Метаморфози

Какво искат жените

2009-07-04T19:27:00.001+03:00

Не можах да се сдържа да не възразя на Владо, та затова - мъжете не могат да си обяснят какво искат жените по простата причина, че самият им въпрос по начало е грешен.

Не ни пука толкова за исканото, колкото за това мъжът сам да знае какво искаме ние, без да пита.

Ето защо фразата: "Защо просто не кажеш какво искаш?" е напълно излишна. Затова и понякога адски много ми липсва приятелка, защото не мога да обясня на нито един от приятелите си защо съм казала на Боби, че не искам да говоря с него, когато всъщност съм искала точно обратното. На една жена дори не се налага да го обяснявам. Но ние не ви се сърдим... дълго, знаем, че мислите само с едното полукълбо и затова подобни сложни схеми на мисловна дейност ви затрудняват :)

Това е част от различията между половете и колкото и мъжко момиче да имате до себе си, дори и да прекарвате следобедите си в спорове за това кой двигател - V8 или V10 докарва по-добър звук, тя пак ще си бъде жена и ще мисли като жена. И ако това ви дразни от време на време (което е неизбежно), не си мислете, че същевременно и тя не се дразни от факта, че се държите като типичен мъж и не се пита: какъв му е проблемът на този? :)

Черен списък

2009-07-04T19:01:00.001+03:00

След няколкодневно търсене на приятно и забавно филмче за разпускане и след като изгледах една камара тъпотии, реших да съставя ето този списък, който не претендира за пълнота, а просто за кратко синтезиране.

Ако имате повече от една мозъчна клетка, не си губете времето да гледате:

1. Save the Last Dance - плосък сюжет;
2. Faliure to Launch - плосък сюжет и Матю Маконъхи;
3. Ghost of Girlfriends Past - тъп сюжет и Матю Маконъхи;
4. Suburban Girl - плосък сюжет, макар да имаше един цитат от Т.С.Елиът, който си заслужаваше: "Some editors are failed writers, but so are most writers";
5. Jersey Girl - интересна идея, тъпа реализация;
6. Table for Three - the ultimate скапан филм;

Защо, по дяволите, вече не правят филми от рода на "Имате поща"?

Модерни приказки

2009-07-01T20:01:00.001+03:00

С Жак се натъкнахме на доказателство, че приказките не са просто измислица. Горкият Панделей Пепеляшков си е загубил обувката, докато е тичал, за да не види Принцес Хилтън, че Ферарито му всъщност е Фиат Пунто...

Мълча, защото казаното ще се използва срещу мен в следващите четири години

2009-06-30T19:42:00.001+03:00

По-скоро съм аполитична личност и не защото политиката ми е твърде сложна за схващане или пък мисля, че е мръсно нещо, както го мотивират повечето от блоговете напоследък. А просто защото не мисля, че от политиката зависи нещо особено. Като аполитична личност в последните дни буквално не ме оставят намира с това: гласувай бе, гласувай, ама трябва да гласуваш, иначе даваш гласа си на (тук постави име по избор). Работата е там, че няма политическа партия в момента, на която да искам да дам гласа си, така че слабо ме интересува при кого ще отиде. Искам да гласувам, но те не ми оставят избор.

Слабата избирателна активност не се дължи на мен и на такива като мен, дължи се основно на псевдополитици, които водят кампания, базирана на анти (постави име по избор от следния списък: Костов, Доган, БСП). Само аз ли виждам, че няма нито една партия, която реално издига някаква политическа платформа? И под политическа платформа нямам предвид лозунги "Ние ще вдигнем пенсиите!", защото по-добре ще е аз директно да извадя пари от джоба си и да ги дам на баба си и дядо си. Може математиката да не ми е вървяла никога, ама айде да не ни подценявате чак толкова, ако може, защото за да ги дадеш тези пари на пенсионерите, просто ще ги вземеш от някой друг.

В България отдавна няма дясно и ляво, иначе как така лява партия ще въвежда плосък данък? В България политиката е: аз да ги излъжа да вляза във властта, а пък после ще си правя, каквото си искам. Предизборните кампании преминават без нито една смислена приказка да се каже за това кой как вижда следващите четири години и как смята да промени нещата. Затова има ниска избирателна активност, защото няма политическа такава.

