elica's freak

Късно е за песимизъм

2009-06-07T17:52:00.004+03:00

"Дом", режисьор: Ян Артюс-Бертран

Малките неща!

2009-03-14T11:42:00.002+02:00

Слънчев ден, за приятели, кафе, разходки и усмивки....

Closer!

2009-03-01T01:02:00.002+02:00

Моментът наближава...., а това парче е абсолютно.... DM!!! ***

Мадона - 29 август - стадион В.Левски!!!

2009-02-11T12:04:00.003+02:00

СОФИЯ МЮЗИК ЕНТЕРПРАЙСИС имa удоволствието да Ви информира за най-грандиозното събитие в музикалната история на България!

ЕДНА ОТ НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИТЕ ЖЕНИ В СВЕТА!

КРАЛИЦАТА НА СВЕТОВНАТА ПОП МУЗИКА!

29 август 2009г. (събота), 20:00ч.

София, Национален стадион Васил Левски

special guest PAUL OAKENFOLD

БИЛЕТИ

Правостоящи: терен - 100 лева

зона пред сцената - 150 лв

Golden circle – 200 лв

Седящи: 110, 135, 165 лв

продажбата на билети стартира на

19 ФЕВРУАРИ (четвъртък) 2009Г. от 09:00ч.

Излизай от джобовете ;-)))

2009-02-05T14:25:00.006+02:00

Ето една идея на "Дарик", която ме спечели още с първите няколко изречения.

Твърдо участвам в името на невижданите съкровища, които човек открива в дамската чанта!!!

Ей, ме на!

2009-02-01T21:06:00.001+02:00

Ей, ме на - ида! ... ха ха хаа... Губене на време - http://www.faceinhole.com/

Месец ли беше.... да го опишеш?!

2009-01-30T21:33:00.009+02:00

Януари е от онези месеци, които искаш по-бързо да ти се разкарат от главата. Да го опише човек винаги е трудно.....

Безпаричен, студен, този път леко тоалетно драматичен и всъщност много гласовит... Събраха се Пешо, Гошо и Киро и решиха да викат в три различни посоки пред Народното събрание. Много исках да викам и аз с тях, но от какафонията, която Пешо, Гошо и Киро предизвикаха ме заболя глава. За това и аз като едно кило обикновени зрители на новините протестирах онлайн и на дребно ниво... например: няма да готвя, няма да чиста и ей такива висши идеали защитавах... Колкото тези пред НС успяха, толкова и аз... Само глас не ни остана. После ни засрами едно клекало. Клекало ама чисто! Като видях как Бетито Жотева се вдигна на оружие си казах - брей, гледай и ние един път да се защитим. А от какво? Питах се, ама нали всички бяхме много сърдити и обидени, реших, че и аз ще го играя сърдита. Докато не дойде една съботна сутрин. Снега се стопи, градусите се размърдаха и заковаха +10! Няма как ще кръстосвам столичните улици, ще се разхождам и ще дишам дълбоко. Още не беше дошло времето на мазута, пък и ако си израстнал в София мърлявия въздух на изгорели газове си е като наркотик! Тръгвам аз и пак си мисля за кенефа в Брюксел... Срам, срам, Българийо, срам! Така да ни омаскарят?!? Вървя по Оборище... не коя да е софийска улица - тука е нашто врабче дето отиде в Париж да пее и се провикна на микрофона "Ох, тая България как ме мрази." Както и да е - български ни работи. Вървя си по Оборище, но вместо да крача гордо, започвам все по внимателно да стъпвам. Разни кафяви петна се разпльокали из паважа. Казвам си - е, някой си изходил кучето, нормално. Обаче до другия ми крак още някой, и пак, и тук, и там.... Усетих как кръвта ми се качва в главата.... Няма къде да стъпиш, това е минно, лайняно поле!!!!!! Толкова много и толкова много. Доповръща ми се, ама вървя нали реших да се разхождам. Псувам и вървя..... Все едно целия свят беше минал и си беше изсрал домашните мили кутрета на Оборище... Нямам думи... за кой ли път... Е, как да се обидиш сега ми кажете на клекалото. Чисто, бяло, спретнато... стъпваш и най-много ти да го нацапаш, щото идваш от държавата с най-много кучешки лайна на глава от населението.... Тъпото е, че клекалото го покриха с черно платно, скриха го и край. Кучешките работи обаче остават. Трупат се едно след друго, а ние си говорим за световна финансова криза. Оказа се, че като протестираме, викаме в различни посоки, като се сърдим, го правим без основание, като ни спрат газта се гледаме умно, а че не знаем какво правим, къде сме и къде отиваме ... е по-ясно от всичко.

