Joro Pentagram

The Women (Talk show BNT)

2009-11-20T12:29:00.006+02:00

Вчерашното предаване на Марта Вачкова по БНТ го качвам в архива, но ако не ви се слушат 30 мин. словесни ластици на тема „сватби” и кой е по-на далавера от цялата тази работа - можете спокойно да го пропуснете! Гости в раздел „Чешам си езика до рекламната пауза” сме аз, Даниела Арнаудова – съпругата на Андрей от „Сблъсък”, Ади Цанова – сватбен агент, двайсетина платени клакьори за публика и водещия Христо Запрянов от „Хванати в изневяра”. Знам, знам какво ще кажете, но момчето не е виновно за нищо! Той просто е водещ, а винаги водещите отнасят хурката заради целия екип, както и аз навремето с втория сезон на скритата камера. Така ще я отнесе сега и Витомир Саръиванов в новото риалити „ Цената на истината”, където рейтинга доволно си плуваше в море от човешка мръсотия, кръв, лайна и сперма. До момента в който не си вкараха автогол със Скайп-връзката с един от светилата в тънката материя на човъркане в човешките мозъци и експерт по детектора на лъжата, който чистосърдечно ни насра цялата организация и метода на отчитане! Излезе, че нашите „експерти” които решават кое е лъжа и кое истина, са пълни аматьори и абсолютни чобани! Това е положението.

Reminder

2009-11-06T22:30:00.015+02:00

Търсят се сценаристи и хора с креативни идеи за работа и реализация в два телевизионни формата в програма с национален ефир. Първият, са така наречените „филъри” – кратки 5 до 7 минутни епизоди, които са на свободна тема за ежедневно излъчване (на запис). Тази кратка форма, колкото изглежда простичка и лесна – толкова е сложна, защото в кратко време трябва да разкажеш нещо с думи и картина, да има ясно послание и оригинална идея, начало, развита фабула и финал. Втория формат е едночасов, като на този етап все още не е ясно дали ще върви всеки ден или ще е седмично. Не е уточнено дали ще върви следобяд или вечер, защото зависи от идеите за рубриките които ще изградят гръбнака на концепцията му. От там и часовия пояс в който ще се реализира, дали ще е на живо или на запис. Дали ще е в ресор „Актуални предавания”, „Публицистика”, „ Шоу и развлекателни програми” и т.н. Пълна свобода на действие! Умишлено не слагам параметри защото бих повлиял на посоката, но ще дам няколко примерни показалци: Нощен живот, интернет, социални мрежи, паранормални явления, хора с нестандартни умения и способности, видео и снимки от личния джиесем или камера, он-лайн и скайп-връзки, репортерски акции на свободна тема, гости и т.н.
Стига ви толкова! Тези от вас, които са работили и имат опит в някаква медия, смятат че могат да пишат и имат черно чувство за хумор или оригинални хрумвания – да пишaт на мейл: lunatici@abv.bg за повече подробности!

Originals and Fakes

2009-10-31T23:50:00.020+02:00

Светът е залят с всевъзможни имитации и ментета, но тук в България не плуваме, а буквално сме удавени от фалшификати на всичко към което човек проявява интерес! Като започнем от марковите дрехи, козметика и аксесоари и стигнем до цигарите, алкохола и дори хранителните продукти и лекарствата! Хората постепенно свикват с ментетата до такава степен, че дори започват да ги предпочитат ако случайно попаднат на оригинала. Пушачите помнят онзи чуждоземен аромат на вносната цигара, но след двайсет години всички марки подозрително миришат еднакво, а истинска цигара от оригинална марка би им докарала спазъм и кашлица заедно с въпроса: "Абе, аз досега какво съм пушил, след като това е Малборо, Давидоф и т.н?!"
Всеки може да даде безброй примери в какви ли не области: Че киселото мляко не е същото, че баничките не са като ония банички и боза от едно време, че пиците не са ония "асорти" от ония години, джинсите Вранглер и Ливайс които се носеха по пет години и не се късаха. Че бензина и нафтата са пълни с какви ли не лайна, но ги плащаме като за редовни. Резервните части – също! Жените по списанията и те са фотошоп, а ако ги срещнеш на улицата и случайно ги разпознаеш - можеш да се уплашиш..
Ментето драги ми смехурковци, буквално ни драска с гадния си етикет на врата, изрива ни по слабините от кофти оцветители или направо ти разбива вътрешностите. На пиячите, фалшивия алкохол им изкъртва черния дроб, а джурканата дрога при наркоманите направо им пържи мозъците! Шампоаните разяждат коси и кожи, а при козметиката е истински късмет ако ти се размине само с алергия. Скапаните храни са пълни с добавки, есенции и химия, а химията която трябва да те лекува дори под формата на аналгин, е правена на матрица в някое мазе и е пълно с креда, стипца или тебешир.
Медиите и героите в тях, също са ни менте! От списанията и вестниците с „достоверни” новини - до предаванията и телевизионните канали, купени с единствената цел да бъдат препродадени. От измислените герои и стандарти които демонстрират по разни партита - до естествения им завършек след свалянето на макиажа вечер пред огледалото. Всичко което може да носи пари, имидж и слава се ментърджосва, а като не стигат – и самите пари се правят менте!
Плащането на по-високата цена и пазаруването в лъскави магазини дават относителна сигурност и гаранция за защита срещу ментета, но вече и там отдавна шансът е 50/50 да платиш цената за истински продукт, а да получиш лъскавата му имитация. В такъв момент, разликата между мангала с яке "Долче и Габана" и твоето яке, е че ти най-вероятно си платил 200 евро, а мангала - 20 лева за стока която е шита и доставена от един и същ дистрибутор. Нещо повече – якето на мангала е с повече етикети, холограми и сертификати от твоя оригинал!

Онзи ден, като един истински diehard фен си купих последния модел джиесем Sony Ericsson Satio , който с неговите 12 мегапиксела и хиляди екстри ми тровеше съня от доста време. Истински пир по време на чума! Както и при предишните ми телефони в които се влюбвам, взех първата и единствена пилотна бройка която пристигна в близкия магазин на Германос. Преди да го купя, го разгледах подробно и проверих всичко което върви с него като аксесоари в кутията. Отскочих до нас за да взема още пари защото не носех достатъчно в себе си и по пътя, без никаква причина завих в лъскавия магазин на Глобул. Оказа се, че те разполагат не с един, а с цели осем бройки, което ме озадачи. В техните комплекти нямаше едно-две неща които ги имаше в онзи първия, а на всичкото отгоре – екрана нещо прекъсва, тъчскрийна е бавен, а камерата беше някаква странна. Нищо общо с онзи красавец, доставен официално от фирмата представител! Знаете ли, колко фалшиви телефони влизат успоредно с промоцията на оригиналите? Знаете ли, колко гъзарски и ултра-скъпи модели се оказват ментета,които започват да дават софтуерни проблеми още на първия месец? Едва ли някой знае! Аз също не знам, но знам че ако бях влязъл първо в този магазин, никога нямаше да различа кое е оригинала и кое перфектното му менте!
Сега пак не знам! А идват празници и време за подаръци....Честит Хелоуийн, by the way!

That*s Right! (21.10.09 - ProBg)

2009-10-21T12:15:00.001+03:00

Това видео го качвам само за архива. Телевизията е бившата ТВ2, която смени логото си с ProBg и хептен заприлича на кабеларка. Студиото е в RingTV където преди четири години работех като изп.продуцент на една жива игра всеки ден. Промените от тогава насам са в добра посока, защото новите собственици и на двата канала са поналяли пари в козметични подобрения, жива сила и техника. Клюката е, че шоуто на Азис пада от програмната схема, а телевизията ще залага на собствени предавания без външни продуценти, които да пият кръвта на бюджета. В това следобедно шоу на Светльо Витков (Хиподил) съм за пръв път. Казва се „Точно така”, има си жива група, платена публика и всичко необходимо за едно ежедневно шоу. Съществуват от един месец, а колко ще издържат по тази схема – никой не знае! Участниците сме един истински миш-маш: Първо фолк певицата Джина Стоева, после някакъв рокерски клуб моторджии, които са посрещнали с ескорт групата ZZ-Top, след тях Десо и Краси от Д2 които казаха че нямало да ходят на концерта, защото предпочитат Motorhead. Веднага след това сядаме аз, лудата Руслана Попова и Жоро от Сървайвър, да слушаме глупостите на някакъв чичка от Националния Статистически институт, който заедно с една своя изтрещяла колежка искаха да ни убедят, че българина правел секс средно по една минута на ден(?!) Тази безсмислена статистика обърна разговора на пълен ташак, излязохме от сценария и добре че свършихме бързо, преди зрителите да са се усетили. В събота трябваше да участвам в „Сблъсък” по темата за домашния алкохол, но темата не ми е близка и се отказах, а на моето място отиде Мон Дьо. Вторник съм в БНТ при Марта Вачкова и пак на място ще разбера темата. Абе, само аз ли имам усещането, че едни и същи муцуни обикалят като абонирани всички предавания?! Трябва да внимавам да не се набутам и аз в тази бройка, че псувните дето ще ги отнеса после ще са страшни!

Final Destination

2009-10-18T02:32:00.015+03:00

Преди време, когато шиех някакви кожени костюми за Курт Хауенщайн от "Supermax" си спомням как веднъж след пробите слязохме в Арт клуба. Там имаше един черен роял, на който Ясен от група "Те" свиреше парчета на "Chicago" и докато слушахме подпрени с чашите отстрани, разговаряхме за рок-музика, жените, парите и славата. Тогава Курт каза следното: "Ако един ден, катастрофираш с 200км/ч в спортна кола за 100 хиляди евро и се пречукаш докато някоя плеймейтка ти прави свирка – значи си успял да постигнеш всичко на този свят!"
Аз даже бих добавил - и да го напуснеш с оргазъм, но ако не си го направил още, или имаш други житейски приоритети – ставаш като мен в ранни зори без да мрънкаш, въпреки че дълбоко се съмнявам той самият, да се е будил преди обяд от половин век насам! За нашата Лили Иванова го знам със сигурност, защото беше забранила да я търси който и да било преди два след обяд, а пробите се правеха привечер и винаги се носеха лично при нея.
Никога не съм имал представа, защо всички важни неща трябва задължително да се случват в ранни зори, когато съвсем спокойно могат да бъдат започнати в по-нормален час, но открих за себе си едно разумно обяснение: Това е заради интимният момент на сутрешното кафе, първата цигара и интернет! Включваш телевизора като фон на някой сутрешен блок, започваш да ровиш безцелно насам-натам и се наслаждаваш на краткото време на затишие, преди градът да се е събудил и да те вкара в ежедневната лудница. В такива моменти сутрин рано, се отдавам на философски мисли, които до обяд стават проза, а до вечерта се превръщат в жив цинизъм. Винаги преценявам тези три етапа на трансформация и внимавам в коя част на денонощието какво е най-добре да върша. С писането в блога е същата работа – написаното през нощта е коренно различно ако го оставя за през деня и обикновено приключва с клавиша delete.
Ето, пак се отплеснах в облаците а трябва да звънна на колегата Виктор да видя дали не се е успал. Акаунта му в Скайп-а е зелен, но това не е гаранция и го набирам на джиесема:
- Вдигна ме от тоалетната бе, човек! Станал съм.... – отговаря ми Виктор, но го усещам че е още киселяк и чувството му за хумор е с размер на гурел.
- Ти май пак си там, защото ми кънтиш! Гледам, че и Скайпа ти е активен...-отговарям.
- Да, даже и лаптопа съм си взел с мене в кенефа! Да ти включа ли камерата да ме видиш бе, извратеняк?
- Умрял съм да ти гледам косматия задник в 7:30 докато си пия кафето! Още повече, като те знам че си отвсякъде „он-лайн”.....Хайде оправяй се че в 8:30 тръгваме, а път ни чака!
- Аз си имам табиети! – изкънтява отново Виктор – Първо кафето, после банята, тоалетната с лаптопа и връзка със „Здравей България”. Включват ме, тегля една путка майчина на Милен Цветков и деня може да ми започне! До осем ще ме включат – винаги ме включват! ...Певицата знае ли, че срещата е в осем и че няма да я чакаме?
- На нея и на ония патки от програмата съм им казал половин час по-рано, за да закъснеят максимум до 9:00 – жени са все пак, имат нужда от фотошоп...
Вместо отговор, чувам как се пуска някаква вода и разговорът прекъсва. Изчаквам до без десет да го чуя в ефир, но времето ме притиска и излизам.
Цялата група се събуждаме окончателно едва след второто спиране на бензиностанция, а след още три часа път пристигаме благополучно до финалната точка. Голям български град, главна улица, бутици, кръчми, паркове и...мол. Улиците са полу-празни защото е работен ден, а тези дето не ходят на работа са в мола.
Разполагаме с още няколко свободни часа след настаняването в хотела и всички се пръсват в посока към главната, а аз се насочвам към мола, където виси огромен плакат на филма “Final Destination”. Времето за прожекция е направо никакво, но си има своите преимущества: След обяд няма хора, никой не ти хрущи и мляска пуканки във врата и второ – да направя жест към киното в чистия му вид и да не правя download.
След още 30 минути съм в залата и сядам точно в средата, защото билетите са без места. Изключвам звука на джиесема и хвърлям едно око на влизащите – една двойка сяда някъде нагоре, двама възрастни с дете заемат левия фланг, а от дясно се нарежда една момичешка компания, които едва ли имат представа с какъв филм искат да си убият времето. Вече съм спокоен, че в радиус от десет седалки няма никой около мен, когато вратата на входа пак се отваря. Някаква допотопна мутра с черен костюм, черни очила и слушалка в ухото оглежда цялата зала и всички нас, след което излиза. След малко, влиза цялата циркаджийска група, представляваща пет човека охрана и дребен плешив чичка, хванал под ръка едно изрусено и напомпано през всичките възможни отвърстия курве на не повече от 18-20 години.
Момичешката компания млъкват на секундата и впиват погледи в тунинга и парцалките на курвето, която влиза на реда пред мен и се пльосват с чичката точно отпред. Плешивото му кубе ми е на по-малко от метър, а русото кукуриго ми скрива половината екран, на който вече тръгват рекламите. В очакване съм да дойдат и охраната, но те се настаняват долу на първия ред буквално пред екрана, с гръб към шефа да не го притесняват.
Филмът избухва като взрив от звук и светлина, в който има достатъчно пукотевица в която ако искам, мога да очистя плешивата глава с подръчни средства без никой в залата да забележи и чуе, а след това да си изляза от салона. Охраната му долу квичи и цвили от кеф при всяко кърваво зрелище на екрана, а аз се замислям колко знакови фигури дадоха фира заради ей такава калпава охрана!
В най – интересния момент на филма, светлините в залата се включват – две минути антракт за смяна на лентата. Курвето пуска една тежка театрална въздишка и шефа се обръща въпросително към нея.
- Ми скучно ми е-е..! Искам да те заведа да видиш горе в „Кристи’с” кво съм си харесала-а. Хайде бе коте, моля те-е...
Онзи изсумтява нещо под носа си, свирва на гавазите и всички се изнасят точно в началото на втората част. Нямам много време да се радвам, защото не след дълго телефонът ми започва да вибрира и свети в тъмното. Sms от Виктор: "Kude si? Idvai burzo 4e se usrahme s programata!” Ясно, трябва и аз да напусна залата! Имах най-доброто желание да го изгледам на кино този филм, но вече няма да се размине без download.
Не обичам дългите текстове, а исках друго да разкажа – за спортните коли, жените, славата, парите и свирките - ама пак се отплеснах...

