Сайтът на Една Жена

Не остарявай, Любов!

2009-11-22T21:12:00.002+02:00

HЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Въведение Богородично, 21 ноември

2009-11-21T09:00:00.007+02:00

Църковен празник - Въведение Богородично, Въвеждане на Пресвета Богородица в храма,

Ден на християнското семейство и християнската младеж

Народен празник - Мратинци

Днес, 21 ноември, Православната църква празнува Въведение Богородично. Честването на празника е започнало в края на 1 век.

След като Дева Мария навършила 3 години, родителите и я въвели тържествено в Йерусалимския храм, за да бъде посветена в Бога. В храма била посрещната и благословена от първосвещеник Захария - баща на свети Йоан Кръстител. Така родителите и изпълнили даденото обещание, което те направили преди да се роди дъщеря им. Дева Мария живеела в храма заедно с другите посветени на Бога девойки, със странници придошли в храма и с вдовици, които служели там. След време дошла и майка й, света Ана. Но останала с Богородица за кратко време, защото много скоро след това починала. Според традицията, след като девойките достигнели необходимата възраст за женитба, те трябвало да напуснат храма и да се върнат към светския живот и да се омъжат. Но Дева Мария отказала, поради желанието си да се посвети изцяло на Бога и да не встъпва в брак с никой. Затова по внушение на Светия Дъх, свещенниците в храма я омъжили за един от роднините на нейното семейство, възрастният Йосиф, като той трябвало да уважи обета даден от пречистата Мария пред Бога, и да я покровителствува.

Затова на този ден Православната църква отбелязва днешния ден като Ден на християнското семейство и младеж, за да напомни на родителите, че трябва да възпитават децата си в спазване на нормите на поведение, които са им необходими за да живеят в благочестие. В послушание към родителите си и чистота на нравите им.

На този ден родителите водели децата си на църква за да се помолят за здраве и благоволение за семейството си. След това вечерта се събирали за да отпразнуват празника в тесен семеем кръг само родителите с децата, които все още не са стъпили в брак. На трапезата те слагали - червено вино, питка и гозба. Като след това те не разтребвали масата, а я оставяли до сутринта неразтребена за да може като дойде Богородица и тя да яде и да благослови дома и семейството.

Според Православната църква и традицията, Въведение Богородично поставя началото на коледните пости.

Семейството за Българина винаги е било свято и в него той е намирал опора, подкрепа и радост в най-трудните моменти от живота му. Затова нека на този ден всеки от нас да остави настрана проблемите и тревогите си и да се наслади на деня и да го отпразнува с най-близките си.

Да ни е честит празника на всички!

Мъдростите на Мечо Пух

2009-11-21T08:37:00.028+02:00

В събота сутрин, въпреки че съм на работа, ме е обзело едно особено настроение. Не е единайсетчасово (защото вече закусих :) ами по-скоро носталгично, по разни любими детски книжки като Мечо Пух, например. И за да ти е хубав и усмихнат денят, ти пускам няколко незабравими цитата от този сладък герой - Мечо Пух.

Защо точно от него ли? Ами защото всеки от нас рано или късно открива неговата прелест (при мен си беше баш късно...), а и всеки притежава по едно или няколко от неговите качества. Както Мечо, така и ние честичко сме лакоми, но и добри и услужливи, верни приятели, готови за пакости и приключения, но и за благородни дела.

Ето един гениален извод от дълбоките размишления на Мечо Пух:

"Щом се чува жужене, значи някой жужи, а единствената причина, която знам да жужиш е, че си пчела.
А единствената причина, която знам, да си пчела е, че правиш мед.
А единствената причина да правиш мед е, че аз го ям."

Следва още по-забележително прозрение:

"Ако тръгнеш за мед с балон, най-важното е да не те усетят пчелите. Ако балонът е зелен, те може да те помислят за част от дървото и да не те забележат, а ако е син, ще си помислят, че си част от небето и пак няма да те забележат.

(Прасчо съвсем уместно се намесва: "Няма ли да забележат теб под балона?)

И следва съвсем логичен отговор.

"Може би да, а може би не. То с пчелите никога не се знае какво може да се случи."

А от следващия откъс можеш само да се поучиш какво да правиш като си тъжен. Това е епизода, в който Кристофър Робин светва мечо Пух, че той и Прасчо са обиколили гората няколко пъти в търсене на въображаем враг, като стъпките, които са преследвали, всъщност са си лично техни.

"Мечо: Бях Глупав и Заблуден. Аз съм Мече без капка Ум.
Кристофър Робин: Ти си най-хубавото Мече на света.
Мечо Пух (с надежда и грейнало лице): Така ли?...Както и да е. Почти стана време за обяд. (и се прибира да обядва.)

И може би най-любимият ми диалог:

"Прасчо: Като се събудиш сутрин, Пух, какво си казваш най-напред?
Мечо: 'Какво има за закуска?' Ами ти, Прасчо?
Прасчо: Аз пък си казвам: 'Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес.'
Мечо: Че то е същото."

За завършек, (макар че има още много други страхотни прозрения на Мечо и неговите приятели, които ще трябва да ти припомня някой друг път) ще те запозная с мислите, които мъчат Мечо Пух - оплаквай ми се после, че имаш сложни проблеми за разрешаване...

"Във понеделник, ако е горещо,
ме занимава ей такова нещо:
дали е вярно, или не е то
какво кое е и кое - какво?

Във вторник, вънка щом е неприятно,
във мен напира чувство необятно:
че надали е някому понятно
дали са тез онез или обратно.

Във сряда, щом навън е пек и зной,
макар да съм изпаднал във покой,
въпросче гложди пак акъла мой:
а кой какво е и какво е кой?

В четвъртък, почне ли се да вали
и запълзят ли влажните мъгли,
разбираш мигом ти като че ли
чии са тез, ала онез - чии?

Във петък..."

И тук вече е твой ред, за петък, събота и неделя.

Приятни, между другото.

Nina Ray : НАИСТИНА ЖЕНА

2009-11-19T19:00:00.009+02:00

седя пред празния екран и умувам откъде да започна. ще пиша за първата {не}обикновена жена. една от жените на България. нямам модел, който да следвам. и ми е едно объркано в главата. това няма да е биографична справка. нито интервю. а моята история за срещата ми с една жена.

и най-лесно ще е да започна. от самото начало. срещнах НИНА (Nina Ray) първо в писмата. пишехме си. около блогa срещнах много жени така. симпатията ми бе мигновена. нещо ме привлече в нея. глътката свежест. оптимизъм. позитивен заряд.

и да минавам нататък. наговорихме се с НИНА да се видим в чайната на Гладстон. бях гледала снимки, и знаех, че пред мен ще застане една красива жена. и да, пред мен седна на възглавницата едно крехко, нежно създание.

мисля, и двете си бяхме предвидили нещо като час за срещата. но всъщност останахме многооооо по-дълго. мисля беше, около 3 часа. пихме чай. хапнахме супичка. споделихме залък хляб. и говорихме. безспир. така, както само две приказливи жени могат.

НИНА е Консултант по Щастие. {да, правилно прочете.} тя е първата, която познавам. един ден, сигурно ще са много. трябва да видиш как грейва лицето й, когато произнася думичките. Консултант по Щастие.

в свят, който преследва щастието, и всеки ден нова рецепта намира. {нещо като диетите. всеки ден по една нова.} преследваме щастието, като котето опашката си. и повече от всякога, имаме нужда от помощ. имаме нужда някой да ни насочва, да ни показва очевидното. което е под носа ни, а сме забравили, че е там.

разпитвах я. за какво ли не. говорихме си за коучинга. навлизащо с бясна сила понятие. което иде от любимия ми английски. ако трябва буквална да съм, тренирам. {коучингът е събирателно понятие за набор от техники, чрез които да намериш твоя си път и твоя си начин за достигане на целите, както и да откриеш нови навици и умения.}

говорихме си за емоционалното освобождаване. също и за скритите ни ползи. как самосиндикално избираме да сме болни, тъжни, нещастни. разговорът вървеше без посока. започвахме една тема и минавахме на друга. въодушевявайки се една друга от историите си.

дотук се движа само по повърхността. време е да се потопя. нещото, което ни събра с НИНА на една маса. е семинарът НАИСТИНА ЖЕНА.

