Спри и помисли!

Да открием детето в себе си

2008-07-25T11:45:00.003+03:00

Децата умеят да се забавляват. Те вингаи са окуражавани да играят и да се учат - два от най-великите източници на възбуда и удоволствие, казва Carmine Coyote в своята статия Защо си струва да бъдем деца. От възрастните винаги се очаква да се откажат от игрите в името на "сериозните неща" като работата. Това, обикновено означава да правиш неща, които не обичаш, по време, когато не искаш, за хора, които не харесваш, в замяна на заплащане, което смяташ за недостатъчно.

Защо е хубаво да бъдем деца?

Децата използват своето въображение свободно. Никой не ги ограничава в това да фантазират и те постоянно генерират свежи идеи. Възрастни, които се държат така, биват наричани "откачалки".
От децата се очаква да учат, а от възрастните - да знаят. Може би затова възрастните си мислят, че учението свършва като излезеш от училище, слагат мисловни бариери пред себе си и спират да се интересуват от новостите.
Креативността е естествено качество на почти всяко дете, докато при възрастните идва много трудно. Това е така, защото възрастните си слагат автоцензура на идеите ("Какво ще кажат другите?", "Това се пълни детинщини!"), с което убиват идеите си още в зародиш.
На децата винаги им е простено да грешат, а възрастните получават "черни точки" в досието. В много фирми се създава практиката да се придържаш към строго определени процедури с цел да не се допусне грешка. Това тотално унищожава всякакво развитие и креативност.

Ако се опитаме да възродим отново детето в себе си, животът ни би бил по-забавен, по-интересен, по-творчески, по-свободен и даже по-смислен. Не мислите ли?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.

Добре забравеното - юни 2007: работа и отношения с колегите

2008-07-20T17:12:00.002+03:00

Продължавам рубриката Добре забравеното с материалите, които съм публикувал преди повече от една година и вече не само вие, читателите, но и самият аз, сме забравили. А се оказва, че темите, които са ме вълнували през юни 2007 година, са били интересни и значими (поне така ми изглеждат, като се връщам пак на тях след една година) и определено си заслужават да бъдат прочетени още веднъж.

Отношенията между колегите и между началници и служители винаги са били важна тема за мен и това си личи и от постовете, които съм публикувал в онзи период. Кариеризмът, завистта, злобата и конкуренцията са качества, които винаги са ме отблъсквали и никога не съм толерирал не само заради това, че не отговарят на моите морални ценности, а и защото смятам, че не водят до успех и продуктивност в дългосрочен план.

Постовете от онова време са преместени в блога Нова работа, който е изцяло посветен на работата, професионалната кариера и отношенията между хората в един екип. Вижте ги пак:

Yesbutters and Whynotters

2008-07-17T16:23:00.005+03:00

Странно заглавие, което открих в блога на Mike Schaffner. Той пък го е открил от тук. Преведено на български, би звучало примерно така: даобачисти и защонеисти.

Става въпроса за хората, които обикновено казват: "Да, обаче..." или "Защо пък не?". Текстът по-долу май няма известен автор, но така е с повечето мъдрости, които завладяват света. Важното е да го разберем и да си зададем въпроса: какви сме ние?

Даобачистите не просто убиват идеи. Те убиват компании, даже цели индустрии.
Даобачистите знаят всички отговори:
Да, обаче ние сме различни.
Да, обаче ние не можем да си го позволим.
Да, обаче нашият бизнес няма нужда от това.
Да, обаче не можем да накараме служителите си да го направят.
Да, обаче не можем да обясним това на нашите акционери.
Да, но нека да почакаме и ще видим.
Всички отговори. Всички грешни отговори.

Защонеистите движат компаниите.

Следващият път, когато сте в среща, огледайте се наоколо и се опитайте да разпознаете даобачистите, несегаистите и защонеистите. Бог да благослови защонеистите. Те се осмеляват да мечтаят. И да действат. С действията си те постигат онова, което другите смятат за непостижимо.
Защо не, наистина?

Майк Шафнър добавя още познати реплики от областта на информационните технологии:

Да, обаче това не отговаря на нашите стандарти.
Да, обаче това противоречи на нашата политика.
Да, обаче този софтуер не е одобрен.

Хората, отговарящи по този начин се опитват да се скрият зад някакви правила и клишета единствено водени от стремежа да избягат от отговорност за вземане на каквото и да е решение. Тези, които отговарят "Защо не?" са хората, които движат прогреса. Дори и да сбъркат, те успяват да извлекат поука и продължават напред. Това са хората, които истински успяват в живота.

А вие можете ли да кажете от кои сте?

Честита настинка! Експеримент, изследващ силата на мрежата за разпространяване на информация

2008-07-12T14:47:00.007+03:00

Един от хората, чиито блогове за управление на проекти чета с огромно удоволствие - Craig Brown - ме покани да участвам в един експеримент - Happy Flu.

Експериментът е започнат от Matthieu Latapy, който е мрежов изследовател в Националния център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique) във Франция. Той провежда изследване върху peer-to-peer разпространението на педофилско съдържание в интернет и това е причината за стартирането на експеримента. Целта му е да разбере как работи разпространяването на информация чрез линкове между уеб сайтове. Той смята, че разпространението на информацията напоследък се движи в по-голяма степен от блогърите, отколкото от традиционната медиа. Експериментът на Matthieu е форма на вирусен маркетинг - оттук и името му Happy Flu (Честита настинка!).

