Political&Personal

Реминисценция. Публикувана на 08-08-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

2008-05-19T18:28:00.006+03:00

ДАНИЕЛ ДАЯНУ: "ПО-ДОБРЕ ДА СЕ БОРИМ С ТРУДНОСТИТЕ КАТО ЧЛЕНКИ НА ЕС"

Бившият финансов министър на Румъния съветва България да не харчи бюджетния си излишък за текущи разходи.

Интервю на Николай Йотов - Букурещ.

Даниел Даяну е министър на финансите на Румъния в подготвителния за страната период за започване преговори с Европейския съюз през 1997-1998 година. Председател е на Румънското икономическо общество, а така също и президент на Европейската асоциация за сравнителни икономически изследвания; професор в Академията по икономически науки в Букурещ, международен финансов и икономически съветник. Днес Даяну е евродепутат от квотата на Румънската (управляваща) Национално-Либерална Партия

Г-н Даяну, като министър на финансите на Румъния в подготвителния период, преди започване преговорите на страната Ви с Европейския съюз (ЕС), смятате ли, че тя беше готова на този етап, на необходимото равнище за този процес? Мислите ли, че Румъния можеше да започне тези преговори по-рано?

Не е тайна, че нито една от посткомунистическите страни кандидат-членки за ЕС не беше изпълнила основни икономически положения при които да започне преговорите си със съюза. Въпреки това, трябва да се има предвид широката разновидност от особеностите и трудностите на икономическото развитие в тези страни от опитите за реформа преди 1989 г. и реформите след промените. В известен смисъл изглежда странно, че относително бедни общества и икономики са се стремили през годините да се присъединят към богати и проспериращи такива. Обяснението, разбира се, е че присъединяването към ЕС бива разглеждано в многостранна перспектива. Встрани от реториката на „завръщането към Европа", съществува настина историческата възможност за преодоляване на десетилетна изостаналост. Поради тези причини именно Румъния се стремеше и започна преговорите през 1999 г., макар готовността й да беше далеч от това, което беше адекватно за иницииране на този процес. Дори сега съществуват огромни „ями" и слабости, но основният аргумент тук е, че би било несравнимо по-добре да се борим с тези слабости като членове на ЕС, отколкото на вратите му.

До каква степен фискалната политика на една държава е решаваща при отношенията с ЕС и до каква степен е оправдано Евросъюзът да определя дневния ред на финансовите министерства?

Съществуват няколко ъгъла от които да се разглеждат тези въпроси. Един от тях е несъмненият суверенитет на фискалната политика на страна членка на ЕС. Това означава, че въпреки че Европейската комисия (ЕК) прави заключения за финансовите условия на дадена страна и въпреки наличието на пакт за стабилност, основан на Договора от Маастрихт, правителствата имат свободата да формулират финансовото си развитие както намерят за добре. Независимо от това, осезаемият натиск и нуждата от координиране на фискалната с валутната политика ограничават полето за маневри в тази насока. Бих добавил, че ЕС поставя допълнително бреме с налагането на обща валутна политика. Държавите кандидатки трябва от своя страна да се справят с проблемите, които възникват в бюджетите им вследствие придържането към финансовите изисквания от ЕС в процеса на присъединяване. Това може да включва допълнителни бюджетни разходи, които лесно могат да достигнат 4-5 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП). Ако една фискална политика не бъде формирана разумно и „няма поглед в бъдещето", бюджетният дефицит може да излезе извън контрол, както това се случи в Унгария, и да осакати икономическото равновесие. В заключение, разумната бюджетна политика е основно изискване в растящата и все по-глобална икономика, където надигането на Азия, като световен играч, демографията, ограничените социалноосигурителни системи, цената на жизненоважните продукти и др. формират пакет от неблагоприятни фактори за в бъдеще.

Кои са, според Вас, основните постижения на последните две румънски правителства във финансовата сфера и доколко дейностите на всяко от тях двете си противоречат или се допълват едно с друго? Според някои, премиерът Калин Попеску-Търичану „имаше смелостта" да прекрати предсрочно отношенията на страната с Международния валутен фонд (МВФ) миналата година. Отношенията на България с МВФ изтичат през септември т.г. и страната ни, с малки изключения, продължава да изпълнява нарежданията на фонда?

В идеалистичен план, добре е да си в отлични отношения с МВФ, концептуално и оперативно. Тази международна финансова институция има страхотни експерти и техните напътствия обикновено са много полезни. Дори те, обаче, могат да бъдат неадекватни. Например, преди около десетилетие, МВФ препоръча Румъния да отвори капиталовата си сметка. По времето, когато бях главен икономист на Централната банка, аз се противопоставих на това предложение. Кризата в Югоизточна Азия и в други части на света доказа тезата ми и слава Богу, Румъния не отвори сметката предварително. Страната ми обаче беше принудена да го направи като едно от изискванията за присъединяване към ЕС. По ирония на съдбата тогава МВФ счете този ход за рискован. Този път аз се съгласих с виждането им, че разликите в лихвения процент са все още високи, инфлацията е все още висока, а обемът на финансовия пазар е все още малък. Финансовата политика на премиера Търичану е доста по-различна от тази на Социалдемократическата партия (предишното правителство - на Адриан Нъстасе, б.а.) поради една много проста причина: въвеждането на 16-процентния плосък данък. МВФ не се противопостави, но предвиди въвеждането му като абсолютно ненавременно, понеже икономиката „буксуваше" заради високото потребление. Това доведе до фактическия край на връзката с фонда. Голямото предизвикателство пред румънското правителство е да не позволи бюджетният дефицит да излезе извън контрол след приемането ни в ЕС, като същевременно увеличаването на неправителствения кредит е твърде бързо. Дилемата пред правителството е как да помири монетарната логика (за ограничаване ролята на държавата до контрол върху инфлацията, б.а.) за намаляване на инфлацията и кейнесианската теория (теория, според която държавата трябва да има равно участие с частния сектор във формирането на икономиката, б.а.) за бюджетната политика, наложена за да увеличи разходите на държавата за подобряване на положението, по един или друг начин.

Кои са финансовите институции, които трябва да управляват контрол върху изразходването на средствата от структурните и кохезионните фондове на ЕС? Румъния ще получи близо 30 млрд. евро в периода 2007-2013 година?

Това несъмнено трябва да бъде министерството на финансите. От друга страна, всяко министерство, което ще усвоява средствата в съответния отрасъл, за който те са предназначени трябва да бъде изключително отговорно.

Очакват ли се „асиметрични шокове" в по-дългосрочен план във финансовото ни развитие?

Интензитетът на „асиметричните шокове" (развитието в една област на икономиката, за сметка на друга, поради определено съсредоточаване на средства, б.а.) зависи от развитието на реалната и номиналната конвергенция. Освен ако не развием правилно финансовите си пазари, пазим благоразумен бюджетен дефицит и поддържаме икономическия ръст, вероятността от мощни „асиметрични шокове" нараства.

Смятате ли, че вдигането на акциза върху алкохола и цигарите ще доведе до нарастване на контрабандата им, с което де факто, се подкрепя организираната престъпност, както твърдят някои производители?

Това е чувствителен въпрос. Така или иначе аз съм определено за налагането на мерки върху ограничаването на употребата на тези продукти.

Ще се увеличи ли бюджетният дефицит в Румъния през 2007-ма година имайки предвид данъците и финансовия принос на страната към бюджета на ЕС? Финансовият министър Себастиан Владеску наскоро взе решение за увеличението му тази година на 2,5 процента?

Смятам, че това увеличение е неблагоразумно. Освен ако събираемостта на данъците не се подобри значително и се наложи ограничение на разходите, бюджетният дефицит може да достигне 4 на сто от БВП през 2007 г. и дори повече в следващите години. Особено предвид финансовото участие на страната в бюджета на ЕС, нуждите за съвместно финансиране и задълженията по изпълнение на финансовата рамка на предприсъединителния договор.

Румъния вече въведе „плоския" данък, за който стана дума, в началото на 2005 година, България все още не е. Какви са минусите на този вид данък и какъв е съветът Ви към нашата страна?

Аз не симпатизирам на определен вид данък. Фискалният фундаментализъм не е нещо позитивно. Разглеждам въвеждането на 16-процентния „плосък" данък в рамките на финансовата конкуренция в Европа в този момент. Управлението му обаче, можеше да бъде установено по един по-добър начин. Той има своите плюсове и минуси, като един от минусите му, в Румъния, е, че в дните на най-широкото си разпространение подкрепи потреблението, като създаде увеличаващи се външни дефицити. В България ви е необходимо да бъдете „по-отворени" и прагматични. Вижте какво може да спомогне за събирането на повече бюджетни приходи за да се справите със задълженията си към ЕС и производството най-широко търсените стоки.

Като наблюдавам сходните черти в развитието на нашите две страни, не мога да не Ви попитам за мнението Ви относно сделката за т.нар. магистрала „Трансилвания", която правителството разгледа и поднови договора с американския консорциум „Бехтел" точно преди Коледа м.г. За справка ще отбележа, че българският своеобразен еквивалент, т.нар. магистрала „Тракия" е все още в съда, поради последователно оспорване на сделката, сключена без търг и конкурс с португалска фирма.

Аз лично бях критичен в медиите тогава по повод договора, сключен с „Бехтел". Изглежда дори американското посолство у нас съветваше правителството да бъде особено внимателно при спазването на процедурите по назначаване на консорциума за изпълнител на сделката. Основното е, че трябва да се грижим повече за това как се изразходват обществените средства. Високите политически и геополитически интереси не са оправдание за правенето на дълбоко противоречиви договори. Друга лоша сделка беше тази с приватизацията на петролната компания „Петром". Сумите, които правителството получи тогава са неприятно ниски предвид покачващите се цени на петрола. Чудя се какъв е бил съветът на международния им консултант Credit Suisse.

Очаква се бюджетният излишък за 2006 г. в България да достигне 800 млн. лв., което е повече от 400 млн. евро. Съществуват сериозни спорове сред професионалните и политическите кръгове за какво трябва да бъдат харчени тези пари и доколко полезно е всъщност да съществуват подобни излишъци. Какво е мнението ви за този фискален феномен?

В момента вие поддържате бюджетен излишък по съвет на МВФ, с цел да контролирате дефицита по текущата сметка. Това е финансов лост, който има твърде ограничена ефикасност, понеже когато капиталовата сметка е отворена, външния кредит лесно замества вътрешния. Така или иначе, имате голямо предимство пред Румъния ако става въпрос за бюджетните приходи като част от БВП, които във вашата страна, са с 5-6 процента по-високи от нашите. Едно от логичните обяснения за това би било, че земеделският отрасъл допринася много по-съществено за бюджета и на централната банка не й се налага да налага сурови ограничения, които да „изяждат" от приходите й. Това предимство означава, че можете да харчите сравнително повече за основни обществени нужди като инфраструктура, образование и здравеопазване. Бъдете предпазливи, обаче, да кажа отново, във връзка с финансовите задължения към ЕС, които тепърва предстоят. Поради тази причина настоящият излишък не бива да се харчи основно за текущи разходи.

Реминисценция. Публикувана на 04-07-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

2008-05-19T18:19:00.003+03:00

АДРИАН СЕВЕРИН: “КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОМЕНИ В БЪЛГАРИЯ ОЩЕТЯВАТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА”

По времето, когато си говорих с него, Адриан СЕВЕРИН беше депутат от румънската опозиция, почетен председател на ОССЕ и наблюдател в Европейския парламент. В момента той е евродепутат от квотата на Румънската Социалдемократическа Партия.

По този повод Николай ЙОТОВ разговаря с него по актуални теми, свързани с евроинтеграцията, сред които тайните служби и реформите в нашите две страни. Интервюто е специално предоставено на Портал ЕВРОПА за публикуване от колегата Николай Йотов.

В лекция, която наскоро изнесохте в Академията за икономически науки в Букурещ, твърдите, че в Европейската комисия съществуват определени кръгове, които са взели категорично решение за забавянето на евроинтеграцията на Румъния и България до 1 януари 2008 година. Какви са законовите основания на европейските структури да забавят двете държави с една година? Впрочем, може ли птичият грип да се окаже изненадващ повод за подобно решение, както заяви в края на май евродепутатът Гуидо Подеста?

От една страна човек не трябва да се изкушава и да мисли, че Румъния и България имат врагове, които кроят конспирации срещу приемането им в Европейския съюз. От друга страна, не бива да се пренебрегва фактът, че процесът по това приемане протича в контекста на разнообразни и понякога конфликтни състояния на дневния ред – както в страните-членки, така и сред останалите европейски и евроатлантически играчи. Ето защо, поради най-различни стратегически и тактически причини и заради специфичния исторически фон и настоящите вътрешни проблеми, с които някои европейски правителства се сблъскват, някои от тях смятат, че евентуално забавяне на приемането на България и Румъния би било по-доброто решение. В отговор, двете кандидатки са в правото си да противодействат на едно такова решение. В този смисъл не можем да разчитаме на Договора за присъединяване и класическия принцип Pacta sunt servanda (лат. „Договорите трябва да бъдат спазвани”, б.а.), дотолкова, доколкото договорът не е бил ратифициран от всички страни, които на свой ред нямат никакво задължение да го извършат в определен срок. Преди пълната ратификация всъщност няма никакъв договор, който да бъде спазван. Ако той не бъде одобрен от всички страни членки до 1 януари 2007 година, ще последва среща на Европейския съвет, който да нанесе поправки в него. Това очевидно ще изисква нови преговори и нов процес на ратификация. Очевидно е, също така, че едни преговори, които ще целят да нагодят оригиналния текст към нови обстоятелства ще позволи на някои от участниците да поискат промени от всякакъв вид. Освен всичко това, в момента в който договорът влезе в сила, става валидна предпазната клауза, която позволява забавянето на приемането ни в ЕС до 2008 година. Тази клауза, според мен, остава неясно формулирана, ето защо безброй обстоятелства могат да бъдат представени като причина за задействането й. Птичият грип сам по себе си не може да бъде едно от тези обстоятелства, но в един определен политически климат може да бъде използван за основа, макар да знаем, че съществуват страни членки в които заразата беше регистрирана и никой не оспорва тяхното членство.

Кои институции в Румъния трябва да бъдат най-загрижени за техните действия и тяхната неефективност след доклада от 16 май?

По същество, струва ми се, че това са институциите, които са в центъра на вниманието на Европейската комисия. Те трябва драматично да подобрят своята дейност, а това са както тези, свързани с разширяването на влиянието на закона, така и институциите управляващи качеството и разпространението на хранителните продукти и, в по-общ смисъл, занимаващите се със здравната осигуреност и усвояването на финансите от европейските фондове. Със сигурност съществуват и други проблематични сфери, но посочените са с особено значение за сигурността на ЕС след приемането на Румъния. Независимостта, професионализмът, ефективността и справедливостта на съдебното производство, както и на всички институции, участващи в борбата против корупцията са гаранцията, че Румъния ще играе по правилата на ЕС и ще се интегрира успешно в неговия ред. Ефективността на институциите в земеделието ще направи свободния достъп на румънски продукти до вътрешния европейски пазар безопасен за потребителите му. И накрая, капацитетът на усвояване на европейските структурни фондове е решаващ за промените, които ще позволят на румънските граждани да не напускат страната си, като по този начин не натоварват пазара на работна ръка в Европа. От друга страна, това ще донесе предвидимост на финансовите действия на ЕС и ще консолидира възможностите на румънските икономически играчи да станат надеждни сътрудници на чуждестранните си партньори.

Как така Вашата държава натрупа предимство пред България на финалната права? Дали това се дължи само на нарастващата воля за борба с корупцията и мерките, предприети в тази посока, като създаването на специализирания прокурорски отдел за борба с корупцията, с който да бъде демонстрирана тази воля пред Европейския съюз?

Не съм сигурен, че Румъния е набрала преднина пред България. Вярвам, че двете държави не са в съревнование, а в партньорство по пътя си към ЕС. От друга страна, всяка една от тях трябва да влезе на базата на собствените си постижения от гледна точка на постигнатите законови, институционални, икономически, социални, културни и морални подобрения в унисон със структурите на ЕС. Тук трябва да отбележим, че всяка от държавите има свои особености и характеристики, влияещи на постигането на тези цели, ето защо всяка от тях ще достигне членство в ЕС по свой начин, но по определените за това стандарти. Особено впечатление ми прави, че от гледна точка на основно развитие и цивилизоване, някои от последните десет присъединили се към ЕС държави са по-назад от България и Румъния. Така или иначе, обаче, в контекста на това, което наричаме „капацитет на усвояване” те бяха счетени за по-развити и бяха поканени преди нас. По същия начин Румъния има различни от България проблеми. Смятам, че най-тревожният въпрос на България днес е по-малко свързан с организираната престъпност, отколкото факта, че докато се опитва да се придвижва по-бързо напред, страната ви прие конституционни промени, които ще подобрят ефективността на съдебната система за сметка на нейната независимост. Колкото до Румъния, убеден съм, че някои от мерките, предприети в сферата на съдебната система и борбата с корупцията, са най-малкото колебливи, но някои бюрократи в Брюксел много харесват действия, показващи „взимането на мерки”. Създаването на прокурорския отдел и зрелищните арести на публични личности са точно такъв тип действия. Ето защо аз настоявам реформите да бъдат продължени не заради бюрократите в ЕС, а заради самото развитие на нашите две държави. Трябва да се борим с тези бюрократи и техните възприятия, както трябва да се борим с проблемите на вътрешната администрация и корупцията там.

