tag:blogger.com,1999:blog-36797786.post-7712197320681618162008-07-07T22:16:00.010+03:002008-08-14T23:46:04.248+03:00След като писах за полк. Петър Добрев искам да разкажа и една друга военна история - този път от наши дни. През 2003 г. Николай Съръев, офицер от първата българска мисия в Ирак, умира в Кербала - в последен опит да защити другарите си от цистерна- бомба.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp0.blogger.com/_CULfDo8YCm8/SHJxCWR_98I/AAAAAAAAAvg/Q4qb-WeuoRA/s1600-h/Niki.jpg"><img style="margin: 0pt 10px 10px 0pt; float: left; cursor: pointer; width: 300px; height: 195px;" src="http://bp0.blogger.com/_CULfDo8YCm8/SHJxCWR_98I/AAAAAAAAAvg/Q4qb-WeuoRA/s320/Niki.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5220359203230578626" border="0" /></a>13 години по-рано, младият Николай <a href="http://krumovgrad-odk.hit.bg/Obraz.htm">пише</a> в училище за Хаджи Димитър: "Героят изпъква със своята физическа и нравствена красота. Потънал в кръв, той мисли единствено за другарите си по оръжие. Чрез образа на Хаджи Димитър, Ботев обезсмъртява не само нашия национален герой, но и всеки , който е загинал за свободата"...<br /><br />Днес времената са по-жестоки, каузите неясни, а пишещите далеч от таланта на Ботев. Но явно герои все още има. За това нека просто да си спомним за Николай Ангелов Саръев:<br /><br />Той е роден на 26 март 1977 година в град Крумовград . До седми клас учи в Крумовград , след това продължава образованието си в ГПЧЕ “Христо Ботев “ в Кърджали . Завършва военно училище във Велико Търново и шест месечен курс в САЩ . Служи като командир на взвод в 68- ма бригада –Специални сили в Пловдив. Загива в Кербала на 27 срещу 28 декември 2003 година , ненавършил пълни 27 години. В негова памет Минчо Марков пише през 2004 г. книгата "Ники".<br /><br /><br /><div style="text-align: center;"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://bp3.blogger.com/_CULfDo8YCm8/SHJxKtDluwI/AAAAAAAAAvo/u5f_9WpYhvg/s1600-h/kerbala-zname.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer; width: 224px; height: 338px;" src="http://bp3.blogger.com/_CULfDo8YCm8/SHJxKtDluwI/AAAAAAAAAvo/u5f_9WpYhvg/s320/kerbala-zname.jpg" alt="" id="BLOGGER_PHOTO_ID_5220359346783107842" border="0" /></a><span style="font-size: 85%;"><span style="font-style: italic;">Сержант от “Специални сили” на пост N 1 в база “Индия” охранява знамето на българския пехотен батальон в Кербала в деня след атаката на базата с цистерна-бомба(27.12.2003г)</span></span><br /></div><span style="font-style: italic;"><br />Благодаря на <a href="http://chernichevo.blogspot.com/">Георги Станков</a>, който ми разказа историята на Николай Съръев. Чрез Георги получих и снимката на офицер Съръев, предоставена от майка му Надежда Съръева. Втората снимка е от блога <a href="http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/02/%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b9%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%b9%d0%bd/">"Един завет"</a>.<br /></span>Петърhttp://www.blogger.com/profile/11753538889240099252noreply@blogger.com