Изображението, което виждате, показва графиката на разпространението на тази игра. Ако цъкнете върху дадена точка, ще видите името и адреса на сайта, през който е минала новината и колко цъкания е реализирала. Ако задържите мишката и я раздвижите, ще можете да местите цялата картинка и да видите цялата графика. Плъзгачът вдясно променя мащаба.

Целта на играта е в нея да се включат колкото може повече хора и да разпространят тази информация. Затова не се посочват определени хора в поста, а всеки, който го е чел и който има собствен блог или сайт, е поканен да участва.

Какво е необходимо да направите, за да се включите и вие?

Натиснете бутона "Spread it" върху картинката отгоре
Въведете името и адреса на вашия блог или сайт
Копирайте кода, който ще получите във вашия блог, за да се появи това изображение
Напишете блог пост, в който поставете кода и споделете идеята на този експеримент

Експериментът си струва не само заради това, че е обявен като опит за противодействие на разпространението на педофилски материали по интернет, което си е една добра кауза, заради която си заслужава човек да участва, а и като едно интересно проучване на силата на интернет като медиум за разпространение на информация, както за влиянието на блогърското общество в този медиум.

Иновация чрез уволнение

2008-06-12T09:39:00.002+03:00

Как ви звучи това:

Ако искате да бъдете по-креативни, ако искате да повишите шансовете добрите ви идеи да се превърнат в реални продукти, разкарайте ненужните хора.

Това, на пръв поглед революционно предложение, дава Scott Berkun в своя блог, но то съвсем не е лишено от логика. И продължава:

Или ограничете тяхната власт, или просто ги махнете от екипа, но при всички случаи намалете броя на хората в стаята, където се вземат решенията.

Какво има предвид? В днешна корпоративна Америка има твърде много хора в средното управленско ниво, които имат право на вето. В много компании (включително и Microsoft, където той е работил) решенията за реализиране на дадена идея се вземат с пълен консенсус, което означава, че е достатъчно само един по-колеблив или по-консервативен мениджър да не е съгласен и идеята отива на боклука. Големите идеи, казва Скот, предизвикват разногласие и никога не могат да бъдат приети от всички. Затова по-добре е да се делегират права на тези, които вярват в идеята, за да се опитат да я реализират, отколкото да се спори до безкрайност, за да бъдат убедени всички.

Колкото повече хора участват в обсъжданията, толкова по-непродуктивни са срещите и по-неефективна тяхната работа. Решенията трябва да се вземат от мотивирани хора, а не от такива, чиято единствена цел е да си пазят стола.

Демокрацията, е система, създадена да гарантира стабилност, а не за иновации, казва Скот. Една компания би била по-успешна ако помръдне политиката си с няколко деления от демокрация към автокрация. Ако искаме да бъдем иновативни, трябва да успеем да идентифицираме онези креативни и талантливи хора сред нас и да им дадем по-голяма власт да реализират своите идеи. Подобни успешни модели има в архитектурата, в киното и в поп музиката, където свободата за вземане на решения, която е дадена на талантливия, излиза извън нормите на корпоративната йерархия, но пък за сметка на това дава поразителни резултати.

Статията е много интересна и провокативна. В днешно време средния управленски персонал не само в американските фирми, а може и би и навсякъде по света, включително и у нас, се е превърнал в някакъв бастион на консерватизма и посредствеността. Иновациите биват задушавани в безплодни корпоративни правила и ограничения и за да може една идея да види бял свят, е нужна истинска революция в мисленето.

За да пробие новото, креативното, някои стени трябва да бъдат разрушени.

На концерт като на конгрес

2008-06-10T15:17:00.004+03:00

От известно време активно се занимавам с изнасяне на лекции и презентации, чета книги и блогове по въпроса и наблюдавам внимателно какво правят другите хора при подобни изяви, за да се поуча от техния опит (положителен или отрицателен).

Онзи ден бях на концерт на Тото Кутуньо и дует "Шик" в Зала 1 на НДК. За Тото няма какво да разказвам - голям музикант, голям професионалист, перфектно шоу, голямо забавление за публиката. По-интересно (от презентационна гледна точка) беше представянето на дует "Шик".

Дори и за слепите беше ясно не само от рекламните плакати, а и от обща култура, ако щете, че звездата на шоуто беше Тото Кутуньо, а нашите представители изпълняваха ролята на "подгряваща група". Задължението на подгряващите изпълнители е точно такова - да "загреят" публиката, да я разкършат и да приповдигнат настроението, за да може голямата звезда да влезе "на скорост". Проблемът беше, че те се държаха така, сякаш те са големите звезди - нещо, до което - види се - още не са дорасли.

Григор вече пусна един пост, където коментира своето разочарование от махленското поведение на българските певци, а под него можете да видите още много коментари от читатели, повече или по-малко гневни от неудачното представяне на "Шик".

Не мога да не призная, че за мен Краси Гюлмезов е изключително талантлив композитор и двамата с жена си са наистина един много приятен дует. Даже смятам, че тъкмо те са едни от малкото представители на класическата поп музика у нас - това естетично направление, наследник на най-добрите традиции от миналото и единствен противовес на чалгаджийската простотия. Оказа се, обаче, че въпреки добрите песни и майсторското изпълнение на всички музиканти, участващи в концерта (изключителни адмирации за Цветан Недялков!), представянето им беше пълен провал.