За новите неща в новата година

2009-01-01T14:53:00.004+02:00

Ето я и нея, новата 2009-та. Едва дойде, а вече я заляхме с десетки, хиляди, милиони хубави пожелания за здраве, късмет, любов и усмивки... Колкото по-глобални, модерни и "разчупени" ставаме обаче, толкова повече тези прости думички - здраве, късмет и любов, стават по-важни и все по-трудни за достигане. За това и аз за новата 2009-та пожелавам на всички простички неща - здраве, щастие и нека бъдем по-добри. Това последното винаги ми е звучало като някакво идиотско пожелание извадено от приказките. Днес обаче всички отчаяно се нуждаем от това. Лошотията е навсякъде, на улицата, в автобуса, в магазина... в парка, навсякъде.... За това наистина дано бъдем с ей толкова малко по-добри тази година. Да си вземем хубавите спомени от миналото и да ги преживеем х 10 !!! Да ги превърнем в нови емоции, нови усмивки...

Не знам дали за това първото нещо, което си пуснах днес, след като отворих очи беше..... Nirvana !!! teen spirit, който беляза "онези години" от живота ми, най-сладките :-))) Не съм се сещала за Кърт и компания от години... ха!

От сладките неща е и блога ми, който тотално изоставих през 2008-ма. Пропуснах 2-та му годинка..., запустя... и тотално изчезна. Но не съвсем. Това не е нито коледно обещание, нито новогодишно, а опит да бъда отново себе си в моето място.... Добре дошли отново :-)

***

Щастлива и красива Коледа!

2008-12-25T15:50:00.001+02:00

Усмивки, здраве и красиви коледни мигове :-) !!!!

Шоуто на W.

2008-12-15T12:19:00.003+02:00

Не се сдържах, хахахаха....

За сега не исках да пиша нищо, но това... няма как да не го пусна...

...

2008-12-12T17:15:00.001+02:00

Добрата новина

2008-10-06T18:14:00.004+03:00

Това скапано начало на една от най-скапаните седмици трбяваше да има и нещо различно от "скапано"! Не е лошо когато върху едно бунище от празни обещания, фалшиви хора, парашутисти и шуробаджанаци на повърхността поникне едно малко цвете...

Както и да е.... Депеш Мод отново в София. Е, сега могат да си затворят устата всички, които казаха, че Депеш не са се впечатлили от родната публика - тоест и аз мога да си затворя устата. Признавам си - не вярвах, че ще дойдат.

18 май 2009 г. - стадион "Васил Левски"

Ще припадна....

Eййй, tilllate с нова визия!

2008-10-03T14:42:00.003+03:00

Браво, браво! Всичко се случва през есента. Новият вид на tilllate e много гот. Още свиквам :-)))

Турски патент

2008-10-02T15:20:00.003+03:00

Ето че малките водички, на които доста се чудих в Турция идват и на българския пазар. От КОМ са решили да пренесат непозната разфасовка у нас - 180-200 мл. като кофичка за плодово млекце. Ми.... не знам, поне е забавно! :-)

Турският вариант: Българският на КОМ:

Розовите балони

2008-10-02T14:58:00.007+03:00

... ето и две-три снимки от похода срещу рака на гърдата, организиран от Avon. Как мина не е важно. По-важното е как всеки един дошъл на този поход се почувства в тези няколко часа. Аз се разстроих. Много. Загубих човек, когото обичах като родна сестра... Дължах и поне да премина разстоянието от Народния театър до НДК с едничката мисъл.... за нея. И да благодаря на Господ, че ни среща тук на земята. Макар и за малко.

Смятам да пропусна леличките, които веднага видяха възможността да извадят каталози на козметичната фирма и да се пробват да припечелят някой лев... ...мила родна картинка...

***

******

От любов към живота

2008-09-26T18:39:00.003+03:00

Аз ще бъда утре там. А ти?

* * * * * *

27 септември, 10,30 ч, Народен театър "Иван Вазов"

Точките, които оставяме след себе си

2008-09-23T17:34:00.009+03:00

Отдавна септември не е бил толкова вълнуващ. Почивка, депресии, веселби, нови хора, стари приятели... Истинска въртележка.

