Novini.net

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013

2008-04-17T14:22:00.002+03:00

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013

I. Kondratieff wave problem:

While researching Kondratieff wave back in December 2007, I noted that after year ~1960-1970 something happened, the line go up and up and up.

Chart "fly" after year 1970
Is this the new paradigm? Probably not.

Russian economist Nikolay Kondratieff researched/found this (Kondratieff wave) cycle in the "western" economy world back in year 1925. The figure shows the "updated" wave until year 2000.

The Kondratieff wave chart actually is chart of US stock market in USD terms. Second cyclical line shows ideal "Kondratieff waves" with "Kondratieff seasons". Until 1970's the USD was backed by gold. If we see long term Gold chart in USD, we can see that the price was mostly flat until 1970's, when Nixon closed the gold window:

Gold price in USD almost unchanged until 1972-1973

After that because of US inflation, the dollar get devaluated at very fast levels. With all this inflation - goods, commodities, the stock prices raised. One way to compensate this inflation stock price raise is to denominate the stock prices in gold, e.g. to construct the Stock / Gold ratio.

II. Stock prices methodology:

For US stock prices we can use Dow Jones Industrial Average index. It is compiled from year 1896. Before 1896 that we can use Axe-Houghton Industrial Stock Price Average index. This index is compiled from 1854. Unfortunately, I had no data feed for it. The data is "scraped" manually from following chart:

Axe-Houghton Industrial Stock Price Average 1854 - 1899

Our associates scraped average price for each year between1854 and 1899.

Because now we have 2 different indexes (DJIA and AHISPA), we used the overlapping years to estimate the coefficient of relation between them (similar to flat exchange rate). Finally we had stock prices from year1854 to 2008. The chart looks like this:

Stock prices 1854 - 2008 in USD terms

III. Dow / Gold ratio:

Finally if we construct last chart we receiving US stock prices but measured by gold:

What we get are 3 peaks - years 1929, 1965 and 2000. We the peaks are between 35-40 years. What is interesting here, the lows are not that precise - ~1896, 1934, 1980. Also each peak is higher than previous one and we can project a trendline.

**Peak History Data**
(data for Peak # 3 is expected)
Peak #	Inflection	Year	Ratio	DJIA (average)	Gold Price (average in USD)	Historical events
1	TOP	1929	15.04	310	$ 20	The Roaring Twenties, Wall Street crash
1	BOTTOM	1934	2.82	98	$ 34	Depression of 1934, Gold Reserve Act (Gold confiscation)
2	TOP	1965	26.07	915	$ 35	Vietnam war
2	BOTTOM	1980	1.46	895	$ 612	US Recession of 1980, Soviet war in Afghanistan, Gold hits $850, Interest rates hit high
3	TOP	2000	38.29	10,688	$ 279	The Dot Com Stockmarket Bubble
3	BOTTOM	2010	less 5		$ 2,000+	The Housing Bubble

IV. Possible predictions:

As FED inflating the USD, Gold will go higher. Many analysts believe the US stock market will go down. My opinion is we will have slow growth there. In all cases, I can not found even one analyst who believe the bull marker will resume.

1. The Dow/Gold ratio must go down to under 5, or even under 3.

Lately I read someone who said Dow will go down to 5000. This means Gold go to 2000 USD (ratio 2.50).

However I see Dow higher because of hyperinflation. If you note peak # 2, Dow doesn't fall at all in USD terms (2%). If we assume this peak #3 we have 2% drop, this means Dow will go down to 9800. This makes gold to be 3920 USD at its next top.

We do not need to forget that between 1965 and 1972, USD was still backed by gold. This means that at that time the dollar was stable and inflation was not that high. I think that's why we see those 2% drop. I believe this time we will see small increase of US stock prices. If we guess 2% increase in Dow, this put gold to 4360 USD at the top.

2. Timeframe is much difficult.

The downtrend in peak # 1 is just 5 years, in peak #2 is 15 years. We are 8 years away from year 2000. For these 8 years ratio drops from 38 to 15. This is 61% drop for 8 years. This gives us 5 more years, e.g. year 2013.

Got Gold?

© DEC.2007 - APR.2008,
Nikolay Mihaylov, nmmm@nmmm.nu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Bear Stearns Комунизъм в действие

2008-03-18T13:09:00.007+02:00

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:
Bear Stearns Комунизъм в действие

Последните няколко дни американският долар се срина до равнище 1 долар = 1 швейцарски франк. Златото подмина границата от $1000, а петрола достигна $112. Всичко това се случва заради ипотечната криза в САЩ.

Ето и последното развитие на "нещата":

Bear Stearns е една от банките които са дали кредити на американските собственици на къщи. Всъщност, Bear Stearns не е банка в българския смисъл на думата. Това с което се занимава банката е само и единствено кредити за покупка на имоти. Това е една от банките пакетирали въпросните облигации с кредити (SIV), за които писах тук.

През последната година акциите на Bear Stearns се търгуваха на нива $70-120. Би могло да се каже, че акциите на банката бяха сравнително стабилни.

Bear Stearns както и повечето инвестиционни фондове в САЩ използват "техника" наречена "leverage" (лост) или марджин. Това значи, че за всеки долар получен от даден инвеститор са взели един или повече долари заем. Така те могат да удвоят (утроят) инвестираната сума, като удвоят (утроят) печалбата си или загубата си.

Миналата седмица обаче (10.МАРТ.2008), доста инвеститори решиха да изтеглят парите си от инвестиционните фондове управлявани от Bear Stearns. Получи се нещо подобно на bank-run. Наложи се Bear Stearns да продаде част от активите си (ипотечни кредити), но нямаше много желаещи да ги закупят.

Спомняте ли си нашия приятел Джим Крамер? Не? Вижте видеото тук :-)

На 11.МАРТ.2008 той излезе по TV и каза - "Купувай народе Bear Stearns, това е великолепна възможност!!!". Ето видеото:

На 14.МАРТ.2008, акциите на банката паднаха от около $60 на $30. Това е 50% загуба за инвеститорите :-).

Инвеститорите (предимно големите фондове) започнаха да продават Bear Stearns, а тези които на свой ред използуват марджин, започнаха да разпродават всякакви акции за да покрият загубите си [тук може би трябва подробно обяснение, но ще го напиша в някоя друга статия]. Получи се особената ситуация - петролът расте, акциите на петролните компании спадат заради огромните продажби.

