Partyara - workshop

тихият пролетен дъжд

2008-04-16T21:35:00.002+03:00

това е първото заглавие на пост на кирилица или поне така си мисля. възможно е някога някъде нещо да съм забравила, но все пак. а тихият пролетен дъжд спрях да го харесвам, особено последните няколко дни. след снощното чакане на тролеи, автобуси и други вече съм порядъчно настинала по някакъв лек и неприятен начин. леко ми е въртящо се, боли ме гърлото и други, но драмата е че както не мога да заспя или да си почина от настинката съзнанието ми скучае. имам си неща за правене, които ме чакат, които не искам да отлагам и т. н. и други, които възникват в движение и си мисля колко е тъпо човек да настине посред пролет заради дъжд. та искам да е по-топло и по-нормална държава искам. изтриха ми се научените хубави фрази до 4 клас, че е хубаво да имаме 4 сезона и че не всички имат...ами склонна съм да се откажа от сезоните и от много други неща.

и сега настинала не ми се спи и мигам трудно пред лаптопа, с който съм се базирала в леглото, просто защото не искам да ми е болно и да пия колдрекс. отново.

let's push things forward

2008-02-03T17:24:00.000+02:00

This ain't the down it's the upbeat
Make it complete
So what's the story?
Guaranteed accuracy enhanced CD
Latest technology, Darts at Treble 20
Huge non-recuparable advance
Majors be vigilent
I excel in both content and deliverance
So let's put on our classics
And we'll ave a little dance, shall we?
No sales pitch, no media hype
No hydro, it's nice and ripe
I speak in communication in bold type
This AIN'T yer archetypal street sound
Scan for ultrasound North, South, East, West
And all round and then to the underground
You say that every thing sounds the same
Then you go buy them! There's no excuses my friend
Let's push things forward
As we progress to the checkpoint
I wholeheartedly agree with yer viewpoint
But this ain't your typical Garage joint
I make points which hold significance
That ain't a bag it's shipment
This ain't a track it's a movement
I got the settlement
My frequencies are transient
And resonate your eardrums
I make bangers not anthems
Leave that to the Artful Dodger
The broad shouldered 51% shareholder
You won't find us on Alta Vista
Cult classic, not bestseller
Your gonna need more power,
Plug in the freephase and the generator
Crank it up to the gigawatts
Critics ready with the potshots, the plot thickens
Put on yer mittens for these sub-zero conditions
But remember I'm just spittin',
Remember I'm just spittin'
Once bitten, forever smitten
You say that everything sounds the same
Then you go buy them! There's no excuses my friend
Let's Push Things Forward
Spilt jewels like Eastern Riches
Junkie Fixes
Around 'ere we say Birds, not bitches
As London Bridge burns down, Brixton's burning up
Turns out your in luck
Cos I know this dodgy fuck in The Duck
So it's just another showflick from your
Local City Poet
Case you geezers don't know it
Lets Push Things Forward
It's a tall order, but were taller
Calling all mawlers, backstreet brawlers
Cornershop crawlers, victories flawless
Love us or hate us, but don't slate us
Don't conform to formulas
Pop genres and such Sharp darts, double Dutch
Parked cars, troubles a much with more Bud
Let's Push Things Forward
You say that everything sounds the same
The you go buy them! There's no excuses my friend
Let's Push Things Forward.

cheesy

2008-01-30T22:57:00.000+02:00

платежен баланс, графики кой какво решил, че е важно да помисли върху или не. подобен словоред чета от бързите записки по лекции и не ми ги разправяйте тези неща за губенето и убиването на време, те се случват в паралелна вселена на други хора. слушам 5nizza малко преди парадокса на леонтиев и си мисля колко хубаво би било да си танцувам боса на тях размахвайки шал в стил джанис джоплин, ама не точно. вместо това обаче трупам листи и моливи и искам да съм не като наполеон, а като красен станчев, ама без да пуша. а в макдоналдс имат учудващо хубав ърл грей. развила съм чудовищна непоносимост към придобитата несъобразителност и втеляване на геймърите появили се поради идиотско упорство. и никога не съм имала нещо толкова категорично против такива хора в личното ми пространство. никога преди.