Дни преди да замина на така чаканата почивка в съседна Турция се оказа, че бързо трябва да си сменя работата. Работата, която обичах. Беше ми спокойно, уютно, удобно... приятно. Драмата беше голяма. Все едно бях малко дете, на което са изтръгнали от ръцете любимата играчка. Хилядите традиционни въпроси в подобни ситуации - защо все така се случва, какво, как?, отново изплуваха. Чак се дразнех на себе си. Не се беше случило нищо голямо, а аз го преживявах все едно човек си е заминал от този свят. Все си повтарях как хората са такива - пари, интереси, този има гръб, онзи няма... Нормалните неща.

В този момент, в който сама се опитвах да осмисля новата ситуация един добър и мъдър приятел ми пусна едно клипче. Пусна ми и други де, но те бяха с цел разсмиване :-))) Това клипче (ако от тук не тръгва!) не ми каза нищо ново, не ми показа нищо, в което вече да не вярвам... Просто ми припомни истинските неща. Важните неща... Малките неща. P.S. Кога човек е най-щастлив? ...

Края на лятото

2008-08-21T18:40:00.004+03:00

Вчера осъзнах, че лятото си отива.

Въпреки жегите, сладоледите, климатиците и късите поли... денят намаля, а само след седмица идват месеците с буква "Р". С края на лятото най-накрая идва и моята почивка. Никога през живота си не съм почивала през септември... Имам чувството, че не съм излизала в отпуск от години. Тази година за първи път ще кажа "чао!" и на родното море. Миналата година то не просто ме натъжи, а направо отврати. За това отивам в Турция... Много предвидимо нали? Не знам,... дано да е ок. Това ще ми е дебюта там. Обичам да пътувам, да виждам нови места, това ме изпълва с живот и ме зарежда със свежа енергия. Ще снимам много, това е ясно. Само, че чакането е повече от това, което мога да понеса... Това лято даже незнам с какво ще го запомня.... поносих си новите дрехи,.. гледах падащите звезди докато гризках зелени ябълки на балкона с любимото човече,... чух Лени Кравиц и Кайли,... липсват ми партитата в "Ялта"... Да, това е нещо, което есента ще донесе!!! Много време мина и вече е време да стартираме сезона... Още две седмици и стягам куфарите.... ... все ще ги издържа...

***

Браво момчета, големи сте!

2008-08-08T17:14:00.007+03:00

Тези момчета не спряха!!! Как е възможно да участваш в какви ли не инициативи, да казваш "Не" на това, "Не" на онова и накрая да се качиш порядъчно почерпен зад волана и да се забиеш в боклукчийски камион. Напомня на друг трагичен случай нали? Тук поне жертви няма.... докога ли? Докато късметът на някого изневери... обикновено така се случва. Миналата година почивах на Лозенец и искам или не на всяка крачка срещах познатата, отнесена и леко зачервена физиономия на Андрей. Девет дни аз това момче не го видях да върви в права линия.... Няма лошо, така му е кеф, така се забавлява. Да караш пил обаче днес когато всеки ден хора се разделят за секунди с живота, просто защото някой се е помислил за безсмъртен..... е повече от тъпанарско. Много се кефя на Иван и Андрей и на всичко, което постигнаха. Евала! Обаче .... с тоя алкохол нещата тотално изпростяха. Никой не е безсмъртен, това е.

Спомен от вчера... Ibrahim Ferrer

2008-08-07T15:48:00.020+03:00

Това е вчерашния пост.

Този, в който исках да си спомня за един от най-брилянтните и неповторими гласове в света, замлъкнал през горещия 6 август на 2005 г. Той не може да бъде сравнен, имитиран или окачествен. Той беше Ибрахим Ферер - сърцето и душата на Buena Vista Social club. Харизматичен, очарователен, необясним... Майка му го ражда на забава в танцов клуб и това предопределя всичко. Пътят му е дълъг и не лек... Като дете продава бонбони и сладкиши по улиците, а на 13 вече пее с братовчед си в първата им група. Разочарованията свързани с музиката обаче следват едно след друго. Първия хит изпят от Ибрахим Ферер с популярните „Чепин-Човен оркеста“ става световно известен, но без да се спомене дори името на брилянтния изпълнител. Сломен и безизвестен Ферер заминава в Хавана. Там изпява La historia de Benetin, която е поредното му попадение, но музикантските среди я определят като посредствена и безинтересна. В този момент душата на Buena Vista се отрича от музиката и се оттегля завинаги. Пенсионира се в състава „Лос Бокукос“ през 1991 г. с чувството на нещо недовършено. Чувството за едно неизпято болеро... За да преживява по това време легендарния кубински глас продава ядки и лъска обувки по улиците. В този момент когато кривата на живота му е поела надолу го открива Хуан де Маркос Гонсалес, музикалният директор на проекта Buena Vista social club. След дълги преговори от страна на музикантите от групата Ферер се съгласява да изпее две легендарни парчета - Dos gardenias и Ay Candela. В този миг автоматично е провъзгласен за официалния вокалист на световноизвестната кубинска група. От тук насетне всичко е музика, музика и само музика... Това не е биография, нито историйка за големия музикант.... Просто малък спомен за великия Ферер. Няма да забравя концерта на Buena Vista и Ферер в зала 1 на НДК. Никога през живота си не бях виждала как един човек може да остави такава следа след себе си.... такава, че и днес да ти става тъжно, че го няма за да запее... ... dos gardenias.... ....усмивката, свръхестествения глас, енергията, белият каскет и бастуна подарен от майка му, с който не се раздели до последния си миг... "Нашата музика е сладка, толкова сладка, че направо горчи", Ибрахим Ферер, София 2004 г.