Късно в неделя (понеделник българия) - 16.МАРТ.2008, JP Morgan обяви, че ще закупи Bear Stearns за $2 на акция (при пазарна цена $30). В същото време, по "някаква случайност" Федералният Резерв понижи "дискаунт" лихвения процент до 3.25%.

В превод, това означава, че Федералният Резерв дава пари на Bear Stearns с лихва 3.25% (вместо 3.50%). Bear Stearns обаче не може да тегли пари от Федералният Резерв. Затова се включва банката JP Morgan, която може да направи това теглене на тези 26-30 милиарда долара.

Вчера 17.МАРТ.2008, акциите на Bear Stearns се търгуваха за около $4 на акция. Това е спад от 90% спрямо цената в петък ($30).

Поуката от всичко това е, че инвеститорите изгубиха близо 100% от парите си - с други думи инвеститорите фалираха. Bear Stearns обаче не фалира. Федералният Резерв спаси своите приятели в беда. Федералният Резерв ще напечата тези пари, така че отново американският народ :) , арабските страни, Китай, Япония и хората които имат USD ще платят за това спасение чрез инфлационния данък.

Ако това не е комунизъм за големия капитал, незнам какво би могло да бъде :)

(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Как да инвестираме в злато?

2008-02-26T12:18:00.008+02:00

Как да инвестираме в злато?

Тази статия няма за цел да ви убеди да инвестирате в злато. Целта която съм си поставил е да разгледам различните варианти на инвестиция в злато, т.к. както в повечето неща в България, златото отново е "бамбашка" и ситуацията е различна от тази в чужбина.

Инвестиции в сребро

Среброто е доста по-евтино от златото. Въпреки това, ако инвестираме примерно 1000 лв в злато, и 1000 лв в сребро, след примерно 1 година ще имаме приблизително еднаква печалба. Някой анализатори твърдят, че възвръщаемостта на инвестицията в сребро би надминала съответната в злато. Това е защото среброто е промишлен метал, който се използува за производство на различни "неща", предимно електроника. Това значи, че бавно и постепенно среброто "изчезва", докато златото "стои".

За съжаление върху цената на среброто се начислява ДДС (данък добавена стойност). Това оскъпява цената с 20%, което прави инвестицията в сребро нерентабилна.

Инвестиции в злато - Какво трябва да знаем?

Златото се измерва в тройни унции (oz). 1 oz е приблизително 32 грама.

Цената на златото се измерва в щатски долари. В момента в който пиша това 1 oz = 938 USD. Естествено за нас е важно да знаем цената в лева, за което ползуваме курса за деня (938 USD x 1.3200 = 1'238.16 BGN). Добре е курса за деня да се смята до 4-тия знак.

Когато купуваме или продаваме злато, "търговеца" обикновено дава цени купува/продава. Маржа / Спреада между купува и продава на златото е нормално да е над 10-15, дори 20%. Това означава, че ако закупим злато цената трябва да се повиши поне 10% за да реализираме печалба. При златото движение от 10% е "нормално", такива движения стават доста бързо, но трябва да имаме пред вид, че не може да разчитаме на бърза печалба.

Инвестицията в накити НЕ е инвестиция в злато. Един пръстен от 14 карата, съдържа само 58% злато (14 карата / 24 карата = 0.58). Това значи, че купувайки пръстена, вие заплащате предимно труда на златаря, а не златото.

Не е необходимо да купувате кюлчета :) Едно кюлче от 1 кг струва 1000 гр / 32 гр = 31.25 oz * 938 USD = 29'312.50 USD (38'692.50 BGN). Това е голяма сума пари и едва ли няко би купил такова кюлче :)

Най-добрата и разпространена инвестиция в злато е купуването на златни монети (bullion coins). Има много монети които НЯМАТ никаква нумизматична стойност, но за сметка на това съдържат от 90 до 99% злато. Тези монети обикновено се секат с тегло 1 oz, 1/2 oz, 1/4 oz. Има също монети по 1/10 oz. Има дори монети по 1 кг. :)

Накрая на статията съм дал списък от някой монети.

Най-добрия начин да инвестирате в злато е да купувате по една златна монета (или защо пък не кюлчета :-) ) през определен период от време, да кажем през 3 месеца. Разбира се трябва да сте убедени защо правите тази инвестиция, също трябва да разбирате, че тази инвестиция е дългосрочна.

Какви монети е добре да се купуват?

Важно е монетата да е "известна". Ако сте закупили българска монета, и се опитате да я продадете в Германия например, купувачът ще я провери, гледа, претегля, мисли... Ако вместо българската монета, се предложите един "Кругерранд", която е "известна" монета, единственото което купувачът ще направи е да провери дали монетата не е фалшива - купувачът ще знае каква проба е златото, колко е тежка монетата и т.н.

Относно тежестта на монетата, от една страна е добре монетата да е дребна - 1/4 oz, защото може да се наложи монетата да се използува като пари. От друга страна 2 монети по 1/2 oz струват доста повече от 1 монета от 1 oz. Аз лично купувам монети от 1 oz.

Инвестиции в злато на световните борси

Ако имате сметка за търговия на американските борси, можете да изберете акцията GLD (Streetrack Gold Trust). Тази акция е фонд който се движи с цената на златото като 10 акции са на цена от 1 oz злато. Една акция GLD струва 92.79 USD.

Ако имате сметка за търговия на Швейцарската борса, можете да купите акцията ZGLD (ZKB Gold), идеята е същата, но цената е огромна - 32'700 CHF за 1 акция (30'000 USD).

Предимството на този вид инвестиция е:

Можете да купите/продадете"златото" бързо и лесно "с 1 клик на мишката".
Фирмите които казах GLD и ZGLD не могат да фалират, защото те реално са инвестирали само с пари на клиенти.
Няма такса за "съхранение" на златото.

Недостатъци:

Понякога, ако не и винаги, вместо злато, зад акциите "стоят" фючърси. Това въобще не променя цената нито пък създава някакъв риск, но все пак е важен недостатък.

Аз самият имам инвестиция в GLD.