за части от секундата, когато за първи път се сблъсках с идеята, през съзнанието ми мина: но аз съм жена, истинска, наистина. природата ми е женска. и в следващия момент се сетих, как се извинявам за силата си. как честичко се изправям срещу света, като един истински мъж. после си припомних не една или две случки, в които аз съм изземвала ролята на мъжа до мен, и без да искам съм го подтискала. как тичането ми от сутрин до вечер ме е направило агресивна, как не се плаша да ругая поредния некадърен шофьор, та бил той и жена. как дори и след 30 години на таз земя, все още се питам защо мъжете мълчат. и как да им изтръгна мислите, и те да се превърнат в думи, които аз да разбера, без да търся двуякото им значение. и ей такива. как се лутам между женското и мъжкото в мен.

та, така. семинарът е само за жени. жени, които искат да открият баланса, хармонията вътре в себе си. които искат да общуват по-леко с мъжете. които искат да се избавят от натрупалото се в тях напрежение, от вечната борба на мъжкото и женското начало в тях.

{иска ми се да бях научила всичко това, преди много години. още докато бях малко момиченце. щях да си спестя многото въпроси и големите дози сълзи.} след това мое кратко лирично отклонение. да се върна на днешната жена.

НИНА е човекът, който стои зад семинара НАИСТИНА ЖЕНА. тя е жената, която ни учи да се вслушваме във вътрешния си глас. да открием скритите си желания и да посегнем към тях, за да ги получим. учи ни да получаваме любов. {ахъ, точно така. признай си, колко си добра в даването. и как честичко играеш ролята на съвременната Пепеляшка. която не вярва, че заслужава да бъде глезена, прегръщана, обичана.}

не съм добра в терминологията, но въпросният начин за достигане до всички тези, така важни неща. е невро-лингвистично програмиране. метод, чрез който се учим да чуваме вътрешните си желания и нужди.

и той е само един от многото, които НИНА използва в практиката си. а и в семинара. този и другите, които води. само за статистиката, ще изброя някои от тези, за които с нея си говорихме : терапия чрез изкуство, или арт терапия, работа с тяло или oвладяване на езика на тялото, психодрама, енергийна психология, учене чрез преживяване и хипнотерапия.

да си призная, всички тези начини са замаскирани зад прости, лесни, приятни игри. аз му казвам : учене чрез игра. не ти е нужно да знаеш какво точно се случва, просто играеш, участваш, и участвайки откриваш парченца от себе си. припомняш си забравени мигове на щастие.

на няколко месеца НИНА прави женския семинар. когато я питах, чисто прагматично по мъжки, какво научават жените след 3 дни прекарани в игри. тя ми се усмихна, и каза : учим се как да вървим. тя имаше предвид буквално. че жените преоткриват освен всичко друго и женската си чувствена походка. но на мен някак в миг ми проблесна. ми да, това е. видях пред себе си жената, която харесвам, по която се заглеждам на улицата. жената, върху която работя всеки ден. видях я как кърши снага по улицата, излъчвайки увереност, а и спокойствие. всичко в нея говори, че е доволна и щастлива, там, където е.

и задълбахме по темата с НИНА. та, жените, се учат как да са уверени, спокойни, да приемат силата си и да я изваждат на бял свят без излишна агресия. учат се как да говорят на език достъпен за мъжете, така както биха ги разбрали и биха им дали това, което искат. и да, учат се как да откриват грешките, а и страховете си, да се изправят срещу тях и да ги елиминират.

аз съм си любопитка и питах какво ли не. питах какви жени ходят на семинара. отговорът на НИНА бе : като нас, търсещи души. жени, които искат да се развиват. да бъдат добри, спокойни, уверени. които са готови да се учат от грешките си. и да вървят напред.

време е да кажа и за поуката на тази приказка. никак не е случайно, че точно НИНА РАЙЧЕВА е първата сред жените на България. точно тя ме наведе на мислите за българките, които just do it. които успешно съвместяват мъжкото и женското. че е хубаво да можеш всичко, включително да си смениш крановете в банята. хубаво е да си независима и силна. а още по-хубаво да знаеш кога да спреш и да оставиш на мъжете около теб, да се почувстват истински мъже. да им дадеш поле за изява.

има и още. възхитих се на хъса й да помага на жените, на тийнейджърите, на мъжете. да ги води по пътечката на щастието.

и само още едно за последно. Намери си работа, която ти харесва, и никога няма да ти се налага да работиш. казал го е Конфуций. и с пълна сила НИНА го е приложила в живота си. начинът, по който говори за работата си, е заразителен. и си го пожелавам на себе си, а и на теб, на всички нас. жените на България.

разказах каквото аз видях и усетих. едно парче от пъзела НИНА РАЙЧЕВА или още НИНА, или Nina Ray. както и да я наречем, тя е нашия Консултант по Щастие. ще я откриеш в интернет на адрес www.nina-ray.com и във Faceboook.

жените на България

2009-11-18T12:00:00.001+02:00

мислих си аз. каква поредица нова искам да споделя.
не мина много време. и идеята сама дойде.

аз съм жена. определям себе си като обикновена жена.
с емоциите. с мечтите. с желанията си. с историите си.
но всеки ден животът ме среща с {не}обикновени жени.
жени, на които се възхищавам, от които се уча.
жените на България. без възраст. без ограничение.

и така. вече почти го изрекох.
жените на България.
е най-новото в Сайтът на Една Жена.
съвсем логично. и напълно на място.
жени ще пишат за други жени.
и търсейки уникалното в другите. ще откриват и себе си.
поне за сега, аз ще почна. пък после какво ще стане.
то само ще си се нареди.

заредена с емоция. сядам да пиша за първата жена.
подкрепи ме, с коментарче. кажи ми какви жени, срещаш ти.
и как ще е по-забавно да го направим.
като лексикон ли. или като разказ. приказка.
приемам идеи.

ПРАВИЛАта НА МАГЬОСНИКА

2009-11-17T16:00:00.004+02:00

ще започне отдалеч.
но накрая ще достигна там, където всичко започна.

не си падам по фентъзи. признавам си. без бой.
обаче. фентъзи или не. всяка книга. всяка история се базира на нещо истинско. нещо, което е около нас. {общо}валидно. криминале или фентъзи. навсякъде ще го намериш. стига да го търсиш.

и обратно при фентъзито. това, което привлече вниманието му.
THE SWORD OF TRUTH. МЕЧЪТ НА ИСТИНАТА. поредица.
с автор ТЕРИ ГУКАЙНД. TERRY GOODKIND

и защото за мен бе нещо ново. и непознато.
разрових за историята. героите. всичко, което открих.

и така. накратко. историята започва в едно малко селце. бащата на Ричърд Сайфър е убит. а неговата цел оттук нататък е да намери убиеца на баща си.

съдбата го среща с мистериозната Калан Амнел. последната Майка-Изповедник, която е наследила от предците си способността да {докосва} със силата си. {докоснатият} признава всичко, което е извършил, под влиянието на магията й. пламва любов, но и нещо повече. Калан става причината Ричард, да открие истинската си същност. че той е първия магьосник-воин, роден през последните 3000 години. а призванието му е Търсач на Истината. а оръжието му Мечът на истината.

но преди да намери себе си, Ричърд трябва да научи Първото Правило на Магьосника. а после и Второто. и Третото.

тайните, за разбулване, са много. истината е една, и причинява болка. Ричард, избраният Търсач, заедно с красивата и загадъчна Калан, и могъщият магьосник Зед ще се изправят срещу злият магьостник Мрачния Рал, за да спасят света от злото.

това е историята. появила се и на екран преди година. под формата на сериал с игралното име. Legend of the Seeker.

и най-после стигнах до там. откъдето се появи интереса ми.
онези, правила на Магьосника, който Ричърд трябва да научи.

ПРАВИЛАта НА МАГЬОСНИКА

първото правило на МАГЬОСНИКА
Хората са глупави.

второто правило на МАГЬОСНИКА
Най-добрите намерения могат да причинят най-големи вреди.

третото правило на МАГЬОСНИКА
Страстите управляват разума.

четвъртото правило на МАГЬОСНИКАа
В прошката има магия. Магия, която лекува.
В прошката, която даваш, и повече в прошката, която получаваш.

петото правило на МАГЬОСНИКА
Гледай какво правят, а не само какво казват другите, защото по делата личи лъжата.

шестото правило на МАГЬОСНИКА
Единственият суверен, който можеш да си позволиш да те управлява, е разумът.