Защо се получи така?

Първо, семейство Гюлмезови забравиха, своята роля на подгряваща група. Тяхното изпълнение трябваше да бъде кратко и стегнато, защото огромната публика в крайна сметка беше дошла да слуша Тото и беше платила доста високи цени на билетите заради него, а не заради тях. Вместо това, те направиха повече от час и половина представяне, като през повечето време бърбореха напълно безсмислени неща, вместо да пеят. Даже пускаха коментари от рода: "Той Тото Кутуньо няма къде да избяга. Сега ще слушате нас.", с което показаха не само неуважение към своя (по-знаменит) колега, но и към самата публика.
Второ, като се представя един нов албум, всеки изпълнител редува нови и стари песни, защото публиката не познава новото творчество и повече се радва на хитове, които знае и обича. Контрастът с Тото Кутуньо беше поразителен. Той изпя 15 стари хита, като между тях вмъкна три нови песни, а дует "Шик" направиха точно обратното - изпяха си целия нов албум и накрая, когато вече станаха досадни на публиката и тя започна да ги освирква, изпяха три от по-известните си песни.
Трето, концерт (и презентация) се прави заради публиката. Дует "Шик" превърнаха концерта в домашно парти, разказвайки дълги и безинтересни спомени и опитвайки се да водят разговор някои от колегите си от първите редове на залата, игнорирайки напълно останалата публика. В един момент започнахме да чувстваме, че певците са си направили тяхно си снобско домашно парти с колеги и приятели, а ние сме някакви неканени гости (които, обаче, са си платили по 40-50 лева за това удоволствие).

Дейл Карнеги има няколко златни правила за изнасяне на презентация, които с пълна сила важат и за концерти:

Не се отклонявай от темата, казва той, а Краси Гюлмезов започна да разправя някакви истории за Лили Иванова и колко голяма личност била тя, и понеже е дошла в залата, дайте да я аплодираме. Ние сме дошли да слушаме песни, а не истории за Лили Иванова! Така беше преди всяка песен - една дълга, объркана и скучна история кой, кога, как и защо бил написал тази песен, той дали е в залата - а, не е, ще закъснее - и всякакви такива простотии.
Не се извинявай! Има ситуации, когато не си достатъчно добре подготвен, случват се грешки и пропуски, но публиката не винаги ги забелязва, а по-важното е, че не я интересуват. Публиката е дошла на събитието с определено намерение и изпълнителя е длъжен да го задоволи. Изключително не на място беше подмятането на Краси Гюлмезов: "Усетихте ли, че сбърках единия куплет?". Ами, не сме. И без това песните са нови и никой не ги знае наизуст. Кой ще ти забележи такъв пропуск?! Той обаче продължи: "Той Тото Кутуньо вече 20 години ги пее все един и същи песни и се е отракал, но нашите са съвсем нови и още не сме ги научили добре." Кому беше нужно такова изказване?
Не се оплаквай! Най-досадното нещо от целия концерт беше постоянното оплакване колко им е било трудно да го организират, как са нямали пари и как никой не е пожелал да го спонсорира. Даже на Лили Иванова са й отказали веднъж пари от един обилен оператор! Представяте ли си? Те мобилните оператори само за това съществуват - да спонсорират естрадните певци, нали?
Техните обяснения представяха нещата като някакво огромно ходене по мъките, от което загубили сън и стопили по няколко килограма (то за Виолета си е било добре). Излезе, че едва ли не са поканили по милост Тото Кутуньо да пее покрай тях. На никой не му стана ясно защо те са се занимавали с организацията на концерта, при положение, че си има нарочена фирма за това. Не пуснаха видеостените (явно поради липса на средства и спонсори), а петнайсет минути изброяваха хора и фирми, които са им помагали!

Този концерт беше много интересен урок за мен. Контрастът на двете изпълнения беше толкова силен, че дори и на сляп би му станало ясно как трябва и как не трябва да се прави концерт. Отделно от това, Зала 1 на НДК винаги е била неудачно място за концерт, защото създава усещането за партиен конгрес. Хората се изтягат удобно в меките кресла и леко задремват, очаквайки дългия и скучен доклад на Първия, за да си поспят на спокойствие. Поведението на дует "Шик" ни върна отново в онези времена, а ужасният навик да се поднасят цветя от политици, вече преля чашата на търпението и беше освиркан шумно от тълпата.

В заключение, към всичко казано дотук, мога да добавя един прост извод: Прави само това, което умееш. Останалото остави на професионалистите. За съжаление, нито самите певци от "Шик", нито дори никому неизвестната фирма-организатор, показаха някакъв професионализъм. Песните им бяха много хубави, но като цяло концертът беше провал. Вместо да използват уникалната възможност да се представят пред такава голяма публика и да я спечелят като свои почитатели, те я отблъснаха и настроиха срещу себе си.