Инвестиции в злато на специализирани уеб сайтове

Съществуват много сайтове които предлагат да ви продадат злато и да го съхраняват вместо вас (за което вие си плащате). Ше спомена само два от тях - http://www.goldmoney.com/ и http://www.bullionvault.com/ . Трети сайт е http://www.kitco.com/ (става дума за услугата pool account).

Предимството на този вид инвестиция е:

Можете да купите/продадете златото бързо и лесно "с 1 клик на мишката".
Тези фирми са регулирани от различни финансови разпоредби. (Kitco НЕ е регулиран).

Проблемите с този начин на инвестиране са

Дали имаме доверие на тези сайтове? Дали наистина има злато "зад уеб сайта".
Отварянето на сметка в тези сайтове е доста сложно. Със същата сложност може да отворите сметка в някоя фирма за търговия на американската или швейцарската борса.
Има такса за "съхранение" на златото, например $2 на месец.
Т.к. Kitco.com не е регулиран, при условие, че фирмата зад Kitco.com фалира, вие пиете една студена вода :-) . Аз не мисля, че това може да се случи, но това е достатъчно да ни откаже да инвестираме там.

Инвестиции в злато чрез e-gold

E-Gold.com е фирма която не е регулирана, покупката и продажбата е затруднена. Наскоро даже фирмата имаше съдебни проблеми. Всичко това трябва да ни подскаже да не инвестираме там :-)

Pert mint

Пърт минт е сертификат за "складирано" злато в гр.Пърт в Австралия. Това злато е гарантирано от правителството на Австралия. Закупуването на тези сертификати обаче е сложно и може да се извърши само от определени оторизирани фирми. Сертификатът е поименен.

Покупка на (физическо) злато online

Съществуват няколко добре известни сайтове за покупка на злато.

Най-добър и най известен е http://www.kitco.com/. За съжаление доставката на закупеното злато до България е доста скъпа.

Покупка на злато в България (София)

Доколкото съм запознат с пазара в България има 3 добри варианта за покупка на злато

БНБ - намира се в сградата на БНБ, продава Български монети, не само златни. По долу съм описал няколко монети които аз самия харесвам.
Първа инвестиционна банка - продава всички известни чужди монети. Цените са приемливи за монетите от 1 oz. и са високи за по-малките монети (1/2, 1/4 oz). Цените на сребърните монети са много високи, но както отбелязах там има ДДС, което оскъпява неимоверно.
Монетен двор - намира се в сградата на Художествената галерия (Царския Дворец). Продава български и чужди монети. Доколкото съм запознат цените са по-високи от тези в Първа инвестиционна банка.

Списък с монети "добри" за инвестиране :-)

Наименование, коментар*	Държава	Валута	1 oz	1/2 oz	1/4 oz
Krugerrand Възможно най-известната златна инвестиционна монета. Монетата е с по ниска чистота (около 91%), но за сметка на това теглото е по-голямо за да компенсира примесите. [krugerrand.jpg]	ЮАР	-	y	y	y
Maple Leaf Чистота на златото 99.9999% [maple.jpg]	Канада	CAD	y	y	y
Gold Eagle При влизане в САЩ тази монета се декларира като $50 кеш [eagle.jpg]	САЩ	USD	y	y	y
Australian Kangaroo Чистота на златото 99.9999% [kangoroo.jpg]	Австралия	AUD	y	y	y
Георги Димитров емисия 1965 г. :-) Тази монета е интересна с това, че цената на 1/4 oz монетата е точно половината от цената на монета от 1/2 oz. Златото е с чистота 90.00 %. Това е евтин начин да започнете инвестиция в злато. За съжаление тази монета не е "известна" дори в България така че евентуалната продажба ще бъде по бавна. [georgi_dimitrov.jpg]	България	BGL	-	y	y

* С изключение на монетата "Георги Димитров", цитираните чистоти на златото може и да не са точни. За точна чистота на златото, карати, тегло и т.н. може да проверите в Wikipedia :-)

(c) 25.FEB.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Материалът имат учебен характер
и не представляват препоръка за покупка на акции или
злато под каквато и да е форма.

Анкета: Какво е инфлацията според вас?

2008-02-19T16:16:00.005+02:00

Анкета: Какво е инфлацията според вас?

Повишаване на цените на стоките и услугите = 47%

...това е следствие от инфлацията, но не е причината. Въпреки това обяснението на инфлацията с това, че цените да речем на бензина растат е "желязно" и доста хора смятат това за правиленият отговор.

Увеличаване на парите в обръщение / Печатане на пари = 47%

...това е правилният отговор.

Скрит данък с който държавата облага народа си = 9%

...това също е правилен отговор. Защо държавата да облага хората с данъци, след като може да понапечата малко пари, вместо да ги вземе във вид на данък.

Някакъв мистериозен процес = 2%

...според американският президент Джими Картър правилният отговор е точно това.

Спекулативно увеличение на цените от страна на търговците = 14%

...обикновено извинението за инфлацията е точно това

Политическа инсинуация = 6%

...без коментар :-)

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

2007-12-10T15:40:00.000+02:00

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава

Преди време написах няколко статии за Кризата в ипотечния сектор на САЩ. Тази криза се превърна в сапунена опера в която се "замесиха" комарите, случи се нещо което в Обединеното кралство не бяха виждали от 250 години - bank-run в Northern Rock. Инвестиционната компания (банка) "Мерил Линч" "изгърмя" с 8.9 милиарда долара, 30% от групата "Сити Груп" (включваща "Сити Банк") бе изкупена от някакъв неизвестен фонд от Абу-Даби...

Ето че настана време някой да помогне и на "бедните" собственици на "малките къщички". Миналата седмица министъра на финансите на САЩ - Хенри Паулсън (06.12.2007) обяви изготвянето план за "спасяване" на тези хора.

Планът се изразява във фиксирането на лихвите по кредитите за 5 години на някакви много ниски нива.

Планът ще обхваща следните групи кредитополучатели:

Кредитите трябва да са получени в периода 01/01/2005 и 31/07/2007.
Кредитите трябва да се резетнат (увеличение на лихвата) в периода 01/01/2008 и 31/07/2010.
Кредитополучателите трябва да не могат да погасяват вноските си по кредита, но да не са забавили плащане повече от 60 дни. Това в свободен текст значи лош кредитен рейтинг.
Имота трябва да е имота в които кредитополучателя да живее.

Този план задава доста интересни въпроси.