седмото правило на МАГЬОСНИКА
Животът е бъдеще, не минало.

осмото правило на МАГЬОСНИКА
Талга Вастернич: Заслужи победата!

деветото правило на МАГЬОСНИКА
Противоречия не съществуват. Нито отчасти нито изцяло. Да вярваш в противоречия означава да изоставиш най-ценното, което притежаваш, разума си.

десетото правило на МАГЬОСНИКА
Да извръщаш съзнателно глава от истината е предателство.

единадесетото правило на МАГЬОСНИКА
Правилото на всички правила. Неписаното правило. Правилото, за което никой не е казал и дума от зората на историята. Никой никога не го е споменавал, никой никога не го е записвал. Но Баракус е искал да ти каже, че именно това е тайната за използването на силата на Магьосника воин. Единственият начин да ти подскаже какво е имал предвид е да ти даде ненаписана книга, за да те подсети за ненаписаното правило.

разговори за мъже.

2009-11-17T00:30:00.001+02:00

бях навън. да се видя с разни приятели. с един мъж. с една жена. с друга жена. да хапнем и да поприказваме. после се прибрах. но защото сънят отдавна е избягал. след многото кафета. и огромни дози спагети. пак си говорим. с друга жена. и пак за мъже става дума. тази тема няма край. какво ка'за. какво на'прави. а според теб той дали ще ...? а ще се прибере ли? а ще дойде ли? ще го срещна ли? ..

разказваме си истории. после ги анализираме. после пак си ги разказваме. и така може до безкрая да въртим и сучем. че темата е интересна. няма спор. че и дума не може да става да говорим за работа, пари, .. или пък грип. то е ясно. темата е мъже, секс, любов. горе долу в този ред.

колко повече говорим, толкова повече схващам нещо.
губим много време, не че не е приятно време, но все пак е доста. в анализиране какво всъщност е имал предвид някой. като е казал еди си какво. какво всъщност е скрито зад думите. и как точно да му отговорим.

всичко е много просто. ако той е казал нещо. то е баш така, както го е казал. а ако пък си мълчи и нищо не казва. значи няма какво да ни каже. еднозначно е на : не го е измислил все още. щом го измисли, ще ни го каже.

ако ти се струва, че прекалено много опростявам нещата.
ако държиш да получиш подробни обяснения. защо? защо?

тогава, давай, чети наред. има много примери и обяснения.
в историята за Мъжкото мълчание.
в съветите за любовта, раздялата, мъжете на Една Баба.
в размислите за Любовта и Ината, и Драматизирането.

думи за приятелството. и приятелите.

2009-11-15T22:00:00.005+02:00

Какво е приятел? Една душа (живееща) в две тела.
Аристотел

Приятелството е най-трудно за обяснение. То не се учи в училище. Но ако не проумееш значението на приятелството, едва ли ще научиш нещо за света.
Мохамед Али

Шест признака обрисуват приятелството : да вземаш, след това да даваш, да се разкриваш и да питаш, да вкусваш и да угощаваш.
из Панчатантра

Приятелството винаги е сладък дълг, никога - задължение.
Халил Джубран

Едно от най-красивите качества на истинското приятелство е да разбереш и да бъдеш разбран.
Сенека

Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.
Атанас Далчев

Върховното предимство, облекчение и утеха на приятелството е, че не е необходимо да обясняваш.
Катрин Мансфийлд

На приятеля се пада дългът да е с теб, когато грешиш. Защото, ако си прав, всеки ще те подкрепи.
Марк Твен

Някой хора влизат в живота ни и бързо излизат. Други се настаняват за малко и оставят следва в сърцата ни, и ние вече никога не сме същите.
Флавия

Това е най-хубавото нещо - да се смееш с някого, защото едни и същи неща са смешни и за двамата.
Глория Вандербилт

Приятел е този, който остава, когато целият свят си тръгва.
Албан Гудиър

Вярата и сигурността, че приятелите ще ни помогнат, помага повече от самата помощ.
Епикур

С моя приятел споделяме всички проблеми. Често не успяваме да ги решим. Но това, че сме един до друг, готови да се изслушаме, е единствената помощ, която ни е нужна.
Линда Макфарлан

Приятелят може да ти каже неща, които не искаш да признаеш сам на себе си.
Франсис Уорд Уийлър

Приятел е човекът, с когото мога да бъда искрен. С него мога да мисля на глас.
Ралф Уолдо Емърсън

Моят най-добър приятел е този, който изважда на показ най-доброто в мен.
Хенри Форд

Приятелите притежават нещо, което на теб ти липсва, може би оптимизъм. Вдъхват ти увереност, че докато сте заедно, всичко ще е наред.
Беси Хед

Да познаваш някого някъде, с когото знаеш, че се разбирате, въпреки разстоянията и неизречените мисли - ето това превръща земята в рай.
Йохан Волфганг Фон Гьоте

Приятелят те познава изцяло, и въпреки това те обича.
Неизвестен автор

красиви думи.
чета ги отново, и отново. и си мисля. че в каквито и думи да облечем приятелството, то е нещо, което ти или аз не е като да не познаваме. хора влизат и излизат от живота ни. един непрекъснат кръговрат. дали ще ги накичим с етикети. приятели са тези, пък онези не са. заклеймявайки едните и другите, обричайки себе си, а и тях на едни и същи повтарящи се грешки. избор имаме. наш си е. всеки един от нас, има правото да бъде какъвто си пожелае. и когато изпълни мисията си, срещата ни да приключи. от това, по-нормално няма.

но друга ми беше идеята. когато тръгнах да търся думите за приятелството. че хората покрай нас. хората, които привличаме. са огледалният образ на самите нас. и нашите търсения.

< Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти. >

Фатално или не - ти избираш

2009-11-13T09:00:00.003+02:00

Отново е Петък и отново е 13ти - последният от трите през тази година (февруарски, мартенски и ноемврийски). Дали ако в годината има повече от един такъв, нарочен за фатален или нещастен ден, можем да я определим като нещастна, или фатална година? Ти как мислиш?

Отдадох нужното внимание на предходния Петък 13ти и наистина вярвам, че ако сме позитивно настроени, ще бъдем застраховани срещу лошия късмет! Моника също ни даде доста интересна информация за този ден, която можеш да си припомниш от {тук}. Натали пък ни е подбрала някои добри и някои лоши суеверия, които можеш да видиш {тук}.

Предполагам, след като са се запазили до днес, че суеверията имат своята роля в живота. Все пак са или 'за щастие', или 'за нещастие' и вероятно имат отношение към категориите добро и зло. Възможно е предишните поколения да са искали да ни предпазят от някои неща, макар и предадени ни в тази форма. Но дали е така, или иначе... никой не може да бъде напълно сигурен.

Още при първия Петък 13ти тази година, след като направих справка колко още такива петъци ни очакват, се замислих дали наистина ще ни се случват повече лоши, отколкото хубави неща. И пак стигам до извода, че е въпрос на избор. От теб зависи как ще приемаш случващото се; дали ще виждаш чашата наполовина пълна, или наполовина празна; дали, когато една врата се затвори, с интерес ще отваряш следващата; дали ще сееш усмивки; дали ще вярваш и в какво...

За мен тази година е меко казано невероятна! Намерих приятелки - нещо безценно! Започнах да пиша тук и ако успея да усмихна, и да повдигна духа на някого, чувството е уникално! Всеки ден се намира по нещо, а понякога и повече неща, които да ме зарадват... Получих и най-благата вест, че ще бъда мама! Май се намирам на срещуположния полюс на фатала, какво ще кажеш?!!

И все пак понякога се случва някой да се опита да ми поднесе капка негативизъм, дали под формата на прието от него суеверие, или просто защото е крив човек. Първото суеверие, с което се сблъсках, когато се потвърди, че чакам бебче беше, че не се казвало до третия месец... Много забавно ми стана, защото вече към десет човека знаеха. Реших, че за мен не важи. Следващото пък беше на другата крайност - няма да криеш, няма да мълчиш, защото детето ще се роди нямо. Иди, че разбери, ако решиш да спазваш кое е правилното, в кое има истина... Друго ми обясняваше, че като отида на гости не трябва да сядам на косместа булана, кой знае по какви причини, обаче чували били, че не е на хубаво. А направо се вбесявам, като ми заяви някой, че за 'нероден Петко' нищо не трябва да се прави, купува... Обикновено правя това, което чувствам, че е правилно за мен, ако разбира се не вреди на някой друг. Радва ме да мисля за малкото човече, да се подготвям за него, мисля си, че то също усеща нетърпението и желанието, с което чакат появата му! Защо някой си мисли, че бих позволила да ми отнеме тази радост, или да ми натресе своите вярвания или убеждения?

