История на България

Външната политика на Стамболовото правителство

2009-11-13T23:47:00.001-08:00

Създаването на тази инфраструктура от пътища и ж.п. линии дава възможност за едно сравнително бързо развитие на икономиката, за което свидетелства и организирането през 1892г. на първото Пловдивско изложение. Така постепенно при Стамболов се полагат основите на едно динамично икономическо развитие в края на XIXв., очертава се и тенденцията към модернизация по примера на западните държави. Стопанският просперитет на държавата създава условия и за духовно развитие. През 1888г. е открито първото българско висше училище – бъдещият Софийски университет. Малко по-късно е изработен и първият закон за народната просвета. Грижите за духовното израстване на българите се съчетават и с благоустройството на големите градове, създаването на общински здравни служби и учредяването на пенсионното дело.
Интерес представлява и външната политика на Стамболовото правителство. Русия отказва да признае княз Фердинанд, което поставя под въпрос утвърждаването на България в международния живот. От друга страна немският канцлер Бисмарк публично заявява, че Русия има особени права в България. Турция също така се възползва от отношението на Германия и Русия и отказва да признае Фердинад. Така въпросът за признаването на Фердинанд, а оттам и на България като субект в международната политика, се превръща в една от главните външнополитически насоки на Стамболовото правителство. Стамболов е принуден да търси сериозни международни покровители, като се обръща към Англия и Австро-Унгария в търсене на подкрепа. Въпреки добронамереността на Виена и Лондон те не могат да признаят официално Фердинанд без санкцията на турското правителство. Англия и Австро-Унгария обаче могат да внушат подкрепа за Стамболовото правителство и Фердинанд сред дипломатическите представителства в София. По тяхно внушение чуждите представителства започват да осъществяват официални контакти с кабинета на Стамболов и Фердинанд. През 1891-1892г., макар и като частно лице, Фердинанд е приет от австро-унгарския канцлер Франц-Йосиф и английската кралица Виктория. С оглед на международното признание Фердинанд сключва брак с Мария-Луиза – бурбонска и пармска принцеса.

Протекционистката политика на Ст. Стамболов

2009-10-31T02:54:00.000-07:00

Наред с репресивните форми на управление във вътрешната политика Стамболов осъществил и една забележителна протекционистка политика на страната. Един от основните ангажименти на Стамболов в областта на икономическата политика било преориентирането на икономическите връзки на България със западните държави. Най-общо казано тази политика може да бъде характеризирана като политика на насърчаването на местната продукция и на формирането на така наречената модерна индустрия от западен тип. През 1889г. възниква Индустриалната комисия, която предвижда и планира финансова държавна помощ за развитието на индурстрията, а също така и специални средства за изучаване състоянието и перспективите за развитие на националното стопанство. Тази комисия работи за всички клонове на икономиката – от насърчаване на българското овцевъдство и износът на аби до възстановяването на тепавиците. Трябва да се отбележи, че тази икономическа политика се осъществява в противоречие с рамките на Берлинския договор, което се вижда от това, че още през 1887г., когато по законодателен път се уреждат сравнително високите вносни мита. Всъщност този акт представлява грубо нарушение на договора, т.к. единствено султанът може да въведе промени в митническата политика. Второ такова нарушение представлява сключването на търговски договори през 1889-1890г. с Англия, Австро-Унгария, Германия, Белгия и Франция. Всъщност сключването на тези договори представлява един политически успех за Стамболов, т.к. са заобиколени клаузите на Берлинския договор.
В икономически план Стамболовото правителство насърчава навлизането на чужди капитали в българската икономика. Целта е да се модернизира банковото и застрахователното дело, както и да се разкрият нови предприятия предимно от хранителновкусовия и текстилния сектор. Държавното покровителство на българската индустрия се осъществява успоредно с разгърнато транспортно строителство. Още в началото на Стамболовото правителство започват да се строят нови пътища и ж.п. линии. През 1888г. е приет закон за железопътната мрежа в княжеството, а скоро започва да функционира и ж.п. линията Цариброд-София-Белово. Всъщност тази ж.п. линия дава възможност да се осъществят връзките с Централна и Западна Европа. Българската държава откупува и ж.п. линията Русе-Варна. Започва строителството на ж.п. линиите Ямбол-Бургас, София-Варна през Плевен и София-Русе през Търново.

Честита Независимост

2009-09-22T01:44:00.000-07:00

Честита Независимост на всички българи.България е навсякъде където има българи.Нека да се учим от нашите предци и бъдем по-добри за в бъдеще.Честито на всички!

Теми по история за Вас

2009-09-16T11:17:00.000-07:00

Скоро очаквайте и другите теми и материали.Успех на всички.Ако имате въпроси не се притеснявайте да питате в коментарите или на електронната поща.Ще има и други изненади.Честито и на всички новоприети студенти.