Откъде тази воля за отваряне досиетата на Секуритате след всички тези години? Работи ли този процес в полза на румънското общество?

Целият този дебат за отварянето на досиетата в Секуритате е едно развлечение за онези, които, или нямат разрешение за истинските проблеми на страната или не могат да намерят друг начин да се издигнат в социалната йерархия. В подготовката си за членство в НАТО, румънското разузнаване беше напълно реформирано и то не може да бъде възприемано като продължение на бившата тайна полиция. Дори и някой да продължава да се съмнява в това, то би трябвало да разбере, че НАТО никога не биха приели Румъния в редиците си без необходимата реформа. Разбира се, хората в бившата Секуритате, които са вършили отвратителни неща и са извършвали тежки нарушения на човешките права трябва да бъдат подведени под отговорност и осъдени. Така или иначе, те вече не са активни и вероятно малцина са и между живите. За тези, които не са били участници в подобни действия, петнайсет години след края на комунистическия режим, няма никакви причини да бъдат изключени от обществения живот. Това би причинило нови увреждания в общество, което повече от всякога се нуждае от обединение и солидарност. В същото време ще тласне низвергнатите към „подземни” действия срещу системата. Нужно е да разкрием дълбоките механизми на комунистическата диктатура, така щото да се отървем от утопиите на бившия режим – това аз разбирам под съдебен процес за комунизма. Нужно е също така помирение с историята и интегриране на всички румънци в настоящето общество и в настоящите опити за модернизация на нацията и интеграцията й в една обединена Европа.

В скорошно откровено телевизионно изявление известен български журналист разказа детайли от работата си за Държавна сигурност – българският еквивалент на Секуритате, като в т.ч. поднесе извиненията си към Румъния за вредите, които може да е нанесъл с действията си и добави, че макар и страна по Варшавския договор, Румъния е била разследвана от тогавашните тайни служби. Каква е Вашата гледна точка, къде е мястото на бившите сътрудници на тези служби в днешната реалност и днешния политически и обществен живот? В допълнение: доколко важно е за ЕС тези хора и техните досиета да станат публично достояние?

Дори когато такова сътрудничество не е включвало извършването на престъпления - а извършителите на престъпления трябва да бъдат наказани – това все пак е морално прегрешение. Или поне е прегрешение от гледна точка на днешните демократични ценности. За да се излекува общество, дълбоко травматизирано от подобни грехове, разкриването на тези личности е от значение. Това разкриване трябва да бъде възприемано като процес на освобождаване на социално и лично ниво, а не като отмъщение или приемане на идеята за колективна вина. Лустрацията на такива хора е друг въпрос. Да бъдат изолирани от възможността да заемат обществени длъжности е приемлив акт само по време на преход от диктатура към демокрация. За държави, които сега са членки на НАТО и почти членки на ЕС, преходът е приключил. Десетилетия след като системата се промени знаем много добре кои са онези, които са приели и са се адаптирали към новите реалности, като съдим по техните действия, а не тяхното минало. Колкото до ЕС, вярвам, че той е заинтересован да приеме стабилни, с прозрачна политика и сдобрени общества нови членки, а не общества, които са обсебени и разделени от тяхното минало. Разширяването на Евросъюза само по себе си е за помиряването на историята на Европа и нейната география. В перспективата на европейското ни унифициране, всеки от нас трябва да намери път към вътрешно помирение. То се нуждае от приемане на миналото ни, но в същото време и осветляването на истината.

Показва ли Европейският съюз достатъчно разбиране към „националните особености” на Румъния и България и начините, които се използват за справяне с проблемните области? В разговор, който имах с г-ца Оана Мокану от Европейския институт в Румъния, тя изрази мнението, че натискът от страна на ЕС е само в наша полза. Така ли е в действителност?

Наистина съществува нещо, което бих нарекъл „позитивен европейски империализъм”. Той носи необходимия натиск или необходимите поощрения за страните от бившия съветски блок и техния стремеж да се модернизират и справят със световните предизвикателства. Доколкото това касае Румъния, напредъкът, който страната постигна през изминалото десетилетие не би бил възможен без „империализъм”. При все това съществуват няколко проблема, свързани с „имперското” поведение на Европа. Един от тях е бюрократичният подход на институциите на ЕС. Ясно е, че човек не може да ускори растежа на цветето на демокрацията, като го изтръгва от корените му, а само чрез установяване на подходяща среда за развитието му. Демокрацията е нещо много повече от съвкупност от закони и институции. Тя е начин на съществуване и мислене, ето защо не може просто да бъде внесена в чужди държави. Важно е демократичните ценности и идеи да бъдат асимилирани не само чрез пакети от закони и институционални наредби, но и да бъдат възприети от умовете и душите на хората. Ако обикновените хора не живеят демократично или не виждат връзката между техния живот и европейските процеси „внесените” модели са напълно безсмислени. За да се постигне подобна дълбока трансформация на ниво колективно съзнание, натискът от страна на политическите ръководства не е достатъчен. Жизнено важно е да се разберат националните особености на всяка страна и започвайки от там да се установи правилната терапия на преобразуването. За съжаление, бюрократите в ЕС не ангажираха обикновения гражданин в процеса на европеизация и поради тази причина срещаме и ще продължаваме да срещаме трудности когато разясняваме на гражданите си Европа и европейския проект. От тази гледна точка, аз съм уверен, че Румъния е в действителност европейска демократична държава, макар и с някои недостатъци, но не съм сигурен, че е модерна демократична нация. В този аспект имаме още да работим.

С поглед към Западните Балкани, дали Сърбия, респективно Черна гора имат по-големи шансове за приемането си в ЕС по отделно, отколкото като държавна общност? Връщам се от Белград, където хората празнуват независимостта си от Черна гора и черногорците?

В Западните Балкани хората все още не разбират, че човечеството е в период на преход от ерата на независимост към ера на взаимна зависимост. Днес градим транснационална демокрация, световен ред и модел на космополитна нация със свобода на личността, характеризиращ постнационалния период в нашата история. Нека се надяваме, че когато „разглобяването” на бивша Югославия е приключило, хората ще заживеят в една постнационална история с национално етно-религиозно разграничение. Това ще доведе до нова регионална интеграция – преамбюл към интеграцията в обединена Европа. Опасявам се, обаче, че тези цели са все още твърде далеч. За съжаление, дори ЕС няма ясен поглед върху това какво трябва да извърши за да подсигури един такъв процес, не само за доброто на хората в Западните Балкани, но и за свое собствено.

От доста време, откакто сдаде премиерския пост Адриан Нъстасе страдаше от продължителни, понякога особено внушителни „трудности” в запазването на политическите си постове, като в крайна сметка беше принуден да се откаже от тях. Според Вас, в качеството Ви на юрист, но и член на Социалдемократическата партия, това PR-акция на румънското правителство ли беше с цел да се покаже на ЕС готовността на властите да се отстраняват носителите на негативен заряд от миналото или поредица от грешки на Нъстасе още докато беше на власт, които трябваше да получат възмездие?

Докато г-н Нъстасе не е окончателно осъден от компетентните съдебни органи за определено престъпление, за мен, а би трябвало и за всички останали – той е невинен. Криминалният процес започва, както казват адвокатите, “in rem” и завършва “in personam”. Това означава, че се започва от оценката на даден факт или престъпление и се завършва с идентифицирането на личността на извършителя му и неговото наказание. Знаем, че корупционните практики са реалност в Румъния. Кои са „практикуващите” все още предстои да узнаем. За съжаление, у нас това не е обикновено престъпление или периферен феномен, а „структурно престъпление”. В този смисъл, бившият премиер г-н Адриан Нъстасе носи определена отговорност и следва да я понесе. Поради това именно трябваше да напусне постовете си на лидер на Социалдемократическата партия и председател в парламента. От друга страна, начинът, по който беше извършено разследването срещу него, предполага, че си имаме работа по-скоро с политическо вълнение, свързано със зрелището за удовлетворение на ЕС, отколкото с истинска борба против корупцията. В същото време високото ниво на корупцията трябва да бъде измервано не само според позицията на обвинените в обществената йерархия, но и според важността на престъпленията – с други думи – според капацитета на криминалните действия да нарушават свободната конкуренция на пазара или да превръщат обществените активи в частни богатства. До този момент, г-н Нъстасе е обвинен само в дребни злоупотреби, които, макар и неподлежащи на похвала, по никакъв начин не могат да бъдат дефинирани като мащабна корупция. Ето защо аз съм все още мнителен и призовавам властите да дадат доказателства, че борбата срещу корупцията е истинска, а не само една „потьомкинада”.

Точно преди началото на първата среща на Черноморския форум в Букурещ, румънският президент Траян Бъсеску заяви в интервю за един руски вестник, че политическите връзки с Русия са били замразени и това е било грешка. От друга страна, президентът Путин отказа участие във форума – най-вероятно заради участието в него на Молдова и Украйна – държави, с които Руската Федерация е в икономически конфликт. Според Вас каква е „здравословната дистанция” и подход на Румъния и останалите страни от бившия източен блок във връзките им с Русия днес, особено в контекста на членството на България и Румъния в НАТО и наближаващото членство в ЕС?

Като членки на НАТО и скорошни членки на ЕС Румъния и България нямат никакви основания да се страхуват от директен удар срещу тяхната сигурност от страна на Русия. Това, от което трябва да се боят, като страни, формиращи външни граници на двата съюза, е въвличането им в ненужни спорове с руската държава. Подобни сблъсъци ще ги направи първите жертви на неприятелските действия от страна на Русия, извършени най-вероятно с „неконвенционални средства”. Имам предвид икономическа и социално-политическа дестабилизация. В този смисъл, Румъния и България трябва да се опитат да разберат и уважават руските интереси в региона и пригодят своите към тях за едно съвместно съществуване, докато разбира се, остават лоялни към евроатлантическите структури. Това не е никак лесно, но не можеш да предизвикваш Русия всеки ден и в същото време да искаш тя да ти сътрудничи. Ето защо Румъния не може да адвокатства на Грузия за приемането й в НАТО, както не може да моли Москва за приемането на Букурещ в преговорите за статута на Приднестровието. Не може да се опитва да подмени руското с американско влияние в Черноморския регион и да иска от Русия да проявява приятелски подход когато стане въпрос за енергийно сътрудничество. Не може и да приветства „Оранжевата революция” в Украйна като прозападна, което ще рече против Русия и да моли Руската Федерация за съвместна работа за налагане на демократичните принципи в региона. Мисля, че в постдвуполюсния свят не може да бъде сложен ред докато не бъдат разрешени наследствените проблеми на съветската империя, постсъветския регионален ред или на постсъветския статут на Русия по света. Това може да стане или чрез конфронтация или чрез политически преговори. Като част от НАТО и ЕС, Румъния и България не бива да се страхуват от конфронтация и трябва да я посрещнат, когато тя се наложи, макар да не са заинтересовани от конфликт, като по-слаби от съседните на Русия държави. В същото време, ясно е, че не можем да постигнем успех в политически преговори, които са против интересите на ЕС и НАТО. Като техни членки трябва да работим за постигането на приемлив баланс между западните демокрации и интересите на Руската Федерация, които да доведат до партньорство в интерес на световната сигурност и създаването на механизъм за намеса в защита на основните човешки права и демократични ценности.

Доколко сте запознат със съществуването на румънски план за разрешаване конфликта в Приднестровието, ако Вашата страна бъде поканена за участие в преговорите между Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ЕС, Молдова и Украйна за статута на областта?

Не мисля, че Румъния има истински план за преодоляването на Приднестровската криза. От различните публични заявления, човек може да си направи извода, че съществуват само определени елементи на една цялостна гледна точка върху ситуацията, на която, уви, липсват ясна визия, смелост, въображение и реализъм. Ако актуалният формат на преговорите за статута на Приднестровието ще се променя, а смятам, че това трябва да стане, предвид отсъствието на каквито и да е резултати, трябва да влязат не само нови участници, но и нови идеи. Докато Румъния продължава да бъде все така безидейна в този аспект, малко вероятно е да бъде поканена на масата за преговори. Бих добавил, че идеите, които аз имам предвид и които бяха включени в план, изготвен неотдавна, предполагат определянето и признаването на всички местни, регионални и световни играчи и техните съревноваващи се интереси, без предразсъдъци и исторически емоции. Този план затвърждава политическата воля да се намери компромис между интересите и реалистичното припознаване на всички ресурси за намирането на решение.

Бихте ли хвърлили допълнителна светлина върху този Ваш план?

Моят план за кризата в Приднестровието беше оповестена публично благодарение на Фондация „Овидиу Синкай” (неправителствена организация, поставила си за цел модернизирането и демократизирането на съвременна Румъния. Институтът „Овидиу Синкай” се ръководи от главния координатор на колежа за изучаване на демократичните ценности към организацията Адриан Северин, б.а.). Това стана в началото на 2006 година. Този план се базира на две основни идеи, пряко свързани с най-важните интереси на Молкова и Румъния: 1. Двете възможни алтернативи на Молдова днес е нейната европеизация или нейната „приднестровизация” – последното означава да въведем неосъветската система наред с пост-съветската анархия плюс организирана престъпност от Днестър до Прут, което е, както знаем, директната граница с НАТО и ЕС. 2. Румъния няма никакъв друг интерес в региона на Приднестровието по-голям от това да види налагането на международния ред и победата над престъпността и никакъв друг интерес, що се отнася до Молдова, освен да я види интегрирана в ЕС. Това са, според мен, реалните, обективни, решаващи интереси – лишени от всякаква емоция или предубеждения. В този смисъл Молдова не бива да се превръща в заложник на Приднестровската криза. Планът предвижда демократизиране, декриминизиране, депарамилитиразиране – това ще отдели Приднестровието от молдовския проблем. Молдова трябва да намери общ език с Европа, но преди всичко да разкрие собствената си културна идентичност. Приднестровието трябва да се превърне в международен протекторат – под флага на ООН или ОССЕ – за период от пет до десет години, през което време Русия трябва да разполага с възможността да играе важна роля в процеса. Молдова (западната приднестровска част) трябва да бъде осигурена незабавно с „пътна карта” и щедър финансов пакет за интеграцията си в ЕС за период от три до пет години. В края на предвидения престой под международна защита и след като западно-молдовският регион стане част от структурите на Евросъюза, на Приднестровието трябва да се предостави възможността да проведе референдум за да се остави шанс на тези, които живеят там да решат сами за себе си дали искат да са част от Република Молдова и ЕС с автономни права или да се превърне в независима държава с необходимите за това международни гаранции. Ако се развие последният сценарий, предвид крехкостта и невъзможността да се изпълняват определени държавни и публични функции, трябва да се помисли за модел, сходен на ситуацията в Монако. Вярвам, че това е реалистично решение, което осигурява равновесие между интересите на различните страни и сили – местни, регионални и глобални – които се пресичат в областта.

Реминисценция. Публикувана на 15-05-2006, в Портал Европа (Europe.bg)

2008-05-19T18:10:00.002+03:00

ОАНА МОКАНУ, РУМЪНСКИ ЕВРОЕКСПЕРТ: НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ “ЧЕРВЕНИТЕ КАРТОНИ” ЩЕ НИ ЗАБАВЯТ ПО ПЪТЯ ЗА ЕС

Оана Мокану е експерт и координатор на вътрешни и международни проекти в отдела за европейски изследвания на Европейския институт в Румъния (ЕИР), а така също и главен редактор на румънския журнал, отразяващ работата по европейските въпроси. Изследванията, проведени от ЕИР продължават да се доказват като полезен инструмент в процеса на взимане на решения от страна и продължаване диалога между изследователи и представители на държавната администрация.

Г-це Мокану, какви са основните цели на Европейския институт в Румъния? Върху какво се фокусира откакто е създаден?

Европейският институт в Румъния (ЕИР) започна своята дейност през 2000 година, с основната задача да оказва подкрепа на публичната администрация в страната, в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз (ЕС).

С какви “инструменти” разполага институтът, за да изпълнява успешно задачите, които си поставя?

Накратко, бих казала, че разполагаме с три основни “инструмента”: изследователска дейност, обучение и осъществяването на различни видове преводи. Дейността на института е концентрирана върху провеждането на пространни изследвания, проучвания на различни видове политики, целящи да подкрепят публичната администрация в процеса на взимане на решения. Вторият основен момент са обученията на централната и местната администрация в областта на европейските дейности. Третият – превод на европейското законодателство - директиви, споразумения и правила - което ще се прилага в България и Румъния след приемането ни.

Какви инициативи сте подели и в какви проекти сте участвали до този момент? С какво те са допринесли за развитието и подобряването на, да речем, социалната среда, на административната среда?

Основен проект на ЕИР е серията от предприсъединителни изследвания, започнати през 2001 година. Те достигнаха общ брой от почти 50 и са в помощ на румънската държава при защитата на нейните позиции в преговорите й с ЕС, както и при изготвянето и взимането на решения и формирането на политиката по основни въпроси. Смятам, че този проект “отиде” отвъд чисто академичното “упражнение”, като се ориентира към много конкретни препоръки по водената политика в различни сфери. Друга важна програма, която вече споменах, е обучението на представители на централната и местната администрация в областта на европейските дейности като се започне от индустриалната политика, конкурентноспособността, през регионалното развитие, околната среда, земеделието, до правосъдната реформа и вътрешните работи в Румъния, както и сигурността и политиката по отбраната на страната. ЕИР е посветил основна част от дейността си на разширяване диалога в общественото пространство и академичното съсловие за европейските практики и политики, с основен фокус на приемането ни в Евросъюза. Всичко това чрез осъществяването на различни конференции и разпространяване на публикациите ни. Румънският журнал по европейски политики излиза четири пъти в годината, започвайки от 2001, като в него място намират есеистични трудове и анализи на изтъкнати публични фигури, професори от признати европейски университети и изследователски центрове. Журналът “се придружава” от работни документи и брошури, разясняващи европейското законодателство. Всички публикации са насочени към подобряване работата на администрацията, университетите, изследователските центрове, неправителствените организации, профсъюзите, бизнес асоциациите и посолствата на чуждите държави в Румъния.

