И като каза, рече...

113 години туризъм

2008-08-31T18:32:00.015+03:00

Днес с Филип и Андриана участвахме с спортното бягане до Черни Връх организирано по повод 113 годишнината от основаването от Алеко Константинов на организирано туристическо движение в България и те, пионерите така започнали, качили се до Черни Връх преди 113 години и положили основите на туристическите дружества в родината.

Стартът бе даден пред билетния център на НДК, ние като типични пишман туристи бяхме с дънкови панталони, колани, обувки до глезена, портфейли, телефони, килограми излишен товар.

Срещу нас загряваха бивши маратонци, ски треньори, хора планинари с къси шортички и потничета, маратонки...

Ясно викам си аз... пот ще се лей...

С Филип тренирахме, ходихме няколко пъти в Борисовата да тичаме - тичане до "Лодки" и биропиене там :) Нема що претренирахме ;)

На старта профитата тръгнаха като бегач от Ямайка 1500 метра в бърз тръс и с песен на уста :)

Гоних ги някъде то края на южния парк, после позаболя онова в дясно дето като те боли и немаш много силици. Как да е казах си ай бай Марфи, стига с тия компове, стягай си блогърския си задник, стискай зъби и се катери...

Катерим се аз, ама много препятствия по пътя, вкусни малини, бяйкъри дето се спускаха като отприщена планинска пряспа.

С много зор издрапах до върха де, за три часа от 09 до 12 точно, през мъглите на голи връх и студа на високата височина.. Само с едно падане, в един къпинак се оплетох и се изтърсих като чувал картофи, бързо се окопитих де.

Наградиха ме с медалче:

После ядох най-вкусната леща чорба на света, в интерес на истината бях толкова гладен, че докато чаках на опашката си взех да си гриза само хляб...

За пореден път обаче подцених планината и бях само с една лека блузка, а Филип само по тениска. Блузката мокра и потна ми държеше хипер хладно и съжалих, че нямам повече дрешки, ако някой продаваше в планината дрехи, щеше да направи пачка...

С Филип си разменяхме дрешката до хижа Алеко, където пак ядох :) Тоя чист въздух направо ме огладнява през 20 мин, е сега пак съм гладен.

Прибирането беше тегаво и скъпо. Лелките от лифтовете искаха куп документи, за да ми дадат студентски билет и си платих като за работещ, чувствам се ощетен :(

Стоплихме се чак в нагрятия от слънцето рейс, за първи път жегата в София ни се стори блага.

Отправям покана към всички четящи блога да се присъединят ако не към следващото ни изкачване, то поне към тичането и бирите в Борисовата.

Който иска да ме зарадва с подарък за РД-то ми да знае, че искам титаниеви щеки за планина, за да мога да драпам 4х4.

Windows Xp key on digg.com

2008-08-25T16:55:00.002+03:00

В ядрото на всеки един windows XP, предварително сякаш е зададен определен период от време, в които да се счупи "beyond possible repair" (извън всякаква надежда за поправка). Дойде този момент и за лаптопа на една приятелка и в момента го преинсталирам, стигнах до момента за въвеждане на ключ за активация и след 3-4 неуспешни опита в гугле, най-накрая получих задоволителен резултат при търсена на: windows xp serial keys, на шесто място излиза публикация в digg.com:

Digg - Windows XP Pro Serial Number!DIGG IT UP FOR THE HECK OF IT! DDQXW-THQ8M-79V6K-2YFGH-R739Q.
digg.com/microsoft/Windows_XP_Pro_Serial_Number - 28k -

Не можех да повярвам на очите си! Някой човек беше качил в социалната мрежа ключ за активация на Уиндоус! Този ключ трябваше да се провери на всяка цена, хоп троп, написах и го сработи! Сега дори пиша поста от преинсталирания комп! Как да не обичаш социалните мрежи, благодарих на пича разбира се и добавих 112-ия диг за ключа :)

Най-добрият ПиаР - черният ПиаР

2008-08-24T23:07:00.001+03:00

Преди няма и седмица малко нашега пуснах пост, за жилището на мечтите ми където да бъда честен, без особена надежда съм отправил скромен призив за финансова помощ към читалите на блога си, не го приемам като просия, нито възлагам надежди да събера 50 000 евро по този начин, оставих банковата си информация по-скоро за експеримент.

