Fenia in full leaf....

Какъв съм аз?

2009-04-29T12:44:00.003+03:00

Не мога да се въздържа и да не споделя последното, на което се смях:

Вървя си по улицата, а срещу мен – две деца (видима възраст - не повече от 8 години), помъкнали огромните (за тях) училищни раници на гърба и бързащи (най-вероятно) към дома си.

Та, вървя си замислена и малко смръщена, че денят ми никак не бе усмихнат и хоооп, долавям репликата на момиченцето:

-Виж какво, аз не съм човекът, който бях!

А момченцето със загрижен вид:

-Да, разбирам те напълно, но не е ли възможно все пак...

Продължението се стопи нейде в неистовия смях, в който избухнах. Ако не бях видяла кой е насреща ми и ако тембърът не бе така невинно детски, щях да се закълна, че чувам обясненията на двойка пред раздяла.

Та... дали има човек, който да не се е променил?:)

Пет по пет.... 105

2009-02-18T23:24:00.005+02:00

[21:43:50] Х каза: не, аз сериозно
[21:43:58] Х каза: вече нишо не чета и за никого нищо не знам
[21:44:09] Х каза: всъщност, лъжа, това е от много време насам
[21:44:23] Х каза: просто ми се чете нещо, дето ти го казваш и по начина по който ти го казваш

Странно, аз си мислех, че никой не ме чете, а видиш ли, имало някой, за когото съм имала значение и който не се е отказал, след тези почти 2 години мълчание, да ме чете!

Гъделичка, да;) Истината е, че има хора, които въпреки разстоянията, въпреки обратите в живота си, си остават същите ...или може би ти си оставаш същия за тях...

[21:41:36] Х каза: направи ми един сбит преразказ на последния месец :)))) да почета малко, защото нито ти (нито и аз) пишем в блоговете вече

Ех, какво разкажа?! Някак си времето (не мога да го нарека живота) минава покрай мен. Посрещнах Новата година в Швейцария със Златева. Да, бе приятно, като всяко едно прекарване с приятел, но нищо повече. Не карам ски и близостта ни до известен швейцарски курорт (Андермат) не ми донесе някакво особено чувство. Опитвах се да бъда весела и щастлива, но истината е, че това ми костваше доста усилия. Имах / имам доста терзания, които не ми дават мира. На практика, от Коледа до момента, всяка заран се събуждам към 5:00 ч и не мога да заспя Знам, че е някакъв “кофти” период, че ще го преодолея, но се тормозя:(

Не знам дали споделих, но пак съм студентка – този път Финанси. Да, все още не съм се дипломирала от Управлението на туризма, но това не ми попречи да потърся нещо ново!

И така, приключи ми сесията и резултата е 5:0 за мен. Съвсем “случайно” се оказа, че новият семестър е започнал преди два дена и... аз изтървам тези 2 дена:(

Освен финансите, другото ново при мен е курса по готварство. Случайно, от Сервантес ме информираха, че започват готварски курсове. Истината е, че аз отдавна търся такива курсове. Не знам дали от дядо и баба (лека им пръст, и двамата бяха майстор - готвачи!) ми е останало, но у мен има някакво неистово желание за готвене, което към момента се изразява (поради липсата на някого, за когото да се готви) в закупуване и мъкнене на всевъзможни готварски книги от различни краища на света, както и на всякакви посуда, тави, форми и т.н. Та, предложението на Сервантес да ме запознае с испанската кухня ми дойде добре дошло. Грабна ме и фактът, че бе само 5 пъти (5 седмици) и съвпадна със свободното ми време от лекции (ваканцията между двата семестъра). Оказа се доста забавно – разбрах какво е Тортиля, Гаспачо, а утре се надявам да разбера какво е и Паеля-та;) Истински съжалявам, че няма да мога да го продължа (започвам втори семестър)! Хосе е пич и макар, че малко се разбираме с него, ще ми липсва:(

Решила съм да започна да водя “готварски” блог – zlobarka.blogspot.com - проба - грешка, но не съм убедена, че и там ще има кой знае какво да напиша, но... ще видим:)

Разбира се, освен готварския курс, посещавам и поредното ниво по испански и... не съм доволна от несериозността си, но твърдата убеденост, че ще се променя в близко бъдеще ме крепи!

Нещо позитивно от последните дни е посещението ми на х. Седемте рилски езера с Адвенчърите. Да, за втора година “влача” офиса с тях (е само тез, дет’ са пожелали де) и не съжалявам. Да, изпуснах 1 път испански, но пък още 2 дни се учих да карам ски и обогатих познанието за самата себе си, изпитвайки волята и издръжливостта си (уви, нямам кой знае с какво да се похваля!). Ще ми се да имах възможност да прекарвам с тях всеки уикенд, но уви... невъзможно е – няма време:(

креда, майко, креда...

2009-02-02T21:04:00.002+02:00

Ще ми се да знам кога Държавата абдикира от задължението си да се грижи за здравето на своите граждани? Кога реши, че да съблюдава качеството на храните, не е нейно задължение? Какво означава „Националната ветеринарномедицинска служба ще върне българския държавен стандарт за млечните продукти, за да спаси българското родно производство”?! Заради производството ли САМО иска да го върне? Кога, кой и защо е решил, че не трябва да съществува БДС? И... като го върне за млечните продукти, за кои още продукти този стандарт е спрял да съществува? Аз се чудя какво се е променило толкова, та всичките ми приятелки се оплакват, че децата им са алергични към млякото, а то... какво? Оказва се, че не към млякото, а към кредата са били алергични? И да де, ама пак остава въпросът: Що ли все пак не могат да я разграждат, пустата му креда?! Бииип...

Вчера гледах някакъв репортаж за меките контактни лещи и за „удължения” им срок, „специално” за българските потребители? Държеливи сме, хей! На англичаните, въпросните лещи „понасят” за месец, а на нас, българите – за три! Браво! Браво! Все така яки, държеливи и търпеливи да сме!

Нова година - ново начало

2009-01-26T21:54:00.003+02:00

Честита ни Нова, та макар и Китайска Година;)

Добре ми дойде, имам нужда от нещо ново! И... какво по-хубаво от една чисто нова година?! Всеки се надява в такъв момент да започне на чисто, да си подреди дома и мислите, да си набележи целите, да си подгони задачките... Мобилизация!;) Ха, малко на пролет ми мирише;) Няма лошо. Обичам пролетта. Тогава всичко започва из самото си начало.... макар и да е неясно къде ли ще свърши:Р По-добре да се пътува, отколкото да се стой на едно място, та ако ще пътят и към пропастта да води! И какво ако води там? Кой е казал, че там трябва да свършва? Просто междинна спирка;)

Като си припомня, че миналата година посрещах Китайската Нова Година нейде надалеч, на топло и едновременно странно чуждо и странно близко до самата мен място и...наляга ме носталгия... Но, няма да я оставям да ме завладява, тамън искрецът за промяна „пропука” вътре в мен;) „Изпука" ли и в теб?