Жалко. Жалко за хубавата музика, която няма да може да намери своята публика. Жалко за големия талант на "Шик" и на акомпаниращите музиканти, който беше пропилян с едно необмислено и неразумно държане на сцената. Ако някога Вили и Краси Гюлмезови прочетат това, бих искал да им кажа, че наистина харесвам техните песни и всичко, което съм написал, е продиктувано от желанието ми да и помогна да видят грешките си и да станат по-добри изпълнители. И даже мога да им дам още един съвет: Ако не можеш да правиш нещо добре, но много го искаш или просто се налага да го правиш, потърси професионален инструктор. Изкуството на общуване с публиката може да се научи, ако имате подходящ учител. Потърсете го, защото иначе ще пропилеете таланта си!

Добре забравеното - май 2007: работа, мотивация и борба с конкуренцията

2008-06-09T18:16:00.003+03:00

Въобще не съм забелязал кога е минала една година откакто е публикуван първия пост в този блог. Оказа се, че съм закъснял с празнуването на рождения ден на блога близо с месец, така че пост, посветен на Happy Birthday няма да има.

Но като се поразрових, видях, че има интересни неща, които съм писал в "далечното минало" и може би си струва да ги поизтупам от праха и да ви ги представя отново. Тодор Христов от Нова визия - човекът, от когото съм се научил за много неща в областта на блогването - има рубрика, наречена "Машина на времето".

Идеята наистина е добра, защото старите постове са отишли много надалеч в архивите и рядко някой случаен читател ще се разрови толкова назад в миналото, за да ги открие. Затова реших и аз да създам такава рубрика, в която да ви представям интересни и добре забравени публикации от миналото. То и заглавието му е много хубаво, но би било много грозно от моя страна да използвам и него, затова след доста размишления стигнах до Добре забравеното и под него ще излизат ретроспективни постове с линкове към стари, но полезни и интересни (по мое мнение) публикации.

Спри и помисли! е първият ми блог, в който съм започнал да пиша на български език и архивите сочат, че това е станало през май 2007 година. Тогава, имайки само един блог, съм писал тук по всички теми, които са ме вълнували. Повечето от ранните ми постове са посветени на темата за работата, мениджмънта и взаимоотношенията между работник и работодател. По-късно реших, че тези неща формират една добре оформена тематична ниша и създадох блога Нова работа, който е изцяло посветен на тази тематика. Там преместих и всички постове от Спри и помисли!, които покриват темата за работата и управлението на хора, но сега, когато правя такава ретроспекция, си заслужава да ги споменем, макар и линковете да сочат другаде:

Как да работим двойно по-малко, а да печелим двойно повече - критика на американското традиционно възпитание, където като основен фактор за успеха се посочва многото време, прекарано в работа.
Девет мита за работното място - личен коментар върху едно интервю на Гай Кавазаки с провокативната блог авторка Пенелопи Трънк.
Заплахата, като форма на (де)мотивация - един метод, отричан във всички учебници по мениджмънт и въпреки това масово практикуван от управляващите (поне у нас). Вижте моите разсъждения и съвети (малко радикални) към хората, заплашвани от своите началници.

Този блог все повече се опитвам да го насоча към темата за предприемачеството и бизнеса, за иновациите, креативността, маркетинга и интернет като поле за изява - все неща, от които не разбирам :-) По-точно неща, които не съм учил в училище, но които ме интересуват и вълнуват, и които уча постепенно от живота и практиката.

От май миналата година в този блог има един пост, който отговаря на тази тематика и е озаглавен Как да се преборим с конкуренцията? В него се разказва за един софтуерен разработчик, който се страхува, че конкуренцията вече предлага продукта, който той иска да създаде и той е много богат на възможности и функционалност, което го довежда до песимизъм и отчаяние, че няма никакъв смисъл да се захваща с тази идея. Ако искате да разберете какво е моето виждане по въпроса и да прочетете една мъдра мисъл от големия маркетинг гуру Сет Годин, прочетете целия пост.

Парадоксът на лидерството: Има ли изобщо лидери днес?

2008-05-21T16:20:00.004+03:00

Лидерите никога не са били толкова възхвалявани, колкото са днес; никога досега не са имали такива феноменални заплати; никога не е имало толкова много хвалебствени статии, написани за тях. Книгите, написани за това как да станеш лидер и професионалните курсове по лидерство днес са повече, отколкото в цялата предишна история на човечеството. В същото време качеството на водачеството - в бизнеса, в администрацията и в политиката - вероятно никога не е било толкова ниско.

Така пише Carmine Coyote в своята блестяща статия Лидери, бихте ли станали прави, ако въобще има останали такива. Думите му са толкова силни и точни, че се изкушавам да я препиша почти цялата.

В продължение на цяло едно поколение идеята за лидерство беше обсебена от мениджърите в сиви костюми и беше изкривена до безобразие. Лидерството беше предефинирано като говорене и мислене в одобрени лидерски клишета.

В бизнеса, лидерство означава да следваш тенденциите на фондовата борса без да задаваш въпроси. В администрацията - да се преструваш на ентусиазиран от петата поредна фундаментална реорганизация за последните 10 години, която напълно обезсмисля предишните четири. В политиката, това означава да се предадеш на агенциите за проучване на общественото мнение, на политически шамани и на желанията на богатите и могъщите. Днешните лидери всъщност са последователи: клакьори, наети да внедрят чужди идеи в организациите, за които им се плаща толкова екстравагантно да ръководят.

