tag:blogger.com,1999:blog-7964071352610276073.post-49281998099842588112008-03-06T00:28:00.004+02:002008-03-06T00:42:01.749+02:00Беше ден на много взиране в най-различни дисплеи. Дори изпитах особеното чувство да чета блогове по време на камерен концерт. Усещането беше леко светотатствено, като шоколад с 75% какао и мента. Концертът ми хареса и ме хвърли в някакви кръжащи мисли. <br />Когато имам свирещи музиканти наоколо, се отнасям нанякъде и всички идеи, които ми хрумват, изглеждат важни и правилни. Малко като мнимите просветления в следствие на наркотици - абе хрумна ми нещо гениално, ама го забравих преди пет минути, какво ли беше... <br /><br /> Свирят си музикантите, а аз слушам и мисля. Не е необходимо да формулирам цялото изречение в главата си, мисля само върховете на пирамидите от мисли, а надолу интуитивно усещам чудесни структури от чисти и правилни разсъждения.<br /><br /> И когато осъзнавам, че разполагам с техническите средства да запиша това, което минава през главата ми, пирамидите се оказват от срутващи се карти, които престават да имат свръх-смисъл. Просто карти. Илюзия за гениалност, но поне концертът си струва. А и усещането си го бива, дори само плод на въображението ми.Zmeihttp://www.blogger.com/profile/14530456923546453587noreply@blogger.com