Ти мислиш ли, че днес ще бъде нещастен ден? Ако го вярваш наистина - такъв ще бъде!

Обаче, ако искаш да е щастлив, можеш да го направиш такъв! С повод, или без повод, мисля че не е толкова трудно. Все пак е и последният работен ден от седмицата (поне за повечето от нас), можем да си го направим специален. Сещам се за доста начини, а ти?

Желая ти достатъчно.

2009-11-12T10:00:00.004+02:00

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза:

- Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко.

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.

Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.

- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза Желая ти достатъчно. Мога ли да попитам, какво означава това?

Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме Желая ти достатъчно, си пожелавахме достатъчно хубави неща в живота, които да ни помагат.

Той се обърна към мен и продължи, като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.
Желая ти достатъчно болка, че и най-малките радости в живота
да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш.
Желая ти достатъчно Здравей, за да ти дадат сили
за последното Довиждане!

Той се просълзи и се отдалечи.

Желая Tи Достатъчно. толкоз кратко. а казва всичко.

Свети Мина, 11 ноември

2009-11-11T07:35:00.012+02:00

Църковен празник - Св. мчци Мина, Виктор, Стефанида и Викентий

Народен празник - Дзверинден, Мратински нощи

Днес празнуват именниците : Милан, Мина, Минка, Минко, Минчо, Виктор, Виктория, Викентий

Днес, 11 ноември, по стар стил 24 ноември, Православната църквата почита Св. мчци Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.

Свети мъченик Мина Котуанский бил египтянин, живял през II век. Служил във войската разположена в Котуанската област, под ръководството на Фирмилиан по времето на императорите Диоклетиан и Максимиан. По тяхна заповед християните били преследвани, измъчвани и убивани. Мина, който изповядвал Християнската вяра, не желаел да гледа и участва в избиването на невинни хора заради тяхната вяра. Затова се отказал и напуснал армията и се оттеглил в планините. Той предпочел да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал из планините и пустинните места. С пост и молитва изчистил душата си и следвал Божествения закон.

Когато решил да се завърне обратно бил заловен, жестоко измъчван и обезглавен в 296 година. Тялото му е хвърлено в огън и изгорено. Останките му биват събрани и пренесени от вярващите в град Александрия и погребани с почести.

Св. Мина е смятан за чудотворец, че лекува редица страдания, дарява с рожба и намира изгубено или откраднато. Смята се за защитник на женската чест, щастливия семеен живот и покровител на семейството.

Св. Виктор (означава победител на латински) бил войник по времето на император Марк Аврелий Философ, и той както Св. Мина не бил съгласен с гоненията и мъченията на които били подложени вярващите християни. Той не криел вярата си и затова бил подложен на жестоки мъчения.

Стефанида била 15 годишна, християнка и съпруга на един от мъчителите на Виктор. Ставайки свидетел на неговите мъчения, тя открито заявила, че вярва в Христос и не се страхувала да слави подвига на Виктор с думите: 'Блажен си ти, Викторе, блажени са твоите страдания за Христа, благоприятна е на Бога твоята жертва като жертвата на Авел, защото от праведно сърце си Му принесъл самия себе си! Бог те е приел така, както някога праведния Енох, когото взел от земята в рая, та да не вкуси от временната смърт. Ти си праведен като Ной, изпълнен с благи дела и най-свят сред народа си...', заради тази и постъпка и тя била подложена на мъчения и обезглавена заедно с него. Честните останки и на двамата са погребани в Дамаск.

Св. Викентий бил дякон във Валенсия, Испания - мъченически убит в 235 година при император Диоклетиан.

От днес по народния календар започват Вълчите празници, затова и днешния ден се казва Дзверинден. Тези празници са свързани с наближаването на зимата и бесуването на вълците. За нашите предци, зимата била вълче време. Затова те смятали вълка за символ на зимата, смъртта, мрака, дивата природа и за тях той бил връзката с отвъдното и божеството на гората. Според стари вярвания - вълка е дете на Дявола, а кучето на Господ. Поради тези вярвания и реалната заплаха, която той е представлявал за хората и техния добитък са се извършвали различни обреди.

По времето на тези Вълчи дни - жените не предяли, тъчали или шиели дрехи от вълна, и ако не се спазвала тази традиция, се смятало, че вълци ще изядат овцете. Не се излизало през нощите на тези празници, защото се смятало, че е опасно и хората можели да се разболеят от тежка болест. Най-важната забрана била: да не се произнася името на вълка, а да бъде наричан с други имена.

Днес започват и Мратинските нощи, които продължават до 21 ноември. Смятат се за по-лоши дори и от Мръсните дни, защото през този период, хората можело да се разболеят от тежки болести. През тези дни жените не кроели, кърпели или шиели дрехи заради вярването, че ако - човек умре и бъде погребан с дреха изработена през Мратинските дни, той се превръщал във върколак.

Пожелавам лек и спорен ден на всички, а на именниците днес - честит празник!

Специални пожелания за здраве, щастие и успехи на нашата именничка Vicky.

Честито Вики, да си жива и здрава!

Бабина приказка

2009-11-10T23:51:00.002+02:00

Живял някога един селянин. Той бил работлив, заможен, имал голямо семейство и бил щастлив. Пред къщата му имало голямо дърво, а на него – щъркелово гнездо. Всяка година семейство щъркели отглеждали малките си в него.

Един ден, когато женската вече мътела, човекът решил да провери (от обикновено любопитство) какво ще направят щъркелите, ако се излюпят чужди пиленца. Той издебнал птицата и сменил яйцата със патешки.

Минало време. Веднъж селянинът чул голям шум. Излязъл да види какво става. От гнездото се чувало писукане и той разбрал, че пиленцата са се излюпили. Мъжкият обаче, обикалял край него, пляскал шумно с крила и тракал силно с клюн. Отлетял нанякъде и след малко се върнал с други щъркели. Те също обикаляли гнездото, пляскали с крила и тракали с клюнове. После внезапно нападнали женската и я изгонили от ятото.

Тя се опитала да се върне при тях, но птиците все я гонели. Тогава женската литнала нагоре. Като набрала височина, спряла, а после се спуснала право надолу, като стрела, точно върху опънатите електрически жици...

Човекът проклел мига, в който решил да си направи този експеримент. От този ден нататък всичко в живота му тръгнало на зле. Загубил земите си, семейството му се разпиляло, къщата се рушала. Накрая останал сам, поболял се, после сам се запилял някъде. Дървото изсъхнало, а в гнездото никога повече не пристигнали щъркели...

Тази история чух от баба си, когато беше на 90 г. Сега е на 94, но все още ми разказва разни неща. Изумява ме - тъкмо ми каже нещо мъдро, сякаш самата вечност е седнала до мен, а в следващия миг се засмива като малко безгрижно момиченце. Сякаш пази в душата си всички възрасти, на които е била - момичето, девойката, жената...

...А поуката от приказката?! Баба ми твърди, че щъркелите са най-верните птици. А може би ти ще откриеш и други поуки?

Писмо до Любовницата. от Съпругата.

2009-11-09T16:00:00.004+02:00

Усещах, че има друга. Радарът на прословутата женска интуиция почти винаги успява да засече сигналите, дори и когато титулярката в случая - аз е прекалено влюбена, доверчива или отегчена.

Аз също дълго не знаех за теб със сигурност, но имаше вечери, в които просто го усещах различен. В началото, докато само проявявах съмнения, непрестанно отричаше, дори ми препоръча психиатър.

А това за ловуването е съвсем вярно. Съгласна съм, явно ловуват само сериозно 'обвързаните мъже'. Не казвам 'женени', защото отдавна ерата на браковете отмина и сега те са отживелица. В днешно време хората живеят заедно, а подписът им е последна грижа. Държащите на връзката си мъже или женените мъже, които държат на брака си, не крият халките си. Никога! Обикновено версията на търсещия мъж е, че 'не са в добри отношения с партньорката си' или 'сексът не е на ниво', за което никога другата страна не може да бъде сигурна. И все пак като риба захапва стръвта и така, докато не пусне кукичката.