The fall of Summer Time

2009-10-05T16:51:00.010+03:00

Video: GSM Sony Ericsson C905
В последно време се улавям че не ми се пише особено, което си личи по скромната бройка от 4 поста за миналия месец. Винаги съм смятал, че е по-добре човек да се появи когато има за какво, вместо да си пълни блога с глупости през ден. За сметка на това – снимам повече от когато и да било.Това е някакъв период на творческа почивка, в която си зареждам батериите и върша други много по-важни неща, но не спирам да наблюдавам света около себе си.
Днешният необичайно топъл октомврийски ден напълни улиците и пазарите с хора, прозорците на кооперациите и на колите се отвориха широко като за последно и всеки даде воля на музикалната си страст. Всички шумове и звуци се сливат сякаш в едно цяло, което представлява ежедневният грохот на града. Толкова сме свикнали с него че дори не го чуваме, но когато доловиш живо изпълнение на джаз, в квартал в който от години дъни само цигански зурли и маанета – направо излизаш на терасата! До толкова не вярвам на ушите си, че излизам на улицата да се уверя че не е халюцинирам. Няма лъжа, няма измама – човекът свири на живо, а сред тротоарната публика разпознавам две стари телевизиони муцуни – Дядо Петко от БНТ (Полет в нощта) и легендарният актьор Джоко Росич. Не върви да ги снимам, но за сметка на това ги заприказвам на фона на уличния концерт. Джоко е кисел и гледа мълчаливо музиканта, но дядо Петко се обръща и ме вижда:
- Какво ще кажеш а, Пентаграме?...Голям цар еи-й! От едно време си беше голям джазмен....
- Къде се изгуби бе, дядо Петко?
- Ами, къде....В телевизията съм още, ама съм вече пенсионер! Сега помагам на Митко Цонев за предаването....Гледай до къде се докара тоя човек! Ц-ц-ц...
- Аз не мога да се сетя дали го познавам! Къде е свирил? – отговарям и включвам камерата.
- Този човек моето момче, свиреше в бенда на покойния Людмил Георгиев! Сещаш ли се? Едно време, имаше мюзик-хол и едни предавания по телевизията с Вили Казасян....
- Сещам се! ..Дали ще се сърди ако го снимам?
- Него толкова са го снимали, че не вярвам! Нас само недей с Джоко да ни снимаш!
Когато всичко свърши, Джоко Росич се отлепи от стената и само избоботи:
- Йебем ти държаву, йебем ти систему, йебем ти и що йе живот...
Тримата с джазмена се качиха на трамвая и заминаха, а аз се сетих че не попитах за името му. Не че това имаше значение вече..

Cuts from Recycle Bin

2009-09-28T16:15:00.008+03:00

Video:GSM Sony Ericsson C905
Music:Ace Frehley(Kiss)
Song:Fractured Quantum
By:Joro Pentagram

Sonic Boom

2009-09-15T23:08:00.022+03:00

Чудя се, от къде да го подхвана този пост, защото това което написах в kissonline по повод новия албум на KISS – Sonic Boom, съм сигурен че няма да го публикуват. След 11 години чакане и след упоритото налагане през тези години на един бивш тур-мениджър за заместник на легендарния Ace Frehley и дори на страхотния Bruce Kulick, групата най-накрая издаде албум. Всички очаквания и закани бяха за продукт, който да се сравни с мащабите на емблематичните “Revenge”,”Destroyer” или “Creatures of the night”, за да се върне вярата на огромната маса Die hard-фенове, че смените в групата са удачни. Че всичките тези години и всичките едни и същи компилации на стари хитове са останали в миналото. Че групата изнесе най-дълго чакания концерт у нас, в който обаче освен че бяха болни – се оказа най-орязания и най-слабия от цялото им турне! Нищо такова не се получи! В “Sonic Boom” освен убийствения пилотен сингъл Modern Day Delilah:

Stand, I am Animal и Danger Us, всичко останало е сякаш умишлено правено някъде в края на 70-те, но не и от чудовищата KISS през 2009! Сигурно никога няма да мога да разбера, защо група от такъв калибър не използва капацитета на барабанист като Eric Singer, с който записаха убийствените албуми "Revenge" и“ Carnival of Souls” ? Защо трябваше да сменят Bruce Kulick с това недоносче Tommy Thayer, който е безпомощен имитатор-китарист на емблематичния Ace Frehley вече толкова години?! Никога няма да разбера, защо отново във фул пакиджа на новия албум има стари компилации за стотен път и защо обложката е толкова некадърно изпълнение, че чак ме е срам като я гледам! Мамка му, разбирам я цялата тази носталгия по 70-те и 80-те въпреки че вече сме 2009-та! Явно, всички велики групи рано или късно се връщат назад към корените си, но не заради нас феновете - а заради самите себе си! Хитлер също е направил своят емоционален коментар по повод новия албум на KISS “Sonic Boom” и аз не само че съм съгласен с него - а и съм бесен колкото него:

Cain and Abel

2009-09-11T19:40:00.013+03:00

Знаеш ли чиче, легендата за Каин и Авел? Не знаеш! Едни двама братя, дето единия утрепал другия и влезнал в новините за цял живот. Е, аз ще съм втория – само да му видим на брат ми простата кратуна извън ареста и му я откъсвам до корен без да ми мигне окото! Честно ти казвам!
С триста зора го вкарах тоя ахмак в бизнеса, Главния ми викаше – Геле брат ти е, ти отговаряш за него! Викам, аз съм на среща – гарантирам, а не усещам че си вкарвам не таралеж, а направо фишек в задника. В тая криза чиче, щом и наркобизнеса клекна, да знаеш е сериозна работата! Лапачите минаха на амфетки и кокаина хептен се залежа в склада, ама Главния си иска отчитане всеки ден и хич не му дреме!
Оная неделя, брат ми има рожден ден и не стига че събра цялата бригада в апартамента, а накрая и курви викна тоя олигофрен! Къде се събра тоя народ в две стаи и кухня – хич не знам, но по обяд на другия ден като изтрезняхме, си бехме само двамата и оня мангал Бацата от шестия етаж. Бомба да беше гръмнала чиче у къщата – по-добре щеше да изглежда, казвам ти! Всичко по земята, креватите наопаки, повръщали в аквариума с хелерите и ги направили на леш и руска салата. Влезнах да видим пораженията и у спалнята и направо се смръзнах – некой набарал кутията с дозите и курвите си направили пиршество! Не стига че ми усрали целите чаршафи тия разпоретини, не стига че се бърсали в пердетата, а и материала ми опукали дееба аз техната мамица, прахосмукачките мръсни!
Направо чиче, изревах на умрело и ги подкарах с шутове пияните свини отатъка. Ставайте викам изроди, че ако аз не ви утрепам сега – ще ни утрепе Главния довечера! Седнахме насред кочината, правиме разбор на ситуацията и накрая като ударихме чертата – фирата е 3000 лева, а Главния ще дойде в 10 часа за отчитане! Направо си видяхме некролозите с днешна дата като стой, та гледай! Брат ми извади на масата едни скрити запаси от амфетките, броиме топчетата – за никъде не сме! Почнах чиче да им звъним на свинете от снощи, ама кой ще си признае? Дайте поне викам, малко пара напред пък после ще се оправяме бе - нямаме викат, скъсали сме се и ние! А да ми опукате материала и да ми осерете къщата можете викам, дееба ваш’та мама?! Но кънекшън уит дис нъмбър, чиче –направо ни отебаха, а времето си тече! Брат ми както беше застанал с мангала да пуши на балкона, аха да стана да им бия по един шут и на двамата през перилата, те ти го нашия ми излиза с оферта:
Сетих се вика, как да вземеме бързи кинти до довечера! Ей оная овца виждате ли долу в градинката с дребния пес? Тая е рентиерка и има пари! Само за него разправят, че дала сума ти кинти щото било някаква много рядка порода! Да я отвличаме за 3 бона ли викам бе, идиот? Не нея бе, ще й отвлечеме вика кучето!
Млъкнах чиче и направо си влезнах обратно, щото ако бях останал на балкона още малко, да съм ги преметнал и двамата лайнари. Намерих си един недопушен фас на килима и го палнах, а ония дебили вече слагат шапките и качулките. Аз вика брат ми, ще чакам в колата от другата страна на градинката, а ти Баца отиваш да гепиш кучето! Режеш каишката, меткаш пумияра в якето и право при мене!
Не бях си допушил чиче фаса още, кога чувам през прозореца как оная изпище долу от градинката и разбрах че вече сме във филма с двата крака! След половин час идват и го носят дръгливия пес, ама грозен казвам ти - няма сопола да си хвърлиш върху него! Един дребен, зъл и се ежи такъв да ни яде, тоя бълхарник! Как викам, сега ще се свържете с оная да искате откупа бе, тъпаци? Брат ми вика, спокойно – всичко му е ей тука на каишката, ама го дръжте да му я сваля. Какво да държиш бе, то направо дзвер някакъв, фучи, ръмжи и хапе бетер жена бе, чиче! Таман го затиснахме и я свалихме, Бацата последен си махна ръцете и го ръфна, оня изрева и го изпусна, а гадта се скри за секунди някъде из къщата!
Зарязахме го чиче пумияра и отворихме капсулата на каишката - вътре телефон, адрес, всичко точно! Оставихме Бацата да пази кучето, а ние с брат ми излезнахме да звъниме от външен телефон. Набирам аз номера и такъв, съм си преправил гласа да звучи страшно, оная вдига и аз почвам директно: Госпожа, кучето ви е отвлечено и ако искате да го видите живо – 3 бона до осем вечерта в градинката, ако не – в китайския ресторант пълнено с ориз по съчуански! Оная мълча половин минута и накрая ми вика, аз ще донеса три бона - ама вие селтаци прости, ги харчете бързо - щото до сутринта сте трупове!
Тряс - и ми затвори вещицата, а на мене чиче ако щеш вервай, ми настръхна козината по гъза! От къде пък е толкоз сигурна тая уруспия, че ще сме трупове и такъв съм се умислил и палим колата, кога звъни Бацата: Идвайте бърже, че стана проблем! Какъв проблем викам па сега и ти бе? Кучето изяде амфетамина! Какво?! Докато съм срал вика, онова излезнало и се качило на масата. Е, сега викам вече те хвърлих от балкона, мангал мръсен! Що не го прибра от масата бе, бастун?!
Прибираме се чиче и аз търчим на спринт по етажите, даже брат ми с асансьора не може да ме настигне! Кога влизам - гледам Бацата държи пумияра за задните крака надолу с главата и го тресе, а на него пяна му излиза от устата! Леле викам, преебахме инвестицията – Немам време да те трепам, ами бърже го носете обратно в колата и на ветеринар! Умре ли кучето – умирате и вие тъпаци прости, а на всичкото отгоре и аз покрай вас!
Два часа чиче го чистиха с клизми, инжекции му биха и направо го обърнаха с хастара тоя пес, а аз само гледам как времето тече и вече чувам църковните камбани как бият за нас. Излиза накрая ветеринара, дава ни го и вика, ще живее ама много зор видяхме – дължите ни 500 лева за манипулациите и лекарствата! Как така 500 лева бе викам, това човек да беше няма да струва толкова?! Много рядка порода е, има вика само две такива в цялата страна и лекарствата за него са специални. Вижте го, че е с по шест пръста на всяка лапа! Ако ще викам и с десет опашки да е, ми дреме на дедовия – от къде сега 500 лева?!
Събрахме джиесемите, свалихме ланците и на брат ми часовника, дадохме ги на Бацата да ходи да ги залага. Върна се чиче след половин час и носи 400 лева, а на мене само ланеца ми беше хилядарка. Не дават вика повече, щото ме усетиха че съм на зор! Ветеринара ги взема чиче, погледна ни и вика, айде бегайте скъсаняци – сто лева ми висите на промоция и ни изгони!
Качваме се чиче в асансьора, мълчиме и вече душа немам за нищо! Само се молим да устиска песа до осем часа и да прибираме кинтите, па после ако ще да мре и как спира асансьора – те ти ново двайсе! Главния седи на площадката с три горили и ни чака пред вратата. Ясна е работата – някой от бригадата ни е натопил че търсиме пари!
Що вика, не са ви включени телефоните бе, олигофрени? Всичко ще оправиме до 10 часа шефе, няма да има проблеми! Тоя пес в осем ще се превърне на три бона и оправяме сметките, молим те за отсрочка! Хубаво вика Главния, в десет съм тука с ножицата за уши, а за по - сигурно ви взимам кучето. Отчитате ми парите за материала – аз ви връщам скъпия пес! Разбрахме ли се?
Немах чиче време да му отговорим още, некой викна „ Стой” и стълбището почерне от качулки! Бой, шутове, палки, пак бой, пак шутове, пак бой и накрая всичките се натръшкахме закопчани един връз друг.
Кой да предположи чиче, че в каишката имало джипиес чип за проследяване, а оная вещица била любовница на шефа на районното?! Кой да предположи, че тъпия ми брат ще си прибере каишката в джоба, вместо да я изхвърли? Немах време даже и да мислим, щото Главния ми тресна 30 бона глоба, уреди да ме пуснат само мене и каза, докато излезне да съм ги подсигурил! Сега чиче, кво да отвлека – слона от зоологическата градина, или да резна тиквата на брат ми и да го продам за донор?
Направо го разбирам тоя Каин що е убил брат си Авел...