Експериментът тръгна чудесно, едва няколко минути след поста, получих следното известие от ПейПал:

You've Got New Funds!

This email confirms that you have received a payment for $5.00 USD from Georgi Ka??ov (a??o@abv.bg)

Фамилията и и-мейла са скрити за запазване на конфиденциалност.

Публикацията ми обаче породи гнева на един господин с профил в Свежо.нет, които октрито започна да ме нарича просяк и да ми прави черен ПиАр.

Досега, колкото пъти в дадено начинание съм имал агент които ми прави "черен" ПиАр, толкова пъти начинанието е потръгвало страхотно, ако мога да цитирам и едно от гурутата ми в интернет бранша - Лъчезар Ангелов:

Няма по-хубав ПиаР от "черния" - при това е безплатен!

Потвърждение на думите му е съвместната ни инициатива против анонимността в интернет, тя нямаше да е и наполовина толкова популярна, без купчината статии против нея които всъщност работеха в наш интерес, без да си мръднем пръста дори.

Така се случи и днес след като приятели поискаха потвърждение на нападките на въпросния господин.

Ситуацията е много забавна и Метафраси дори ми предложи да си направя тениска увековечаваща полемиката :)

Метафраси в крайна сметка загуби "облога" с въпросния индивид и всъщност повдигнатия от него въпрос я мотиивира за превода по сметката за кемпъра на стойност 20 лева :)

Верижната реакция не спира дотук, Боби на свой ред спази обещанието си и сметката ми бе захранена с 20 евро, според условиятa на облога и силата на изреченото от нея:

Аз ше му сложа 20 Е, ама само ако разплава конфликта :) хахахах

Е както се очаква, разпалвам конфликта :)

С тази публикация не искам да изразя благодарност единствено към г-н Мънков, който с действията и нападките си единствено ме мотивира и ме кара да се смея, но той ми прави и чудесна услуга, популяризирайки мечтата ми.

Благодаря искрено на всички, които откликнаха на призива ми - Благодаря Георги, Благодаря Мария, Благодаря Боби, като паркирам кемпера на Витоша планина ще пием до зори в лукс, обещавам! Наздраве!

Един по-различен рожден ден

2008-08-24T21:32:00.003+03:00

Филип, ме покани на един много специален рожден ден - рожден ден на поляна/палатка.

За нуждите на празненството бе създаден специален сайт, за да упътва гостите. Аз намерих лесно мястото, но пристигнах късно, ето как се е развил купона:

Около 14:00 - парти полянката:
Около 14:45:

Спокойната полянка, приема гости, скарата е готова:

Малко след това, рожденикът - също Филип е "захранен" с торта:

Трябва да кажа, че мястото беше уникално, хем беше близо до пътя, хем нямаше движение и не се чуваха коли, имаше една вада, където изстудявахме виното и бирата - мокър бар :)

Когато аз пристигнах вечерта, бях подценил Плана планина за пореден път, тениска и къси гащи не бяха най-доброто облекло за планина, не знам защо, но винаги така се получава когато ходя на "близки" планини като Плана и Витоша, нещо не им имам страха като на Родопите и Гела например, въпреки, че и до днес помня думите на баба:

Зиме без торбичка, лете без абичка на планина не!

Докато си сложа абичката вече се бях накокошинил. Слава Богу, имахме си огън на който после изпекох най-вкусната пържола на света - потопена в греяно вино и подправена с чубрица, пипер и сложена да се пече с лук, моркови и чушки около нея - Майстор Миро пасти да яде!

Филип, беше леко подпийнал като дойдох, трябваше да го будя и да се разделя с айряна си в името на идеята да се съвземе и да се напие повторно, въздухът на Плана е чудотворен, за една вечер се напихме и изтрезняхме три пъти, а на сутринта не ни боля глава, даже бяхме свежи за оборката:
Почти свежи може би:
Сутринта бе хладна:
Но не колкото вечерта, разбира се пак бях подценил планината и имах само един спален чувал в лятната си палатка, добре че се намери добър човек да ми услужи с шалтето си, за да мога да отстъпя едно одеяло на Филип, който си легна на земята, каза че след като я стоплил вече не му държала студено - пияните и Господ ги пази.

Огънят не спря цяла вечер и сутрин, трябваше да се топлят измръзнали крайници, всички бяхме кекави планинари:
Когато тръгнахме наобратно, термометърът на скутера ми показваше 7 градуса, на Железница е покачи до 17, а в София вече беше 24 градуса.