mbfm

2008-01-20T17:47:00.000+02:00

учим си, а списъкът с формули не е пълен, но повечето така или иначе няма да ни трябват за утре. важни са концепциите, а не справочните материали. умни решения, спомням си колко различно беше в гимназията, където четиризначните таблици бяха абсолютно забранени. доволно минава до момента. дано и утре изпитът за мине доволно. усещам как съм се зомбирала над учебника, а леглото ми отново цялото е затрупано с лекции. третият принцип на механиката явно важи и в ситуациите, в които се опитваш да си наблъскаш много неща в главата при това съвсем не нематериални...главоболно, но силата е обратна по посока.

x-end-y

2007-12-31T14:29:00.000+02:00

зачертванията по календара, твърде многото прочетена нехудожествена литература, кафето без закуска, денят без кафе и закуска в безсъзнателна сутрин, папки, повече папки чанти и тефтери и не остана място за архивите. планове за месеци напред, думата инфохолик и новини през лигавиците. влизам в ритъм или в лудница, това е въпрос за страничните наблюдатели, а аз се чувствам наиситна добре. годината мина интензивно и интересно, доволна съм. и все пак недостатъчно доктор Хаус, блогове, разходки в планината и хубаво кафе. усмихвам се повече, по модел на нато и калинчо от реториката, с които бяхме страхотни против легализирането на проституцията ведньж. усмихвам се повече на принципа на униформите в училища и доц.Чобанов, така че да бъде въздействащо без да си личи наистина ли е или захаросвам иронията. карамел, не обичам вече толкова крем карамел. Продължава да ми е някак виновно като си почивам твърде много, независимо, че предните месеци съм си причинявала твърде много от другото. явно ми е дошло времето да прочета вебер за протестантската етика в бизнеса и да знам защо така го правят японците без марко семов. тази година приключи официалната математика в живота ми, но тя отстъпи място на подобаващи неща. а всъщност все повече ми се танцува на подходящ джаз.

home again

2007-12-23T19:02:00.000+02:00

прибрахме се. мъглата и заледените дървета бяха чудесен дневен пейзаж със съвсем малко слънце, колкото за колорит. в бургас разбира се е по-топло, днес не се посрещнахме с вятъра, но няма да тръпна в очакване. снощи сънувах, че се прибирам и нямаме котка и никой не ми казва защо. котката за щастие си е тук, вече по-приятно мързелива и заема повече място докато спи. нападна ми шала на сядане пред компютъра, а сега се е свила на кълбо до gsm-a ми. да видим що е то мяукаща поща.

бюрото по стара традиция е затрупано с книги, учебници и дискове...и хари потър. само че този път последния, брат ми пак ще ме вкара в допълнително четене по празниците, а съм дала почти писмено обещание да... "купонясвам и гледам юлиян вучков" не едновременно разбира се :)

christmas confessions

2007-12-16T17:27:00.000+02:00

и съм станала спокойна и мълчалива с този си труден характер, защото се заслушах в разни приятни коментари или да го кажем признания. все покрай трудния си характер... предколедно съм с къси нокти не заради ръкавиците, а заради оптимизацията и бързото писане. млъквам отново и се заслушвам в разните умни мъже, които очевидно са си направили възела на вратовръзката доста по-добре от мен. първоначалният кик е все така въздействащ, а аз като в приказка на братя грим пия мляко и вино.

morning*vibe

2007-12-12T12:00:00.000+02:00

брат ми каза, че напоследък почти не си ползва мобилния телефон. дори е започнал да излиза без него, аз за сметка на това не лягам без моя. лошо съм научила звънящите ми хора, че винаги отговарям на повикванията. лошо, защото очакват като звънят в 6.33 или 8.19
сутринта да обсъждам адекватно какво ли не. освен това масово разни хора по автобусите
звънят с мелодията, с която аз се събуждам. не, нямам нужда от този стрес. вече телефонът ми ще е денонощно на вибрация и ще се будя от звука на нокийски камбани.