Изобщо не ме интересува как изглеждаш. Дори и не мисля по този въпрос. Дали си съвсем обикновена жена или по-млада, по-слаба, по-умна, по-магнетична, загадъчна, капризна, непокорна или адски секси, повярвай ми, няма никакво значение. Това изобщо не е на фокус.

Важното е предателството! От него боли. Делиш с някого живота си, залъка хляб, пространството, отдаваш му годините си, енергията си и цялата си любов и в един момент точно, когато всичко изглежда нормално, истината излиза наяве и разбираш, че си живял с представа, призрак, нереалност или каквото искаш го наречи, но не и с истински мъж.

Знам, че истинските мъже са доблестни, открити и държат на честта си. Може би много книги съм чела, но някак си тази ми вяра не ме напуска. А такива мъже просто отдавна няма… Те са като динозаврите. Изчезнал вид са. Убедих се сама.

Дали си брюнетка или руса, просто няма никакво значение. Просто си още една поредна 'патка', оплетена в мрежите на лъжлив и недостоен за уважение мъж.

Защо ми е изневерил ли? При това точно с теб? Не знам. Може би наистина е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия.

Голяма е заблудата ти, че ти си адреналинът и дрън-дрън… Ти си просто различната - ни повече, ни по малко. И нищо друго. Повярвай ми! Не тъни в заблуди и не преигравай, когато се смееш на тъпите му вицове. В живота няма нищо сигурно, така че наслади се на мига, но умната и не забравяй, че той е един подлец и никога няма да бъде истински мъж от онзи изчезнал вид, за който си струва дори да прекосиш морето.

Той е просто един донор на сперма и никога няма да бъде истински баща на децата си. Лъжците и дребните души и това не го умеят. Не умеят да обичат и да дават от себе си, но има време сама ще се убедиш.

Нека първо минат пет или десет години от живота ти и когато някоя сутрин осъмнеш в очакване да се прибере 'от работа' или те обвини, че не обичаш точно такива филми, сочейки ТВ екран, а ти знаеш, че именно такива винаги си харесвала, ще ти се стори доста нетипично.

Разбира се, той е хитър. Ще те люби невероятно, ще те люби така, сякаш си единствената жена в живота му и най-тъжното е, че ще му повярваш. Поне в този миг.

Нека не се заблуждаваме, че можеш да бъдеш символ на нещо, а още повече на свобода. Моля те, това е като начин да потиснеш съвестта си, сещаш ли за вица как дебелите жени се успокояват? 'И кучетата обичат кокали, но предпочитат да е с мръвка.'

Това, че осъзнаваш положението си като вакантно, е похвално. Предполагам е проблясък на малкото ум, незаслепен от импулса ти. Може би нещо като проявление на разсъдък. Не ме интересува дали е бил влюбен в теб, или доколко е чувствал нещо към теб.

Аз го обичах. Аз свалях температурата му, когато е болен. Готвех вечерите му, приготвях кафето му сутрин, правехме любов под юргана още топли и сънени, пържех любимите филийки, когато в 1 часа през нощта ми казваше, че му се хапват точно в този миг.

За мен той не беше просто импулс, а беше моя живот, бащата на децата ми, човекът, с когото смятах и вярвах, че ще остареем заедно. Надявах се, че ще заприличаме на онези двама старци в Созопол от нудисткия плаж, които държаха ръцете си влюбено и гледаха морето, а лицата им светеха, огряни от любов и накараха един обикновен летен ден да бъде необикновен.

За мен той не бе импулс. Обичах го. Някога… Сега това някога е като мехлем за ушите ми, сърцето ми и душата ми. Дори се питам как е възможно да съм била толкова заслепена и да вярвам и да обичам толкова всеотдайно? В този живот човек трябва да обича безрезервно и безусловно единствено децата си, а всичко друго е илюзия на болните ни въображения или вид храна за него.

Обичаш да управляваш мъжа? Предполагам, че това се дължи на твоя вътрешна неудовлетвореност, нещо, което в психологията, май че определяха като 'завист поради липсата на фалос'. В това да ти доставя удоволствие слабостта на някого има нещо болно, нещо недотам читаво. Така мисля. Знаеш ли кое ти прави чест? Това, че се замисляш, анализираш, признаваш…

Но това явно се дължи на факта, че дълбоко в теб малкото момиченце се е разчувствало и иска извинение за постъпката си, която е недотам добра, но и недотам лоша. Не е нужно да казваш нищо. Отговори сама на себе си – сега щастлива ли си?

Доколкото схващам не си, и това ме натъжава. Дано срещнеш онзи, който да те направи щастлива. Пълноценно и истински.

Тук си много права – наистина бях потресена! Не от изневярата, а от лъжата. Знам, че няма моногамни хора, всеки греши, бяхме си обещали да бъдем искрени един с друг независимо от всичко. Но просто не се получи. А сега е доста късно за откровения.

Повярвай, не ме интересуваш. Нищо че ти написах това писмо, което няма да ти изпратя.

Ако можеш го задръж, не знам дали го искам до себе си. Вие си приличате и така ще има синхрон в ежедневието и нощите, в които едва ли ще ставаш, за да му приготвяш любимите пържени филийки.

Между другото не ги обича с мед. Само с пудра захар.

Писмо до Съпругата. от Любовницата.

2009-11-08T18:00:00.003+02:00

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки.

Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага…

Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса.

Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам.

Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком sms и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие.

Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница.

Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка.

Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне.

Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз.

Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше 'ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?' Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова?

Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - 'той не е такъв човек'. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е 'верен' от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката?

Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат 'по спешност', 'да ремонтира апартамента'... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от 'усложнения' и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен.

Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище.

Затова недей да ме мразиш, моля те.
Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата…

Архангеловден, 8 ноември

2009-11-08T04:30:00.018+02:00

Църковен празник : Събор на Свети Архангел Михаил

Народен празник : Архангеловден, Свети Рангел Душовадник

Днес празнуват именниците : Ангел, Ангелина, Михаил, Михаила, Михаела, Гавраил, Радка, Радко, Рангел, Райчо, Райна, Рая, Огнян, Пламен, Емилия, Емил

Обредна трапеза : обреден хляб, червено вино, овче месо

Днес, 8 ноември, Православната църква почита Свети Архангел Михаил, както и съборното единство на ангелските чинове.

Архангел Михаил е един от седемте ангели, които стоят винаги до престола на Господ. Името му означава 'Кой е като Бога'. На иконите е изобразен на кон с копие или меч в ръка, тъпчещ дявола с крака.

Всеки един от тези седем ангела си има свое служене:

Архангел Михаил е пръв сред първоангелите и представя Божието слово. Вожд е на небесните безплътни сили и се бори против духовете на тъмнината.

Архангел Гавраил (означава 'сила Божия') е носител на Божиите тайни.

Уриил е просветител на душите.
Рафаил е лечител на недъзите.
Салатиил е молител и застъпник пред Бога.
Варахиил е подател на Божиите благословения.
Иехудиил е прославящ Господа.

Ангелите са безплътни сили или духове, служители на Бога и пазители на човешкия род. Всеки човек с рождението си получава по един ангел пазител, които го пази и обича.

В народните вярвания тези седем ангели са въплътени в образите на седемте братя юнаци, между които е бил разделен света. При тази подялба на Архангел Михаил се паднали мъртвите души, и заради това на този ден се празнува и за по-леко умиране. Хората вярвали, че душата на човек не може да излезе, докато Свети Рангел не дойде и не я отведе на небето. Когато идвал той подавал ябълка или китка на умиращия, друг път идвал с нож или с коса в ръка, за да прибере нечия душа на небето. Ако застанел до главата на човека - той умирал, но ако пък застанел до краката му - той оздравявал. Затова е наричан от народа - Душовадник. Народът си го е представял като рицар облечен в ризница с криле и меч в ръката, в краката му умиращ богат човек, в лявата му ръка душата на грешника, а в дясната меч опрян в гърдите му.

Макар ,че е наричан Душовадник, той е смятан и за твърде милостив. Легендите разказват как той като изпълнител на Божиите заръки и Божието слово бил справедлив и помагал на хората. В тях се говори как той не можел да понася оплакванията и жалбите на бедните, затова отказал да вземе душата на една болна майка заради малките й деца, друг път не взел душата на единственото дете на една майка. Поради това като ангел на смъртта той е глух.

