milena fuchedjieva

последствията на изборите, които правим

2009-07-17T08:18:00.000-07:00

"Наскоро гледах „Дзифт”, но той е твърде елитарен филм и не става за гледане от широката публика, която е твърде зомбирана и необразована. Не можеш да излезеш от „Биад” и да искаш да разбереш „Дзифт”."
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MzAwMDszOQ==&sql=MzAwMDszMg==

трохи от фейсбук

2009-07-16T11:01:00.000-07:00

американците са страшни

2009-07-15T23:12:00.000-07:00

erased

2009-07-15T22:24:00.001-07:00

Раушенбърг - Изтрит Де Кунинг

2009-07-15T18:26:00.000-07:00

Раушенбърг разказва за срещата си с Де Кунинг на която му предлага идеята си да Го изтрие. обсебен от перфектното, разбира, че единствено белия лист изглежда убедително. но само след като му се е случило нещо. Де Кунинг примерно.
Де Кунинг е не по-малко зъл. първо му казва, че го разбира, но не е съгласен. с идеята. и силно го обезпокоява. дава на Раушенбърг най-добрата си в момента картина казвайки нещо от сорта на "Като ще е, да е". разбира се, това, което ще да е, Е. молив, акрилик, водни бои, пастел....
Раушенбърг се подсмихва и казва: "Отне ми цял месец да трия."
това е Erased De Kooning. бял лист в рамка.
Раушенбърг става Раушенбърг. стъпва върхо гуруто, а гуруто му прави голям подарък. дали знае, какво знае, защо знае, няма значение. на всичкото отгоре Де Кунинг е красив. гей вероятно.
Салиери.

майка ми

2009-07-14T17:42:00.001-07:00

на английски това се нарича glamour, на български е невъзможно да се преведе точно. glamorous са Марлене Дитрих, Грета Гарбо, София Лорен.
майка ми притежаваше това звездно качество, но имаше нещастието да се роди на не-точното място в не-точното време както повечето от нас. то й "печелеше" огромна скрита ревност от баща ми, много поклонници, както и върла женска завист. какво да се прави, някои са родени с идеални гърди и дълги крака. е, изрусяват се, но това не ги прави по-глупави, а по-красиви. дано поне нейната душа да е спокойна вече, защото моята определено има сметки за разчистване. вероятно това означава, че съм жива;)
днес видях в статистиката на блога ми, че някой е търсил информация за "Пиринка Фучеджиева". за мен беше повод да "видя" отново майка ми, а за анонимния търсач информация.
всичко е смахнато.

Пиринка Хаджиева

2009-07-14T11:41:00.001-07:00

е името на майка ми за този който търси информация за нея от Балеарските острови. тя никога не взе името на баща ми. беше изключително красива и интелигентна. често мислеха, че е шведка. руса, синеока, елегантна, говореща няколко езика. беше родена да бъде принцеса, а не да прекара живота си в миризливия комунизъм.

изригване на вулкан на Курилските острови

2009-07-13T12:16:00.001-07:00

убийствени снимки. винаги когато видя снимки на НАСА, си спомням с носталгия за времето на Рейгън и Звездните войни. Америка на Рейгън даде на света толкова много за да се стигне до сегашния момент, когато всички я мразят без да си спомнят кой доведе свободата в България, кой срути Берлинската стена, кой ни вкара в цивилизования свят.
а руснаците са странни дегенерати. продължават да създават добра литература и с това се приключва. а ние продължаваме да сме свързани с тях в желанието си да бъдем управлявани, не ние да управляваме управниците си. да има твърда ръка. да има нюх на диктатор. някой да заповядва и да решава вместо нас. дано да има свобода на словото, защото бъдещето не е на мъжете с квадратни челюсти. те само го забавят.