Как се разбира къде живее кредитополучателя? В САЩ, както и в Англия, няма такова нещо като постоянен адрес. Вместо това се използува по-различна система - address proof, според която може да се живее на неопределен брой места като постоянен адрес.

Какво се случва с кредитополучателите които за момента могат да си погасяват вноските?
Дали те не биха решили да си понапазаруват по някой друг телевизор или автомобил на кредит за коледа, за да си "развалят" кредитния рейтинг. Би било нормално да го направят т.к. това би довело до намаляване на вноските им по ипотеката, в следствие на фиксирането на лихвата на много ниско ниво.
Дали хората които работят на 2-3 места, само за да могат да изплащат кредита не биха си помислили - Защо да работя като мога да не работя? Защо да не си почивам, а всъщност да имам повече пари, в следствие на фиксиране на кредита?

Това означава само едно - Правителството на САЩ е готово да поощри мързела и алчността, а ще накаже честността и "работливостта". :o)

Медалът има и обратна страна - инвеститорите:
Инвеститорите които са "осигурили" парите за тези кредити са поели определен риск, защото са очаквали определена печалба. В случая рискът е голям - невъзможност за изплащане, инфлация, спад на долара, но печалбата също е голяма. Какво обаче се получава. Държавата (САЩ) се намесва и казва - вие няма да получите очакваната печалба, а ще получите нищожна печалба. Реално това се нарича конфискация или национализация и е присъщо за комунистическия обществен строй.

От трета страна инвеститорите които си получат парите обратно, вече ще знаят, че ще могат да вземат каквито си искат глупави решения, и със сигурност ще бъдат спасени от правителството.

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)

(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Делтасток: Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

2007-11-08T12:39:00.001+02:00

Продължавате да търгувате единствено двойката eur/usd. Има ли промяна във вижданията Ви за развитието на курса?

Тази валутна двойка от ден на ден става все по-сложна за търговия. Курсът ще продължава да спада, но очаквам корекции по "пътя". Другото много важно нещо е, че ECB също "печата" пари с големи темпове. Никак няма да се учудя ако видим EUR/USD = 1.42 до края на годината.

Другото много интересно нещо с което ще се заема е златото (XAU/USD). То скоро ще достигне 1000 USD. Тогава американската и световна общественост ще се "събуди", и аз лично мисля, че няколко дни след като видим 1000 USD злато, цената ще "хвръкне" до 1500+ USD, без особена промяна на курса на долара към другите валути.

Очаквайте тогава доста хора да са направили 1000% + доходност :-)

Ползвате ли Level II и смятате ли, че този модул е полезен?

Да ползувам го често, но само когато реша да купувам/продавам на пазарна цена.

Запознахте ли се с новата услуга "Виртуални портфейли" и какво е мнението Ви за нея?

Четох за този модул, но не мисля че е полезен за forex-а. Тази услуга може би ще е много полезна в Делта Брокер, може да се направи портфеил BG40, и да се закупи с един клик. Това е нещо за което много хора са ме питали.

Поддавате ли се на импулсивни решения за търговия или спазвате определена пазарна дисциплина?

Принципно следвам анализите които изготвям сам. Импулсивни решения предприемам доста често, но (поне пред себе си) никога не играя на "рулетка".

Пример за това импулсивно решение е по-ранното влизане в пазара и по ранното излизане, което като цяло вреди САМО на доходността.

Какво е отношението Ви към осредняване на позициите и използвате ли този похват?

Остреднявам постоянно, предимно ЛЕКО ГУБЕЩИ позиции. Някой хора мислят, че това е неправилно, но аз пък казвам, че така можете да "хванете" дъното или върха на тренда, без да знаете каде е. Това е основният начин за търговия (не спекулативна) с някой акции а също и със злато.

Продължавате ли да обогатявате знанията си за FOREX пазара чрез нова литература, или смятате че успеха Ви се дължи на натрупания опит?

Мисля, че търговията на forex пазара, а също и на борсите изисква постоянно информиране и "обогатяване на знанията" както казвате вие. Аз лично скоро не съм чел нищо за технически анализ, но за сметка на това "изучавам" икономиката на САЩ и Европа.

През последните години информационните технологии търпят бурно развитие. Участниците на пазара притежават голям обем информация, което снижава възможностите и обемите на спекулативната печалба. Смятате ли, че това засяга по силно фондовия отколкото валутния пазар?

Казват, че "пазара е жив". Да това е така, защото на него търгуват живи хора. Според мен информационните технологии не могат да влияят на пазара. Информационните технологии влияят на хората, които след това вземат умни или глупави решения – т.е. динамиката се променя, но пазара остава същия, спекулациите остават.

Много по-голямо влияние има пазарната манипулация, например понижението на лихвите от страна на FED. Това което се опитват да направят е американската борса да не спадне, което за съжаление се отразява на долара. ECB също прави манипулации, които пък се отразяват на инфлацията в Европа и у нас.

Смятате ли, че търговията на FOREX пазара е печеливша в дългосрочен план?

Да, но изисква постоянно внимание, което не винаги мога да отделя винаги.

Икономическата свобода в България и по света - Митове за международната размяна

2007-11-05T18:32:00.000+02:00

Ето една интересна статия, която препечатваме със съдействието на Лъчезар Богданов.

ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
Митове за международната размяна: логиката на абсурда

Лъчезар Богданов, Георги Стоев
(04.NOV.2000)

Имало едно време в Китай два града: Чин и Чан. Те били свързани с канал, по който хора и товари бързо и евтино пътували от единия град до другия. Един ден императорът заповядал да разрушат канала. Виждайки това, главният мандарин Куанг му казал, че прави голяма грешка. Но минало време, и императорът се обърнал към съветника си: “Куанг, ти се оказа голям глупак. Виж какво сторихме за стопанството на страната!” И какво да види мнителния съветник: на мястото на канала бил построен път; уморени търговци и пътници почивали и се хранели в новооткритите страноприемници; месарници и пекари задоволявали нуждите на пътниците; тъй като месарите, хлебарите и ханджиите не можели да ходят голи, се появили шивачи и обущари; подслон пък осигурявали зидари и дърводелци; за реда се грижели полицаи и съдии. И тогава главният мандарин отговорил развълнувано: “Никога не съм можел да си представя, че разрушаването на канала може да доведе до създаване на толкова работни места и стопанско оживление”.
Със съкращения, от “Икономически софизми” на Фредерик Бастия (Economic Sophisms, Frederic Bastiat)

Горната басня би била смешна, ако не наподобяваше така силно съвременните схващания за международната размяна, пазара и глобализацията. Тук се опитваме да поставим под съмнение някои от най-разпространените митове.