Цялостната ни представа за понятието лидерство е сбъркана, казва Carmine. Според една балканска поговорка, казва той, да бъдеш лидер днес означава да целуваш ръката, която не можеш да захапеш. Означава още никога да не се извиняваш и никога да не поемаш отговорността за своите действия.

И тогава, изведнъж, нещата става сериозни. Идват моменти, когато имаме нужда от истински лидери. Светът преминава през периоди на икономически и политически кризи, които изискват истински лидери с истински визии и истински стратегии, за да бъдат преодолени... За съжаление, през последните няколко десетилетия, такива хора бяха тихичко изхвърлени както от частните фирми, така и от публичните организации, за да отстъпят място на "PowerPoint нагаждачите", които нямат нито интелектуалните, нито моралните качества да се справят с истинските проблеми, когато те се случат.

Много скоро със сигурност ще имаме нужда от истински лидери. Въпросът е дали изобщо са останали някакви...

Как се прави успешен бизнес?

2008-05-16T16:06:00.010+03:00

През блога на Garr Reynolds Presentation Zen открих презентацията на David Heinemeier Hansson, създателят на Ruby on Rails, който споделя своето виждане как се прави успешен бизнес онлайн. Аз лично смятам, че простичките правила, които той споделя, важат не само в света на интернет, а и навсякъде другаде:

Създайте един добър продукт или услуга, които решават някакъв проблем.
Поискайте цена за вашия продукт или услуга и хората, чийто проблем решавате, ще се съгласят да ви платят за това.
С малки суми и много клиенти можете да получите една добра печалба.

Интересно е и другото послание на Hansson - не се нахвърляйте на идеята за големите печалби! Не всеки може да създаде следващият Google или Facebook и да стане милиардер. Пробвайте да се задоволите и с по-малко. Какво ще кажете за един милион? Или дори за 200 000? Нима това са твърде малки суми?

Дейвид дава много проста сметка: ако имате 400 клиента и им вземате по 40 долара на месец, за една година ще съберете приходи от 200 000 долара. Никак не е малко. Уловката е наистина да имате добър продукт и да намерите 400 клиента, които да го намерят за полезен. на следващата година със сигурност ще спечелите и милион.

Посланието е, че добър бизнес може да се направи от малки и прости неща, които да носят полза на клиента и той с радост ще се съгласи за правото да ги ползва. Когато вашият продукт носи полза на много хора, тогава идват и големите пари. Не изведнъж като джакпот от тотото, а бавно и постепенно, за което се иска вяра, упоритост и търпение.

Рецептата е проста, макар и не много лесна за изпълнение, но аз мисля, че е една добра отправна точка към успешния бизнес. Видеото е около 32 минути и можете да го видите оттук. Заслужава си!

Успешните хора

2008-05-07T12:34:00.003+03:00

След дългите празници се чувствам все още в почивно настроение, налегнал ме е един сладък мързел и много бавно навлизам в работна форма. В такива моменти имам нужда от малко духовни стимули и изваждам пред себе си мъдри мисли и съвети, които да разбудят позаспалия ми дух и да ме заредят с енергия и хъс за успех.

Ето един кратък списък на качествата, които успелите хора притежават и които вероятно са необходимото условие, за да постигнем успех и ние.

Успешните хора никога не оставят обстоятелствата да диктуват резултата. Те се научават да реагират на заобикалящите ги обстоятелства. Знаят, че не могат винаги да контролират това, което става, но винаги могат да контролират своята реакция на това, което става.
Успешните хора са постоянни. Те имат своята голяма идея и се придържат към нея неотклонно.
Успешните хора имат реалистична представа за своите възможности и за своя талант. Те познават добре своите лични сили и слабости. Използват силните си страни максимално, а слабостите си побеждават, осланяйки на силата на хората около себе си.
Успешните хора са гъвкави и издържливи. За тях провалът е възможност за поука и израстване. Те не се страхуват от провала, а го приемат. Всяка грешка възприемат като стъпка към реализацията на своите мечти. Те се превръщат в майстори в премахването на препятствия и в целенасоченото преследване на положителни резултати.
Успешните хора са изпълнени със страст. Твърдо са убедени в целите си и преследват своите мечти с неотслабваща упоритост и дълбока любов. Те не се страхуват от отхвърляне и загуба - повече се страхуват да живеят празен и безцелен живот.

Много мъдри думи. Чак ме е яд, че не съм ги измисли аз. Но по-важното е да ви бъдат полезни и да ви помогнат да намерите своя път към успеха. Източникът е тук.

Бъдете успешни!

Мъдри съвети към начинаещите предприемачи

2008-04-21T17:26:00.002+03:00

Раджеш Сети е много интересен блогър. Човек, който се занимава както с бизнес и предприемачество, така и с духовно усъвършенстване. В своя блог често публикува мъдри мисли и съвети, които е научил в живота, и които пък аз от време на време превеждам и публикувам в своите блогове, защото вярвам, че могат да бъдат полезни.

Днес съм подбрал няколко цитата, които по-тясно са свързани с предприемачеството и трудностите на начинаещия бизнесмен.

Преди време бях публикувал един пост - Fake It Til You Make It - в който съветът към начинаещият бизнесмен беше да наподобява големите и успешни фирми, за да могат клиентите да го вземат насериозно и да сключи тези сделки, които са му необходими да издърпат бизнеса на пред и да си създаде първоначалния авторитет. Тук обаче има една уловка. Наподобяването може да е в някои рекламни трикове, но не и в основния бизнес. Ако правите нещо само защото искате да приличате на някой друг, а не защото това е дейността, която обичате и умеете да правите, сте обречени на неуспех. Казано в едно изречение:

Хапчето, което излекува съседа ти, може да бъде това, което ще убие теб.