приземяване

2009-07-12T19:55:00.001-07:00

За тъгата

2009-07-10T12:33:00.001-07:00

Колибрито вибрира пред очите ти и това нищо не означава.
На тъгата не се отказва. Сприятеляваш се с нея не защото си слаба, глупава, и ранима, а защото си силна, умна и железна. Такъв е пиарът на това събитие.
Не си я канила за приятелка, нито ти е нужна за да мислиш и пишеш. Вече. Бързо се отричаш от «това, което не те е унищожило за да те направи по-силен», (вж. Сексът и града), и зашиваш един шамар на развенчания Месия за да си знае мястото.
Денят има само 24 часа от които просто не знаеш как да се отървеш. А това е като true blood за тъгата, която знаем, че е красив вампир създаден от мормонка.
Дистанцираш се от пристрастени към тъга, защото не е политически коректно да ги има при такъв избор на самолечения. Кога най-накрая ще се появи Грийнпийс на психологията и ще атакува нечистите й изяви. Тъжните хора трябва да бъдат вкарани в концлагери.
Не презираш вариантите на тъга, нито се страхуваш от тях, нито пък искаш да са около теб. Те са като третите ти братовчеди - никога няма да ги познаваш добре, защото няма време за всичко. Нещо от джунглата е останало в теб непокътнато. Законът на джунглата казва, че и децата ти могат да бъдат изядени, когато животното в теб е само и гладно. Тъгата е създадена от цивилизацията.
Принципно е безразлична към всички заради грандиозния си егоизъм. Нищо лично. Най-големият егоцентрик на планетата е срещу теб и се прави, че не те вижда, а всъщност не отмества поглед от теб. При това подмолно-иронично.
Тъга. Дразни.
Никой не те е вързал да стоиш с нея, обаче си лягате без колебание въпреки, че ще е ебане, не любов. Това искаш, естествено, но не винаги ти стават нещата. Накрая се озоваваш хем тъжна, хем пак сама.
Ръката й минава през слънчевия ти възел, оперира безкръвно, проправя си път в true blood, сърцето ти зацепва в шепата й като обектив на фотоапарат. Гръдният кош се изпълва до пръсване. За момент се замисляш дали това е филм или ниско-бюджетна продукция. Ако е филм кой е режисьор, и ако не си ти, сега какво ще стане. В ниско-бюджетната продукция си мъртъв по неубедителен, но грозен начин. Във филм смъртта е толкова съвършена, че когато видиш истинска кръв изобщо не й обръщаш внимание. Просто няма как да е истинска. С тъгата така изглежда и живота ти - просто няма как да е истински.
Гръдният ти кош е създаден за едно сърце без съквартиранти. За момент си Адам и Ева, които са сиамски близнаци опитващи се да си поделят ябълката след като са я опитали едновременно. Грозна гледка.
И все пак Холивуд побеждава, този епизод потъва обратно в подсъзнанието, и изведнъж разбираш, че си Рипли от Пришълецът. В теб живее извънземно. Гадно, лигаво и сълзливо, то едва се сдържа да не прегризе ребрата ти - нежната решетка между вън и вътре. Ридли Скот е режисьор, а ти си сурово, червено, кървящо парче месо. Изглежда, че за това живееш - да си герой на някаква хорър мелодрама - колкото и да е нелепо, и въпреки съветите на добронамерени познати. И не е лоша идея да си вземеш адвокат за да те защитава от тях по-нататък. Когато престанеш да си тъжен, а те се натъжат от евентуалното ти щастие.
Клъцни-срежи действителността.
Би било добре да е фантастика. Научна, всякаква. Легенда на пигмейско племе, разказ на чехълче осъзнало безсмъртието си.
Съществува още един идеален хирург на безкръвни операции, но това е друг разговор.
Тъгата кърти, а извънземните в стомаха са пропаганда на «Коалиция против правото на избор с помощта на кое шоу да затъпееш«.
Телевизорът шепти агресивно, нежен глас казва: «Да се пести енергия означава да се пестят пари». Вият сирени, подухва лек вятър, който раздвижва звънците на съседната къща, вътре телевизорът говори за Майкъл Джексън. Той умря и това не беше достатъчно - продължи да създава дългове дори и мъртъв. Чудиш се дали ако загасиш телевизора ще ти стане по-малко тъжно, но се отказваш, защото никой не е по-силен от следващото трийсесекундно послание. Дори и тъгата. Дори и смъртта.
Карма.