Богатството е пари

Напоследък се е станало общоприето схващането, че богатството и благосъстоянието са всъщност парите. Но това допускане е толкова смешно, колкото и опасно. С шарените хартийки, издавани от централните банки, не можеш да нахраниш или напоиш странник в пустинята. Затова ти трябва хляб и вода. Още повече, златото и среброто също не могат да помогнат на попадналия в беда пътник. Това е така, защото парите са “съхранител и измерител на богатството” според общоприетата теория на парите, но не и богатство сами по себе си. Парите са ценни само когато имат покупателна сила, т.е. срещу тях могат да се получат търсени стоки и услуги. Те възникват като улеснение на разменната стокова търговия, а не обратното, т.е. от древни времена хората са произвеждали стоки и услуги, които са правели животът им по-добър, и няма стока, която да е била произвеждана и съхранявана сама за себе си, без полза за човешкия живот.

Но откога датира това разбиране? Най-сериозен тласък на подобна заблуда дава времето на меркантилизма – 16-17 век. Тогава стопанската политика в Англия и Франция е насочена към създаване на условия, които да носят нетен приход на злато (пари) към съответната страна. Но дори такава политика е донякъде консистентна с рационалното мислене – голяма част от външната търговия с колониите се е осъществявала от кралски монополи. В резултат, по-големи приходи на тези компании означават и по-високи постъпления на злато в кралската хазна. Т.е., имаме покриване на понятията “износ на страната” с “продажби на компанията зад граница”. След като увеличаването на продажбите е нормална стопанска стратегия на всяка компания, тя е такава и за държавата, която участва пряко в международната търговия.

Но дори ако приемем, че парите нямат стойност освен като покупателна сила, възниква следващият “проблем”: “Ако вносът на стоки и услуги надвишава износът на стоки и услуги плюс нетните инвестиции, тогава постепенно чуждата валута ще свърши”. Но дали това само по себе си е “проблем”?

Езиковият парадокс: “дефицит по платежния баланс”

Усилията, които политици и икономисти хвърлят в мислене и решаване на проблема “дефицит по платежния баланс” показва неразбиране на основната роля, която търговията играе в стопанския живот, а именно – да улеснява разделението на труда и специализацията. Ако приложим подобна логика към индивидуалните или корпоративните решения, абсурдът е повече от очевиден. Всеки един от нас има търговски дефицит с кварталния супермаркет, т.е. ние купуваме ежедневно стоки от него, но не му продаваме нищо. И какво от това? А супермаркетът има траен търговски дефицит със склада на едро, откъдето доставя продаваните стоки. Каква е разликата тогава между отделната корпорация, и множеството корпорации, регистрирани на една територия, определена като “държава” и имаща собствена централна банка и собствени “пари”?

На първо място, как може един “баланс” (равновесие) да бъде отрицателен? На първо място, това е терминологична безсмислица. Но дори ако се абстрахираме от езиковото противоречие, здравият разум ни подсказва, че такъв “дефицит” е невъзможен. Възможно ли е да изхарчим повече пари, отколкото имаме?(1) Възможно ли е да купиш стоки за 100 лв. от супермаркета, а да оставиш на касата 70 лв? Възможно ли е да имаш месечен доход от 500 лв., а разходите ти да са за 1000 лв.? Всеки от нас ежедневно се сблъсква с тази желязна истина. И всеки от нас (в крайна сметка) осъзнава, че на пазара може да закупи толкова стоки и услуги, колкото той самият е предложил на останалите на свой ред. Ако текущите приходи не стигат, трябва да харчим от спестеното.

В случая с националния платежен баланс, “спестеното” са резервите на централната банка. Точно това се случва в момента и в България – за периода януари-юли 2000 г. например резервите на БНБ са намалели със 180 млн. дол. Какво вижда в тези данни “ортодоксалният” икономист? Той вижда намаляване на валутните резерви, икономика в криза, трудности на правителството за плащане на външния дълг, опасност от девалвация на курса на родната валута.

А какво всъщност се случва? На практика, числата показват, че някои от регистрираните в България фирми са продали по-малко продукти извън страната, докато част от населението е предпочело да закупи на пазара повече стоки, произведени от фирма под чужда юрисдикция. Кой страда от това? Естествено, единствено фирмите, които имат по-малко приходи от продажби. А “валутните резерви”? Валутните резерви в случая на паричен съвет са покритието на местната валута. За всеки лев, притежаван от български гражданин или корпорация, централната банка е готова да заплати 1 германска марка (или Евро-равностойността й). Намаляването на резервите в чужда валута не може да стане без да се намалят левовете в обръщение. В крайният случай, ако резервът падне до нула, никой в страната няма да има и левове. И не липсата на резерв на БНБ ще попречи на правителството да плати външния дълг, а липсата на пари въобще, т.е. ако то не може да събере достатъчно данъчни постъпления. По същата логика, ако нещо ограничи вносът на важните за страната суровини и горива, това няма да е абстрактната липса на “валутен резерв”, а липсата на покупателна способност у местните фирми и граждани. Това е т.нар. “саморегулиращ се механизъм” на паричния съвет, който казано по-просто, поддържа стойността на паричната единица постоянна, и не позволява да се потребява повече от произведеното или спестеното.

Свободното движение на капитали създава финансови кризи.

Друг мит, станал особено популярен след кризите в Югоизточна Азия, е че либерализацията на движението на капитали предизвиква финансови кризи. Девалвацията на местните валути и практическия фалит на правителствата се отдават на бързото оттегляне от съответната страна на голямо количество краткосрочни капитали (2). И естествено, кое ако не либералния режим на капиталовите потоци предизвиква бързото оттегляне на капитала?

Подобно схващане е отражение на всеобщата грешка да се обърква причината за дадено действие с начина на извършването му. Инвеститорите напускат дадена страна защото очакват печалбите да намалеят (или да се превърнат в загуби), а не защото им е позволено със закон да го сторят. От друга страна, дали някой би инвестирал в страна, от която после трудно може да оттегли инвестицията си? Ще има ли какво да “изтича”, ако преди това никой не е “налял” капитали в икономиката?