Какво е личното Ви мнение, като специалист, за “шансовете” на България и Румъния да бъдат отложени за присъединяването им в ЕС и може ли едно евентуално отлагане да означава двете страни да влязат “някъде през 2007 година”, а не задължително през 2008 г., както коментира в сряда румънският ежедневник “Котидианул”?

Бих предпочела да не мисля за тези “шансове” на страните ни, а да мисля позитивно, но едновременно с това да бъда реалист. Личното ми мнение е, Румъния и България запазват силните си позиции за влизане в ЕС на 1 януари 2007 година. Не вярвам, че на този етап, броят на нераздадените “червени картони” или сравнение между броя на показаните на всяка от двете страни могат да имат решаващо значение при заключенията в очаквания на 16 май, вторник, доклад. Процесът на присъединяване е необратим и, ако вземем предвид “умората от разширяването”, която се чувства в настоящите страни членки и края на “периода на отразяване” на негативните вотове във Франция и Холандия за Европейската Конституция, забавяне на влизането ни в ЕС само ще засили усещането за мудност и затруднение в работата на ЕС на високо равнище, да не говорим за общественото мнение в Румъния и България.

Все пак, смятате ли, че докладът на Европейската комисия ще донесе повече отговори и яснота или повече въпроси и съмнения? Какво очаквате като цяло?

Както всички предишни доклади, очевидно и този ще отбележи постигнатия прогрес и специфичните мерки, които все още предстои да бъдат взимани. Трудно е да се прогнозира дали докладът на 16 май ще съдържа ясно послание за дата на присъединяване. Ако това се случи, то тя ще бъде придружена от множество “ако” и “направете това!” и “не правете онова!”, тъй като предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолявани все още, са обект на горещи спорове в дневния ред и на двете страни. Ето защо смятам, че натискът върху София и Букурещ може само да допринесе в последните стъпки преди приемането ни в ЕС. Широкоизвестен факт е, че пакетът от условия на Евросъюза досега е изиграл само положителна роля, така че “още няколко капки” изисквания само ще подтикнат към съобразяване с вече поетите ангажименти.

Ако трябваше Вие да номинирате една област, в която Румъния и България биха могли да допринесат за развитието на политиките, водени от ЕС, коя би била тя?

Ако ме питате за областите, в които Румъния би могла активно да окаже съдействие, то бих назовала първо факта, че страната ни ще стане източна граница на ЕС. Дълбоко съм уверена, че Румъния трябва и ще има глас в новата европейска политика на развиване на съседските отношения с конкретни и активни мерки и програми, с които ще допринесе за стабилността в региона, а така също ще подсигури развитието на икономическите отношения в новопоставения контекст на съседските отношения. Така също Румъния и България могат да изиграят основна роля в консолидирането и сътрудничеството в Черноморския регион и, както знаете, мерки и инициативи вече се прилагат на практика във външната политика на Румъния.

Като изследовател в областта на европейските практики, как смятате, че младежта и тази част от населението с висше образование в двете страни ще “се държат” след присъединяването ни в ЕС? Дали все така ще предпочитат да се реализират в чужбина, осигурявайки професионалното си бъдеще или е по-вероятно да останат в родните си държави, окуражени от новите обстоятелства и създалите се възможности?

Мисля, че нивото на младите хора, заминаващи на Запад след приемането ни, търсейки атрактивни и конкурентни работни места ще отбележи ръст, като се имат предвид новите възможности, предоставени от премахването на различни бариери. Не бих казала, обаче, че този ръст ще се превърне в проблем. И, в края на краищата, взимащите решения отговорни личности в държавата имат важна роля в убеждаването на младото поколение да остане в родината си, чрез актуални планове, действия и инвестиционни програми. Имам предвид наистина да се инвестира в човешкия ресурс като се стимулира бизнесклиматът като цяло и младите бъдат стимулирани да градят професионалното си бъдеще, както се изразихте, у дома.

Има ли тенденция същото това младо поколение в момента да се включва все по-активно в държавната администрация и наистина да дава своя принос за по-доброто функциониране на “държавната машина”?

Доколкото съм запозната, това наистина се случва. Младото население изразява особен интерес за работа в министерства, държавни агенции и други правителствени органи, отговорни за организирането на структурните фондове на ЕС, където се изискват познания на експертно равнище. Румънското правителство наскоро реши да увели броя на заетите в управлението на бъдещите структурни фондове, като приоритет е развиване на способността за усвояването им. Та, смятам, че предизвикателствата могат да бъдат посрещнати.

Какви отношения са установени до момента между Вашия институт и българските Ви колеги? Смятате ли, че настоящите връзки между институциите са задоволителни и ако не, какво може да бъде направено за тяхното подобряване, според Вас?

Ами, настоящото винаги може да бъде обект на подобряване. Това важи също за връзките, за които питате. И ЕИР и Европейският институт в България са членове на мрежата от институти за европейски политики (ЕПИН) – мрежа от изследователски центрове (познати още като “think-tanks”, или “мислителски резервоари” б.а.), които поставят фокуса на работата си върху политическия дебат за ЕС и анализите, свързани с него. В тази мрежа ние се опитваме да разработим и засилим възприятията за Европейския съюз в обществото чрез серия от широкодостъпни конференции, организирани на различни теми, свързани с ЕС, включително Конвенцията за бъдещето на Европа и нейната Конституция. Също така, като съосновател на Румънската Асоциация за изследвания на европейската общност (РЕКСА), ЕИР разработи няколко проекта съвместно с българската асоциация (БЕКСА), а именно “2007 година – едното разширяване не е достатъчно” и “Младежите на трите кандидатки “за” разширен ЕС”, което включваше респективно и турската страна. По мое мнение, би било отлична идея едно бъдещо изграждане на мрежа от изследователски центрове в целия ни регион, които да се занимаят с партньорството на държавите помежду им в областта на икономиката, сигурността и регионалното развитие – всички те от решаващо значение за всички нас.

Реминисценция. Публикувана на 28.11.2006, в Cross-bg.net

2008-05-19T17:15:00.003+03:00

Адриан Поп: Румъния няма стратегия за развитие на своя запазена марка в Европейския съюз

Професор Адриан Поп е шеф на Катедра във Факултета по политически науки в Християнски университет "Димитрие Кантемир" в Букурещ, дългогодишен изследовател в областта на отбраната и сигурността, сътрудник в множество съвместни проекти, включително на Центъра за европейски изследвания по сигурността в Грьонинген, Колежа на НАТО в Рим, Холандия и на Института за регионални и международни изследвания в София.

В перспективата на европейската ни интеграция през следващата година, смятате ли, че България и Румъния заслужиха членството си в Европейския съюз, можеше ли това да стане и по-рано?

Не смятам, че заслужавахме да се присъединим по-рано. И не мисля, че Румъния, а доколкото ми е известна обстановката в България, са готови и икономически да се присъединят към ЕС. Но така беше договорено от политиците.

Каква ще бъде най-важната роля на Румъния като страна членка на ЕС?

Мисля, че се очертава това да бъде фактът, че, както и вие, така и ние ще станем външна граница на ЕС. Разбира се, ние бихме искали да изпъкнем с някакво конкурентно предимство. И това е проблем за Румъния, защото тя няма ясна представа какво ще бъде нейното конкурентно предимство. Не съществува стратегия, която да представя страната навън, с нещо като запазена марка. Не е ясно. Аз самият се чудя, защото никой още не е излязъл да каже „Вижте, ние искаме в следващите пет години да направим това и това...” Или, хайде, пет звучи много социалистическо, да ги направим десет (смее се).

Ще разполага ли Румъния с повече средства да влияе на преговорите за статута на Приднестровието? В момента вие не сте страна по тях?

Румъния не е и няма да бъде поканена в тези преговори. Защото, както знаете, тя беше страна в тях в началото, но беше много набързо изключена от Русия. Европейският съюз се изрази ясно, като каза, че няма да дава специален статут на Румъния в разговорите за съдбата на Приднестровието, но при все това страната трябва да остане активна в рамките на ЕС, за да придвижва точките в дневния ред по този въпрос. Всъщност, съюзът очаква от нас повече, отколкото ние правим в момента. Така че, Румъния е има инструменти, но не като самостоятелна страна.

Когато преди време си говорих с г-н Адриан Северин, той изрази идеята за разполагане на мисии и части на ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), като след време се даде възможност на хората в Приднестровието да гласуват за независимост или присъединяване към Молдова.

Запознат съм с неговите идеи. Работата е там, че ОССЕ участваха в началото. Обаче те не направиха нищо. Нещо повече – американският посланик на ОССЕ, г-н Хийл, беше силно повлиян от руското лоби и постоянно даваше предложения, инициирани от руската страна. Това, което бих предложил аз, е едно преразглеждане на статута на ЕС и Съединените щати в полза на превръщането им в активни страни по преговорите за Приднестровието. В момента те са чисто и просто наблюдатели. Друго важно нещо би било използването на възможностите, които предлага Европейската политика по сигурността и отбраната. Това може да означава разполагането на цивилни групи, под егидата на ЕС, но включващи страни извън съюза, като Русия и Украйна. И това е възможно, особено като имаме предвид прецедента в Босна, с руските части там. Не трябва да антагонизираме Русия. И разбира се, от особено значение е работата по демократизирането на региона, използването на т.нар. 3D стратегия – декриминализация, демократизация и демилитаризация на републиката. Защото това, което имаме сега на изток от Днестър, е тоталитарен режим. Русия би могла да се включи като гарант за реформа в областта на сигурността.
Това, което Румъния би могла да направи е да осигури трансфер на „ноу-хау”. Молдова е страна, включена в стратегията за европейската политика за развиването на съседските отношения. Тази политика дава приоритет на демократизацията и трансграничното сътрудничество. Защо да не помислим за формула за вкарване на идеи за това как нещата биха могли да проработят в една четиристранна рамка – две еврочленки, като Полша и Румъния и от друга страна Украйна и Молдова. Особено що се отнася до приноса, който Полша би имал за развитието на Украйна и Румъния – за този на Молдова.
Трябва да помислим и за опазването на идентичността в Приднестровието. Едва една румънска телевизионна станция се приема в тази територия – ПроТВ, и едва няколко печатни издания излизат там на румънски. Имаме проблем с румънската идентичност в Приднестровието.

Като си говорим за Русия, каква ще бъде, според Вас, Русия след Путин? След президентските избори през 2008?

Има шанс Русия да се демократизира. Но струва ми се Русия след Путин ще остане Русия на Путин (смее се). Той има прекалено голямо влияние в момента.

Каква е визията на Румъния за Приднестровието? Какво е вашето желание?Нашето желание за обединение на територията с Република Молдова. За да си възвърне Молдова интегритета и връзките с Приднестровието.

Молдова от своя страна заяви преди време, че е изключено да се мисли за обединение с Румъния...

Съществуват много проблеми. Но в рамките на едно по-широко ЕС-сътрудничество, ние все още можем да бъдем партньори, защото Молдова в момента се е насочила към членство в съюза. Не говорим за обединение, това извън съмнение. Никой, честно казано не иска това в момента – нито Букурещ, нито Кишинев – но едно силно партньорство е възможно. И трябва да започнем да работим по развиването на политиката по съседските отношения. Нужно да се инвестират време, пари и желание.

Какво е мнението Ви за присъствието на Съединените щати в Югоизточна Европа? В България и Румъния имаше много спорове и недоволство от разполагането на американски военни бази...

Да, зная. Но ние сме членки на НАТО. Така че присъствието на чуждестранни военни части на наша територия е... доста нормално. Разбира се, има гласове, които повдигат въпроса за заплахата от терористични нападения. При това тези бази няма да бъдат на НАТО, а на Щатите. Те, като основна мишена на терористите, биха могли да „прехвърлят” опасността върху своите страни-клиенти. Аз, честно казано, мисля, че такава опасност съществува. Но това е цената, която плащаме, присъединявайки се към подобни организации.
Мисля, че терористичните нападения от 11 септември промениха отношението на САЩ към България и Румъния, в смисъл, че те започнаха да ни възприемат като ключови, стратегически партньори в борбата срещу тероризма.

Като опитен изследовател в областта на сигурността и отбраната, смятате ли, че една визия за обединени и по-сигурни Балкани е възможна?

Много е трудно да се каже да или не. Мисля, че са направени някои постижения в тази насока, като сравним например обстановката с тази преди 1995 ири 1999 година, преди Дейтънското мирно споразумение или образуването на Пакта за стабилност. На срещата на ЕС в Солун през 2003 година, например беше заявена принадлежността на Западните Балкани към европейското семейство, не им обещаха интеграция, но поне установиха ориентацията им към ЕС. Положението се подобрява, но основни проблеми като тези, свързани с идентичността, проблеми по установяване статута на дадени области, нови заплахи за сигурността на региона, за чието разрешаване трябва да се работи.

Като стана дума, веднъж влезнали вътре, можем ли да определим дали е нужно „задълбочаване” или ново разширяване на ЕС?

Това е погрешна дихтомия. Нейното формиране започна в началото на 90-те години на миналия век, но практиката в ЕС показа много ясно, че няма такава дихтомия. Задълбочаването и разширяването вървяха ръка за ръка. Имам предвид, когато първото разширяване след комунизма стана факт, започна и реформата в ЕС. При второто беше формирана идеята за единен конституционен договор, което е сериозна институционална реформа. Така че, мисля си, че двете вървят заедно и не можеш да разширяваш, без да подобряваш и обратно. Трябва да нагодиш двата процеса, за да бъдат те ефективни. Разбира се, срещнахме известни трудности, с негативните вотове за Конституцията във Франция и Холандия. Но ми се струва, че германското председателство на ЕС ще бъде от огромно значение и ще даде нов тласък за реформи в рамките на съюза. Дали това ще бъде диалог за нов конституционен договор или нещо в друга насока не мога да кажа, но Германия има средствата да направи това и нейните действия са от изключителна важност.

Съществуват известни опасения, че Румъния може да стигне до предсрочни парламентарни избори следващата година. Преди време президентът Траян Бъсеску каза, че сегашното правителство е направило много за евроинтеграцията на страната, но няма сили да я изведе през новите предизвикателства?

Да, съществуват някои гласове, които твърдят, че през пролетта на 2007 г. може да имаме избори. И това може да стане, особено ако премиерът Калин Попеску-Търичану изгуби подкрепата на своите съпартийци от Либералната партия...

Което вече се случва...

Което вече се случва – той загуби мнозинството в горната камара, в Сената и това е много вероятно да се случи и в Камарата на депутатите. Ако това стане, президентът Бъсеску ще има всички основания да свали Търичану от поста му. Защото той няма повече да представлява Либералната партия. Така казва румънската конституция.

Ще управляват ли отново левите в Румъния?

2007-05-23T22:51:00.001+03:00

Николай Йотов
Bulgarian Post
29.04.2007 г.

Временно отстраненият румънски президент Траян Бъсеску отива на референдум. Парламентът реши той да се проведе на 19 май. Румънската опозиция изпадна в паника.

Изпадна в паника, която се изрази във внезапно и шумно започване на нещо, което би трябвало да прилича на... президентска кампания. Само че без кандидат, а кампания за негативен вот срещу досегашния президент.

Тази седмица румънският парламент реши окончателно датата на референдума, на който народът трябва да реши остава ли или не Траян Бъсеску на поста, от който беше временно отстранен. Това е след двадесетина дни, на 19 май.

Проблемът на левицата, инициирала този политически прецедент е, че до този момент като че ли не си беше давала сметка за най-вероятния изход от вота на избирателите. Беше си затваряла очите и отлагала решението на ситуацията, при която гласоподавателите наложат волята си за оставането на Бъсеску като техен лидер.

Защото суспендираният държавен глава се ползва с всенародно одобрение, достигащо в определени райони на страната, до умиление, обич и преклонение. Защото колкото повече си създаваш имиджа на бунтовник срещу установената политическа клика, в която продължават да се коренеят закоравели комунистически механизми, нрави и апаратчици на иначе отдавна отминалия режим, толкова повече си уважаван и почитан от народните маси. Мразен от политиците, обичан от народа - успешната формула на Траян Бъсеску, имидж, за който той усилено работи вече две и половина години. И повече.

От друга страна, левицата със сигурност има идеи за свой кандидат. Единственият човек, който може да съперничи на Траян Бъсеску по брой медийни изяви, публични закани, обвинения, възторзи и гняв е именно лидерът на социалдемократите - Мирча Джоана.

Бивайки една от най-известните политически фигури за последните вече 17 години на румънската и международната сцена, с изпълнен мандат на външен министър в предишното правителство, Джоана прави все по-забелязващи се напъни към властта.

Ако шансовете на Бъсеску не бяха толкова големи, то голяма би била вероятността на предсрочни президентски избори Румъния да направи не толкова неочакван завой към едно червено управление, твърде скоро след като то доказа безпомощност в демократичния преход. Това обаче няма да попречи на социалдемократите през 2008 г., когато са редовните парламентарни избори.

Да свалиш президент

2007-05-23T22:43:00.000+03:00

Капитанът отказа да напусне кораба

Николай Йотов
Bulgarian Post
22.04.2007 г.