В негова чест се правят семейни курбани, коли се овен или шиле. Правят се обредни хлябове, като тези за помен и се наричат на Свети Рангел, пие се червено вино. Раздава се жито. На този ден се провежда тържествена служба в църквата, след което започват гостуванията у именниците. На много места се организират селски сборове, правят се служби за здраве.

Съботният ден срещу Архангеловден е една от трите задушници в годината - Архангелова задушница, в която почитаме починалите си близки и роднини. На този ден се раздава милостиня, и с вяра и надежда в Бога се молим за спасението на душите на нашите починали роднини, когато дойде Денят на Всеобщото Възкресение и Последения Съд.

Молитва към Свети Архистратиг Михаил,
Страшния за демоните Воевода

(Ако тази молитва се прочете с голяма вяра и любов към Св. Архангел Михаил, тя има голяма сила срещу демоните)

Господи Боже, Велики Царю Безначални!
Изпрати, Господи, Твоя Архангел Михаил на помощ на Твоя раб (името) и го избави от неговите видими и невидими врагове.

О, Господен Михаиле Архангеле! Съкрушителю на демоните, забрани на всичките ми врагове, които се борят с мене, направи ги боязливи като овце и ги съкруши като прах, развяван от вятъра.

О, Господен Велики Архангеле Михаиле! Архистратиже, пръв княже на шестокрилатите, войводо на Небесните сили - на Херувимите и Серафимите и на всички светии.

О, Благородни Архангеле! Бъди ми неизказан пазител, Велик Помощник във всички беди, скърби, в печал, по пусти места и на кръстопътища, а когато плавам по реки и морета - тихо пристанище.
Избави ме, Велики Михаиле Архангеле, от всички дяволски лукави прелести. Когато викам към Тебе и призовавам Твоето Свято Име, побързай да ми помогнеш и ме послушай Твоя раб (името).

О, Велики Архангеле Михаиле!
Победи всички мои лукави врагове със силата на Честния и Животворящ Небесен Кръст Господен, по молитвите на Пресветата Богородица, на Светите Ангели и Светите Апостоли, на Светия Пророк Божий Илия, на Свети Велик Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец, на Свети Андрей Юродиви, на Светите Великомъченици Никита и Евстатий, на преподобните Отци и Светите Светители и Мъченици, и на всички Свети Небесни сили.

О, Велики Архангелe Михаиле!
Помогни на мене, грешния Твой раб (името), избави ме от земетресение, потоп, от огън и меч, от внезапна смърт, от всяко зло и от коварния враг, и от зли бури, и от лукавия сатана ме избави. Велики Михаиле Архангеле Господен, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Честито на именниците, които празнуват днес, да са живи и здрави !!!

4 групи, търсят истината.

2009-11-08T04:00:00.005+02:00

докато прелиствах файл след файл. открих една история. в която се разказва за душите и избора им. всяка душа получила правото да избере как да достигне до тялото.

сформирали се 4 групи души.
група 1 избрала да извърви пътя пеша. било безопасно.
група 2 предпочела по-бързия и лесен начин, и поискала кон.
група 3 посочила вятъра, че да преодолее всички прегради.
група 4 взела светлината. за да разбира и да се движи. едновременно.

и ако разсъдим, ще открием, че групите са все още валидни.
всеки търси истината, но по-различен начин.

пешеходците са имитаторите.
ограничени от пространството и скоростта.

ездачите се осланят на книгите.
а за кон им служат убежденията на автора.

хората на вятъра се носят по целия свят.
хората на светлината са търсещите директното Познание.

а като заговорим за познанието:
първите се привързват към култове.
вторите са привързани към идеи.
третите са в плен на техни си предпочитания и замисли.
четвъртите са джнани <знаещи>.

първите се интересуват от техниките.
вторите от завладяващи идеи и разкази.
третите им е необходимо и от двете.
а четвъртите разпознават Истинската Реалност.

болката е наркотик.

2009-11-06T20:00:00.001+02:00

и това е последното от парчетата книга. 11 минути.

- Ти си я почувствала вчера и си открила, че тя ти доставя удоволствие. Почувства я и днес и постигна вътрешно спокойствие. Затова те съветвам да не свикваш с нея, защото е много лесно да живееш с болката, тя е като силен наркотик. Болката е в нашето ежедневие, в скритото ни страдание, в отказа ни от любовта, когато я обвиняваме за провала на нашите мечти. Болката плаши, когато показва истинското си лице, но изглежда съблазнителна, когато е преоблечена като саможертва, отричане. Или като страх. Колкото и човешкото същество да я отхвърля, винаги намира начин да бъде с нея, да я ухажва, да я направи част от живота си.

- Не ми се вярва. Никой не иска да страда.

- Ако се научиш да живееш без страдание, това вече е голяма крачка, но не мисли, че другите ще те разберат. Да, никой не желае да страда и въпреки това почти всички търсят болката, саможертвата, и се чувстват оправдани, чисти, заслужаващи уважението на децата си, на съпрузите, на съседите, на Бога. Но да не разсъждаваме върху тези неща сега. Знай само, че това, което движи света, не е търсенето на удоволствие, а отказването от всички важни неща.

Нима войникът тръгва на война, за да убива врага? Нищо подобно: тръгва, за да умре за родината си. Нима жената обича да показва на мъжа си колко е щастлива? Нищо подобно: иска той да разбере колко му е предана, колко страда, за да го направи щастлив. Нима мъжът отива на работа, за да постигне някаква професионална реализация? Нищо подобно: той се мъчи и се поти за добруването на семейството си. Има още много примери: деца, които се отказват от своите мечти, за да зарадват родителите си, родители, които се отказват от живота, за да зарадват децата си, като винаги болката и страданието служат за оправдание на онова, което би трябвало да носи само радост: Любовта.

страдание и удоволствие.

2009-11-06T19:30:00.007+02:00

и да продължа по темата. 11 минути. парчета от книгата. любов. болка. страдание. този откъс е големичък. но си заслужава да му се отдели време. един добре даден урок. да се издигнеш над болката. и да направиш разликата.

- Какво знаеш за страданието и унижението, които носят много голямо удоволствие?

За пореден път не бе успяла да се сдържи. Ралф престана да яде пицата си.

- Знам всичко. И не ме интересува.

Отговорът му беше толкова бърз, че шокира Мария. Означаваше ли това, че всички знаят всичко, освен нея? Господи, какъв беше този свят?

- Опознал съм демоните си и тъмната си страна - продължи Ралф. - Стигал съм до дъното, опитвал съм всичко, не само в тази област, а и в много други. Но последния път, когато се срещнахме, стигнах още по-далеч, ала не чрез болката, а чрез желанието. Гмурнах се на дъното на душата си и сега вече знам, че все още искам хубави неща, много хубави неща от този живот.

Прииска му се да й каже: 'Едно от тях си ти, моля те, не тръгвай по този път!', но нямаше смелост. Повика такси и помоли шофьора да ги закара на брега на езерото - там, където преди цяла вечност се бяха разхождали заедно в деня, когато се запознаха. Мария се учуди, но нищо не каза - инстинктът й подсказваше, че може да изгуби много, въпреки че умът й все още бе пиян от случилото се предишната нощ.

Излезе от състоянието си на пасивност едва когато стигнаха до градината на брега на езерото, макар и все още да беше лято, вечерите бяха много студени.

- Какво търсим тук? - попита тя, след като слязоха от колата. - Духа вятър, ще настина.

- Много мислих върху това, което каза на гарата. Страдание и удоволствие. Събуй си обувките!

Тя си спомни, че веднъж един от клиентите й я беше накарал да направи същото и се бе възбудил само при вида на краката й. Нима никога нямаше да се избави от авантюрите?

- Ще настина - повтори Мария.

- Прави каквото ти казвам - настоя той. - Няма да настинеш, няма да се бавим много. Повярвай ми, така както аз ти вярвам.

Мария инстинктивно разбра, че той иска да й помогне: може би защото бе пил от горчивата чаша и смяташе, че я грози същата опасност. Но тя не желаеше да й помагат: беше доволна от новия свят, който бе открила и в който страданието не представляваше вече проблем. Междувременно обаче се сети за Бразилия, за невъзможността да срещне партньор, с когото да сподели този нов свят, и тъй като Бразилия бе по-важна от всичко останало в живота й, тя си събу обувките. Земята бе покрита с дребни камъчета, които веднага накъсаха чорапите й, но това нямаше значение, щеше да си купи нови.