Политически терор

2009-07-21T22:37:00.000-07:00

През есента на 1887г. били проведени избори за Пето Обикновено Народно събрание. Острите сблъсъци по места придобили характер на истински въоръжени бунтове, които били жестоко и безкомпромисно потушавани от властите. Правителството целенасочено се стремяло да не допусне до изборните урни своите политически противници. Широко разпространена била наказателната мярка – така наречената екзекуция на селата, които проявявали непокорство. Екзекуцията представлявала изпращане на войскова част в селището, която селяните били длъжни да снабдяват с храна и квартири. Това наказание се прилагало съобразно закона за изтрабление на разбойниците. Политическите противници били арестувани и изтезавани, като най-често това били представетели на интелигенцията.
Стефан Стамболов положил и големи усилия да лиши опозицията от възможността да разпространява своите идеи. Редакторите на опозиционните вестници и списания били арестувани, съдени и безпричинно осъждани на дълги години затвор. Правителството изработило и специален закон за печата, който бил в противоречие с Търновската коституция. Всичко това довело до засилване на терора от страна на опозицията, която започнала да заговорничи и да действа посредством въоръжени чети, формирани от русофилите в емиграция. Само през 1887г. от турска територия преминали две чети, които бързо били разгромени. Добре организирана съпротива срещу режима на Стамболов оказали бившите съединисти от Източна Румелия, ръководени от Михаил Маджаров, Стефан Бобчев и др. Заедно с тях действали и привържениците на Драган Цанков. От тези среди се оформила и политическата емиграция в Русия, Турция, Сърбия и Румъния. Тя именно повела нелегална борба за свалянето на Стамболов. Пример за това е заговорът на майор Коста Паница от 1890г. Той бил убеден, че македонският въпрос може да се реши само с подкрепата на Русия, но за това пречки били Стамболов и Фердинанд. Ето защо те трябвало да бъдат отстранени от властта. Заговорът обаче бил разкрит и Паница бил осъден на смарт, а присъдата била потвърдена от Стамболов въпреки подкрепата, която Паница му оказал по време на русофилските бунтове от 1887г.
Групировката около Васил Радославов, която поставила началото на Либералната партия, оформила по времето на Стамболов така наречената легална опозиция. През март 1891г. бил устроен атентат срещу Стефан Стамболов, но вместо министър-председателят бил убит министърът на финансите Христо Белчев. Убит бил и българският дипломатически представител в Истамбул д-р Вълкович. Тези политически убийства не помагали на опозицията, а водели единствено до взимането на нови репресивни мерки.

Новини на турски - СТОП !

2009-04-06T00:01:00.000-07:00

Бойкот на канал 1.Новини на турски език,що за глупост е това.В турция да има новини на български ?Нека всеки сам да си направи сметката!

пп:Нищо против никой етнос,религия и тн.!

Фердинанд за княз на България

2009-03-29T01:18:00.000-07:00

В тази ситуация Великото народно събрание започва да търси изход от положението, избирайки тричленна делегация, на която се възлага да намери княз. Във Виена на делегатите е предложена кандидатурата на австрийския офицер Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. След разговори в Германия, Великобритания, Франция и други страни кандидатурата на австрийското правителство е приета. В началото на юли 1887г. Великото народно събрание избира Фердинанд за княз на България.
Докато българската делегация обикаля европейските дворове, политическата обстановка в страната остава крайно нестабилна и напрегната. Част от водачите на опозицията успяват да отидат в чужбина и оттам водят енергична кампания срещу правителството. Някои от емигрантите дори подават молби до султана с искане Турция да се намеси с войски и да защити българския народ. В същото време Стамболов, в качеството си на пръв регент, предлага на султана да бъде провъзгласен за цар на българите. Той издига старата идея на туркофилите от възрожденската епоха за дуалистична турско-българска държава. Турция обаче се страхува от война с Русия и не приема направените предложения. Тъй като се опасява от руската политическа и военна мощ, и румънския крал отказва предложението да приеме българския престол.
Особено опасни за бъдещето на България са военните бунтове и заговори. С тях в политическия живот на България се внася една традиция, която в бъдеще заплашва да бъде продължена. Най-мащабни са военните бунтове в Силистра и Русе през февруари 1887г. Правителството взима решителни мерки и частичният успех на заговорниците в Силистра не е закрепен. Важно е да се отбележи, че на чело на военните бунтове стоят изтъкнати военни като майор Атанас Узунов, Олимпи Панов, майор Филов, кап. Кръстев и др.
След рещаването на кризата и изборът на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски за български княз в лагера на управляващите се получило известно двувластие. Единият център на властта се оказал кръгът около бившия регент Стефан СТамболов, а другият – около министър-председателя Васил Радославов. Това положение разбира се не можело да продължи дълго. На 28 юни 1887г. била извършена правителствена промяна. Съставен бил нав кабинет на чело с Константин Стоилов. Това правителство управлявало за кратко време и подготвило посрещането на новоизбрания княз, който на 2 август същата година пристигнал в Търново. На 21 август 1887г. Стефан Стамболов бил назначен за министър-председател и сформирал новия кабинет, в който влизали и другите двама регенти Сава Муткуров и Георги Живков (заменил Петко Каравелов), както и водачите на консерваторите Константин Стоилов и Григор Начович и един от лидерите на Либералната партия в Източна Румелия – Георги Странски. Новото правителство било съставено от хора, търсещи сближение със западните държави и Турция.

Княжеската криза в България през 1886-1887г.

2009-03-10T04:58:00.001-07:00

Княжеската криза в България през 1886-1887г. показала, че българите са пълни с решимост сами да определят своята съдба. Събитията дали възможност ярко да се отличи личността на председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, чиито били главните заслуги да бъде преодолян опитът на Русия да диктува волята си в България. Процесите около детронирането на Александър Батенберг довели до преструктуриране на българския политически живот. През следващите 30 години русофилството и русофобството заемали значителен периметър в политическите борби. Последиците от кризата изцяло променили и българо-руските отношения. Може да се приеме, че опиянението от Освобождението и романтичното отношение към Русия постепенно били преодолени. Мнозина от българите съзирали в руската политика желание Русия да заеме мястото на Турция. От друга страна подкрепата, която дала Англия на Съединението, засилила убеждението, че българите могат да разчитат за реализация на националните си идеи вече не само на Русия. До голяма степен определена роля за това преориентиране на българските политици имало и икономическото развитие. Голяма част от българската търговско-промишлена буржоазия укрепила своите позиции в Западна Европа. Идването на княз Фердинанд в България изиграло също определена роля за преориентирането на българската политика.
Княжеската криза завършила с пълен успех за Стамболов и неговите привърженици, което дало и тласък на навлизането в управлението на новата политическа формация, създадена по време на кризата и известна като Народно-либерална партия, на чело със Стефан Стамболов. Действията на тази партия във външен и вътрешен аспект, както и управлението на Константин Стоилов дават основание края на XIX в. да се определи като специфичен период в новата българска история, който се характеризира с бурно развитие на икономиката и оформяне на външнополитическите приоритети на Княжество България.