Weapons of mass destruction

2009-09-03T01:45:00.009+03:00

Хубавото женско дупе може да продаде всичко на този свят и да получи всичко което пожелае от един мъж. То може да постигне много повече от колкото сочния бюст, устните или големите очи в рекламата. Всяка жена, дори тази която не разчита на природни екстри по предната си фасада, знае за полу-прикритото в бикините си оръжие за масово поразяване. Знае, че колкото по-къса е полата или плитки джинсите – толкова по-добър и по-бърз е ефектът на хипнозата. Колкото по-голям е ъгъла на сгънатото женско дупе - толкова по-голяма е невидимата сила, която премества джиесема в предния джоб на мъжкия панталон от единия край чак в другия.
За жените казват, че обичат първо с ушите си, но за мъжете е повече от сигурно, че целодневно „чукат” с очите си, защото хубавото женско дупе може да замести дори липсата на всякакъв интелект или образование. В конкуренцията за нова длъжност, то има една силна черта в повече – може да бъде безкрайно гостоприемно дори в работно време, стига ценоразписа на менюто да е достатъчно четлив през дрехите.
Зачетени в това меню по билбордовете, шофьорите изпускат зелените светофари, отнемат предимството или си мачкат ламарините. В кръчмите си къртят зъбите и си мачкат физиономиите, а по фирмите – поголовно късат брачните свидетелства и отиват да мачкат дупетата на колежки и лични секретарки.
Апетитните женски дупета искат жертви и взимат жертви, а поредната трофейна глава от последния месец на лятото, стана Миро Морената – собственик на една от най-известните софийски фирми за доставка и пакетиране на морски дарове. Познаваме се покрай общите ни кулинарни вкусове на един Рибен фест и винаги когато исках да пазарувам пресни морски вкуснотии, ходех до складовете му в офиса.
Всеки път или уцелвам зареждане, или обедна почивка защото пак е заключено. По-вероятно е второто, защото часът е точно 12:00, а наоколо кафенетата са пълни със служители и работници. Отивам в най-празното капанче в дъното, където възпълна лелка чисти чашките от масите под чадърите, а две котки издути като плондири спят на припек, в пълно безразличие към всякакви остатъци от пържената риба по кошчетата.
- Лелче, я ми направи едно двойно кафе, че пак уцелих обедната почивка! Миро тук ли е, или в отпуска?
- Виждала съм те аз тебе че идваш, ама Миро-о....не е вече тука, мойто момче!
- А?...Да не е преместил фирмата на друго място?
- Абе, тука си е фирмата! – отвръща лелката донасяйки кафето – Всичко си е тука, ама хората разправят, че са ставали там разни работи...
- Е кажи де, сега! Я си запали една цигара и ела да ми правиш компания, тамън докато стане време да отворят. Виж, че всички са в обедна почивка...
Лелката ме поглежда двоумейки се дали да приеме поканата, след което си взима цигарите и идва на масата при мене. Скуката от монотонното й ежедневие и липсата на внимание си казват думата и след като й подавам огънчето, тя сама започва да разказва историята:
В края на миналата година за да покрие данъците, Миро Морената купил една лимузина за служебно ползване, разширил офиса и го обзавел по последна дума на модата и техниката. За финал, единствено не на място била старата секретарка, която му била вярна счетоводителка от самото начало на кариерата, но имала един недостатък - Хич не му се връзвала с новата кола и новите мебели! Уволнил я по козметични причини и решил да направи конкурс за секретарки, на който надошли всякакви кикимори. За всички работници и служители било ясно от самото начало коя ще бъде фаворит, защото знаели колко е слаб ангела на шефа им. Така и станало – новата секретарка не знаела от къде се включва компютъра и какво значи принтер, но имала най-перверзните джуки, най-дълбокото деколте и най-умопомрачителното дупе сред кандидатките.
- Направо леля, го изеде тоя Миро с парцалите! Отслабна, стана на чироз и все след гъза й ходеше като някое кутре. То не бяха екскурзии, то не бяха подаръци, то не бе чудо! Цял свят ги разбра, а жена му последна научила. Идва и тя леля една сутрин, крещяха си нещо ей там в двора, викаха и двамата и накрая разбрах от работниците че му била шута! Изгонила го от апартамента и оня се изнесъл със секретарката на квартира.
- Случват се тия работи, ама защо казваш че Миро не е вече във фирмата?
- Защото леля, то лошото не идва само, нали знаеш?...
На връх Нова година, докато си яздил Миро ските и секретарката на Боровец, покрай всички честитки и подаръци не усетил как като лавина го връхлетяла и световната криза! Бизнесът се свил, сметките започнали да стават криви и първите скандали не закъсняли. Миро съкратил персонала, на останалите намалил заплатите и все по-често се сещал за добрата стара счетоводителка. Наложило се накрая да търси кредит, но никоя банка не давала пари срещу замразена риба и скариди. Тогава съвсем неочаквано, секретарката с умопомрачителното дупе предложила свой познат за кредита. Миро като нямало какво друго – заложил фирмата, взел парите и турил подписа. Покрил заплатите и разходите, а с останалите пари накупил фризерни и вакуумни машини, с които да спаси тонове продукция за по-добри времена.
- Подведе й се по акъла леля, наби сума ти пара в техника, ама тя докато дойде – стоката се вмириса половината и котките даже не щяха да я ядат..
- И накрая, какво стана след цялата тая работа?
- Какво стана ли? Изпокараха се двамата и Миро й казал една сутрин, че е уволнена. Хората разправят, че оная се направила на актриса и даже един гаден номер му врътнала в офиса...
- Какъв номер?
- Абе, така разправят...Миро се оплакал, че оная като за довиждане и в знак на помирение, му направила една...сещаш се! Като свършил, тя се заумилквала нещо, тръгнала уж да го целува и му върнала всичко от нейната уста в неговата! След това си събрала багажерията и го напуснала.
Месец по-късно, Миро Морената обявил фирмата във фалит и на светло се появил чичкото с кредита. Взел му фирмата, барабар с работниците, фризерите и вмирисаните морски дарове.
- Сега леля, знаеш ли кой е шеф на фирмата? Е, те тая същата - секретарката! Този дето дал парите бил един нейн друг любовник, който се занимавал с лихварство и недвижими имоти. Та, такива работи.....Ей я, пристигна шефката!
Една черна це-класа спира в двора и всички работници изскачат като под тревога от кафенетата. От колата се показва и новата им шефка, която говорейки по джиесема тръгва към входа без да им обърне никакво внимание.
Нищо особено, но......наистина има убийствен задник!

To be continued...

2009-08-28T16:11:00.026+03:00

(цъкни на снимките за голям размер)
Точно преди една година по същото време, когато ви разказах за хотела с призраците във Варна, изобщо не предполагах че тази моя семпла история "Summer Fall" ще получи такъв голям отзвук. Оказа се, че варненци вече знаят за мрачната слава на ретро-стаята от последния етаж, а доста хора от шоу-бизнеса ми звъняха да ме питат за адреса на хотел „Трите делфина” когато тръгват за участия към Варна. От тогава насам, съдействах на няколко певици и балерини да прекарат една истинска Thriller Night , както и на доста самоуверени мъже, но ще им спестя имената защото срама е голям! Само ще ви кажа, че един от тях ни държа двама души онлайн на Скайпа докато заспи в стаята до два посред нощ! Горкият, той не знаеше че те започват „волната програма” около три!
Последната която ми се обади преди една седмица, беше Ан Джи за да ме пита дали историята е истинска. Отговорих, че е вярна до последната буква и в резултат – сменила стаята с единствената съседна на етажа и отървала кожляка. Върколака който била чула да вие отатък надали е искал да я хапе, а по-скоро да я изплющи като стой та гледай:)) Разбирам го от новините днес в Svejo.net, където Ан Джи решила да го сподели пред сайта vestnik24.com и от там е плъзнало навсякъде.
Всичко това ви го разказвам от хотелската ми стая в Пловдив, но явно не съм уцелил "призрачен" хотел, макар че съм сам на целия етаж и си е направо скучна работа!
В заключение, ще кажа само едно: Хотелът не е изгубил от магичния си чар и винаги когато съм във Варна бих спал в стаята с призраците на последния етаж! Второто: Ще има още писъци, ревове и спонтанни нощни напикавания сред българския шоу-бизнес, а аз ще съдействам с каквото трябва! To be continued…:)))

Rock Star, Father and Son

2009-08-27T03:53:00.023+03:00

Днес, синът ми Крис става на три годинки! Обръща замъка наопаки всеки божи ден, свири на барабани с лъжици и вилици, рисува навсякъде и пее на уредбата, та се къса. Когато не гледа анимационни филми, кара колело из цялата къща, а навън неудържимо го привличат по-малките момиченца, които храни със солетите и шоколадовите си яйца. Просто не знае още, каква беля ще си докара с тия шоколади и в какво приключение ще се види с тия жени един ден! Чета и го виждам вече в твоите очи моето момче, защото зад този поглед знам какви енергии се крият, какви бесове вилнеят и до болка ги познавам!
Честит Рожден Ден, Крис!:)