Това е третият рожден ден, които прекарвам на открито, първият беше на братовчед ми на една хижа на Витоша, а вторият на една приятелка на гайдарското надсвирване в село Гела.

Не съм си изкарвал по-добре досега, свобода, обсипано със звезди небе, от което Филип се хипнотизира, не без причина, в София звезди не се виждат, чист въздух, аромат на скара... неповторима атмосфера, а на Гела, на Гела имаше и стотици гайди, които свиреха за рожденичката, е това е да си специален :)

Снимки - телефон Моторола е2mod

Златото пречиства въздуха

2008-08-24T17:35:00.002+03:00

Доскоро възприемахме златообсипаните стъкла по църквите и катедралите единствено като произведения на изкуството.

Оказва се обаче, че тънкия слой злато с които често са покривани, кагато бъде нагрят от слънцето има пречистваща въздуха фунцкия.

Съставената от златни наночастици с различни размери боя на прозорците, става химически силно активна, когато тези наночастици биват облъчени от слънцето, всъщност получава се магнитен резонанс между магнитното поле на златните частици и това на светлинните фотони.

В резултат на въпросния резонанс, интензитета на магнитното поле на златните частици може да нарасне над 100 пъти! Достатъчно, за да разчупи молекулярните връзки на редица замърсители на въздуха като, метанол, въглероден оксид и онези химикали с които блъскат мокетите, дамаските и тн, благодарение на което те имат онзи специфичен мирис на... "ново".

Тъй като в природата нищо не се губи, след разпада на горните вещества се отделя въглероден диоксид, които според откривателите на феномена е доста по-безвреден от гореспоменатите замърсители.

Ами какво чакате, изрусувайте си прозорците в злато и живейте един щастлив живов в чист златен кафез :)

Дом за мен 2

2008-08-24T17:10:00.004+03:00

Наскоро писах за мечтата ми да си взема чисто нов кемпер и да си живея в него, докато събера нужните средства обаче ще трябва да се задоволя с нещо по-скромно, спрях се на идеята за малка, компактна дървена къщичка на платформа лансирана от америнската компания: Тumbleweed Ηouses.

Компанията предлага изключително скъпи за размерите си малки къщички, повечето са изградени върху платформа и са на колела, като си имат стопове и мигачи:
Харесва ми, че "първият" им етаж е сравнително висок, вярно нямат много удобства, но колко му трябва на съвременният човек? Един лаптоп и малко wireless ...

Единствено леглото е леко неудобно, но при положение, че вече втора седмица спя главно по палатки, мисля че ще свикна:

Хубавато е, че може да се намърдам на завет, като храста от песента на "Подуене блус бенд":

Къщата бих я сглобил с бащата за около месец, мисля да я направя с двойни стени и да ги запълня с хубава изолация, ще трябва да се лакира често, но пък дървото придава несравним уют.

Реалност

2008-08-22T18:18:00.003+03:00

Много обичам photobucket.com, като блокирам рекламите от сайт и като си свърша работата винаги има нещо, което да ми привлече вниманието и да ме разсмее. Препоръчвам ви photobucket.com като надежден, бърз и забавен free image hosting (безплатна услуга за споделяне на снимки)

Фен до болка

2008-08-22T09:40:00.004+03:00

Винаги съм си мислил, че има нещо твърде фанатично в китайците...

Това е петдесет и осем годишният Вей Шенгчу, понастоящем доброволец по организирането на олимпийските игри и привърженик на традиционната китайска медицина. Човекът е доста ексцентричен и за забавление на фотографите покрил главата си с 2о5-те флага на страните участнички в надпреварата. Аз не можах да открия българския обаче, ако някой го види да го посочи. Китаецът не е пропуснал обаче да забие в челото си и кулата на олимпийския огън.

Работното място на един блогър

2008-08-21T10:06:00.002+03:00

Изкушавах се да оставя поста само с тази снимка: Но някак не приличаше на работно място нали, така картината е по пълна:

Резервето ми е подарък то Боби и си го слагам в тоалетната да се знае, че ми предстой някаква дейност там.

Всъщност през по-голямата част от времето си пиша от бюрото, това зад лаптопа са два монитора, един 22 инчов и един 19, които са вързани към големия ми компютър.