Стефан Стамболов

2009-03-02T04:16:00.000-08:00

Повечето от предложените в кабинета политически дейци отказали да приемат министерските постове, а Стефан Стамболов, който по това време се намирал в Търново, като председател на Народното събрание, призовал българите на борба срещу самозваните управници. Било образувано и наместничество в състав Стефан Стамболов, Петко Славейков, Георги Странски. На негова страна преминали и силните гарнизони в Пловдив, Видин и други градове. Организиран бил поход на военни колони към София. Това принудило сформираното на бързо от превратаджийте правителство, на чело с митрополит Климент, да подаде оставка. Стефан Стамболов изпратил телеграма до княз Батенберг с молба да се върне на българския престол. По същото време било съставено ново правителство, на чело с д-р Васил Радославов. Княз Батенберг изпратил телеграма до Александър III, в която го молел да даде съгласието си той да се върне на престола. Отговорът на руския владетел обаче бил отрицателен, което принудило княз Батенберг повторно да абдикира на 25 август 1886г. За регенти в България той оставил Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.
Събитията слад 25 август водят до изостряне на борбата между русофили и русофоби. Русофилите били дезорганизирани, което довело до тяхната политическа изолираност. Те били преследвани, т.к цялата полицейска и военна машина била в ръцете на Стамболов и неговите съмишленици. Все пак с оглед нормализирането на обстановката в България регнтството изпратило писмо до руския император Александър III, в което настоявало от Петербург да бъде изпратен в София специален комисар, който да работи за нормализирането на българо-руските взаимоотношения. В руската столица тази стъпка била разгледана като признак на слабост, което дало възможност Русия да търси пътища да наложи свое протеже в София. В Петербург също така много добре разбирали, че за да се осъществи тази цел било необходима в Третото Велико народно събрание да преобладават депутати русофили. Това определя и главната цел на Русия да бъдат отложени изборите за Велико народно събрание, като целта била ясна – русофилите да се организират и да преодолеят кризата след преврата. За свай пратеник в българската столица Александър III изпратил ген. Каулбарс (руско военно аташе във Виена), който бил известен сред дипломатическите среди със своята твърдост, безкомпромистност и бруталност. Този избор показва с какви средства Русия смятала да наложи волята си в България. В Петербург обаче не дооценили личността на Стефан Стамболов и неговата решителност да извоюва на всяка цена независимостта на България.

Русофобството в България

2009-02-24T00:02:00.001-08:00

Не бива да се забравя, че сред русофобите се включват болшинството от организаторите на Съединението и голяма част от участниците в националните борби през Възраждането като Захари Стоянов, Димитър Петков, Стефан Стамболов и др. Би могло да се приеме, че русофобството е стимулирано и от желанието на тези политици България да се интегрира в модерна Европа. Лозунгът на русофобите около Васил Радославов бил “Има Батенберг, има България”.
Наред с оформянето на тези две крайни политически течения възникнала и една по-компромисна групировка около министър-председателя Петко Каравелов. Това била една група от уверени русофили, които смятали, че добрите отношения с Русия могат да се запазят при условие, че княз Батенберг остане на българския престол. Такъв е и девизът на тази групировка : “И с Русия, и с Батенберг”.
Още в началото на 1886г. станало ясно, че нито в парламента, нито сред народа съществуват предпоставки за детронирането на княз Батенберг по законен път. При това положение в руската столица било решено това да стане посредством военен преврат, осъществен от офицерите русофили от българската войска. С организирането на преврата било натоварено руското военно аташе в София полк. Василий Сахаров. Той успял да обедини около себе си група офицери в столицата, оглавени от началника на военното училище в София майор Груев, заместника на военния министър кап. Бендерев, кап. Радко Димитриев и др. С помощта на кап. Бендерев били извършени размествания на военните части в София, като верните на княза части били изведени извън столицата. Към София бил придвижен Струмския полк. През нощта на 8 срещу 9 август 1886г. юнкерите от военното училище, подпомогнати от полка, завзели София. Княз Батенберг бил принуден да подпише прокламация пред българите, с която се отказвал от престола. Той бил изпратен от конвой до гр.Оряхово на р.Дунав, откъдето с парахода “Голубчик” заминал за гр.Рени, намиращ се на дунавската делта на руска територия. Няколко дни по-късно той отпътувал за своето имение в Германия.
Събитията, които се развили в България след 9 август 1886г., показали, че извършителите на преврата не могат да се задържат на власт. Индикация за това било сформирането на правителство от враждуващи помежду си партии – Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Васил Радославов, Драган Цанков, Тодор Бурмов и др. Според превратаджийте така щели да се преодолеят противоречията и да се сформира едно своеобразно правителство на “народното единство”.

Драган Цанков

2009-02-20T20:35:00.000-08:00

Първоначално Петербург имал намерението да реализира тази своя политика, като използва влиянието на русофилите в България, разчитайки на силните русофилски настроения сред българите. Тази руска инициатива довела до коренни промени в политическия живот на България. Около Драган Цанков се оформила група от крайни русофили, в която влизали бившите “лъжесъединисти” от Източна Румелия, както и крайни русофили измежду консерваторите и либералите в княжеството. Тази група си поставяла за цел да съдейства на Русия в политиката й срещу княз Александър I, което се вижда и от техния девиз : “С Русия без Батенберг”.
Наред с групата на крайните русофили още през пролетта на 1886г. се оформила и групировка, която се обявила в защита на княза. Тази групировка не прикривала своите русофобски настроения и за много от изследователите на политическия живот в България появата й представлява един парадокс на фона на крайното русофилство сред българите. Всъщност оформянето на русофобите като политическа сила е напълно закономерно, т.к. е предизвикано от политиката на Русия и особено на голяма част от нейните дипломати в България. Честа практика било руските генерали да се отнасят грубо и нетактично с представителите на българския политически елит, което автоматично предизвиквало антируски настроения. В най-голяма степен русофобството се утвърдило, след като руското правителство отказало да признае Съединението. Когато през пролетта на 1886г. руското правителство открито дало да се разбере, че има намерение да отстрани княз Александър I редица патриотечно настроени политици възприели тази инициатива като знак, че Русия иска да подчини България на своите интереси и дори да я превърне в своя заддунавска губерния. Затова княз Александър I за русофобите олицетворявал суверенитета и независимостта на Княжество България, до колкото може да се говори за такива понятия, имейки предвид, че по силата на Берлинския договор България е трибутарно княжество в рамките на Османската империя. Като лидери на русофобите се изявили д-р Васил Радославов, Захари Стоянов, Димитър Тончев и др. Някои историци причисляват към тази група и Стефан Стамболов, но според повечето специалисти като противник на Русия той започва да се изявява чак след преврата от 9 август 1886г.
Дълго време в изследванията, посветени на този период, по чисто конюктурни съображения защитниците на княз Александър I се представяха като недоброжелатели на България, което е твърде далеч от истината.