Commemorative lessons

2009-08-25T15:41:00.015+03:00

Така както е тръгнало, тази седмица ще бъде белязана с кръгли дати и днешния ден не прави изключение с нови две които влизат в полезрението ми, въпреки че са на двата противоположни полюса:
1. Монументът „Знаме на Мира” и Международната детска асамблея, или – как една хубава идея родена в неправилното време, се е превърнала в руини 30 години по-късно. От тогава насам, изчезнаха детските тебеширени рисунки по асфалта, подарените от цял свят камбани се отмъкнаха от крадливи катунари за скрап, а в района предприемчиви бизнесмени точат багери и лиги за апетитни строежи. Частните кооперации пъплят към заветния хълм, лъщят алуминиеви дограми, охранителни камери и лъскави коли, независимо че обитателите им серат и пикаят в септични ями поради липсата на канализация. Така е по целия северен склон на Витоша, където се вихри пълна епилация на горите за нови писти и квартали, а лифта вече минава пред балконите на туристите-новодомци.
Преди няколко дни, се навършиха и 10 години от взривяването на мавзолея в центъра на София. Никой тогава не помисли, дали тази сграда не можеше да се превърне в нещо по-полезно и кому бе нужна цялата тази скъпа демонстрация на сила и власт. В резултат, към днешна дата имаме една напукана от взрива сграда на бившия Царски дворец отсреща, едни жълти павета превърнати в платен паркинг и нещо като тревна площ, в която нощем спят и повръщат пияници и наркомани от съседните капанчета за цаца и бира-скара.
Монументът „Знаме на Мира” е почти връстник с Дворецът на културата-НДК, който догодина ще закръгли също трийсетака в малко по-представителен вид, но само на пръв поглед. Подлезите са буквално унищожени, фонтаните разграбени и разрушени, стените са в графити, а целия приземен етаж е превърнат на бит-пазар. Седмокрилия петокур, или така наречения Паметник пред НДК, се държи изправен по някакъв неизвестен още физичен и гравитационен закон.
Така е в цялата страна, където за юбилейните 20 години демокрация не създадохме нищо, но успяхме да си бетонираме цялото Черноморие, да закрием десетки училища и да построим десетки молове, да превърнем кино-залите и театрите в чалга-клубове и да съсипем де що има гори и останала природа. Изгубихме цели две поколения които не могат да пишат грамотно, не стават от компютрите и израстнаха сред дрога, кючеци, насилие, несигурност и уродлива ценностна система.
2. Това с което ще завърша, е днешната кръгла годишнина на Gene Simmons от KISS – групата оказала най-голямо влияние от детството ми, но причината е двупосочна. Демонът става на 60 и качвам едно кратко видео на неговото парти, в което стават ясни две неща: Мъжете, независимо дали все още го могат - мислят за секс докато спрат да дишат! Жените имат любими пози и не ги крият, а отвъд океана е престиж да имаш съпруг или гадже Рок–звезда. Нещо като при нас ама не съвсем, защото тук върха на сладоледа е или статут на мутреса, или фолк-певица, или гадже на футболист. Готвят ни цяло предаване по тази тема в bTV – „Футболни съпруги”, след което може би ще има и за онези в чалгата – Втори сезон. По нашите ширини излиза, че това е най-върховното постижение което една жена може да постигне и означава само едно:
Момичета, зарежете безмислената работа и образование и ако не можете да пеете - Марш веднага на козметик, пластик и право в чалга-кръчмите! Там са новите български университети, в които ако се представите добре - ще получите дипломи от учителите футболисти, наркодилъри и мутри. Те са единствения ви шанс да влезнете в следващия bTV сериал на най-успелите и известни хора на България.

The Circle of No Life

2009-08-23T15:42:00.006+03:00

Отново е неделя, отново градът е тих какъвто е бил в началото на миналия век, а аз съм с дежурното сутрешно кафе и малкия лаптоп, излегнат на шезлонга на терасата. Въпреки преградата на стъклената тента, слънцето се опитва всячески да се добере до мен и да ми развали сутрешния ритуал и аз знам че до един час ще ме изгони. Въпреки това, лятото си отива. Докато се завъртиш да свършиш това-онова, докато минат изборите и хоп – годината си заминала, а единственото което ще запомниш, са двете седмици отпуска и купчината незапочнати и недовършени дела, които ще оставиш за следващата.
Лаптопа се кънектва най-накрая с рутера и първото с което ме посреща, е напомняне от датника: Точно днес, след близо 380 публикации от всякакъв вид и калибър, блогът взел че станал на 3 години. Като всеки друг блог, Diaries Of The Dark Castle бе създаден със съвсем друга архивна цел, но постепенно се промени, създаде си приятели и разбира се, врагове. Хубаво е човек да има врагове - блогът му също, защото това те държи в кондиция и непрекъснат коректив. За тези три години, блогът претърпя само три сериозни премеждия: Изтриването на половината публикации от една моя неволна грешка, блокиране и забрана за публикуване от Гугъл в следствие на хейтърски атаки и налазването от два трола в коментарите, като единия беше онзи хубавец, дето отвлече рейса с пищов и го заключиха в лудницата.
Мен обаче ме гризе една друга мисъл и отварям калкулатора: Ако всеки блогър отделя средно по един час за създаване и качване на нов материал, то излиза че тези 380 статии правят по една на всеки три дни. Разделяйки всичко на часове в денонощието, излиза че съм писал малко повече от два месеца нон-стоп, без нощните часове! Два месеца за три години, без да брои човек ровенето по разни сайтове, Скайп, чатене, игри и прочие. Новите изгъзици Туитър и Фейсбук не ги броя, защото там нямам акаунт.
Поразрових се по темата в Гугъл и се оказа, че тази констатация не е от вчера и си има име – The Circle Of No Life. Тъй като не ми харесаха визуалните им изображения, реших да направя една наша българска която ми утрепа цели два часа! Точно толкова, колкото да се покаже слънцето зад тентата и да ме изгони от шезлонга. Днес е неделя и мисля напълно да изляза от кръга, преди поредното лято да си е отишло окончателно...

Same old story !

2009-08-21T22:50:00.008+03:00

Както всеки пореден нов сезон, телевизионните канали не се учат от грешките си и оглупяват до степен на пълна профанизация. За всеобщ ужас, и тази есен ще има ”Стани чалга-звезда” и “ Dancing Stars 2” по bTV, а по Нова - разбира се, новото и невиждано световно неизвестно "VIP Dance”. Където и да превключи човек, ще гледа танцуващи разкикерчени псевдо-звезди, за които самото присъствие на екран ще е по-важно от смешния хонорар и от собствения им резил. Новоизлюпени мераклии за певческа кариера отново ще ни залеят с тонове диалект, простотия и селско самочувствие, без никой от тях да си е взел поука от краха на предишните издания, нито от жалката съдба на победителите на които дори имената вече никой не помни!
Отново водещите в конкурентните телевизии ще ни информират с дебилно усмихнати физиономии, как техния формат е победил чуждия, как имат най-много зрители и рейтинг който чупи рекорди. Ще четем по оцеляващите вестници и списания от предварително купени и надупени журналисти, за най-пикантните подробности от личния живот на участниците. Ще сме нон-стоп информирани в сайтовете кой участник е гей, коя е курва и коя с кого, как и защо е спала. Ще слушаме битовите трагедии на участниците в Нова при малоумната водеща на „Горещо” и на конкурентите при Слави Трифонов. Срещу скромна ежедневна лепта ще получаваме новините като есемес дори на телефоните си, с които ще ни подканят да гласуваме за някой олигофрен по минимум десет пъти на ден, в продължение на няколко месеца.
Така ще бъде и този сезон защото в голямата си част, телевизиите са просмукани от роднински връзки, любовни многоъгълници, дребни тарикати, лигави селски кариеристи и евтини телевизионни курви от двата пола. Ефирът е подгизнал от посредственост и липса на каквато и да било креативност, иновация и оригиналност. Малоумни и тотално изхабени редактори и сценаристи, ходят по гайдата на самовлюбени, семействени или наркозависими продуценти, заобиколени от цяла кохорта бездарни натегачи. Всичките преплетени в гордиев възел от финансови мераци, проценти от реклами, тлъсти бюджети и телефонни далавери, заедно с тв-шефове и програмни директори.
В тези телевизионни свинарници никога няма нито да се роди, нито да вирее, нито да се реализира нечия авторска идея извън обкръжението. Там творецът и идеята са добри, когато форматът е краден или купен от чужбина за евтинко. Когато звукът е мазната чалга и може да носи есемеси и реклами. Когато е удобен за пране и крадене от бюджета, както и да позволява солени глоби за екипа. Ще е добър, ако може да накара участниците да заголват задника и личния си живот, срещу жалък хонорар и робски договор за неустойка.
Телевизионното мерене на рейтинги и пишки отново ще бъде в една категория, еднакъв жанр, с разменени участници, избягали предавания и напуснали бивши водещи. Никой няма да предложи на зрителите нищо ново и различно, защото тези които са вътре нямат нито идеи, нито желание, нито потенциал. Тези които имат - не са нито в роднински, нито в сексуални, нито в далаверни отношения и отдавна са напуснали телевизионната кочина в посока на друго поприще.
Тази есен, напук на кризата пак ще ни скъсат от танци, а някой ще стане Новата Вселенска Чалга-Звезда! Този който не може да пее и танцува – да гледа и най-важното, да гласува!
Same shits, same old story! Ще се видим след рекламите...

The Legend

2009-08-17T18:17:00.011+03:00

Средата на месец Август, заедно с неделния ден е най-добрата възможност да видиш как е изглеждала София като популация преди сто години. На пазара няма никакво движение, магазините наоколо не дават никакви признаци на живот и само тук-там, някой заблуден минувач се мярка по съседните пресечки. Толкова ми е неестествено тихо и празно, че почти се чувствам като героя на Уил Смит във филма „ I am Legend”, само дето няма зомбита още. Тоест, има ги в изобилие – но ще плъзнат из квартала след залез слънце, когато кофите се напълнят, а чуждоземните орки си приберат сергиите.
В цялото това лятно мъртвило, има един комин който винаги пуши и той е на павилиона за бира-скара точно зад магазина на Големия и Малкия гипс. Държи го Луко Македонеца, който от години захранва с кебапчета, бира и кюфтета както продавачите наоколо, така и всички транзитни минувачи в района. Истинското му име е Лукан, дошъл е от Тетово, гони петдесетака и на всички вика „Наборе”. Той е живия пример за това, как от един невзрачен на пръв поглед човечец, можеш да изядеш два самосвала бой и в това могат да се закълнат всички мангали в квартала.
- Къде така гладен си тръгнал бе, наборе? – ухилва се Луко в момента в който минавам покрай масите пред павилиона – Ела, мушни две кебапчета, пийни една ледена бира – Йебем тая работа, няма да избяга, я!
- Не съм гладен бе наборе, мерси! Трябва да отида ей там до нотариуса, че ми е скъсал нервите с едни удостоверения от три месеца!
- А-а, ти при оня Микушински ли си тръгнал? Няма го, излезна! Секретарката му, оная с големите цомби идва преди половин час да си взима сандвич и каза, че го чакала да се върне скоро!
- Еи-й, няма такава клюкарка като тебе! И сега какво, да го чакам още един час?
- Абе, ела да пийнеме по една бира, бе! Ти плащаш само бирите – кебапчетата за мезе от мене! Айде, седай там наборе, стига си ми се правил на звезда, да не дойда ей са да те ома'ам!
- Добре де, хайде! Ама си забравил, че аз бира не обичам, донеси един швепс-тоник! – предавам се накрая и сядам. От масата се вижда входа на офиса и нотариуса няма къде да ми избяга.
Македонеца има живописна биография, която я разказва на части всеки път когато успее да ме хване за слушател. Така от няколко години, всяко лято имам по няколко разказани епизода точно в такива неделни дни, когато имам неблагоразумието да мина покрай павилиона му без да искам да ям нищо.
Луко още като войник бил готвач в поделението и въртял страшни манджи за войската, но имал вродено чувство за гордост и чест, македонски нрав и тежка ръка. Първо набил шамарите на старите войници, а накрая опердашил някакъв старшина, който му се изплюл в казана със супата и едва не го удавил в нея. После се уволнил и дошъл в София да търси работа, но го заключили един месец за хулиганство още на гарата. В панделата, взели че го налазили някакви цигани и започнали да го заграждат, без да подозират с какъв кибрит се занимават. Македонеца мълчал първите два дни, а на третия ги изпопребил всичките осем човека в спалното помещение. Надзирателите влезли да спасяват циганите от Луко, който мачкал всичко наред като една ходеща машина за убиване. Едвам го усмирили и го преместили в Казичене на по-лек режим, където съдбата го срещнала с касиера на софийския ресторант „Лебеда”, начетен за кражби и присвоявания. Сприятелили се и онзи му дал нужните препоръки, които отворили вратите на Македонеца за работа щом излязъл.
- Добре де Луко, ти като си с такъв самороден талант за боец, защо не стана охрана някъде? Не те ли дръпнаха мутрите едно време, в бригадите?
- Кой, аз при мутрите? Че те баш тия най-съм ги мразил и най-съм ги бил! Запомни от мене едно нещо наборе – цигани и мутри само от бой разбират, защото са паразити! Като са повече, се правят на много смели и отворени, ама пред мене тия номера не минават! Виждам само кой е баш тартора и на него пръв му отвинтвам главата – другите са се насрали и са лесни вече!
- Добре де, нали си искал да имаш ресторант и да си имаш кротък бизнес? Що така стана?
Като излязъл от панделата, Луко Македонеца започнал като сервитьор в „Лебеда” с препоръките на касиера. Всичко вървяло добре, докато един ден не дошъл някакъв немец с преводачката си. Изтупан с бял костюм и розова риза, швабата си поръчал традиционното българско фламбе. За да му вземе акъла, Луко сипал повечко спирт около гюведжето и пламъците станали един метър. За нещастие, тенекето го изпарило през кърпата точно над масата пред немеца, който гледал уплашено какво идва към него. Македонеца изпуснал чинията, горящия спирт се лиснал и подпалил немеца.
- Направо го фламбирах швабата целия! – продължава разказа Луко – Започвам да го гася, костюма му черен, а оня като стана, дръпна една нацистка реч като фюрера и накрая ми отвърте един шамар! Е, брате – не се замислих и го нокаутирах!
- Уволниха ли те веднага?
- Не веднага, щото с управителя връткахме алкохола. Де що останеше неизпито по бутилките, го връщахме и им слагахме тапата. Като нови бяха! Изгони ме дееба неговата майка, кога дойде един негов другар-именяк да празнува. Аз не го знам, опънали се на една дълга маса и тоя ми поръчва принцеси по едно време. Викам му, нямаме в менюто такива работи – това е ресторант! Оня става и ме хваща за ризата и ми вика, отивай да мажеш каймата бе, слуга - и на мене ми причерне наборе! Като му резнах една права десна, тоя само се хвана за покривката, залитна и се зави с нея до врата!
- После си ми разказвал за Вагон-ресторанта, ама и там не си се задържал...
Уволнили го Македонеца, но препоръките на касиера помогнали и за легендарния Вагон-ресторант в Западен парк. Там Луко успял да се задържи три месеца без да пребие никой и го повишили до сервитьор-управител на смяна. Нощем давал дежурства и като пазач на обекта, за което му зачислили и служебен Макаров. Всичко и там щяло да върви като македонска песен, ако една вечер не дошли някакви квартални мутри с курвите си. Яли, пили и се усвинвали, до момента в който не решили да шмъркат директно на масите. Луко ги предупредил да не го правят, но само в трето районно знаят подробностите, защото когато дошли ченгетата по сигнал, заварили мутрите как правят лицеви опори, курвите – патешко ходене, а Македонеца броял на глас с изваден пистолет.
- Последната ми грешка брате, беше в Бирхалето на хотел „България”! – продължава Луко, връщайки се с нова бира за него и швепс за мене – Колко зор беше да се доредим до тая работа наборе, колко връзки и що услуги направих – и накрая пак аз да се усерем сам! Иде ми един с костюм, точно по обед някъде беше и почна с поръчките и със фасоните. Тия салфетки ги сменете, че били мръсни – сменям ги. Тая вилица не е за салата – носим брате нова вилица за салата. Това вино не е каберне, смени ми шишето – сменям го и вече броим до десет. Накрая пак ме вика и ми разправя, че супата не била достатъчно топла, а топчетата били по-малко. Отместих му чинията със супата напред с левата ръка, с десната го хванах за врата и му изтресках чутурата у масата! Чак му отскочи тиквата назад и сам се пльосна на буза в нокдаун! Оказа се проверяващ от инспектората по заведенията за обществено хранене....Те, тва е положението!
Втория Швепс го глътвам почти на екс, защото някакъв човек влиза във входа на нотариуса и ставам. Едновременно са се появили някакви двама клиенти, които виждат че няма никой в павилиона и се обръщат към нас:
- Абе, къде е тоя смотания кебапчия бе? Нема да го чакаме цял ден, ебаси!
Македонеца ги поглежда, поглежда и към мене и го усещам че изборът между две решения е на по-малко от една секунда:
- Клиенти са ти наборе! – отговарям преди него – Отивай, че тия може да са единствените днес!
Луко става и влиза без да каже нито една дума. Ако стане пак белята, от този павилион по-надолу няма накъде. Особено през Август месец, в град като София, пък и в неделя!