А разпилените стотинки около лаптопа ми са приходите от Google Adsense, аз съм бета тестер на новата им програма Click, Cash and Carry, която е вдъхновенна от политиката на МЕТРО - Кеш енд Кери.

Сложиха ми един чип в компютъра и след всеки клик, с помоща на вентилатора, той изсича и и изплюва съответната монета, затова и стотинките са разпиляни около изходите за охлаждане :) Така не се налага да се разхождам до банката като дойде чека.
Това е в кръга на шегата разбира се, монетите са прихода ми от вендинг машините ми :)

Поздрави, снимайте и вашите бюра и happy bloggin'

Google търсене в блогове

2008-08-20T11:50:00.004+03:00

От Google са пуснали нова услуга - търсене в блогове, тя е достъпна на:

blogsearch.google.com (интерфейс в стил Google)
search.blogger.com (интерфейс в стил Blogger)
Контролно табло на Blogger
Лентата за навигация във всеки блог от типа Blog*Spot

Преди да прочета информацията за услугата бях почти сигурен, че е предназначена главно за блогове хоствани на сървърите на Blogger, за щастие не е:

4. Кои блогове са включени в Търсене на блогове?
Целта на Търсене на блогове е да покаже всеки блог, който публикува емисия на сайт (RSS или Atom). Търсенето не е ограничено само до блогове от Blogger, нито до блогове от други услуги

Добра новина нали :)

Ето и малко за философията зад услугата:

Google вярва силно в самостоятелното публикуване като явление, представено от създаването на блогове, и се надява Търсене на блогове да помогне на потребителите да изследват необятното пространство на блоговете по-ефективно, а защо не и да вдъхнови много хора да станат част от революцията.

Или както казва Танос Петрелис:

Остави Фрапето, старомодно е, Еспресо Фредо занапред!

Google парира: Остави google.bg, blogsearch.google.bg занапред!

Хубавото е че можете да се абонирате за резултатите от търсенето за даден блог, а освен стандартните команди при търсене може да ползвате и тези:

Освен това, Търсене на блогове поддържа следните нови собствени съюзни думи:

inblogtitle: - Търсене по име на блог
inposttitle: - Търсене по публикация
inpostauthor: - Търсене по автор
blogurl: - Търсене по адрес на блог

Повече за услугата можете да намерите тук

Какво да направя, ако имам още въпроси?

Моля, свържете се с нас.

Дом за мен

2008-08-19T23:28:00.007+03:00

В живота на всеки човек идва момент в които трябва да се сдобие със собствено жилище. Предвид цените на недвижитеми имоти в страната и авантюристичния ми дух, реших да се сдобия с движим имот.

Твърдo съм решил да си взема модерен дом на четири колела, но не каравана, ами кемпер, за да мога да го карам с любителската си книжка и да не мъча колата с дърпане. Спрял съм се на модела: Rimor Sailer 669 Suite предлаган от фирма Булавто.

Ето и снимки на бъдещето ми жилище:

Отпред с емблемата на Фиат, подсказващ с какъв двигател се задвижва къщата:
Разположението отвътре:
Слайдщоу отвътре:

Кемперът разполага със хладилник, душ кабина, химическа тоалетна, 3 котлона, климатик и много, много други неща...

Както се досещате цената на мечтата ми все още не ми е по силите, затова се обръщам с молба към всеки, който чувства че може да отдели няколко левчета, за да мога да имам една сбъдната мечта повече да се възползва от линка към пейпал по-долу:

Дарение през ПейПал на стойност 5 долара

Дарение през ПейПал на стойност 4 долара

Дарение през ПейПал на стойност 3 долара

Дарение през ПейПал на стойност 2 долара

или от информацията за банков превод:

Първа Инвенстиционна Банка:

IBAN: BG71FINV915010BGN0AUM6

В полза на: Мартин Руменов Линков

Не съм толкова наивен, за да вярвам, че ще събера парите за кемпера през интернет :) Но всяка помощ от приятелите на блога ще е високо оценена и всички ще си правим парти до зори в къщата ми на колела щом се сдобия с нея, а най-хубавото е че като се напия в някоя кръчма, просто ще излезна и ще се просна в паркирания до нея кемпер :)

Хибридите били твърде тихи!

2008-08-17T14:51:00.005+03:00

Най-вероятно бъдещето на автомобилите лежи в хибридните разработки, пред тяхното производство и най-вече внедряването им на пазара все още има доста пречки, като една от тях е... че са твърде тихи!

