по ценностната му система, това е по-осъдително от прегръдката на Костов с хората вкарали сина на Бор (днес "гербер") и още няколко мошеника в съмнителните схеми на СОС? Вероятно г-н Сугарев е забравил или просто предпочита да премълчи, на кого дължим присъствието на Яне Янев (политческия трол на Алексей Петров) в 40-то НС?
Извинявайте, уважаеми интелектуалци, демократи, костовисти, дисиденти и елитни блогъри! Знам, че пак ще ви ядосам. Извинявайте, че аз - клетият и презрян гражданин, не виждам алтернативата на една камарила в друга такава.

От Tank Man до #Neda

2009-06-22T02:04:00.003+03:00

20 г. след кадрите от площад Тиенанмън, нова революция и нов символ. Младо момиче е застреляно пред камерата на телефон, смъртта е заснета в най-буквалния смисъл на израза. Клипчето за часове обикаля света по интернет. Дори пуританите "YouTube" го разпространяват без цензура. Името Неда се превръща в туитър-парола.
А най-жалкото е, че повечето големи клечки "на Запад", също като г-н Трише, пресмятат драмата в барели и проценти.

Сурoви мисли със стрaнeн сoс

2009-06-21T16:00:00.006+03:00

Ето и нещо за четене, с което се забавлявах тия дни. Новият сборник с разкази на Калин Терзийски. Потърсете го, струва си!

Бруталната алчност на Мечо Пух и пъклените зверства на Пинокио

По време на Голямата депресия Мечо Пух въртял добра нелегална търговия с алкохол, но когато сухият режим бил отменен, за него настъпили тежки дни. За да стъпи отново на краката си, той откраднал гърне мед от един сляп чернокож старец, който едновременно, за да се прехранва, продавал мед и залагал на конни състезания с променлив успех.
Пух продал откраднатата мед с голяма печалба, тъй като по това време правителството на Ф.Д. Рузвелт поощрявало търговията с цветни метали. С парите купил ферма в Оклахома и започнал да отглежда свине. Една от тези свине била приятелят му Прасчо. Прасчо имал тъмно минало, за което не обичал да говори. Бил мрачен, зъл и мълчалив и с Пух идеално си пасвали. Заедно върлували из малките градчета, запивали се със седмици и опустошавали баровете на петдесет мили околовръст. Така било, докато всин ден Пух не намушкал смъртоносно с някакво шило за лед Прасчо при пиянска свада. За да прикрие престъплението си, Пух разчленил тялото на Прасчо и го превърнал в бекон, наденици и шунка. Продал ги и с парите си купил яхта, на яхтата натоварил три елитни кубински проститутки, бившата съпруга на някакъв неотдавна застрелян президент и осем кашона първокласно шампанско. Но от алчност, от жажда за пари, само след две седмици продал яхтата с всичко в нея и започна със спечеленото да върти търговия с роби. По това време робите вървели много добре, защото събирали памук, а имало и мода родителите да ги купуват за подарък на децата си, за да се възпитават младите американци в патриотичен дух. В края на краищата Мечо Пух толкова забогатял, че платил на един бездарен, но подкупен писател да му напише биография, в която да го представи в най-добра светлина.
Пинокио, друга мрачна фигура от същата епоха, повлиян от биографичната кнйга за Пух, за да се прочуе и остане в историята, хвърлил в петте най-големи водохранилища в Либерия ботулинов токсин, с което причинил смъртта на дванадесет хилади човека, седемстотин домашни животни, една мангуста и една езерна мида. Тази му постъпка действително го направила популярен. Дори една холивудска филмова студия се заела да направи анимационен филм за него. Но още отначало в сценария фактите били толкова изопачени, че нямало дори и капчица достоверност. Продуцентите изрично наредили на сценаристите по никакъв начин да не споменават за масовото изтравяне на африканци, защото това можело да обтегне отношенията с афроамериканската общност. Продуцентите държали да бъдат политически коректни и пазели репутацията си – никога не си позволявали групов секс с момчета по-малки от тринадесет години. Освен това продуцентите препоръчали настойчиво Пинокио да бъде представен като носител на амеркинаските ценности и борец срещу тероризма в лицето на Огнегълтача (остроумна алюзия с Осама Бин Ладен). По време на обсъжданията изпълнителният продуцент през десет минути ходел да смърка кокаин в тоалетната. Явно бил попрекалил, защото накрая изтърсил, че ще е добре Пинокио да бъде малко момче и да бъде от дърво. Когато всички присъстващи повдигнали вежди, той кихнал и обяснил, че това ще привлече детската публика и ще затвори устата на еколозите, вдигнали шум заради отровената езерна мида. Всички се съгласили. С тия леки корекции исторята се получила доста добра, а филмът имал голям успех. И досега хората, споменавайки името на Пинокио, се сещат именно за този филм. Всичко друго е потънало в горчивата всепокриваща прах на историята.
Това е положението!