Политическо и социално развитие на България в края на XIX в.

2009-02-18T21:53:00.001-08:00

Съединението на Източна Румелия и Княжество България през есента на 1885г. и защитата на този акт създават благоприятни предпоставки за едно ускорено стопанско и културно развитие на България. Тази перспектива обаче на първо време не се осъществила поради намесата на Русия във вътрешните работи на княжеството. До голяма степен тази намеса предизвиква радикално преструктуриране на политическия живот в България и за дълго време партийните страсти доминират в обществените отношения и подлагат на изпитание устоите на младата българска държава. Тези процеси обуславят динамиката и напрежението в политическите отношения след признаването на Съединението чак до края на управлението на Народно-либералната партия през 1894г.
Динамиката на процесите в българското общество обяснява и големия интерес в научните изследвания. Внимание заслужава книгата на Радослав Попов “България на кръстопът”, в която се изследват причините и последствията от кризата от 1886-1887г. и политиката на Стефан Стамболов, както и проучванията на Андрей Пантев върху личността и управлението на Стамболов. Внимание заслужава и изследването на Стойчо Грънчаров “България на прага на двайстото столетие”, както и публикациите на Симеон Дамянов, посветени на външната политика на България в разглеждания период. Друг кръг от проблеми в изследванията са свързани с икономическото розвитие на България при управлението на Стефан Стамболов. В този смисъл трябва да бъдат посочени изследванията на Любен Беров и Петър Цонев. Що се отнася до културната политика на Стамболовото правителство, интерес представляват изследванията на Мария Радева.
Още през пролетта на 1886г. намесата на външни фактори в българската външна политика не дава възможност да се осъществи напредък след признаването на Съединението. В този смисъл особено активна е политиката на Петрбург. Руската дипломация си поставя за цел да детронира княз Александър Батенберг, т.к със своята политика той се явявал пречка пред амбициите на Русия да обвърже България със своята балканска стратегия. Пред другите Велики сили руското правителство обосновавало своя натиск над българите с това, че указът, с който княз Александър Батенберг признава Съединението от 8 септември 1885г., представлява дръстично нарушение на Берлинския договор. Това според руската дипломация била достатъчна причина той да бъде отстранен от власт.

Истинско общонародно дело

2009-01-29T21:43:00.001-08:00

Победите дават самочувствие на българите, увереност в собствените им сили. Съединението на двете български области е истинско общонародно дело. Под знамето на обединението на разпокъсаното отечество застават както бивши революционери, сподвижници и сътрудници на Васил Левски и Христо Ботев, така и политически и обществени дейци с по-умерени и дори консервативни убеждения. Съединението се подкрепя от най-бедните до най-заможните слоеве на българското общество, без разлика в тяхната политическа ориентация. Замълчават, за да не навредят на великото дело, дори и онези, които смятат, че условията са неблагоприятни и прибързани действия биха могли да го компрометират. Такова единение по-късно българското общество не познава. Успехът на Съединението е осигурен както от умелите действия на източнорумелийската милиция, така и от въоръжените отряди, изпратени от местни комитети. Подкрепа на съединисткото движение дава и младият български княз. Тази рядка проява на единодушие допринася не само за успеха на Съединението, но и за неговата защита.
Съединението от 1885г. е едно от най-великите събития в новата българска история. То помита последните остатъци от турското владичество в Южна България и прави първата голяма крачка по пътя на националното единение на българския народ и на разпокъсаната българска земя. България става една от най-големите и силни държави на Балканския полуостров (96 345 км² площ и над 3 150 000 души население). Тя добива възможности да оказва ефикасна морална, материална и дипломатическа подкрепа на българите в новоосвободените територии. Създават се предпоставки за бърз икономически и духовен напредък на българския народ и българската държава.
Съединението обаче има и своите сенчести страни. То довежда до остър сблъсък между България и Русия. В тежката борба за освобождение на Македония и Тракия се оказва, че България може да разчита само на собствените си сили в противоборството с много и силни противници. Това в значителна степен предопределя успеха на българската политика по националния въпрос, но и сериозно пречи на така желаното обединение на българския народ.

Победата над Сърбия

2008-11-26T21:12:00.000-08:00

Победите на българската армия спасяват извършеното на 6 септември 1885г. велико дело и разнасят славата на българското оръжие по целия свят. Те внушават уважение на всички към България и българския народ. Българската държава получава възможност да се развива по-сигурно и по-спокойно през следващите десетилетия.
След победите на българската армия пред Цариградската конференция не остава друга възможност освен да намери формула за признаване на Съединението. По съветите на Великобритания Високата порта влиза в пряк контакт с правителството на България. След интензивни преговори на 20 януари 1886г. е постигнато споразумение, което предвижда княз Александър Батенберг да се назначи за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години, румелийската админидтрация да се слее с тази на княжеството, а румелийската милиция да влезе в състава на княжеската войска, да се оказва отбранителна помощ при необходимост, княжеството да остъпи на Турция Кърджалийската околия и да се задължи да плаща редовно румелийския дълг. Правителството на Русия се обявява против тази спогодба. То иска да не се споменава името Батенберг, а да се запише само българският княз. Отхвърлени са и пунктовете за военна помощ и за отстъпването на Кърджалийската околия. След нови диплометически усилия и борби споразумението е постигнато. На 24 март (5 април) 1886г. е подписан така нареченият Топханенски акт, чрез който се урежда Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Срещу това България отдава на Турция Кърджалийската околия и селата по долината на р.Въча, заселени предимно с мохамедани.Успехът на България в Сръбско-българската война не е случаен. Той ясно демонстрира възможностите и потенциала на един народ, неговата решимост да отстоява свободата, която току-що е добил.