Когато автомобил задвижван изцяло от електрически двигател преминава да кажем през кръстовище където пресичат слепи хора или на паркинг до офис сграда където хората са разсеяни и замислени по работните си проблеми, може да се стигне до леки инциденти.

Досега има само един докладван случай в който тихият електрически режим на "Тойота Приус" частично бива винен за инцидент с пешеходец.

За да разрешат този потенциален проблем, производителите на хибриди са решили да поставят водоустойчива звукова уредба зад решетката на предния капак на хибрида, която ще издава звук като веобразен осем цилиндров двигател, за да може да предупреждава пешеходците свикнали с шумни коли, че електрически задвижван хибрид се задава по пътя :)

Хибрид с гласче на голям мотор, така може би и хора които искат колата им да шуми като "истинска кола", ще се престрашат да си купят хибрид.

Къмпингите в Гърция

2008-08-08T12:38:00.005+03:00

Къмпингите в Гърция нямат нищо общо с тези в България и слава Богу. Миналата година обиколих три. В Кавала къмпингът бе разделен на кутийки, оградени с жив плет с малко асфалт, където да се остави колата и тревичка където да се опъне палатка, на около 4 кутийки се пада по една чешмичка, а на около 8 тоалетни и бани в специална сграда. В къмпинга има бар, дискотека, басейн, а по плажа шезлонги, чадъри, масички...

В Александрупулис почти същата конфигурация, къмпингът е разположен в центъра на града, в градския парк. Има дори и кутия с 4 контакта и трифазен ток за всяко къмпинг място.

В момента пиша настоящия пост възползвайки се от безжичната мрежа на къмпинга на Солунския университет, разположен на полуостров Халкидики, ръкав Касандра в селцето Пусиди.

В къмпинга освен безплатен безжичен интернет си имаме и църква: (гърците са страшно набожни)Има си и паркинг за колела, къмпингът е голям и хората го обикалят с колелета:
В този стар вагон е лечебницата на къмпинга, доста е впечатляващ:
Имаме си и футболно игрище и довечера се организира турнир, в които ще се опитам да се включа:
Имаме и лост за упражнения, на които вчера се правех на Йордан Йовчев, с доста комичен резултат признавам:
Надявам се скоро и в България да се радваме на подобен къмпинг...

До Румъния и назад. Глава шеста - Букурещ и Албанската връзка

2008-07-30T12:44:00.005+03:00

В последната глава стигнах до пристигането ми на Гара Норд в Букурещ.

Гарата и пероните много приличат на тази във Варна, само че тя е далеч по чиста или на гарата в Пирея в Атина, само че тя е много по-малка.

И трите явно са строени приблизително по едно и също време, в един стил, но Гара Норд е далеч по-голяма и покритата и площ е в пъти повече от тази във Варна.

С пристигането ми умря и надеждатата ми международния влак през Словения да е закъснял много и да успея да се класирам за него, беше заминал преди 15 минути.
Нищо, така и така го бях предвидил пък и ми се искаше да разгледам Букурещ, имах 6 часа на разположение.

Реших да се подкрепя в Макдоналдс-а на гарата, които си е истински ресторант с Wi-Fi и тоалетна, а не като кервана на централната ни гара. Истински претъпкан се оказа, бай мангали на опашки, бай румънци по масите, ужаст, макар и да имах 6 часа нямах 1 за опашки. Ще намеря друг рекох си и отминах...

Щом излезете от гарата ви лъхва ориенталска романтика - смугли хора играещи табла, таксиджии с плетени бели обуща и черни чорапи отдолу люпят семки и предлагат услугите си, смугли жени без сутиени и те предлагат разни неща, не исках нито едното нито другото. Бях решил да се разхождам. Трудна работа, улицата пред гарата е с 5 платна, пресичането и в час пик си е тегаво, особено като има ремонт...

Пред гарата има парк със статуя на заслужилите жепейци, а зад него централата на Румънското БДЖ, в парка пък бай мангали си подремваха или директно върху земята или на мръсни одеяла, няма да се разхожда тук.

Слава Богу в Букурещ има доста информационни табла оказващи забележителностите, а те са много.

Избрах си от едно такова табло маршрут и потеглих пеш. Кварталът около гарата е нещо като "Омония" за Атина, малки дюкянчета на араби, турци, ливанци. Чужденци, емигранти и заблудени туристи допълват пейзажа.