тъжен в Сан Франциско

2009-07-09T20:17:00.000-07:00

нещата от живота - ? серия

2009-07-08T19:32:00.001-07:00

понякога е по-полезно за духа да не се грижи за доброто на народа си, защото това, което е добро за народа, не винаги е добро за духа.
възпитана в дух на толерантност и уважение (относително) към институциите ще кажа, че пожелавам успех на правителството на Бойко Борисов. победата срещу БСП и особено ДПС е постижение. щях да бъда радостна ако приятелите ми от Синята коалиция бяха постигнали категорична победа, но за съжаление това не се случи. процентите им са унизително низки и ще си спестя, а и ще спестя на читателите детайлите на поредната констатация, че егото дори и на най-способните лидери може да бъде деструктивно и с трагични последици. в Синята коалиция имаше хора като Стефан Тафров и Надежда Михайлова с които можем да се гордеем в целия свят. а и не са само те, но това са личностите чийто интелект блести на фона на масата обикновени политици. жалко е, че българите изпитват панически ужас от интелигентността. в този ред на мисли Любен Дилов би бил идеалният политик в която и да е друга западно-европейска държава, но не и в България.
за мен най-ценното на тези избори е изхвърлянето на ДПС. въпреки, че не съм крила неприязънта си към Бойко Борисов, искрено се надявам, че той ще я опровергае с помощта на екипа си. не гласувах, защото имам принципи, а те са срещу коалирането на Синята коалиция с ГЕРБ. знам, че е неизбежно, но би било неморално чрез гласа ми за тях да подкрепям личност, която не харесвам. и пак повтарям - надявам се да бъда опровергана.
пътешествието ни до Сан Франциско и Сонома беше фантастично. Венци беше идеалният домакин в Сонома. безкрайно съм му благодарна за удоволствието, което достави на Радина и мен през тези няколко дни в Северна Калифорния. обиколихме най-интересните винарни в Напа, прекарахме прекрасен 4 юли в Сонома където имаше уникални фойерверки, запознахме се с кмета на Сонома, бяхме на гости на изключително талантливи, весели и сърдечни хора - скулптура Боян Радославов и жена му Слава, която рисува невероятно въздушни и нежни картини. с тях се смяхме, пихме и ядохме. Боян Радославов е направил серия от трагични и силно въздействащи скулптури, които трябва да намерят място в не една престижна световна галерия. научихме че в Сонома има и високо ценени български винари, дори опитахме вината им. нашият домакин е създал свой лейбъл, който се произвежда в България и се продава много добре тук. а Сонома е рай, американският вариант на Тоскана. но всичко ще бъде подробно разказано в текст за августовския брой на списание Власт и Вино на Любо Дилов.
опитахме се да получим пропуски за поклонението на Майкъл Джексън, но не ни избраха. Сара Пейлин показа, че е своенравна американка с хазартно поведение. срещата Обама-Медведев остана на втори план покрая Майкъл, както и здравната реформа. масата винаги обожава посмъртно тези, които е разпъвала на кръст на живо. история позната от повече от 2000 години. е, срещу Исус не е имало обвинения за педофилия, но времената се менят - хората вече знаят, че звездите са същите боклуци като тях, но с повече талант и късмет. преувеличавам малко, защото звучи добре. хляб и зрелища, и никой не е достатъчно свят за да не бъде хвърлен на лъвовете.
гладът на тълпата. палец нагоре, палец надолу и всичко се променя само с едно завъртане на китката. това би било добре да бъде запомнено от всеки политик, особено от тези върху които се възлагат надеждите на тълпата в състояние на екзалтация.

