Сайтът на Една Жена

силата. която крият твоите действия.

2009-11-03T20:00:00.007+02:00

една приятелка ми изпрати тази история. затрогваща история, дори разплакваща. ако си с чувствително и състрадателно сърце. но поуката й : тя е важна. и касае силата на твоите действия. това, което правиш днес, в момента .. има своята проекция върху другите, върху теб .. и живота ти утре. и още такива, но по-добре чети.

Почти съм убедена, че познаваш някой, като момчето, за което се разказва в тази история.

Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си : Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред.

Бях си планирал чудесни почивни дни : събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобед, така че поизпънах рамена и закрачих към къщи.

Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата. Той вдигна поглед, имаше тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше очилата си, видях сълзи в очите му.

Подадох му очилата и му казах : Тези са големи загубеняци. Остави ги. Той ме погледна и каза само : Благодаря!

Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност.

Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал… Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който е бил в частно училище!

Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с мен и моите приятели, той каза : Да.

Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него.

Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах : Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден! Той просто се разсмя и ми връчи половината.

През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.
През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.

Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори пред всички.

Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни.

Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: Ей, умнико, ще се справиш!

Той ме погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: Благодаря.

Прокашля се и започна речта си :
Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години – родителите, преподавателите, близките, може би треньорът… но най-много на приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа една история.

Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го прави след неговата смърт.

Погледна право към мен и леко се усмихна :
За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи.

Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност. До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се…

така, че не подценявай силата на твоите действия!
с един малък жест можеш да промениш човешки живот – към добро или към лошо… всичко, и всички сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин.

Няма начало и край.
Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е загадка.
Днешният ден е подарък.

На какво ни учат в училище

2009-11-02T14:43:00.020+02:00

След вчерашния празник на народните будители в съзнанието ми изникнаха заглавия на скорошни (и не толкова) статии във вестници, обявявящи, че българските младежи са последни по грамотност в Европейския съюз, както и че на половината от 15 годишните тийнейджъри им липсват умения за практическото решаване на проблемни ситуации.

Стана ми неприятно и тъжно, защото съм почти на 2 х 15 и 'по мое време' такъв род проблеми все още бяха рядко срещани. Запитах се какво ли е довело до такъв драстичен спад надолу за сравнително кратък период от време и отговорите (кои по-обективни, кои не особено, обагрени от лека носталгия по моята 'младост') заваляха в съзнанието ми.

Не на това обаче искам да наблегна в тези си размисли. С голяма радост осъзнавам, че моите учители, особено тези в гимназията, са успели да ме научат на най-важното, а именно на това как да се справям в живота, но с тъга ти споделям, че начинът на преподаване и до голяма степен учебният материал бяха проявление на учебна система различна от българската.

Та това, на което успяха да ме научат там и което е много по-ценна придобивка от всякакви дипломи за висше образование и сертификати за знания и умения е:

Научих се да изслушвам мнението на другите и да се съобразявам с него.

Научих се да давам своето мнение, да го отстоявам, да го подплатявам с аргументи и факти.

Научих се, че не бива да чакам нещата просто да се случат, а че най-естественото нещо е аз да ги инициирам и да давам гласност на идеите си.

Научих се да си водя записки и да отсявам важното от маловажното още на етап слушане (това ми помогна страаааашно много в университета).

Научих се, че няма лошо да тръгнеш от най-долното стъпало и да се целиш към най-горното - изминал ли си такъв дълъг път, веднъж стигнеш ли върха, със сигурност ще оцениш постигнатото.

Научих се да представям идеите си структурирано и систематизирано, най-добре с нагледни средства за подкрепа на казаното.

Вече съм забравила определението за прав и променлив ток, както и видовете делене на клетката, но мога да се изразявам сравнително добре и се справям със сметките в магазина. Но, предвид това какво съм научила, и то още преди да навърша 15, смятам, че моето училище ми е дало много повече от безброй факти и теоретични познания. Пък и тези, които са ме заинтригували, съм доизучила по-натам във времето. Мисля, че това е храна за размисъл за просветното ни министерство...а и за много родители и деца.

Send It On....

2009-11-02T04:30:00.004+02:00

Дисни Приятели за промяна : Проект Green и
песента Send It On

Една песен обиколила Света и превърнала се във вдъхновяващ химн на Проект Green . Един проект в който децата, нашето бъдеще поемат нещата в свои ръце за спасяването и опазването на Земята... Звездите на Дисни са се обединили в една кауза... в една идея... и в едно тяхно общо желание за едно по-хубаво, чисто и зелено бъдеще...

Всеки може да се включи без значение дете или възрастен, стига да има желание за промяна на собствените си навици... да започне промяната първо от себе си и собствените си действия... да сподели и предаде идеята напред... и не само да говори за промяна, а наистина да я започне тази промяна. Преди време бях писала по темата ето тук.

Нека наистина направим тази първа толкова трудна стъпка напред... и заедно да продължим напред и само напред...

И както се пее в песента - думите са само думи,
докато наистина не мислиш това, което казваш...
и любовта, не е любов докато не я дадеш.
Ние всички трябва да дадем...
дай нещо, за да направиш промяна
Препрати го напред и напред...
само една искра започва огън...
и с една малка постъпка започва верига,
която никога не спира...
Направи я силна,
запали светлина и я изпрати!...

Send it on
A word's, just a word, 'til you mean what you say
And love, isn't love 'til you give it away
We've all gotta give
Give somethin' ta give, to make a change

Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

Just Smile, (Just Smile)
And the world (and the world) will smile
along with you,
That small act of love,
stands for one become two!

If We take the chances
To change circumstances
Imagine all we can do
If we,
Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

There's Power in all of the choices we make,
So I'm starting now there's not a moment to waste!

Усмихни се... Усмихни се, Читателю и се огледай около теб и виж какво можеш да промениш и с какво можеш да помогнеш на една кауза да продължи напред...

Есенни рими, есенни багри

2009-11-01T17:34:00.003+02:00

Мрачно, мъгливо есенно време
умореното слънце дъх си поема,
вятър препуска, в клоните спира
да си почине пристан намира.

Лежат по пътеката листи обрулени
огнено-жълти в тайнство забулени,
клони оголени самотно стърчат
птици не пеят, пчели не жужат.

Облак навъсен слънцето скрива
и много прецизно земята завива,
животни и хора за тоз кръговрат
от свят що светува готови са пак...

Halloween. Вси Светии. 31 октомври.

2009-10-31T09:00:00.005+02:00

дойде си и 31 октомври. познат на всички ни като Хелоуин. или Денят на Вси Светии. откъде обаче е тръгнало всичко? защо тикви? а не нещо друго? и така е по света, а как е у нас? в нашата България? много въпроси ми изникнаха покрай този така добре анонсиран празник, а и също при гледката на сергиите отрупани с тикви.

историята говори.
всичко започнало от келтите. които празнували в края на октомври тяхната Нова Година, още наричана Samhain. келтите вярвали, че в нощта на Новата година мървите се връщат на земята и търсят в кой да се вселят, за да поживеят още малко. за да прогонят сенките на мъртвите, келтите навличали животински кожи и боядисвали лицата си. колкото по-страшни изглеждали, толкоз по-добре. щели да уплашат духовете. за да са убедени, че духовете няма да стигнат до тях. оставяли им храна пред домовете си. за да се нахранят, и доволни и щастливи, да отминат, без да влязат.

така било при келтите. но после земите им били завзети.
римляните се настанили по келтските земи и донесли със себе си, традициите си. и така келтската Нова Година, се преплела с римския празник Фералия, на който римляните почитали мъртвите, но и с друг римски празник празнуван в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона, чийто символ е ябълката. изобщо станала една каша. и тя щеше да е по-малка, ако не беше се намесило и християнството.

през 9 век, папата обявява 2 ноември за ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, но не само, а и на всички починали.

наредили се един след друг празници и традиции. и така се омешали, че се получило нещо много подобно на това, което е сега. иначе речено Halloween * Хелоуин. така и ябълките, и орехите, идващи от изобилието на Помона, и черните котки от магията на Самхейн, и привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии, и тиквения фенер на пияницата Джак, си намерили местенце. в една обща традиция.

а името как е дошло?
Вси Светии на английски звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. а пък по преди, в средновековния английски език празника бил наричан All Hallows’ Eve. оттук и съкратеното Halloween, което на нашенски се произнася като Хелоуин.