След кратки лутания, излезнах на един широк булевард който ме отведе до сградата на парламента им:
Доста впечатляващ нали?

От него тръгва и Bulevardul Avitorul - широк шестлентов булевард обгърнат в зеленина и водещ към паметника на авиаторите:

После минах по един 9! лентов булевард, разделен на три имаше и павета, но шум нямаше, бяха добре подредени.

Покрай всички тези булеварди - зеленина и широки тротоари с алеи за велосипедисти - да ти е кеф да се разхождаш и така неусетно стигнах до Румънската триумфална арка:
Която за жалост беше в ремонт:
Малко над нея е величествения комплект на "Свободната преса" - Casa Presei Libere (аналогът на София Прес):
Зданието е огромно, състой се от централна висока част и четири допълнителни корпуса свързани със сравнително невисоки сгради.

Оттам минавал пътя за Питиещи, Pitiesti и доста хора бяха спряли колите си и офертираха случайни минувачи да ги закарат до там при споделен разход за гориво.

На връщане към гарата ме налегна страшна жажда, не знам как уцелих но се разхождах из квартал в които имаше само посолства, по едно време до мен спря един автобус на жандармерията и от него слезна цял гарнизон, помислих си че ще сменят охраната по посолствата, но подминах заедно с тях доста и бройката им не намаляваше, докато не влезнаха всички на куп в Американското посолство... колко очаквано нали :)

Американското посолство беше изкарало на тротоара си два от онези диспенсери за вода, дето си имаме по офисите тук, като съзрях скъпоценната течност реших да се примоля за една чашка (все пак нямах пукната лея, щото не исках да обменям за един ден), пазачите не знаеха английски, извадиха някакъв костюмар от двора, които ми се усмихна, каза че имали вода, но пък нямали чаши, пожела ми приятен ден и си се прибра със същата усмивка, с която и излезна - и аз го заобичах.

Шестте часа почти се изтърколиха, минах през един празен вече МакДоналдс, платих си яденето и пиенето с кредитната карта и тръгнах към влака.

Поседях малко в парка пред гарата, което се оказа голяма грешка.

Приближи ме една много гнусна и многократно оперирана циганка, която ми запредлага:

- Sex.

А не мерси!

- Anal, Oral, All.

Абе бягай бе!

- Kafe?

Не пия кафе, мерси.

Kafe - и ми сочи някакво кафене отсреща.

Да бе, ей са ще те черпя кафе!

Слава Богу загуби интерес и си тръгна по пътя, малко по-надолу, един румънец я качи в Дачията си и отпрашиха...

Влакът дойде, закачиха 1 български вагон - пълна мизерия, мръсен, целият в графити, прозорците заяли... Ужаст.

Сесията на студентите беше свършила, моето купе и място бяха окупирани, затова отидох в съседното, след малко го щурмуваха 7 албански студента, веднага ме попитаха:

- Билет.

Имам, ама не ти го давам.

- Не ти го искам, питам дали имаш, щото ние нямаме и ще подкупим кондукторката, да знам колко рушвет да пусна.

Е как ще подкупите кондукторката, не е ли строго?

- Строго е, само в международния става, до Русе.

Ясно... еми успех.

Държа да отбележа, че албанците бяха много начетени и говореха много приличен английски, всички бяха с румънска жилка и учеха на румънска издръжка в Констанца, а и всички се подиграваха на Македонците :)

Прибираха се през 2 държави до Албания с две транзитни визи - за Македония и България. Ех добре, че съм от ЕС, мислех си аз :)

Пътуването с Българския вагон беше ужасно, прозорецът непрекъснато се самозатваряше, затова го вързахме с един колан, нямаше място за всички, затова някои стояха в коридора, след като подминавахме запустяли заводи и селца каквито си имаме и тук след 3 часа минахме 60-те километра до границата и там румънските калъфи ни държаха един час. Взеха всички паспорти и проверки, проверки...

Българите се качиха с една радиостанция и си диктуваха номерата на паспорите, проверяващият връщаше трите имена и ако съвпадаха бам, бум печат и оди пикай и легай.

Влака се опразни, албанците се качиха на автобус, аз се излегнах, което беше голяма грешка, седалките бяха толкова мръсни и прашни, че усещах как акнето ми не се възпалява, а направо гори, цялото лице ме болеше, ужаст.