Но най-вече исках да кажа друго. Идете и гласувайте, при това, както сметнете за необходимо и целесъбразно. Само не си мислете, че някой ден ще изберете политик, който да оправи държавата, защото той няма откъде да дойде. Първо държавата трябва да се оправи сама, а това значи хората да се поправят.

- Няма да има силна държава, докато българите смятат, че е срамно да спазваш закона.
- Няма да има чиста държава, докато тъпият ви съсед не спре да си изхвърля боклука през терасата или пък децата от съседния апартамент не намерят родители, които да ги научат да използват кошчетата и контейнерите.
- Няма да спрат катастрофите по пътищата, докато 18-годишни келеши, току-що взели книжка, се правят на Шумахер (Не си Шумахер, моето момче, а пътищата не са писта). Нито пък, докато всеки един сяда зад волана пил и си вика: кой, аз ли да съм пиян?!
- Няма да намалим корупцията, докато обикновеният човек не спре да взема подкупи, докато обикновеният лекар не спре да иска пари за операция.

Няма вълшебна пръчица, която да оправи кашата, в която сами сме се накиснали, и ако се чувствате по-добре, като гласувате против тая или оня "маскара" и вярвате, че като се махне тя от власт, ще заживеете добре - моля, заповядайте. Просто не ме обвинявайте затова, че не ми харесва да ме правят на глупава и да искат да ме накарат да гласувам за демагози под надслов: За родино, за Сталино.
Благодаря за вниманието.

better don't mess with me

2009-06-24T10:49:00.002+03:00

Какво да се прави, когато един човек непрекъснато те вбесява само в момента, в който си отвори устата, с всичко, което излиза от нея, но същевременно не присъства срещу теб, за да му размажеш физиономията? Господи, как ми се иска да го ударя, да му изместя челюстта и да чуя как изпуква дори, ако ще и ръката си да счупя за целта. Искам да му кажа, че е един нещастен мухльо и абсолютен простак, който съди за другите само по собствената си душевна ощетеност. Ама не, стига възвишени глупости, не искам сложни изречения, искам да му причиня болка, много, много физическа болка.

Мда, мога само да си пусна пак Muse и да си представям, че го правя...

Открийте грешките

2009-06-20T11:07:00.001+03:00

Закъсняла съм с лекцията си с около месец. Представям си ако дам текст за набиране на компютАр, какъв ще излезе накрая. Чак се учудвам, че не е написано "инсталаций". Ей за това тая държава ще си загине с кеф, заради такива редактори като моите, снажни българи, дето упорито ми говорят на английски. И заради такива деца, дето една книга не са прочели през живота си, освен самоучители по Photoshop или нещо от сорта.

Джоан Харис - "Петте четвъртини на портокала"

2009-06-17T22:02:00.002+03:00

Някъде срещнах мнението, че от всичките книги на Джоан Харис, само тази си струвала. Не бих застанала зад това изказване.

Историята е интересна, необичайна. Отново става дума за Франция, но този път по време на окупацията, главната героиня е деветгодишната Фрамбоаз, която се опитва да изживее своите щастливи мигове някак въпреки деспотичната си, строга и получаваща пристъпи майка в начален стадий на лудост и отчуждеността от по-голямата си сестра Рене-Клод и най-голямото дете, брат й Касис. През цялото време се намеква за дълго пазена тайна, която се разкрива накрая, но много неща не си пасват на мястото, поне не и според мен.

Трудно ми беше да я чета, защото героите ми бяха чужди, не разбирах мотивите им и неколкократното им сравнение с диви животни ми се струваше напълно уместно. Готвенето, разбира се, отново играе съществена роля, както във всички останали романи на Харис, но този път отсъстваше магията. Е, може би имаше малко късче от нея в историята с щуката, но нещата бяха доста по-мрачни и потискащи.

Странна книга, но поне не беше написана от изрезки, останали от "Шоколад", което не може да се каже за други, като "Крайбрежие" или "Къпиново вино".

Недоразумения

2009-06-14T23:16:00.001+03:00

Напоследък ми е паднало да се натъквам на смешки, та току-що и на още една. Чувството ми за хумор явно е трудно разбираемо, а по-специално в този пост, направо неразгадаемо.

