tag:blogger.com,1999:blog-37410079.post-21608970106193971312008-02-05T18:12:00.000+02:002008-02-05T18:19:50.245+02:00<a href="http://bp0.blogger.com/_pytT1LnpyX4/R6iMktNkbPI/AAAAAAAAASM/H8_nSa9ranU/s1600-h/id_by_liss_k.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5163531535019961586" style="FLOAT: left; MARGIN: 0px 10px 10px 0px; CURSOR: hand" alt="" src="http://bp0.blogger.com/_pytT1LnpyX4/R6iMktNkbPI/AAAAAAAAASM/H8_nSa9ranU/s320/id_by_liss_k.jpg" border="0" /></a><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">В крайна сметка се оказа, че хората се интересуват от мен, въпреки че не ме познават. Това ме кара да се чувствам особено щастлива, защото да бъдеш признат от непознат е доста приятно чувство.</span></strong><br /><div><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">Напоследък се чувствам много щастлива. Не знам дали скоро тази радост няма да повехне, заради незначителен спор с родител или близък.</span></strong></div><div><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">Не съм писала и споделяла за това, но се чувствам леко предадена. Двама приятели ме оставиха, просто защото смятат че те са прави. Това показва, че не са били истински хора с мен, че нещата които се говореха са били лъжа. Просто не можаха да разберат, че не всичко опира до тях и тяхното благополучие. Че това смятам за правилно и така ще бъде. А при положение, че не ме подкрепиха в това ми желание- не са такива приятели, за каквито се представят. </span></strong></div><div><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">В крайна сметка приятели винаги се намират. </span></strong></div><div><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">Винаги можеш да бъдеш щастлив...</span></strong></div><div><strong><span style="font-family:trebuchet ms;">Винаги можеш да бъдеш разбран...</span></strong></div>HeLLwinD®http://www.blogger.com/profile/05099938698949110281noreply@blogger.com