Животът на човека, захванал се със собствен бизнес, е труден. Много фактори застават срещу него и успехът на неговото начинание винаги е зависим от способността му да устоява на трудностите. Проблемът е, че когато си нов, начинаещ и слаб, вероятността за успех е много малка и ако прахосваш силите си в обречена борба, ще загубиш всички шансове да оцелееш. Тук идва една важна мисъл на Buckminister Fuller:

Не се бори срещу големите сили. Използвай ги.

Накрая - един интересен сайт - Compassites - където всеки месец публикуват тапет за компютър с календар за месеца и една мъдра мисъл, изписана на него. На този линк можете да видите всички календари за 2008 година, а оттам - и за предишните години. Последната мъдра мисъл е изключително ценна за младите предприемачи, колебаещи се да предприемат решителната стъпка. И понеже е игра на думи, оставям го без превод. надявам се, че ще успеете да го разберете:

The best angle from which to approach any problem is the try-angle.

На всички предприемачи пожелавам смелост и разум и дано тези мъдри мисли ви бъдат от полза.

Най-тъпите имена на домейни

2008-04-18T16:22:00.005+03:00

В нашите интернет среди често се водят дискусии за имената на домейните и един от въпросите, който неотменно присъства, е дали да се слага тире в името или не. По-масово отстояваната позиция е да не се слагат тирета, но тогава трябва много сериозно да се помисли дали няма начин името да се прочете и по друг начин. Ето няколко култови примера, които може би заслужено са наречени най-тъпите имена на домейни:

Сайт наречен “Who Represents” (Кой представлява?), където можете да намерите агенти, които представляват различни знаменитости. Името на сайта им е
www.WhorePresents.com (Курвата представя)
Experts Exchange (обмяна на експерти) - база от знания, където експерти-програмисти обменят съвети и мнения
www.ExpertSexChange.com (Експертна смяна на пола)
Търсите моливи? Не търсете другаде, а елате направо на острова на моливите (Pen Island):
www.PenisLand.net (страната на пенисите)
Трябва ви терапевт? Опитайте в Търсачката на терапевти (Therapist Finder):
www.TheRapistFinder.com (Търсачката на изнасилвачи)
Има и италианска компания за генератори на ток - Italian Power Generator company…
www.PowerGenitalia.com (Мощни гениталии)

Още подобни "гениални" идеи можете да намерите в този пост, наречен 10-те най-тъпи имена на домейни. И мислете повече, преди да изберете име на домейн :-)

Онлайн помощници за генериране на идеи, брейнсторминг и провокиране на креативното мислене

2008-04-17T15:39:00.005+03:00

Винаги съм смятал, че креативното мислене се развива и провокира от задаването на много въпроси. Често ми се е случвало да ме вземат за песимист или саботьор, заради това, че съм задавал твърде много (неудобни) въпроси, но моята цел винаги е била да си изясня дадена идея, разглеждайки я от всички страни, да преценя всички възможни рискове и да предложа алтернативни варианти, които бих могли да бъдат по-добри.

В блога на Raven Young - Raven's Brain намерих много интересен пост, посветен на брейнсторминга и креативното мислене, в който освен средствата, за които ще ви разкажа по-долу, има и още много полезни линкове по темата.

Raven ни препоръчва три сайта, където има безплатни средства за провокиране на нашето креативно мислене. Единият от тях - The Special Projects Idea Generator - върти три диска с думи, които се съчетават по случаен начин и могат да ни дадат идея за уникален и интересен продукт или услуга, която бихме могли да разработим, или просто интересен поглед върху съществуващи продукти. Думите са добре подбрани, но въпреки това, повечето съчетания са безсмислени. Трябва повечко търпеливо въртене, докато се получи нещо, което да ви грабне вниманието.

Другите предложения са по-интересни, защото те не предлагат решения, а задават въпроси. Опитвайки се да отговорим на въпросите или да решим ситуационна задача, ние можем да се сетим за нещо хитро, което досега не ни е хрумвало.

MouseBrains има първоначален процес на настройка, в който ни задават въпроси, свързани с продукта, който разработваме, с ползата, която предлагаме нашите клиенти и с трудностите, с които се сблъскваме. След това, на базата на прост алгоритъм, сайтът ни задава странни въпроси или ни поставя шантава задача, включвайки параметрите, което сме задали в началото, подтиквайки ни да мислим за нестандартни решения на нашите проблеми. В резултат на моите експерименти, попаднах на въпроса:

Как Елвис би водил курсове по проджект мениджмънт на хора, които ги смятат за ненужни?

Може би аз не съм достатъчно атрактивен. Ако бях Елвис дали нещата щяха да бъдат по-различни? Въпросите са наистина доста провокативни и подтикват към нестандартни отговори, което е целта на задачата - да открием подход, който сме пропускали досега, но който би могъл да се окаже печеливш.