Понеже попаднах случайно на линк към моя блог в друг блог, искам само да уточня, че се казвам Вера, не се казвам Веримира, беше просто изблик на лиготия, наричам и кучето си Цунимирче в подобни моменти. Общо взето имам навика да плясвам това "мир" накрая на всичко. Та, от съображения за сигурност, понеже тук има доста лични неща изложени, споменавам само първото си име, което отново повтарям, е Вера, слава Богу :)

Салам от който ти пораства... потентността ;)

2009-06-13T20:09:00.002+03:00

Е, не, не можеш да живееш в България, ако нямаш чувство за хумор. Поредният спам, който получаваме, е флаери за Еротичен колбас! С подзаглавие: да вкусиш от страстта. В неговите подправки, на салама де, имало екстракт от Дървото на потентността, което в южноамериканската народна медицина се използвало за, цитирам: чай, който повишава сексуалното влечение, тонизира и подобрява сърдечно-съдовите функции. Смятай! Изчислявай и дори калкулирай!

Гениално! Сега привържениците на "Каменица", които така лекомислено се отказаха от пиенето на сини неща (визирам разни сини хапчета тук), на стари години също ще могат да полудуват, при това без рискове за сърцето :))))))))))))))))))))

Жега е. Пенка умря.

2009-06-10T21:26:00.001+03:00

Имаме си ние семейна шега. Когато бил съвсем малък, не по-голям от пети клас, братовчед ми имал да прави преразказ на "По жътва" на Елин Пелин. После леля ми я извикали в училище да й покажат преразказа му, който съдържал точно две изречения: "Жега е. Пенка умря." Кратко, точно и ясно. Какво повече може да се каже за този разказ?

Та понеже и аз следвам този лаконичен начин на изразяване, общо взето нищо не пиша в блога. То е ясно от само себе си, че е жега, а при нас Пенка все още самоотвержено пере - така се казва пералнята.

Само ми е леко меланхолично за това, че лятото се изразява в три месеца, които е твърде вероятно да минат точно както и предишните три, които само отбелязах като дати на написаните новини. Затова, разбира се, аз съм си виновна, не виня никого и не мрънкам. Само отбелязвам. Както отбелязвам датите, защото няма нищо за преразказ.

Игра на държави и асоциации

2009-06-06T16:21:00.001+03:00

Значи, Владо ме вкара в някаква игра, верижна пак. Общо взето трябва да кажа каква е първата дума, която ми хрумва, като чуя Испания. Ами... малко ми е неудобно, понеже не е една дума, а са много, и всичките са нецензурни... и всичките са свързани по някакъв начин с представата за горещ секс (изчервява се).

Но ако трябва да кажа нещо по-смислено, вероятно Испания я асоциирам с някакъв събирателен образ на идеалния мъж - тъмнокос, с гъсти вежди, под които те гледат чифт тъмни и непроницаеми очи, плътни устни, широка усмивка... широки рамене, силни ръце... абе, размечтах се. Като гледам на Ghibli писанията за Скандинавия и любовта й към тамошните имена, и като се имам себе си предвид, започвам да вярвам в предишни животи. Мисля си, че може би най-щастливия ми живот е бил в Испания и сега каквото и автентично за страната нещо да чуя, веднага ми става едно такова топло и приятно, все едно съм у дома си.

И понеже трябва да предизвикам някого... Ами айде да е Крис/DeMoNoLaTrY и... ами какво на нея й хрумва при споменаването на... Италия :)
Всъщност, предизвиквам и Ghibli да напише за Норвегия :)

Джейкъъъъъъъъб

2009-06-03T22:28:00.001+03:00

Нямам търпение да излезе втория филм от поредицата на "Здрач", основно защото там ще участва по-дълго време любимият ми герой от книгата :) Та филмът явно ще е готин, като изключим тази дивотия с върколаците. Не, не и не! Какви са тези кученца от детски филми? Нали трябва да са страховити. Направо ме разсмяха.