След като беше изваден от президентския дворец "Котрочен" с вота на 322-ма депутати и сенатори, румънският държавен глава взе решение да удържи докрай на потъващия заедно с него мандат. В същото време Румъния се сдоби с временно изпълняващ длъжността президент.

На 17 април, в поредното медийно обръщение два дни преди катастрофалния за него вот в парламента, румънският президент Траян Бъсеску заяви, че ако народните представители гласуват за суспендирането му, ще подаде оставка максимум "пет минути по-късно". На 19 април, часове след вота, на който избраниците на народа решиха да се освободят от налагащия се все повече като поредния авторитарен лидер на нацията президент, последният срещна народа на площада.

Хиляди се стекоха на пиацата пред Народния театър в Букурещ за да изразят "спонтанната" си симпатия към своя любим лидер. След като държа в напрежение медии, коментатори и симпатизанти и дори телевизионна камера беше пласирана пред входа на президентската резиденция за да следи за всяко раздвижване, ескортът на държавния глава се отправи към многохилядния митинг в центъра.

От импровизирана сцена на площада Бъсеску трудно взимаше думата от скандирания "Не подавай оставка!" и окуражителни овации. Видимо развълнуван, президентът заяви, че няма намерение да търси извинение от никого и за нищо. "Никога в президентския си мандат не съм извършил нарушение на конституцията", каза той.

През февруари специално създадена комисия установи двадесетина такива.

20 април, малко след 19.00 часа. В обръщение, което медиите чакаха като хищници, Бъсеску обяви, че няма намерение да подава оставка, като точните му думи бяха, "най-добрият изход от кризата е моето участие на референдум", а не предизвикването на президентски избори. „Надявах се с обявата си за оставка да предизвикам съвестта на управниците да заработи и те да организират предсрочни парламентарни избори“. Не станало и сега оттеглял намеренията си.

Умел ход. След като видя, че продължава да бъде народен любимец, реши да си пробва шансовете.

Час преди това изявление Конституционният съд отсече, че изпълняващ длъжността президент на Република Румъния става председателят на Сената Николае Вакарою. Вакарою обяви минути след това, че ако предшественикът му не подаде оставка, датата на референдума става 20 май.

Мандатът на третия демократично избран президент на северната ни съседка беше маркиран от няколко значими събития, в които той положи всички усилия да вземе дейно участие и да се запише в аналите на най-новата история на страната си. От номинирането на Калин Попеску-Търичану за министър-председател, през поемане на лична отговорност за освобождаването на тримата румънски журналисти, по времето, когато отвличането на чуждестранни граждани стана особено популярно в Ирак и официалното заклеймяване на комунистическия режим в Румъния.

На 22 май 2005 г. настъпи звездния миг на Траян Бъсеску, носещ името на всепобедния римски император Траян, когато тримата журналисти се завърнаха у дома след месеци на противоречиви информации за състоянието и съдбата им. Бъсеску ги посрещна на летището и позира с тях за някои от най-известните журналистически фотоси от най-новата история на Румъния.

Също както император Маркус Траянус, известен още като Траян, който в първите години от втория век след Христа завоювал земите на днешна Румъния и ги направил част от римската империя, Траян Бъсеску завоюва позицията на неоспорим победител и лидер на нацията. Защото по времето на кризата със заложниците се беше обявявал за носещ цялата отговорност за тяхното освобождаване. Стратегически ход, който му донесе неизмерима слава и уважение.

И всичко това може би щеше да е в рамките на достойното за слава и уважение, ако скоро след това не бяха възникнали съмнения за истинския характер на заложническата драма и за това, напускали ли са журналистите през цялото това време пределите на родината. Остана без отговор въпроса къде и защо бяха държани те далеч от близките си и всякакви публични появи и изяви в продължение на една седмица.

Така или иначе след май 2005 г. самочувствието на държавния глава порасна много над отдавна оредялото му теме и той започна да навлиза с все сила в работите на държавните институции. Мненията за изпълнението на техните задължения прераснаха в съвети, а съветите - в препоръки със задължителен характер. Той най-накрая се почувства уверен във възможностите, които му позволяваше поста и реши да поеме руля на най-големия кораб, на който се бе качвал от идването на демокрацията.

След като четири години се беше сражавал за управлението на столицата Букурещ с правителството на наследствените комунисти от Социалдемократическата партия, Бъсеску реши да започне да присъства все по-често на правителствени заседания по най-различни поводи. Румънската конституция казва, че държавният глава председателства правителствените заседания, на които присъства.

Малко след като бяха формирали съвместен кабинет (Демократическата партия на Бъсеску влезе в коалиция с Националнолибералната партия на Калин Попеску-Търичану, за да осигурят мнозинство за дясноцентристко правителство), президентът реши, че място за двама изявени водачи на политическата сцена няма.

Бъсеску започна да атакува премиера за всеки слаб според него ход във вътрешната и външната политика, започна да оказва натиск на министерския състав и да използва министрите от квотата на бившата си, поне официално, партия в полза на лични и чуждестранни интереси.

Една от тези намеси стана известна едва наскоро, по време на компроматната война между премиер и президент, в която през януари се намеси преминалата в опозиция Консервативна партия, някога част от широката управляваща коалиция. Председателят й, Дан Войкулеску представи част от документ с логото на най-големия производител на алуминий в Централна и Източна Европа – "Алро Слатина".

Според него през 2006 г. президентът лобирал за осигуряване на евтин ток за приватизираната от американска компания румънско предприятие за производство на алуминий. В документа личеше ръкопис на Бъсеску, в чийто набързо написани редове той се обръща към тогавашния министър на икономиката Кодруц Шереш с молба да "вземе най-доброто решение в полза на правителството" и "ако е възможно" - в полза на румънското общество.

През февруари месец специално създадена комисия констатира 19 нарушения на конституцията от страна на държавния глава. Конституционният съд успя само да смекчи заключението си дотам, че те "не били толкова сериозни", че да се иска отстраняването му.
Според някои, поради факта, че съдебната система и до днес е пълна с бивши апаратчици на румънската Държавна сигурност - Секуритате, които Бъсеску шантажира и използва за своите цели.

Странно впечатление прави, че румънците се гордеят със своя... император Траян. Предводителят, завладял и латинизирал земите на дачите ("румънските траки") е за историческата памет на Румъния това, което е президентът, бивш капитан от търговския флот, наложил своя авторитаризъм в младата й демокрация за своите избиратели, почитатели и поддръжници.

А победата на Бъсеску на един референдум след по-малко от месец е също толкова вероятна, колкото беше и отстраняването му с вота на парламента. Защото Вакарою, чието управление през 1992-96 г. се отличава с тотална липса на желание за икономическа либерализация, ръст на външния дълг и изказвания от типа "да съгласуваме икономиката си с тази на Русия, защото Западът ни дава твърде малко пари", няма време, нито възможност да балансира по никакъв начин имиджа на Румъния пред Европа или вътрешната политическа обстановка.

И Бъсеску знае това. Знае също, че, уви, сериозни претенденти за поста му при предсрочни президентски избори няма.

Политическите игри, сметки и увъртания продължават. И ще продължат докато не се смени цяло едно поколение.

Да свалиш президент

2007-05-23T22:38:00.000+03:00

Николай Йотов, Букурeщ
Bulgarian Post
19.04.2007 г.

Румънският държавен глава може да бъде временно отстранен от длъжност ако парламентът в страната гласува с мнозинство за суспендирането му. Това е апогеят на кампанията анти-Бъсеску, подета през февруари от най-голямата опозиционна партия - тази на социалдемократите (ПСД), съвместно с консерваторите в страната.

В 30-дневен срок от евентуален положителен вот за суспендирането на президента Траян Бъсеску от страна на румънския парламент, ще бъде организиран национален референдум, на който народът ще изрази отношението си към бившия капитан от търговския флот. Изходът от референдума е решаващ, тъй като от него зависи съдбата на държавния глава. В случай, че народът гласува за отстраняването му от длъжност, ще бъдат организирани предсрочни президентски избори.

От друга страна президентът побърза да обяви, че ако парламентът гласува отстраняването му, сам ще подаде оставка "пет минути по-късно".

Социалдемократите обвиниха президента в изземване на държавни функции, оказване на натиск върху службите за сигурност и правосъдната система и системно нарушаване на конституцията. Наскоро комисия, оглавена от председателя на Консервативната партия, Дан Войкулеску, заключи, че има достатъчно основания за инициирането на вот в парламента за суспендиране на президента. В същото време Конституционният съд изпрати до двете камари на парламента официално мнение, че такива няма.

По конституция за служебен президент до провеждането на референдума бива назначен председателят на Сената. Това е Николае Вакарою, член на Социалдемократическата партия. Вакарою беше премиер на северната ни съседка между 1992 и 1996 година под президентството на първия демократично избран държавен глава Йон Илиеску, предпочитан от Москва преди промените за наследник на деспота Николае Чаушеску.

Заради вота срещу Бъсеску министър-председателят Калин Попеску-Търичану отложи през март изборите за евродепутати, първоначално насрочени за май т.г. Тогава той заяви, че щом политическите партии не могат да надскочат личните интереси в полза на европейското бъдеще на страната, то той не може да допусне изборът на представителите на Румъния в Европа да бъде повлиян от партийни сметки.

Само преди две седмици с обявяването на промените в кабинета, Търичану се отърва от коалиционния си партньор - Демократическата партия, чийто неформален лидер е държавният глава, като по този начин на практика го прати в опозиция и най-накрая отвоюва лидерската си позиция в управлението на страната.

Траян Бъсеску е човекът, предложил за поста министър-председател Търичану след изборите през 2004 година, когато мнозинството от гласовете на вота за парламент беше спечелено всъщност от дотогавашните управлявящи - социалдемократите.

Националнолибералната партия на Търичану и Демократическата на Бъсеску сформираха алианс "Справедливост и истина" (ДА), чрез който формираха дясноцентристкото си правителство, в коалиция с Консервативната партия и етническия Демократически съюз на унгарците в Румъния. Не след дълго обаче, двамата влязоха в остър сблъсък в оспорване на позицията "водач на нацията". Конфликтът им се задълбочи и през последните две години политическата обстановка е постоянно нестабилна заради размяната на удари между двамата най-големи, след много от които падаха главите на високопоставени чиновници, включително десетина на министри.

Икономическият климат се влияеше с променлива чувствителност през изминалата година от лабилните нерви на премиер и президент, но въпреки това страната успя да регистрира рекорден икономически ръст от 7.7% и приблизително девет млрд. евро директни чуждестранни инвестиции.

Бъсеску беше избран през 2004 година за поста държавен глава в съревнование с тогавашния премиер Адриан Нъстасе, след като години наред двамата си бяха оспорвали управлението на столицата Букурещ.

Преди 2000 година Бъсеску е бил за кратко министър на транспорта в няколко правителства, а преди 1990-а капитан на някои от най-големите кораби в румънския търговски флот.

Свалянето му от власт може да нанесе тежък удар по разклатеното от Нова година насам реноме на Румъния пред европейските й партньори, но пък може да се окаже и ключ към заздравяване отношенията между институциите в страната.

Румъния отложи изборите за депутати в ЕП

2007-05-23T22:13:00.000+03:00

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
13.03.2007 г.

Премиерът Калин Попеску-Търичану успя да наложи волята си и в началото на новата работна седмица прокара правителствена заповед, с която изборите за румънски депутати в Европейския парламент се отлагат за втората половина на 2007 година.

След като беше най-изявеният защитник на редовното провеждане на изборите за депутати в ЕП на предварително решената дата 13 май, румънският министър-председател направи неочакван политически ход.

Търичану реши да отложи изборите за румънски представители в Европа след като, по думите му, в страната не съществува солидна политическа основа за избирането им. Според него ако вотът бъде проведен сега, той ще бъде доминиран от личните интереси на определени политически групировки.

Демократическата партия, която е в коалиционно правителство с национал-либералите на Търичану категорично отказа да подпише въпросната заповед чрез министъра си Василе Блага. Блага е министър на вътрешните работи и администрацията и е един от отговорните в кабинета за провеждането на подобен вид мероприятия с национално значение.

Все още не е ясно доколко законна би била една такава заповед в случай, че не е подписана от всички отговорни за това лица. Една от тезите е, че съществува алтернатива за прокарването й, чрез подпис от страна на ресорен държавен секретар.

Според румънската конституция правителствените заповеди трябва да бъдат публикувани в Държавен вестник, в противен случай нямат юридическа стойност.

Това е най-сериозният разрив между двете водещи политически сили в северната ни съседка и по-конкретно между техните лидери - премиерът Калин Търичану (Национално-либерална партия) и президентът Траян Бъсеску, който е неформален лидер на Демократическата партия.

Ако изборите за депутати в ЕП бъдат отложени, това ще даде зелена светлина за провеждането на национален референдум за съдбата на държавния глава, която беше усилено дискутирана през последните два месеца.

Инициативата за суспендирането му беше подета от най-голямата опозиционна партия - тази на социалдемократите. Това е и причината, поради която премиерът беше обвинен във фаворизиране на опозицията.

В крайна сметка изборите ще бъдат отложени, а конфликтът между двамата лидери ще се задълбочава дотогава, докато единият от тях не падне от власт. Предстои да видим все още "кой кого".

Shifts Crisis

2007-02-15T14:32:00.000+02:00

Оставките в Румъния продължават да не са изход от кризата

Николай Йотов
Bulgarian Post
13.02.2007 г.

Румънският премиер Калин Попеску-Търичану обяви пред телевизионния канал Про ТВ, че е възможно нов външен министър да не бъде обявен до началото на промените в румънския кабинет, които подготвя. Съществува възможността те да се окажат лек за правителствената криза в северната ни съседка. Фото: Николай Йотов

В началото на втория месец от европейското членство на Румъния едно от главните действащи лица в румънската политика в международен план, външният министър Михай-Ръзван Унгуряну беше принуден да подаде оставка. Това се случи след като негов гаф от ноември 2006 г. стана публично достояние чрез медиите.

Унгуряну не уведомил министър-председателя Търичану за задържането на двама румънски граждани в Ирак, след като последните снимали непозволено в американска военна база. Впоследствие те бяха освободени и върнати в родината си, а Унгуряну беше освободен от поста си. Възпитаникът на Оксфордския университет, обаче, ще трябва да остане да изпълнява задълженията си на първи дипломат до назначаване на наследника му.

Като министър в оставка той проведе среща с британския министър по европейските въпроси Джеф Хун, с когото обсъдиха бъдещото сътрудничество между Румъния и Великобритания, Лисабонската стратегия, промените в климата и прилагането на Европейската политика по междусъседските отношения. Унгуряну успя да смени ратификационните инструменти по договора със Съединените щати за насърчаване на двустранните инвестиции от 2003 г. и участва на събранието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на Европейския съюз в Брюксел.

Към момента се обсъждат няколко имена за креслото на първи дипломат в северната ни съседка, но като че ли нито едно не взима връх в предпочитанията на нито една от страните. Това е и една от причините Унгуряну да не бърза с опаковането на багажа си от външното министерство.

Изглежда, че смяната на външния министър ще се забави, а според Калин Търичану може и да не се случи до започването на процедурата по преструктуриране на правителството, което той планира. Премиерът заяви пред телевизионния канал Про ТВ, че реакцията на парламента, който трябва да одобри подобни промени, ще бъде тест за функционирането на мнозинството, съставено от либерали и демократи.

Мнозинство, което към днешна дата е близо до окончателното си разпадане, по причина най-вече на несвършващия личностен конфликт между лидерите на двете партии - премиерът Търичану и президентът Траян Бъсеску.

От либералната платформа, създадена през декември 2006 г., от бивши колеги, сътрудници и подчинени на премиера в Национално-либералната партия и управлението на страната, вече заявиха, че е необходимо намаляване броя на министрите в кабинета до 12 и опростяване на цялостната структура на правителството, с един или двама държавни секретари.

През последните две години министър-председателят направи многобройни смени и рокади в подопечното му правителство с цел запазване на поста и позициите си в несекващия конфликт между него и държавния глава. През август 2005 г. Търичану беше на път да стане от собствения си стол и дори подаде оставката си като премиер. След кратка среща на върха в Брюксел той беше посъветван да задържи юздите на поверения му кабинет.

И така, завръщайки се в Букурещ, четирима министри бяха сменени, включително този на здравеопазването, който, по подобие на тогавашния му колега в София Славчо Богоев, беше с богато бизнес и организационно минало и никъде в биографията му не се споменаваше за упражняване на лекарска професия.

През 2006 г. беше уволнен министърът на земеделието. Министърът на икономиката попадна в центъра на шпионски скандал и също беше заменен - от близкия до Търичану Варужан Восганян, уличен малко преди това във връзки с бившите румънски тайни служби „Секуратитате“.

Министърът на отбраната пък падна в сражението между премиер и президент, този път след намеса на държавния глава. Той силно се подразни от обсъждането на идеята за изтегляне на румънските войски от Ирак, предложено от министъра и неговия екип.

В началото на тази година премиерът освободи шефа на правителствената агенция по финансовите въпроси на държавата. Последното искане за оставка от Търичану беше това на известната и у нас Моника Маковей, министър на правосъдието. Както никога досега, премиерът срещна отпора на всички имащи значение за развитието на Румъния страни, включително САЩ, чрез посланика им в Букурещ и европейския комисар по правосъдието Франко Фратини.

Над главата на Калин Попеску-Търичану продължава да виси опасността от трансформирането на кабинета му в правителство на малцинството, което в крайна сметка, ако не до предсрочни избори, то ще доведе до загубата на всякакви шансове за втори мандат през задаващата се 2008 г.