ДО СПОТ:

2008-10-20T23:26:00.006+03:00

публикувам писмото си до един от нас... дано всички, които ни вълнува, "намерим пътя си към него!"

Здравей Детенце,

Ето ме и мен!

Може би си мислиш, че съм те забравила, но... уви, грешиш Почти 10 дена не си бях у дома. Малко странно е да наричам София дом, но... факт.... Странно, как се променят хората.... Ти ме познаваш - обичам Бургас, в цялата му същност ... и все пак, София някак си стана моят дом Не знам дали да съжалявам или да се радвам, но Вие я направихте такава... Да, Тя Взе много от самата мен – изчезна старата, добра Антония и се появи това мое сегашно АЗ. Това АЗ, което се оглежда на всяка крачка, което се улавя, че мрази определени хора, което забрави да се усмихва и което се връща назад единствено, когато се среща с Вас- тези, които някои наричаха секта, а аз – СПОТ – моята единствена и непрежалима рожба. Да, тъгувам за Вас! Обичам Ви и живея чрез Вас!

Ето, че ме нямаше почти 10 дена. Бях 3 дена във Виена. После 4 в Троян и.... ми домъчня за Вас. Не, че бих Ви потърсила! Не, че бих имала време да се обадя и да попитам как сте, но... Вие сте с мен! Обичам Ви!!!!

И така, бях във Виена – град приятен, топъл, дружелюбен. Град, в който „съм посяла част от нас”. Да, там расте и се бори с живота едно малко спотаджийче. Не съм ти разказвала, нямаше и кога, но и... там растем. И....а тамън се „престраши” да ми сподели, че е бременна и .. роди се бебе Мàртин. Да, детенцето се роди в навечерието на 7-мия месец. Получих sms със следното съдържание: „ на 23.09.2008 ( вместо на 23.12.2008, след 23 дневен престой в болницата) в 13:06 се появи на бял свят Мàртин. Със своите 999 гр и 36 см е едно много много малко бебче, но засега е голям борец и се чувства добре в болницата. Поздрави от майката и бащата...” Този sms получих на 05.10.2008 в 09:56ч....

На няколко пъти го четох и препрочитах... Все не можех да повярвам... Бяха минали почти 2 седмици от раждането на детето... Не можех да разбера, защо не съм била част от радостта и тевогата, та аз толкова ги/Ви обичам! И все пак, разбирам ги - тревогите са били и са големи. Там една майка и един баща живеят за „няколкото грама на ден”, които тяхната рожба наддава... Но, това е животът – създава се и съществува независимо от нашата воля....

Имам и друга хубава новина: Двама от нас чакат детенце!;) Както казах и на бъдещата майка – от много отдавна нямам нещо, което да очаквам с нетърпение и... ето, че ми го дариха – едно ново спотаджийче и... има голяма вероятност да са две наведнъж! Живот и здраве – ще видим;)

Друга страхотна вест е, че М. – в Канада ни е дарила с близнаци. Да, тя загуби пътя към нас, а и ние я оставихме да го направи, но... нищо не ни пречи да се порадваме на щастието й, още повече, че знаем, колко много го желаеше тя!Да са ни живи и здрави!

Хъм, малко се поувлякох тази вечер, но виновна е може би бутилката бяло вино до мен... утре може би ще продължа с ред други новини и писания!

С обич,
Антония ВС

Районният съд със свой dress code

2008-08-19T17:08:00.003+03:00

Районният съд изненадва посещаващите го със заповед, закачена на портала си. Строгият надпис гласи, че в сградата не се допускат лица “в неподходящ вид - без дрехи (????????), с потници, къси панталони....” (цитата е по памет и не е съвсем точен).

Интересно ми е дали някой наистина се е опитвал да влезе в сградата без дрехи? Също така се чудя и защо трябва за да си получиш свидетелството за съдимост, например, да се съобразяваш с какво си облечен? А ако си от провинцията и си дошъл по къси панталони за да си свършиш нещо набързо? Трябва да си купиш костюм или да си върнеш у дома, та да се преоблечеш?

Май ми е познато от нейде... “Господин за един ден” ?:) Не казвам, че по институциите не трябва да се ходи в приличен външен вид и все пак ми е някак прекалено? .

ABSOLUT-но мой

2008-06-30T22:45:00.003+03:00

Гери със своите Шарки ме направи част от поредната игра из българските блогове;)

Моят ABSOLUT-ен свят?

Естествено, че е независим. Той Е единственото (или всичко), което си имам. И така, както “моят дом си е моето заточение”, така и моят свят си е моята орисия /избор... Абсолютната му зависимост от мен на практика го отъждествява с настоящата ми действителност.

Да, и аз искам да съм по-добра, по-внимателна към околните, по-свободна за приятелите, по-открита за неприятелите, по-доверчива и жертвоготовна за непознатите, по-компетентна в работата, по-организирана в делника, по-весела и безотговорна в празника...

Да де, ама ако съм всичко това, то няма да съм милата и добра Антония (:Р) от настоящето. Ще бъда всичко друго, но не и себе си. Ще живея в свят, безкрайно чужд и непривичен....

А, в непознатото се губя...

Не, не искам да живея в собствения си свят с карта и компас в ръка! Не искам да загубя себе си! Колкото и несъвършен да е собственият ми абсолютизъм, той си е мой и като всичко мое, аз си го обичам И като всичко мое, аз си го търпя и пазя...

Аз съм там, където искам да бъда. Аз се променям тогава, когато АЗ поискам. Аз съм такава, каквато съм и светът ми е такъв, какъвто съм го изградила:

Той е слънчев, когато ми е време за тен, бурен – когато съм “яхнала метлата”, спокоен – ...(хъм, такъв май никога не е)...

Абсолютният ми свят е безкрайно забързан (днес установих, че ми е трудно да се ориентирам не само коя дата е, но и кой е месецът)!

Абсолютният ми свят е ангажиращ ( в момента, в който ми се освободи минутка време, вече е запълнена с нещо)!

В абсолютния ми свят няма време за приятели ( Грешка! ИСТИНСКИТЕ ми приятели намират пътя в моя абсолютен свят и начина да станат част от него)!

Моят абсолютен свят е щастлив ( защото не ми оставя време да бъда нещастна)!

Моят абсолютен свят е красив (защото го гледам със своите очи, а те въпреки кафявия си цвят са розови)!

Моят абсолютен свят е интересен (защото Вселената, в която се намира, се променя така шеметно, че винаги има какво да се учи и наблюдава;))...