още от музея

2009-07-08T19:30:00.000-07:00

снимки от музея на Копола

2009-07-08T19:29:00.000-07:00

още при Копола

2009-07-08T19:28:00.000-07:00

избата на Френсис Форд Копола - Нюбаум Естейт

2009-07-08T19:26:00.000-07:00

Карнерос Естейт и огромен лимон

2009-07-08T19:24:00.000-07:00

дегустация на пенливо вино в Карнерос Естейт

2009-07-08T19:22:00.000-07:00

Sonoma 4th of July 2009

2009-07-08T19:19:00.000-07:00

the streets of San Francisco

2009-07-08T19:18:00.000-07:00

Sir Francis Drake Hotel in San Francisco

2009-07-08T19:16:00.000-07:00

Golden Gate bridge and a meditation circle

2009-07-08T19:14:00.000-07:00

Вечният оргазъм не е оргазъм, където сме прави, цветя не цъфтят. Четиво вместо ден за размисъл - от Любен Дилов

2009-07-03T08:37:00.001-07:00

Липсващият ден за размисъл никак не ми липсва. В крайна сметка всеки ден, обявен за „ден на нещо”, е обида към нещото - по подразбиране, пренебрегвано през всички останали дни. Последните седмици обаче внезапно ми залипсва четиво, противопоставящо се на пяната на изборните дни. Благосклонната случайност ми изпрати тънката книжка на Амос Оз „Как да излекуваме фанатик”. Двете есета в изданието на „Милениум” са наистина напълно заместващи деня за размисъл текстове, още повече че се поглъщат за по-малко от час.

„В основата на фанатизма лежи желанието да променим другия” – казва Оз, разсъждавайки върху стремежа да направим „другия” щастлив на всяка цена, така близък до изконното българско желание да бъдем „оправени”.

„Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая... движението е едно и също.”

Няма да цитирам повече Оз, за да не ви разваля удоволствието от четенето на целия текст, само ще подчертая фразата на споменатия от него поет Йехуда Амихай „Където сме прави, цветя не цъфтят”. Това не е перифраза на прочутите сто цветя на Мао, нито покана евреите и арабите най-после да седнат и да се разберат като добри християни. Това е максимално приближение до праисторическата тъмнина на човешката душа, където – човекът, търсещ истината за себе си – определя първо какво не е, а после опитва да си въобрази какво е. И последно откриваните от антрополозите първобитни племена имат две думи – „човек” за членовете на собственото си племе и „нечовек” за всички останали. В този план добре е да си припомним днес, че българските турци и мохамедани не са „не-хора”, а гласуващите за политическо бъдеще, различно от нашите виждания, съвсем не са еднакви с безименната бабичка, помъкнала съчки към кладата на Джордано Бруно.

Изборите са клада за политиците – дори да изгорят в нея, те се радват на жегата, бъркайки я с топлината на човешките отношения. А тази клада най-добре се храни от фанатизма. Тя го разгаря, за да поддържа сама себе си. И спиралата е склонна да клони към безкрайност. Добре, че във времето изборите са ограничени. Съществуващият преди време „ден за размисъл” всъщност не носеше нужното успокоение, а предизвикваше ефекта на тенджерата под налягане. Заплашващо с взрив потискане на дълго разгаряни страсти.

Според Оз смехът и добрата литература, поемани редовно на малки глътки, са единият лек срещу фанатизма. Другият – въображението, което ни помага да се поставим в положението на мразените и ненавижданите от нас, на нашите противници.

Дали да мразим Доган, или да си дадем сметка, че 4 милиона гласуващи българи ще отредят заслуженото място във властта на 300 хиляди гласуващи турци. Не повече, но не и по-малко. И че някои българи във властта вършат същите безобразия като някои турци във властта, а нашият общ проблем е общо неработещото правосъдие, а не сравнение на безобразията на турци и българи.

Хвърленото по Данчо Цонев яйце в Бургас уцели Миро Севлиевски. Можем само да заключим, че природата на случайността проявява завидното си чувство за хумор, а гравитацията е един – в крайна сметка – универсално справедлив закон...

Вярно е, че за да обесиш някого, не ти трябват други закони освен Закона за гравитацията, но същото важи - в по-голяма мяра – и за прегръдката. Вярно е също така, че (ако не си Махатма Ганди) с призиви за бесене ще привлечеш повече избирателите, отколкото с позиви за прегръщане. Хората, четящи Кафка, са по-склонни да простят и разберат „другия” не защото са по-интелигентни, а защото са успели да влязат в кожата на Йозеф К. – най-ярката и най-мрачна метафора на преследвания човек.