Обаче пък някой явно е прекарал безсънни нощи във фитнес залата. Преди просто ужасно много ми допадаше героя, но сега съвсем сигурно мога да кажа - обичам те, Джейкъб. Остави я тази Бела заспалата, като не те иска, само тя губи. Само невежа като нея ще избере мъж, който кара Волво, блях. Това щеше да ми е част от писмото до Стефани Майер - "Скъпа Стефани" - започва то - "Не се съмнявам, че брат ти разбира от коли, но не мога да проумея какъв момент на лудост го е прихванал. Никой уважаващ себе си супер герой тире дъ бед гай тире имам супер сили не би карал Волво. По-добре да се бяхте придържали към типичната американска версия - Мустанг, там поне има повече душа. Второ, скъпа Стефани, на никоя брюнетка не й отива синьото. Факт. Изстрадан факт, понеже аз обичам синьо, но за нещастие съм брюнетка."

Та така, иначе ето го трейлъра:

Най-после кафе машина

2009-05-31T19:07:00.001+03:00

Това май ще е първият пост в този блог, който ще има нещо общо с темата му (тази с чашката кафе и изобщо облика) :) Най-вече за Крис, която искаше сведения за покупката, а накрая се покри и я нямаше в скайп - да знаеш, Крис, дано да си с момче, само тази причина е достатъчно смекчаващо вината обстоятелство.

Ето я покупката, а ти бързай да си идваш в Търново, че да пиеш хубаво кафе :р

На разходка с моето малко братче a.k.a. Жак/Лулу малката индианка/Нуно Гомеш/Цункайчо/Жубий и т.н.

2009-05-29T15:37:00.001+03:00

Финансовата криза дойде съвсем на време - точно преди да застроят и последната поляна, която беше останала в наличност на квартала. Само за протокола, преди това бяха цели три. Разбира се, основно на това се радва Жак и аз реших да документирам тази радост, защото се сетих, че нямам нито една негова снимка навън.

Жежко си е вече, същинско лято, затова и трябваше да действаме по-експедитивно, докато все още зеленото си е зелено, а не е пожълтяло. Пък и докато на Жак не му е станало прекалено горещо, за да се покаже пред обектива:

Е, за щастие и сенки се намират тук-таме, основно защото нас двамата не ни е страх от змии и непоколебимо се врем във всякакви мизерии и храсталаци, останаха предимно мизериите:

Добре де, Жак се вря повече от мен:

Но пък, докато той се занимаваше да търси въображаемите си приятели из храстите (по-вероятно е нещо да му е бръмчало из главата, както се случва често), аз успях да снимам две-три неща, които си заслужаваха:

Мдам, някои си тръгнаха доволни от разходката, а други... е, други си тръгнаха с нежелание и около два литра слюнки, запенени по устата, които после доста трудно се мият. Но какво да се прави, нали все пак това си е моето малко братче, което споделя самотните ми часове и винаги е насреща, когато ми е тъжно, за да може да направи някоя дивотия, която съвсем да ме изкара от равновесие.

За вас репортер-фотограф бе:

No one knows

2009-05-27T09:48:00.005+03:00

*не обръщайте внимание на клипа, няма нищо общо с песента и текста... и да бяха избрали някоя още по-висока от мъжа, че да може съвсем да изглежда като майка му...

Like a ghost that came from an old beginning
you heated up the freezing destiny
but I told myself I had a chance to live a better life by loving someone new

Chorus:
I miss the mind of the wonderful
I let the icy thoughts run through me cold
and no one knows

I keep the pain of a broken soul
wounds that just won't heal and no one knows
not even you!

We had a love, a future - we were honest
but my truth held so many little lies
Can't turn the page, can't rearrange
It's written in the sand and tide is closing in.

Chorus:
I miss the mind of the wonderful
I let the icy thoughts run through me cold
and no one knows

I keep the pain of a broken soul
wounds that just won't heal and no one knows
not even you!

Cold is the night
Cold are my hands
Cold as my heart

Разни разхвърляни неща из главата ми

2009-05-15T11:24:00.007+03:00

Скучно ми е на работа, понеже в момента няма работа, а отдавна не съм писала в блога, така че с две думи...

- Мисля, че предпочитам мъжете на хартия, отколкото истинските. В крайна сметка, на тях едва ли ще им хрумне да си купят въздушна пушка, освен ако сюжетното действие не го изисква, разбира се. Но тогава и аз нямаше да имам нищо против.

- Открих, че съм ужасна снобарка по отношение на книгите и това непременно трябва да се промени.