new day

2007-12-05T12:29:00.000+02:00

ще бъде динамично, да твърде динамично и бих искала да е качествено всичко до края на декември, или поне докато се пресягам към негго. когато човек си ангажира съзнанието с много неща, които трябва да се свършат в един момент не остава време за още. затова смятам просто да се абстрахирам и да ги запиша в тефтера си. Ще карам по ред от момента, в който стана от леглото и се свържа с истинския свят. оперативност и къси нокти - помага да танцувш степ по клавиатурата по-бързо.представям си красив нов ден и още не съм отпила дори глътка от кафето си.

change

2007-12-02T21:46:00.000+02:00

започнах да разбирам какво има предвид радост, когато каже, че като не говориш за нещо то не съществува, че така не му даваш живот. а има и неща, за които не може да се ядосваш и не трябва да се изнервяш, защото са извън теб и ядосвайки се нищо няма да промени, добра дългосрочна нагласа, но с реалистично приложение и в краткосрочен план. остава ми още малко да приема идеята напълно и този блог много да се промени, защото аз съм всичко друго, но не и лаконична

review

2007-11-24T21:46:00.000+02:00

събота вечер чета последния капитал и ям китайско пред компютъра, все едно съм на работа с тази разлика, че съм боса... чета, за да си почина от четенето, преди да започнада чета отново. успявам да запаля една лотусова клечка от третия път, трябва
ми друг тип мотивация за всеки един момент, в които не щъкам насам-натам :) махам си маската от лицето искам, искам, искам и все така заспивам

*единствено от теб аз искам внимателно да следваш любовните табели
искам и все така заспивам

not.irify

2007-11-16T12:22:00.000+02:00

студът си е студ и нищо повече, а не мен носът ми отново се бели. виждам дъха си по пътя към спирката и си представям, че в него има думички като реплики в балонче от комикс. така дори и да си говоря сама ще изглежда, че е защото има кой да го прочете. застигнала ме е някаква булева вълна от yes-no-questions и дежурни прости команди, които изпълнявам между две мигвания. без да усетя как съм въвела устен auto-reply - моя си интерепретация на new technology съкратено само до nt; n - на горната устна, t- на долната, проговоря ли всеки отговор започва с not, not, not. няма зимни кънки, няма топли супи късно вечер, няма време за кафета и излежаване, няма тематични разговори в авробуса. нощен минимализъм в зелени чаршафи.

media

2007-11-10T19:30:00.000+02:00

the media is fast
the media is mostly negative
the more they spread information,
they are spreading fear
newsevents have become entertainment for the world,
but the people who are suffering are not entertained
in the world of cinema we create worlds of torture and suffer
the artists doesn't need to suffer to show suffering
it's the same with theater
people go out of the theater in the outer world
we need to change course of time and make media report the positive news
that inspire the world

david lynch on how do you feel about media

stand by me

2007-11-09T02:32:00.000+02:00

празнуваме архангелов ден и играчката в киндер яйцето на мишо беше райко-всезнайко, а весо реши, че ще останем без попара tonite. преди това направихме вечерен куест из красно село, където дете и мАртин се изгубиха от фантастико на фантастика по паветата. мотая се със шарен шал, а мАртин вече чете с очила и чете много повече от по принцип. бих си взела антирефлаксни с тъмни рамки. обеща ми да ми анализира сънищта като стане 3-4-ти курс и да продължава да не ми поставя диагнози. засега и сама си разбирам част от причинителите на странни сюжети посреднощ, но ще си зачакам в сладко мълчание:)
иначе блогът на мишо пак е актуален и почти минахме без футурама. останаха the umbilical brothers за доглеждане, супер култови и не съвсем заради декора. мАртин пък хърка като му четем символисти докато спи...

ps: read between the lines buddy ;)

HHH revisited

2007-11-02T23:18:00.000+02:00

the eat-me beat-me lady is back

you get me crazy, I say do it
i don't care what, just do it
jam me, jack me, push me, pull me,
talk hard...