Единственото му спасение би било, на първо място, скорошното одобряване и прилагане на промените, които обяви, че желае да направи, както и... граждански вот на недоверие срещу Траян Бъсеску, чиято подготовка е в своята финална фаза. При едно подобно развитие на ситуацията Демократическата партия обаче със сигурност ще се изтегли от управляващата коалиция. Това ще означава търсенето на алтернатива за основен партньор в алианса, а единственият реален вариант засега остават инициаторите на свалянето на държавния глава - социалдемократите.

При една такава коалиция неминуемо ще последва дискредитирането на Румъния и нейния премиер както от вътрешните, така и от международните главни действащи лица в отношенията със страната.

При всичко казано дотук, изход от кризата, в която се намират съседите отвъд Дунава е игла в купа сено. Сено, изпълващо хангар с размерите на цяла една държава.

Николае Иду: България и Румъния не получиха достатъчно качествена подкрепа от Европа

2007-02-15T14:23:00.001+02:00

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
08.02.2007 г.

По времето, когато си говорихме с него, Николае Иду беше директор на Европейския институт в Румъния. Днес той е главата на постоянното представителство на Европейската Комисия в Румъния. Той е и един от авторите на официалната заявка на страната за членство в Европейския съюз, подадена още през 1995 година. Иду коментира за Bulgarian Post следприсъединителните политически и социални трусове в страните от бившия Източен блок. Според Иду, Русия все още предпочита Европа пред Китай за свой стратегически партньор.

Сега, когато Румъния е част от Европейския съюз, каква ще бъде следващата задача с национално значение за страната? Успешно членство?

Успешното членство е по-скоро общият план. Тук, в Румъния, беше лансирана идеята за следприсъединителна стратегия. Една група хора, представляващи академичното съсловие и гражданското общество, бяха поканени преди няколко години от правителството. Аз бях сред присъстващите. Обсъдихме обстановката с някои от съветниците на премиера и стигнахме до заключението, че не ни трябва такава стратегия. Тогава съществуваше ясната цел за присъединяването ни, определена от предприсъединителните критерии и програмата, заложена от Европейската комисия и европейските институции.

Очевидно и днес няма ясна визия за бъдещето, вече като страна-член. Каква би била следващата цел? Присъединяването към еврозоната?

Има много хора, които казват „трябва да включим и по-добра пенсионна система, по-добри пътища, да работим за развитието на информационните технологии” и т.н. Обаче това са по-скоро детайли от цялостна структура, които могат да бъдат доразработвани в процеса на развитие. Вероятно една следприсъединителна стратегия ще представлява едобщ документ, одобрен от всички политически партии.

През 1995 година беше разработена т.нар. Стратегия „Снагов”. Първо не разполагахме с почти нищо, беше просто едно упражнение на няколко хиляди души, които дойдоха с предложения за бъдещето. Накрая излязохме с обща декларация, подписана от всички парламентарно представени партии, заявяващи, че нашата цел е присъединяването ни към ЕС.

Обаче на следващия ден открихме, че не разполагаме с план за това и всичко оставаше една политическа постановка. Стратегията беше съставена от мен и още няколко души. Тя съставляваше не повече от 12 страници.

Мисля, че това ще се случи отново. Така или иначе си мисля, че всичко това не е толкова значимо за обикновения гражданин. Това, което е важно за него, е да бъде премахната таксата на Гюргево, идеята, че трябва да притежава уникалната здравна карта, която му дава право на медицинско обслужване в ЕС, а така също и да може да пресича границата с България и Унгария без паспорт, да пие едно кафе и да се върне вкъщи.

Съществува и темата за таксата, въведена от финансовия министър Себастиан Владеску, за първоначална регистрация на личен автомобил. Но мисля, че това няма да представлява такъм шок за Румъния.

Това, което дойде като шок, беше непукизмът на някои власти в страната, като кметът на Гюргево и неговия общински съвет. Бих го нарекъл „евронепукизъм”. Онова, което също може да стане причина за критика, са политическите скандали. Трябва да признаем, че перспективата от присъединяването на Румъния към ЕС имаше своя сериозен принос в запазване на политическото статукво преди Нова година и нямаше ескалиращи конфликти. Сега ситуацията е експлозивна. Всяко малко нещо генерира скандал. Така че, очевидно е нужно Брюксел да каже „Стига!”.

Президентът Траян Бъсеску беше там и председателят на Европейската комисия Жозе Барозу каза, че случващото се тук е „нормално”. Но мисля, че в Румъния случаят е малко по-друг. Ние така сме свикнали – някой отвън все трябва да ни каже какво е добре и какво е погрешно да правим.

В краткосрочен план нямам големи очаквания. Защото, сега, може би и в България, съществува един вид отпускане. Не само на националните власти, но и на европейските институции, които отговарят за проблемните зони, като правосъдие, корупция, вътрешни работи, земеделие и т.н. Ние все още се нуждаем от структурна реформа – в противен случай няма да бъдем в състояние да се възползваме от статута си на страна член. Няма да бъдем в състояние за усвояваме средствата от европейските фондове, няма да сме в състояние да допринасяме за преосмислянето на европейските политики. Няма да бъдем в позицията да влияем на решенията на европейско ниво, допринасяйки с това за собствените си, национални интереси.

Това, което ми прави изключително впечатление, е новородената тенденция за вътрешни конфликти в новоприсъединили се към ЕС страни, бивши сателити на съветската система. Сега го виждаме и в Румъния...

Първо в Унгария, Полша и Словакия, в известен смисъл и в Чехия, откриваме популизъм и някакси не дотам европейско поведение спрямо продължаването на реформите, дори и в политическата сфера. Разбира се, съществува опасност за Румъния и България. Очевидно се е формирал определен път, по който всички бивши комунистически страни задължително трябва да преминат. Иначе не можем да се научим как да променим манталитета си и да се съобразяваме с европейските ценности.

Впрочем, като говорим за европейски ценности, говорим най-вече за демокрация и пазарна икономика. Имаме, обаче, вече примери и ще продължаваме да имаме в бъдеще, показващи, че докато се присъединяваме към ЕС, не споделяме напълно неговите ценности.

Последното изследване на „Евробарометър” показва, че румънците са сред най-„евроентусиазираните” за членството ни - 67 процента или нещо такова. Дори процентът за България беше по-нисък.

От моя гледна точка, това означава, че гражданското общество все още не се е оформило. В едно „пораснало” общество, където можем да различим различни интереси, политически пристрастия, религии, е трудно да се постигне такъв процент. Когато погледнете данните за „стара” Европа виждате едно средно ниво от 50-55 на сто.

В този смисъл, може ли да се каже, че не бяхме готови за членство? Или, че трябваше да влезем, за да се развием по-бързо?

Според мен по време на преходния период възникна проблемът с недостига на човешки ресурс и този проблем беше игнориран. Бяхме въодушевени за политически реформи, икономически реформи, но най-основната тема – развиването на човешки ресурс, беше пренебрегната. Това има общо с правителствата политика.

Държавниците заложиха малко пари за образование, в сравнение с други приоритети. Обикновено даваме много повече за възстановяване на пътища, отколкото за собственото си образование. Възниква въпросът и за образованието в семейната среда.

Преходът отне твърде много време, през което всеки мислеше как да отпътува в чужбина, как да направи пари. Случи се бумът в информационната сфера – първо с вестниците. Помня как в началото на 90-те се прекарваше по половин ден в четене на различните издания за да се информираш за най-новите скандали. После телевизионните канали, после – интернет.

Не бяхме готови да се сблъскаме с толкова много наведнъж. Комбинацията от липса на добро образование в семейството и обществената среда създаде едно ново поколение, което не е достатъчно конкурентноспособно – що се отнася до интелектуалното равнище и способността за справяне с определен тип работа. И ние си плащаме цената. Едно лошо образовано поколение е лесно да бъде манипулирано.

Струва ми се, че хората продължават да идват на власт в моята държава с обещания, които са очевидно неизпълними. Демагогията е широко разпространена дори днес.

Беше ли възможно да се избегне бумът на националистите и популистите?

Бих казал, че националистите, популистите – те са в дневния ред, не можем да ги избегнем. Всичко това идва като резултат от грешките, които направихме след разгрома на комунизма.

Не бяхме достатъчно добре „екипирани” интелектуално и не бяхме снабдени със способността да взимаме дългосрочни решения и да прилагаме необходимите реформи. В това отношение подкрепата от Запада беше пълна с демагогия. Поне България и Румъния не получиха необходимата подкрепа – не във финансов план, а по-скоро що се отнася до „качеството на услугата”, сравнено с това в Чехия, Унгария и дори Полша.

Коя е държавата, която би могла да служи за пример на Румъния днес? Полша?

Не бих казал, че Полша трябва да бъде смятана за пример за Румъния, защото има твърде много различия между нас. Например, в структурната реформа и земеделието – земеделската структура в Полша, дори по време на комунизма се базираше на частната собственост, което не беше случаят тук. Сега у нас земята е толкова разпокъсана, че трудно може да се говори за обща реформа в земеделието.

Поляците винаги са настроени за революция – помните как фермерите блокираха националните пътища, защото не бяха съгласни с това как правителството им преговаряше с ЕС. Тук блокираме пътища, ако не си получим заплатите.

От моя гледна точка, европейската политика по съседските взаимоотношения трябва да се развие като много важна тема за Полша, Румъния и България. Така, че те да конструират източното измерение на ЕС. И, разбира се, Румъния трябва да слага на масата темата за Черноморския регион, въпреки че на Европа това не й харесва, защото това е тема, „идваща” отвъд океана. Източноевропейската политика е изключително важна от гледна точка на енергетиката и сигурността.

Според Вас, как да работим с Русия, като членове на НАТО и ЕС?

Не можем да игнорираме Русия, не можем да игнорираме и Украйна – Русия като източник, Украйна – като преносител на природен газ, а дори и Беларус. През 2005 г. написах глава в една книга за ефекта на разширяването на изток на ЕС. Поставих ударение на това колко стратегически важни са Украйна, Беларус и Русия. Не бива да се конфронтираме с тези държави.

Как да балансираме между Русия и Запада? Очевидно е, че играем ролята на медиатори.

Трябва да развием добри икономически отношения с Русия, но не сами. Винаги трябва да имаме „гърба” на ЕС и заедно да работим за европейските интереси. За съжаление дори сред по-старите страни членове не е ясна политиката по отношение на Украйна и Русия. Например Полша силно се застъпва за Украйна. Украйна иска да има специално споразумение с ЕС, оттам й казват, че съществува общата политика по съседските отношения. Отговорът е, че тя не е достатъчна. Това е голяма страна.

После, отношението към Беларус. Съществува програма да подпомагане на гражданското общество там. Това далеч не е достатъчно. ЕС трябва да разбере, че е необходимо изразходването на много повече средства за тези държави и ние трябва да инициираме тези разговори.

Русия е много по-сложен случай. Но дори Русия е заинтересована в партньорство с ЕС. Разбира се, начинът, по който президентът Путин третира партньорите си понякога не е най-честният, но каква е алтернативата му?

Като членове на ЕС, в позиция ли сме да определяме политика на задълбочаване разширяването? Какво е мнението ви за присъединяването на Турция?

Двата процеса вървят заедно. Много е важно ЕС да приеме Турция в редиците си в някакъв момент, не точно сега. Ако не приеме Турция, ЕС няма да може да определящ фактор в глобалната политика.

Съседите отвръщат на удара

2007-01-30T19:02:00.000+02:00

Съседите отвръщат на удара

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
30.01.2007 г.

Българинът Стамен Станчев бе обвинен в „приватизационен” шпионаж и застрашаване националната сигурност на Румъния.Той заяви, че с дейността си е постигнал милиарди (стари леи) печалба на северната ни съседка. Това той и сътрудниците му постигнали, като предизвикали повторна процедура по приватизацията на дружеството „Електрика Мунтения” не за 720, а за 820 милиона евро.

Българинът Стамен Станчев, смятан за „мозъка” на шпионската мрежа, разследвана във връзка със „стратегическите” приватизационни процедури в Румъния, пристигна за среща с прокурори в Централното управление на Дирекцията за разследване и борба с организираната престъпност и тероризма (ДИИКОТ) в Букурещ.

Стамен Станчев и останалите, арестувани по време на предварителното разследване – Михай Раду Дончу, Доринел Мучя и Вадим Бенятов бяха освободени преди седмица след решение на Върховния касационен съд, който отказа да удължи срока на задържане.

Уви, българските медии отново недоразбраха докрай международната случка с български оттенък и в един глас се израдваха прибързано на освобождаването на сънародника ни, като почти го върнаха здрав и читав в родината му... или където там работи и живее.

Никой не си направи труда да цитира докрай решението на съдебната институция, което включва забрана за напускане на Букурещ, забрана на разговори и съветвания между обвиняемите, забрана за обсъждане на задържането им и текущото разследване със свидетели, имащи или нямащи общо със случая и в никакъв случай прекратяване на разследването.

А Агенция „НюзИн”, подопечна на собствениците на най-голямата новинарска телевизия „Реалитатея” дори си направи труда да изясни факта от биографията на финансовия консултант Станчев, уточнявайки, че той е завършил военно училище в България, специалност военен инженер.

Четиримата все така са обвинени в шпионаж и кражба на конфиденциална информация. Освен всичко друго, те са задължени да се явяват когато и колко пъти им бъде поискано в която и да е имаща нещо общо със случая инстанция. Както днес.
Станчев и останалите бяха задържани на 29 ноември 2006 г., за срок от 20 дни, след което арестът беше удължен с още десет и това практически ги остави за Коледа и Нова година в затвора. Впечатление прави, че министърът на икономиката, бивш вече министър, Кодруц Шереш и останалите румънски длъжностни лица, повечето от които подчинени на Шереш, бяха разследвани „в състояние на свобода”. Двама от тях, впрочем се намираха в чужбина до последно.

Консултантът на „Кредит Суис Фърст Бостън” се запознава през 2002 година с двама от другите обвиняеми чуждестранни граждани – Вадим Бенятов, американецът с руски произход и Микал Сусак, когато и постъпва на работа в „Кредит Суис”.

„Мозъкът” на шпионския скандал е обвинен за това, че през 2003 година е създал и задвижил криминална организация, формирана „от функционери в централни обществени институции”, занимаващи се с приватизационните процедури в държавата. Целта му била да се снабди със секретни документи, между които оферти на различни конкуренти в приватизационни сделки със „стратегически” характер, чрез което да облагодетелства себе си и останалите членове на сформираната от него организация. С това, сочи се в обвинението, българинът е застрашил националната сигурност на Република Румъния.

Остава открит въпросът защо българин твърди, че е донесъл печалба на съседна държава, тя го арестува, разследва и ограничава, а след като го срокът за задържането му изтича, българските медии решават, че бурята е отминала и всичко е ясно. Защо международните експерти и колеги на Станчев пристигат на визита в Букурещ, за да се застъпят за... американеца с руски произход? Има ли българската държава мнение по текущото разследване и обвинение срещу български гражданин в съседна страна? Както имаше румънското правителство преди две години, когато русенските власти задържаха и съдиха неизтощимо румънския журналист Джордже Бухнич. Тогава премиерът Адриан Нъстасе изпрати писмо до българския си колега Симеон Сакскобургготски с официално искане най-малкото на едно нормално третиране на румънския гражданин и вземане на справедливо решение по случая му.

Вярно е, че това писмо имаше необяснима трудност да достигне до кабинета на Симеон Втори. Може би защото беше само на румънски език и трябваше да мине първо през две национални медии, за да бъде преведено.

Възниква въпросът, реципрочен ход на съседските власти ли е ходът с намесването на Стамен Станчев като ръководител на международна престъпна мрежа или той действително има отношение с престъпен характер по обвинението, което му е отправено?

Това ще решат очевидно независимите румънски власти. Важното за нас е дали България има становище по въпроса? Или случаят е сходен с този на граничния пункт Гюргево, където скандалът с продължаващото събиране на „еко” и тям подобни такси след първи януари трябваше да стане международен скандал в световните медии, за да бъде оказан някакъв натиск на румънската държава.

Да се надяваме, че родните медии ще обърнат внимание на развитието на случая и няма да го оставят без последващ коментар.

Румъния в криза

2007-01-30T18:57:00.000+02:00

Румънската криза е в ход. На какво прилича?

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post

24.01.2007 г.

Управляващата в коалиция Демократическа партия (ПД) реши да остане в правителството, след PR-ход на президента Траян Бъсеску, който се почувства застрашен от импийчмънт и заяви по националната телевизия, че никога не е искал партията му да се оттегля от управлението. Опозиционната Социалдемократическа партия (ПСД) продължава да събира подписи за суспендиране на дейността му като държавен глава.

Междувременно премиерът Калин Попеску-Търичану остана без главния държавен секретар на кабинета Раду Строе, който напусна, огорчен от загубата на заместник-председателския пост в партията на министър-председателя.

Ситуацията в северната ни съседка се мени с часове, както расте и броят на подписите, събирани от социалдемократите за отстраняването на президента Бъсеску от поста му. Опозиционните лидери имат нужда от гласовете на най-малко една трета от членовете на двете камари на парламента.

Впечатление прави как обективът на общественото и политическото внимание се обърна на 180 градуса веднага след обявяването на втория документ от компроматната война, уличаващ държавния глава в ходатайстване за ключова приватизационна процедура.