- Пак всички са ме налазили за услуги и това също трябва да се промени.

- Не ми остава никакво време за самата мен, какво да правя?

- Пак започнах да пиша, само дето май е далеч по-добре да използваш за попиване готовите истории на някой друг, отколкото да се мъчиш толкова време да създадеш свои.

- Батко ми даде преди време един съвет - ако искам да постигна нещо, имам цел, да предприема поне една стъпка към осъществяването и, колкото и незначителна да е тя. Общо взето във връзка с този съвет се появи блога ми за Ф1. И тогава... спортът взе, че умря. Сега трябва да си търся друга цел в живота?

Стефани Майър - "Новолуние" и разни други неща

2009-05-11T21:18:00.001+03:00

Не знам дали има смисъл да пиша пост изобщо, но след като я прочетох...
По-слаба е от първата... очаквано, но пък донякъде историята за върколаците ми хареса, Джейкъб ми стана по-симпатичен от Едуард и такива неща. Иначе започват да ми липсват някакви по-сериозни доводи за тая връзка, лигавите безкрайни обяснения в любов не са достатъчни и доста лазят по нервите.

Това с вампирите в Италия бих го изрязала напълно, изглежда като закърпено и е ужасно неправдоподобно. Не разбирам и защо Бела иска да стане вампир... в смисъл... ако един човек трябва да вземе решение дали да запази душата си, или да запази този, когото обича, би трябвало да се поколебае известно време, не е ли така? Обаче пък от друга страна, ако книгата даваше плътност на образите и разсъждения върху екзистенциални проблеми, нямаше да се чете от една камара полудели тийнейджъри, които искат да знаят само какво още по-шантаво ще се случи после.

За какво я чета аз? Нямам идея, честно. Ама се чувствам все едно съм употребила наркотик и не мога да се спра. Първоначално мислех, че се утъждествявам с Бела - невзрачна, несръчна, тежко детство, не се вписва сред останалите момичета, твърде съвестна и спазваща всякакви обещания. Обаче после тя взе, че се промени и стана доста... хм... типична главна героиня. Но не знам, някак съм се тикнала в тази история и дори и да чета за вампири и върколаци до 1 през нощта, заспивам по-лесно, отколкото ако се отдам на параноите, които иначе ме тормозят вечер.

Третата книга излиза на 18-ти и може би ще изпадна до лудостта да си я купя въпреки цената от почти 22 лв. Евентуално. Много са парите и са изчислени нарочно така, понеже разчитат на популярността и знаят, че ще се продаде. Но пък нямам нищо против да дам повече пари за качествено направена книга, за какви ли не по-големи глупости съм ги давала.

Понякога съм в такива странни периоди, в които имам нужда да потъна в някаква история, а пък тази книга е достатъчно дълга, за да живея в нея повече от ден или два, както по принцип може да стане с филмите и със сериалите в по-добрия вариант.

Стефани Майър- "Здрач"

2009-05-06T18:20:00.001+03:00

Новият хит сред тийнейджърите, нещо като продължение на манията около "Хари Потър". И ако така и не успях да се наканя да прочета какво толкова интересно има в "Хари Потър", то поне тази книга ме заинтригува, понеже улучи болното ми място - вампири. След дълги разсъждения стигнах до извода, че да си имаш вземане-даване с вампир е същото, като да си влюбен. В даден момент така си загубваш ума, че дори и да знаеш, че пред този човек се чувстваш слаб, уязвим, прекалено откровен, пак си готов да свалиш гарда, макар да знаеш, че тази история може да завърши доста фатално за теб. Но ако трябва да съм честна, ако не беше филма, нямаше да се хвана да чета и книгата.