Освен това, за да напусне капиталът дадена страна, той трябва най-напред да е влязъл в нея. Когато се коментираха данните за размерът на изтеглените капитали от Югоизточна Азия, малко специалист посочваха колко капитали са влезли в тези страни в годините до 1997 г. Тук идва ред на една междинна теория, според която дългосрочните инвестиции, които остават в страната дори в моменти на стопански проблеми, са желани и водят до просперитет, а краткосрочните, готови да напуснат във всеки един момент, не водят до увеличаване на богатството. И следователно, правителствата трябва да се намесват и да привличат само първите, “добрите” капитали. Но, ако в страната има само “добри” капитали (които остават дори при криза), защо са ни механизми за контрол, след като никой няма намерение да напуска?

Това показва, че оттеглянето на капитали е следствие, а не причина за стопанските проблеми на съответната държава.

Международната търговия застрашава местното производство

Основен мотив срещу свободната търговия е разбирането, че местните производители трябва да бъдат “защитени”. Протекционистите твърдят, че основната им грижа е опасността, която евтините вносни стоки създават за местните фирми. Те често искат въвеждане на мита и други административни пречки пред вноса на потребителски стоки, и рядко поддържат подобни мерки спрямо инвестиционните стоки, тъй като местните производители се нуждаят от ниски разходи и високи цени. По-високи от определените на свободния (международен) пазар цени са възможни обаче само за сметка на местните потребители. Потребителите ще трябва да плащат повече, отколкото в условия на свободна международна размяна. Крайният ефект от протекционистичната политика е отнет потребителски излишък, който си поделят бюджета и привилегированите местни производители. Това означава, че протекционизма действа срещу принципите на пазарна справедливост, единствено приета от свободните общества. Може би тук е мястото да повторим, че няма принцип в свободното общество, според който един индивид (група от обществото) трябва да бъде принуден да плаща вместо някой друг.

Крайният ефект от протекционизма е вероятно най-добре познат на групата хора, наричани икономисти”. И въпреки това, сред тях се издигат гласове в подкрепа на подобна политика макар повечето да подкрепят прилагането й само за кратък период). Това означава, че или тези хора правят дълбока научна грешка, в смисъл че не отчитат всички ефекти от протекционизма, или че те съзнателно подкрепят политика, несъвместима с принципите на свободното общество.

И най-накрая, вътрешната конкуренция е не-по-малък проблем за индивидуалния участник на пазара от чуждестранната. За отделния участник на пазара няма голямо значение дали конкурентите му са местни или чуждестранни търговци. Ако целта е да се предпази определена група производители от чуждата конкуренция, защо да не я предпазваме и от местната? Наистина, какво друго е протекционизма, освен типичен пример за ограничаване на конкуренцията – процес, от който в крайна сметка всички печелят.

По-слабо развитата страна страда от международната търговия

Широко разпространена заблуда е твърдението, че от международната търговия страдат по-бедните страни. В действителност, повечето развити страни са станали такива, защото са участвали в дълготраен процес на международно разделение на труда (специализация) чрез международната размяна на стоки, услуги и знание. Фактите ни показват, че не само големите и развитите страни, но и малките и бедните страни печелят от свободната международна размяна. Най-лесният, дори не икономически, начин да се осмисли това, е да припомним, че тъй като размяната (търговията) е доброволно действие, то се случва само защото и двете страни имат (очакват) някаква изгода от него. Защо това да не важи и за “националните” икономики?

Друга заблуда е схващането, че едностранната либерализация, т.е. когато една страна отменя пречките пред вноса от друга страна, но последната запазва своите, уврежда интереса на либерализиращата страна. Дори много опростен икономически анализ може да опровергае верността подобно разбиране. Тъй като размяната по своята същност е доброволна, то и двете участващи страни печелят от нея. В случая на едностранна либерализация, това са производителите на изнасящата страна, и потребителите-вносители в страната, която освобождава вноса си. Благосъстоянието в такъв случай се увеличава.

И накрая, международната търговия позволява на потребителите в по-слабо развитите страни да се възползват от научните открития и новите технологии. Това, което на практика наблюдаваме, е че страни без почти никакъв принос в откривателската дейност получават достъп до резултатите на чужди открития чрез вноса на нови продукти. Нека само се запитаме благодарение на какво в Етопия имат телевизори и компютри, в Мианмар – автомобили, а в България – домашно видео. И в трите страни (назовани произволно за пример) подобни продукти едва ли щяха да бъдат измислени и до ден днешен, ако нямаше международна размяна. А информационната вълна около Олимпиадата в Сидни ни напомни още един малко известен факт – преди идването на белия човек, аборигените (които са живели изолирани на цял континент) дори не са били измислили колелото. Това е цената на изолацията, и това трябва ясно да се разбере от противниците на свободната размяна на стоки и идеи.

Глобализацията разрушава традиционната култура и националните и етническите идентичности.

Популярност добиват твърдения от вида: “глобализацията унищожава националната култура”, “глобализацията разрушава идентичните традиции” и др. под. Често “Глобализация” се пише с главно “Г”. А всъщност, “глобализация” е нарицателно име на процес, не причината, която го предизвиква.

Но, въпреки всичко, не е ли глобализацията “виновна” са унищожаването на аборигенската култура, на семейните традиции в екваториална Африка, на традиционния начин на обличане в Латинска Америка? Не създава ли тя една униформена култура на Макдоналс, Кока-Кола, МТВ, джинси, английска реч и Холивуд? Вместо отговор, нека се запитаме: Кога някой от нас е бил накаран насила да си купи хамбургер или Кока-Кола? Кога някой е влязъл с взлом в дома ни и е инсталирал кабелна телевизия безплатно? Истината е, че изборът е на всеки един от нас. И изборът не е “евтин”. Продуктите на Кока-Кола у нас се продават около 3 пъти по-скъпо от сходни безалкохолни напитки. Едно посещение на кино в момента струва около 3% от месечните ни доходи. Един чифт джинси струва около 10-20% от месечните ни доходи. А какво да кажем за страни, където БВП на човек от населението е по-нисък от стойността на цветен телевизор? Това означава, че т.нар. “Кока-Кола култура” е избрана доброволно от всяко човешко същество на планетата. “Глобализация” е друга дума за “свободата да избираш”.