Българските кондуктори, държаха на всяка гара да ме будят и проверяват, някъде към "Червен Бряг" ми писна и си лепнах билета на вратата с плюнка, заключих я с колана и пак задрямах.

Някъде към 7 се събудих в София, 800 километра за 26 часа, не е зле - за пешак...

Блог популяризиране през Facebook

2008-07-29T22:17:00.003+03:00

След дълги молби и многобройни покани от приятели, най-накрая се присъединих към фейсбук.

Дълго време се дърпах, като за основна причина изтъквах хилядите безмислени тестове и въпросници, с които биваш бомбардиран от приятели.

Не ми се вижда много полезно да разбера коя актриса от "Сексът и Градът" съм например, по-скоро бих искал да покажа на хората, това което наистина ме интригува и за което пиша в блога си.

Не получих удовлетворение, докато не открих добре написани и полезни инструменти, чрез който да успея да кача съдържание от блоговете си в профила ми там.

Пробвах доста, но трябва да призная че повечето имат страшни проблеми с кирилицата и съдържанието написано на нея, обръщат го във страховити маймуници.

Слава богу открих два перфектни и много полезни според мен инструмента.

Βlog Networks Ви позволява да си добавите snapshot на блога си към профила ви, който води към една страничка където можете да си качвате избрани линкове, да каните хора да се присъединяват и да четат блога Ви и тн. Добавяте си и един инструмент на сайта (прозорчето горе в дясно), което приканва посетителите Ви да се присъединят към вашата блог мрежа във фейсбук, много лесно се работи с него и може да добавяте много блогове, както свой така и такива на приятели:

Ето и резултатът от добавянето:

Друг много ценен инструмент е: Blog RSS Feed Reader, в който можете да добавяте RSS Feeds от колкото си блогове поискате, можете да задавате колко поста да се показват от всеки блог, да избирате иконки (аз си избрах фавиконите от блоговете), дали да се показва дата, колко дълъг да е анонса и много други... Има обаче проблем със заглавията на български, но другото го показва добре:

Други полезен инструмент за популяризирането на блог във фейсбук е My Links, който добавя връзки към профилите ви във блогър, ютюб, тайппад и тн. За жалост няма включени модули за edno23.com и svejo.net би било много готино ако скоро го добавят.

Полезно и интересно се оказа и създаването групата във Фейсбук на друг мой блог - "как не се", по предложение на Pierrot, събират се материали, дискутират се публикации и въобще блогинга преминава в един изцяло нов аспект.

Happy Bloggin' and Facebookin'

До Румъния и назад. Глава пета: Банки, Сервитьорки, Влакове

2008-07-29T16:10:00.005+03:00

В предната глава от приключението ми до Яш и обратно Ви споменах за две изкусителни сръбкини с който се запознах там, беше много забавно макар и за кратко:

Момичето от снимката - Анита, наполовина румънка ни помогна много, особено със закупуването ми на билета обратно за България. Оказа се и дъщеря на сърбо-румънеца от предната глава благодарение на който имах подслон.

Та първата ни работа рано сутринта беше да се сдобием с гумени пари или както румънците им викат - леи:
Съветвам Ви като обменяте леи да вземете и по-малки банкноти, защото румънските пари не са като нашите хартиени, ами са почти гумени, носи им се слава, че не се късат, мачкат, мокрят и едва ли не ги слагат на пачки в бронирани жилетки и спират куршуми и 101% ще ги дърпате и мачкате, за да го проверите.

Славата им биде разбита от Алекси, който с едно по-силно дръпване си развали петдесетте леи на две парченца с номинал около 29 леи едното и 21 леи другото.

Банковата служителка която ни обслужи сигурно е била няколко пъти подред мис на класа и випуска в университета, даже мислех да и дам още пари за сменяне, само за да гледам как малкото и спретното дупенце се върти и навежда около принтера :)

След като забогатяхме с над 250 леи отидохме до гарата да си купя билет.
Трудна задача, лелката за първи път чуваше за Дестинация Яш-София и ровеше по някакви регистри, разписания и какво ли още не и в крайна сметка след 30 минутни жестикулации и преводи от български на сръбски и чрез Анита на Румънски се сдобих с билет до София за около 170, 180 леи.
Боби, предложи да почерпим момичето за усилието, но пък нямахме достатъчно пари и в крайна сметка взехме заем тип "утре ти ги връщам" от Алекси, за да покрие фрапетата и ни в кафето до университета.