Всичко започна на 11 януари, когато бившият началник на президентската администрация Елена Удря обяви в предаване на телевизионния канал Антена 3, че Траян Бъсеску разполага с документ, в който премиерът Калин Попеску-Търичану писмено го моли да консултира съдебните власти по делото срещу петролния магнат Дину Патричу, собственик на гиганта Ромпетрол. След оказания „неимоверен политически натиск”, президентът се видя „принуден” да извади на бял свят въпросния къс хартия, който се оказа официална картичка с името на премиера и герба на републиката. На гърба й, в няколко ръкописни реда четем дискретната молба и последващия подпис на Търичану.

Не мина и седмица, в което време се развълнуваха всички, имащи повече или по-малко влияние политически сили, и лидерът на Консервативната партия Дан Войкулеску, реши да се включи във ваденето на мръсни ризи от коша, явно пълен с такива. Документ с логото на АЛРО-Слатина, най-големият производител на алуминий в Румъния и кратък, но ясен ръкопис излезе наяве по време на нарочна пресконференция. В ръкописа четем „Уважаеми г-н министре на икономиката Кодруц Шереш, моля анализирайте последващото писмо и вземете решение в полза на правителството... и ако е възможно – в полза на националната икономика”. Ръкописът и подписът са на Траян Бъсеску и датират от април 2006 г.И заваляха обвинения в слугинаж на олигархията – от едната страна, заради парите на петрола, от другата – заради парите на чуждестранните инвеститори.

Тук някъде се състоя срещата на Мирча Джоана с журналисти. На нея председателят на ПСД официално обяви намерението си да започне подписка за изземване функциите на държавния глава (по нареждане на бившия президент Йон Илиеску). И започна... Това си беше чиста проба шок и ужас за президента, в чийто планове никога не беше влизало собственото му сваляне от власт, а само това на съпътстващото го към Европа правителство. Не стига това, ами социалдемократът Илиеску даже заяви, че е готов да прави коалиция с либерала Търичану...

Междувременно отцепническата Либерално-демократическа платформа (ПЛД) продължава да настоява за свалянето на премиера Търичану и образуването на нов, опростен кабинет, в по-малък състав и ако е възможно, с някой техен лидер начело.

Водачът на ПЛД Теодор Столожан, трябва да припомним, вече е седял веднъж на трона на бившия си началник в управляващата Национално-либерална партия, в зората на румънската демокрация. За кратко – от септември 1991 до ноември 1992 г. Уви, реално погледнато е малко късно за предсрочни избори. Лесно е да се предвиди и каква ще бъде международната реакция, предвид новите отговорности и ангажименти на Румъния към Европейския съюз (ЕС) като страна-член.

Предизвикан вот можеше да има през 2005 г., когато Търичану сам тръгна да си подава оставката. Тогава, обаче, след кратка среща „на върха” в Брюксел, премиерът реши да прояви отговорност и вместо собствената си глава, отряза тези на четирима от подчинените си министри. След което, тъй като това се случи в края на август, излезе във ваканция. Тези дни, по време на кризата, той отново прибягна към този метод, който явно носи някакво вътрешно успокоение – уволни шефа на националната финансова агенция. За противоречене.

Редовните избори тук са, или би трябвало да се състоят през есента на 2008 г, когато според някои прогнози е твърде вероятно да станем свидетели на завръщането на социалистите на власт, и то в държава, която се отърва с кървави сражения от тях преди 17 години. Досега това приличаше повече на съседите „краставичари” (румънският прякор на българите, б.а.), където сблъсъкът на личните интереси в либералното пространство прочисти пътя на левите.

На какво прилича? В последната една година се превърна в тенденция нови членки на ЕС да бъдат разтърсвани от политически скандали. Вероятно можем да си обясним това със „спокойствието”, което настъпва в една или друга степен на обществено и политическо ниво след Приемането, с голямо „п”. Веднъж щом си вътре, статутът ти е гарантиран, можеш най-накрая шумно да недоволстваш. Прилича на Полша и Унгария, които през 2006 г. дадоха пример за това как в страни, където социалистическият режим е властвал десетилетия, напрежението и недоволството от развитието на демократичния процес, в една или друга форма, се е натрупвало през цялото това време. Време, през което ние само сме си мислели, че вървим в различна от самоунижението и самоунищожението посока.

Каквото и да стане оттук нататък отсам Дунава, то ще бъде отражение на продължаващия страх и несигурността от идейно новата перспектива пред новопостъпилите европейски държави. Ще бъде отражение на тайния блян на цели прослойки с решително влияние всичко да бъде както преди.

Когато се каляваше държавата...

2007-01-25T10:28:00.000+02:00

В Букурещ към днешна дата

Николай Йотов, Букурещ

Bulgarian Post

07.11.2006 г.

Метрото по линия М3 в Букурещ потегля по направление. Едва изчакал приятния женски глас, обявяващ следващата спирка, младеж от ромски произход засвирва с прастар акордеон, към който е залепено дъното на пластмасова бутилка от два литра. Очаквате да чуете мелодията на стара градска песен или местна чалга интерпретация, но зазвучава нещо, което много повече прилича на шедьоврите на Ян Тиерсен, композитор на музиката към „Невероятната съдба на Амели Пулен“ и „Сбогом, Ленин“.

В друг случай може да се наложи да изслушате импровизираните молитви към Света Богородица на някои от многобройните бездомни мъже и жени, носещи децата си в ръце или на раменете си, в зависимост от възрастта им. Те надвикват метрото и в най-шумните участъци от маршрута.

Подобни сцени, струва си да се отбележи, може да се видят предимно в старите мотриси на букурещкото метро, като тези, обслужващи линия М3. Вагоните много отдавна са станали обект на „стрийт арт“-а или по-правилно на „ъндърграунд“ графитоманите. Бездомните, просяците, безпризорните, децата от ромски произход продължават да растат по улиците на града. Расте и техният брой с наближаването на сакралния 1 януари 2007 г., макар статистиките да казват, че били 2000 за цялата страна (от които 61% в столицата за 2005 г). Тези деца обаче скоро стават родители.

Бездомните и опасни кучета в румънската столица са отново реална заплаха за жителите на града. Това положение започна да се възстановява малко след като бившият морски капитан-кмет на Букурещ, беше избран за президент. Сега Траян Бъсеску отново „коли и беси“, но не с ветеринарен инструментариум, в полза на спокойствието и тишината в столицата, а с думи и дела. Като че ли за да поддържа политическото напрежение между партии и институции, включително между себе си и доста по-хрисимия премиер Калин Попеску-Търичану. В който иначе по конституция, както и в България, са съсредоточени доста повече власт, сила и правомощия, отколкото са поверени на държавния глава, чиято последна „акция“ доведе до временното отстраняване, а после и до оставката на военния министър Теодор Атанасиу, обвинен в клевети по адрес на приближени на президента.

Цените в Букурещ продължават да растат. Животът е поскъпнал поне два пъти, в сравнение с последните три години. Цените в кафенетата, например, отдавна вече не отстъпват на тези във Виена или Атина – 6-8 нови леи, или около 3-4 лева може да ви струва чашка еспресо. Стоки от първа необходимост като храни, облекло, обувки и други често пъти ще оставят въпросително изражение на лицето ви, докато се чудите колко точно по-евтино е например да си купите - килограм свинско или чифт обикновени обувки (около 140 до 200 леи или 70 до 100 лева) в София. За сравнение, средната брутна работна заплата за август в Румъния е 1122 леи или около 600 лева.

В същото време президент и премиер неуморно откриват икономически форуми, международни срещи от всякакъв вид и характер и продължават да убеждават колко важно е да се задържи нивото на финансовия и икономически растеж на страната, който, впрочем се предвижда да е 6,4 процента през 2007 г.

За ръста на инфлацията се твърди, че се очаква ниво от 4,5 на сто, с бюджетен дефицит от 2,8 процента от брутния вътрешен продукт. Вярно е, че най-големите световни търговски вериги като „Кауфланд“ и „Карфур“ предлагат много изгодната алтернатива да си напазарувате за седмица-две напред на много приятни цени. При това за повечето от тях може и да не въртите километри по международни магистрали с личния си автомобил. Като стана дума – 99% френската „Дачия“, заслужено е един от авангардите на румънската икономика. Според софийските таксиметрови шофьори можело и нашата да бъде едно време, но така е. Спазване на норми и договорености.

Букурещ е все така чист и красив, поне в по-голямата си част. Килограми с въргалящи се боклуци по централните улици няма, няма ги и нашенските димящи контейнери за смет – има по едно кошче, прикрепено към всеки стълб за осветление, което впрочем работи. Има изхвърляне на боклуците до вратата на апартамента ви, които се спускат по тръба, подобна на онази, по която се пързаля мръсното бельо в хотелите, за да стигне до един малък събирателен пункт на специално отделено място в двора. Вандалски прояви към улесняващите живота съоръжения от всякакъв тип просто няма. Има подземни и надземни гаражи, има четири линии на метрото, покриващи целия град, с широки, бързи и навреме пристигащи мотриси.

Импозантни домове и обществени сгради в „неорумънски“ стил, новоасфалтирани, впрочем без всякакво спиране на движението булеварди и улици, разнообразието от книжарници и стилни заведения, множеството православни храмове с различни размери и архитектурни решения, фантастичните, отлично поддържани, огромни паркове...

Всичко това омагьосва и кара да обръщаш глава на всички посоки в търсене нови и нови гледки и преживявания в „Малкия Париж“. Строежът на 505 километра магистрали и поправка на 3523 километра пътища влизат в плановете на правителството за 2007 г. Вярно е също така, че образованието в Румъния ще получи най-голямото увеличение в бюджетен аспект от 1990 г. насам с 5,2 процента от БВП на страната, което е близо до средните 6 процента в ЕС.Здравеопазването е вторият приоритет – с 4,4 милиарда евро от бюджета за 2007 г. С тях ще се построят 8 нови болници за спешна помощ и ще се модернизират 15 съществуващи.

Множество аргументи и факти могат да бъдат приложени за тази противоречива, но във всички случаи, бързо развиваща се наша северна съседка. За следващия път ще бъдат оставени въпросът с корупцията, политическите скандали с избирането на европейски комисар, мнението на водещи политици и общественици и хората от улицата.

Междувременно електронният часовник на централния площад пред Университета в Букурещ продължава да отбелязва дните до приемането на всички тях в „клуба на богатите“. Днес те са 55.

Когато се каляваше държавата...

2007-01-25T10:18:00.000+02:00

Политическото настояще на румънския премиер и европейското бъдеще на страната му

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
30.11.2006 г.

Нощ се спуска над Букурещ. С нея и тежка мъгла, висяла цял ден в смога над града. Става по-ветровито и по-студено. Настъпва още една неспокойна нощ за премиера Калин Попеску-Търичану в правителствения дворец “Виктория”. Той току-що е претърпял лапароскопия на левия крак във Франция, уволнил е министъра на земеделието, загубил мнозинството и доверието на собствената си партия в Сената. Има реална опасност това да се случи и в Камарата на депутатите, със създаването на отцепническа, алтернативна либерална партия от един от доскорошните най-близки заместници...

А се задават празници. На 1 декември е националният празник на Румъния, честващ обединението на трите княжества през далечната 1918 г. на срещата в Трансилвания. После именни дни на колеги, после Коледа, Нова година... И с тях и една голяма торба със страхове, несигурност и опасности.

Румъния беше приета с последния вагон в Европейския съюз, точно преди тежките му порти да се затръшнат под напора на недоволството и опасенията на добре устроената средна класа в Централна и Западна Европа. В този вагон, мисли си румънският премиер, бяхме само ние и българите. Те поне, успокоява се той, влизат официално като най-бедните сред най-бедните. Вярно.

Теодор Столожан, от своя страна, като бивш заместник-председател и стожер на Националнолибералната партия, се готви за нов скок в кариерата си. Може би гледа и към креслото на бившия си началник в двореца. Той продължава да привлича бивши министри, секретари и други високопоставени в румънското правителство лица, низвергнати от премиера.

Адриан Поп, ръководител на катедрата по политически науки в Християнския университет “Димитрие Кантемир” в Букурещ заявява, че има реален шанс президентът Траян Бъсеску да има конституционно основание да смени отколешния си съперник в борбата за руля на държавата. Бившият морски капитан тъкмо се е завърнал победоносно от срещата на върха на НАТО в Рига, Латвия и държи половинчасова реч на международно летище “Хенри Коанда”, като накрая не остава да чуе нито един от журналистическите въпроси, подготвени му за десерт.

В същото време, докато градската управа окичва булевардите с празнични украси (по-грозни от миналата година), тече скандалът с министъра на икономиката Кодруц Шереш, с министъра на телекомуникациите Жолт Наги и седна камара техни подчинени плюс българина Стамен Станчев, обвинен в “приватизационен” шпионаж. Той е оставен в ареста като заплаха за националната сигурност на Румъния ден преди националния й празник.

В Букурещ расте недоволството от амбициозните архитектурни проекти, предвождани от кмета Адриан Видяну, някои от които вече в изпълнение, застрашаващи устоите на класически архитектурни паметници като католическата църква “Свети Йосиф” и концертната зала “Атенеул Роман”.

В Трансилвания – лоното на румънското обединение, расте дежурното напрежение сред унгарското малцинство, което иска етническа независимост и постоянно отправя едни или други заплахи към централната и местната власт за отцепничество.

Всичко това, макар и на пръв поглед трудно забележимо, води към една централна фигура в северната ни съседка и тя в момента се движи в гипс и патерици по официални срещи и задачи, понеже правителственият пресцентър обяви, че функциите на Търичану няма да бъдат поемани от никого другиго по време на неговото неразположение.

На този фон посланикът на Холандия в Букурещ Жак Луи Вернер заяви, че е необходимо спешно организирането на дебат за бъдещето на Румъния и приноса й в Европейския съюз. Адриан Поп контрира, че Румъния няма никаква представа каква ще бъде запазената й марка в Европа.

В место това, румънците успяха да сътворят поредния вътрешнополитически скандал с номинирането на бивш сътрудник на държавната си сигурност (Секуритате) за еврокомисар. Той – Варужан Восгонян – отхвърли обвиненията и в момента съди шефа на един от най-големите вестници “Журналул Национал” Мариус Тука и бивш агент на Секуритате Ливиу Турку за 100 хиляди евро.

Междувременно обаче, Восгонян оттегли кандидатурата си за поста, издигната от... Калин Попеску-Търичану и на негово място беше назначен бившият преговарящ за еврочленството на Румъния Леонард Орбан. Той ще отговаря, както вече знаем, за мултилингвистичните предизвикателства пред 27-те от 1 януари 2007 г.

Интересно ще е да видим как ще посрещне и коментира кирилицата като официална азбука в ЕС, след като вече каза, че е необходимо младежта в Централна и Западна Европа да бъде насърчавана да изучава турски, арабски и китайски. И така над Румъния продължава да тегне зловеща мъгла относно европейското й бъдеще, както тегне мъглата над румънската столица и тази над премиерската глава точно преди националния празник. Остава да видим...

Further North

2007-01-25T10:12:00.000+02:00

Време разделно за Полша

Николай Йотов, Варшава

Bulgarian Post

12.12.2006 г.

Имало едно време... Някъде на север, през съюзнически граници, през реки и потоци, през планини и долини, през безкрайни газови тръбопроводи, през четири страни в петата, където славянската писменост и реч се задъхват от струпването на латински съгласни, кметовете се наричат президенти, над тях задружно царстват и властват двама братя близнаци, изпървом актьори в киното, а после и в политиката.

Вече две седмици откак тази чудна страна с небостъргачи за милиони и безценни исторически паметници се управлява от нови местни първенци. Пановете близнаци пък се държат за ножниците и застрашително гледат на Изток, като с това искат да покажат, че Големият брат е вече само един голям съсед, а сателитите отдавна си имат нова орбита (била тя и тази на някое презокеанско разузнаване).

Премиер и президент - пан Качински и... пан Качински, застанали на руля на съвременна и независима Полша, срещнаха, така да се каже, известни трудности при налагане влиянието си на местните избори, провели се на 12 и 26 ноември. Понеже избирателите решиха, че икономическата реформа не тече достатъчно бързо, а обещаната смяна в политическия елит, с която “Право и справедливост” дойдоха на власт, като че ли не носи очакваните резултати, правителството загуби местното управление във Варшава.

И докато вътрешнополитическата картина в страната клони към някакъв вид смяна, непоклатима остава позицията на Полша относно международния бъркоч от газ, енергийни суровини, несертифицирано месо, наранена гордост, реваншизъм и сложни политически и икономически сметки.

Зимата потропа на вратата на Стария континент и докато с показалеца на едната ръка предупреждаваше какъв лош пример за демокрацията в световен мащаб е убийството на журналист, особено руски, с другата си ръка Европейският съюз братски потупваше Русия по рамото и я приканваше да подпише общото им споразумение за осигуряването на енергийните си ресурси.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу измънка под носа си, че не бива взаимозависимостта на Европа и Руската Федерация да става заложник на спекулации и политически сметки, характерни за периода на Желязната завеса. Истината е, че Старият континент издиша под заплахата от недостиг на газ за промишления производител и частния потребител и Русия продължава да бъде единственото спасение. Защото започналият като икономическо предприятие на шепа „избрани” „клуб на богатите”, известен още като Европейски съюз днес, вече години наред не може да намери алтернатива на руската енергийна мощ. И докато е в състояние, Русия ще продължава да спекулира с монопола си, независимо дали е в ръцете на кадър от КГБ или таен обожател на западната цивилизация.