- Съблечи си сакото!

Би могла да откаже, но от предишната нощ бе свикнала с радостта да казва ДА на всичко, което се появяваше на пътя й. Свали си сакото и затопленото й тяло не реагира веднага на студа, но постепенно тя започна да го усеща.

- Ще повървим. И ще поговорим.

- Но тук е невъзможно: земята е покрита с камъни!

- Точно затова; искам ти да почувстваш тези камъни, те да те наранят, да те заболи, защото сигурно си изпита¬ла, така както и аз, страдание, свързано с удоволствие, и трябва да изтръгна това от душата ти.

Мария понечи да каже: 'Не е нужно, на мен ми харесва', но продължи да върви бавно, а от студа и острите върхове на камъните ходилата й започнаха да горят.

- Една от изложбите ми ме отведе в Япония, точно ко¬гато изцяло се бях потопил в това, което ти нарече 'страдание, унижение и голямо удоволствие'. По онова време смятах, че няма връщане назад, че ще стигам все по-далеч и по-далеч и че в живота ми не е останало нищо друго освен желанието да наказвам и да бъда наказван.

В крайна сметка сме човешки същества, родили сме се с чувството за вина, страхуваме се, когато щастието се превръща в нещо осъществимо, и умираме с желанието да накажем другите, защото постоянно се чувстваме безпомощни, онеправдани, нещастни. Да плащаме за греховете си и да можем да наказваме грешниците - не е ли прекрасно? Да, чудесно е.

Мария вървеше, болката и студът й пречеха да се съсредоточи върху думите му, но тя правеше усилия.

- Днес видях белезите по китките ти. Белезниците! Беше си сложила много гривни, за да
скрие следите, но свикналите с подобна гледка очи винаги знаят какво да търсят.

- В края на краищата, ако всичко онова, което си преживяла наскоро, те кара да направиш тази стъпка, не съм аз човекът, който би ти попречил; нищо от това обаче няма връзка с истинския живот.

- Каква стъпка?

- Тази към болката и удоволствието. Към садизма и мазохизма. Наричай го както искаш, но ако си убедена, че това е твоят път, аз ще страдам, ще си спомням за желанието, за срещите ни, за разходката по Пътя на Сантяго, за светлината ти. Ще прибера на специално място твоята писалка и всеки път, когато запаля камината, ще си спомням за теб. Но няма да те потърся повече.

Мария се изплаши, реши, че трябва да отстъпи, да каже истината, да престане да се прави, че знае повече от него.

- Това, което преживях наскоро, или по-точно вчера, не го бях изпитвала никога по-рано. Плаши ме мисълта, че на дъното на падението бих могла да открия самата себе си.
Ставаше все по-трудно да продължават разговора - зъбите й тракаха от студ, а ходилата много я боляха.

- На изложбата ми в Япония, която се провеждаше в една област, наречена Кумано, дойде някакъв дървар - продължи Ралф, сякаш не бе чул думите й. - Картините ми
не му харесаха, но той успя да разчете посредством живописта това, което изживявах и изпитвах по онова време. На другия ден ме потърси в хотела и ме попита дали съм доволен, ако наистина бях, трябваше според него да продължа да правя това, което ми харесва, а ако не бях, трябваше да го придружа и да прекарам няколко дни с него.

Накара ме да ходя по камъни, както сега аз те карам да го правиш. Накара ме да почувствам студа. Благодарение на него открих красотата на болката, само че това беше болка, причинена от природата, а не от човека. Дърварят наричаше това шугендо, беше някаква вековна практика.

Каза ми, че той самият не се страхува от болката и това е хубаво, понеже, за да владееш душата си, трябва да се научиш да владееш и тялото си. Каза ми също така, че аз използвам болката по съвсем погрешен начин, което било много лошо.

Онзи неграмотен дървар смяташе, че ме познава по-добре от мен самия, и това ме подразни, но в същото време изпитах гордост, узнавайки, че картините ми изразяват точно това, което чувствам.

Мария усети как някакъв много остър камък поряза крака й, но студът беше по-силен от болката, тялото й се вцепеняваше и не успяваше да следи думите на Ралф Харт. Защо мъжете в този свят, създаден от Бога, се стремяха единствено да й покажат болката? Свещената болка, болката, съчетана с удоволствие, болката със или без обяснения, но все тази болка...

Раненият й крак бе настъпил друг камък, но тя сподави вика си и продължи да крачи. Отначало се бе опитала да запази достойнството си, самообладанието си, това, което той наричаше 'светлина'. Сега обаче вървеше все по-бавно, стомахът и мислите й се преобръщаха, гадеше й се. Прииска й се да спре, всичко това беше безсмислено, но не спря.

Не спря от уважение към самата себе си, можеше да издържи да върви боса известно време, защото това ходене нямаше да трае цял живот. И изведнъж й хрумна друга мисъл: а ако на следващия ден не е в състояние да отиде в Копакабана заради наранените си крака или заради температурата, която неминуемо щеше да вдигне, след като настине? Замисли се за клиентите, които я очакваха, за Милан, който вярваше в нея, за парите, които щеше да спре да печели, за фермата, за родителите си, които се гордееха с нея. Силната болка обаче прогони всякакви подобни мисли и тя продължи да върви механично, изпълнена с подлудяващото желание Ралф Харт да оцени усилията й и да й каже 'стига, можеш да обуеш обувките си'.

Но той й изглеждаше безразличен, далечен, сякаш това бе единственият начин да я освободи от нещо, което не познаваше много добре, което я бе привлякло, но щеше да остави у нея много по-дълбоки следи от белезниците. Макар и да знаеше, че се опитва да й помогне, и колкото и да се стараеше да върви напред и да показва светлината на силната си воля, болката не й позволяваше да изпитва нито благородни, нито най-обикновени чувства - беше само болка, която заемаше цялото пространство, плашеше я и я караше да мисли, че е на ръба и не може да издържи по-вече.
Но направи още една крачка.
И още една.

Сега болката като че ли нахлуваше в душата й и отслабваше духа й, защото едно е да играеш театър в пет-звезден хотел, гола, с водка, черен хайвер и камшик между бедрата си, съвсем друго е да стоиш на студа боса и камъните да режат краката ти. Беше объркана, не успяваше да размени нито дума с Ралф Харт, единственото, което съществуваше реално в нейния свят, бяха ситните режещи камъчета, с които бе покрита алеята между дърветата.

Но в мига, когато мислеше, че ще се откаже, я обзе странно чувство: бе стигнала границите на собствената си издръжливост и отвъд тях имаше празно пространство, в което тя сякаш се носеше над самата себе си и не усещаше какво изпитва. Това ли беше чувството, изпълващо покайващите се? На дъното на болката тя откриваше врата към област, различна от съзнанието, в която нямаше място за нищо друго освен за неумолимата природа - и за самата нея, непобедима.

Всичко наоколо като че ли се превърна в сън: слабо осветената градина, тъмното езеро, безмълвният мъж, разхождащите се двойки, които не забелязваха, че тя е боса и едва ходи. Не знаеше дали се дължи на студа или на болката, но изведнъж тя престана да усеща тялото си, изпадна в състояние, в което не изпитваше нито желание, нито страх, а само едно тайнствено - как би могла да го нарече? - тайнствено 'спокойствие'. Границите на болката не бяха нейните собствени граници, тя можеше да излезе извън тях.

Помисли си за всички човешки същества, които страдаха неволно, а тя предизвикваше собственото си страдание - но това вече нямаше значение, бе излязла извън границите на тялото си и сега й оставаше само душата, 'светлината', особен вид пустота, която някой някога е нарекъл рай. Съществуват страдания, които могат да бъдат забравени само ако успеем да се издигнем над нашите болки.

Мигът преди да съмне

2009-11-06T00:37:00.001+02:00

В мига, преди да съмне

се случва нещо странно.

Към своето начало

светът се връща пак.

Стихиите мируват

и мракът се разтваря.

Замлъкват всички звуци

и звънва тишина.

Мигът, преди да съмне

е миг невероятен -

в секундното безвремие

наднича вечността...

Автор:

защо съм различна?

2009-11-05T21:00:00.004+02:00

a трябва ли да си като другите?