Big Dig Idea Sandbox е прост пясъчник, в който копаем като малки деца и откриваме важни въпроси, които обръщат гледната ни точка и ни карат да обърнем внимание на фактори, които обикновено убягват от нашето внимание. Този сайт има съвсем прост интерфейс - само натискаш един линк и в пясъчника се появява поредната идея, която задейства мисловните ни процеси и ни насочва в неподозирани посоки.

Харесват ми и трите продукта. Човек наистина може да попадне на ценна идея или мисъл. Освен това е забавно, а какво по-хубаво от това? :-)

Ден на блогърската признателност

2008-04-15T14:45:00.003+03:00

Вчерашният ден бе обявен от Darren Rowse, един от най-популярните блогъри в света, за неофициален ден на блогърската признателност. Ден, в който можем да изкажем своята благодарност на хората, които ни четат, коментират, спорят с нас и ни подкрепят. Дарън е човек с голямо влияние и авторитет в световен мащаб и аз много силно подкрепям тази негова идея.

Моят принос към този празник беше пост в личния ми блог The Man on the Silver Mountain, където отправих моята благодарност и признателност към хората, които го четат и коментират активно. За съжаление, бях натоварен с куп задачи и не успях да сторя същото за хората, които четат този блог, който съм посветил на бизнес, предприемачество и споделяне на добри идеи, както и на другите ми два блога, които са ориентирани към мениджмънт - Нова работа и PM Stories.

Сега е моментът да поправя този пропуск и да спомена с благодарност хората, които ме вдъхновиха и подкрепиха да стана блогър, хората, които написаха окуражителни коментари, хората, които четат редовно моите блогове и за които това, което пиша е полезно и интересно. Благодаря на всички, а най-вече на следните хора:

Галин Илиев (Галчо)
Георги Иванов
Георги Стойчев
Димитър Веселинов (divedi)
Димитър Николов (Креативен.ком)
Димитър Н. Митев (няма блог)
Евгени Евстратиев (няма блог)
Илия Добрев
Калин Василев
Маргарит Мисирджиев (Свежа идея)
Мартин Маринов
Николай Йорданов (Zalmoxis blog)
Николай Китанов
Николай Чанков
Огнян Младенов (oggin) и социалната мрежа Dao.bg
Петър Лефтеров
Светлин Наков
Светльо Бляхов
Станислав Божков и Явор Иванов и социалната мрежа Svejo.net
Тодор Христов (Нова Визия)

bascos (няма блог)
Erothy (Theory of Me)
Vani

Още веднъж благодаря и пожелавам успех на всички!

Истинската дефиниция на стреса

2008-04-12T12:25:00.002+03:00

Отново се позовавам на блога на Раджеш Сети - един безкраен извор на мъдрости за живота и за бизнеса. Раджеш е невероятен човек - може би поради индийския си произход - успява да съчетае в едно източните религиозни и философски ценности с американската бизнес нагласа. В резултат се превръща в пример за високо ерудиран интелектуалец и успешен предприемач съчетани в едно.

В един от последните си постове, той предлага няколко интересни определения за понятието "стрес", които ни карат да се замислим дали и ние не сме изпаднали в подобно състояние. Стресът, според Раджеш, е:

Да бъдеш красноречив (в обясненията), но неспособен (в действията)
Да се опитваш да покажеш, че си загрижен, когато в действителност не си
Да искаш наградата ("prize") без да плащаш цената ("price") за нея
Да даваш обещания без да знаеш как или без да имаш намерение да ги изпълниш
Да не желаеш да се промениш и да останеш да се луташ само и само да запазиш статуквото
Да обновяваш (upgrade) хардуера и софтуера си без да си обновяваш знанията
Да пилееш времето си в търсене на отговори на погрешни въпроси

Дали точно "стрес" е точната дума? Може би връзката със стреса е в това, че всички тези неща чоплят дълбоко в съвестта ни и не й дават мира. Оттам и усещането за стрес. Вие имате ли го?

Липсата на доверие или синдромът на малкия началник

2008-04-07T16:17:00.003+03:00

Доверието в работата е ключов фактор за успеха. За съжаление, често срещано явление е липсата на доверие у мениджърите към своите подчинени. Това води до изключително голямо натоварване с работа за тях и изключително ниска ефективност на работата.

Много бизнесмени вярват в сталинския принцип, че проверката била висша форма на доверие и стоят зад гърба на своите подчинени, за да ги следят да не би да сбъркат някъде, превръщайки се във фирмени полицаи. Нали се сещате колко мотивиран може да бъде един човек, когато някой постоянно му диша във врата?

Повод за написването на този пост е една статия, в която се каза, че доверието в хората намалява среса и напрежението и че хората, които не могат да делегират задачи на подчинените си, страдат от тежка форма на стрес, който може и да ги убие. Такива хора, казва авторът:

не делегират, защото нямат доверие в хората си, че ще свършат задачите си правилно. Поради това те поемат всички задачи върху себе си. (Точно това се нарича синдром на малкия началник - човек, който скоро се е издигнал от редиците на обикновените изпълнители поради заслуги и смята, че той е най-добрият изпълнител в професията си. Когато заемем ръководна позиция, няма доверие на своите бивши колеги - сега подчинени - и поема всички техни задачи в своите ръце.)
присъстват на всяко съвещание, колкото и да е безполезно, защото се страхуват, че иначе колегите им ще злословят нещо зад гърба им.
настояват за копие от всяко писмо или документ, защото нямат вяра на хората, които ги пишат.
са постоянно под напрежение, че конкуренцията от съседния отдел може да им скрои таен заговор и да подкопае тяхната позиция и авторитет.
никога не търсят помощ, защото се страхуват, че това може да се използва срещу тях като доказателство за тяхната некомпетентност.