Именно с това Полша като че ли отказа да се съгласи и реши да упражни ролята си на страна-член като наложи вето на руските стремления за европейско влияние. Вето, изпълнено с реваншизъм. Не толкова заради неодобрение на енергийното споразумение. Не толкова дори и заради лансираното в медиите като първоизточник руско вето върху полското месо. А заради отличната възможност на Полша да покаже на Кремъл, че е и може да се изказва на висок глас като свободна държава от „другата страна на барикадата”. Друг въпрос е, че полемичното „полско” месо с полемични документи всъщност е американско вносно месо, а спохождащите го документи са били изготвени извън територията на Полша. Това потвърди в края на ноември и самият министър на земеделието Анджей Лепер.

Друг въпрос е, че докато на международната сцена играе картите си като демократична европейска държава, автократичното управление в Полша става все по-осезаемо. Само спорадични трусове като гражданските протести тази есен и умелото завземане на местната власт от опозицията в по-големите градове показват, че страната все пак опитва да намери промяната.

Чакаме с интерес приложението на одобрения от президента Лех Качински закон за отварянето на досиетата на полската държавна сигурност. Това може да се окаже нова психологическа победа над тоталитарното минало на съветския сателит. Уви, мнозина свързват братята Качински именно с онова „тайно, полицейско” минало, от което страната днес опитва да се изтръгне.

И корупцията в Полша продължава да бъде основен проблем така, както е в България и Румъния. И все пак, пресмятайки съотношенията между спечелените проценти от основните претенденти, оказва се, че избирателите не наказват достатъчно сурово именно този порочен елемент на управлението. Дори заради сериозното присъствие на левицата като един от основните съперници на “Гражданска платформа” и “Право и справедливост”, както и скандалът с опита за купуване на опозиционен лидер на страната на управляващите, станал причина за протестите. Обяснението е просто – докато обикновеният гражданин е част от корупционната схема в държавата, той несъмнено ще се възползва от нейното съществуване.

В този смисъл Полша е раздвоена от участието си като независима държава в руско-европейските отношения от една страна и нерегулираното развитие във вътрешнополитически план, който продължава да се наблюдава с особено внимание от чуждестранните анализатори.

Що се отнася до полските интереси в енергийното сътрудничество с Москва, PGNiG, полският газов монополист, и „Газпромекспорт” обявиха наскоро промяна в цените на вноса на газ, който възлиза на 4,5 милиарда кубични метра годишно, а за самите цени са около 300 долара за 1000 кубически метра, считано от 1 януари 2007 г. Горе-долу толкова ще струва на Полша и споразумението с друг от нейните доставчици – „РосУкрЕнерго”, което договаря 2,5 милиарда кубически метра в периода 2007-2009.

Бившият полски президент Лех Валенса обвини Русия в спекулации след ветото на страната му над договора с ЕС, а самият Европейски съюз - в бездействие и незащитаване на полските интереси. В отговор, финландският министър-председател Мати Ванханен, държащ юздите на ЕС до януари, обеща „да говори” с руския президент Владимир Путин. Дотук точно нищо и половина.

Впрочем, прави впечатление слабото и някак безхарактерно (без)участие на Финландия по време на шестмесечното й председателство. Скандинавците не направиха и бегъл опит за дипломатическа намеса в безредиците в Унгария. Нито в Полша. Не си мръднаха пръста в опит за възстановяване разговорите за обща европейска конституция, нещо, което се очаква от Германия да направи догодина.

Сега изглеждат безсилни да уталожат руско-полската разпра, към която вече се присъединиха и някои от съседните балтийски страни, като Литва, която изказа солидарност с поляците по повод руския енергиен монопол. Вместо това ЕС обвини Полша в недостатъчно сътрудничество по отношение разплитането на ЦРУ-мрежата от тайни затвори в Европа.

От ноември насам в Полша преобладава облачно време с краткотрайни, но проливни дъждове, а също и ситни, но продължителни ръмежи. Има дни, в които във Варшава се стъмва в два следобед (централноевропейско време). Тогава сенките на миналото и несигурността на настоящето надвисват над страната, а силният вятър разнася мрачното настроение на управляващите и температурите падат под психологическите граници за месеца. Важно е дали Полша на Качински или Русия на Путин ще посрещне зимата като победител в борбата за влияние в ЕС. Толкова, колкото и фактът, че въпреки всичко руската газ пак ще тече в жилите на полската земя.

За делото на комунизъма и социализъма...

2007-01-25T09:56:00.000+02:00

Последните аномалии на комунизма в Румъния

Николай Йотов, Букурещ

Bulgarian Post

26.12.2006 г.

Букурещ сияе като голяма коледна елха. Греят и коледните елхи, част от украсата на града по празниците. Две са основните политически сияния, в които си струва да се вгледаме – иде ли краят на кабинета “Търичану” или не, както и в декемврийските, яркочервени отблясъци от 1989 г.

Премиерът Калин Попеску-Търичану поема с пълно гърло глътки свеж въздух след няколкото позитивни знака, подарени му от съдбата. Първо, мъглата взе да се разсейва и наоколо не се носят димни изпарения с тежки миризми. После някакси взе, че най-сетне наложи протежето си Варужан Восганян в първите редици на държавното управление, вид политическа аномалия, ако се замисли човек.

След като неуспешно го лансира за европейски комисар, Търичану използва цялата си тежест на първи човек в държавата и назначи набедения за агент на Секуритате да ръководи министерството на икономиката и търговията на мястото на следствения Кодруц Шереш, който дели една скамейка с българина Стамен Станчев. За протокола ще отбележим, че последният ще прекара светлите празници в северната ни съседка зад решетките като заплаха за сигурността на Румъния. И като стана дума за държавна сигурност, основният политически опонент на премиера президентът Траян Бъсеску беше освиркан от половината парламент при представянето на доклада за комунистическото минало на страната си. Новинарските емисии и аналитичните предавания по всички телевизии се “обединиха” под едно и също заглавие - “Цирк”.

Проблемът е не в това, че докладът повтаря като развален грамофон на всеки сто страници (общо над 600 на брой), че комунизмът в Румъния е съсипал индивидуалното в човека и го е направил роб на държавната машина. Проблемът е, че президентът въвлече целия държавен апарат, говорейки от името на управляващите и опозицията, правейки заключение след заключение в едночасовото си експозе, най-важното от които беше, че комунистическият режим е бил незаконен и поради това – престъпен. Съществували и документи, които днес можели да докажат това.

А в същото време инициативата му беше твърде едностранчива – едностранчиво сформира едностранчива комисия, която набързо да излезе и заклейми комунизма. Защото очевидно е, че досега никой не го беше правил достатъчно твърдо – така, че да се чуе и навън. В момента Румъния е на ръба на приемането в Европейския съюз. Друга аномалия е, че вместо това можеше да се продължи и доведе до край процесът срещу Адриан Нъстасе – бивш премиер, бивш лидер на партията-наследник на комунистите в Румъния, с множество морални и финансови престъпления и злоупотреби.

Вместо това се чу и показа лидерът на “Велика Румъния” - своеобразният еквивалент на “Атака” - Корнелиу Вадим Тудор, чиято най-ефектна проява по време на президентската реч беше паното с нарисуван Бъсеску зад решетки, в затворнически одежди и надпис “Затвор за мафиотите”. Чуха го и го видяха и президентът Желю Желев, и бившият премиер Филип Димитров – гости на проявата, в качеството си на носители на демокрацията в България. Последният свеж полъх в настроението на Търичану беше одобреният ден по-късно бюджет на страната за 2007 г.

Всичко това дава на Търичану някаква отстрочка, предвид стремежите на новосъздадената Либерално-демократическа партия и още една камара малки и големи групички в държавната машина от пролетта Румъния да си има нов премиер. Кракът му се възстановява след онази лапароскопия във Франция премиерът вече ходи по-изправен. Засега обаче остава аномалното усещане, че Румъния, която съвсем скоро изглеждаше здраво стъпила на твърда почва преди влизането си в ЕС, сега все едно, че цялото правителствено войнство играе босо върху жарава или по-зле – нагазило е в плаващи пясъци.

Президентското войнство, от друга страна, се опитва да прави пир по време на чума с популистки доклади за комунизма. Начело с Траян Бъсеску, който тези дни просто отказва да скрие злорадото си лице от камерите.

И докато наоколо отекват анализаторстванията на един или друг културен и политически деец по повод 21 декември – началото на края на предводителя Николае Чаушеску, в който той произнася последната си публична реч преди да бъде екзекутиран, имената на някои от тези дейци проблестят в доклада на президентската комисия. Едно от тях е това на Йон Илиеску – два пъти президент в демократичния период на Румъния. Продължаваме да следим ситуацията.

Fun Fairs

2007-01-25T09:31:00.000+02:00

Румъния влезе в ЕС със скъпи празненства и стари политически дразги

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
08.01.2007 г.

Тихо се сипе първият сняг... над Букурещ. Да. На третия ден от еврочленството „запада” (означава „сняг” на румънски) се изсипа над Румъния и нейната столица. Изсипаха се и една камара коментари, призиви и отзиви за това какво трябва да бъде направено през новата 2007-ма, което не е било сторено досега и за това защо е важно Румъния да се възприеме още от самото начало като ключов играч в Европейския съюз. Междувременно снегът се стопи.

Президент и премиер продължиха враждата на високо равнище и по време на най-светлите празници в страната от времето на Революцията.

Светли, наистина. Над милион евро отидоха за зелени лазери, разноцветни километрични лъчи в нощната небесна шир и два многочасови пищни концерта в сърцето на Букурещ. Попеску-Търичану и Бъсеску демонстративно се разминаваха до последно по маршрутите на дипломатическите ескорти, возещи германския външен министър Франк-Валтер Щанмайер и комисаря по състоялото се няколко часа по-късно европейско разширяване Оли Рен.

Четиримата все пак се сбраха пред правителствения дворец за церемонията по вдигането на европейския флаг наравно с четирите румънски на площад „Виктория”, малко преди полунощ. Набързо след това президентът се отправи към площада при университета, където беше планиран основният „евенимент” („събитие”, б.а.). Там, преди зануляването на часовниците, Бъсеску държа дълга и изтощителна реч, напоена с прочувствен патриотизъм и гордост от факта, че точно той е държавен глава в момента, в който страната „се завръща” в Европа.

Десетки хиляди души се стекоха в рамките на два квадратни километра и сновяха от единия концерт – при университета, до другия – на Площада на Революцията. Тонове боклуци хвърчаха и се подритваха в студа на ранната утрин. До обед в първия ден на новата празнична година, обаче, всичко отново блестеше. Тук сметосъбирачите не се делят на „вълци”, мечки и други горски животни, чиято основна работа е да се препират с местната управа за щяло и не щяло и най-вече за пари.

Като стана дума за пари, Румъния получи разкошен шанс за развитие на провинциалния си туризъм, след като 2007 г. направи икономическия център в Трансилвания – Сибиу, културна столица на Стария континент.

Още повече съседите влизат в Европейския съюз като втората най-голяма държава в региона и това даде повод на някои техни родолюбци по дипломатически постове да се изхвърлят, че само размерите на Полша не дали шанс на северната ни съседка при предното разширяване, защото ЕС щял да се пръсне по шевовете. 22-3-милионният пазар е още една причина тук да се считат за основен играч по финансовите и икономически терени на най-големия търговски отбор в света.

И докато икономическият просперитет засега изглежда се движи с попътен вятър, барометърът на политическата обстановка продължава да мени стойностите си твърде бързо. С настъпването на новата година създадената съвсем наскоро отцепническа Либерално-демократическа партия в лицето на лидерите си Теодор Столожан и Георге Флутур (уволнен от Търичану министър на земеделието) за първи път заяви открито афинитета си към властта. Пътят им към нея, обаче, минава през „политическата смърт“ на премиера Търичану, който ги контрира с публично изявление, в което настоя, че е в състояние да довърши мандата си и има твърдото намерение да го направи.

Флутур даже се изказа, че докато бил министър, е участвал в едно правителство тип „Адриан Нъстасе”. Ще рече, слабо организирано и поддаващо на корупция. Междувременно стана ясно, че е много възможно същият този човек да е отклонявал известни суми от финансите, отпуснати за борба с птичия грип миналата година. Тъжното е, че министрите на Търичану започнаха да го напускат и без да се налага да им иска оставките. Новината в този материал е, че външният министър Михай-Ръзван Унгуряну най-вероятно ще подаде оставката си като заместник-председател на управляващата Национално-либерална партия. В случая цитираме агенция Медиафакс.

Треморите в ядрото се допълват от сложната пътна обстановка около граничните пунктове по всички направления. Молдовците трябва да вадят визи и макар според споразумението да са безплатни, напливът от кандидати и процедурата по издаването им със сигурност ще продължи да създава задръствания и главоболия на изток.

На юг, кметът на граничното населено място, известно тук като Джурджу, а у нас като Гюргево, съвсем по балкански маниер отказва да сдаде милионите (в евро), които екологичните, пътни и какви ли не още такси (му) носят. Тези пари продължават да бъдат непроследяеми от момента, в който постъпват в общинската каса. Да се надяваме, че гласността, която се даде тези дни в медиите, както и настоятелността на европейския комисар Меглена Кунева, включително споменатия от нея Европейски съд и новите реалности, в които нашите две страни живеят от една седмица насам ще дадат на румънските отговорни лица тласък за размисъл върху възприемането на идеята за европейско самосъзнание.

Междувременно снегът се стопи за 24 часа. Уви, поне 24 месеца ще сме в карантинен период за работа в близо две трети от страните, вече населяващи европейското пространство, предполагащо свободно движение на хора и стоки.Колко ще отнеме възприемането на европейските норми на поведение, придобиването на съвест и самосъзнание, различни от тези на „хванатия от гората”, „падналия от Марс” и най-вече на „тъмния балкански субект” остава да видим. Надяваме се най-много на един живот време.

New Realities on the Ground

2007-01-25T09:21:00.000+02:00

На северния фронт всичко е по старому

Николай Йотов
Bulgarian Post
12.01.2007 г.

Тези дни след Новата година съседите отсам Дунава създадоха поредния каламбур в двустранните отношения с братска България. Единствената разлика този път е, че както те, така и ние, сме вече в друга категория. Категория, в която съществуват известни стандарти, създадени и установени благодарение на развитата култура и разбиране за света, в който живеем. Да не говорим, че над всичко това има морал, а от юридическа гледна точка – закони.

Кметът на един град, познат ни от възрожденската история, разположен на най европейската река – Дунав, реши, че може да заобиколи общоприетите норми и нормативни документи с международен характер. Град Гюргево, наричан още Джурджу, е процъфтяващ пограничен областен град в Румъния. Намира се по трасето на Паневропейски коридор №9 и железопътния коридор, започващ в Остенде, Белгия, минаващ през Берлин, Прага, Будапеща, Букурещ, Русе, София и стигащ до Истанбул и Солун. Градът участва в множество международни проекти тип „възстановяване и развитие” със страни като САЩ и Дания, откъдето се попълват сериозни финансови нужди.

С настъпването на новата година, гюргевският кмет Лучан Илиеску реши, че може да запази друг основен източник на средства за общинската каса – граничните такси за румънски и чуждестранни шофьори, идващи и отиващи към моста над Дунав.Нищо, че те с месеци бяха заклеймявани, първо като спиращи нормалните бизнес отношения между две цивилизовани съседски държави, а след това, и особено след 1 януари – като чисто и просто незаконни.

В проблемни се превърнаха т.нар. „екологична” и „транзитна” такса. Но чак след намесата на медиите, на протестите от страна на тираджиите, които обиколиха световния новинарски обмен и накараха сума ти румънци да потъват в земята от срам още от началните минути като играчи на големия европейски отбор. Трябва да се признае, че трудно се сдава такова голямо парче от бюджетната баница, месена всяка година в кметството на областния град. Само за първата половина на 2006 г. отчетената сума от гранични такси е на стойност 10,6 милиона нови леи, или приблизително шест милиона лева. Стойностите на самите проблемни такси варира между 45 и 230 леи, в зависимост от типа превозно средство и неговите габарити.

И сигурно проблемът щеше да остане само политически, ако тази седмица не бяха станали ясни някои подробности около харченето на пачките от банкноти на български тираджии и румънски туристи. Само за 2003 г. румънската Сметна палата отчита липсващи 13 милиарда стари леи, или около 800 хиляди лева. Липсващи. Нужно ли е да споменаваме, че според Договора за присъединяване на България и Румъния двете държави се задължават да премахнат всякакви граници пред свободното движение на хора, стока и капитали? Нужно ли е да споменаваме, че един областен кмет очевидно пет пари не дава за някакви си международни закони?

Четем известния румънски всекидневник „Зиуа” и разбираме, че раздава, за сметка на това, в продължение на години милиарди леи за „юридически услуги”, част от които попадат в депутатски джобове, нови офиси в общината, до които никой няма достъп. Та нали той е цар и господар в своята си градинка и осигурява безпроблемния трафик на крадени автомобили, осъществяван от собствения му син.Четем „Котидианул” и научаваме за още 11 милиарда неотчетени стари леи, регистрирани от Сметната палата на съседите. 600 хиляди лева.

При всички тези нули, правят впечатление няколко въпросителни и удивителни знака. Първо, какво дава подобна свобода на мислене, после и на действие от страна на някакъв си местен първенец? Дали не е политическата криза, в която Румъния влезе още през есента на миналата година? Дали не е вечният двубой премиер-президент, който доведе до разразяването на въпросната криза? И който в крайна сметка отхлабва юздите на подчинените по всички стъпала в йерархията и разделя управляващи партии на воюващи за власт изкуствено създадени нови политически „видове”?