***

Свързани неща...

2008-08-01T11:01:00.003+03:00

Има един филм, без който не мога да дишам, който винаги може да ме разплаче и минаги може да ме развесели .... И това е "Али Макбийл". Много повърхностно ще кажете. Ми, добре.

Само, че това е единствената тв история, която успява да ме развълнува... и много често да открия себе си там. Не знам дали защото като малка съм лъгала хората, че се казвам Али, а не Ели или просто екипът на "Али Макбийл" е напипал и най-тънките моменти у мен.... не знам... Само знам, че това е нещо, което е част от същността ми. Странно е, защото мразя да се отъжджествявам с материални неща..., но тук може би има много повече дух за мен от където и да било... Пък и се оказа, че не е временно увлечение...

Положението е драматично!

2008-07-30T14:02:00.005+03:00

Не е истина колко съм разбиващо готина, ха ха ха!!!

Преди да си помислите, че съм се превърнала в нарцис - уточнявам: Новата ми London style прическа, която Петко Топурски сътвори вчера е Фе-Но-Ме-На-Лнааа!!! Тази русата госпожа може само да ми звънне, за да й кажа къде да отиде да я пооправят малко, хи-хи-хи!!!

***

P.S. Истинска лудница!!!

Една нощ с Лени Кравиц

2008-07-28T10:35:00.005+03:00

*****Той е много повече sex.... *****************много повече music..... **********************************много повече soul....

Нямам думи да опиша снощния концерт. Лени Кравиц не само не беше надут американски задник, а направи така, че концерта му да бъде едно от най-емоционалните и вдъхновяващи неща в живота на всеки, който прекрачи входа на Академик. Той ни омагьоса, обясни ни се в любов, разтърси ни, влюби се .... и обеща да се върне...

Той е повече от звезда... той е Lenny Kravitz

Знаех си!

2008-07-27T15:11:00.004+03:00

Още една мечта е на път да стане реалност :-))))))))))))) Още само няколко часа!!!

Ohh, yeah!

За любовта и... една чанта на точки

2008-07-11T17:54:00.006+03:00

Днес купих една чанта на точки.... Любов от пръв поглед. Видях я и веднага разбрах, че ще я купя и ще я подаря на майка ми. Днес и се обадих и казах, че си има чанта на точки. Тя се усмихна и каза "Чудесно, имам и повод!"

Днес е поредната годишнина от сватбата на родителите ми. Годините са вече повече от 30. Пътувах си към вкъщи, с чантата в ръка и си размишлявах - какво е да прекараш живота си с човека, който винаги си търсил и чакал. Днес, в ерата на безбройните връзки, на незначителните приятелства, прикритите отношения... Днес когато всички работим от сутрин до вечер, на няколко места, защото първото, за което мислим са парите. Ако имам пари ще мога да направя това... и онова... Ще мога да пътувам, да видя всичко... Всъщност първо трябва да си здрав. Това е ясно. Дали обаче първо трябва да срещнеш него или нея за да осъзнаеш, че сладникавите работи от филмите, приказките и книгите са истина?! .... или не са. Всъщност нещата са много прости. Точно като тези, които си пишем в картичките за празниците - здраве, любов, късмет, щастие.... Да погледнеш човека до теб и да знаеш с всяка фибра на тялото си, че това трябва да продължи... години наред.... Родителите ми имат невероятния дар от Господ да са заедно над 30 години. Не спирам да виждам онова нещо в очите им, щом се погледнат. Дори и след като се скарат, нагрубят... или разплачат. Гледам ги и знам, че това е възможно, не е приказка или някаква измислица... Защото и аз вече знам... възможно е, реално е...., истина е...