Snoring Monsters

2009-08-14T16:15:00.015+03:00

Колкото и да се съпротивлявам, в един момент лятото ме побеждава и се размазвам. Заел съм формата на шезлонга, слушам чайките и вълните и се опитвам да си внуша, че ми мирише само на море и водорасли, а не и на канализация. Нещо много бързо хванахме всички тен и си мисля, дали не е помогнала ей оная подозрителна тръба в залива. Наоколо звучи чуждоземна реч и се чувствам като у дома си в София до Женския пазар но с тази разлика, че тези тук не са китайци, турци, цигани или араби.
Вече почти се унасям, когато до мен чувам българска реч и мързеливо примижавам само с едното око. Две млади жени се настаняват на съседния чадър, мятат хавлиите на шезлонгите и постилат още две на пясъка в сянката. Явно не са сами, но мъжете сигурно са предпочели първо да минат през барчето. И двете са бели като сирене и започват ритуала с обилното мазане, връзване на косите, оправяне на банския и финалното запалване на първата цигара.
- Кака, май само ние сме българите тука, а? – оглежда се едната въпросително наоколо. Виждам я с присвитото око как си спира погледа и на мене, но няма нищо българско което да ме издаде. Един забравен немски вестник стои до краката ми в подозрителна близост и с това приключва огледа.
- Сами сме кака, спокойно! Това са все руснаци, чехи, немци и поляци. Много добре, тамън да си почина една седмица малко от селяци!
- Ти ще си починеш, а мене питаш ли ме с тоя новия как ще се оправям?
- Що ма, кака? Нали е готин, я го виж само как се държи с тебе! Това да не се намира всеки ден!
-Така е, ама не знаеш какво е като си легнеме вечер.....Не ма, не за това! Като заспиваме вече и тоя като захърка казвам ти, направо ще сцепи чаршафите! Неврозата ме е хванала от пет дена и направо, не знам!
- Е това кака, е много гадно при нас жените! Не стига, че то мъже не останаха – а като си харесаш някой не знаеш какво ще е като си легнете. Докато те сваля ти се прави на извънземен, ама накрая или ще му е малка оная работа, или ще хърка и ще пърди или ще му миришат чорапите!
- Какво ми говориш, знам много добре! Бившия ми нали го помниш? Слагах му до главата касетофон и го записвах нощем та да се чуе, щото не вярваше и ми викаше че съм луда. Точно тогава имах семестриални и ако не го бях зарязала, щях или да вляза в лудницата или да го удуша! Ама не му казах истинската причина, че...
Разговорът се прекъсва от двама мъже които идват с бири и менти в пластмасови чаши, колкото могат да носят. Темата свърши на най-интересното, но ме подсети за една вечер и един хотел във Варна, по време на лятното турне миналата година:
Цялата програма сме настанени пръснати по етажите в стаи по двама, защото хотелът е пълен до козирката. С нас са техниците, инкасаторите и шофьорите, като при мен идва да спи колегата с който никой не е искал да бъде в една стая, но разбирам твърде късно защо.
Аз си избирам леглото до банята, а Траян - шофьора си вади багажа на второто до балконската врата, точно срещу климатика. Излизаме на вечеря цялата група, после отиваме в някакъв клуб, където всички техници, инкасатори и шофьори се напиват като казаци, но ги прибираме защото утре кервана потегля в девет сутринта.
Навън е жега дори и нощем, а за зла участ - точно нашия климатик в стаята е прецакан и работи само на минус десет и нито градус повече! Изключваме го и отваряме балконската врата, след което Траян заспива преди да съм си измил зъбите. Разбирам го още докато съм в банята, защото някакъв банциг се включва в стаята в която трябва да спя! Траян лежи като за аутопсия, завил шкембето с един чаршаф и хърка на умиране! Бутвам го да се събуди, лягам бързо и поглеждам часовника на телефона – 01: 30ч.
01: 45ч. – Моторна резачка „Хускварна” е зацепила на един чвор и не може да го преглътне! Отвън влиза жега на талази и едни гларуси като домашни кокошки крякат на съседния покрив! Ставам и ги разгонвам, но врявата става още по-голяма, защото са цяло ято. Тегля един шут в задника на Траян и пак лягам.
02:15ч. – Усещам се, че му броя вдишванията и изхъркванията, а в същото време съм си затиснал ушите с възглавницата. Гларусите леко са притихнали, но жегата става нетърпима и ставам да затворя балконската врата. Пускам климатика и лягам.
02:45ч. – Траян се дави на всяко второ изхъркване, колкото да превключи на друга предавка. Не агонизира и не диша петнайсет секунди, след което изхърква еднократно, мощно и зловещо! Гларусите не се чуват, в стаята става притеснително студено, а климатика духа право в него. В просъница си мисля, че ако го оставя така ще умре....Вече си мисля, що пък да не умре? Ставам и загасям климатика.
03:15ч. – Хъркането се комбинира със стенания и бълнуване, а на мене ми свирят ушите за сън. В стаята започва да не се диша и отварям пак балконската врата. Гларусите като ме виждат – дружно гракват от съседния покрив и не спират изобщо. Влизам в банята, но идеята не е добра и се връщам в грохота на преизподнята.
03:45ч. – Обръщам трупното туловище Траян по корем и в първите две минути не хърка изобщо! Разгеле, задуши се и умря! Ушите ми пищят от внезапната тишина, но всичко е за кратко. Гърлено изхъркване дава тон за комбинацията с носово изсвирване и всичко тръгва с нова сила. Докато затварям балконската врата, си мисля кое убийство би изглеждало като нещастен случай. Пускам климатика, тегля му един шут и пак лягам.
04:00ч. – В стаята е хладно и започва да се развиделява. Траян се е обърнал пак по гръб, хърка и бере душа с отворена уста, а аз не спя. Докато се опитвам да се унасям, внезапно чувам едно мощно и продължително изпърдяване от което отварям очи и виждам чаршафа на Траян как се е издул като парашут. Само си представям, климатика какъв въздух ще ми върти вече в стаята и скачам! Тегля му още един шут в тлъстия задник и се обличам. Слизам на рецепцията. Нямат други свободни стаи и се връщам обратно в дъскорезницата.
04:15ч. – Събирам си багажа и го оставям Траян да си диша пръдните и да си хърка в агонията сам. Слизам и се пльосвам в най-отдалеченото сепаре във фоайето. Заспивайки се сещам, че климатика горе е оставен да работи. Последната ми мисъл е "Да мре!" – след което всичко потъва в лепкав мрак.
Отварям пак очи и се оглеждам. Двете жени от съседния чадър лежат като мумии на слънцето, а мъжете им пляскат карти на сянката.
Заспал съм и влизам да се намокря, че нещо ме напече..

Celebrity Gossip - Part Two

2009-08-08T18:58:00.032+03:00

Това е втори и последен опит за пародия на жълтите таблоиди и светските измишльотини:

Celebrity Gossip - Part One

2009-08-08T16:08:00.047+03:00

Жълтите клюки са навсякъде около нас! Четат се, гледат се и се слушат поголовно и напук на здравия разум. Клюките стърчат от джобовете на сергиите за вестници, звучат от радиата и се излъчват по телевизията в най-гледано време. Клюките имат собствени сайтове и огромна армия последователи, които чинно си плащат седмичната лепта за да бъдат доброволно манипулирани. Докато вятърът носи парцаливи стари броеве по улиците, вече се печатат новите, преди изобщо да имаш време да разобличиш старите. Реших да направя опит, до колко е трудно да създаваш клюки и си мисля, че не е хич сложно - но пък може да бъде много забавно, стига да не ги взимаш на сериозно и да имаш очи да погледнеш на света около себе си с голяма доза черен хумор:

Край на Първа част

It is not Sparta!