Стига лирически откровения, да си го кажем направо - книгата е любовен роман. Обаче от по-добрите. Особено непохватна, непопулярна тийнейджърка, Бела, отива да живее при баща си в мрачния Форкс, където почти непрекъснато вали. Изведнъж, неочаквано и за нея самата, се оказва в центъра на внимание в малкото градче, където всички се познават. И макар да преброих около четири момчета, които я свалят, тя се спира именно на Едуард Кълън, въпреки че той се държи доста студено с нея още от самото начало. Има някои моменти, които дразнят особено много, някъде в средата, където любовните словоизлеяния идват в повече дори и на мен. Другото, което не ми хареса, беше, че авторката явно разчита прекалено много на похвата "девица в беда", за да събуди действието, което в началото е приятно, но в един момент започна да досажда доста. Човек започва да се чуди как при такава непохватност Бела изобщо е успяла да доживее до абитуриентския си бал. Освен това си мислех, че ако още веднъж прочета колко божествено, прекрасно, перфектно и т.н. е лицето на Едуард, направо ще захвърля книгата. Буквално всеки път, в който тя го поглеждаше, този коментар неизменно следваше думите. И наистина последното мрънкане вече - някой да обясни на Стефани Майър, че хората не скърцат със зъби в будно състояние, дори когато са ядосани. Ама не, сериозно, тези дребни детайли много ме подразниха, защото книгата има потенциал. Как така не се е намерил редактор, който да ги изчисти, не знам. Иначе, евала на Егмонт за твърдата подвързия.

Сюжетът е доста увлекателен, историята приятна и интересна, а всичко се чете на един дъх. Все пак имам странното чувство (напук на всички фенове на книгата), че филмът е по-добър. Там лиготии нямаше, действието беше доста по-бързо и като изключим идиотските спец ефекти, някакси повече ми допадна. В книгата обаче историята с вампирите, техният живот и мисли са много по-пълно предадени, по-правдоподобно (доколкото история за вампири може да е правдоподобна) разказани и въобще, доста неясни от филма неща, ми се изясниха именно в романа.

Не е нещо кой знае какво, но понеже това е лично моя тип хероин, бих прочела и втората част :)

Джейн Остин - "Доводите на разума"

2009-05-02T14:03:00.001+03:00

Бях прочела почти всичко на Джейн Остин, когато гледах "Къщата на езерото", в който главната героиня споменава, че "Доводите на разума" (Persuasion) е любимата й книга, при което реших, че явно си заслужава и непременно трябва да я прочета.

Имам особена слабост към Остин, затова и не знам как да го кажа, но... книгата не ми хареса особено. Разбира се, беше изгълтана за секунди, както и всички нейни останали книги, от които обаче съм на мнение, че само "Гордост и предразсъдъци" си заслужава истински. Това, което липсваше на "Доводите на разума", беше плътността на образите. Елизабет беше духовита, забавна, същевременно влизаше в доста спорове с мистър Дарси, в които спорове личеше чувството й за хумор, проницателността й, острият й ум, характера й. Ан Елиът, главната героиня в "Доводите на разума", прилича повече на Джейн от другата книга - красива, умна, безлична, винаги постъпваща правилно, разсъдлива, помагаща... прекалено идеална, за да е истинска, за Бога! Освен това липсваха, наистина много липсваха диалозите. Героите в романа не са показвани чрез действията и речта си, те са обяснявани. А са и доста едностранчиви.

Навсякъде отбелязват, че книгата е най-духовитата и саркастична от всичките останали. Може би аз не съм усетила тези моменти, но според мен духовитостта и ироничните образи като мистър Бенит, самата Елизабет, лелята Гарднър от "Гордост и предразсъдъци" много липсваха и не ми позволиха да се забавлявам с историята на Ан Елиът, където всичко беше доста по-сериозно и някак монотонно. Липсваха и образи като мистър Колинс и третата сестра Мери.

Това е последната й книга и Джейн Остин я е писала точно преди смъртта си. Вероятно е усещала, че няма много време и е бързала, което си личи. Ако беше имала време, сигурно щеше да доизпипа нещата, но определено бих подредила тази книга до "Ема" - не на същото ниво на "Гордост и предразсъдъци", но едно стъпало по-високо и от всичко друго, което е написала.

P.S. Забравих да добавя цитата, който ми хареса. А ми хареса, защото е нещо, което и аз много пъти съм си мислила:

- Да, ние определено не ви забравяме толкова бързо, колкото вие нас. Това е може би по-скоро наша горчива участ, отколкото наше достойнство. Правим го въпреки желанието си. Стоим вкъщи тихи, изолирани от света и не може да не се отдадем на чувствата си. А вие, мъжете, непрекъснато сте изправени пред изпитания. Имате професия, цел, работа от един или друг характер, и всички тези неща неизбежно ви запращат към въртележката на живота, а разнообразието и вечната ви заетост много скоро притъпяват спомена за някоя жена.

Отсякоха глухарчетата!

2009-04-29T19:48:00.001+03:00

Днес окосиха тревата в градинките и видяха сметката на всичките глухарчета, които така хубаво бяха цъфнали.
Интересно нещо е човекът - мисли си, че подрежда тогава, когато разрушава.

Big girls don't cry

2009-04-27T23:11:00.001+03:00

Do you really want to hurt me?
Do you really want to make me cry?

Защо не мога да си изкарам тези два реда барабар с мелодията от главата вече толкова време? Мамка ми, голяма съм кралица на драмите.

P.S. Не твърдя, че съм умна, нямам никакви претенции за такова нещо. Не твърдя, че съм интересна. И ако в крайна сметка на някого не му пука, защо трябва да ме заговаря на първо място? Загубих хората, с които мога да споделям, в последствие май загубих и съня си.

Рей Бредбъри - "Вино от глухарчета"

2009-04-24T17:58:00.001+03:00

Честно казано, много се разочаровах от тази книга. Очаквах тоооолкова повече от Бребдъри. А всъщност се оказа, че сантиментализмът е все още жив и "Вино от глухарчета" ме върна в онзи омразен момент на първата сесия, когато четях "Изповеди" на Жан-Жак Русо и недоумявах как е възможно мъж да се лигави така. Идеше ми да отида при него (ако беше още жив, разбира се) и да му лепна един шамар зад тила, придружен с репликата: "Я се стегни бе, ти мъж ли си или миш?"

Романът на Бредбъри има хубав замисъл - да те върне в детството, пак в онези носталгични моменти, в които си преоткривал света. Всеки си спомня (вероятно) кога за пръв път е осъзнал, че не е безсмъртен и че все някога и той ще умре. Това си е голям ужас за едно малко дете. Аз например го открих съвсем изненадващо, след като ми обясниха, че дори и да си направиш застраховка живот, пак ще умреш. Това си беше удар под кръста, откъдето и да го погледнеш. Начинът, по който Дъглас откри, че все някой ден и той ще умре, беше при смъртта на прабаба му. Липсваше ми нещо наистина детско, не толкова "възрастни" разсъждения. Нещо като това, дето братовчед ми си мислел, че когато има гръмотевици, Господ търкаля бурета по небето.

Кратки, взаимно несвързани истории, които не грабват, не те увличат да четеш. Разчитат единствено на факта, че всеки пази топли чувства за детството, за да привлекат читателя, но мен нямаше как да ме изкушат, защото това не беше моето детство, не бяха моите спомени, не беше моята носталгия по отминали дни. Беше си лично изживяване на автора, а на мен ми се струваше на моменти, че са просто изрезки от дневник, в който е описвал детството си. И защо, за Бога, възрастната дама трябваше да твърди, че никога не е била млада пред гадните момиченца, които толкова ме издразниха, че ми идеше да ги набия и тях?
Стана ми странно, защото толкова много хора подреждат романа сред един от любимите си. Наистина ми се искаше и аз да съм от тези хора.

The Notebook

2009-04-07T17:09:00.001+03:00

Защо, по дяволите, правят такива филми?
Защо карат хората да вярват, че любовта е такава? Че на 70 години човекът до теб все още ще те обича до толкова, че да казва, че ти си неговият дом. И то не да го казва, защото го е страх да остане сам, понеже няма кой да му напомни да си изпие хапчетата, да го изпере и да му наготви, както по принцип си стоят нещата, а да го казва, защото все още обича. Къде в действителният живот го видяха това?
Искам и аз да го видя, по дяволите.

Откриване на състезателният сезон

2009-03-28T20:36:00.001+02:00

Изведнъж всичко се натрупа в един-единствен уикенд - началото на сезона във Формула 1, състезанието на затворен маршрут в Търново и за капак мача с Ейре. А за още един капак аз хич не съм добре, май се разболявам нещо. Това естествено не ми попречи да кибича три часа на страшен пек, за да гледам квалификациите от въпросното състезание. И този път нищо интересно като коли. Дори имаше едно Порше GT2, което явно беше там само за украса за мое огромно съжаление. Тези двете бяха най-доброто общо взето:

Като лявата е специален поздрав за батко, аз снимах още една такава, обаче да вземат да я паркират точно до едни кофи за боклук... не можах да ги изрежа от кадър и това си е.