Fobos, Zlatkata, Таня, а вашите абсолютно идеални светове какви са?

/ме си пее: Има ли пари, има, има ли пари...

2008-06-27T09:26:00.002+03:00

МОСВ да получава половината от глобите за екозамърсявания, а общините – другата половина... Досега, разпределението било 20 % за държавата : 80 % за общините. Да, но общините използвали средствата за други цели, а не за опазване на околната среда...

Ха, а каква е ролята на министерството в този случай? На абсолютно безразличен свидетел? Не е негова ролята да контролира за какво се харчат тези пари? Нима няма право да изисква ежемесечни отчети, съгласувания на проекти, предварителни годишни планове и т.н.

Ако МОСВ може да контролира изразходването на средства само в случаите, когато ТО САМОТО ги е похарчило, то тогава не се ли превръща в обикновен изпълнител?

И... нима са му малко на министерството парите, които взема за разрешителни и лицензи ( и за какво ли толкова ги харчи?!), та ламти за още?!

за усмихнат понеделник:

2008-05-26T10:14:00.002+03:00

Две забавни (за мен) случки от близките дни:

1. На пейката седят две жени и мъж на видима възраст около 70г.

Мъжът казва: Знаете ли, Европейското щели да го дават по някоя от тези цифровите.... кабелните телевизии...

Едната жена скача на крака и разярено казва: Аааааа, ама как така? Аз искам по ... нашите си телевизии да го дават (явно има предвид ефирните). Ми, то така... аз как ще го гледам?!

2. Пред магазина разговарят мъж и жена. Възраст 60-65.

Жената казва: Е, добре де, но трябва да се приберем навреме за Формулата.

Мъжът: - Тя къде беше?

Жената: - Монте Карло, а знаеш, пистата там е най-хубавата, най-бързата...

Мъжът: - Ми... добре, ще опитаме да се върнем....

Жената: - Няма да се опитваме, ще се върнем!

Чак ме досрамя от тези лелки, че ни за Европейското знам, ни за Формулата....

за книгите

2008-05-06T10:51:00.004+03:00

Четейки това писание на Dzverik си припомних за ученическите години. В някакъв вестник имаше запитване към десет човека на различна възраст - колко книги са прочели през последния месец. Най-добрият случай бе - 2. Тогава се замислих и за моите прочетени книги - бяха над 17 за същия този месец (сещате се - периода на активно “гълтане” на книги). Спомням си, че адски много се учудих, защо хората с възрастта престават да четат и ще се случи ли това и с мен?

Срам ме е да си призная, но се е случило!:(

И така, прочетох Весковия постинг, но или не съм стигнала до края или съвсем съм се отнесла, та не съм видяла, че ми е "прехвърлил топката". Добре, че Антония препраща пак към него, та да го прегледам пак и видиш ли да установя, че на някой му е интересно да разбере какво чета;)

И така, установих, че не чета:( Ще ми се да кажа, че съм се задълбала в някаква специализирана литература и т.н., но и това не е истина (с изключение на разни граматики и помагала по езици).

И все пак, последното което си купих и прочетох бе по препоръка на Таня Джекова – Финансовите измами на големия бизнес, Сесил У. Джаксън – наистина интересно и приятно книжле (Благодаря, Таня!). Зачела съм и една от книжките на Дневник и по-точно за amazon.com, но май само я подмотвам, а и те не се броят.

Трябва да се похваля, че наскоро прочетох първата си книжка на френски – Rebecca, Daphné Du Maurier. Закупила съм си и още 2 (Ma cousine Rachel, La crique du Français), но едва ли ще се похваля скоро, че съм ги отметнала.

За любими книги мога да посоча Роксолана, Пабло Загребелни както и Петър Първи, Толстой, но отдавна не съм ги препрочитала. За любим автор бих посочила Шекспир, но не с Хамлет или Ромео и Жулиета. Любим ми е заради хапливостта на езика му и невероятната игра с думите.

Моля, любимите ми заглавия и автор да не се приемат като снобизъм, а като влечение към по-класическите сюжети!

Преди 10-15 години в домовете ни имаше огромни библиотеки с класическа литература. Предполагам си спомняте, обикновено хората си събираха книгите от една или друга поредица (Световните класически романи май бе най-често срещаната). Е, установих, че тези книги са изчезнали. От Бургас книги не ми се влачат, няма и къде да ги държа, а който и софиянец да попитам ми отговаря – да, разбира се, че имам, ще ти подбера и... после установява, че книгите ги няма – не знае къде са или са изчезнали по / от таваните, мазетата...

Не си спомням дали при разказа си за Париж пуснах снимката на хората, чакащи на опашка за да им изкупят прочетените (ненужни) вече книги. Ако не съм, то тук му е мястото.

Не се вижда много добре, но хората бяха с кашони и големи торби.

Когато ме видя, че снимам, собственикът на тази касетка си метна отгоре сакото.

Видно е че, някъде по света хората все още имат / намират време за четене и докато ние се чудим как точно да си вземем всичката работа у дома, та да я отметнем в появилите се изневиделица почивни дни, те все по-активно обмислят варианти за réduction du temps de travail (намаляване на работното време)... и запълването му с .... (даже не ми хрумва с какво:( )....

Общината ни “отпусна” част от Алабин

2008-04-15T10:44:00.002+03:00

За хората като мен движещи се от години в карето около Съдебната палата и особено за шофиращите такива, бе малко неясна причината за това, ул. Алабин да е забранена за свободно движение в посока от пл. Македония към бул. Витоша. И ако към времето, когато бул. Витоша не бе пешеходна зона, това донякъде можеше да се приеме с трудността да се прави ляв завой от Алабин към Св.Неделя, то от около две години този довод не може да се използва.

От известно време у мен се прокрадна съмнението, че са я отворили (твърде много коли спокойно си се движат по нея и... някак си потокът е твърде постоянен за да са всички в нарушение) и даже карах Златева, ако мине оттам да обърне внимание на знаците.

Е, оказа се, че пак нещата (необяснимо защо!) са на половина: Улицата не е отворена от пл. Македония. Отворена за ляв завой е само частта от ул. Цар Асен към бул. Витоша и оттам единствената опция е пак ляв завой към Св. Неделя.

Предполагам, че след още 2-3-4 години на някой ще му хрумне, че може да отвори за движение и отсечката от пл. Македония до ул. Цар Асен и по този начин не само да улесни изнервените шофьори, но и да облекчи малко кръстовището бул. Ботев и бул. Стамболийски, например.

frog <-> loop

2008-04-11T10:14:00.003+03:00

Странно, но преносимостта на номерата стартира в абсолютна медийна тишина. Предполагам, че аз не търся където трябва, но и не можах да открия дори анонс по темата. Още по-странно ми е, че и на сайтовете на мобилните оператори не намерих информация за това.

И въпреки всичко днес услугата стартира...

Да, днес никой няма да успее да си смени оператора, но би могъл да “задвижи машината”.

Първата стъпка би следвало да е – подаване на молба (?!) за издаване на лицензия / разрешение до настоящия ти мобилен оператор за прехвърляне към друг.

Следващата – да си платиш всички дължими суми към него.

И най-накрая – да подадеш получената лицензия към новия оператор.

Интересно ми е:

1. Колко ще струва услугата, т.е. колко пари ще вземе старият оператор за да “пусне” клиента си.

2. Колко време ще го мотае, т.е. колко пъти клиентът ще ходи за да попълва молби и плаща "ей-сега" появилите се суми.

3. Операторите ще включат ли някакво съобщение, при набиране на даден номер, че се опитваш да се свържеш с мрежата на оператор “Х” (до този момент по номера можеше човек да се ориентира на кой оператор звъни и да си прецени дали му е изгодно, но сега....?!). Редно е да го направят!

Има и друг интересен (за мен) факт: Не се бях замисляла, че преносимостта касае и предплатените услуги на мобилните оператори. Оказва се обаче, че ако сте на предплатената услуга на даден оператор, можете да се прехвърлите на предплатената услуга на друг оператор.

Та, от тук и още няколко въпроса, интересни за мен:

1. При условие, че си на предплатена услуга, е ли е необходимо да вземаш лицензия / разрешение от оператора си? Все пак ти авансово си си предплатил дължимото към тях?

2. Ако има неизползвана част от предплатените ти пари (не си си изговорил ваучера), тя ще ти се трансферира ли при новия оператор и ако да – на каква стойност?

Моля, ако някой има някакви впечатления от техническото оказване на услуга– нека ги сподели!

И за финал:

1.Мълчанието на операторите, означава ли, че ги е страх от преносимостта? Е ли е възможно и тримата да ги е страх? За никой ли тя не е добре дошла?

2. Интересно ми е да видя и първата жаба, превърнала се в LOOP и... обратно;)

денят "Х" за преносимостта

2008-04-10T17:48:00.000+03:00

В навечерието сме на деня "Х" и кой с нетърпение, кой с любопитство, очаква стартирането на услугата “преносимост на номерата”. Бяха спрягани много пречки, бяха спрягани много дати и все пак, утре е 11 Април и всичко би следвало да е преодоляно. Технически предполагам няма да има проблеми, но административните такива ще бъдат големи, убедена съм;)

И така, кой ще е първи?:)

из стари теми разни

2008-04-10T17:09:00.003+03:00

Едно момиченце снощи ме развесели с разкази за това как обичало да си комуникира с таксиметровите шофьори, да ги предразполага към коментари и споделянки, и ред подобни;) Искрено се надявам скоро да прочета собствените й разкази по темата!

Това обаче ме провокира да съхраня “неделната си таксиметрова случка” тук. И така:

Неделна ранна утрин (е, добре де, не е много ранна – 10 ч е, но за неделя си е рано!), а аз съвсем естествено си закъснявам за урока по френски. Съвсем естествено и таксито ми пристига с подобаващо закъснение. Въпреки гореизброените изнервящи обстоятелства, аз запазвам хладнокръвие и не забравям, излизайки от къщи, да си взема торбичките с PVC и хартиени отпадъци, които чинно си събирам разделно и поради липсата на кофи за разделно събиране на отпадъците в квартала ми (както се оказа - 3 са за цяла София ощетените квартали и ... единият е моят!), се чудя кога, къде и как да изхвърлям.

Та, всяка неделя, задължително опаковам в няколко черни торбички събраното от мен и си го влача до центъра, та видиш ли, да го изхвърля в контейнерите до учителката ми;)

И така, един от големите ми кошмари се сбъдна тази неделя, а именно – таксиметровият шофьор прозря какво точно си нося в торбето:

- А, ама вие и боклучето си ли носите?!

В първия миг онемях, притесних се.... Е, съвзех се бързо – в края на краищата нито нищо нередно не правя.

Вирнах аз гордо брадичка и казах:

- Да, това са PVC и хартиените ми отпадъци. Събирам ги разделно и поради липсата на възможност да се освободя от тях близо до дома си, го правя по-далеч. Това обаче не бива да Ви притеснява – всички опаковки са предварително измити, така, че тези боклуци нито миришат, нито цапат!

– Ама вие сериозно ли?

– Разбира се - още "по-напундено" казах аз. Какво точно Ви учудва?

Лелеее, като се започнаха едни ми ти приказки за гражданската съвест, за добрите същества (?!), за малкото истински хора и т.н., и т.н.

Почувствах се нелепо;)

END: Още по-терсене ми стана, когато се установи, че така съм увлякла таксиметровия шофьор в приказка, та видиш ли, той е забравил да си включи апарата?!

И... съвсем се шокирах, когато той не пожела да ми вземе парите (!!!!), та трябваше да вкарвам целия си “чар” в убеждаването му;)

Сингапур - най-общи впечатления 1

2008-02-08T04:11:00.000+02:00

За климата:

Бях предупредена, че е много горещо, че е много влажно, че трудно се диша, че няма нужда да се взема нещо различно от потници и джапанки... Нищо от това не се оказа такова. С Вени решихме, че ние нещо не сме наред. Всички (и Красето и местни, с които сме се заговаряли) говорят колко много е горещо и как трудно се издържа, а на нас си ни е съвсем добре. Температурата на домашния термометър не мърда от 25 – 26 градуса. Непрекъснато подухва ветрец, но не както у нас – горещ (все едно ей сега ще ти опърли кожата), а прохладен – прави температурата съвсем поносима. До днес (ако се не лъжа 12-ти ден), не сме пускали климатик. Местните малко (някои даже много) преиграват: Навсякъде са набримчили климатиците (все едно си е стандарт - температурата, която поддържат да е нейде под 10-ия градус) и на всичкото отгоре си веят с вестници и тем подобни, все едно им е адски горещо.

Най-шокиращия случай бе преди 2-3 дена. За първи път си хващане маршрутката в обратнаа посока - към кондото, а вътре – арктически студ! Без никакво преувеличение – стъклата така се бяха изпотили от температурната разлика (ама обратна разлика – вътре студ, а отвън – жега), та чак вода се стичаше от тях. Влизайки се сгърчихме от студа – кожицата ми настръхна (а на краката чак ме заболя), гърбът ми се схвана от свиването, пръстите ми посиняха. На всичкото отгоре, духалките над главите ни бълваха вледеняващ студ. На никой друг обаче не му правеше впечатление и затова не помолих да спрат кошмара. Все пак не се стърпях, скочих и затворих всички врътки за въздух около мен (включително и над съседните седалки) и взех да се завивам с торбичката, която носих. Щурава работа!

Подобно е и положението с метрото, но много по-поносимо.

За транспорта:

Изключително добре уреден. От „нашето” кондо има маршрутка с първа спирка - най-близката станция на метрото и 2-ра – голям шопинг център. На самото кондо си има и разписание, което се спазва стриктно. Бе, представете си, да имате маршрутка, която да тръгва от гърба на вашия блок (кондото е на 30 етажа), да обикаля още 2-3 такива блока и да ви стоварва до метрото. Дали няма да ви е удобно, а? А, дали няма да се замислите и да си оставите колата пред блока?

Цената на въпросното маршрутче е 1.50 (а може и 1.20 да е) SG$ - съвсем малко по-малко е (да се разбира – равно) в BGN. Маршрутките са три на брой и се въртят през целия ден до 20 ч, с малка почивка по обед. Метрото (SMRT) има три линии и опасва целия град. Бързо и удобно е пътуването. Навсякъде из метрото има карти, а и непрекъснато съобщават на коя спирка си и на коя можеш да се прикачиш към другите линии. Няма вариант да се объркаш!

В метрото, както и на метростанциите е забранено да се консумира храна и напитки. Непрекъснато го съобщават. Непрекъснато въртят и съобщение да се внимава за съмнителни лица и предмети. Автобуснит им транспорт е също изключително добър, макар, че ние почти не го използваме.

Изумяват ме няколко неща:

Изключителната точност на всички видове транспорт. Това е снимка на разписание на автобус. Моля, да се обърне внимание на минутите на пристигане на автобуса (и 22, и 11...). Нашият автобус по разписание бе за и 32. Дойде в и 32 мин и 23 сек!!!! Е, как го правят тези хора и защо ние да не можем? Не е до възможности, значи си е до желание:(

Happy New Lunar Year

2008-02-07T19:35:00.000+02:00

И така, снощи посрещнахме и Китайската Нова Година. Празненството, на което ние успяхме да присъстваме бе подобно на нашето „на площада”. Аз лично бях малко разочарована - очаквах да има парад и дракони, но единственото, което имаше бе пушек и накъсана червена и златна хартия. На практика, Chinatown Chinese New Year Eve бе посрещане на новата година с шумен гърмеж. Това бе и основното празненство.

От 21 ч до полунощ на нарочна сцена в Chinatown имаше и концерт, който е продължил и малко след полунощ, предполагам. Останах с впечатление, че приключването на празненствата по случай новата година е на 17 Февруари, когато ще има и street parade, но... ще видим;) За жалост сме туристи и никой местен не ни води за да можем да усетим истински нещата, които се случват на „една ръка” разстояние от нас:(

По случай новата година тук се почива три дена. С Вени се запитахме дали тези хора получават 13-та заплата по случая или 14-та.... ако празнуват и нашата си нова година;) Та, по случай празника, главните улици са украсени, особено в Китайския квартал. И понеже е годината на плъха, украсата е с фигурите на Мики и Мини Маус, както и на други дисни герои. Доста изненадана останах, когато ги съзрях за първи път. Някак гротескно ми бе – американски герои в ролята на герои на Китайската Нова Година?! Е, не че сега ми е по-красиво и обяснимо, но някак попривикнах.

ЧРД Сисок

2008-02-07T19:32:00.000+02:00

Честит рожден ден, гъсок! Да си много здрава и щастлива! Пожелавам ти и да си намериш занимание, което да те накара да забравиш ежедневието, от което така мрънкаш .... ((( )))

Сингапур - първи мигове

2008-02-06T11:29:00.000+02:00

И така, едно от първите неща, които съзрях на летището бе едно огромно табло с туристическа информация. Имаше над 30 вида брошури и карти. Трябва да призная на тукашния туристически борд, че върши страхотна работа.

Ненатрапчиво, из целия град е пълно с брошури и диплянки, информиращи те за местата, които трябва да посетиш, какво да очакваш, как точно да стигнеш до там и не на последно място, колко ще ти струва това удоволствие.

И така, награбили брошури и дипляни се затътрихме към изхода на летището и най-хубавата картинка от последните 36 часа, а именно - подскачащия с нахилена физиономия Красимир, който ми махаше да излизам по-бързо;) Оттам нататък, всичко се завъртя с шеметна бързина: Излизам, прегръщам малкия, насочваме се към таксито и звъни телефона – Станимир:
- Стане, в Сингапур съм.
- Да, знам, Мтел ми каза.
....мигам, нещо не разбирам...
- Какво има? Случило ли се е нещо?
- Не, нищо. Исках да те поздравя с добре дошла и да те попитам как дишаш...
Измърморих нещо, че не знам, че се настанявам в таксито (тамън си товарех багажа), че ще говорим по-късно.... но все пак една приятна топлинка се разля из мен – гот ти става, че на някой му пука какво ти се случва;)

И ... за нула време се оказахме у малкия, като с влизането си успяхме да събудим малкия на малкия:Р Странна работа, макар и от няколко месеца да „предъвквам” в главата си факта, че „детето” е станало баща, пак не мога да повярвам!;)

И така, зашеметени си спретнахме по душче, разходка до съседното кондо (condominium), пийване на кой каквото пие пред басейна, малко сладки приказки пред телевизора и... в леглото. Малко се бях попритеснила: По време на целия полет бях спала, кацнахме наше време 9-10ч (тукашно 15-16ч) и след 3-4 часа пак трябваше да си лягаме.... Мислех си, че няма да мога да мигна. Да, ама не!

Към 12ч на другия ден Красето „срита вратата” , щот’ сме щели да си пропилеем деня. И така, бърза разходка из града (не, че успях да видя или осъзная нещо, или пък да се ориентирам...), свършване на някаква моя (тестване в Nikon центъра, какво точно съм повредила на апарата / обектива си) и на Красето работа, вечеря в парка, изпращане на семейството и.... ей ни на, home alone;)

Да си жив и здрав:)

2008-02-06T08:28:00.000+02:00

Честит рожден ден, малкия! Все ми се иска да ти пожелая безгранично щастие и липса на каквито и да е проблеми, но това си е все пак невъзможно. Затова ти пожелавам всичко около теб да се подрежда от само себе си, без да е нужно силно подбутване от твоя страна!

Желая ти и да намериш варианта за по-близко до нас, твоите приятели, съществуване и подходящо позициониране на семейството ти. Ако все пак не успееш да намериш такова място и се устроиш нейде надалеч, не бой се! Както сам видя – няма разстояния за нас! :)

от виц до реалност

2008-02-01T15:23:00.000+02:00

Един от любимите ми вицове е за Иванчо и Марийка и гласи:

Марийка много искала да отиде на гости на Иванчо и къдет’ го срещнела все го питала:

- Иванчо, Иванчо, кога ще ме поканиш на гости?

Той обаче, все я отрязвал, но един ден не успял да отклони ентусизама й и я поканил:

- Ми.... Марийке, ела в неделя. Няма да има никой.
и.... верно нямало никой....

Е, същото се случи и на мен – поканиха ме на гости, а стопаните се изнесоха оставяйки ме да се разпореждам с дома им;)

Колко широко скроен трябва да си за да го направиш, има ли смисъл да питам?! А фактът, че въпросният дом не е в квартал Люлин, а на м****та си, нейде в другия край на света, само подправя картинката. (respect, малкия!)

И така, не трябваше много да ми се молят и да ме подканят... Решението се взе само. Нямаше обаче време за обратно броене, нямаше време и за даване на старт. Всичко се случваше в последната минута и макар и отдавна да си бяхме купили билети, аз пак на финала си стягах багажа и се наложи изпращата ме Златева да стой „гризяща ноктите си” от нерви и да ме чака около 30 минути в колата (съжалявам!). До последния миг (да се разбира около 22:30, а автобусът тръгваше в 23) говорех по телефоните по работа и... пак се оказа, че не съм я довършила:( Много мразя така!

Както и да е... нерви и пак нерви: изнасяйки багажа си се сещам да си взема банския, да полея цветята, да си взема паспорта... "имах даже време" да се пообъркам къде спира автобусът, да развъня телефоните и да пообикалоля из автогарите (остават 10 мин до тръгването на въпросния автобус), но... „добро е всичко, щом добър е краят”!

Качихме се в автобуса и вече си мислех, че всичко е ОК, когато от автобус със 7 човека (под бройка) се оказа, че точно нашите 2 места са дублирани;) Да де, ама аз вече бях в отпуск и нищо не можеше да ме „събори” макар, че опитващи се, продължаваше да има:

Един турчин реши да си сваля автобусната седалка върху краката на Вени. Започналото безобидно "надприказване", приключи с грандиозен скандал, в който се включих и аз. Бях намесена някак си много навътре, защото се оказах едва ли не много грешна, че си бях облегнала коленете на предната седалка и си бях събула обувките?! Е, те такова нещо стюардесата на автобуса не била виждала (дословно предавам думите й)?!

Как можело да си вдигам краката така ( да се отбележи, че седалката пред мен е празна и не преча на никого по никакъв начин) и как можело да си свалям обувките?! За неин ужас, аз навсякъде пътувам именно така: изхлузвам се на седалката (нали съм "много снажна”), облягам си коленете на предната и си спя непробудно. Е, този път бях 2х културна – свалих си и обувките не само за да ми е по-удобно, но и за да не изцапам случайно пластмасовия гръб на предната седалка!

Е, не би! Каката реши да ми покрещи, че това било фирма (?!) и било забранено да се събуват обувки (?!?!). Няма смисъл да обяснявам, че факта, че съм със събути обувки можеше само да се види, не и да се усети!

Да де, ама кака Кики (това бе първото име на въпросната дама), отиде да говори и с шофьора за моите свалени обувки и той й потвърди, че било забранено.... В един момент, осъзнала в каква точно трагико-комедия съм включена, нещо вътре в мен припламна и скочих, взех да си ровя из чантата, за да си извадя дублирания билет и да чекна правата и задълженията си като пътник и то особено в частта за свалените обувки. Кикито отиде пак при шофьора да му докладва какво точно правя ...

В този момент решихме да си сменим местата - ние да сме по-умните и да оставим турчина, който явно бе покровителстван от „фирмата METRO”, да си поспи на спокойствие, излегнат на свалената си седалка. Мацката обаче, продължи да ни обсъжда на висок глас пред колежката си и двамата шофьори, което ме накара да изляза извън кожата си и да й викна: „Хей, я млъкни, ако обичаш, че вече вземаш яко да ме дразниш!”.

Тъпо, много тъпо – знам това, но не се стърпях!:(

Безплатни съвети към „фирмата METRO”:

Подбирайте внимателно служителите си. По възможност, избягвайте да наемате ограничените кандидати.

Провеждайте им входящи обучения и наблягайте на „клиента винаги има право”, както и на „как да се справим с проблемните клиенти”.

Ако може и да им втълпите, че обсъждането на хората пред самите тях е меко казано невъзпитано и освен до проблем, няма до какво друго да доведе, ще сте вече #1.

Както и да е, преместихме се назад и всяка се излегна на една двойна седалка и заспахме като младенци.

Турската граница я минахме много бързо. Свалиха ни с куфарите долу и ни казаха да ги отворим за проверка. От всичките 6 човека (една кака не я пуснаха и я върнаха още на паспортната проверка) единствения багаж, който преровиха бе моят! Митничарят строго ми обясни, че това (луканките) било проблем, който обаче отбеляза само като факт. С особено настървение разгъна увитото в амбалажна хартия юсче (май така се казваха малките шишенца за ракия, които бях помъкнала в дар). Видял обаче, съдържанието се ядоса (че не е златно или ... знам ли какво?) и ни пусна всичките.

И така, минахме границата и.... в 7:30 се оказахме на истанбулската автогара.

Е, наистина ме впечатли! Разказаха ми, че е огромна, но не очаквах това, което видях – автобусите минават 3 нива, докато стигнат до стоянките си. Има около 200 (поне покрай толкова минахме) офиса на фирми, предлагащи автобусни билети....

Зарязахме си багажа в офиса на „фирмата METRO” и се щурнахме да се размотаваме. Гадното бе, че самолетът ни тръгваше в 23:55, а ние бяхме в 7:30 на автогарата. Можехме да вземем и сутрешния автобус, но все се притеснявах, че на път, човек трябва да си дава аванс... може би напразна предвидливост.

И така, 1 ден в Истанбул... Бидейки там през Септември, останах с добри впечатления и си бях набелязала места, на които бих искала отново да се озова.

Да, ама не! Беше невероятно ветровито и поради тази причина студено. Чудехме се къде да се денем! Само търсехме кафенета, та да посберем малко топлина. И така... до 10ч. Оказа се, че всичко е затворено и няма смисъл да бродим. Решихме да се мотаем из летището. Малко се ужасявах от факта да стоя повече от 12 часа там, но избор нямахме.

Стигнали до автогарата обаче, видяхме магазина на IKEA, намиращ се в непосредствена близост. Никога не бях стъпвала в магазин на IKEA, а имах огромно желание. Нямаше нужда да навивам Вени и... ето ни вътре. Е, убихме повече от 5 часа. Набелязахме дузина неща, които са ни „абсолютно необходими” (е, поне на мен, де;)) и решихме, че обратният ни път ще е пак от там ... ще видим;)

Последва път до летището (много е лесно и удобно – метрото свързва автогарата с летището) и мноооого чакане. Е, слава на Бога, доживяхме заветния миг да се качим в самолета на Turkish airlines (а познайте кого накараха да си свали обувките? Да, мен! Вени - не:Р).

Пътуването не го усетих. Проспах го.

Ужасяващо е огромното количество пластмасови боклуци, които генерира един такъв полет! И вечерята и закуската се състоеше от 4-5 малки чинийки и чашчици + прибори, + алкохолни и безалкохолни напитки и всичкото това не само поставено в пластмаса, но и увито в целофани... гггрррр

За разлика от „фирмата METRO”, в самолета даже ме предразположиха да се събуя, давайки ми в индивидуалния пакет, наред с разните му там слушалки, превръзка за очите и т.н., и чорапки с ленти против пързаляне отдолу! Кеф, майка! Не усетих 11-те часа полет. Наистина спах непробудно!

....и така, много сънена най-после кацнах на летището в Сингапур;)

За хората, които се чудят как да пътуват до Азия (и Австралия):

Билетите от Истанбул са доста по-евтини. Фактът, че трябва да се придвижват с автобус до Истанбул, а после и до летището, отказва много хора.

Не се плашете – лесно и удобно е! Въпреки всичко изписано по-горе за „фирмата METRO”, следва да кажа, че автобусът бе чист и удобен и ако кака Кики не ми бе обяснявала така „компетентно” кое е позволено и кое не, и кое е „опция на седалката, която трябва да се използва”, то аз щях да съм много доволна от тях.

Ако ви остава повече време за шляене из Истанбул, трябва да ви кажа, че на автогарата няма място, където да си оставите багажа (имам предвид, че няма гардероб срещу заплащане). Това можете да направите в офиса на METRO. Служителките учтиво ви обясняват, че не могат да поемат ангажимент за багажа ви, че там влизат и излизат хора, но ако все пак решите да го оставите на ваша си отговорност, те ви казват да го оставите пред очите им, а не в ъгъла, което поне за мен означаваше, че му хвърлят по едно оченце. Следва да кажа, че за това бях посъветвана от други хора, пътували и оставяли багажа си така.

На самата автогара има станция на метрото (в подлеза на средната сграда). Цената на жетона (вместо билет ти дават жетон) е 1.50 турски лири (при 1.17 курс към лева, това е под 1,80 лв.). Влакчетата са чисти, климатизирани (както и трамваите им). Обявяват името на всяка спирка, има скица на линията във всяко вагонче... няма как да се объркате! Бихте могли да си разпечатате и скицата предварително. Аз разпечатах тази.

Можете да отидете към центъра (за Капалъ чарши е спирката Emniyet – Fatih, като за забележителностите - двореца Топ Капъ, Синята джамия и т.н. ще питате на място) или към летището (Hava - Limani ).

На станцията на летището си има означения и не можете да се загубите.

Ако все пак ви е страх да си оставите багажа безстопанствен има и още една опция. Оказа се, че на летището на първия етаж (пристигащи полети) има платен гардероб. За 24 часа можете да оставите голям куфар за цената от 15 турски лири (около 18 лв) и след това да се върнете към центъра и да си зяпате спокойно.

Пак там (на пристигащи) има киоск на Avea . Наред с предплатени пакети и разни мобилни телефони има няколко компютъра с възможност да ползвате безплатно интернет – да си проверите пощата, едно – друго...

Ако пътувате с Turkish airlines – багажа ви трябва да е до 20 кг, но до 25 кг никой не прави проблем (изпитано!).

Ако идвате от наше студено време и кацате на жега, не бързайте да се разсъбличате! В самолета е прохладно, макар, че раздават одеялца;)

Е, толкова от мен. Лек път;)

Честит ни имен ден, мили ми адаши;)

2008-01-17T17:48:00.000+02:00

Антоновден - хубав ден!

Какво означавало името ми не знаех до днес. Оказа се, че означавало безценна;) Мдам, като се замисля... отива ми да е така;) Е, все пак ми се ще да го видя “черно на бяло” нейде, а дотогава ... ще да си вярвам в безценността.

Да, хубав ден, защото чух хора, които най-малко очаквах да се сетят за мен (не, че няма и такива дет’ си очаквах, ам... с очакването си останах...), получих странни смс-и с безкрайно ведри пожелания “гъделичкащи ме под брадичката” и дам... хубав ден:)

Благодаря на всички направили го такъв!;)

Книги и пак книги

2007-11-23T12:40:00.000+02:00

В последно време имах възможността да се израдвам на два мои лични успеха при набавянето на книжки, та ..да взема да ги споделя:

В детските ми спомени съществува една готварска книга, която виждах из библиотеките на всички семейни познати и съответно съм я приела за абсолютно задължителна, за всеки един дом. И понеже съм горе-долу поприключила с ремонтните дейности (да не чува дяволът!) явно съм във фаза първично натрупване на полезни и безполезни неща....

Та, отидох на Славейков и се оказа, че я имат, но цената от 30 – 35 лв. не ми се видя удачна. Ровенето из онлайн магазините за книги не доведе до нужния резултат. Книжката се казва Съвременна домашна кухня, с автор: Чолчева и Калайджиева (на майка ми тези имена говорят нещо, но на мен, уви, не). След ровичкане насам – натам попаднах на aknigi.hit.bg. Там въпросното заглавие бе налично и съответно доставено на адрес при цена от 10лв. Мнооого се зарадвах на този си успех!

Съвсем наскоро разбрах, че литература на френски език мога да си поръчам в книжарницата, намираща се във френския културен институт. Може и да е близко до акъла, но не се бях сещала. И така, въоръжена със заглавия и автор припнах натам. За жалост, върнаха ме. Трябвало да имам ISBN номер и издателство на книгата, а аз естествено ги нямах. Просто бях чувала за тези книги, на този автор. Продавачките съвсем учтиво ми обясниха, че трябва да си потърся заглавията в amazon.fr, да извадя нужните ми данни и така да отида.

Е, открих ги, принтнах информацията и пак се върнах в книжарницата. След няколко часа ми позвъниха на мобилния телефон, уведомявайки ме, че книгите са поръчани и ще ми бъдат доставени след около месец (това ми бе казано и предварително, но мен ме устройва) и то на каталожната цена.

Дано съм била полезна някому;)

Виновен – за какво? Виновен – докога?

2007-11-22T09:55:00.000+02:00

"Приятна" случка от вчерашната утрин:

На данъчния адрес на фирма се получава плик, носещ “отпечатъците” на данъчната администрация. Немедлено се отваря и ... ха, ТД на НАП кани доброволно да се изпълни задължението за плащане на дължим корпоративен данък (сиреч – данък печалба) и то не само данъкът, но и дължимата законна лихва! Съвсем мило данъчната администрация допълва и, че срокът е 7 дневен и ако не може да бъде заплатена крупната сума от почти 3 000 (три хиляди) лв., трябва да се обявят активите при публичен изпълнител Х и да се предложи удовлетворим държавата начин за заплащане на задължението....

Определено не е любимото четиво в ранната утрин и определено нещо ти “заиграва под лъжичката”.

Изчитам написаното и викам счетоводителката, забивайки й безумния въпрос: “Що е това?!”. Тя грабва писмото и хуква да проверява каква е тази сума, откъде идва, какво би следвало да означава, как така данъкът не е платен? След има – няма 5 минути “разтревожената ми душица” е успокоена – грешката е в “техния телевизор”. Сумата е надвнесения данък от предходна година, която е приспадната при изчисляване на дължимата сума от миналата година и разликата си е внесена.

Първи въпроси: “Бе, какво гледат тези служителки? За какъв дявол се редим по опашки (не, че не пускаме декларациите в пощата де, ама все са били въведени до м. Ноември) и какво въвеждат служителките в системата? Как е възможно от 2005-та в системата им да не се води никъде, че фирмата има надвнесен данък? Как е възможно в същата тази система, когато са въвели декларацията за 2006 -та да не им излезе надвнесената сума от 2005 – та и да не се приспадне от новата? “

Ок, “добро е всичко, щом добър е краят...."

Така де, ама това не е краят: Счетоводителката се обажда в данъчната служба (това, че няколко часа никой не отговаря на написания в уведомлението телефон, не го споменавам, щот' не е "болка за умиране". Нима чуждото време е ценно някому?!), обяснява се с данъчния служител, той проявява добрата воля да се поразрови из архивите и да установи, че декларацията не е въведена правилно. На въпроса от наша страна: “Е, значи това е всичко и няма проблем, няма да обявяваме активи и Бог знае какви щуротии....?” данъчният служител отговаря: “А, не, Ваше задължение е да се обадите на публичния изпълнител и да го уведомите, че всичко е наред!”.

А такаааа, не стига, че сме набедени, но ще издирваме и още някой си, за да се обясняваме да не ни тормози, че колегите му са допуснали грешка....

И всичко това нямаше да е абсурдно, ако същия този изпълнител не се оказа в крайна сметка, че се намира в съседната стая на същия данъчен служител, който го е уведомил за “нашето нарушение” и с който счетоводителката разговаря за изясняване на недоразумението.

Спомням си играта на “див петел” и това адски много ми заприлича на нея:(

Втори въпроси: "Това не е ли един вид тормоз над данъкоплатците? Не е ли нормално първо да се провери и тогава да се обвинява и не е ли нормално тоз, дет' е сгрешил да се оправя с последствията?!"

Е, все още се среща!

2007-11-20T23:24:00.000+02:00

Драго ми става или по-точно – обзема ме чувство за нещо нереално красиво и приятно, когато се “сблъскам” с хора, правещи неща ей така, без да очакват нищо, просто за да са ти в помощ, често дори и непоискана!

Поводът да напиша това е получен днешен мейл.

Предисторията: записах се на полудистанционен курс по немски в Гьоте институт. Да де, но успях да отида само на първото занятие. Второто го пропуснах, защото бях на салса конгрес в Боровец, а третото... то цяла драма стана с него:

Отидох си на занятието, но ми казаха, че нямало такова..... Много неприятно се почувствах. Валеше сняг, бе студено, а аз си бях отложила пътуването до Бургас с 1 ден заради курса. Както и да е, написах аз мейл на преподавателката, питайки какво съм сгрешила - времето или мястото?! Оказа се, че аз не съм получила мейл, информиращ за промяна на мястото. Неприятно, но поне със сигурност разбрах датата и мястото на 4-тото;)

И така, днес си отварям пощенската кутия и с изненада установявам, че ме чака ново писмо от преподавателката – Нора Кръстева. Тя отново ми се извинява за недоразумението и най-учтиво ми предлага да отида на самостоятелно занятие, на което да ми разясни всичко, което са взели. Та, не стига, че ми прави този реверанс, но и ми предлага избор на ден и време?!

Ми, не считам, че жената е длъжна да го прави и няма начин това да не ми направи впечатление и да не ме изпълни с благоговение... Няма начин и да не ме накара и да се замисля кога за последно самата аз съм направила нещо абсолютно безкористно за непознат човек (спомняте ли си за трите безкористни добрини, които Незнайко трябваше да направи, за да си заслужи вълшебната пръчица?!... лелеее, колко си мечтаех за нея...). Жалко, нямам спомен да е било скоро, но пък си спомням други такива хора, за които няма да пропусна да разкажа ;)

Разкрита съм

2007-11-20T00:09:00.001+02:00

Отдавна се канех "да запретна ръкави, да хвана парцала и да разчистя паяжините" от това местенце. Истината е, че ми липсва адски много и е въпрос на проста организация на времето за да бъда повече време с/в него и респективно със самата себе си .... и да, време е вече да се науча на това.

За един много кратък интервал от време установих, че някои хора са загубили вяра / интерес в / към мен, но “изплуваха” и мнозина, които се оказа, че са ме следели и чели подробно. Е, гъделичкащо е, определено;)

Най – приятно се почувствах миналата събота (макар, че в началото се стъписах), когато се бях прибрала в Бургас за рождения ден на племенничката ми:

Тя: Лельо, ти да си писала нещо като автобиография в интернет?

Аз: Аз? Автобиография? В интернет? Не!

Тя: Не, бе лельо, ти трябва да си! Приключила си с френския, почваш немски, била си в Париж, Истанбул.... бе fenia-in-full…. Бе, като skype – а ти, лельо...

Аз (кръвта нахлува в лицето ми, а нещо в мен крещи: Олелее, разкрита съм!): Имаш предвид блога ми, лелче. Да, аз съм го писала....

...след което в мен се разля сладка топлина. Изведнъж ми стана адски приятно, че собствената ми племенница, водена от незнайни подбуди е решила да потърси нещо за леля си и е попаднала тук, че е пораснала достатъчно голяма, за да се ровичка и намира из нет-а разни неща, че... има шанс с нея да си “говорим на един език”;)

Добре си ми дошла, Джидж! Радвам се, че откри местенцето на моето АЗ. Ще се радвам да ме навестяваш редовно. Ще се радвам да ме коментираш. Ще ми е интересно да разбера кое те вълнува, с кое си съгласна и с кое – не...

Добре дошла! ((( )))