Всъщност, чувал съм една друга история за прословутия цитат от по-горе. За съжаление, не можах да намеря информация в подкрепа на това в интернет. Ще съм благодарен на всеки, който открие нещо по въпроса. Та, твърди се, че цитатът принадлежал на известният съветски педагог Макаренко, който въпреки строгите си възпитателни методи, е казал и тази умна мисъл:

Доверието е висша форма на проверка

Самият цитат е казан по повод на следната история. В един от домовете за превъзпитаване на млади хулигани, имало едно момче, което било там за кражби и джебчийство. За да докаже правотата на твърдението си, Макаренко му поверявал парите на дома и изпращал момчето да ги внесе в банката (или обратното - да ги изтегли от банката). Важното в подхода било да се покаже на момчето, че възпитателят му има огромно доверие и то въпреки склонността си към кражбата никога не посмяло да отмъкне парите на училището и да офейка с тях.

В крайна сметка, Макаренко се оказал прав: доверието е ключът към мотивацията и производителността. Един екип от хора, които си имат пълно доверие един на друг, както и на своя шеф, са способни на истински чудеса. И обратно, когато е посято семето на недоверието, работата се "бута", колкото да се отчете някаква дейност, но в действителност няма никакъв съществен резултат от нея. И не само това, но и емоционалното напрежение расте и се натрупва негативна енергия, която рефлектира в нездравословен стрес.

Затова си позволявам да отправя този съвет към всички млади мениджъри и предприемачи: доверете се на хората си. Щом сте ги избрали, значи притежават необходимите качества да свършат работата, която очаквате от тях. Дори и да им липсва опит в началото, дори и да допускат грешки - покажете, че им имате доверие. Оставете ги да сгрешат, а после им помогнете да си поправят грешките и да се поучат от тях - така вие ще спечелите тяхното доверие, а те ще се научат да бъдат по-добри в работата си. С времето ще изградите перфектния екип, но ако в началото не им се доверите - нищо няма да постигнете.

Кой е твоя бизнес?

2008-04-04T13:55:00.002+03:00

Една интересна мисъл на Gertrude Stein, която научих от блога на Раджеш Сети:

Ужасно важно е да знаеш кое е и кое не е твой бизнес.

Изключително просто, но наистина важно, особено за начинаещи бизнесмени, хвърлящи се в различни посоки.

Бизнес идеи - блогът на Калин Маринов

2008-04-02T14:22:00.002+03:00

На този блог попаднах случайно (както и на повечето интересни неща в мрежата :-) ) Калин е човек, който живее в САЩ, но се интересува от всякакви бизнес начинания и най-вече от тяхното приложение у нас.

Материалите в неговия блог не са оригинални - най-често превежда постове от Springwise - един много добър блог, който също ви препоръчвам, - но това не омаловажава неговия труд. Много по-лесно за българския читател е да чете нещо, написано на родния му език, а освен това Калин разказва историите с лична интерпретация и примери от неговия живот и практика, което ги прави уникални и още по-интересни.

Разбира се, повечето идеи са трудно приложими у нас поради много причини (не на последно място и традиционния ни убийствен скептицизъм), но си заслужават да се помисли върху тях - току-виж пък излязло нещо добро!

Много се радвам, че има повече хора хора, които се интересуват от бизнес и предприемачество. Това все още е terra incognita за много българи и те пристъпват към нея със страх. Надявам се, че популяризирането на подобна информация ще спомогне за отърсване от страховете, за развиване на креативното мислене и в резултат за развитието на частния бизнес у нас.

Пожелавам успех на Калин Маринов, а на вас още веднъж ви препоръчвам да следите неговия блог - има защо.

Be One - първата у нас бизнес социална мрежа

2008-03-31T13:17:00.002+03:00

Преди време изписах много неща по темата за социалните букмарк мрежи и това, което поставих като абсолютно необходимо условие, за да може една мрежа да оцелее и да придобие свой облик и своя аудитория, е да има специфична тематична насоченост. Ето, че екипът, който стои зад блога Свежа идея, приведе моите съвети в действителност.

Не твърдя, че са заимствали идеята от мен - сигурен съм, че са достатъчно умни, за да се сетят и само за това. Факт е, че първата социална букмарк мрежа, посветена на бизнеса, предприемачеството, мениджмънта и маркетинга е налице. Тя се нарича Be One и се намира на адрес http://www.banner1.eu.

Вярвам, че всички вие, които четете моя блог, ще намерите нещо полезно там. Новата социална мрежа ще бъде място, което ще съдържа концентрирана информация по въпросите на предприемачеството, маркетинга и мениджмънта и където всички ние, които търсим своята реализация по пътя на самостоятелния бизнес, ще можем да обменяме идеи и да си помагаме в своите начинания.

Пожелавам успех на новата социална мрежа banner1.eu и ви приканвам да я подкрепите с интересни материали, посветени на бизнеса и предприемачеството, които сте открили в мрежата, както и като читатели.

Това е една прекрасна идея и тя заслужава да й дадем шанс!