Четирите споразумения

2009-11-04T20:53:00.002+02:00

1. Бъди безгрешен в словото си
Говори честно. Казвай само това, което мислиш.
Не използвай словото, за да се самоохулваш
или за да охулваш другите.
Насочи силата на словото към истината и любовта.
Ако проумееш, че словото има силата да твори,
че това, което казваш,
подготвя твоето бъдеще и бъдещето на другите,
ти ще станеш по-отговорен и към себе си, и към света.
Словото има силата на магия:
бяла или черна - зависи единствено от Теб!
Дай на словото си любов и помни, че
каквото изпратиш, това ще получиш.

2. Не приемай нищо лично
Хората не правят нищо заради теб.
Ти не си център на тяхната Вселена.
Ти си център единствено и само
на собствения си живот!
Това, което хората казват или правят,
е проекция на собствената им реалност.
Когато не приемаш нищо лично,
когато проумееш, че животът на другите
е резултат от техния избор,
тогава ти имаш имунитет срещу
мнението и действията на другите
и няма да станеш жертва
на ненужно страдание.

3. Не прави предположения
Намери смелост да задаваш въпроси
и да изразяваш желанията си.
Никой освен теб не знае твоите мисли,
затова - изразявай ги максимално точно,
за да избегнеш недоразуменията.
Ти не знаеш мислите на другите,
затова не прави предположения,
а задавай въпроси, за да избегнеш недоразуменията.
Общувай с другите възможно най-ясно,
за да избегнеш недоразумения, тъга и нещастия.

4. Винаги прави най-доброто,
на което си способен
Най-доброто, на което си способен,
е променлива величина.
При всички обстоятелства
давай най-доброто от себе си
и няма да се самоосъждаш,
самобичуваш и самосъжаляваш,
защото съвестта ти ще е чиста.

* * *

За да проумееш същността
на Четирите споразумения,
трябва да преминеш през познанието
за Опитомяването и Самоопитомяването,
за Одобрението и Справедливостта,
за личния ад на Самоотхвърлянето.
И тогава ще разбереш, че изходът е
в Четирите споразумения!

"Четирите споразумения" - дон Мигел Руис

силата. която крият твоите действия.

2009-11-03T20:00:00.007+02:00

една приятелка ми изпрати тази история. затрогваща история, дори разплакваща. ако си с чувствително и състрадателно сърце. но поуката й : тя е важна. и касае силата на твоите действия. това, което правиш днес, в момента .. има своята проекция върху другите, върху теб .. и живота ти утре. и още такива, но по-добре чети.

Почти съм убедена, че познаваш някой, като момчето, за което се разказва в тази история.

Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си : Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред.

Бях си планирал чудесни почивни дни : събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобед, така че поизпънах рамена и закрачих към къщи.

Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата. Той вдигна поглед, имаше тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше очилата си, видях сълзи в очите му.

Подадох му очилата и му казах : Тези са големи загубеняци. Остави ги. Той ме погледна и каза само : Благодаря!

Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност.

Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал… Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който е бил в частно училище!

Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с мен и моите приятели, той каза : Да.

Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него.

Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах : Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден! Той просто се разсмя и ми връчи половината.

През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.
През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.

Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори пред всички.

Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни.

Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: Ей, умнико, ще се справиш!

Той ме погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: Благодаря.

Прокашля се и започна речта си :
Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години – родителите, преподавателите, близките, може би треньорът… но най-много на приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа една история.

Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го прави след неговата смърт.

Погледна право към мен и леко се усмихна :
За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи.

Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност. До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се…

така, че не подценявай силата на твоите действия!
с един малък жест можеш да промениш човешки живот – към добро или към лошо… всичко, и всички сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин.

Няма начало и край.
Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е загадка.
Днешният ден е подарък.

На какво ни учат в училище

2009-11-02T14:43:00.020+02:00

След вчерашния празник на народните будители в съзнанието ми изникнаха заглавия на скорошни (и не толкова) статии във вестници, обявявящи, че българските младежи са последни по грамотност в Европейския съюз, както и че на половината от 15 годишните тийнейджъри им липсват умения за практическото решаване на проблемни ситуации.

Стана ми неприятно и тъжно, защото съм почти на 2 х 15 и 'по мое време' такъв род проблеми все още бяха рядко срещани. Запитах се какво ли е довело до такъв драстичен спад надолу за сравнително кратък период от време и отговорите (кои по-обективни, кои не особено, обагрени от лека носталгия по моята 'младост') заваляха в съзнанието ми.

Не на това обаче искам да наблегна в тези си размисли. С голяма радост осъзнавам, че моите учители, особено тези в гимназията, са успели да ме научат на най-важното, а именно на това как да се справям в живота, но с тъга ти споделям, че начинът на преподаване и до голяма степен учебният материал бяха проявление на учебна система различна от българската.

Та това, на което успяха да ме научат там и което е много по-ценна придобивка от всякакви дипломи за висше образование и сертификати за знания и умения е:

Научих се да изслушвам мнението на другите и да се съобразявам с него.

Научих се да давам своето мнение, да го отстоявам, да го подплатявам с аргументи и факти.

Научих се, че не бива да чакам нещата просто да се случат, а че най-естественото нещо е аз да ги инициирам и да давам гласност на идеите си.

Научих се да си водя записки и да отсявам важното от маловажното още на етап слушане (това ми помогна страаааашно много в университета).

Научих се, че няма лошо да тръгнеш от най-долното стъпало и да се целиш към най-горното - изминал ли си такъв дълъг път, веднъж стигнеш ли върха, със сигурност ще оцениш постигнатото.

Научих се да представям идеите си структурирано и систематизирано, най-добре с нагледни средства за подкрепа на казаното.

Вече съм забравила определението за прав и променлив ток, както и видовете делене на клетката, но мога да се изразявам сравнително добре и се справям със сметките в магазина. Но, предвид това какво съм научила, и то още преди да навърша 15, смятам, че моето училище ми е дало много повече от безброй факти и теоретични познания. Пък и тези, които са ме заинтригували, съм доизучила по-натам във времето. Мисля, че това е храна за размисъл за просветното ни министерство...а и за много родители и деца.

Send It On....

2009-11-02T04:30:00.004+02:00

Дисни Приятели за промяна : Проект Green и
песента Send It On

Една песен обиколила Света и превърнала се във вдъхновяващ химн на Проект Green . Един проект в който децата, нашето бъдеще поемат нещата в свои ръце за спасяването и опазването на Земята... Звездите на Дисни са се обединили в една кауза... в една идея... и в едно тяхно общо желание за едно по-хубаво, чисто и зелено бъдеще...

Всеки може да се включи без значение дете или възрастен, стига да има желание за промяна на собствените си навици... да започне промяната първо от себе си и собствените си действия... да сподели и предаде идеята напред... и не само да говори за промяна, а наистина да я започне тази промяна. Преди време бях писала по темата ето тук.

Нека наистина направим тази първа толкова трудна стъпка напред... и заедно да продължим напред и само напред...

И както се пее в песента - думите са само думи,
докато наистина не мислиш това, което казваш...
и любовта, не е любов докато не я дадеш.
Ние всички трябва да дадем...
дай нещо, за да направиш промяна
Препрати го напред и напред...
само една искра започва огън...
и с една малка постъпка започва верига,
която никога не спира...
Направи я силна,
запали светлина и я изпрати!...

Send it on
A word's, just a word, 'til you mean what you say
And love, isn't love 'til you give it away
We've all gotta give
Give somethin' ta give, to make a change

Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

Just Smile, (Just Smile)
And the world (and the world) will smile
along with you,
That small act of love,
stands for one become two!

If We take the chances
To change circumstances
Imagine all we can do
If we,
Send It on, On and On
Just one hand can heal another,
Be apart, reach a heart,
Just one spark starts a fire!
With one little action
the chain reaction will never stop!
Make it strong,
Shine a light and send it on!

There's Power in all of the choices we make,
So I'm starting now there's not a moment to waste!

Усмихни се... Усмихни се, Читателю и се огледай около теб и виж какво можеш да промениш и с какво можеш да помогнеш на една кауза да продължи напред...

Есенни рими, есенни багри

2009-11-01T17:34:00.003+02:00

Мрачно, мъгливо есенно време
умореното слънце дъх си поема,
вятър препуска, в клоните спира
да си почине пристан намира.

Лежат по пътеката листи обрулени
огнено-жълти в тайнство забулени,
клони оголени самотно стърчат
птици не пеят, пчели не жужат.

Облак навъсен слънцето скрива
и много прецизно земята завива,
животни и хора за тоз кръговрат
от свят що светува готови са пак...