Сервитьорката сигурно е била подгласничка на служителката от банката в конкурса мис румънска пролет - висока, с руса коса и триъгълно лице и разбира се в крак с последната румънска мода - без сутиен :) Трудно се поръчва като се разсейваш така но...

Заведението беше и последната ми надежда да заредя телефона си, надявах се да има една кутия с около 20 зарядни, както си имаме в България, но уви в Гърция и Румъния не срещнах до сега такова удобство... запитах сервитьорката ни дали имат случайно някое зарядно в кафенето, служебно но за жалост не би...

След малко момичето се върна и ме попита какъв точно ми е телефона, разучаваше го известно време и ми каза, че в къщи имала зарядно за Нокиа, обясних и че едва ли би ми свършило работа, но изразих готовност все пак да се разходя до дома и за да потърся такова за Сони Ериксон, девойката се усмихна, позамисли се, но вежливо отклони гостуването ми...

След като ни донесе сметката, установих че банковата служителка беше наместила стегнатото си дупенце на едно диванче точно зад мен.

Ех, колко обичам малките градове - възкликнах аз и отпих от фредото си :)

Вечерта успях да се присъединя към коктейла за добре дошли на чуждестранните студенти, като за жалост слушайки по цял ден тренировките на Боряна - "Сун Булгарайка, сун студентка ди Гречия" успях папагалски да повторя на професора и че и аз съм българска студентка от Гърция... нищо поне атмосферата се разведри :)

Коктейлът не беше много интересен, но пък всички бяха магнетично привлечени към балканската ни копмпания:
И изведнъж се оказахме заобиколени от германки, полякини, украйнки, рускини, китаец които силно държаха да се запознаят с нас, включително и с мен, въпреки че не съм част от курса.

Казах им че не са ме видяли на теста, защото съм много мързелив и предпочитам да пия, затова и не съм успял да се събудя, вечно рошавата ми прическа и чашата вино в ръка подвърждаваха думите ми и така си уредих спокойното пиене до края на вечерта.

Вечер проточила се до към 2-3.

В 5:00 станах и отидох на гарата. Качих се на стар италиански влак на 2 етажа с климатик и ей такъф кенеф:
И ей такива кресла:
Имат още много хляб да ядат българските железници...

След 6 часа полет през житни поля и релсов път без нито един тунел, бях отново в мръсната Букурещ. Букурещ Норд (Bucuresti Nord) ме отблъсна със сивотата си и хилядите бай мангали, претъпкания МакДоналдс и такситата менте.

Оставяйки мрачната гарад зад себе си поех на опознавателна обиколка из Букурещ, но за това в следващата глава:

Глоби до 3000 евро за неправилен македонски!

2008-07-26T21:19:00.004+03:00

Македонските власти въведоха нови, много по-сурови мерки спрямо неспазващите правилата на "чистия книжовен македонски език и кирилската азбука". Най-високата санкция скача от 320 на 3000 евро. Най-малко 2500 евро ще плаща всеки издател, община или фирма употребяващи чуждици от сорта на "импийчмънт, маркетинг, адвертайзинг" и др.

От Института за мекедонски език "Кръсте Мисирков" от години негодуват, че усилията им за изкуствено създаване на културна идентичност, чрез търсенията им в българската стара и диалектна говорна форма биват похабявани от медиите и публичните личности, които безнаказано използват думи и изрази от английски и от езиците на съседни страни (разбирай - български). Похвална инициатива на макетата, трябва и в България да се гласува нещо подобно, за да не се изгубим в опита си да подражаваме на западната култура и да плюем по всичко българско и родно.

Шведското Метро

2008-07-26T15:29:00.002+03:00

Боби ми изпрати няколко снимки на шведското метро, които доста ме натъжиха, особено като се вземат предвид разбитите ми надежди станали на четири години вече, че с излизането от входа ми и кратко возене в софийското метро ще изпълзявам под аулата на универсиета. Завърших бакалавърската си степен, а метрото все още стига едва до ЦУМ...

Но млъкни сърце, нека се порадваме малко на шведските метростанции и да се надяваме, че и нашите скоро ще станат готови:
Доста умело съчетание на форми и цветове:
Тази пък прилича на вход на пещера: