Кренвирши + дизайн + манекенки

И аз съм като вас, бе!

2008-02-23T09:06:00.000+01:00

"Стандарт", който всеки ден чета, е изгърмял с мощно заглавие "Наркоманка отнесе пет грамофончета".
Четейки и други елитни столични всекидневници и гледайки новините по телевизията измежду многото ми любими риалити шоута, чудя се, напоследък откога да си велик артист не е достатъчно добро оправдание, за да не ти викат наркоман? Едно време обикновените драскачи подхождаха с малко уважение към хората със зависимости, били те милионери или обитаващи чуждите тавани. Разбирам ги тези неща.

Саморазрушението и големия талант най-често вървят ръка за ръка, защото са отдушник на една и съща психологическа травма!

Лично съм запознат с тази материя. Имам собствен болезнен опит с подобни проблеми, свързани с безмерния си талант. Например още се боря с пристрастеността си към кренвиршите и сушито. Но пък за сметка на това правя могъщи и въздействащи дизайни.

Блясък

2007-11-14T08:55:00.000+01:00

Вчера решихме с жената да се разходим и да пием кафе. Отидохме до Витоша да хапнем в "Романса". Друго си е там - винаги ме кара да се чувствам като истински софиянец. Видях доста известни лица, които иначе засичам по страниците на вестници като "Шок", "Стори" и "Блясък". Безспорно много добри коли се карат от въпросните лица - Аудита, БМВта, Мерцедеси, Же-класи ... Появиха се и някакви полицаи със скъпи коли. Със сигурност говореха за далавери, за какво друго. Аз тези неща ги разбирам, чел съм много неща по вестниците и всичко знам. По принцип не се впечатлявам много от скъпи коли, все пак от доста време (над 2 години) съм в София и съм видял какво ли не. Но в родния ми град чак такива демонстрации и врътки нямаше, а тук всеки ден и навсякъде сякаш плувам в един поток с елита.

Избори 2007

2007-10-30T08:36:00.000+01:00

Чувствам се длъжен да коментирам изборите, като столичанин, макар и отскоро такъв. Не че се срамвуам от миналото си в Долна, но усещам бъдещето пред себе си - на млад и талантлив дизайнер в милионния град. А и нека с изборите там се занимават местните интелектуалци - като баща ми - известен магистрат от Долна. Дълго мислих кого да подкрепя в блога си. Като модерен антикомунист отскоро, логично беше да подкрепя Мартин (виждам че е фешън по другите блогове да го наричаш по малко име, затова го правя и аз). Не го знам много-много какво предлага в програмата си, но обиколих блоговете на старите софианци, хора от които се уча на софийски лайфстайл, и видях че и те го подкрепят, следователно няма да съм аз този дето ще се цепи от колектива, към който така се стреми. Важни са резултатите, не победихМЕ, но виждам че повечето блогери се кефят, следователно трябва да се кефя и аз. Социалистическият медиен терминатор (особено се гордея със сглобката на този израз) не можа да попречи на висшистите и хората с акъл в главата и бъдещи висшисти (като мен) да подкрепят Мартин. Щастлив съм защото за пореден път улових тенденцията и се качих на гребена на вълната на модерността.

Нов български студент ...

2007-09-05T00:13:00.000+02:00

"Капитал" питат дали ще ни пука ако утре няма НБУ. Еми много ясно - кой друг универистет ще ме вземе мен - талантливия дизайнер?

Шегата настрана, но наистина смятам НБУ за най-добрия български университет. Не е вярно че скачам като ужилен когато стане дума за НБУ защото аз уча там. Просто СУ и неговата вехта история са отживелица. Във всяко отношение НБУ го превъзхожда - като започнем с местоположението му и свършим с традициите му. Но може би най-важното е, че е привлякъл талантливи и можещи българи като мен, които да му правят така успешна реклама.

Капитален

2007-09-03T00:02:00.000+02:00

Много ясно че освен от дизайнерлък и блогване, разбирам много и от икономика и политика. Чета вестник "Капитал" защото съм чувал че и елита го чете. Но някакси напоследък не ми се нрави. Изчетох тажседмичния брой за много бързо време. Хареса ми ебавката с блога на Румен Петков защото е по моята специалност - ругаене и плюене на хора. Иначе, това е един доста безинтересен вестник. Почти изцяло липсват жълтеникави новини и клюки за известните хора, които да осмислят живота ми. Как може да имаш някакви там страници К1 и К2 с икономически новини, които са безкрайно безинтересни, а да не пише нищо нито за поп-фолка, нито за Азис, нито за Петя Павлова, за да мога да я подигравам, снабден със свежо инфо. Да не говорим за К3 и там тъпотиите за бизнесетикет - за практичен човек като мен дето си държи боклука в пластмасови торбички на терасата и се разхожда да го извърли едва веднъж седмично, това са ненужни префърцунени глупости. А тия икономическите статии май са важни. Още имам трудности да вникна в повечето от тях, макар вече да съм софианец и перспективен студент. Чета ги по няколко пъти, по възможност на публични места. Ама ... простотия, батко, какво толкова му намират на тоя вестник.

Нарастване

2007-08-25T10:53:00.000+02:00

Успехите ми в областта на дизайна продължават да радват мен и роднините ми (например баща ми - известен магистрат в Долна). За 2006та съм успял да сътворя 254 килограма дизайн (или 65 квадратни метра). За същия период на 2007ма съм постигнал 383 килограма дизайн (или 87 квадратни метра), което си е значителен напредък.

Локални величия

2007-08-18T09:48:00.000+02:00

Чета си "Ауто Билд" и си мисля как присъствам вече и в медиите и то доста сериозно. Чудят ми се хората защо толкова се вълнувам от какво ли не в България - дизайн, музика, политикономия, светски живот. Истината е че колкото повече области покривам, толкова по-голяма е вероятността да блесна и да получа още популярност. Истината, че за изтънчен и софистициран артист като мен не е никак приятно да живея в държава като България, пълна с мизерници и за хора от които не получвавам признание. Ядосвам се, че толкова рядко присъствам в медийното пространство, добре че е този блог. Баща ми - известен магистрат ми даде пари да си купя кола, но понеже съм вече твърд и убеден софианец и не мърдам от София, я е регистрирал в Долна на негово име. И вестниците гръмнаха. Има и два реда за мен. Два реда са си два реда. Но хората са дребнави и завиждат - в тези два реда няма нищо повече за мен и за всичките интересни неща с които се занимавам - дизайна ми, магазина ми за темплейти. Хората в България живеят зле, защото ни управлява още ДС, а никой не слуша мъдри философи като мен. А аз ги разбирам и тези неща, не че има нещо от което да не разбирам и да не мога да изкажа компетентно мнение - в любимите ми вестници "24 часа", "168 часа", "Блясък" има много интересни неща. Мислил съм много пъти дали да не се махна от България, но пък тук вече имам солидна основа на популярост и където и да ида, ще трябва да започвам всичко отначало. Не че няма да съм успешен и там, но усещам че още има какво да ожъна в България на нивата на известността.

Елитен

2007-07-31T09:50:00.000+02:00

Безспорно е, че и аз съм елитен блогър. Още когато живях в родния си град, усещах че културата там не ми стига, имах нужда от нещо по-голямо, нещо столично. Дори съседното Велико Търново беше тясно за размаха ми. Бях в много онлайн общества - инстинктивно маневрирах между интереси и си изграждах име. Държах се добре и дружелюбно с авторитетните юзъри, и майсторски нападах и се подигравах на тези които смятах за слаби или отритнати. Истински хищник! Е, разбира се, правил съм и грешки понякога, и още ме боли ... но хайде, на всеки се случва, дори без Трибестан! Използвах запазена марка от комбинация от палитра интереси, за да изглеждам cool и як навсякъде. С времето се наложи да ги посъкратя и като добър управленец да наблегна само на перспективните такива. Умело скъсвах с потънали кораби като бпм. Разграничих се и от собствените си писания като GayLySpit, и позарязах малко дизайна. Новото ми амплоа е на сериозен, строг, но справедлив блогър, които неумолимо критикува звездите. Засега правя плахи опити да коментирам политика и икономика, както и проблемите на обществото, но съм убеден, че ще схвана тънкостите и там също ще ме уважават в крайна сметка. И съм сигурен че един ден ще успея да стана сензационен!

Авторска статия

2007-07-14T08:57:00.000+02:00

Позволявам си да копирам тук текста от изключително успешната си публикация във вестник "Долнооряховски подем":

ДИЗАЙН И ИЗВЕСТНОСТ
от Милен Сливев*,
Юли 2007, Долна Оряховица

Встъпление

Принципно, дизайнът е нещо мощно. Всъщност основната полза от дизайна е способността му да ни прави известни. Някои казват, че трябва да бъде функционален. Напълно погрешно, чикас. Големите имена затъват, те са изчезваща брънка от стария добре познат свят. Идва моментът на нас, новото поколение, които сме многофунционални и мислим. Целта на дизайнера е да стане звезда, а това се постига с все по-шарен дизайн.

Видовете

Дизайнът може да бъде голям и малък, цветен и черно-бял, временен и вечен. Само поглеждайки видовете, ти става ясно, че възможностите са неограничени.

Връзката

Талантите като мен имат какво да кажат на света. Осъществяваме качествена спойка и се стремим да станем новата медиа. Често се случва един дизайнер да се тормози "Къде да използвам тази идея" или "Да използвам ли повече от един път тези яки чертички". Това е нормално. Дизайнът може да се мери и на метър и на килограм. Много по-добре е все пак да дизайнстваш на топло отколкото да караш трактора на село. Критиците са основен проблем. Но те са с остарели представи - не разбират и грам от това да се чешеш по корема с една ръка, а с друга да цъкаш с мишката и да твориш красота. Новите майстори сме малки импулси по плетеница от талант. Дизайнът позволява на обикновените хора да придобият име и да имат много почитатели. Нито един дизайнер не трябва да се притеснява от тъпите критици и това което му казват, а усилено да следва целта си: звездното величие.

* Авторът живее и работи в столицата София, почти в идеалния център

Размисли и страсти

2007-06-15T15:00:00.000+02:00

Мишо Шамара е известен човек, но вече успешно го конкурирам по популярност. И той и аз, две звезди, се сблъскваме със сходни проблеми в живота си на знаменитости. От години усилено изграждам образа си в интернет: в bpm форумите бях дълго време и още там започнах тънко да загатвам за мощния си умствен потенциал. Стартирах и се опитах да популяризирам собствен проект GayLySpit, следващата логична стъпка, като идеята му беше да показва недъзите на хората такива каквито ги виждам аз от така високата си и ерудирана позиция. Понеже отделям много време за висене в нета и четене на клюкарска преса, сигурен бях че ще имам материал поне за десетилетия. Но очевидно обществото още не бе готово за това. Отново се върнах към корените, опитвам се сега да се внедря в българската блогосфера, защото както знаят всички, обичам да съм мерудията на всяка манджа. Освен това смятам, че винаги ще имам какво да кажа като дизайнер, музикант, философ, психолог, и изобщо една мултидименсионално скроена личност. Тъжното е, че нямат край хората, които не ме харесват, и идват тук да изказват негативното си мнение за мен. Аз влагам толкова труд в блога си. Консултирам се винаги с много речници и използвам възможно най-сложните и начетени думи. А тези нещастници да се навъртат така и настоятелно да демонстират малодушието си. Това е нещо, което е отвъд прага ми на разбиране: как е възможно да съществуват индивиди слепи за моята мъдрост и талант. Сякаш тази цивилизация като цяло още не достатъчно зряла за мен ...

The King

2007-05-28T14:27:00.000+02:00

Бях ръкоположен и коронясан за Цар на Дизайна и Принц на Флаша. А преди две седмици бях обявен за Светски Рицар, от списание "Блясък" благодарение на активното ни сътрудничество, и мислех че съм достигнал връх в кариерата си. Очевидно това е било само началото! На тайната церемония по коронясването ми присъстваха високопоставени масони, обикновени долнооряховски криминални босове, и много софийски знаменитости, като kukundr3l, onazie, gazeaux, kelemenko. Последва шумен банкет, който много плавно премина (сякаш аз съм правил транзишъна!) в оргия с манекенки. Първото, което смятам да направя като принц, е да си наема момче за бой.

The new beginning

2007-04-29T08:00:00.000+02:00

Обичам миризмата на павета рано сутрин! Кара ме да се чувствам пълноправен софиянец. Когато бях малък и мечтаех да ида в София и да видя Халите и НДК, помня колко много пъти съм сънувал тези павета. Когато пристигнах тук си казах че няма в никакъв случай да живея в квартал със селски асфалтирани улици. Като тези в Долна. В момента мога да си позволя да пребивавам почти на пъпа на столицата, съседи са ми редица известни личности. Спомням си първата вечер когато се нанесох. Толкова бях превъзбуден и щастлив, че мечтата ми се е сбъднала, че не можах да заспя дълго време. Накрая, към 3 часа през нощта, излезнах на улицата, и хубаво се овъргалях като куче на паветата. Да се покрия с цивилизован софийски прах, беше, един вид, кръщенето ми на "столичанин". Казах си "Никога повече на асфалт", и заспах доволен. След това започнах да се адаптирам към големия град - заех се с обикаляне на заведенията, купих си кола и започнах да я паркирам на тротоара, както подобава на истински софиянец, останалото е история, която не след дълго може да бъде и филмирана ..
Радвам се, че има хора като мен, които да преследват и сбъдват мечтите си. Това е важно за останалите, които ни следват и ни взимат за пример!

Милен Сливев,
София, 29 Април, 2007 г.

Петя Павлова < Милен Сливев за всяко x!

2007-03-29T14:04:00.000+02:00

Продължавам да се нервирам от българските псевдо-звезди. Петя Павлова ми е поредния дразнител. Нито е толкова талантлива колкото мен нито толкова готина, не разбирам защо е всичкия шум около нея. Очевидно се опитва да се прави на алтернатива на чалгата. Аз против чалгата нямам нищо против - пеят добре и изглеждат добре. От дизайнерска гледна точка пък са супер - аз много разбирам от тези неща. Павлова обаче има много още да се учи докато стане мегазвезда и любимка на Славата, каквито са любимите ми попфолкерки (ей ама как го казах, не мога да спра да се кефя ан себе си). Но от достоверни източници (основно от суперавторитетното списание "Блясък") знам, че тя всъщност е на 50 години. Знам и Антибиотика и Руши какви парчета са си напазарували да им напишат. А освен това едно време дядо ми и дядото на Графа са се срещнали случайно на някакъв пазар за зарзават. Но да не задълбавам. Според мен концептуалният продукт, който изгражда Петя, не нито достатъчно добре изпипан, нито софистицирано изваян. Остро се усеща отчайващата липса на завършеност, както и прекомерното лутане в множество различни арт-посоки. Прекрасната и външност не може да компенсира пропуските - поне на мен не ми минават тия защото такива като нея съм имал с десетки! На тяхно място бих се доверил на доказан мултипрофесионалист като самия Милен Сливев химселф, който с едно магическо погалване на косматия си корем изпада в специфично медитативно-дизайнерско състояние, (в което висши сили му говорят с пиксели, криви и винаги задължително с шрифт Хелветика), което му помага веднага да напипа правилната и най-подходяща визия от хиляди възможни, за конкретния проект или пърформанс!

5 неща които не знаете за мен.

2007-02-28T00:04:00.000+01:00

Бях предизвикан от stnle, и ще отговоря подобаващо:

1. Правих секс за пръв път на 9 годишна възраст - със едно списание "Плейбой".

2. Градската тоалетна в Горна е по мой ДИЗАЙН.

3. В казармата се сближих много с група роми, научиха ме на ромската версия на Шише
оттогава никога не съм имал запек.

4. Имал съм често еротични фантазии относно g3l.

5. В Австрия българска общност ми е искала автограф - скараха се дали съм Кондьо или Тони Стораро.

Предавам щафетата на Йейенко, Петър Стоянов, и Ивайло Калфин. Колеги, включете се! Споделете пет неща които повечето хора не знаят за вас!

Извинявам се на милиардите си фенове, но напоследък съм твърде зает с изработване на стратегия за противопоставяне на путиновата мафия. Цяла Европа разчита на мен!

Банго Милен

2007-01-15T10:56:00.000+01:00

Слуховете за изчезването ми от звездния небосклон са твърде преувеличени. Почти едномесечното ми изчезване се дължи на сериозни служебни ангажименти, на които се отдадох напълно, както подобава на истински професионалист! В началото на декември отново ходих в Австрия (вече не ги броя ...), за да участвам в курсове по Гейм Анимация и Флаш (ГАФ) и Висша Ъндърграунд Йога (ВЪЙ). Там успях да ошлайфам и настроя още по-фино способностите си на супер дизайнер и на духовно извисен гражданин и да прескоча още няколко граници във философията и битието. След края им ми направиха интересно предложение - да работя като ВИП Дядо Коледа. Това ме поласка неимоверно, защото бях очарован че и в малка страна като Австрия са чували за мен. Щастлив съм, че ще мога да включа в безкрайното си CV и това, и да се затвърдя за пореден път като изтънчен артист и креативен ентъртейнър. Беше ми зачислен и специален Фургон на Звездата, с гримьорна, кухня и всички екстри, който да украся както си поискам. Прилагам снимка на амплоато ми. Реших, че точно тази червена шапчица ще привнесе щипка усещане за артист в твърде шаблонизирания образ на добрия старец. Посетих много Коледи и Нови Години, последно бях на циганската, наречена Банго Васил. На нея се почувствах най-топло и човешки. Освен това ме споходиха интересни размисли за чалгата. Очевидно е че голяма част от българите я слушат. Останалите не я слушат, единствено за да се правят на интересни. След като не можах да стана известен с моята музика (това че поради други способности ме знаят от Ванкувър до Владивосток, е отделен въпрос) сред недораслото за нея население, то и разните му измислени БГ Поп артисти не заслужават това. Според мен чалгата трябва да се върти по всички национални телевизии и целокупното население да я слуша задължително и без изключение. Единственият който може да слуша друго, трябва да съм аз. Защото съм непостижим. Пожелавам ви успешна нова година. Дано успеете да постигнете поне една стотна от това което постигнах аз!

The Slim Shady

2006-12-08T12:40:00.000+01:00

Напоследък ме обиждат на килограми. Казват че не съм имал моралното право да казвам кой е грозен и кой не след като аз самият съм бил дебел. Това е колкото невярно толкова и смешно. Освен титаничен дизайнер, аз съм и електронен ъндърграунд трубадур. Имам музикални композиции, станали любими на милиони. Както и да го погледнем, аз съм едно изключително рядко талантливо и всеотдайно момче. Но като оставих всичко това настрана за момент, несъмнено съм щедро надарен и за манекен. Прилагам снимка, на която ще проличи този пореден аспект от мноята многопрофилност. Нарочно съм замъглил перфектните пропорции на лицето си, за да наблегна на останалите извивки. Печелил съм редица специализирани конкурси за красота - от регионалните Мистър Търбух, та до националния Мистър Шкембе България. Имам дори бронзов медал от международния Мистър Тумбак Вселена. Изпревариха ме само някакви сумисти-позьори. Толкова много съм влюбен в коремчето си, че дори го използвах в някои от интернационално признатите ми темплейти. Вярвам, че това е символ, излъчващ изключително позитивна енергия, която цери и облагородява, и приемам хулите на недоброжелателите ми като поредната форма на мазната завист която ги тресе. Винаги съм казвал, че който не ме харесва, няма вкус.

in Me I trust

2006-11-30T07:45:00.000+01:00

Доста имейли получавам напоследък, в които хора ми казват, че в лицето съм "приличал на брус", приех го за комплимент, и реших да си сменя nick-а тук. И все пак въпреки неспирно растящия ми рейтинг, някои хора напоследък не ме взимат насериозно и не мога да си обясня защо. Нима не съм дал предостатъчно на обществото - и с мъжествената си креативност, и с проповедите от виртуалния ми амвон относно наболелите проблеми на съвременните хора? Нима не се трудя достатъчно и нощем като Батман - обикалям и боря пошлостта, заедно с Жената-Путка, а в свободното си време я чукам, така както никой никога не е чукал друг в човешката история ... Нима не стоя аз и зад Космическата Сливалка, която НАСА така нагло ми открадна и прекръсти на Совалка? Нима някой ще отрече значението на Сливософията - течение във Философията, което създадох, и което се радва на нарастващ брой последователи - все от средите на сачистите и микнеймърнистите?

Колко лесно се забравя, че все пак съм знаменитост. В моя чест бе издадена лимитирана специална версия на Мортал Комбат 3, в която наред с Fatality и Babality има и Mikcnamity: прецизно анимирана моя версия се спуска от извисеността на разума си и започва да говори на жертвата толкова високоинтелектуално и надъхано, че умът и не издържа и блокира.

Този блог не е това което е. Постиженията си които описвам тук, са минимална част от дейностите които извършвам в публичното пространство, и във всемира изобщо. Нарочно скривам много от тях, за да не повлияе това върху работата ми над добруването на човечеството. Аз съм един себераздаващ се егоист. Създаден съм за велики дела, но не са ми чужди и чисто човешките удоволствия в живота - наред с качествения дизайн, в който вярвам безрезервно, обичам и паричките, и женичките (всичките!) . По този начин успявам да съм близо до тънките струни, с които вибрират народите, и никога да не губя естествената връзка с тях ...

Ако любовта все пак не успее да спаси света, запомнете: Милен Сливев ще го направи!

Slivev goes to Hollywood

2006-11-22T07:58:00.000+01:00

Спряха да ми изпращат в пощенската кутия вече споменатите издължени предмети от дърво. Малко съм разочарован, защото вече по един или друг начин свикнах с тях. Но това няма значение, защото вече съм вдъхновен достатъчно за новите си идеи. Бях помолен да направя проект за редизайн на Пирамидите в Египет. Съгласих се с удоволствие, представяйки си как внушително ще изглежда после това в Портфолиото ми, което и без това е дълго много километри. А и винаги съм се дразнил от скучната и безкрайно омръзнала визия на тези прехвалени забележителности - как за толкова хиляди години на никой не му хрумна да ги освежи поне малко? Добре, че съм аз - чрез творенията и напредничавостта си изкусно и майсторски да насочвам човечеството в бъдещето.

Иначе напоследък имам ужасно много ангажименти. Дори започнах да проучвам пазара за търсенето на услугите на една млада професия, създадена от мен: "професионален спитър" - реших да вземам хиляда ойро за оплют човек. Може би другата седмица ще започна да пиша и мемоарите си - смятам към житието да добавя и луксозна двуцветна притурка - албум, съдържащ пълното ми портфолио. Обичан и мразен, болезнено стоящ на границата между противоположните мнения на милиони хора за личността ми, реших да изкарам наяве цялата истина за себе си, без дори капчица от присъщата си скромност, с която пиша тук, и съзнателно скривам огромна част от постиженията си. Не че съм очаквал друго, но няма и дни след като споделих тези си намерения сред приятели в арт- и интелектуалните среди, и веднага получих предложение за биографичен филм. Предложението дойде не от кого да е, а от самия Саша Коен - спорно е кой е по-голямата знаменитост - той или аз, но все пак останах твърде поласкан. Сподели, че ме боготвори, и обмисля да прекръсти героя си от Али Джи на Сливи Джи. Предложи ми филма да се казва "Borat II: Cultural Learnings of Sofia for Make Benefit Glorious People of Dolna Oriahovitsa". Заглавието кефи, но аз измислих нещо доста по-близко до родната ни действителност - "Флашмайсторът". Историята е близка до тази на легендарните филми "Башмайсторът", и смятам че така ще възродя една славна традиция в българското кино и ще я покажа пред света, перфектно облечена в лъскава нова визия.

Tazi terapia

2006-11-16T15:22:00.000+01:00

Наскоро, нещо преломно се случи в живота ми, докато кротко си летях над Готъм Сити, развявайки гордо черното ми наметало "Армани" (Дреха за шампиони. Плоско и еднотипно. Просто перфектно. Аз съм мит!) и си отварях очите на четири за жертви на вилнеещи псевдо-звезди, или на кофти арт и дизайн, които да слезна и спася. Както обикновено, хората ме сочеха с пръст и ми се радваха. (В тази връзка, обмислям дали да не съдя БТК за рекламната им кампания - сто на сто са направили Супер Любо именно по мой образ и подобие.) След 4-5 кръгчета летене над града, обаче, не забелязах никого за спасяване. Това от една страна беше перфектно, явно спитърската работа на живота ми даваше отлични резултати. За съжаление, вместо да остана доволен от себе си, и от новия стил на живот, който съм наложил, изведнъж се почувствах адски ненужен и непотребен. Вярно е, че съм си свършил работата на 1000 %, и милиони хора ми благодарят за това, че съм им отворил очите за Истинското, но това не ми попречи да си задам въпроса "А сега накъде?", т.е. какъв нов връх да покоря, след като аз вече съм на Върха, и над мен е само Космоса ... Депресирах се много. След като кацнах обратно на Цитаделата си в елитен столичен квартал, се напих яко с марково уиски. После излизах, чуках макененки, прибрах се, пак се напих, пак излизах, пак манекенки ... и така две седмици. Бях на ръба на полудяването, когато се чух с tazie по телефона. Беше много щастлива, тъкмо се бяха върнали с g3l от парка, където бяха правили поредна фотосесия на шумата. След като разбра за проблемите ми, сподели, че е нормално висшите интелекти да се чувстваме отегчени от време на време, и да имаме нужда от ново нестандартно развлечение. Тя ми препоръча краденето на разни неща оттук-оттам. Каза, че е започнала с обикновена шнола, а сега е твърде напред и оглежда няколко добри идеи, които да гепи. Обещах и да опитам тази нова терапия. След като затворих, се замислих, че в известен смисъл това вече съм го пробвал. Почти винаги когато минавам покрай плод-зеленчук, си гепвам я ябълка, я круша, но това го правя единствено за да поддържам формата си на тарикат, и не смятам че се брои в случая. И така, чудех се откъде да започна, докато си седях на огромния балкон на апартамента ми. Изведнъж видях как съседът миотдолу се прибира отнякъде и носи кутия с wi-fi рутер. Усмихнах се в познатия ситроенен стил и си представих колко уязвим ще е в първите няколко дни леймъра му с леймър. Дебненето даде резултат - не си беше сложил парола, и сега, когато си пожелая, ползвам неговия нет със свръхмодерния си лаптоп, който ми дадоха австрийците. Това ми даде известно удовлетворение, че съм постигнал нещо ново, но не можах да се спра дотук. Прекарах си и кабел до близкия високоволтов електропровод, и вследствие на това, сега и за ток не плащам. В момента проектирам система от фини маркучи, които да ми носят вода от тръбите на съседите, но трябва да направя още някои изчисления, преди да я пусна в експлоатация. Важното е, че отново си върнах удоволствието от живота, вследствие на добре измислените и хитроумно изпълнени приспособления и пинизи, на които съм цар.

Celebrity Super Star

2006-11-13T07:59:00.000+01:00

Булгаристан, казват, бил ненормално място за живеене. Почти бих се съгласил, но вече има малко местенца, където се живее приятно, своеобразни оазиси в морето от простотия и фалш. Признаците на нормализация за всяка държава започват с отношението на гражданите и към звездните личности и заслужилите таланти. Моя милост, спадаща и към двете категории, се почувства така приятно, когато след като си бях загубил ключовете за една от колите ми, добри люде ги намерили, познали на кого принадлежат по инкрустираните ми платинени инициали на тях, и бидейки огромни мои почитатели, веднага дотърчали да ми ги върнат. Дори в стремежа си да ме впечатлят, очевидно отлично познаващи вкусовете ми, специално наели три стриптизьорки в австрийски национални носии, които да ми ги връчат. Супер европейско ми стана. Дори аз, който съм ходил из Австрия и изобщо съм изходил бая свят, бях трогнат от подобно отношение у дома.

А преди няколко месеца, возейки се в тролея с цел един от експериментите ми, намерих една лъскавичка Нокиа. Мислех да я прибарам в джоба и да я шитна за стотина лева на един френд, който само се оплаква че все не можел да събере пари за технологични играчки. Почнах да и ръчкам менюто, а тя взе че звънна. Едно момче наоколо си я позна и, нямаше как - изръсих "Ей таман търсех в контактите някакво Home или подобно!" и се ухилих със знаменитата си триъгълна тарикатска усмивка, която в комплект с изящния ми стреловиден нос формира запазената ми марка на обърната надолу емблема на Ситроен ... Той се трогна много и изръси "Добре че сте вие, известните, да ни покажете как да се държим като хора!". Хората от тролейбуса започнаха да се обръщат, почти всички ме познаха, и започнаха да ме молят за автографи. Някои ме похвалиха за дизайните ми, един чичко каза, че ползва мой темплейт, а две баби ми казаха "Браво" за статията ми "Как ще се оправи София". Стана ми доволно и пак направих "обърнатия Ситроен". Е, имаше и някакъв селяк, който нещо се беше объркал и каза, че харесвал дуетите ми с Лия, но преди тълпата да тръгне да го линчува, аз кротко и наставнически му обясних кой съм и кой не съм и следващия път да внимава повече. А сладката приятелка на пича с Нокиата доста се трогна от жеста ми с жиесема, хвърли ми един изгарящ поглед през клепки и каза че е готова да ми направи една свирка там на място за да се отблагодари. Дори започна да ми разкопчава панталона. Аз погледнах ужким неловко към гаджето и, който обаче каза "Няма проблем! Ти все пак си звезда!" Тогава я помолих да спре, с думите, че обикновено само една жена не ми стига, а и веднъж включена в такова тясно помещение като тролея, сексмашината "Сливев" може да нанесе твърде много материални щети, а твърде възможно и рани на близкостоящите пасажери. Тя унило се съгласи и склони на специален автограф. А на мен ми остана готиното чувство, че съм известен и познат къде ли не, и хората ме обичат.

Кол-ебания

2006-11-07T11:47:00.000+01:00

Струва ми се, че някой ме мрази и иска да ми направи нещо лошо. На два пъти получавам в пощенската си кутия издължени предмети от дърво с гравирани неразбираеми йероглифи на тях. Което е необяснимо за личност като мен, свикнала да се къпе в народната любов и обич, а от време на време и във ваната с мляко на Митю Пищова. Не че не е възможно теоретично да имам врагове. Да, вярно е че неведнъж съм посочвал недостатъците на доста индивиди - разни псевдо-творци и лъже-дизайнери, далеч от моите вселенски умения, или пък обиковени хорица с недъзи и дефекти, така рязко контрастиращи на аполонската ми класическа красота. Да не говорим за няколкото грозновати путки, които не бих ебал никога, просто защото не се задоволявам с нищо по-малко от манекенка! Но винаги съм отправял гореспоменатите критики не открито и в очите, а по разни форуми и блогове, както подобава на истински аристократ! И съм го правил за тяхно добро, защото преди всички други титли и постижения, все пак съм един велик хуманист - дори през вечер (все пак не се къпя всяка вечер като простолюдието) си мия косата с хума - полезно е. Разбира се, не очаквам геният ми да бъде разбран масово в близките два-три века, но все пак понякога дори аз имам нужда да знам, че съм на прав път. Признак на липса на мислене е човек да не се съгласява с философията ми, признак на луксозна бездарност е да бъда критикуван. А днес изпих кренвиршовата си енергийна напитка по тайна рецепта, и в момента усещам натрупана критична маса от нови идеи - след плана ми как да се оправи София, имам някои идеи как да се постигне мир в Близкия изток. Наскоро смятам да пусна есе със заглавие "Накъде след петролната ера", в което да дам конкретни насоки за разработка на въздушен и на антигравитационен двигател. А догодина имам намерение и да издам десеттомна енциклопедия "Препоръки към НАСА за колонизация на Космоса". Искам твърде скромна отплата за всичко това: нека първата база на Марс да се нарича "Slivev One", а първото постоянно поселище - "Sliville" ...

Муад'Диб

2006-10-16T10:13:00.000+02:00

Обожавам положението си в обществото и твърдо подкрепям класовото разделение. Всяка жаба да си знае гьола. В аристократичните среди напоследък е модерно да имаш колкото се може повече слуги. Корпорацията на баща ми нае няколко десетки цигани, които да вършат разнообразни дейности в многото ни имения. От прехвърляне на ВЪГЛИЩА С ПЕПЕЛАК до носене на инкрустираната ми със злато и скъпоценни камъни носилка. И ето - навън мангалите се трепят, докато аз си седя вкъщи на току-що изпрани дантелени покривки и копринени възглавнички, пия оригинално кафе и хапвам торта от "Романса", и се занимавам с толкова висша интелектуална дейност, че техните интелекти надали ще са в състояние някога да схванат нещо от нея. Постоянно се вдъхновявам от себе си и прозорливите изводи за живота, които правя. Кой за каквото е учил. Не може тези, които сме завършили казарма и караме второ висше в един елитен столичен университет, да се принизяваме до циганите, които едва ли имат изкаран и осми клас. Те тава е то демокрацията! Не е ли емоция!

Австрийски истории

2006-10-06T13:04:00.000+02:00

Леко се разочаровах от работата ми с австрийците. Това което по принцип правя за тях, е да разпечатвам обучаващи manual-и за пилотиране на пътнически самолети. Имам достъп до множество детайлни чертежи, скици и въобще подробна техническа информация. Преди няколко дена хвърлих небрежно по едно око на някои от тях, когато изключително многостранно развитият ми ум прещрака и веднага включи интуитивно на творческия режим "Супер-Сливев". Докато ги разглеждах, открих няколко начина за огромни подобрения на самолетите Еърбъс, като например увеличение на максималната им скорост между 3 и 4 пъти, единствено и само на база на веща и фина настройка на съществуващите компоненти в тях. Естествено, зарадван до уши изтичах при шефа и му казах че можем да предложим на производителя качествен скок в производителността на машините им, и да ги одрусаме с маса кинти. Той обаче никак не бе ентусиазиран, каза че разходите по тези модификации, както и по квалифицирането до моето ниво на техническа компетенция на работниците които ще ги извършват, ще са колосални, и всичко това може да доведе до икономическа криза в световен мащаб. Посъветва ме да си гледам "драскането" и да не си пъхам носа в области на познание които не разбирам. Понечих да му противореча, че неясни области на познанието просто не съществуват за мен, но си замълчах, защото през целия си живот съм свикнал да се държа скромно, да седя на последния чин, и да не нахалствам дори когато съм 110 % убеден, че съм 120% прав. Отново се затвърди в мен подозрението в съществуването на световни конспиративни сили, целящи да запазят статуквото на света в този му вид, и всячески пречещи и спъващи усилията на иновативни и креативни творци с визия, като мен.

mikc brother

2006-09-25T08:50:00.000+02:00

С добрия ми приятел гъзу (gazeaux) с огромно задоволство започнахме да следим третия сезон на шоуто, което ... си заслужава да се следи. По принцип мисля, че Биг брадъра е за цигани, копанари и селяни, но аз смятам за свое задължение да го гледам редовно, за да изследвам тенденциите в обществото, които намират отражение там. Този път има много повече гейове и идиоти. Имало две тайни които щели да обърнат шоуто с главата надолу!!! Нямам търпение да стана свидетел на всичко това - направо си удрям гъза в тавана от кеф, предчувствайки удоволствието!! Май ще си взема отпуск, и ще изключа телефона си за да не ми досаждат многото ми жени, за да мога най-пълно да се насладя на продукцията.

Иначе съм щастлив, че този път са послушали много от съветите Ми. За съжаление до този момент никой не ми се е обадил да ми благодари или плати, но аз и без това съм високо ценен и добре платен професионалист в много други сфери. И за мен просто е чест да съм коректив на любимото ми предаване, макар и безплатен. Ще продължавам с обществено полезната си дейност без да искам отплата. Не желая да си променям поведението, само за да ми донесе това-онова - това е форма на насилие и изморява. Медийната психоза ни тласка да търсим начини всячески да ставаме "звезди" и това е модерната форма на робство. Аз лично звездния статус съм го постигнал отдавна и сега смятам да се отдам на интелектуална благотворителност.

Неразбран

2006-09-13T14:07:00.000+02:00

Носят се слухове, че съм се бил изтъркал. Че вече не мога да предложа на милионната си аудитория нещо ново, било то мои лични мисли и разсъждения, или пък нови клипчета от youtube.com. Не смятам че това е нещо непременно лошо изглеждащо отстрани, предвид невероятните върхове на познание които съм достигнал във всички области. И докато аз се опитвам да надскоча шампионските си постижения, конкуренцията злобее и адски ми завижда за творческата зрелост. Казват, че съм говорел твърде често за дизайн, кренвирши и жени. Мисля, че всеки човек, пък бил той дори звиздъ като мен, има нужда от някаква здрава постоянна опора, или вид стожер, които да му дават усещане за стабилност и непреходност в динамичното време, в което живеем. Светът отива на зле, защото тълпите отказват да слушат мъдрите съвети на изпреварили времето си люде като мен. Исторически доказано е, че най-грандиозните постижения на човечеството са постигнати от колективи от по най-много 2-3 души, или пък от един-единствен, както е в моя случай. Не съм виновен, че в интелектуалното развитие прескачам за дни нива, които на другите отнемат месеци и години. Не мога да бъда обвиняван и когато сменям средата на посланията си и започна да ги предавам в ново, по-висше измерение, а останалите, които нямат моите талант, опит и background, не са в състояние да дори да открехнат вратата към този прекрасен нов свят и да следват там идеите и интелекта ми. Не пиша този текст като оправдание пред когото и да било, просто ми омръзна задръстени и нискоинтелектуални хора да ми се месят и да обсъждат делата ми.