После, тоталното нехайство на българската страна по отстраняването на незаконните данъци, посрещащи те след преминаването на Дунав мост. Тук достойно изключение прави будният министър на европейските въпроси, днес комисар Меглена Кунева, която настоятелно повтаряше адреса на Европейския съд в Люксембург през последните няколко месеца на властите в Русе. Едва тази седмица изпълнителният директор на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев поведе българска мисия до Букурещ, която да „преговаря” по „въпроса” за граничните такси от румънска страна.

Второ, не по-малко стряскащо, но повече смешно като че ли, беше телефонният разговор на президента Траян Бъсеску с кмета Лучан Илиеску, в който е била заложена идеята за дългата ръка на държавния глава и неговата истеричност вече години наред за доказване като баща и водач на румънската нация.

Уви, трябваше да се намеси човекът с най-много власт – поне по конституция – в северната ни съседка, премиерът Калин Попеску-Търичану, на когото последна мисъл би била, че поверената му държава ще се издъни катастрофално на прага на новия си дом. Министър-председателят, с ненужна дипломатичност, но светкавичен замах отсече по-нататъшните блянове на местния управник за финансова независимост до края на живота му. След като лично го навика в кабинета си в правителствения дворец, обитателите на същия този дворец внесоха, приеха и направиха така, че да влезе в сила моментално разпореждане за прекратяване събирането на такси по граничната линия на румънската държава.

Отговорите на въпроси като кой, кога, къде и как ще тегли чертата на провинциалисткия, егоцентричен и късоглед мироглед в новите условия на присъединеността ни към един друг свят, уви, остават тревожно далеч на европейския хоризонт.

Кога ще спрем да си удряме евтини съседски балтии тип „Джордже Бухнич – журналистът шпионин”, „събути български гащи пред ЕС”, „България - опасна като Иран, не ходете!”, „български приватизационен шпионин” и така нататък и така нататък?Никой от двете страни на Дунава – политици, дипломати, журналисти, приятели – не можа да ми отговори за последните три години.

Андрей Мирою/Интервю

2007-01-24T20:36:00.000+02:00

Андрей Мирою: Заплахата за Румъния и България след падането на комунизма дойде отвътре

Николай Йотов, Букурещ
Bulgarian Post
22.01.2007 г.

Според директора на Центъра за международни изследвания по сигурността в Букурещ, Румъния и България са се присъединили към един далеч по-слаб ЕС, отколкото са планирали. Основен партньор на Румъния извън Стария континент трябва да бъдат САЩ, тъй като те могат да балансират взаимоотношенията със Западна Европа и Русия. Мирою смята, че темата за тероризма като инструмент във външната политика ще отшуми.

Това ли беше точният момент за България и Румъния да се присъединят към Европейския съюз? Способен ли е Европейският съюз да се справи с две нови страни?

Моментът е лош за ЕС и добър за нас, защото разширяването ще спре. Хърватия ще се присъедини не по-рано от 2010 г. и тогава разширяването действително ще спре за доста дълъг период. Причината, поради която моментът е лош е, че влязохме в един далеч по-слаб ЕС, отколкото планирахме. В средата на 90-те години България и Румъния планираха да се присъединят към една много по-различна организация. Това беше организация на проспериращи западни държави, общо взето устремени към налагането на система, гарантираща справедливо социално преразпределение на доходите. Стремяхме се към един силен финансов и политически съюз.

Вече не – влязохме в един съюз, който вече не е западноевропейски ЕС. Влязохме в съюз, който днес се стреми към либерализация на икономиката. И, впрочем, ако не направят това, ще са свършени до 2020 г. Най-общо казано, Европа трябва да се глобализира. Ако това не стане, можем да се превърнем в един беден район. Не казвам беден, като наистина беден в смисъл Африка или части от Южна Америка, но по-беден в сравнение с напредналия свят като Китай, Индия, част от Русия. ЕС от 1992 г. вече не съществува.

Функционира ли Европейският съюз от Маастрихт?

Той спря да функционира политически. Това, можем да кажем, се случи през 2003 г. Той не функционира от културна, от икономическа гледна точка. Политически, позициите са твърде много.

Определено Великобритания и части от Югоизточна Европа са против поколението на силовото управление, което Франция и Германия подкрепяха. Германия с Герхард Шрьодер беше твърде близък приятел с Русия, за да се спогаждаме с нея. Ние сме в Югоизточна Европа и имаме един важен приоритет – да избягваме руското влияние, а по възможност – и германското. Колкото по-далеч е могъщата сила на съветската система – толкова по-добре за нас.

Друга причина, поради която присъединяването ни става в лош момент е, че в момента се случват мащабни промени в международната система. Тя става мултиполярна. Вече не е въпросът за „надигането на Китай” като заплаха някъде през 2015 г. В международен план системата вече е мултиполярна и в този смисъл САЩ са притиснати в ъгъла.

Възможно ли е тази промяна в силите да е полезна за нас?

За Румъния и България е лошо. Американското лидерство през втората половина на 90-те и началото на 2000 г. ни помогна много, ние бяхме изоставащи държави – така и не можахме да изпълним критериите от Копенхаген. Например, по време на войната в Косово през 1999 г. беше изключително важен фактът, че се съгласихме да се присъединим към Запада. Това беше моментът, в който руснаците бяха изтикани геополитически и военностратегически от Балканите. Хванахме влака, бяхме късметлии. Република Молдова, Босна, Албания и Македония не бяха такива късметлии.

Американците в момента губят мощта си. И не защото някой ги балансира, а защото не използваха достатъчно от нея в подходящия момент. И сега се готвят да го направят отново – иранската криза изглежда все по-близка. Ако извадят военната карта срещу Иран, това може да бъде краят на американската доминанта.

Иронично, но президентът Махмуд Ахмадинеджад дори няма конституционните права да преговаря, той не разполага с властта да определя курса на иранската външна политика.

Естествено. Реално погледнато, той дори не е водач на страната. Истинският водач е Али Хаменей. Ахмадинеджад е просто една голяма уста. Но, в крайна сметка, историята с тероризма ще утихне.

Вече утихва.

Нека да бъда откровен – бомби ще продължават да избухват, коли ще продължават да се взривяват, камикадзета ще продължават да врязват джипове с експлозиви, вероятно не толкова често. Но тероризмът ще престане да бъде проблем в играта за власт на международната сцена.

В края на краищата „Ал-Кайда“ се провали. И като казвам „Ал-Кайда“, имам предвид цялостната терористична дейност в световен мащаб. Провалиха се, защото не можаха да доведат радикалния ислям в нито една арабска държава, не успяха да радикализират мюсюлманската младеж.

Доведоха ли я в Палестина?

Да, но в момента, в който „Хамас” спечелиха управлението, трябваше да се превърнат в политическа организация и видяха, че нещата не се вършат, като взривяваш свободно нещата във въздуха.

Да, има ги и атентатите в Лондон. И все пак – мюсюлманското население само в Европа е в милиони. Те не се опълчиха срещу системата, защото решиха, че тя все пак е по-доброто решение, като в Сирия, Йордания, Саудитска Арабия, Египет или Мароко. Само във Франция мюсюлманското население е пет милиона души. Колко пакистанци са Великобритания и колко мюсюлмани в Индия? Сега въпросът с тероризма като оръжие срещу Запада е под контрол. Няма да има втори 11 септември.

В Европа?

Не.

Връщайки се към европейската тема, каква е визията ви за общ конституционен проект на Европа?

Четох наскоро в един френски вестник, че Конституцията била мъртва. „Не ни интересуват страните, които я ратифицираха”. Прави са от законова, пък и от реалистична гледна точка. Но да кажеш, „не ни интересуват страните...”, когато тези държави казват, че биха го направили отново. Ами ако не го направят? Ако Дания отхвърли конституционния документ? Обединеното кралство със сигурност ще каже „не” на каквото и да било.

Как виждате присъствието на американски военни сили на румънска територия?

След установяването на американски части тук, Румъния ще се превърне в страната с най-голямо американско военно присъствие след Германия, Великобритания и Италия. Част от тях ще дойдат от Германия и ще се установят в Констанца. Колкото до сигурността в Европа, в по-широк план, Франция вече говори за разширяване на ядрените ресурси, Великобритания се готви за разширяване на силите си. Германия все още не прави нищо, защото се страхува от темата. Вероятно няма да се страхува още дълго, след като Япония вече превърна агенция в министерство на отбраната.

Съществува проблемът с енергийните взаимоотношения между Русия и Европа. Германия се разбираше много добре с Русия, докато Герхард Шрьодер беше канцлер. Сега с Меркел нещата не вървят толкова добре. Впрочем ситуацията на руснаците не е много добра. Те играят твърде много с енергийната карта. Трябва да продават непрекъснато.

Ако погледнем икономическия им баланс, ще видим, че единственият им коз е газта. Газта и нефта. Обаче цените на нефта ще падат, а доставките от алтернативни източници ще се увеличават. Европейците преосмислят идеята за развитието на ядрената енергия, което е и правилният избор, това е вътрешен успех за ЕС. Най-накрая Зелената партия вече няма глас в Европейския парламент и може да се върви към ядрената енергия. В крайна сметка тя е безопасна.

Така че, необходимо е да знаем каква е ситуацията със сигурността в Европа, защото тя се влияе от няколко фактора. Един от тях дали американците ще останат тук. Доколко заинтересовани са да останат тук. Ако са – вървим с тях, определено. Защо? Първо, защото са далеч и второ, защото изискват само няколко основни неща. Не искат от теб да се трансформираш, не слагат икономически ограничения, каквито налага ЕС. Отношенията са, в общи линии на политическо и военно ниво. Икономическият обмен е незначителен, в по-общ план. Ето защо ги предпочитаме – те могат да балансират съседите – Русия и Западна Европа.

Проблем ще възникне, ако на американците им се наложи да се концентрират допълнително някъде другаде – ако бъркотията в Близкия Изток се разрасне или нещо в дългосрочен план се обърка в отношенията с Китай.

Как се развива НАТО?

Според мен НАТО се превръща все повече във временно разрешение. Може би няма да издържи още дълго в сегашния си формат. Знам, че тези прогнози датират от края на Студената война и все пак. Ако връзките в Европа се разхлабят, ще се разхлаби и организацията в НАТО.

Вероятно взаимовръзките на европейско ниво няма да бъдат толкова интензивни и можем да станем свидетели на нов вид взаимодействие на двустранни съюзи, по-полезни от един съюз от 20-30 страни. През ноември 2006 г. бях в Брюксел. НАТО се превръща все повече в институция за социално осигуряване – осигурява работни места. Посланикът ни, Сорин Думитру Дукару е много добър, но това е защото той е професионален посланик. Това е бившият ни представител в САЩ.

Аз нямам причина да смятам, че останалите държави пращат най-доброто, с което разполагат. Защото основното, с което тези хора се занимават, е да преговарят. Срещнахме се с представител на постоянната комисия Русия-НАТО, турчин. Той беше изключително горд от факта, че след две години преговори са придумали руснаците да се включат с флота в едноседмична операция. НАТО ще се отслабне. И ще настъпи момент, в който ще мислим за двустранни съюзи.

Затова президентът Траян Бъсеску говори толкова за отношенията с американците. Целта е да имаме директна връзка с тях. Затова пазим частите си в Афганистан и Ирак. Надяваме се, че ще постигнем същото ниво на взаимоотношения, каквито имат Южна Корея, Япония, Тайван, Израел със САЩ. Възможно е, обаче, да се провалим в тези си усилия. От европейска гледна точка, бихме могли да си взаимодействаме добре с Франция. Не смятам, че сме способни да развием интензивни отношения с Германия – белезите са твърде много.
В допълнение смятам, че не бихме могли да развием отбрана, способна да отговори на терористична заплаха.

Ще се превърнат ли България и Румъния в мишени на тероризма като бази на американските военни сили?

Не. По никакъв начин, защото ние не представляваме интерес за тях. В интерес на истината, заплахата за двете страни след падането на комунизма и края на Студената война не дойде отвън, а отвътре. Дойде от невероятно лошото управление на икономиката и лошото обществено развитие. При вас възникнаха проблеми с турското малцинство.

Аз бях в България по време на кризата – когато нямахте правителство, 2005 г. И по време на престоя ми осъзнах, че ЕС е изоставил всякакви критерии за приемането на Румъния и България... Така че, заплахата дойде отвътре. Дойде от ограбването на икономиката от икономически групировки с частни интереси, дойде от социалното напрежение, дойде от реваншизма на левите. Дойде – за Румъния – от унгарското малцинство, за България – от турското. Обаче, все пак си мисля, че етническото напрежение някак бива подтискано.

Като говорим за съседи, украинският президент Виктор Юшченко договори с президента Бъсеску безплатни визи за украинските граждани, влизащи в новата държава-член на ЕС.

Моето виждане е, че не бива да забравяме какъв съсед са те. Те трябваше да решат, след падането на комунизма, както това направихме ние. Ние бяхме в същата мъгла, през 1991 г. Не знаехме по кой път да поемем, не знаехме колко силна ще остане Русия, доколко Западът ще бъде заинтересуван от нас. Не смятам, че Украйна и днес е готова за такива решения. Тя е твърде голяма и твърде разделена. Още повече не мисля, че съществува кой знае какъв афинитет към Украйна където и да е в Европа.

Бавно стигаме до темата за Черноморския регион и политиката по сигурността му. Какво ще става оттук нататък?

Знаете ли, не мисля, че сигурността на Черноморския регион е твърде издържлива тема за дискутиране. Аз лично смятам, че съществува твърде много реторика в говоренето за Черноморския регион. Президентът Бъсеску говори много по темата, по три основни причини. Той дойде на власт, когато вече беше решено, че Румъния влиза в ЕС, така че нямаше какво повече да се каже толкова по въпроса. Три месеца, след като започна мандатът му, той подписа Договора за присъединяване.

Второ, в Румъния съществува тенденция от средата на 90-те, даже от падането на Чаушеску, да говорим за себе си като регионален лидер. Емил Константинеску, президентът от 1996 г. до 2000 г. искаше да бъде лидер в Югоизточна Европа. Това е мания да докажеш себе си като значителен играч пред колкото се може повече зрители в Европа. Грандомания.

И трето, трябваше да бъдат впечатлени американците и британците в частност. Да покажем, че, ето, това е нашият регион, и ние сме много важни тук. Обаче, в по-широк план ние нямаме нищо общо с кавказките страни. Ние сме на трасето Виена-Истанбул, не на Киев-Техеран. Това е.

Що се отнася до енергийната зависимост, която ни връща обратно към Руската Федерация, като партньор, на 10 януари Европейската комисия публикува официален документ, очертаващ моментната ситуация и предприетите стъпки за развитието на европейската енергийна политика оттук нататък, включително отварянето на националните пазари на газ и електричество.

Имаме новите възможности, предоставени от газовите находища в Норвегия. Французите планират развитието на ядрената енергия. Повече от половината енергийни доставки за Европа ще идват отвътре. Аз съм оптимист за разграничаването ни от зависимостта, която в момента съществува от Русия.

Ще има ли предсрочни избори в Румъния? Може ли президентът да отстрани от длъжност премиера Търичану?

Тази възможност беше отнета от държавния глава с промените в конституцията през 2003 г. Тази мярка беше предприета за да се предотврати случката от 1999 г., когато Константинеску свали от власт Раду Василе, по някакви необясними съображения. Ако искаш да свалиш правителството, трябва да го „принудиш” да подаде оставка.

Съществува ли вероятност за смяна на интересите във външната политика, ако властта се смени?

Не. Вероятно Бъсеску беше най-източно ориентираният в това управление. Но ако се случи смяна, понеже дясното пространство е изключително раздробено в момента, възможно е хората да се обърнат наляво и към националистите. Защото, както Търичану, така и Бъсеску са компрометирани. Очевидно е, че като пазиш един компромат две години и го вадиш сега, го правиш по политически причини. Те ще продължават да си хвърлят кал един по друг.

И все пак, предсрочни избори са твърде трудни за организиране . Те зависят до голяма степен от опозицията. Социалдемократите обаче не искат избори, защото няма да вземат управлението. Това може да стане при редовните избори догодина.

Бъсеску би могъл да наложи своята Демократическа партия, но в коалиция с унгарците, които продължават да участват в управлението от революцията насам или други представители на опозицията. Премиер може да стане Василе Блага (министър на вътрешните работи в момента) или Моника Маковей. Това обаче ще бъде слабо правителство, което само ще подготви идването на социалистите. Те пък ще бъдат твърде зависими от ангажиментите към ЕС и няма да могат да променят интересите на държавата.

Румъния се развива изключително добре икономически. Средната класа расте. Можем да прекарваме ваканциите си в чужбина, можем да имаме по две коли, да мислим за големи заеми. Обаче все още сме едва 10-15 процента от населението. Останалите ще се обърнат към левите и националистите, защото цените ще продължат да растат, а заплатите – не.

Обикновеният гражданин ще се възползва само от инфраструктурните подобрения, а не от финансите, които ще дойдат от ЕС. Парите ще отидат при тези, които вече ги имат – строителните компании, инвеститорите. Цените ще растат и румънците, които работят навън вече няма да изкарват достатъчно за да живеят по-добре тук. И те ще гласуват за социалистите. А младото социалистическо поколение, което ще дойде на власт ще каже „Ние не сме крали! Бяхме твърде млади, за да крадем!”, „Ние си играехме в пясъка, когато застреляха Чаушеску и бяхме твърде малки, за да крадем след революцията”.