2009-08-05T18:08:00.011+03:00

От как шефа го вкараха в панделата батка, през ден търча да троша тикви и да раздавам тукати на разни шматки и мишоци. Кой ги излъга тия мърди, че щом боса е вътре - като дойдат в Бургас няма да изядат бичовете в зъбите, идея си нямам! Ти ги знаеш мойте момчета от бригадата, всичките какви са нацепени и нямам с под 45 санта обиколка бицепс ве, ч’уек! Едвам ги удържам тия изтрещелите, като хванат някой дет се прави на Чък Норис, да не го извозят на пастет до Солниците, че от там обратен рейс няма!
В Бургас батка, сме най-коравите маняци с най-натоканите мадами и си пазиме бизнеса от навлеци непрекъснато! Фабриката за кирки, мотики и прави лопати само за нас работи, а колите дето сме ги направили на таралеж – чет нямат! Всичките схеми по Слънчев бряг, Несебър, Ахелой и Сарафово са под наш контрол, а в кварталите не даваме пиле да прехвръкне! Ходи ако смееш по тъмно в Изгрев или в Комлука без да знаят че си мой човек, а в Меден рудник направо минавай с мръсна газ без да спираш, че а спреш – гориш моментално! Всичките шанаджии дето държат заведенията са наши момчета и видиш ли надпис "Флирт", „Текила”, "Будоар", "Вселена" или "Мания" – ние сме там! Спартанци батка, ама това не е Спарта – това е Бургас!
Оная неделя, таман излизам от фитнеса и тръгвам да се офертирам към главната, да бройна тия малките запалки с късите полички, кога гледам че ми звъни боса по джиесема от панделата:
Ко стаа ве, маняк...Схеми нещо а-у, има ли? Ня'а нищо викам, шефе - Слабей раутата, ама държим фронта! Ще дойдат вика да знаеш, днеска едни мърди от София, да ги настаниш за два дена във вилата и да видим дали ще поемат работата с новите бардаци по морето. А ве шефе, ние викам, на варненските гагаузи не даваме ни да гъкнат ни да пръднат в наша територия, а ти нек’ви миризливи шопи ми пращаш?! Не мога вика да откажа на софийския ортак, че имам да му връщам жест. Ще ти звънна пак след два дена, да ти кажа дали ще останат в схемата, а до тогава ги пази да не ги изхакат от някъде тия леваци, че ще ми развалиш отношенията с партньорите!
К’во да правя батка, скачам в BMW-то и отивам на срещата при хотел Мираж. Товаря ги в колата и двата мишока, а единия почва да ми се прави веднага на отворен: Ти вика копеле, що си се увъртел целия у Адидаси? Каскет Адидас, маратонки и хаус-чанте Адидас, горнище и долнище Адидас, ква е тая мода тука, бе? Малии-и, как ми идваше да му вкарам един тукат на софийската мърда, ама вместо това започнах с инструктажа: Слушайте ме сега ве, шматки! Видите ли викам някой друг с Адидас, нацепен, с гола глава, небръснат и с баварец – не го закачайте и стойте на страна, освен ако аз не съм с вас! Второ, като сме в заведения – не се правете на отворени и на безсмъртни независимо дали съм с вас, че заминавате към Солниците моментално! Трето последно, в зоната на Бургас най-добре да забравите шопския диалект и разговорите на висок глас, дори когато съм с вас! Ясен ли съм?
Млъкнаха като мумии тия двамата и повече гък не казаха. Разтоварих ги батка смотаняците във вилата и веднага прозвънях бригадата, че имаме нова схема и разпореждане от шефа. Най-се нервираха несебърската група на Цеката, щото те отговаряха за шантажа и бардаците. Ко стаа ве, батка? Кви са викат, тия мърди и тия нови схеми ве, чу’ек?! Викам, трайте само два дена – ще водят и някакви разпорени кранти от София, ще ги видиме за какво стават! До тогава ще измисля нещо..
До вечерта батка, цъфнаха и патарляците, ама толкова изхакани и изтрещяни вълци втора употреба, че с бригадата направо се уплашихме! В Комлука циганките са направо Мис Морска градина в сравнение с тия торби, а Цеката като ги видя направо отсече: Слабежна е тая работа, маняк! Тия двамата празняри с тия кранти, направо ще ни усерат бизнеса и ще станеме за смях в целия град!
Цял ден и цяла нощ станахме разводачи и охрана на ония двамата шматароци, ядоха и пиха на наша сметка и един път не питаха кое какъв левъл струва и колко кожи ни е тотала от мероприятието. Вечерта и курви си викнаха от новите бардаци, да били тествали стоката, после и кока им носихме да си пудрят шопските зурли. Аз батка само стискам зъби, стискам джиесема и чакам обаждане от шефа, че бригадата ги гледам как са на ръба да ги изядат живи, ама си траят от уважение заради мене.
Последната вечер когато ми звънна телефона, бяхме всички във вилата край басейна, пак ядене, пак пиене, курви – всичко им подсигурено на мишоците, а моите маняци само ме чакат аз какво ще кажа. Като му видях номера на шефа на дисплея, така рипнах че съборих огледалото с грамажа. Ко стаа викам, шефе? Нищо вика не стаа, схемата е без промяна – тия двамата леваци трябва да ни представляват на новите места до второ нареждане, или ако нещо те сами не се откажат. А, викам – Шефе, е те това последното най-ми хареса, затворих и се върнах при групата. Дръпнах Цеката настрана, казвам му каква е ситуацията, а той вика – Е сега, гледай как ще се откажат сами още тая нощ и как ще им еба майката аз на тия софийски навлеци!
За няма и един час батка, Цеката какво им даде да пият, какво им сипа и какви бонбони ги черпи не знам, ама се отрязаха като талпи и заспаха като умрели, тия мърди! Като ги провери че са се отсекли качествено, тоя моя маняк изгони курвите да си ходят и вика, помагай да ги съблечеме чисто голи! Кво ше ги праиш ве луд викам, да не си минал на другия бряг? Не съм изтрещел чак до там вика Цеката, само помагай за да оправиме схемата както трябва! Съблякохме ги мишоците чисто голи и ги занесохме с момчетата в другата стая, пльоснахме ги в едно легло персон и половина направо един върху друг. Цеката затвори всички джамове и цъкна климатика на минус двайсе и отиде в кухнята. След малко, гледам го тоя извратеняк носи течна сметана в една чаша и сипва захар. Кво праиш ве, ч’уек? Гледай вика и не питай и им лисва захаросаната сметана на единия на патката, а на другия по гъза, а накрая и един як шут му би на втория право в десетката да има от какво да го боли.
Тия батка, нито гък казаха нито се събудиха, а Цеката им метна само един чаршаф и вика, ходи бързо до вас да донесеш камерата! Докато отида до Славейков да я взема и обратно, в стаята беше станало хладилник като в морга, а мишоците се бяха гушнали като любовници да се топлят и спят мъртвешки, та се късат! Малии-и, какви снимки им направихме и как ги аранжирахме с бригадата, направо бях батка като режисьор на порно-филм! Зарязахме ги шматките така прегърнати и легнахме с маняците във хола кой където свари.
На сутринта, таман слагаме кафетата и започваме да подреждаме програма за деня, ей ти ги педерунгелите идат! Кво стаа ве влюбените, а ония се гледат гузно и се почесват подозрително по задниците. Кво викат, е ставало снощи? Нищо казвам, пийнахте това-онова, после се съблякохте чисто голи, изгонихте курвите и отидохте отатъка. Ако ви е интересно, имаме снимки – можеме да ви ги покажеме! Както се видяха мишоците на камерата - така се усетиха моментално за какво става дума и оня най-отворения, метна оферта: Нагласили сте ни, ама казвайте как да оправиме нещата тихо и мирно!
Щом питате, ще ви кажа викам, слушайте ме сега внимателно и двамата лигльовци: Ако не искате да се видите в интернет още днеска – си обирайте чукалата от града заедно с вълците дето ги довлякохте и повече да не ви виждаме!
След два часа и един телефонен разговор, мишоците се изнесоха доброволно и без дандании към шоплука, а с бригадата поехме пак целия бизнес. Някои си мислят, че шефа като е в панделата – града е без надзор, но ние сме корава семка, ей! Спартанци батка, ама това не е точно Спарта – това е Бургас!

Selachophobia

2009-07-27T23:58:00.027+03:00

Всеки човек има поне една скрита фобия, която с времето много често се трансформира в маниакално и необяснимо привличане. Познавам жена, която след серия истерични припадъци при вида на домашна мишка, изведнъж започна да си отглежда бял плъх за домашен любимец. Познавам и 130 килограмов мъж, които може да избие цяло заведение хора заради една топла бира, но го облива студена пот и изпада в ужас при вида на най-обикновен паяк. Фобиите и маниите са натрапчиви и се проявяват в най-абсурдни места и моменти. Да не заведеш например, детето си на цирк защото те е страх от клоуни е лудост, но не и за този който се е родил с този страх.
Примерите са много и са най-различни, а моята мания е описана с простичкото- Selachophobia. (Бях писал за това преди време, но нещата вече имат развитие и поеха към някаква нова посока.) Нося си я по рождение, заедно с огромната ми страст към подводното плуване, до момента в който двете неща не влязоха в остър конфликт за подсъзнанието, който се трансформира в зверско привличане. „Виждам” я при всяко гмуркане в море, река, язовир, езеро или басейн, но стане ли прекалено „реалистична” – излизам. Опасността идва от там, че ако забравиш за това и си на голяма дълбочина или много навътре в морето – по-добре да не те чакат да се върнеш на брега! От няколко години насам, една натрапчива идея ме завладява щом дойде лятото и тя е да се гмурна в клетка и да се срещна очи в очи с Голямата Бяла Акула. Нещо като алтернатива на срещата ми в бекстейджа с KISS в Прага преди години, след която лудостта ми намери покой и затворих една от най-важните страници в живота си.
Изрових де що има сайтове в интернет, с надеждата да намеря оферта поне за Средиземно море, но за мое съжаление, всички добри Shark Cage Diving дестинации са в ЮАР и в Австралия, където белите акули са толкова много, че ги ядат сърфистите барабар със сърфовете!
Ровейки се по безброй форуми и линкове, в http://www.calypsostarcharter.com.au/. попаднах на Алекс, който е българин и живее в Австралия от 15 години. Разконспирирах го по фамилията Terziisky в прикачения мейл за връзка. Той е преживял едно такова екстремно приключение и след размяна на Скайп ми разказа следното:
Alex: - Цялата операция струва между 2990 и 4990 австралийски долара, в зависимост от бройката дни и включва пълна екипировка, плюс ескорт от четирима експерти на борда. Съветвам те да си избереш по-скъпия пакет. Екшъна е до четири слизания по пет минути дневно, след което се прави ревизия на клетката и екипировката, а теб те наблюдава медицинско лице.
Pentagram: - Цената хич не е малка, а като добавиш престоя, хотел и самолетните билети – си става бая сериозна цифра!
Alex: - Има турове в Танзания и Бахамите които са относително по-близки до теб, но не си струват парите. Прегледай този сайт за оферти - http://www.sharkbookings.com/ но при нас и в ЮАР са най-сериозните преживявания! Въпреки всичко, запознат ли си с това с което искаш да се захванеш?
Pentagram: - Абсолютно! Тук не става дума за някое съседно море, където да отбия номера с безобидните рифови акули, а за Great White Shark! Бих искал да ми разкажеш ти какво видя?
Alex: Имах апарат, който го изтървах някъде в момента в който се появи акулата. Човече, първо плуваш сред рибешка кръв и парчета месо, в един момент ти казват: Влизай!- и като се отзовеш срещу това чудовище, се свиваш инстинктивно като ембрион! После започваш да крещиш под водата и накрая се насираш в неопрена, вярвай ми!
Pentagram: - При всички ли е така или само при тебе?
Alex: - При повечето. Аз съм ходил на сафари и съм виждал лъвове и мечки-гризли на живо, скачал съм с бънджи, гмуркал съм се в плексигласова клетка при крокодилите в зоопарка на Steve Irwin който загина. Знаеш ли го?
Pentagram: - Знам го разбира се, от Animal Planet. Един скат го уби при едно гмуркане.
Alex: - Вярвай ми, такъв ужас какъвто изживях там в океана, никога не съм вярвал че може да ми се случи. Жестоко нещо е! Този звяр има инстинкт на сериен убиец, огромен е и ти замръзва кръвта като го видиш на сантиметри от теб! Дано имаш късмета да го усетиш адреналина някой ден, пожелавам ти го!
Pentagram: - Благодаря ти Алекс, работя по въпроса:)
Alex: - Все пак, съм длъжен да ти кажа че не бих го повторил това изживяване, защото въпреки че ти дават всякакви гаранции – инцидентите не са изключени!
Pentagram: - Какви инциденти? Нали съм в стоманена клетка?
Alex: - Съмнявам се да те защити при едно по-сериозно нападение. Ще ти намеря едни неща и ще ти ги пратя да ги видиш, като линкове от YouTube.
Pentagram: - Алекс, това не трябваше да ми го показваш! Сега вече знам ако замина, кой ще е героят в следващия клип от поредицата Shark Cage Diving Accident.:)