Оказва се, че е доста безинтересно да гледаш квалификации, в които не разпознаваш нито един от пилотите, не виждаш времената за обиколка и изобщо не получаваш информация по никакъв начин. Отделно, дето т.нар. "писта" беше превърната в детска площадка и всеки беше решил, че това е най-удачното място да изведе децата за през уикенда и да пийне малко бира, да мушне някое и друго кебапче. Снимането е адски трудна задача, когато си на незавидните 1,60 м от земята и полицаите са оградили всичко на 10 м от самата писта, дори с оптично приближение пак нищо не мога да хвана. Та в крайна сметка се задоволих само със зяпане на вземането на един 180-градусов завой, което също не е малко.

Ето това:

е моят любимец, защото май Ладите са най-атрактивните от цялата работа. Една от тях даже доста успешно се гонеше с БМВ, само че понеже няма как да видя какво стана на другата част от пистата, така и не разбрах кой спечели в крайна сметка.
Мисля, че видях Владимир Илиев (бащата на Митко Илиев, който също е състезател, само че отдавна вече не кара, сега в Търново явно е по изключение). И не само че го видях, ами чак се блъсна в мен.

Снимките станаха, едва когато успях да се промуша зад загражденията. Не е кой знае какво, но понякога дори само шумът от двигателите е способен да ме завлече някъде, макар че ми е зле, няма грам сянка и както винаги съм съвсем сама.

Иначе Формулата си е лудницааааа. Болидите са ужасно грозни, но пък за сметка на това неочаквани лица са напред в класирането. Много се радвам за БраунGP, макар да ненавиждам Хонда. Колкото до Ф1 - старая се впечатленията да ги пиша тук - http://formula1bg.wordpress.com. А пък ще видим колко дълго ще изтрае начинанието ми.

Тери Пратчет - "Малки богове"

2009-03-24T19:16:00.001+02:00

Гледаш едно малко книжле такова, прилично дори на детска книжка, и изобщо не подозираш, че вътре те очаква своеобразна теология, преплетена с идеи на Платон и Ницше. И всичко това изтряскано по най-несериозния начин. Обичам този начин на поднасяне на сериозни теми :)

Още в началото ме грабна цялата тази история с факта, че орлите ядат костенурки, като ги пускат от високо, за да им счупят черупката, при положение, че може много по-лесно да изядат всичко останало, но "Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките." А пък малките проклятия на бога Ом във формата на костенурка са просто безценни:

На половите ти органи да им поникнат криле и да отлетят!
Червата ти да се намотаят около дърво, докато не се покаеш!
Червеите на възмездието да ти изядат черните ноздри!
Зъбите ти да окапят от жега!

И още много подобни все в същия дух, произнесени от безпомощно костенурче... спуках се от смях. А също и на онова място, където Великият Бог Ом обясняваше, че богинята на проституцията е много мъдра, просто е открила свободна пазарна ниша и я е заела. В цялата каша са намесени Инквизицията, древногръцки философи, учени и разбира се прочутата фраза на Галилей "Тя все пак се върти", но под формата на "Костенурката се движи"... не ми стана много ясно защо бяха разменени местата на схващанията - религията настояваше, че земята е кръгла и се върти около слънцето, а учените твърдяха, че земята всъщност е разположена на черупката на една костенурка, която се движи. Вероятно защото и двете тези нямат абсолютно никакво значение за човешкия живот като единица, пък и човешките отношения като цяло.

В целия този устрем на отгръщане на страница след страница, успях да се спра да си извадя само два цитата, но... аз така или иначе не помня цитати :)

Когато си бог, лошото е, че няма на кого да се молиш.

Но колко по-зле е да си бил бог, а сега - призрачно снопче спомени, зареяно насам-натам из пясъците, останали от натрошените камъни на твоите храмове...

Това, което на мен ми направи най-силно впечатление, беше идеята, че всеки може да бъде своеобразен бог, необходим е само един-единствен човек, който да вярва в теб, и тогава наистина си способен на чудеса. На мен ми се е случвало поне веднъж в живота и усещането е наистина магическо :)