Сръбско-Българската война 1885г.

2008-11-21T21:53:00.000-08:00

За да излезе от ситуацията, българското правителство предприема енергични дипломатически постъпки както в столиците на Великите сили, така и в Белград. Положените усилия обаче не дават видим резултат. При тази обстановка на 24 октомври 1885г. Великите сили свикват своя конференция в Цариград, на която искат да решат съдбата на Съединението. Сърбия отхвърля опитите на българите да постигнат споразумение с нея. Тя не желае и да изчака резултатите от конференцията в Цариград. На 2 ноември 1885г. крал Милан обявява война на България и сръбските войски започват военни действия.
Войната заварва българската държава в тежко положение. Армията е съсредоточена на южната граница с Турция, откъдето се очаква нападение. Западната граница се охранява от малобройни отряди. Руското правителство изтегля от България своите офицери и цялата тежест по управлението на войската пада върху младите български командири. Сръбските войски са разделени на две армии. Главната от тях, Нишавската, настъпва към София, а Тимошката армия има за задача да превземе Видинската крепост. Българските войски са организирани в два корпуса – източен, командван от майор Николаев, и западен, на чело с майор Гуджев. Северозападна България се защитава от отряда на капитан Узунов.
Обявената от Сърбия война предизвиква изключителен патриотечин подем сред всички слоеве на българското общество. В цяла България се организират доброволчески отряди. Своите усилия в подкрепа на армията присъединяват хиляди бежянци от Македония, ученици от горните класове на гимназиите и т.н. Крал Милан и правителството в Сърбия са убедени, че войната срещу България ще бъде само една “военна разходка”. Така мислят и в европейските столици. Те не отчитат патриотизма, енергията и волята на един народ, който след петвековно чуждо иго е готов да защитава с всички сили своето отечество.
Още през първите дни на войната на сръбската армия е даден сериозен отпор. Слабите български отряди, намиращи се по западната граница, се сражават саможертвено и задържат настъплението на цели дивизии. Съдбата на България решават тридневните боеве край Сливница. Те започват на 5 ноември, когато все още прииждат, като извършват невероятни преходи, войските от Южна България. При височините Мека цръв, Три уши, Гургулят и Комшица сръбските войски са напълно разбити. Българските войски преминават в решително настъпление. На 10 ноември те превземат Драгоман, преминават сръбската граница и продължават преследването. Последен отпор сърбите дават при Пирот, където са сразени и повече не могат да зъдржат мощния напор на българската армия. Сръбските войски не постигат успех и в Северозападна България. Отрядът на капитан Узунов успешно отбранява Видин и не позволява на противника да превземе града. Сърбия е изправена пред пълен военен разгром. За да я спаси, Австро-Унгария се намесва бързо и решително. Тя заплашва, че ако не бъде спряно настъплението, българската армия ще срещне австро-унгарскигте войски. При така създаденото положение на 7 декември 1885г. България и Сърбия подписват примирие. Мирният договор, сключен в Букурещ на 19 февруари 1886г., възстановява положението от преди войната.

В защита на Съединението

2008-11-17T21:10:00.000-08:00

Така той постъпва не като чиновник на султана., а като български патриот. Пред народа и войската е прочетена прокламация, написана от Захари Стоянов. Съставено е и Временно правителство, на чело с д-р Странски. За главнокомандващ е назначен майор Николаев. Обявено е военно положение и е извършена мобилизация. С помощта на руски военни офицери е разработен план и започва подготовка за евентуална война с Турция. От околните на Пловдив градове и села пристигат въоръжени отряди, коита подкрепят Съединението и се подготвят да го защитят.
Временното правителство изпраща още на 6 септември телеграма до българския княз, с която иска от него да признае Съединението. На 8 септември Александър I Батенберг, очакващ събитията при свиканите на учение свои войски, издава манифест в Търново, с който обявява, че приема Съединението. На следващия ден, придружен от министър-председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, тържествено посрещан по селата и градовете на Южна България, от където преминава, князът пристига в Пловдив.
Обявяването на Съединението между Княжество България и Източна Румелия засяга сериозно интересите на Великите сили. Срещу него се обявяват всички, които са подписали Берлинския договор, с изключение на Великобритания. Голямя изненада сред българите представлява позицията на Русия. Руското правителство се намира в конфликт с Александър Батенберг и се опасява, че Съединението, извършено под неговия скиптър, ще укрепи позициите му в България. Като следват своите интереси Германия, Франция и Австро-Унгария също се обявяват срещу нарушаване на Берлинския договор. Великобритения подкрепя Съединението въпреки първоначалните си колебания, т.к. тя се опитва да отслаби руското влияние в България и да укрепи тук своите позиции. Британската дипломация все повече обръща поглед към младите балкански държави, на които принадлежи бъдещето пред рухващата Османска империя.
Срещу обединението на двете български части се обявяват почти всички съседи на България, страхувайки се от създадената голяма и силна българска държава, която нарушавала равновесието на силите на Балканския полуостров. Най-непримирима позиция сред тях заема Сърбия, която се опасява, че след Съединението България ще отправи своя поглед към Македония, спрямо която сърбите отдавна предявяват претенции.