Възобновяемата енергетика - печеливша инвестиция в бъдещето

2009-06-19T22:38:00.010+03:00

Георг Тупарев - мажоритарен кандидат и водач на листата на "Зелените" в 17 МИР Пловдив - област

Магдебург, ГДР, 1985 г. Родният град на комунистическия диктатор Ерих Хонeкер. Преди войната известен със своите готически черкви, когато аз го посетих за първи път, градът приличаше на сива клоака, потънала в пушеци и социалистически възход. На мястото на готическите камбанарии бяха израснали комините на тежката металургия – гордостта на Хонекер, източногерманският “Кремиковци”, даващ препитание и белодробен рак на 40 000 семейства.
Магдебург, Германия, 2009 г. Пушеците са изчезнали. Камбанариите, които комунизмът беше пощадил, са добили предишния си вид и отново доминират силуета на средновековния център.
Нови модерни заводи са заменили тежката металургия. В тях 35 000 души произвеждат вятърни турбини, което превръща града в най-големия център на производство на съоръжения за добив на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ). Това е един от многото примери за “зелени” работни места – термин, който стана модерен в българския политически предизборен речник.
Докато в България мафията източва това, което е останало от “Кремиковци”, а политици и профсъюзи разиграват фарс, в “старата” Европа се изграждат новите технологии и производства на ХХІ век.

Ние от партия “Зелените” сме си поставили амбициозната цел да направим възможно създаването на десетки хиляди зелени работни места в България. Това ще спомогне за модернизацията на българската икономика и ще бъде съществен фактор за по-бързото излизане на страната от икономическата криза.
Със своите географски и природни дадености България има потенциалната възможност с бързи темпове да развие тези нови отрасли от икономиката.
Личната ми амбиция, като гражданин и като кандидат за народен представител от гражданската квота на “Зелените”, е да спомогна до 2025 г. България да престане да бъде зависима от вносни фосилни и ядрени енергийни източници, а до 2030 г. цялата ни икономика да започне да работи изцяло на базата на възобновяеми източници. Ще спомена само най-важните отрасли, които имат пряко отношение към създаването на нови работни места, и няма да дискутирам страничните ефекти върху опазването на природата, образованието, здравеопазването и всичко останало.

В България трите най-разпространени начина за добив на енергия от ВЕИ (слънце, вятър и биогаз) имат голям потенциал. Програмата на “Зелените” предвижда стимулирането на строителството на семейни и малки комунални инсталации, което ще повиши жизнения стандарт, ще намали количеството на транспортни енергийни разходи (които в някои части на страната достигат до 30%), ще направи цели области енергийно независими и ще създаде нов поминък и икономическо оживление. Строежът и поддръжката на такива инсталации ще спомогне за създаването на 15 до 35 хиляди висококвалифицирани и добре платени работни места.

Поради некомпетентност и с цел да се стимулират остарели технологии често се премълчава фактът, че България има огромен потенциал за производство на биогаз. По изчисления на Фраунхоферовия институт биогазът от местно производство може напълно да замести вноса на природен газ и дори да бъде изнасян в чужбина. Това е особено важно за създаването на поминък в аграрни и планински региони. Ако тази трудоемка технология се възприеме, броят на нови работни места, посочен по-горе, може да бъде значително по-висок.

Твърди се, че производството на енергия от ВЕИ може да се осъществи единствено с внедряването на вносни технологии. Това е вярно само за производството на най-големите вятърни турбини (с над 6 MW пиково производство) и за монокристалите, използвани при производството на високоефективни фотоволтайчни системи. В момента обаче България притежава достатъчно научен и технически потенциал, за да произвежда централи за производство на биогаз от всякакъв размер, малки вятърни турбини, тънкослойни и поликристални фотоволтаични продукти и слънчеви инсталации с всякаква мощност. Програмата на “Зелените” предвижда стимулирането на такива производства не само за вътрешния пазар, но и за износ най-вече в страните от Близкия изток, Югозападна Азия, Северна Африка и Южна Америка. Такъв износ би намалил значително нашия търговски дефицит и би създал 20–30 хиляди нови работни места, от които поне 10% за хора с висше образование.

Поради посткомунистически нрави и липса на култура и навици да се пести, бедната ни държава прахосва над 50% от произвежданата енергия и по този мрачен показател стои на първо място в Европа. На прост език, едно българско семейство или фирма плащат повече за енергия (електричество и топлина), отколкото едно немско, френско или холандско семейство или предприятие. България има огромен неизползван потенциал за въвеждане на нови икономични технологии както в домакинствата, така и в сферите на транспорта, производството и инфраструктурата. Енергийната ефективност драстично би намалила разходите на всеки, би редуцирала търговския дефицит и съществено би ограничила зависимостта от руски фосилни и ядрени горива.