HHH

blurbs

2007-10-21T18:02:00.000+03:00

снежинките валяха като гъл-Ъ-бови пера докато ми беше студено. заобикалях дупките край предизборните плакати, а кметските визитки ме застигнаха в супермаркета. среднощни агитации, а аз обмислям варианти да стана по-висока , за да не затъвам така сериозно в дупките. мармаладът в кифлата замръзна и си напълних леглото с кестени. не разигравам големи грахови зърна и нямам коронка, а шемета ми напомни, че зимата е романтичен сезон заради студа. тази софийска снежна романтика ще продължи поне докато порастна още малко през февруари

so totally cool

2007-10-13T23:29:00.000+03:00

и след поредното брит парти в строежа алексей каза, че не блогвам. аз казах, че блогвам офалйн на тленни останки от дървета в повече, но по-кратки думички. синьо виждам, сини очи и синьо див водопад. хора в сини гащеризони и метални щипки, фантастика от края на осемдесетте. очите ми продължават да изглеждат зелени заради подобна блуза. хамелеонизирам се насред инфлацията. не не съм регистрирана на фондовата борса, не не пия бира, не не ми е топло. спрях да харесвам безистени по тъмно и да задавам нервни въпроси. още не мога да си купя шал, който не прилича на дамаска. искам повече зелени чаршафи и масаж с масло от лимонена трева. дам.
дете предаде много поздрави на блога. рисувахме се на бялата дъска. лице на райе, ръце без лице, пилешки бутчета от осми клас с гарнитура от грах. изпадам в дефицити, лична рецесия по обяд. рицарът на бял кон го отвяха ветровете, защото е слаботелесен като карикатура на дон кихот. останаха мазни рицари без броня. с червени бузи и шарени вратовръзки. говорят за half life, а аз като същинска ирина флорин го разделям с докога и златни фиби от седми клас.

съквартирантът на весо каза, че сме като scooby doo gang и почти паднах от стола. весо линукса стана скууби, мартин- шаги, дете - велма, аз -дафни, мишо - фред. таааадам

2007-09-13T16:05:00.000+03:00

димно е и без черен петър и без стари рибари с лули. с коцето ми пише от мадридското метро и в един момент връзката прекъсва. остават смешни усмивки на син фон и моят вчерашен работен вьпрос. утре официално заминавам на командировка в созопол, неофициално отивам да се разходя след похищенията на туристите в токчета. аз не те, ще вървя бавно в сив чорапогащник.

cheesy ele-vator

2007-09-08T16:16:00.000+03:00

обична събота с макарони с много сирене и прекалено сладко кафе, което все пак леко напомня, че захарта не го е превзела напълно. снощният ми лак напомня мириса на тамян и
студ, а някои го бъркат за ро з/д ов. съботата дъждовно се прелива в неделя. само дето не чета капитал с кафе и бисквити, а размотавам презентации и лекции по компютрите. искам и аз да имам преносима памет, която да оставям на по-важните места, на които се връщам, за да не сънувам непоискани проекти за утрамодерни асансьори. и още общинари със сини
рекламни, а не предизборни фланелки и странна фауна, която трябва да описвам докато нечии къдрици спят надебелели. понякога се чудя откъде се изсипват толкова асоциации в сънищата и кому, кому са нужни такива съмнителни сюжети преди закуска...