Heat

2009-07-25T17:32:00.011+03:00

В 14:20 в събота, Женския пазар е празен като при полицейска акция с данъчна проверка. Няма никакви купувачи, никакви улични кучета, даже мухите отсъстват подозрително във въздуха. То не е въздух, а вибриращата мараня на доменна пещ, която е изгонила всичко живо в дълбоките сенки на съседните безистени. Три момичета–чужденки, с раници и тениски до бедрата под които май няма нищо друго, висят в магазина за джиесеми и берат душа пред климатика, преди следващия огнен преход до хотела. Дават вид, че искат нещо да си купят, а двете момчета зад щанда се правят че им вярват и си играят нещо на служебния компютър. Не откъсват очи от монитора, дори когато и трите чужденки са се навели уж да гледат телефоните на най-долния ред, обърнали дупета за проветрение точно срещу духащия хладен въздух на климатика.
45-те градуса на сянка е заляла улиците с лепкава пот и униние, които в комбинация с поголовното безпаричие, доведе и хроничното безебие. Нощните пеперуди са зарязали високите токчета и си перат униформите на чешмата в градинката, а травеститите са закачили перуките на едно дърво и плющят карти на една пейка, точно под сърдития поглед на Волен Сидеров от оцелял предизборен плакат.
Признаци на живот долитат и под козирката на терасата от фамилната кооперация, където трима старчоци – квартални клюкари, седят по къси гащи и потници, жулят табла и си говорят на висок глас. В съседство с тях, две двулитрови бутилки бира са оставени да се студят в циментовото корито на дворната чешма, а третата вече е започната. Разговорът се прекъсва само от равномерното тракане на зарчетата и чукането на пуловете:
- Шест и три....хайде сега да те видиме наборе, щот си много гявол!
- Епици.....Дай една петичка бе, дюшеш! Не ми трябва сега тоя дюшеш.... Абе, кога ще ходиме до село че да обереме доматите? Тая година всичко стана зян! Сина вика, тате ще продаваме местото – сади за последно, ама кой ще ти купува место днешно време бе, келеш?!...Четири и две! Е, сега те затапих!
- Не ти се ходи на село за доматите, а за да видиш баба Гичка, дърт пезевентино! Знаеме те ние тебе още от едно време!...Три и едно! Дай две бе, да ти го фукнем у кьопавия зар...
- Кьопав си ти! От кога ти разправям, че трябва да спиш с таблата под възглавницата и да ги пийнеш двете зарчета със студена вода преди лягане, ама ти се правиш на ербап!
- Ти сега не измествай темата! Кажи си честно, заради Гичето ли искаш да ни влачиш до село или да ти береме ония спаружляци?
- Спаружляци имате в гащите!..... А на Гичка и вие й се бяхте натопорчили едно време кога беше млада, ама не ви огря и още ви е яд!...Пет и пет! Направо те утрепах и тая игра наборе!
- Абе, като каза натопорчени та се сетих - помните ли, кога едно лято пак така беше жега и кога на кмета се отвърза магарето?
- Аз помня, че нещо разправяха на мегдана в кръчмата, ама за Гичкината магарица беше май...
- Ти не помниш колко си хвърлил преди малко, та за тогава чак ще помниш...Слушайте да ви разправям:
Кмета беше заминал нанякъде по града и беше оставил ключовете на бай Петко Питанката да му гледа канцеларията и да му прибере магарето ако закъснее. Завъртял се до кръчмата бай ви Петко, ударил две ракии с попа и станало следобедно време. Кмета го няма, кравите започнали сами да се прибират и да мучат по дуварите, а кметското магаре стои вързано на ливадата до реката. Отива наш Петко да го отвърже, а онова хайванче се натопорчило като трикрако столче, върти в кръг и мята текмета във въздуха. Както му отвързал синджира – магарето да вземе да му тегли един здрав къч и му направил на Питанката всичките ребра на сол!
- Шест и две!...Ми, разгонило се е добичето, кво толкова! ..Ти си!
- Разгонило се, не ами направо пощръкляло, щото взело да търчи през оградите из цялото село да търси женско, а единствената магаричка беше тая на баба ви Гичка. Тя като разбрала от комшийката каква е работата, веднага отишла на двора, свалила си престилката и покрила на магаричката задницата докато отиде да затвори външната порта.....Дюшеш, наборе!
- Разправяй де, тая игра съм те бил и без това...
- Ние мъжете таман се бяхме събрали пред кръчмата да ходиме да го ловиме тоя пущиняк, кога гледаме Гичка търчи по улицата и вика, бърже идвайте при мене у двора е! Кога отиваме наборе, що да видиме – оня нерез се качил връз магаричката, а на нея отдоле само вързанките на престилката й стърчат от задницата!.....Пет и пет, наборе – дюбеш!
- Как така, само вързанките бе?
- Е така! Прескочил оградата и натъпкал на баба ти Гичка цялата престилка в магаричката! Направо като с презерватив, няма шест-пет!
- Еи-й, едно време и мене така никакви гащи не можеха да ме спрат! Пробивах ги булките през чорапогащниците като маслен крик!
- Пробивал си ти...дупки за катетера си си пробивал! Ще пийнеме ли по още една бира да вадя другата бутилка, или да прибираме таблата?
- Вади я и сипвай, че тамън съм те зачесал! Едно време, на нивата да не беше по-студено?
Втората бутилка бира е отворена и зарчетата затракват отново в равномерния си танц. Нощните пеперуди са се изнесли нанякъде заедно с травеститите, а единствен на слънце остана примижалия сърдит поглед от предизборния плакат.

Blogger Horoscope

2009-07-21T18:46:00.002+03:00

Овен
Той е великодушен и оптимистично настроен блогър, има чувство за хумор и не остава равнодушен към всякакви конкурси и състезания. Неговата праволинейност и интереси към собствения блог стои на първо място, което често го прави егоист в отношението към читателите. Овенът е надарен с предприемаческа жилка, но често залита в стратегии за монетизация и непрекъснато дава съвети по чуждите блогове и социални мрежи. Като цяло, Овенът е способен да придобие известност в блогосферата, защото има собствена линия на поведение и се стреми да се отделя от общата тълпа блогъри.
Телец
Отличителната черта на този блогър, е неговата упоритост в постигането на поставената цел и резултат. Ако тя е да има 300 уникални посетители на ден – значи така трябва да стане на всяка цена! Каквато и тематика да подхване Телеца – той я пише със завидно усърдие и трудолюбие. Практичният ум и деловитост му помага без проблем да си създава необходимите връзки с други популярни блогъри. Той е упорит и последователен, не се оплаква и може да поеме грижата за подръжката и качеството на няколко блога едновременно. Всеки друг би се отказал при такава натовареност, но на Телеца това му доставя истинско удоволствие.
Близнаци
В него винаги са скрити два блогъра, заради което често се наблюдава неприкрита раздвоеност. Той непрекъснато преживява моменти на нерешителност и се двоуми при вземането на решения. Внезапно сменя името на блога и дизайна, преминава в друг хостинг или даже в друг домейн. Прави го най-често за да се покрие, или просто всичко бързо му омръзва и решава да опита нещо ново. Дори когато чете, този блогър може да започне от самия край на постинга. Той обожава графоманията, но не умее да прониква напълно в идеите на другите автори, а винаги намира някаква своя. Не понася консервативни блогъри, скучни анкети и състезания. Мисълта и идеите на Близнаци тече по-бързо от скоростта на пръстите му по клавиатурата, заради което никога не му достига търпение и постоянство.
Рак
Блогърите от тази зодия са откровени и мечтателни натури. Рака е чувствителен и може да бъде наранен дори от най-безобидния коментар! Той е злопаметен и отмъстителен блогър, който ако реши може да зарине засегналия го с реки от спам. За да получат желаните резултати, Раците подхождат към всяка цел небрежно-уж на игра, но дебнат точния момент кога да хванат желаното за гушата. Постига резултат само когато е наясно, с кои други блогъри е в конкуренция и не се страхува от хазартни трикове. Често прави линк-манипулации, шмекерува с рейтинги и е готов за една точка повече да продаде всекиго за 30 сребърника.
Лъв
Лъвът-блогър се стреми към лидерство във всички възможни рейтинги, класации и RSS. Той не се притеснява от нищо и не страда от никакви скрупули, дори когато сам си напише десетина анонимни хвалебствени коментара под всеки собствен пост. Този самоуверен блогър се стреми да завоюва авторитет в избраната ниша, показвайки зъби на всички в неговия блог-ареал. Използва всички възможни фийнстрийп-методи без да го гризе съвестта, докато не види че всички са му обърнали внимание, не го похвалят и не го признаят за номер едно в избраната ниша.
Дева
По принцип, Девата е кротък и уравновесен блогър, който не се нуждае от никакви трикове за популярност, трудно се разкрива и рядко ходи на гости по чуждите блогове. При Девата, блогът е с минималистичен и прецизен дизайн, всичко е прилежно подредено от сайдбара и модерацията на коментарите – до цветовете, снимките и всичките подбрани приложения. Девата не е склонна да дава съвети и не предлага помощта си на всекиго, но е щедра към доказани приятелски блогове с безброй линкове към тях.

Везни
Този блогър е добронамерен и умее всяка своя нова статия да я представи като топ-новина. Везната много лесно намира хармония между себе си и написаното в собствения блог. Дори тогава, когато търсачките започват да не го обичат заради написаното, а посещаемостта на читатели стремително започва да клони към нула. Везната често изпада в състояние на неувереност, особено при вземането на решение – било за избор на блог-платформа или нейминг. Мрази конфликтите и заядливите коментари и винаги е готов на компромис и отстъпки в името на блоговия мир. Пътят към успеха на Везната в блогосферата се крие във вродения им талант към дипломация, изискани маниери при общуването с други блогъри и желанието им да получат признателност, защото са суетни до безкрайност.
Скорпион
Той излъчва магнетизъм дори чрез написаното в блога си, без значение дали изобщо някой е съгласен с него. Той отлично знае цената на своите ръкописни творения и не го трогват нито обидните коментари, нито комплиментите които не събуждат в него никаква емоция. Той не обича да слуша и да му дават съвети, защото Скорпионът не го интересува накъде е излетяла стрелата от поредната му статия, а го интересуват целта и последствията. Има силна воля и е чудесен партньор щом срещне единомислие при работа в корпоративни блогове или общи проекти. Мрази да се чувства победен, затова рядко участва в състезания за които не е сигурен в успеха си.
Стрелец
Този блогър е идеалист, който се гордее с бройката на своите последователи в Google Friend Connect или с абонатите във Feedburner. Чувства се раздразнен и обиден дори при най-малкия намек, че това няма кой знае какво значение или е неоправдано. Стрелецът е комуникативна личност, отличаващ се със своята откритост при общуване с други блогъри. В него няма капка злоба и никога не пише хейтърски материали нито коментари, но е крайно докачлив и обидчив ако някой не хареса написаното от него и му остави критичен коментар, в който да отсъства добрия тон.
Козирог
Успехът го привлича с непреодолима сила и никакви Ай-Пи, PR или RSS не могат да го отклонят от набелязания път. Той изпитва велико преклонение към всички теми които му помагат да превърне собствения блог в образец по всички показатели или класации. Козирогът обхожда всички филтри на търсачките и има по петдесетина ключа на всяка страница. Дебне бройката на посетители, читатели и всички показатели към своя блог по няколко пъти на ден. Той не се напряга да търси литературна признателност, защото читателите и посетителите така или иначе-сами идват в неговия блог-капан.
Водолей
За него педантичността е чуждо понятие и много мрази да пише по скучна тема, нещо за което другите са вече писали, или да върши рутинна дейност. Водолеят винаги е в търсене на нещо ново и усъвършенства блога си до маниакалност. Характерна черта за този блогър, е че има периоди на леност и бездействие, но после е способен само за ден да свърши работа за цял месец! От тук идва началото на неговата непредсказуемост и нерегулярност на постингите му в блога.

Риби
Този блогър няма някакви кой-знае какви амбиции в блогосферата, нито се стреми да влиза в топ-класации на всякаква цена. Рибата не се изкушава нито от рейтинги, нито от класации, нито от съблазнителните цифрови показатели на другите колеги-блогъри. Много сантиментален и чувствителен, но и много мнителен и подозрителен типаж, който следва своя собствена линия на нищожното съпротивление в блогосферата. Пише само за това което е пробудило емоция в душата му и остава крайно равнодушен към оценките и мнението на останалите блогъри по темата.
Превод и преработка по материали от Warnet