и да кажа за тиквения фенер, той пък откъде се е взел?
пак там някъде от келтите иде. според тяхна стара легенда. имало един мъж. кoвачът Джак. пияница и скъперник. който 3 пъти успял да надхитри Дявола да не му вземе душата. но накрая все пак Джак умрял, в Рая отказали го приемат заради грешния му живот. а заради магарийте си с Дявола не можели да го вземат и в Ада. на прага на Ада царял непрогледен мрак, отпратен и оттам, той се помолил на Дявола за огънче. Дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак изрязал средата на една ряпа, която носел със себе си и сложил там въгленчето от Ада. така направил, за да не го духне вятърът. и с бавна крачка забродил по земята, очаквайки Страшния Съд и превръщайки се в символ на прокълнатата душа.

за да прогонят духа му и тези на другите духове, народа започнал да си прави фенери от ряпа. тиквата не се появила от раз, но съвсем скоро, била предпочетена пред ряпата и набързо се превърнала в ключов момент от празника на Вси Светии.

тиквените фенери до ден днешен носят името на Джак : Jack-o-lantern. а в тиквите се дълбае озъбеното лице на Джак. свещта в тиквата му придава онази страшна краска, която е способна да уплаши и най-смелия в тъмното.

ръка за ръка с тиквите, върви и обичаят trick-or-treat. почери, за не ти напокостя! обикаляш съседите, маскиран в страшен костюм, и обещавайки да се молиш за техните мъртви, измолваш храна и пари. днес, всичко изглежда много по-невинно. децата са тези дето щъпурят от къща в къща, и колекционират количества лакомства.

и е време да се върнем у дома.
нашата си, православна вяра, почита Вси Светии в началото на лятото. първата неделя след Петдесетница. църковният ни календар изобилства от дни, посветени на почит на мървите. така.наречените Задушници. те са по всяко време на годината. в началото на ноември е Архангеловата Задушница. в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. на този ден се отдава почит към паметта на мъртвите, и вечна признателност на всички, загинали за България. обичаят повелява на Задушница да се посещават гробовете на починалите, да се преливат с вино, прекадяват с тамян и да се раздават така.наречните. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино, кои каквото има. освен на близките, се раздава и на непознати с думите : Бог да прости мъртвите души.

така е по канона. но и ние си пазим, е може би е малко пресилено да се каже, езическите обичай. по Сирни Заговездни, и през цялата Сирна неделя, е времето на кукерите и огньовете. това си е наша стара българска традиция. която изпраща зимата, лошото и злото и посрещала пролетта, доброто и новото. кукерите чрез танца си и страшните си маски имали мисията да уплашат и прогонят завинаги злите духове и орисници, че да има богата реколта през годината.

и край.

без значение от религията ти, и нравите ти, празнувай каквото ти е кеф. и както ти е кеф. ако някоя традиция не ти допада. направи си твоя. на мен момента с тиквата и свещите ми е интересен. и с него ще се захвана.

ако имаш нужда от вдъхновение. надникни.

в албума на Тиквите.
и в този на Тиквата.
също и на Тиквените фенери.
и Хелоунските декорации.

Лист от календара

2009-10-30T15:13:00.008+02:00

Ако нямаш планове за тази дъждовна вечер ...

... бих ти препоръчала да прекараш вечерта с Авангардната театрална лаборатория @lma @lter. Именно С лабораторията, а не в нея, защото в този експериментален театър зрителят участва в представлението и дори влияе на хода му ... тази вечер можеш да видиш Ах, Бродеуй, Бродуей, спектакъл, който аз лично съпреживях през април и останах възхитена!

Входът за представлението по стара академична традиция е запетайка, нарисувана на лявата длан.

Най-чаровната танцьорка е моя съученичка, нека твоите аплодисменти и цветя са за всички прекрасни изпълнители, но най-вече за нея!

Денят е слънчев и красив!

2009-10-30T12:11:00.004+02:00

Денят е сив и мрачен.
А за Теб е и тъжен, не само студен...

Какво да направя, за да го променя?
Какво да сторя, за да те стопля, кажи...

Протягам нагоре ръце
и улавям сноп от лъчите на слънцето -
най-ярките и най-красивите...
Добавям най-искрената си усмивка
и ти ги пращам с полъха на вятъра...

Да те сгреят, да стоплят душата ти
да прогонят мрачните мисли и тъжното чувство
и да върнат обратно усмивката на лицето ти...

Денят е Слънчев и Красив!
И щастието - близко.
Поискай само да си жива.
Но много силно искай!

Деца играят вън и смях
в прозореца ти плиска.
Поискай да си като тях.
Но много силно искай!

Обидиха те... И какво?
Небето се не срути!
Поискай да не те боли
за няколко минути.
Но много силно искай!
И ще се случи...
(усмивки)

ИСКАМ ДА ЗНАМ,

2009-10-30T12:00:00.003+02:00

Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, да посрещнеш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтата си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети кръжат около Луната ти.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест, дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката!

Искам да знам дали можеш да бъдеш в болката, моята или твоята собствена, без да я криеш, заглушаваш или да я поправяш.

Искам да знам дали можеш да бъдеш в радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстаза да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни, или да помним ограничаващата ни човешка същност.

Не ме интересува дали историята, която ми разказваш е истина.
Искам да знам дали можеш да разочароваш някой друг, оставайки верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението, че си *предател*, непредавайки собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно, заслужаващ доверие.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден, и дали можеш да си извора на божието присъствие в живота.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и все пак да си в състояние да застанеш на ръба и да рискуваш отново - Да!

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.
Искам да знам дали можеш да се събудиш след нощта на горестта и отчаянието, изтерзан и наранен до кости, и да направиш каквото е нужно да бъде направено за децата.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си.

Не ме интересува къде и какво си учил.
Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко се руши.

Искам да знам дали ще застанеш до мен в огъня и няма да се отдръпнеш!

За настроение на малки и големи

2009-10-29T09:30:00.002+02:00

Днес си спомних една песничка, която ме беше зарадвала от първо слушане и гледане. Реших, че може да се отрази благотворно и на твоето настроение. Клипът е много сладурско анимиран с една любопитна маймунка и други животни, и си мисля, че си струва да се гледа пак и пак ...

.

Jack Johnson - Upside down

Макар да си превеждам заглавието като: наопаки, наобратно, с краката нагоре, знам че днес ще ни върви точно както трябва. Всяка негативна емоция ще бъде преобърната, а всяка положителна ще бъде подсилена многократно!

Защото животът е по-лесен с ПЕСЕН!!!

Какво е Мандала?

2009-10-28T11:00:00.007+02:00

Какво са Мандалите и за какво могат да бъдат използвани...

На Санскритски думата - Мандала има две значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимия външен свят, и Центъра - вътрешния свят на тялото и душата. Мандалите са с формата на кръг. Използват се като символи за медитация, закрила и лечение.

Могат да бъдат нарисувани, направени от най-различни материали: хартия, цветен пясък, издялани от камък, или да се нарисуват върху стъкло, така наречените -витражи... Всеки един от нас може да си направи собствена. Не се изискват никакви специални умения за направата... единствено желание.

Мандалата е картина, която може да разкаже история, да опише пътешествие, което си поел, да покаже и изясни връзката между всеки един от нас и вселената. Tя ни учи, че във всяко човешко същество има място за красота, мечти, свобода и мечтите на всеки за щастие, любов и успехи са различни. Тя може да ти бъде водач в намирането на отговорите на твоите най-съкровенни търсения, въпроси и желания, да ти помогне да бъдеш доволен от твоя живот и всичко, което те заобикаля.

Когато рисуваш мандала - можеш да нарисуваш това, което е дълбоко в теб или да нарисуваш света около теб, такъв какъвто ти го виждаш и искаш да бъде. Рисувайки, ти изваждаш своите мечти навън и им придаваш форма и ги събереш в един кръг - кръгът на твоите мечти, на твоето вътрешно истинско Аз. В тази твоя мандала можеш да сложиш всичко и всеки когото искаш да бъде с теб и около теб и ако настоящият ти живот не те удовлетворява и искаш да го промениш и средата в която се намираш и всичко, което те заобикаля - не ти харесва - и това можеш да направиш, достатъчно е да им придадеш нова форма и в тях да вложиш своите желания.

Можеш дори да си направиш мандала, когато си уплашен, когато има някой или нещо, което е около теб и не ти дава мир и спокойствие, просто сядаш избираш си цветовете, които изпълват престава ти за това твое безпокойствие и рисуваш...крайният резултат може да ти помогне да разбереш по-добре този твой страх и преодоляването му. Дори можеш и на приятел да подариш Мандала... да нарисуваш своите чувства към него, например за празници, рожденни дни - вместо да кажеш своите пожелания, можеш да ги нарисуваш в една мандала и да я подариш...

Ако искаш можеш да си направиш малък експеримент - рисувай всеки ден по една мандала за да видиш как се променят настроенията и усещанията ти според това какво преживяваш и през какви събития преминаваш в даден ден и как те са повлияли на твоите рисунки.

Мандалите съществуват от древни времена. Съществуват и днес и са използвани в много култури и религии като: Индийската, Китайската, Тибетската и Индианската. Почетени са във Будизма, Христианството, Таоизма, Хиндуизма чрез изкуството.

Пясъчните мандали са произведения на изкуството сътворявани от Будиските свещенници. Традицията предавана от поколения продължава да съществува и днес. Наричат ги dul-tson-kyil-khor или преведено, означава: Мандала от цветни прахове. Съществуват две, които са най-трудните за направа - Колелото на времето и Kalachakra.

ето и един пример за индианска мандала:

намерих и христианска, която си е наша българска и се намира в Рилският манастир:

Те са и навсякъде около нас в природата. Не е нужно да отиваш надалеч, достатъчно е да се огледаш и да ги откриеш... В този слънчоглед, например:

или в тази пайжина,сама по себе си перфектна и уникална...

и дори в тази малка снежинка...

а защо не и в една от най-красивите мандали- тази в която живеем... нашата Земя:

Примери много и различни...оставям на теб удоволствието да ги откриеш сам за себе си и да си нарисуваш или направиш своя...

секс. болка. удоволствие.

2009-10-27T22:00:00.003+02:00

някакъв случаен разговор, а пък ме доведе до такова ровене из една книга. отново се връщам към 11 минути на Коелю. този път търся парчето за подчинението, секса, и удоволствието.

Из дневника на Мария,
все още пияна от водката и удоволствието:

Когато нямах вече нищо за губене, получих всичко. Когато престанах да бъда тази, която бях, открих самата себе си.

Когато разбрах какво е унижение и пълно подчинение, се почувствах свободна. Не знам дали не съм болна, дали всичко това не беше само сън, не знам дали се случва само веднъж. Знам, че мога да живея без него, но бих искала да го срещна отново, да преживея същото, да стигна още по-далеч.

Болката малко ме плашеше, но не беше толкова силна, колкото унижението - тя беше само претекст. В момента, в който изпитах първия оргазъм от много месеци насам въпреки многото мъже и многото и различни неща, които те правеха с тялото ми, се почувствах - но нима това е възможно? - по-близо до Бога. Спомних си това, което той разказа за черната чума, за момента, в който самобичуващите се, опитвайки се да спасят човечеството чрез своята болка, откривали в нея удоволствието. Аз не исках да спася човечеството, нито него, нито себе си. Просто бях там.

Сексът, това е изкуството да контролираш неконтролируемото.

Тайни желания на Мъжа

2009-10-26T19:00:00.015+02:00

19 тайни желания на мъжете

1. 8-ми март да се премести на 29-ти февруари. Един път на 4 години може да се понася.

2. Пластичната операция за увеличаване на бюста да се заплаща от НЗОК.

3. За зачеване на дете да трябва съвместното участие на един мъж и четири жени.

4. За да предпазим партньорката от забременяване, да е достатъчно да кръстосаме пръсти зад гърба си.

5. Всички жени да се казват с едно име - за улесняване в общуването.

6. Всички жени да са алергични към злато, скъпоценни камъни и кожени палта.

7. В женските носове да има специални филтри, подтискащи миризмата на бира, пот и лук.

8. Банският - бикини да се смята за идеалния костюм за бизнес дамата. И не само за бизнес дамата.

9. За да се откопчее сутиенът, да е достатъчно леко да го подухнеш.

10. Цикълът на жената да е веднъж в годината - когато се открива риболовният сезон.

11. Космите от носа и от гърба лесно да се присаждат на главата.

12. Дължината на брадясването и продължителността на ерекцията да се регулират по свое желание - като нивото на звука на телевизора.

13. Магистралите да нямат ограничение за скоростта и задължително да се правят в овална форма.

14. И мъжете да изпитват множествени оргазми.

15. Да са измислени чорапи, които винаги да са чифт. Ако се оставят на различни места, автоматично да се събират един с друг.

16. Седалката в тоалетната да се вдига автоматично.

17. Във всяко заведение да има походни легла за тези, които не искат да си ходят.

18. Боклукът сам да се изхвърля. Да е достатъчно да го ритнеш.

19. Мъжът, завел детето сутрин на градина и видял как децата си играят на влакче, да се изпраща задължително в масажен тайландски салон за останалата част от деня - за възстановяване на неговата психика.

Автор неизвестен.

Сигурна съм, че има и още... и не са само 19 , оставям на Mъжете да ни ги кажат кои са другите, които следват след 19...

Димитровден, 26 октомври

2009-10-26T02:00:00.006+02:00

Днес, 26 октомври, Православната църква почита Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. На този ден през 306, той е убит по заповед на император Максимиан Херкулий. Части от неговите мощи се пазят и до днес в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

Св. Димитрий е роден през 3 век в град Солун. В заможно семейство на вярващи християни. Баща му бил градоначалник. По тяхно време христианите били жестоко преследвани и убивани от властта, затова и родителите на Св. Димитрий не заявявали открито своята вяра в Господ. Имали малък олтар и две икони - едната на Иисус а другата на Богородица в една от стаите в къщата им. Там те се молели горещо на Господ да ги дари с рожба. Господ чул молбите им и ги дарил с мъжка рожба, която те нарекли Димитрий. В чест на сина си те раздали милостини на бедните.
Още от малък Димитрий бил закърмен от родителите си с христианската вяра, истински вярвал и се молил на Господ. Когато пораснал, родителите му го кръстили тайно.

Когато родителите му починали, те му завещали голямо богатство. Максимиан Херкулий, съимператор на Диоклетиан му дал поста на баща му, и задачата като градоначалник на Солун да изчисти града от всички вярващи в Христа. Димитрий не само, че не го направил, но открито започнал да заявява своята вяра в Иисус Христос и да учи своите съграждани в нея. Раздал една част от богатството си на бедните, а другата дал на верния си слуга Луп.

Носила му се славата, всички го обичали, но скоро мълвата за това, че е христианин стигнала и до новият източен император Галерий. По негова заповед, Св. Димитрий бил хвърлен в тъмница. Там той не преставал да се моли на Господ, повтарял си думите: 'Побързай, Боже, да ме избавиш! Побързай, Господи, да ми помогнеш! Господ е мое упование от младини!'. Един ден получил и необикновенно видение - ангел се явил пред него с мъченически венец в ръка и с думите: 'Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен!', а Димитрий отговорил с думите: 'Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя Спасител!'. Това видение го зарадвало и окуражило още повече да продължава да вярва и да се моли на Господ.

Причина за смъртта му станала благословията, която той дал на един от борците в игрите устройвани за увеселение на императора. Нестор бил христианин и преди да излезе на арената, отишъл при Димитрий молейки за неговата благословия. Той победил любимия борец на императора и с това си навлякъл гнева му. Императорът научил за дадената благословия от Димитрий и издал заповед и двамата да бъдат убити. На 26 октомври рано сутринта, Димитрий бива убит с копия от пратените войни на императора в тъмницата, в която бил затворен. Тялото му останало там до вечерта и било отнесено, и погребано от негови верни последователи.

Казват, че не само мощите му, но дори дрехата и пръстена му, обагрени с мъченическата му кръв след смъртта му са извършвали чудеса: страдащи от болести и имащите недъзи, получавали изцеление. Изцеление получил и Леонтий (илирийски велможа), за да изрази благодарността си, той построил храм в чест на Св. Димитрий и там били пренесени и поставени в сребърен ковчег неговите чудодейни мощи. От тях започнало да тече миро -заради това е бил наречен от Православната църква - мъченик Св. Димитрий Мироточиви. Той е почитан във всички Балкански страни и се смята за патрон на славянството.

В нашата страна по стара традиция на Димитровден се правят гадания за предстоящата година - ако месечината е пълна, означава, че ще има много мед в кошерите през следващата година, а ако е празна и кошерите и те ще са празни. Ако пък овцете лежат поотделно - зимата ще е топла и с малко сняг, но ако са събрани заедно - предстояла дълга и студена зима. Има стара поговорка, която гласи: 'Свети Георги лято носи, а свети Димитър зима!', на този ден се отбелязвал предела на двуделната стопанска година.

Името Димитър идва от старогръцки и в буквален превод означава - 'земя-майка'.

Честит празник на всички именници, които празнуват днес!!!

Иконата на Св. Димитрий е нaрисувана от художничката Зоя Георгиева

11 минути.

2009-10-25T13:00:00.011+02:00

Светът се върти около нещо, което трае 11 минути.

11 минути. точно толкоз. нито по-малко. нито много повече. замислял ли си се какво се крие зад тези 11 минути. зад заглавието на книгата на Коелю. ако си я чел, знам, че знаеш. ако не си, то сега ще разбереш. след като прочетеш парченце от дневника на Мария. една проститутка. в Женева. дошла от Бразилия.

Из дневника на Мария, един скучен неделен следобед:

Всички мъже, независимо дали са ниски или високи, арогантни или стеснителни, симпатични или надменни, имат нещо общо: идват в бара със страх. По-опитните го прикриват, говорейки прекалено високо, no-срамежливите не успяват и започват да пият, за да прогонят това усещане. Но съм абсолютно сигурна, със съвсем малки изключения - и това са 'специалните клиенти', които Милан още не ми е представил, - че наистина се страхуват.

От какво се боят? Всъщност аз съм тази, която би трябвало да трепери. Излизам от бара, отивам на чуждо място, не съм достатъчно силна физически, не нося със себе си оръжие. Мъжете са много странни, нямам предвид само тези, които идват в Копакабана, а всички, които съм познавала досега. Способни са да се бият, да крещят, да заплашват, а умират от страх пред една жена. Може би не пред тази, за която са се оженили, но винаги има някоя жена, която ги плаши и ги подчинява на всички свои капризи, била тя и собствената им майка.

Мъжете, с които се бе запознала след пристигането си в Женева, правеха всичко възможно, за да изглеждат самоуверени, сякаш управляваха не само собствения си живот, но и целия свят. Мария обаче виждаше в очите на всеки от тях страха от съпругата, паниката, че може да не получат ерекция, че няма да успеят да се докажат като истински мъже дори пред една проститутка, на която плащат.

Ако са си купили обувки, които не им харесват, се връщат в магазина с касовата бележка в ръка и настояват да им бъдат върнати парите. Но ако не получат ерекция, въпреки че са платили за компаньонката си, никога няма да се върнат в същия бар от страх, че историята се е разчула сред останалите момичета, което би било голям позор.

Аз съм тази, която би трябвало да се срамува, че не е успяла да възбуди мъжа.
А се получава така, че те се срамуват.

За да избягва подобни притеснения, Мария винаги се стараеше да ги предразположи, а когато някой от тях й се виждаше прекалено пиян или твърде уязвим, тя избягваше да прави секс и се ограничаваше единствено с ласки и мастурбиране. Те оставаха доволни, колкото и абсурдно да й се струваше, като се има предвид, че и сами можеха да мастурбират.

Не биваше да допуска клиентите й да се чувстват засрамени. Всички тези мъже, толкова властни и арогантни в работата си, където непрекъснато им се налагаше да общуват с чиновници, клиенти, доставчици, да се справят с предразсъдъци, тайни, преструвки, лицемерие, страх, потиснатост, приключваха деня в един бар и плащаха, без да се замислят, триста и петдесет франка, за да престанат да бъдат самите те поне една нощ.

Поне една нощ? Стига, Мария, ти преувеличаваш. Всъщност са четирийсет и пет минути, а ако не броим свалянето на дрехите, някоя друга престорена милувка, баналния разговор, обличането на дрехите, ще сведем времето на самия полов акт до единайсет минути.

Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.
И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт - а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за рабоа, пари и спорт.

Имаше нещо много погрешно в съвременната цивилизация и то не беше свързано с унищожаването на тропическите гори на Амазония, озоновия слой, смъртта на пандите, цигарите, канцерогенните храни, положението в затворите, както се тръбеше в пресата.
Беше свързано с това, което Мария правеше: секса.

Но Мария го правеше не за да спаси човечеството, а за да увеличи банковата си сметка, да издържи още шест месеца на самотата и на избора, който бе направила, за да може да изпраща всеки месец пари на майка си (която много се зарадва, като научи, че отначало парите не са пристигали заради швейцарските банки, които не функционирали толкова добре, колкото бразилските пощи), да си купува всичко, за което бе мечтала, но никога не бе имала. Премести се в много по-хубав апартамент, с централно отопление (въпреки че вече беше лято) и изглед към някаква църква, японски ресторант и едно уютно кафене, в което тя често се отбиваше, за да прегледа вестниците.

Но както си бе обещала, налагаше се да изтърпи още половин година това ежедневие: Копакабана, ще пие ли нещо, какво мисли за Бразилия, хотела, да вземе парите предварително, да поддържа някакъв разговор и да умее да докосва точните места - както по тялото, така и в душата, най-вече в душата, - да помогне за разрешаване на интимни проблеми, да бъде приятелка за половин час, от който единайсет минути ще бъдат пропилени в разтвори си бедрата, затвори си бедрата, стенания, имитиращи удоволствие. Благодаря, надявам се да ви видя отново другата седмица, вие сте истински мъж, ще ми разкажете края на историята следващия път, когато се срещнем, много щедър бакшиш, но наистина нямаше нужда, изпитах голямо удоволствие да бъда с вас.

И най-вече никога да не се влюбва. Това беше най-важният, най-разумният от всички съвети, които една от бразилките й беше дала - преди и тя да изчезне, тъй като вероятно се беше влюбила. Още след първите два месеца получи много предложения за женитба, от които поне три бяха много сериозни: от директора на една счетоводна фирма, от пилота, с когото бе прекарала първата вечер, и от собственика на магазин за хладно оръжие. И тримата й обещаваха 'да я спасят от този живот' и да й осигурят почтен дом, бъдеще, може би деца и внуци.

И всичко това само за единайсет минути на ден?

. . . . . . . . . .
сетих се за това парченце тази сутрин. в разговора. просто изникна отнякъде. първо стана дума за контрола. за подчиняването. и така стигнах до Коелю и едно друго парче от въпросния роман : 11 минути. стана обаче много дълго. и утре ще продължа по темата. за насладата.

да помогнем на Мира.

2009-10-24T15:00:00.005+03:00

след вчерашния пост за филма на Jeremy Gilley, Day After Peacе.
иде ред и на продължението, което обещах.

и как точно, ние, можем да се включим в инициативата?
как бихме могли да помогнем на Мира по Света?

просто. като се включим. като споделяме. и като сме активни.

включването може да направим по изброени начини:

Facebook : www.facebook.com/PeaceOneDay

Twitter : www.twitter.com/JeremyGilley

YouTube : www.youtube.com/PeaceOneDay

MySpace : www.myspace.com/PeaceOneDay

остава сега да споделим и с приятели си.
за да стане до всеки от нас, поне по още един.

а активни можем да бъдем, като споделим нашите обещания и послания за Мир на страничката на Peace Day : www.PeaceOneDay.org

можем да го направим и на български в Един Ден Мир :
www.Peace.Zaedno.net

напиши посланието си за Мир и го сподели със Света :
www.Peace.Zaedno.net

а идеи за следващия Ден на Мира, 21 септември 2010. не липсват.
далечко ли ти се вижда? почти 1 година, без 1 месец.
някой обаче ще отнемат време за подготовка,
нека се просветим първо.

Идеи от Един Ден Мир :

Биене на Камбаната на Мира
всяка година, Международният ден на мира започва в главната квартира на ООН с едноминутно мълчание и биене на Камбаната на мира. да ударим и ние една. имаме си Камбаните в София.
www.un.org/PeaceDay

Дръвче за Мир.
всяко училище, и всяка фирма, и всеки един от нас, може да се присъедини към това мероприятие като се регистрира на страницата по-долу. всяка година около 300 училища в 90 страни участват в него за Деня на мира като засаждат дръвчета, като символ на защита на околната среда и мира.
www.TreeCeremony,com

Комедия за Мир.
миналата година thinkpeace.net организираха Комедия за международен мир в 28 града по света. тази година 48 града се включиха в събитието. твоят град също може.
www.ТhinkPeace.net

Парти за Деня на Мира.
не е нужнo да планираш голямо събитие за Деня на мира. може просто да поканиш няколко приятели и да гледате филма на Джереми Гили – Един Ден Мир, или да напишете мирни послания заедно, да запалите свещичка за мир или просто да си говорите за мира и какво е той за всеки от нас.
www.PeaceParty.com

Музика за Мир.
музиканти по цял свят посвещават песните си и изпълненията си на Деня на Мира. Ако се занимаваш с музика, можеш да посветиш твое изпълнение на Мира и това да бъде твоето послание за Мир.
www.PeaceDayConcert.org

Танци за Мир.
международният фестивал за мир, обединява повече от 250 места в 50 държави, в това число и България, в музика и танци, празнувайки Деня на Мира.
www.EarthDance.org

Маршируване за Мир.
11 септември 2006 се навършиха 100 години от решението на Мохандас К. Ганди да търси справедливост чрез ненасилие. в чест на годишнината, бе организиран национален Walk For Peace (Марш за мир) на 16 септември 2006. какво ни пречи да го повторим? .. тъкмо ще си припомним добрите стари времена.
www.ТheРeaceАlliance.org

Прожекция на филма Един Ден Мир.
документалният филм Един Ден Мир е видян в над 100 страни. вдъхновяващ филм, който документира пътя на британеца Джереми Гили към подписването в ООН на Резолюция 55/282, в която всички държави членки на ООН се съгласяват да прекратят военни действия за 1 ден всяка година – 21 септември, Международният ден на мира.
www.PeaceOneDay.org

ако си имаш твои идеи, сподели ги.
нека се обединим под една добра кауза.

Пропаганда и Манипулация

2009-10-24T14:39:00.006+03:00

Пропаганда
Вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората. Често вместо безпристрастна и доказана информация, пропагандата може да бъде съзнателно объркана с цел заблуда за обществото, когато посланието, което трябва да се втълпи, не се харесва на обикновените хора и те не го въэприемат. Думата пропаганда се появява през XVII век, когато католическата църква формира Congregatio de Propaganda Fide да разпространява католическата вяра в новия свят.

Манипулация
По просто казано, манипулацията са различните видове техники, начини, методи за налагане на собствено мнение, диктуване на чужда воля, действия, мисъл, наслагване на убеждения, възгледи, целящи само и единствено собствена облага и удовлетворяване. Манипулирането е широко разпространено в ежедневието явление, което има двояка роля - за постигане на почтени цели или предизвикано от непочтени намерения. Т.е. има добронамерена манипулация и користна такава.

Тази така общоизвестна и масово практикувана техника на умишлено и преднамерено въздействие върху друг човек или група от хора с определена цел и в желана посока все повече се превръща в главно звено, ръководещо човешките взаимоотношения.

Ето за това се говори около мен в последно време - пропаганда срещу манипулация. Аз си мисля, че няма много разлика. Едното, може би го наричат по-благородно.

Ако днес попълвахме още лексикони и на въпроса опиши се с пет думи дали щяхме между емоционална, весела, общителна, добра да не включим и манипулаторка.

Много по-рядко употребяваме пропаганда, макар, че е по-добрият, по-възпитаният начин да въздействаш на хората. Там, по-скоро не ги лъжеш, а им втълпяваш твоят начин на мислене, което пък от своя страна е добре овладяна манипулация.

Повечето не знаят точното значение на двете думи. Излиза така, че манипулатор е онзи, който е толкова увлекателен в думите си, че успява да омае останалите, та те да се съгласят с него. Често не сме виждали лъжа в цялата работа, защото всяка манипулация е подкрепена от безкрай доказателства, които са толкова достоверни, че всъщност не е възможно да останеш излъган. Уви..

А там, по-горе някой е казал, че манипулацията се превръща в главно звено, ръководещо човешките взаимоотношения... Ето защо хората казвали,че живеем в свят на лъжи.

Това, което ме провокира да намеря истинското значение на тези думи беше това, че днес, срещу нас се изправи един модел, към който повечето от обкръжението ми се стремим, а той така фино ни манипулира и освен, че си оставихме парите с лекота, но не само заради това , че той ще ни излъже, а заради това, че ще ни научи и ние да го правим. Тоест, ще ни учи на толерантна манипулация. Имало такава...

Та се замислих - какво лошо има да сме манипулатори, като всеки се стреми към някакъв връх. Пък и нали ни учат да сме агресивни, да се борим за онова, което искаме, даже по-силно, с цената на много, всичко дори-да постигаме целите си.

А последният ми въпрос е ... Това слънце изгрява или залязва ? Казаха ми, че е изгрев,но на мен ми прилича на залез. Ще се съглася с онова, което ми казаха....

зимно часово време. лето 2009.

2009-10-23T16:30:00.003+03:00

мина зимата, дойде пролетта, след нея ни връхлетя и лятната жега, както дойде, така си и тръгна. листата започнаха да капят, скоро и снежец ще завали.

времето си дойде, да преместим часовниците с 1 час назад. ще го правим тази неделя (25 октомври), точно в 4 часа българско време. или ще станем в 10, но всъщност ще е 9.

традицията не е това, което беше, се пееше в една реклама. но тук това не важи. защото всяка година от 1979 насам. последната неделя на месец октомври преминаваме към зимното часово време.

само за инфо. обратното действие. лятното часово време, когато местим часовниците с 1 час напред, се случва в последната неделя на март. тази година беше на 29 март.

а ако ти е любопитна темата? и искаш да знаеш защо го правим. кой, умник, го е измислил. и кои са тези, дето не го правят?

чети нататък.

сетих се, че в тази специална неделя, дето ни чака, ще имаме 1 час в повече. а какво ще го правим? идеи по въпроса не ми липсват. споделям ти ги. идеите.

Денят след Мира.

2009-10-23T15:00:00.004+03:00

на 21 септември бе Денят на Мира по Цял Свят. писах за него. и както казах тогава, така и направих. отидох на прожекцията на The Day After Peace, Денят след Мира в Чешкия център.

първите ми впечетления бяха, малка, но много лилава зала. (не)пълна зала. преобладаваща застаряваща публика. която влиза по средата на филма, излиза, когато си пожелае и мърмори по време на филма. помислих си, добре че не бях си взела големия чувал с очакванията. междувременно бях споделила с няколко приятели за прожекцията. и бях чула скептични и противоречиви мнения. битуваше идеята, че зад всяка Мисия, без значение боготворителна или зелена, стоят задни мръсни мисли, идеи за огромни печалби. отказах се да чуя подробностите. не ми трябваха. така и така, аз отивах. и щях сама да видя и преценя.

филмът беше толкоз жив, напрежението не ме пусна до края. съпреживях 10 години с Jeremy Gilley в тези 80 минути, седейки в малката лилава зала. очите ми на няколко пъти се пълнеха със сълзи, но не защото филмът го изискваше. а заради това, което се случваше в мен. мислите, които се биеха вътре.

един човек, един мъж, (не)известен, (не)богат, живее с Мисията си. живее с Идеята си. и търси как да я направи реалност. без план, без стратегия, без подкрепа. с приятели, и налучквайки пътя си. а пътят е Един Ден без Стрелба, без Насилие. Един Ден, в който всички ще се събудят Свободни и Спокойни.

дали не ти иде да се изсмееш на Идеализма му. много са го направили. лесно ти е на теб, и на тях. ние, в множеството си, живеем в Мир. привиден Мир. никой не стреля по нас на улицата. прибираме се по малките часове на деня, без да се страхуваме. не знаем, какво е това бункер и свистящи бомби. повечето сме така. но някъде там, животът се живее по различен начин. и някъде там, едни деца умират от глад, защото никой не може да стигне до техните райони и да им помогне дали с храна, дали с лекарства.

и пак се връщам на филма и на Jeremy Gilley * Джеръми Гили. хъсът, с който вярва в идеята си, с който се бори за нея. и подкрепата не закъснява. първа се присъединява Angelina Jolie * Анджелина Джоли, .. а след нея и други известни. Jude Law * Джуд Лоу изиграва много важна роля, заминавайки с Джереми за Афганистан. познаваме го като симпатичният англичанин от филмите Closer, The Holiday, My Blueberry Nights. Annie Lennox * Ани Ленъкс, свалям й шапка на тази жена, се включва активно, пеейки.

искаш ли нещо, добро ли е то, насочено ли е към другите, не към теб самия, то ще дойде при теб, ще се случи. талибаните в Афганистан изпращат специално писмо, с което спират огъня за 1 ден. достатъчно време на медицинските екипи да влязат в опасните райони и да се погрижат за децата там. Един Ден. не е хич много. но нали все отнякъде трябва да се започне. и ако се е случило веднъж, то ще се случи отново.

I hope the film inspires you to become involved on 21st September and make your commitment, now and forever, no matter how big or small.
Jeremy Gilley, Founder and Chairman of Peace One Day

всички си говорим, колко сме всеотдайни. и добри. но малко от нас, правят нещо различно от това да ходят на работа, да се прибират от работа и да трупат вещи. всички ние се вълнуваме, когато гледаме как някой захвърля личния си живот и хуква под куршумите с мисията си да спасява животи. поздравяваме го, но вътре някъде в нас си говорим нещо друго : този е луд, я аз да си стоя тук на топличко, в моята удобна къщичка, какво като някой там си се бие. кой съм аз, че да променя нещо.

егоизмът е заложен във всеки един от нас. той е онова колелце, което понякога спасява животеца ни. но като цяло той е там, за да се борим с него. да предизвикваме себе си и да насочваме усилията си в благо на другите. да мислим и за другите. да се грижим и за другите. а понякога се иска съвсем мъничко.

общността, в която живеем, е сбор от единици човеци. ако не се задвижим, ние, човеците, то и общността няма да се помръдне. Джеръми доказва на практика, че 1 човек може да направи много. а заедно, можем да направим историята. както се казва, твой ред е. Peace Day е вече факт, гърмежите поне в една част от света спират поне за 1 ден.

следващата Мисия на Джереми & Сие е още по. посланието за Мир По Света Поне За 1 Ден да достигне до 3 милиарда души до 2012 година. и тук идва въпроса как ние да се включим?

Кое прави деня ти хубав?

2009-10-21T09:30:00.000+03:00

Всеки от нас е имал дни когато му се е искало да крещи и да скубе коси... Както се пее в една небезизвестна българска песен на група Такси - "Има дни, в които не върви" и си мисля, че точно ти разбираш какво имам предвид. Като човек, позитивно настроен, се надявам бройката им в моя и в твоя живот да е незначителна! И все пак си мисля, че не е твърде лошо да ги има, за да можем да оценим онези другите - ХУБАВИТЕ ДНИ! Именно за хубавите дни иде реч по-надолу.

Чудех се кое е нещото, което прави моя и твоя ден ведър, топъл, изпълнен с настроение...? Стигнах до извода, че това е УСМИВКАТА! А както добре знаем, тя е заразна и според мен може да направи чудеса, дори с най-намръщения сериозник, когото срещнем. Преди време попаднах на една мисъл, която звучи повече като мъдро предупреждение и мисля, че наистина има ефект: 'Не се смей пред сърдит човек! Усмихвай се!'. Излиза, че усмивката е може би най-мощното оръжие срещу лошо настроение, което предизвиква щастливото птиче да ти кацне на рамото и го съхранява за следващите дни.

След като открихме кое може да направи деня ни хубав, мисля че трябва да го ползваме колкото се може по-често. И все пак - как можем да задействаме това универсално оръжие? Предполагам, че по точно толкова начини, колкото са и хората на Земята. Нали сме различни, значи има и различни причини за усмивки.

Специално моята усмивка се задейства от какво ли не и няма да ми стигнат няколко дни, за да споделя всичко. Но мога да опитам да нахвърлям някои неща, особено като върна назад лентата на вчерашния си хубав ден...

Първото нещо бе може би откраднатия час сън повече. Обикновено ставам в 7,30, но днес благополучно напуснах топлите си крепонени чаршафи и любимата олекотена завивка с час закъснение. Първо бях изненадана от този факт, но после усмивката се появи, защото нямаше нужда да се трепя да бързам. На работа няма за момента толкова спешни неща, а и шефовете ми са слънца, които никога няма да направят проблем, че съм закъсняла. Още повече, че винаги са се съобразявали с моето състояние и особено първите месеци, когато сутрин не ми беше особено комфортно - идвах на работното си място към 10. А друго си е да започнеш хубавия ден наспан и свеж като репичка.

Второто нещо бе Слънчо, който се подаваше през прозореца и разкъсваше пухените облаци, сякаш също става от леглото заедно с мен. В понеделник, поне в Търново, не успяхме да му се порадваме, защото бе скрит от мрак и мъгла, но вчера си беше друго. А особено като си знаеш, че не остава много време, когато всеки ден ще те дарява с искрящото си настроение, му се радваш още повече.

Третото нещо бе учтивия таксиметров шофьор, с когото не ми се случваше за пръв път да се возя, но който винаги е еднакво ведър и учтив. Вече само да позная таксито и не мога да си скрия усмивката, защото зная, че денят ми гарантирано ще бъде хубав. Един толкова положителен човек може да те зареди с настроение и усмивка за цял ден! Сравнявам го с диамант, защото е рядко срещан - масата от таксиметърджиите псуват другите участници в движението, независимо дали са сами, или с клиент; отнемат предимство; карат толкова ужасно, че като слезеш се чудиш накъде са ти разположени вътрешностите... При този човек няма нищо подобно, чувствам се сигурна като седна в колата, дори ми дава информация за времето, на какво е посветен деня и винаги ми взема някоя стотинка по-малко.

Четвъртото нещо е моята розово-лилава теменужка на бюрото. Внася толкова красота и настроение. Сега пак цъфти и има нови пъпчици. Тя ми е подарък от шефката и съм много горда с нея, защото мама казваше, че са много махнати и едва ли ще ми цъфне повече. Красавицата ми цъфти вече трета година и то по няколко пъти, та чак до това време. Как да не й се усмихнеш?

За обед пък се усмихнах с едни доматки, ама истински, от онези розовите, които са толкова вкусни, че нямат нужда от сол. За миг се пренесох на село при баба, където можеш да си ги откъснеш от градината. И отново някак им се наслаждаваш повече като знаеш, че скоро ще има само от онези стериопорените, внесени от някъде си.

И още толкова много поводи за усмивки мога да изброя. Например, разглеждах си книги, които скоро са излязли от печат и харесах за подарък. Нали обичам да правя подаръци, та само като прочетох заглавието и в ума ми изникна точният ми приятел, който би се усмихнал на нещо такова. Няма нищо по-хубаво от това да усмихнеш някого! Поне за мен е така.

Други поводи са моите приятели - няма как да не ги посрещам и изпращам с усмивка... Хубавите книги и филми, моята си музика, красивите места, фреш от портокали, песните на птичките, морето, пухкавите облачета в небето, цветният есенен килим от сухи листа... А скоро открих един оазис за усмивки, където винаги когато имам нужда мога да се заредя. И ти можеш да го направиш тук.

А кои са твоите поводи за усмивки и за хубави дни?

Всеки от нас е необикновен!

2009-10-20T09:00:00.009+03:00

Реших да напиша този пост от позицията на жена и майка на дъщеря...

Според мен никога не е рано или късно да започнеш да възпитаваш децата си да се харесват... да оценяват истински това, което притежават, това което им е дадено от нас и от природата и да го обичат...

Няма обикновенни хора по Земята, всички един от нас се ражда уникален сам по себе си... всеки един от нас притежава нещо неповторимо и различно от всички останали...

Затова трябва още от най-ранна възраст да започне всяко дете да се гордее с тази си уникалност, вместо както в повечето случаи се случва - да се срамува... и тук идва и нашата задача, като родители наистина да им покажем техните добри страни, тяхната уникалност и да им напомняме постоянно, че те са перфектни точно по начина, по който са и изглеждат...

Също и, че са най-красивите, най-умните, най-добрите... и колкото повече и по-често им го повтаряме и напомняме... толкова по-бързо те сами ще го открият в себе си...

Няма грозни хора сред нас... има различни, които излизат от създадения стериотип за момента на мас медиите... ако по времето на Рубенс са се харесвали жените, които си имат всичко на всички нормални за една жена места... и са овековечени в неговите картини, сега този тип жени се заклеймяват с определения и 'меко казано' биват наричани 'пухкавички'...защо ли? Ами, защото някой някъде е решил, че нормалната жена трябва да изглежда сякаш не е яла нормално от години... да е с височина, която излиза от нормалните стандарти... защото повечето от нас дори не се доближават до завените мерки на един уважаващ себе си модел...

Накъдето и да погледнем около нас - кориците на списанията, вестниците, телевизията... отвсякъде ни заливат с едини и същи лъжи... аз ги наричам лъжи, защото на всички тези снимки на модели - питам кое е истинското в тях - многото грим или многото поправки с Фотошоп... или крайния продукт, който се е получил и не съществува в реалния живот.

Или дори създадения изкуствено имидж за съвременната жена и защо да не и мъж и Как според тях те трябва да изглеждат... идва и въпросът ми – как наистина да растат децата ни здрави в тази наистина нездрава среда?? Как? Всички деца се учат като копират големите... да те точно това правят... те ни наблюдават постоянно и правят това което им се показва, но след като те все още не са си изградили филтър кое е добро и кое не... те копитат ВСИЧКО...

Така и от рано започват да не закусват сутрин, започват да не ядат това или онова... или си изяждат пред нас вечерята и после отиват и я повръщат... защото някой им е казал, че онези какички моделките – хубавиците по списанията, които всички харесват – така правят... а други правят точно обратното - депресират се от всичко това и започват да ядат в неограничени количества, за да притъпят болката от мисълта, че никога... ама никога дори няма и да се приближат до вида на един съвременен модел за красота... а вместо това те са поставени всекидневно на присмех от другите...

Случайно попаднах на това Видео:

Това видео е част от поетата кампания на Dove заедно с организации като Girls Scouts, Girls Inc. и Boys and Girls Clubs, които са се заели с провеждането на така наречените: 'Self-esteem workshops'(Семинари по самоуважение) под мотото:

Всяко момиче заслужава да се чувства красиво.

Ето и няколко от фактите, които те излагат:

Момичетата с ниско самочувствие!

92% от момичетата искат да променят външността си.
57% от момичетата имат майка, която критикува своята външност.
25% от момичетата, ще помислят за пластична операция.
75% от момичетата имат проблеми с яденето, пият, пушат, агресивни са към връстниците си, когато се чувстват зле.

Всяко 7мо от 10 момичета мисли, че не е достатъчно добро или не отговаря на изискванията за външен вид, с постиженията си в училище и във връзките си с приятелите си и семейството им...

Все факти, които не радват нито нас, като родители... нито обществото в което живеем... И се надявам все повече да стават инициативите от този род, все повече да се набляга на истинските и стойностните неща в нашия живот... а не да се дава все зелена светлина на това, което се продава лесно...

Дон Кихот в офиса и извън него?

2009-10-19T11:00:00.000+03:00

Имам проблем – пука ми за това, какво се случва в работата ми и заобикалящия ме свят, какви са взаимоотношенията между колегите ми и хората въобще, удовлетворени ли са колегите ми от работата си, близките ми ( а понякой път и далечните хора) от живота си.

Да, правилно ме разбра – това, че ми пука, е проблем, понеже на много други хора около мен или въобще не им дреме (по някой път си мисля, че дори и за себе си), или не им личи, или просто се притесняват да го покажат.

Е, да, вярно – на мен това буквално ми е и работата, докато на тях - не, ама все пак... Трудно ми е да приема, че много хора, въпреки че явно страдат от дадено поведение, слух, отношение, правило просто си траят или, още по-лошо, позволяват на други да ‘решат’ вместо тях, без да е поискано мнението им. Но това е факт. Все по-често си мисля, че това е проблем на ниво манталитет и мислене и поведение, налагано и подклаждано дълги години, а след това се сещам, че има и млади хора, бездействащи и апатични и пак си се чудя...

Но за да не звуча като мрънкало, ще ти кажа какво правя аз, когато съм решена да действам по даден въпрос, а пък ти прецени дали има нещо полезно за теб при решаване на проблем без значение дали е свързан с отношения с колеги, ръководители или просто познати.

1)
Убеди себе си, че можеш да се справиш и започни с позитивна мисъл и увереност в себе си – в края на краищата, ако ти не си вярваш, как очакваш другите да ти повярват?

2)
В зависимост от ситуацията и проблема, който трябва да се реши, събери всякаква информация, която ти е необходима, за да подплатиш тезата си – говори със заинтересованите страни, събери и писмен материал като кореспонденция, правилници, таблици с данни. Не пропускай да говориш с всички засегнати и да чуеш гледните им точки, току виж в процеса на комуникация се окаже, че проблемът е съвсем различен, или че няма такъв. При анализирането на данните внимавай да не пропуснеш нещо и се съветвай с някой, който разбира по-добре дадената материя, да не станеш за смях като например объркаш ‘сурикат’ със ‘сурогат’.

3)
След събирането на информацията и финалното оформяне на тезата си намери някой ‘спонсор’ – не, не някой, който да те издържа, в случай, че останеш без работа или дом в следствие на по-горните ти действия, а някой, когото да убедиш в идеята си, който да застане зад теб и да те подкрепя, по възможност на по-висока позиция или с по-силна репутация в йерархията, семейството или компанията.

4)
Ако целта ти е да разрешиш междуличностен проблем, никога не използвай негативни твърдения, насочени към личността на човека: ‘Ти не направи това’, ‘Ти сгреши с онова’..., а описвай как се чувстваш ти или някой друг засегнат от действията, поведението, думите на този човек : ‘Почувствах се ужасно, когато не ме подкрепи на срещата’, или ‘Не можеш да си представиш как изглеждаше Ваня след разговора ви в петък’.

5)
Ако се наложи сблъсък в лице в лице, не се шашкай, не повдигай тон, не обвинявай, не си измисляй, дръж се достойно и ако се наложи използвай ‘спонсора’ и, разбира се, всички събрани доказателствени материали.

6)
Ако (или след като) постигнеш положителни резултати гледай да се разбере – не, не че си голяма работа, а че има промяна, че нещата могат да се случват, стига да има кой да ги задейства и отстоява.

7)
И да си голяма работа не очаквай от всички страни да завалят ‘Браво, евала, ти си моя идол’ при страхотни резултати или ‘Ееее, и това е добре’ при по-скромни постижения. Защо? Виж в увода за манталитета...

8)
Направи преглед на стореното и това как се чувстваш – лично при мен най-често се появява едно приятно гъделичкане в стомаха, май физическото проявление на удовлетворението... Ако и ти имаш приятно чувство и смяташ, че си е струвало, повтори упражнението.

Ако пък не ти се занимава, не ти остава нищо друго, освен да се ядосваш на себе си, няма на кой друг.

Diwali. празникът на светлината.

2009-10-18T02:50:00.002+03:00

днес беше специален ден. всъщност говоря за вчера. защото часовника отдавна отброи 12. все по-често ми се случва да отбелязвам събитията пост-фактум. някакво време след като те вече са отминали. но въпреки това, сядам и пиша. очите ми се затварят, но празникът, за който ще пиша си заслужава минутите отделени за него. дори и ден по-късно да се замислим за дълбокия смисъл. е по-добре, отколкото просто да пропуснем да го направим.

Дивали, Diwali, Дипвали, Deepavali е празникът на светлината. още. индийският религиозен фестивал на светлината. един от най-важните. древни празници. празнувани от 7000 години, та чак до нас. нещо като нашата Коледа.

ровя се из google, да разбера откъде идва. и откривам. Deepavali е дума на санскрит, обединяваща в себе си две думички : светлина, някъде я срещам и като огън Deepa, и редица Avali. редица от светлини. огнени редици.

денят на Diwali се мени, според календара. винаги е Новолуние, преди Пълнолуние. след дъждовния период и преди да е дошла зимата.

историите и легендите разказват какво ли не. че в този ден е сватбата на богинята на плодородието Лакшми и бог Вишну. че в този ден бог Рама се завръща триумфално след 14 години изгнание, и след победата си на демона Равана. че на този ден бог Кришна убива демона Наракасутра. на този ден се споменават и богинята на духовната сила Кали, богинята на блаженството от духовното познание Лалита, и богинята на материята, енергията, и мисълта, на трите свята Трипура Сундари.

подготовката за празника на светлината започва 2 дни преди денят X. а празнуването продължава цели 5 дни. всеки един наречен специално. но и до там ще стигна.

по традиция преди празника на светлината Dawali, се купува нещо за дома. индийците вярват, че да купиш нещо за дома е добър знак и носи късмет на дома, а и на обитателите му. домът се чисти, подрежда. отварят се прозорците и се държат отворени, за да може да влезе богинята на здравето и благоденствието Лакшми във всеки дом. вадят се новите съдове. готвят се празнични ястия. правят се индийски сладкиши и бонбони. който символизират речта, и пожеланието е тя да бъде така сладка, като тях. редят се свещи и глинени лампи.

тези малки глинени лампи са наричани Дийа или Дипа. в тях е скрита символика в доза голяма. самата глинена лампа символизира физическото ни тяло, което е преходно. горящото масло в лампата е символ на духновното знание. пламъкът е символ на душата ни, която влизайки в контакт с Универсалната душа, разпръска светлина. съхранявайки пламъка в ума, ние запазваме връзката с Универсалната душа, а това означава, че сме съзнаващи, развиващи се.

ритуалът предполага тялото да се изкъпе с благовонни масла сутринта. и да се облече в нови дрехи. индийките обличат на този ден сарита със златни нишки. златото се явява символ на Златната епоха, епохата на чистотата и хармонията. а старите дрехи са отражение на Желязната епоха, която често срещаме като Кали Юга.

първият ден от празника на светлината Diwali e наречен на богинята Лакшми. за индийците благоденствието не е даденост, а нещо, което трябва да се придобие. те вярват, че благоденствието е резултат от всички добри дела, извършени през миналите животи, или така често говорената карма.

вторият ден е в почит на богинята на духовната сила, Кали. молейки се, желаем да премахнем мързела и злото от живота си.

третият ден е последният ден от лунния календар. палят се лампите, символ на знанието.

четвъртият ден е първият ден от лунния календар на новата религиозна година. всички сметки се приключват, и се отварят новите счетоводни книги.

петият ден се почита древният индуски крал Бали. Бали разрушава вековните философски традиции на обществото. но той е запомнен още с щедростта си. и със стремежа си да види доброто у всеки, включително и у враговете си.

Дивали, Diwali, Дипвали, Deepavali е символ на победата на светлината над тъмнината, на знанието над невежеството, на истината над лъжата, на доброто над злото. в дните, в които се празнува празникът на светлината : всяко действие, мисъл и чувство имат дълбок духовен смисъл.

остава да го открием.
дали сме християни, католици, мюсюлмани, евреи, хиндуси, будисти. празниците без значение от религията са ни дадени, за да ни замислят. за да ни откъснат от всекидневния ропот и да насочат погледа ни навътре към душата, към светлината в нас.

запали свещичка, и поднеси си нещо сладко.
че да ти тръгне новата година.
по най-добрия за теб начин.

The Fun Theory. доказано работи.

2009-10-17T00:00:00.005+03:00

нещичко, което ми се при-иска да споделя.

още една голяма идея, измислена от хора. етикетът изисква да спомена конкретните хора рекламната агенция: DDB Стокхолм.

те са в основата на новата кампания на Volkswagen * The Fun Theory * на български тя би звучала като Забавна Теория, и тя е точно такава. поредица от експерименти, заснети на видео. чиято цел е да изтестват, дали хората променят обичайното си поведение, ако им се поднесе един по-забавен Свят.

видеото, наречено Piano Stairs, или Пиано Стълбище. за броени дни достига публика над 1 милион в YouTube. защо ли?

заснетият в него народен експеримент е прост. стълбището в метрото бива превърнато в Пиано. всяко стъпало си има свое звучене. стъпиш ли на него, разбираш какво е. изкачвайки се, правиш твоя си собствена музика.

под-идеята е да се предвизвика народа да ползва стълбите, вместо ескалатора. експериметът е повече от успешен. 66% повече. народ предпочита стълбите. отколкото преди Пианото да стане част от стълбището на метрото. забавната теория. работи!

fun is the easiest way to change people’s behavior for the better.

чудиш се, къде е общото между пиано, стълбище, метро < и > немската кола на народа Volkswagen. на пръв поглед > общо няма. едно VW в края на видеото. това е всичко. и все пак. логото се разнася из цялата Мрежа. милиони хора ще завъртят видеото. а то пък ще задейства позитивните им асоциации с марката VW.

не е ли това, новият начин, новата реклама? в търсене на забавното!
историята не свършва тук. очакват се нови забави на видео.
с участието на VW.

тези дни и една друга идея, боде очите ми из софийските улици.
но за нея другият път. че вече е време за сън. ..

Една съботна разходка

2009-10-15T20:00:00.004+03:00

Някоя и друга идея за културна разходка в събота, из София.

Какво: Есенни срещи с растенията.

Във връзка със 140 годишнината от основаването на БАН от 15 до 18 октомври в Ботаническата градина при БАН ще се проведат ежегодните Есенни срещи с растенията. Можеш и да се консултираш със специалисти и да избереш измежду 500 вида растения за твоя дом или градина!

Къде: Ботаническа градина на БАН.
Разположение и транспорт: Градината се намира в подножието на Витоша, над Околовръстния път между бул.България и бул.Черни връх (Драгалевско шосе). Автобус № 111 - спирка Вилна зона Киноцентър и Автобус № 64 - спирка Киноцентър. Достъп с лични автомобили: само от локалното платно на Околовръстен път, от посока Люлин → Младост.

Кога: 15 - 18 октомври 2009.
Работно време: от 10 до 17 часа.

Какво: Изложба Ние и Те - Те и Ние на скулптура Павел Койчев.

Павел Койчев е роден на 30 май 1939 г. в София. Завършва художествена гимназия и скулптура в Художествената академия. Има реализирани десетки самостоятелни изложби, проекти, и участия в представителни изложби у нас и в чужбина. Носител е на награди на името на Иван Лазаров и Марко Марков. Правил е изложби в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и другаде.

През последните години той предизвика особен интерес с избора на нетрадиционни места за показване на проектите си, понякога разположени сред природата далеч от София: Градежът и Водна паша, както и няколко странни изложби в центъра на столицата: Стадото (2000), Обиталището (2001), Складът (2002), Градът (2004), Къщите, лятото, морето (2005), Скулптури от оникс (2006), Високомерна разходка (2006), Преносителят (2007).

Къде: галерия Индустриална 11, Орландовци, София (бивш Хладилен завод).

Кога: открита на 14 октомври 2009.

Какво: Изложба Orbis Pictus, или врата към света на творческата човешка фантазия.

Вдъхновена от чешкия хуманист и мислител Ян Амос Коменски, който считал любопитството към света за основа на всяко знание, държал ученикът не само да слуша, запомня и повтаря, но и да участва активно в процеса на обучение. Като буквална илюстрация на тази му вяра сфери, кълба, колиби с пипала и хоботи, огледала, причудливи форма и странни механизми активират въображението на посетителя.

Къде: галерия Райко Алексиев, ул. Раковска 125

Кога: до 26 октомври 2009.
Работно време: вторник – неделя от 11:00 до 19:00

Какво: Изложба Берлинската стена и нейните подобия по света.

Къде: Френски институт, ул. Дякон Игнатий No 2

Кога: 15 - 19 октомври 2009.
Работно време: в работни дни от 10:00 до 18:00, в събота от 10:00 до 15:00.

Света Петка, 14 октомври

2009-10-14T04:21:00.014+03:00

Днес, 14 октомври, Православната църква почита Света Преподобна Параскева - Петка (Търновска). Тя е почитана и обичана не само в България, но и във всички православни страни. На нея са посветени много храмове и църкви.

Света Петка живяла през Х - ХI век. Родена е в град Епиват (Тракия) на Мраморно море. Израстнала в семейство на заможни българи. Брат й приел от рано монашеството и дори стигнал до архиерейски сан. От малка обичала да помага на бедните, подарявала им дрехите си и заради това родителите й често и се карали, а тя все им отвръщала с думите : Иначе не мога да живея!

След смърта на родителите си, тя раздала имуществото им на бедните и се отдала на монашество и аскетизъм. Отначало живяла в Цариград. След това прекарала 5 години в пост и молитви в Ираклийското предградие, при усамотения храм Покров Богородичен. После отишла да живее в светите земи на Палестина. Осъществила и мечтата си - да посети и да се поклони на Гроба Господен, както и да посети местата, в които е живял Божия син. Останала и живяла в Йорданската пустиня почти до края на живота си. Последните 2 години от живота си прекарала сама в родния си Етиват. Казват, че нейните мощи са чудодейни - изцелили са безброй тежко болни от неизлечими болести, помагнали са на слепи да прогледнат, на други да проходят...

От съборния храм Свети Апостоли по заповед на цар Иван Асен през 1238 година, мощите на Света Петка са пренесени в Търново в храма Преподобна Петка, който бил специално построен в нейна чест. През 1393 година турците превземат Търново и затова мощите и биват пренесени във Видин. Три години след това, когато и Видин пада под турско владение, светите й мощи са пренесени в Сърбия. Там те остават до 1521 година, когато Сюлейман Великолепни превзема Белград и изпраща мощите й в Цариград. След повече от столетие през 1641 година биват преместени от Йон Василий Воевод в град Яш, Румъния, където се намират и до ден днешен.

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към Света Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава Петък. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята Света Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със Света Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден. Света Петка се смята за покровителка на децата и овчарите.

С празнуването на деня на Света Петка - Петковден, започват зимните календарни празници. На този ден освен, че се отбелязвал края на стопанската година, но и започвала подготовката за дългата зима. В чест на светицата се извършвали най-различни традиционни обреди. Правели се наречени курбани, служби за здраве, сборове, освещавали се къщи, жените раздавали питки за здраве. На курбаните се колели само мъжки животни, а при освещаването на къщите стопаните оставяли на прага сито, за да могат в него гостите да пускат пари и кокоши пера - за лек, спорен и заможен живот.

От този ден се разрешавали годежите и сватбите, забранено било извършването им в петък, защото това бил денят на кръстната смърт на Христос. На този ден също са се правели и първите зимни (момински) хора. На които са се хващали всички несгодени моми.

Старите хора са вярвали, че 12-те дни след Петковден до Димитровден са лоши (нечисти) дни и не бива да се подхваща нищо ново, да не се шие, тъче, сее - за да не донесе нещастие в къщата.

Приятен ден и честит празник на всички именници!!