Вместо заключение

Горните разсъждения показват поне едно – свободата на размяна на стоки, капитали, идеи, модели на поведение, носят полза на всички участници в размяната. Още повече, такава свобода създава една справедлива система, в която всеки индивид получава за своите усилия, изобретателност и инвестиция толкова, колкото някой друг е готов да заплати при една доброволна размяна.

(1) Разбира се, всеки от нас може да вземе кредит. Но, първо, в някакъв бъдещ момент този кредит трябва да се връща, и второ, този който ни го дава, намалява наличността на пари с размера на отпуснатия заем.

(2) Често се използва терминът “спекулативни капитали”; според английско-българския речник на издателство “Наука и изкуство”, 1990, speculative означава умозрителен, теоретичен, несигурен, рискован. Поради неразбиране на значението на думата във икономически контекст, авторите избягват да я използват.

Northern Rock : Deja Vu

2007-09-20T13:48:00.000+03:00

Northern Rock : Deja Vu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ, за която писах преди, "пристигна" и в Обединеното Кралство. Оказа се, че банката Northern Rock е раздала прекалено много кредити и вложителите и се редят на огромни опашки с цел да си изтеглят парите. Преди 2 дни на 18.09.2007, BOE (Централната банка на Англия) съобщи, че ще гарантира влоговете. Акциите на Northern Rock се повишиха с около 10% (след като предишния ден бяха спаднали с около 7%). Големите инвеститори в тази банка решиха да си продадат дяловете и го направиха.

Всъщност не е важно дали банката има или няма пари. Важно е, че вложителите мислят, че няма пари. Това събитие е класически bank run. Банката е раздала повече пари отколкото има, благодарение на частичния си резерв.

Днес 20.09.2007 излезе друга новина - BOE е напечатала повече пари в сравнение с предишните месеци. От началото на годината процентът на напечатани пари е 13.50%. Явно влоговете ще се гарантират с тези новонапечатани пари. Тези новонапечатани пари ще увеличат инфлацията в Англия, но този ефект ще се усети след около 6 месеца.

Вложители чакат на опашка пред Northern Rock

Казват, че ако хората не си взимат поука, историята обикновено се повтаря. Тази история би трябвало да е като Deja Vu за нас българите.

Същите събития се случиха в България през 1992-1996 година. В началото се случи bank run с "Първа Частна Банка". БНБ "налива" 20 милиарда стари лева (20 милиона нови лева). Следва фалит на други банки като "Банка Славяни", "ТСБ" и много други. За да "запази" влоговете БНБ започва да печата пари. Хората наистина си получават парите... но само в абсолютна стойност. Инфлацията ги е "изяла".

След падането на правителството на Жан Виденов през 1996 год, новото правителство на Иван Костов спира печатането на нови пари със старите темпове. Въведения по-късно валутен борд (1000 BGL = 1 DEM) ограничава темпа на печатане на нови пари до този в Германия. Около 6 месеца след това инфлацията у нас намалява драстично, но хората са загубили 99% от спестяванията си.

В Англия събитията едва ли ще се развият както в България, но само защото Англия е по-голяма държава и валутата и е по-appreciated.

(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

2007-09-05T16:34:00.000+03:00

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

Заради големия интерес изготвих тази малка статия ;-)

За момента кризата в ипотечния сектор на САЩ не би трябвало да се отрази по никакъв особен начин на състоянието на ипотечния сектор в България. Известно отражение би могло да има на обменният курс USD/BGN и на БФБ (Българска фондова борса).

Наистина цените на имотите, особено по черноморието спадат леко, но това е свързано с "инвеститорите" от Англия, които са и главните купувачи. Икономическата ситуация в Англия е подобна на тази в САЩ, дори основния лихвен процент в Англия е задминал този в САЩ.

"И магаре да мине покрай банката, и на него ще му дадем заем" е казал известен български банкер, и точно за това от 01.Септември.2007 БНБ увеличи частичният резерв на българските банки от 8 на 12%, с цел да намали рисковете при кредитирането и да предотврати евентуален бъдещ bank-run. Вестник "Капитал" подсказва, че въпросната институция е "Райфайзен банк". Препоръчвам да пре-прочетете отново статията ми тук.

Някой от причините защо България е различна от USA:

1. В България са много малко инвеститорите (и хората като цяло), които биха изтеглили кредит и закупили жилище само за да го продадат след 4-5 години.

2. В България (засега) не може да бъде закупено жилище без да се даде нито една стотинка.

3. В България и Еропейският Съюз основните лихвени проценти никога не са били толкова ниски колкото в САЩ - т.е. 1%.

(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

2007-09-04T17:58:00.000+03:00

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

1) Търгувате доста динамично. Реализирате около 250-300 сделки на месец, базирани единствено върху евро/долар. Защо търгувате единствено тази валутна двойка?

Защото има повече, а може би най-много информация за тази валутна двойка.

Правил съм също сделки и върху AUD/JPY, но само за да получа лихвите за пренос.

2) Поръчките Ви варират между 1 и 160 лота, като най-често са 20, 30 и 50. Как преценявате с какво количество да влезете в позиция?

Количеството зависи само и единствено колко пари имам в сметката. Старая се (вече) да търгувам с по 50 лота на сделка. Обикновено "акумулирам" позиция когато курса "върви" срещу мен – от тук идва големия брой сделки. Сделки под 10 лота ги правя за тест.

3) Миналия месец споделихте, че използвате основно технически анализ. На какво се доверявате повече – на конвенционален или вълнови анализ? Кои подходи и инструменти на съответния тип анализ използвате?

Конвенционален – само канали, фигури и трендлинии. НЕ използвам индикатори като RSI или MACD, въпреки че ги следя като цяло.

За Elliot Wave анализи – чета ги и мога да преценя дали са коректни, но не (мога да) изготвям сам.

4) Вградили ли сте допълнителни индикатори към платформата и ако не е тайна какви точно?

Не :-) Следя само RSI и хистограмата на MACD.

5) Има множество литература за технически анализ. Кои автори и книги бихте препоръчали на начинаещите във форекс търговията?