Chemical Brothers

2009-07-19T14:25:00.028+03:00

По действителен случай
Гладът тва майна, разправят бил по-страшен и от тока, ама кажи ми що трябваше зорлем да бараме голата жица, а? Говорех му аз на тъпия ми брат да не се занимаваме с тия хави, ама той си е дървена глава. Не стига че аха да се изтрепаме, а сега и арабина ни плаши с джихад заради материала, дееба неговата майка чаршафосана! На времето, кога крадяхме ес класите брат ми все мене ме пращаше да ги отварям, после всички викаха „ Брат ти Келджата е голямата работа, да знаеш!” Мене майна, никой не ме бръснеше за слива щото бях най-малкия в бригадата, ама ми дремеше на кура. Софийските дупета като идваха със лимузините, за отрицателно време ги правех да си тръгват по чорапи с междуградския рейс! Много пара вадехме тогава ей, нямаше по-оборотни тарикати от нас във Филибето! Само ланеца ми беше половин кило бяло и жълто злато колкото парата за един мерджан-компресор, честно! Да де, ама с тоя нашия продупчения ни късмет, не сложихме никаква кинта на страна когато можехме и докато се усетим - бизнеса тотално се сговняса! Аверите закриха депото в Бунарджика и го направиха бардак, а с брат ми Келджата се дръпнахме да ровиме за друг кладенец. Квото сухо беше ни останало, го опукахме майна за месец време и накрая заложихме и ланците от вратовете! Вече таман ги бях прежалил железата, те ти я дойде офертата от Ливанеца да сме помощници-готвачи на Бацила да джуркаме амфетамин. Келджата клъвна без даже да ме пита майна, искам ли изобщо да съм вътре в тия лайна, ама кинтите си бяха цифра и клекнах! Два дни щяхме да не спиме и да дишаме отровни химикали, но после половин година щях да съм напред, а и с ланеца обратно на врата.
Още заранта по тъмно, тоя гадния Бацил ни натовари в баничарката към село Марково, заедно с някакви туби, киселини и бидони пълни с Менделеевата таблица. Ще ме слушате вика какво ви разправям и няма да ми се правите на тарикати! Гледайте да не заспивате, че а спряхте да бъркате–а излетяхте в Космоса барабар с къщата! Ясен ли съм? Ясен си бе, отговаряме с Келджата а на мене майна, както мразя така някой да ми се прави на началник – директно съм го хакнал във врата с пеперудата, ама си затраях. Точно слизаме пред някаква недостроена съборетина и Бацила пак почна да ни яде: Ще мълчите и ще пикаете вътре в една кофа за да не ви види някой. Пълна тишина искам, че ей оная къща на баира виждате ли я? Виждаме я. Тая къща е баш на кмета на селото и ако писне - ще ни ебат милата мамица за отрицателно време! Хайде, започвайте тихо да сваляте и внасяйте вътре!
Все съм виждал майна химически лаборатории, ама Ливанеца и тоя гъз Бацила направо им направих евала като влезнах! Пълно с разни колби-молби, реактиви, катализатори-матализатори, цяла пещ за печене на материала и два казана с термометри за джуркане имаха тия педераси! А машината за пресоване на таблетки си беше направо чисто нова още в найлон! Абе с две думи, грамотно изпълнение като по учебник, казвам ти!
Бацила разсипа лайната по казаните, забърка смесите и ни хвърли противогазите. Ще се редувате вика на смени през час, гледате горелката и термометъра, джуркате нон-стоп без да сваляте маските, иначе давате фирата моментално! Аз отивам до селото вика да търся едни бабишкели, че ще ни трябват заранта, а като се върна да сте опукали и двата казана!
Подпукахме се ние с Келджата, въртиме бъркалките като миксери, ама тия противогази направо ни ебаха путката майна! Докато се върна тоя Бацил, бяха ни влезнали езиците в мунщуците от зор! Цяла нощ се връткахме като пумпали, а от изпаренията направо сън не ни хвана с братока. Хич и не разбрахме кога се съмна и кога Бацила досипа последния реактив преди да изнасяме казаните на двора за гасене.
Щом се показахме, ако щеш ми вярвай-направо ми се завъртя главата майна от чистия кислород! На двора гледам, три бабета запалили едни трънаци, а Бацила разправя че ги взел за конспирация. Пазарил ги пет, ама две гушнали капарото барабар с босилека без време. Сега вика путки майни, докато гасиме се отделя един бял облак, дето трябва да се скрие. За това са тия вампири тука, да палят шумата и да маскират. Вие вика, ме гледайте аз какво правя и не барайте, че това гърми направо на умиране! Нищо няма да бараме викам, само казвай какво да правиме и да се свършва дееба с тая фармацефтика! Таман го загасихме първия казан, Бацила сочи майна облака над нас. Един такъв, чисто бял като в рисуваните филми, виси ниско и смърди на леш та се не трае! Бабишкелите размяткаха и те с шумаците и пушиляка стана страшен! Ветреца го подхвана целия нанякъде и Келджата тръгна доволен за втория казан. Точно да влизаме и ние с Бацила, кога гледаме–облака отива баш на кмета пред къщата и спира точно пред балкона, мамичката му и смрад! Таман да питам е сега какво ще правиме, кога изведнъж зад нас така се изгърмя, че керемидите хвръкнаха, прозорците и те на сол, а нас и бабишкелите майна, направо ни отвя! Две се изправиха и духнаха без бастуните към селото на спринт, а третата лежи насрана, изплюла кастанетите и гледа на белтъци-аха да ритне петалата!
Бацила го блъсна нервата и взе да псува и гаси трънака, а аз се хвърлям в къщата за да спасявам Келджата. Кога влизам, кво да видя майна–казана изгърмял, химията гори а брат ми черен обгорял на сарфалад! Кво пипна бе викам брат ми, жив ли си? Като жив съм вика, а смърди на чеверме, та се не трае! Давай викам путка майна, да те вдигам на ръце и да се махаме от тука! Ебем ти и химиите гадни наркомански, направо го плеснах на двора до чешмата да си охка и смърди поне на въздух. С Бацила запалихме по цигара и такива, стърчиме без да знаеме сега кое и накъде, кога гледаме-кмета се показва на терасата пред облака и ние направо замръзнахме! Както се протегна така по потник и по гащи, прозина се, почеса се и май вдишна, защото изрева и се метна обратно в стаята с отскок.
Е, те сега вече си еба путката майчина на цялата организация вика Бацила, хвърли цигарата и се хванахме да прибираме де що имаше останал читав материал. Натоварихме Келджата в багажника, питам за бабишкела-оня пендел вика мани я да мре, кога измяукаха бурканите от другата страна. Бързо наметках каквото хванах в багажника при брата, мятам се и аз, а с едното око вече виждам как ченгетата прескачат долната ограда-право идат срещу нас! Само вика Бацила, тия да не вземат да отворят капака на казана и точно го каза-пак се изгърмя! Ама така се изтреска майна, че три фуражки направо прелитнаха над оградата и паднаха пред колата, целите такива пушат и горят!
Как избягахме и как се скрихме-никой не разбра, ама сега заради лайняната им химия дето стана зян, с опечения Келджа ще переме целия пешкир! Бацила ни наклепа на Ливанеца и оня моментално ни лепна джихад, дееба тяхната верица поганска! Та, за туй аз днеска майна съм пред тежката дилема дето трябва бързо да реша: Дали да бачкам на промоция за двамата джагали докато изчистя целия масраф - или да взема да ги свитна с пеперудата преди Келджата да заздравее и пак да ме набута в някоя беля?
Е, те тва сега не знам..

Mid-Life Crisis

2009-07-16T13:27:00.001+03:00

Рано или късно, тя ще почука и на твоята врата. Ако се направиш на заспал, ще влезне през прозореца, ще се намърда в гащите и мислите ти, докато една сутрин пикаейки в мивката не прозреш първите й белези в отражението на огледалото. Това е заветния момент, от който жените започват да се вълнуват само от пластики и ботокс, заменят хапчето против забременяване с това за хормонален баланс, тръгват на фитнес и обикновено се изчукват с личния си инструктор. Не защото са много влюбени в него, а за да проверят дали все още стават.
Мъжете пък забелязват първите бели кичури в оредяващата космена покривка, купуват си първата Виагра и пробват да изчукат секретарката, колежката или комшийката. Не от любов, а за да проверят дали все още могат.
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време с различна клинична картина и различна доза лудост. Повечето се съпротивляват яростно на първите симптоми, но накрая си сядат на гъза, теглят една майна на всичко и влизат в синхрон с биологичния си часовник.
Да, но не и Марто Ланеца, когото кризата на средната възраст в комбинация с финансовата, го отвяха като бързия влак Свищов-Горна Оряховица от осми коловоз и направо изтрещя. Както се казва, изплиска легена щом усети наближаващата цифра петдесет.
Като един истински заклет ерген, Ланеца е класика в жанра и е живата легенда от славните времена на софийската Магура. Въртеше далавери със злато от Турция и модни парцалки от Югославия, които разпродаваше директно от багажника на колата. Той беше първият, който приспособи скоростния лост за кантар и везна при мерене на златото. Парите го обичаха, приятелите му завиждаха а жените направо го разглезиха, защото знаеше че е красавец и винаги се изтупваше като един кисел гъзар. За капак на всичко, след реституцията му върнаха цели три магазина точно на ул.Витошка и една кооперация в кв.Борово. Марто стана рентиер, видя се с много пари и спря всякакви далавери, удряйки го на околосветски пътешествия, купони и разврат. Изобилието на женска плът не го изкуши нито веднъж да се ожени, а предпазливостта му го направи мнителен до маниакалност.
Той беше главният герой за който писах миналата година в „De Puta Madre” и с който се засичам сега, година по-късно на барчето на плажа. Докато чакам бармана за два джина с тоник, забелязвам че една руса кратуна ми се хили от другата страна, но го познах чак като си смъкна черните цайси:
- Марто, това ти ли си бе?!
Той е, разбира се. Малко нашишкавял, с бронзов тен, боядисал белите коси в скандинавско русо и ослепителна метало-керамична усмивка. Още с идването му от моята страна, ме лъхва миризмата на някакъв скъп дезодорант, което значи че още не е влизал във водата.
- Копеленце-е, гепих ли те най-после! Какво правиш бе, сам ли си тука, с кой си? – започва Марто и пак си слага очилата – Аз съм тук от началото на сезона и ще съм по морето до септември. Сега сме с едни авери в Гранда, но се местим през седмица.
- Жени носиш ли си, или хвърляш срекме тука на плажа като едно време?
- Аа-а, ти не знаеш защото не сме се виждали, ама аз бях с една близо шест месеца. Такъв рекорд не съм правил още ехее-е от времето на Катя манекенката като бяхме гаджета. Сега пак съм соло.
- Да не е оная от Ялта, с Маздата?
- Коя бе?! Глупости! Тая замина някъде в чужбина да си бие катерицата. А ти, копеленце такова, как можа да ми изтипосаш схемата в сайта ти бе? Един приятел го прочел и ми каза веднага. Ако беше ми написал истинското име, щях да ти скъсам зелката!
- Никога не слагам истински имена бе пич, ама историята и схемата си беше култова.
- Така е! – съгласява се веднага Марто – Що народ ги отворих на иширети, ама те си мислят че с един номер могат да минават цял живот. Не става братче, трябват все по-нови методи за оцеляване, защото и жените не са ония мрени от едно време. Нахитрели са като хиени и не вирват краката за черните ти очи.
- Като те гледам какъв тунинг си си хвърлил, съмнявам се да си останал на сухо!
- Така е, ама времето си минава копеле! Вече не ми се занимава като едно време да ги влача по една седмица насам-натам и да не знам дали ще ми пусне. Вече ги проверявам на място в колата с джиесема.
- Как с джиесема бе, човек? Да не ти е скенер?
- Много лесно, след малко ще ти дам да чуеш едни от миналата вечер ако не съм ги изтрил! – продължава Марто и започва да рови нещо в телефона си – А, ето ги! Слушай сега да ти разправям:
Оная вечер ходихме с един авер на лов до Златните, защото тук са само чужденци и за нищо не стават. Колегата понеже не знае как да говори, се наложи аз да се развъртя за двамата и забърсах едни наточени курвета от Люлин. Като ми видяха БМВ-то, скочиха сами вътре през прозорците. Хайде в тая кръчма първо че били гладни, хайде после в тоя клуб че еди коя си щяла да пее на живо, дай сега да дръпнеме по две линии за отскок, а аз само въртя геврека като разводач. По едно време, взех да ги усещам че искат да се измъкнат и на едно място спирам и им казвам да ни изчакат за десет минути в колата. Дръпвам го моя баламурник и преди да изляза си пускам джиесема включен на запис под седалката. Ходихме да изпиеме по една бира без да ни видят в най-близкия хотел и се връщаме. Кучките седят вътре, а аз си вадя телефона и го преслушвам отвън на капака. Ето, дръж да чуеш какво си говорят след втората минута:
„...Албено ма, тия ще искат да ни водят някъде да ни чукат. Какво ще правиме?
- Де да знам какво? Мене тоя шофьора нещо ме загражда, ама не ме кефи. Ти ако си навита на някой от двамата, аз нещо не си падам...
- Ти луда ли си, ма? Не го ли скиваш тоя дъртия, че прилича на Гаргамел (кикот)...А па тоя с него е ебати кухия ръб!
- Давай тогава да се спасяваме, че става късно и ще имаме проблеми. Сега като дойдат, ще искаме да пиеме кафе някъде преди да тръгнат да ни водят в хотела и ще звънна от тоалетната на Дечо да дойде да ни прибере. Ще ми играе гадже за пред тия, а и съм го ебала вече и не ми пука...(смях)
- Опа-а, сменяй темата че тия се връщат...”
Записът приключва и му връщам телефона. Марто Ланеца ме чака да кажа нещо, но и аз не знам какво да бъде. Като вижда че нищо не казвам, заключението го прави сам:
- Това е положението! Ще ти почука на вратата и на тебе някой ден...
- Това мога ли да го разкажа?
- Можеш, ама как ще ме кръстиш?
- Ще ти запазя само Ланеца...Барман, дай още два джина с тоник, че тези ги изпих!
Това е кризата на средната възраст, която при всеки идва в различно време, различна клинична картина и с различна доза лудост.