Разделното събиране на отпадъци и многократното преработване на метали, хартия и пластмаси, както и преработката на органични отпадъци в биогаз и тор също имат огромен потенциал. Около 30% от битовата газ, изразходвана в София, биха могли да се добиват от органичните отпадъци на софиянци. Производството на нови енергийно ефективни материали и технологии, строежът на нов сграден фонд, изолирането на стари домове и обществени сгради и изграждането на нова икономична инфраструктура ще даде постоянна работа за десетилетия напред на 40–70 хиляди души.

Четири десетилетия на комунистическа диктатура и насилствено национализиране на земята не бяха в състояние да унищожат напълно селското ни стопанство. След двадесет години на преход и мафиотизация на земеделското производство това е на път да се случи. “Страната на розите” през последните години не е произвела нито една значителна нова разновидност не само от розови растения (за сравнение през същия период градинарите в Англия отгледаха десетки нови сортове рози), но и стотици сортове растения и животни са безвъзвратно загубени заедно с многовековната традиция и култура в отглеждането им. Целта ни е да се възстанови генетичното богатство и да се произвеждат екологично чисти традиционни култури, които не само да са полезни за здравето, но и да са икономически рентабилни. „Зеленото” възраждане на българското земеделие ще създаде между 25 и 50 хиляди нови работни места, без да се брои преработвателната индустрия. Освен че ще създаде нов поминък, „зеленото” земеделие би забавило негативната тенденция населението да се концентрира само в големите градове, което създава социални, здравни и икономически проблеми.

„Зеленото” земеделие освен всичко останало ще бъде предпоставка за развитието на екотуризма, а той би могъл успешно да замени бетонното унищожаване на българската природата, като създаде нов поминък в почти цялата страна (а не само в няколкото бетонни туристически мегаполиса) и същевременно привлече значително по-платежоспособни туристи. Заради липсата на информация от страна на правителството е почти невъзможно да се оцени колко нови работни места биха се създали от екотуризъм. Ако се вземе за пример регион като Южна Франция (без да се броят морските курорти), вероятно този бранш би създал най-малко от 20 до 30 хиляди нови работни места.

Ние,“Зелените”, имаме план, чрез който в рамките на четири години:

ще създадем между 100 и 215 хиляди нови работни места,

ще намалим значително енергийната зависимост на България от Русия,

ще бъдат привлечени „зелени” инвестиции,

ще се повиши износът на страната ни.

Този план се основава на многогодишния опит на страните от Западна и Централна Европа и неговото изпълнение е не само важна предпоставка за излизането от глобалната икономическа криза, но изпълнението му е залегнало в редица присъединителни документи и договорености между България и ЕС.
Програмата на “Зелените” има много и силни врагове. Част от тях са ядреното лоби около Георги Първанов, инвеститорите в “царските” суперкурорти, участниците в “заменки”, строителите на голф игрища в природни резервати... Всички те предлагат България да продължи да се развива, както досега. Ние предлагаме промяна. Изборът, естествено, е в ръцете на българските граждани.

източник: "Гласове"

Аз не съм костовист

2009-06-19T02:13:00.005+03:00

Обичам синьото небе, обичам земята.

Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце - зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!

Циганска партия по терлици в "Синята коалиция"

2009-06-17T02:04:00.007+03:00

"Време е!"...за бира и кебапчета

Наблюдателни приятели на "Черна станция" забелязаха нов, непознат елемент в листите на "Синята коалиция" под кодовото име "ЩИТ". "Щитовидните" кандидати са съответно - №3 в Пазарджик, №2 в Сливен и №3 в София област. Оказа се, че става дума за поредната циганска партия, регистрирана в края на миналата година. Това всъщност би могло да се предположи и на база "стратегическите" райони, в които са разположени хората на ЩИТ.
Остава въпросът, защо присъствието на новия коалиционен сегмент не бе публично оповестено, при положение, че са им предоставени челни места в листите? В официалния сайт - нито ред за ЩИТ. Поради срам ли някакъв, що ли? Или пък гузност пред оредяващите симпатизанти, на които се говори с ювенилен патос за "синя вълна" от 10-15%, докато запознатите с реалността лидери, пазарят цигански махали на дребно.

Презареждане

2009-06-16T15:57:00.005+03:00

От вчера блогът си има нов домейн - www.stancianegra.com (дължа една риза на Свилен :D) Моля онези, които са ме линкнали, да добавят новия адрес. В началото имах известен проблем с изгледа на блога (не са зареждаха всички елементи на темплейта), но се оказа, че е от браузъра. Пишете ако забележите някакви бъгове.

Вие сте новите лидери

2009-06-14T22:40:00.005+03:00

Външни черти на новите лидери:

"Новите лидери се отличават по това, че техните продажби растат средно три пъти по-бързо от продажбите за съответния отрасъл. Печалбата им, на 100 лева оборот, е средно два пъти по-голяма от печалбата на официалните лидери (по пазарен дял) и над три пъти и половина по-висока от средната за съответния отрасъл. "

Ангел Грънчаров в кампанията BoyKostov

2009-06-13T14:12:00.011+03:00

Грешка на езика набута най-предания интернет-запалянко на Иван Костов в скандален PR ! Информирани сътрудници на "Черна станция" сигнализираха, че Азер Меликов ловко се е възползвал от лапсуса, монтирайки го без съгласието на философа в клипа за лошия човешки материал.
Очаква се поредната съдебна драма.

Включи се в анкетата

2009-06-12T21:01:00.006+03:00

За кого ще гласуваш?

Мажоритарка

2009-06-11T12:39:00.010+03:00

Тормози ме следната хипотеза. Започва работа 41-ото Народно събрание на България, най-шареното и фрагментарно от началото на прехода. Законите се приемат трудно, с крехки "тематични" мнозинства, като понякога 2-3 гласа са решаващи. Право на глас има и г-н Пламен Галев, мажоритарно избран представител на Кюстендилска област. А сега прескачаме в 2011 г. средата на мандата. Не е ясно дали точно "Синята коалиция" управлява, но по стара традиция парламентарните групи започват да се разпадат. Депутатът Пламен Галев успява да убеди десетина свои колеги да го последват и учредява групата на ДДСР (Дупнишко движение за стабилност и ред).
Така де, да не би па само Яне да ги може тия номера!

Зелените - пътят продължава

2009-06-10T23:38:00.007+03:00

Казано е - на дълъг път тръгни с малки крачки. Автентичната зелена идея направи своята първа в неделя. Близо 20 000 души подадоха ръка на нещо ново и непознато в България - партия с корени в гражданското общество, с хоризонтална, а не пирамидална структура и много млади хора със свежи идеи за качествена промяна на системата. Не крия, надявах се на повече, поне двойно повече, но такава е реалността към момента. У нас демокрацията е скъпо удоволствие, а не всеобщодостъпна процедура! Тоталният медиен монопол наложен от партиите на статуквото с дълбоки джобове, изкривява и препятства информирания избор. Няма как да печелиш доверие, когато не допускат посланията ти да стигнат до хората. И ако частните телевизии са в правото си да търгуват с ефира, то как да си обясним поведението на БНТ?! Не виждам нищо по-естествено, държавната (с претенции за обществена) телевизия да предостави възможност за безплатна предизборна реклама на всички регистрирани политически субекти. Поне в рамките на някакъв екзистенциален информационен минимум. След като си официално регистриран, това предполага, че си получил авансово доверие от необходимия брой симпатизанти (под формата на дарения и подписи), които пък в качеството си на данъкоплатци издържат БНТ и е надопустимо да бъдат дискриминирани. Ако подобна несправедливост се опира на някакъв закон, то би следвало да се борим да бъде променен. Време е да осъзнаем, че информационните потоци са мощен властови ресурс, който трябва винимателно да бъде регулиран под обществен надзор. В противен случай свободата и демокрацията попадат под огромна заплаха.
Да се върна към резултата от евроизборите. Зададох си въпроса, дали самото участие не беше малко прибързано, дали не трябваше да са съсредоточат всички финансови и организационни възможности за парламентарните. Трудно ми е да отговоря еднозначно. От една страна депозитът беше загубен, но пък се видя от каква база търгва партията. Тези 50 хил. можеха да бъдат похарчени за предстоящата кампания, но и самото участие носи известна популярност, която трябва да бъде оценена високо. Нека не забравяме, че по сведения на наблюдателите, "Зелените" са единствената партия или коалиция на изминалите безпрецедентно кални и миризливи избори, срещу която няма нито един сигнал за нарушение. Не бих могъл да си представя по-добра реклама! Сега тръгваме отново. Една малка зелена чертичка вече бе направена. Малка, но си е наша - на гражданите и никой не може да я изтрие. Историята показва, че началото никога не е леко, британските зелени получават едва 0.1 % на първите европейски избори преди 30 г. Още едно доказателство, че ПП "Зелените" възникна и се развива по пътя на нормалността, вече извървян от съидейниците ни на Запад. Нещо нетипично за родните политически феномени, подплатени с парите на олигархията и "логистичната подкрепа" на службите.