questions

2007-08-27T17:18:00.000+03:00

от музикалната чуднотека остана само рок-главобола и момента с питанките. смешен ли е мъжкият стриптийз или не, печурки или манатарки имаше в снощната лазаня, защо е толкова яко да се слага сметана в картофите...познавам хора, които пушат. пушат и са се хванали за тънките си цигари като за клечици със съдържание, което да налеят в деня си. ниските чела и хората с ниски чела не са на почит особено щом бълват дим. въздушни склуптори с останки от тютюн. романтиката в пушенето е като романтиата на мръсните заводски комини. дали вапцаров е бил пушач?

viva sun

2007-08-18T11:56:00.000+03:00

еклери за закуска миналата събота. спя с шарено детско одеалце и ме будят по телефона с уговорка, която съм забравила. една от многото ни учителки по биология в гимназията казваше, че като пиеш кафе в заведение отстрани на пътна артерия е много важно да ядеш солети, за да се дейонизираш или нещо такова в стил премахване на вредното влияние на съвкупността от изгорели газове. днес разказвах за гимназиалната фиеста покрай учителки по биология. бюрото ми има 10 вестника и две списания, добре че не чета спортни страници. три брошурки, две чаши кафе, едната розова. батерията на телефона ми припада от изтощение, колегите от жегата. липсват скандали, вътрешни противоречия и намирам някакви архивни. черновите ви вече се запазват автоматично в блогър, а нощовите...

nameless

2007-08-09T17:44:00.000+03:00

питат ме как се казвам, кръщават ме с други имена илина, елина, елена, та чак до илияна. шизофренията не е достатъчна или поне първата й степен. степенуването е модерно в някои общини. кафета и разтворими кофеинови субстанции, светът е малък. твърде малък, за да може един брИтон или брАЙтън да те промени. дори фокусниците не го умеят това, какво остава за стилистите. напразни надежди и купища модни списания. хартия, която не може да се рециклира.

blurred

2007-07-26T18:50:00.000+03:00

трупаме парчета реалност в късния следобед, а в гардиън сигурно допиват вече трети чайник. какво повече му трябва на човек в жегата - студен чай и вафлени кори по поръчка, високи, широки или квадратни. домашна торта с ред вафли и ред кафе. разбрах смисъла от големи прозорци в дамските тоалетни. всичко е за добрто настроение на алпинистите чистещи стъклата на деветия етаж. казаха ми, че ашраф си търси синека българка за съпруга, my eyes are blue there's nothing i can do...

heute

2007-07-12T00:34:00.000+03:00

дъждът ме изненадва докато съм на закрито, времето се точи бавно и мрачно все едно вече е зима и сме прескочили есенната меланхолия в оранжево. казаха, ми че не е модерно да имаш тен в момента, но в българия ще се усети чак догодина и то от хората с много напредничаво мислене спрямо модните тенденции. не се къпя в мляко и не пия вино като в приказка на братя грим, докарвам ефекта без особени усилия, но с много вафли. искам много, много, много масаж и климатиците да не разлистват страниците на вестника. още резенчета лимонов кекс намазани с течен шоколад единствената конкуренция на домашната баница със салата снежанка от кисели краставички отгоре. днес ядох шопска салата с два вида лук в нея, не го очаквах, както и двойните температурни изменения по мурата трио.

spritual

2007-07-06T00:20:00.000+03:00

днес отново ме спряха кришнари с книжки и бяха много усмихнати и много навити да ми разкажат за мисията си. аз вече просто отказвам с някаква безлична грубост, защото ми писна. от началото на годината са ме спирали поне десетина пъти все в близост до плиска. освен това често пътувам сутрин в 280 с момичето, което най-често се опитва да осъществи контакт. днес мятото беше градинката на здравето пред софиийския. явно по време на сесия дестинацията се сменя, разчита се на раздразнени и изтощени студенти, които имат нужда отново да намерят себе си след цялата изпитна лудница. всъщност, нямам нищо против кришнарите, мили и симпатични хора са, усмихнати. даже имам кришнарско герданче от дните на древна индия миналото лято. но. но сякаш съм забравила как съм се включила в духовен мейл-лист и сега ме спамят лайв въпреки слънчевите очила.