Настолната ми книга е "Technical Analysis Plain & Simple: Charting the Markets in Your Language" by Michael Kahn.

Тази "Getting Started in Technical Analysis" by Jack D. Schwager също е добра, но интересните глави въобще не са за "начинаещи".

6) Използвате и API, което е сравнително нова услуга на Делтасток АД. Как оценявате въвеждането й и до колко Ви помага? Смятате ли, че компютърът е по-добър трейдър от човека?

Ползувам API само за изчисление на един индекс, което е само "изтегляне" на курсовете на 5-6 двойки валути. Не го ползувам за търговия. Твърди се, че над 50% от спекулативната търговия на форекс пазара е "провеждана" от машини, но за сега аз не бих се доверил на компютър за търговия.

Да не забравяме, че краха на US борсите през 1987 година е изцяло дело на компютрите :-)

05.SEP.2007, http://www.deltastock.bg/

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

2007-09-01T16:36:00.000+03:00

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

Животът е доста интересен и ни изненадва отново и отново със своите неочаквани обрати.

Ето че кризата в ипотечния сектор на САЩ придоби още едно странно развитие.

Флорида е един от щатите, в които "затворените" домове са особено много. Т.к. в началото на 2001 година, цената на домовете във този щат бе сравнително ниска, а след това нарастна скокообразно, собствениците изтеглиха допълнителни кредити срещу вече ипотекираните (неизплатени) домове. Собствениците се почустваха богати, и решиха да по-обзаведат новите си домове с плазмени телевизори, DVD плеари, а защо не и с по някой друг басеин.

Както вече писах тук, в края на 2006 / началото на 2007 година, се оказа, че собствениците са "затънали" до шия в заеми, и нямат никакви пари. Домовете бяха "затворени" и т.к. банките и институциите не успяха да намерят купувачи, имотите продължават да са "затворени".

Т.к. никой не живее в тези домове, никой не ги и поддържа. Включително и скромните "басейнчета", които сега са станали развъдници на комари и други вредни насекоми.

Огромното количество mosquitos са "започнали" разпространяват болести, и в момента се обсъждат сериозни санитарни мерки за борба с тях.

(c) 01.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Опасни играчки на Mattel, Barbie и FisherPrice

2007-08-21T14:39:00.000+03:00

Здравейте,
преди няколко дни, прочетох статия в "24 часа", че някой от играчките на Mattel, Barbie, FisherPrice и други дъщерни фирми на Mattel, са опасни за децата т.к. съдържат оловна боя. Съобщението беше по скоро от сензационен характер, и не се споменаваше как да се провери дали играчките които вече са закупени са безопасни. Отне около 3 дни да намеря сайта на който може да се направи тази проверка и да проверя какво съм купил за мойто собствено дете.

Нека всеки който не мисли, че е застрахован провери на следния сайт за кои точно играчки става дума:

http://www.mattel.com/safety/us/

Остава да отидете и да проверите :-)

Една от въпросните играчки.

Федералният Резерв понижи discount rate

2007-08-17T16:50:00.000+03:00

Федералният Резерв понижи лихвеният процент по директните заеми към търговските банки (discount rate) с половин процент до 5.75%. В съпътстващо решението изявление се подчертава, че рисковете за забавяне на икономическия ръст са нараснали значително. Действието се предприема с цел да се осигури нормалното функциониране на финансовите пазари. Споменава се, че неблагоприятните условия на пазарите и високите лихвени проценти може да попречат на развитието на икономиката. FED гарантира, че следи внимателно икономическата обстановка и е готов на нови действия за да предотврати негативните ефекти за икономиката.

Novini.net

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013

US Stock market / Gold cycles 1850 - 2013

I. Kondratieff wave problem:

II. Stock prices methodology:

III. Dow / Gold ratio:

IV. Possible predictions:

1. The Dow/Gold ratio must go down to under 5, or even under 3.

2. Timeframe is much difficult.

Got Gold?

© DEC.2007 - APR.2008, Nikolay Mihaylov, nmmm@nmmm.nu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Bear Stearns Комунизъм в действие

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:Bear Stearns Комунизъм в действие

Ето и последното развитие на "нещата":

(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nu

Как да инвестираме в злато?

Как да инвестираме в злато?

Инвестиции в сребро

Инвестиции в злато - Какво трябва да знаем?

Какви монети е добре да се купуват?

Инвестиции в злато на световните борси

Инвестиции в злато на специализирани уеб сайтове

Инвестиции в злато чрез e-gold

Pert mint

Покупка на (физическо) злато online

Покупка на злато в България (София)

Списък с монети "добри" за инвестиране :-)

(c) 25.FEB.2008, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nuМатериалът имат учебен характери не представляват препоръка за покупка на акции илизлато под каквато и да е форма.

Анкета: Какво е инфлацията според вас?

Кризата в ипотечния сектор на САЩ: Сапунената опера продължава

Кризата в ипотечния сектор на САЩ

Сапунената опера продължава

Краят на сапунената опера е все още отворен :-)

(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nu

Делтасток: Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

Икономическата свобода в България и по света - Митове за международната размяна

ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТАМитове за международната размяна: логиката на абсурда

Northern Rock : Deja Vu

Northern Rock : Deja Vu

(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

Кризата в ипотечния сектор на САЩ и влиянието и върху България

(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nu

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

Интервю на Делтасток с Николай Михайлов

05.SEP.2007, http://www.deltastock.bg/

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

Какво общо има кризата в ипотечния сектор на САЩ, с ... комарите

(c) 01.SEP.2007, Nikolay Mihaylovnmmm@nmmm.nu

Опасни играчки на Mattel, Barbie и FisherPrice

Федералният Резерв понижи discount rate

© DEC.2007 - APR.2008,
Nikolay Mihaylov, nmmm@nmmm.nu

Кризата в ипотечния сектор на САЩ:
Bear Stearns Комунизъм в действие

(c) 18.MAR.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

(c) 25.FEB.2008, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

Материалът имат учебен характер
и не представляват препоръка за покупка на акции или
злато под каквато и да е форма.

(c) 10.DEC.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

ИКОНОМИЧЕСКАТА СВОБОДА
В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
Митове за международната размяна: логиката на абсурда

(c) 20.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

(c) 05.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu

(c) 01.SEP.2007, Nikolay Mihaylov
nmmm@nmmm.nu