Македонските комитети

2008-11-09T07:30:00.000-08:00

През 1884г. в различни градове на Княжество България се формират така наречените Македонски комитети, чиято цел е освобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия към княжеството. Инициатори при формирането на тези комитети са Димитър Петков, Димитър Ризов, Георги Живков, Коста Паница и др.
В началото на февруари 1885г. по инициатива на Захари Стоянов група бивши революционери образуват в Пловдив таен комитет, който не след дълго се нарича БТРЦК с председател Захари Стоянов. Комитетът възстановява мрежата от комитети в Южна България, а неговият печатен орган в.”Борба”, редактиран от Захари Стоянов, оказва голямо влияние за развитието на идеята за съединение. На 25 юли 1885г. в с. Дермен дере (Първенец) е проведено заседание и е формиран централен комитет в състав Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянов, Димитър Ризов и Коста Паница. Взима се решение временно да се преустанови дейността в Македония и всички сили да бъдат съсредоточени към обединение с Източна Румелия. За целта БТРЦК отделя голямо внимание за привличане на милицията от Източна Румелия, като се установяват трайни връзки с офицерите Данаил Николаев, Сава Муткуров и др. БТРЦК се нуждае и от подкрепата на княза и за да установи връзки с него в княжеството са изпратени Димитър Ризов и майор Муткуров. Княз Батенберг приема идеята за Съединението.
Предварителният план предвижда Съединението да бъде провъзгласено на 15 септември 1885г., но последвалите събития довеждат до промени в плана. На 2 септември избухват вълнения в Панагюрище. Въстават и други селища. В село Голямо Конаре ръководителят на местния комитет Продан Тишков свиква резервистите. Пловдивският префект П. Димитров е арестуван.
Събитията в провинцията подтикват БТРЦК към решителни действия, за които благоприятстват и някои други условия. Предстоят военни учения и под знамената са свикани резервистите, повечето от които са бивши “гимнастици”. За началник на въоръжения лагер край Пловдив е назначен привърженикът на съединисткото движение майор Данаил Николаев. На 6 септември 1885г. вечерта източнорумелийските дружини, командвани от Данаил Николаев и други офицери съединисти, обкръжават конака на главния управител. Гаврил Кръстевич, макар и добре информиран за подготвените събития, не се възползва от правото си да повика турски войски в Източна Румелия.

Oпитът за Съединение през 1880г.

2008-10-29T23:28:00.000-07:00

Избира се централен комитет в състав Константин Величков, Иван Евстатиев Гешов, свещеник Тилев, д-р Странски и д-р Ханков. Поставена е задачата да се образуват комитети във всички околии на Източна Румелия и да се възстанови дейността на “гимнастическите дружества”. Правителството на Гладстон обаче не възприема идеята за Съединението. Против него се обявява и Русия, а очакваната война на Османската империя с Гърция и Черна гора така и не избухва. Това принуждава дейците на Съединението да го отложат.
Въпреки че опитът за съединение през 1880г. приключва без успех, той е твърде показателен за това, че сред обществеността на Източна Румелия е на лице идеята за обединение. За това свидетелства и опитът за обединение през 1883г., както и обстоятелството, че в програмите на партиите на Източна Румелия идеята за обединение с княжеството заема приоритетно място.
Що се отнася до политическия живот в Източна Румелия, съкрушителната победа на българите в изборите остава на заден план между етническите противоречия. Сред обществените и политическите дейци постепенно се формират две основни движения – умерени и крайни. Представители на умерените са екзарх Йосиф, митрополит Панарет, Иван Евстатиев Гешов, Г. Вълкович и др. Умерените не приемат Берлинския договор, но са и против революционното действие. В политическо отношение те се стремят да убедят Великите сили да направят отстъпки. Крайните от своя страна, към които принадлежат Константин Величков, свещеник Тилев и др., са за радикално решаване на Съединението посредством въоръжена борба. Постепенно през следващите години сред българите се формират и две политически партии – Народна и Либерална. В Народната партия влизат Иван Вазов, Константин Величков, Маджаров и други и тя води политика за незабавно обединение. Ръководството на тази партия изгражда близки връзки с Русия. От своя страна Либералната партия също не е против Съединението, но счита, че моментът още не е дошъл. Тя се сближава с главния управител, поради което е наречена казионна. Ръководна роля в нея играят д-р Странски, Стоян Чомаков, Тодор Кисеков и др.
В Източна Румелия политическата обстановка дава възможност за намеса на турското правителство, което с английска помощ организира бунт в Източни Родопи, целта на който е да се присъедини района към Турция. Метежът е потушен, но двайсетина села по течението на р.Въча, населени предимно с български мюсюлмани, отказват да признаят властта в Пловдив. Те се обявяват за независими, а районът под името Тамръшка република просъществува до началото на 1886г.

Княжество България и Източна Румелия

2008-10-27T22:28:00.000-07:00

До голяма степен те се надявали, че Източна Румелия няма да се оформи като българска област, а като една многоетническа област, в която ще бъдат представени българи, турци и гърци. Това е и причината Учредителната комисия да реши депутатите по право в Областното събрание да бъдат равен брой турци, гърци и българи. Всъщност тези представи на европейските дипломати били формирани най-вече от представите им за етническия състав на град Пловдив, където освен българи живеели още гърци, турци, арменци, евреи и др. Това дало погрешната представа, че тези етнически групи преобладават и в цялата област.
Първите законодателни избори на областта, състояли се на 17 октомври 1879г., опровергали възгледите на европейската дипломация. От избраните 36 депутата 31 били българи, 3 гърци и 2 турци. От този резултат станало съвършено ясто, че Източна Румелия на практика представлява едно формирование, в което преобладават българите, а това до голама степен обезсмисля границата с Княжество България. Всъщност процесите в Източна Румелия от самосебе си подсказвали какви трябва да бъдат териториалните параметри на първия етап от политическото обединение на българите. В този смисъл не е случайна и една статия в английския вестник “Таймс” от 1880г., в която се предупреждава Европа да не се учудва, ако в скоро време последва обединение на българите от двете страни на Балкана.
През 1880г. възникват благоприятни обстоятелства за обединението на Княжество България с Източна Румелия. В Англия на власт идва либералното правителство на Уилям Гладстон, който е доброжелател на българите от 1876г. Между Османската империя, Гърция и Черна гора назрява конфликт поради неуредени гранични спорове. Инициативата за предприемане на конкретни стъпки по посока Съединението идва от Областното събрание на Източна Румелия. През април 1880г. то изпраща в София депутатите Константин Величков и Димитър Наумов с цел на преговори за конкретни действия, целящи обединението. Решено било в Южна България да бъде създаден централен комитет, който да оглави движението. Предвижда се също и свикването на народно опълчение в княжеството, отпускане на специален кредит и съгласуване на всички действия между Източна Румелия и Княжество България. Тази програма е одобрена и от княз Александър Батенберг.
Към средата на месец май 1880г. в Сливен се провежда събрание, в което участват представители на повечето населени места от Южна България.