Фанатикът се стреми към абсолют, не приемайки думите на Амос ОЗ, че вечното щастие няма как да е щастие, а вечният оргазъм изобщо не е оргазъм. Няма абсолютна правота и словото „Който не е с мен, е против мен” е разрешено само на Едного. Онзи, който, преди да го произнесе, убеди последователите си, че Бог е Любов, Търпимост и Разбирателство.

А Свободата – все едно на върха на копието или на края на салама (защото саламът само има два края) – на първо място е свобода за другояче мислещия, а после всичко останало.

Амос Оз е не просто най-големият жив еврейски писател в момента. Той е един от ежедневните тъжни мъдреци на света, сам избрал да живее не сред бонбонения свят на Коелю, а в преизподнята на израело-арабската взаимна омраза. В Геената, която двата братовчедски и най-преследвани народи на света – палестинците и евреите - сами си организираха. Да живееш сред ад, който сам си случваш всеки ден, е избор, който те прави или фанатик, или богоравен мъдрец, за когото най-важното човешко усилие е помощта за растежа на тревата.

Преди да отидете да гласувате в неделя, използвайте съботата, за да прочетете Амос Оз или просто да послушате как расте тревата.

В края на книжката „Как да излекуваме фанатик”, Амос Оз призовава за основаването на Орден на чаената лъжичка, мотивирайки го с примера за това как да постъпваме при голям пожар. Три възможности: да избягаме и да оставим бавните да изгорят; да напишем гневно писмо до редакторите на вестниците с настояване виновните да бъдат уволнени и съдени; да излеем кофа, чаша или дори чаена лъжичка вода върху пожара...

Амос мечтае за хора, които носят на ревера си малка лъжичка като знак за принадлежност към Ордена на чаената лъжичка. Аз не съм сигурен, че това трябва да се прави, колкото и изкусително да звучи. В крайна сметка създаде ли се такъв орден, ще му трябват устав, програма, колективни органи за контрол и управление... Ще се превърне в партия и – като всяка добра идея – ще започне с бележки върху салфетка, а ще свърши с правилник за вътрешния ред.

По-добре да се сещаме за Ордена на лъжичката всеки път, когато разбъркваме кафето си, или поне в дните за избори. Всяко време преоткрива посланието за чаената лъжичка – от притчата на Конфуций за виковете срещу мрака и едничката свещ, през Иисус, Буда и Мохамед, до Джубран Халил Джубран и указанията на Уди Алън за това какво да правим, ако се събудим и открием в леглото си арменка.

Прочетете Амос в събота, а в неделя сутринта бавно разбъркайте чая или кафето си. Бавно...

П.П. Докато качвах този текст в бук-а, видях, че Кристиян Вигенин агитира в полза на БСП с цитат от Куелю...Мило съвпадение. От Маркс до Куелю все пак е добра посока. А и последните представители на работническата класа в България май са манекенките :-)
Прегръдка за всички ,които харесват Куелю, но на снимката е Амос Оз

yспех на Синята коалиция утре!

2009-07-03T08:25:00.000-07:00

това трябва да е голямата крачка към възстановяване, както и репетиция за пълно взимане на властта след 4 години без компромиси като предстоящите.

Krassimir Guergov forever!

2009-07-02T16:24:00.000-07:00

забавно! неочаквано получих отговор на този пост: http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2009/06/official-website-of-mr-krassimir.html
професионално действат хората:)

Anna said...: Здравейте Милена, наистина избрахме да популяризираме информацията за Г-н Гергов по този начин, чрез Google. Идеята ни е да покажем истински данни за него, защото невярната и нарочно злонамерена информация просто заблуждава хората. Ако сме причинили неудобство, неумишлено е било. Поздрави, Анна Русчева; 4:14 PM
Милена Фучеджиева said...: :) симпатично е, че ми отговаряте, а още повече професионално. благодаря за извиненията, "на пиар като на пиар" в крайна сметка. разбирам и се абстрахирам. Красимир Гергов завинаги:))); 4:24 PM