Нов проект

2008-10-27T01:37:00.000-07:00

Преди дни пуснах в интернет пространството мой нов проект свързан с историята на България.Този път обаче проекта е на английски език и се намира на Bulgarian History .

Заповядайте всички и дано съм Ви бил полезен.

Източна Румелиа

2008-10-26T23:34:00.001-07:00

Предвижда се функциите на Министерски съвет да се поемат от специален Директорат, състоящ се от 6 души при главния управител на областта. Най-влиятелната фигура в този Директорат е главният секретар, който е и директор на вътрешните работи. В административно отношение Източна Румелия е разделена на 6 департамента и 28 кантона. Департаментите се управляват от префекти, а кантоните от околийски началници. За седалища на департаментите са определени градовете Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Сливен и Бургас.
Европейската комисия налага в областта използването на три официални езика – български, турски и гръцки. Областта получава и правото да има собствени въоръжени сили, съставени от милиция и жандармерия. През 1879г. милицията е в състав от 12 души, а жандармерията от 12 пеши роти, 1 конна полицейска рота и 1 полуескадрон. В главния щаб на въоръжените сили се назначават предимно чужденци. Едва през 1883г. в щаба е изпратен на служба първият български офицер майор Сава Муткуров.
Въпреки своята относителна самостоятелност областта е обвързана с Турция. В нея се запазват всички права и привилегии на Великите сили съобразно договорите с Високата порта. Източна Румелия е задължена да изплаща годишен данък в размер на 240 000 турски лири, а султанът трябва да одобрява законите, гласувани от Областното събрание, да назначава офицерите от милицията и жандармерията, като по този начин до голяма степен Източна Румелия е лишена от възможността за самостоятелен политически живот.
За пръв главен управител на Източна Румелиа е назначен Алеко Богориди (Александър) (1823-1910г.). Той е роден в Котел. Баща му , Стефан Богориди, е висш турски сановник, губернатор на о.Самос след Одринския мир. Той взима активно участие в църковно-националното движение. Алеко Богориди получава висше образование в Париж и заема място на дипломатически чиновник. Преди да бъде назначен за главен управител той е посланик на Високата порта във Виена. Алеко Богориди пристига в Пловдив на 15 май 1878г. и веднага съставя своя Директорат (частен съвет). В него са включени четирима популярни български политици – Гаврил Кръстевич, Тодор Кесяков, д-р Вълкович и Йоаким Груев. Султанът назначава за директор на милицията В. Виталис – грък по произход, а Европейската комисия налага за директор на финансите А. Шмидт.
В монографията си, посветена на Източна Румелия, Елена Стателова отбелязва, че болшинството от делегатите на Берлинския конгрес не са имали ясна представа каква е етническата картина в областта.

2008-10-25T00:01:00.001-07:00

Формират се и складове с боеприпаси. Мъжете са организирани в “Гимнастически дружества”, където те се обучават да боравят с оръжието. Тази дейност се ръководи от ген. Скобелев, който изработва и план за отбраната на Южна България в случай на изпращане на турски войски.
Създадените по този начин от руското командване реалности в Източна Румелия не дават възможност на турското правителство да изпрати войски и да превърне областта в обикновен турски вилает. Тези руски действия на практика подготвят в един по-далечен план и Съединението на Южна България с Княжество България.
Европейската комисия, която трябвало да изработи Органическия устав на Източна Румелия, започва своята работа в началото на септември 1878г. в Цариград. На 21 октомври тя се установява в Пловдив, който е избран за столица на Източна Румелия. Още при пристигането на комисията, тя е посрещната от местните градски първенци, които в специален мемоар протестират срещу широките правомощия на султана в провинцията. В отговор на мемоара членовете на Европейската комисия успокояват населението, като заявяват, че те няма да допуснат провинцията да се превърне в турски вилает, а членът на комисията от Англия Хенри Лоуф се опитва да убеди султана да се откаже от мисълта да изпрати войски в Източна Румелия.
Изработването на Органическия устав се съпътства с остри противоречия между руските представители полк. Шепелев и княз Церетелев и делегатите на Англия, Австро-Унгария и Турция. Руските представители се опитват да защитят максимално интересите на българите, но са принудени да правят и компромиси. В общи линии Органическият устав повтаря решенията на Берлинския конгрес. Управлението на областта е съсредоточено в ръцете на главен управител, който трябва да осъществява изпълнителната власт, но същевременно е отговорен за действията си пред султана. Важно място в управлението на областта има Областното събрание, което трябва да приема законите. Неговият състав е определен на 56 души, като 10 се посочват от главния управител, 10 влизат в него по право и 36 трябва да се избират пряко от жителите на областта. Членовете по право са главите на петте етнически християнски общности, мюфтията, равина, главният контрольор на финансите, председателят на Върховния съд и председателят на Върховните съдилища за административните разходи.
Между сесиите на Областното събрание неговите функции трябва да се поемат от постоянен комитет от 10 души, който изпълнява ролята на Сенат.

Из Кресненско-Разложкото въстание.

2008-10-23T21:49:00.001-07:00

Османската империя имала право да строи военни укрепления в тази област и да държи в нея свои гарнизони. Султанът се задължавал обаче да не използва башибозушки отряди и черкези при формирането на гарнизоните. Според Берлинския догов трябвало да се състави Европейска комисия, в която трябвало да бъдат представени всички Велики сили и Османската империя и която трябвало да изработи Органически устав на Източна Румелия.
Временното руско управление в българските земи след подписването на Берлинския догов взима енергични мерки, за да изгради автономната област. Руското правителство дава указания на генералния консул в Пловдив княз Церетелев да положи усилия, за да не бъдат прекъснати връзките между двете части на българските земи. Руското правителство оценява създаването на Източна Румелия като едно ненормално положение, но въпреки засягането на руските интереси Русия е принудена да се съобрази с решенията на Берлинския конгрес. Временното руско управление прави всичко възможно да назначи във формираните държавни институции в Източна Румелия българи, верни на Русия. В тази посока действа и назначеният началник на администрацията в Южна България руският ген.-лейтенант Аркадий Столипин. Благодарение на неговата енергична дейност става възможно и формирането на въоръжени сили. Руските офицери в милицията остават само по по-високите длъжности, докато по-ниските са заети изцяло от българи. Още през пролетта на 1878г. руският императорски комисар нарежда да бъде въведена обща военна повинност, като първият набор е от около 9 000 войници, от които 3 000 са от Пловдивската и Сливенската губерния. Подготвени и обучени от руски офицери, тези войници са включени в източнорумелийската милиция. Малко след подписването на Берлинския договор е свикан вторият набор, който дава възможност да се засили милицията, като почти целият й състав е от българи. Формирането на източнорумелийската милиция е от особено значение, т.к. в граничните райони на областта с Османската империя са се съсредоточили хиляди мухаджири (бежанци) и башибозушки отряди, които с нетърпение очакват изтеглянето на руските войски, за да навлезнат в областта. С цел да охлади желанието на Високата порта да изпрати войски в Източна Румелия командващият руските войски на Балканите ген. Тотлебен изработва план, който е одобрен и от руския император Александър II. Според този план оръжието, което е излишно за руската армия в следствие на превъоръжаването й, е предадено на българите, като по този начин над 80 000 пушки са раздадени за кратко време.

Кресненско-Разложкото въстание

2008-10-22T02:33:00.000-07:00

Друг кръг от проблеми са свързани със Сръбско-българската война, като тук трябва да се спомене изданието на генералния щаб “Сръбско-българската война”, както и изследванията на Георги Георгиев, посветени на войната, и на Горан Тодоров, Радослав Мишев и Симеон Дамянов, в които се разглеждат и външнополитическите аспекти на Съединението.
Протестното движение срещу решенията на Берлинския договор достига своята кулминация през есента на 1878г., когато избухва Кресненско-Разложкото въстание. Комитетите “Единство” на практика ясно формулират общонационалната идея за осъшествяване обединението на българите. Формира се и една своеобразна програма, целта на която е с помощта на едно всенародно въстание българите на зъставят Великите сили да възстановят границите на българската държава, предвидени в Санстефанския предварителен мирен договор. Така формираните идеи на създателите на комитетите “Единство” са повече от утопични. Това означавало българите сами да се противопоставят на Великите сили и на своите съседи, което предварително обрича на неуспех обединението. Неуспехът на Кресненско-Разложкото въстание на практика е доказателство за невъзможността да се реализира програмата на комитетите “Единство”.
Българският национален въпрос постепенно се оформил като една тежка за разрешаване задача пред младата българска държава. На практика нямало друга разумна алтернатива освен създаването на една програма за обединенито на българските земи, като първоначално вниманието на българската общественост било съсредоточено към Източна Румелия, която обхващала Южна България без Софийското поле.
Формирането на Източна Румелия става по настояване на Англия и Австро-Унгария, т.к. според тях, ако се запазят границите на Санстефанска България, на юг от Балкана щели да останат да живеят много гърци. Истинската причина обаче за това е друга. Двете Велики сили се опасявали, че Русия се доближава твърде много до Средиземноморското крайбрежие, а това засягало интересите на Англия и Австро-Унгария. Съгласно Берлинския договор от южнобългарските земи се създава една област под името Източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана, но с административна автономия. Управлението на тази област се възлагало на главен управител, който трябвало да бъде християнин, назначаван от султана и одобряван от Великите сили.

Съединението на Източна Румелия и Княжество България

2008-10-15T00:03:00.000-07:00

20. Съединението на Източна Румелия и Княжество България
от 1885г.
Решенията на Берлинския конгрес от 1878г. определят границите на Княжество България и решават съдбата на земите, населени с българи, извън княжеството. Може да се приеме, че българските земи са разпокъсани на пет части. Северна Добруджа остава в границите на Румъния въпреки факта, че по-голямата част от населението на областта е българско. Нишко и Пиротско с население около 30 000 души българи (болшинството на населението) е присъединено към Сърбия като компенсация за участието на Сръбското княжество в освободителната война. Що се отнася до Македония, Одринска и Егейска Тракия, те останали в границите на Османската империя. Според проучването на Васил Кънчов през втората половина на XIX в. в тези провинции живеят около 2 милиона българи, което прави близо половината от цялото население там. Това е и причината на Берлинския конгрес да се вземе решение за предоставяне на административна автономия на християнското население от тези провинции (Берлински договор – чл. 23 и 62). Въпреки тези изисквания на всички било ясно, че турското правителство няма да изпълни тези членове на договора.
В териториrте между р.Дунав и Стара планина и върху Софийския санджак се формирало трибутарно българско княжество с широка автономия и на практика на тези територии се възстановява българската държавност.
На юг от Стара планина се формирала още една административна единица с преобладаващо българско население под името Източна Румелия. Българите не се примирили с това политическо разпокъсване и още след Освобождението започват борби за възстановяване на Санстефанска България.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговата защита в Сръбско-българската война до голяма степен обяснява и големият научен интерес към тази проблематика. Проблемите, свързани със Съединението, присъстват във всички по-големи изследвания, посветени на новата българска история като между тях се откроява това на Йордан Митев, в което се проследява подготовката и осъществяването на Съединението, изследването на Елена Стателова за политическото развитие на Източна Румелия, както и съвместният труд на тази авторка с Андрей Пантев, посветен на Съединението.