Thirty Two Degrees

Да питам преди да коментирам и аз

2009-03-18T17:18:00.002+02:00

Корекция на предния пост.

Приетият текст бил променен и действително имало забрана за консумация на алкохол на обществени места, безусловно. Съгласна съм с аргументите, но не и с рестрикцията. Ще го обсъдим надълго и нашироко.

Това не прави долния пост неверен, дори напротив - отнася се и за мен просто :)

Петиция "Да четем преди да коментираме"

2009-03-18T16:45:00.002+02:00

Във фейсбук, където всички участват в групи, петиции и каузи за какво ли не (нещо като индулгенция за липсата на обществена активност в реалния живот?!), се появи група против забраната на пиенето на бира в парковете. Естествено, групата главоломно набира последователи - разбрали и недоразбрали, най-вече недоразбрали. Интересувам се колко от тях си направиха труда да отидат на сайта на Столичния общински съвет, където хората са публикували проекта на въпросната Наредба № 1 и да прочетат за какво по-точно става въпрос, а именно:

Чл. 5.

(3) Забранява се провеждането на сватбени, семейни, фирмени и други тържества и събирания, както и употребата на спиртни напитки на нерегламентирани места – улици, площади, градинки, паркове и други обществени и частни имоти, водещи до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите.

Каквито гражданите, такива и общинските съветници.

Иначе, в текста има много сериозни други проблеми... Ангеле!

Ножица в главата

2009-02-26T21:44:00.002+02:00

Законопроектът за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка предвижда въвеждането на оценка за поведение, която се понижава с една единица при системни нарушения от страна на учениците.

Днес сутринта по телевизора се изявил някакъв психолог, който с пяна на уста обяснявал как се връща комунизмът. Връщали се тъмните времена, когато чакали учениците на входа с ножиците да им режат косите. Той, като ходел на училище по онова време, страх го било, че ще му забият ножицата в главата.

Каква мелодрама! Те по онова време, наистина, мине се не мине някой ден, и забиваха по някоя ножица на някой ученик в главата. Мръсни комунисти!

Надявам се този човечец да не е детски или училищен прихолог. Аз лично бих се притеснявала да работи с детето ми някой, който не само че е имал параноя, че ще му забият ножица в главата, но и намира за подходящо да го изтъква по телевизора.

А от първа ръка, ето и коментар на потребител под статията в електронния "Дневник":

"Това ли можаха да пръкнат комунистическите им кратуни? Един грозен спомен за комунизма...Комуниста е репресор!... Най-голямата глупост са оценките за поведение! Кои сте вие да съдите бе? Вие сте осъдени и освидетелствани като закоравели комунисти с натрапчива невроза за комунизъм. Само закърнели сковани кратуни могат да предложат регрес в 21 век. Господ да пази България от комунистите. Комунистите са продали душите си на дявола и вършат само злини! Това е моята присъда."

И моята присъда е такава - "натрапчива невроза за комунизъм".

Всички плахи опити за въвеждане на елементарен ред още дълго време явно ще бъдат минирани не само от корупцията, която за средния гражданин в България в момента е напълно приемлива стъпка за измъкване на собствения си задник, когато се нарушават правилата, но и от истеричните вопли, че всяка податка за въвеждане на правила и санкции при неспазването им, била комунизъм. Те и правилата за движение сигурно са комунизъм, да вземем да ги махнем. Ама ха, ще ми налага някой как да карам, що за посегателство върху свободата ми! Пък за горките дечица да не говорим - ще им пречи някой да изявяват своята уникална индивидуалност, няма да им позволяват да се бият и да пият в час, поведението ще им намаляват, що за диктатура!

Аз не знам да има демократична държава, в която в училищата да се толерира поведение, на което сме свидетели тук. И смятам хората, които се опълчват на опитите да се въведе елементарна дисциплина, за пряко отговорни за бъдещите жертви на престъпността и жертвите на пътя. Деца, които израстват научени, че могат да си правят каквото си искат, а налагането на дисциплина е посегателство върху правата им, продължават да си правят каквото си искат и да взимат каквото си поискат - на пътя и в живота - без да се съобразяват с никого.

Днес закусвах кисело мляко

2008-12-02T20:20:00.002+02:00

Изумена съм от факта, че за втори път през последните няколко месеца зачитам дебат на тема дали е добре във форуми и блогове да се пишат някакви неща, с оглед на тяхната целесъобразност и дали били полезни на широка аудитория. Предния път беше за форумите, които не трябвало да ги има, защото не си спазвали темите, появявали се странични теми, информацията по същество - в зависимост от това каква е тамата на форума, се губела сред спам и не била полезна. Сега - за блоговете, които най-общо не били полезни,когато били лични, защото широката общественост не я интересувало какво авторите им са яли на закуска и какво направили котките им. Не са полезни, един вид, такива блогове. Той интернетът е измислен, за да бъде полезен като предлага систематизирана информация. Който смее да си пише някакви лични работи, вместо да дава Систематизирана Информация и Повдига Обществен Дебат, ако обича да заминава където му е мястото в MySpace и прочие места за лични дневничета и снимки на роднини, ама ха, по форуми и блогове ще пише да създава, представете си, шум в интернет.

Искам да спра дотук и да изневеря на себе си, като вместо аргументирано, рационално, по един, така, полезен и повдигащ обществен дебат начин да пратя пропагандаторите на полезността където им е мястото, да им посветя следващата част от този пост.

Днес закусвах кисело мляко. По принцип закусвам кисело мляко от няколко месеца насам, за разлика от преди, когато не закусвах кисело мляко, а мюсли със сок от кайсия. На обяд пък ядох пиле и салата снежанка, като отстраних панировката, тъй като е вредна. Това от пилето, не от салатата снежанка. След това следобед в офиса колегите си направиха пуканки и аз изядох една шепа, като също така изядох и един бонбон. Много интересен - нещо като бонбон с мюсли, поради което, впрочем, беше леко неприятен. Предстои ми да вечерям, вероятно пак пиле. Много е отегчително да се яде пиле, всъщност. Има един характерен... пилешки вкус. В момента обаче пия кола, като сериозно обмислям възможността да си направя чай. След това ще поиграя малко на компютърната игра, която играя в момента, ще почета и ще си лягам. Лека нощ!

Специализацията е за насекомите

2008-09-25T13:01:00.003+03:00

С един приятел заформяме традиция да правим паралелни преводи и новият ни опит е върху известния цитат от Хайнлайн (нищо, че го има преведен, ние сме ентусиасти. Между другото, някой ако има "официалната" версия, моля да я пусне)

Ето оригинала:

A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects.

Robert A. Heinlein

И двете версии:

ГП:

Едно човешко същество трябва да бъде способно да смени пелени, да планира нашествие, да заколи прасе, да насочи кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да осчетоводи сметките, да построи стена, да намести счупено, да утеши умиращия, да получава заповеди, да дава заповеди, да сътрудничи, да действа самостоятелно, да реши уравнение, да анализира нов проблем, да нахвърли тор, да програмира компютър, да сготви вкусно ястие, да се бие добре, да умре с чест.
Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

------

ИК:

Един човек трябва да може да преповие бебе, да планира нашествие в чужда страна, да заколи прасе, да управлява кораб, да проектира сграда, да напише сонет, да направи счетоводен баланс, да построи стена, да намести кост, да даде утеха на умиращ, да се подчинява на заповеди, да дава заповеди, да работи с хора, да действа самостоятелно, да решава уравнения, да анализира нов проблем, да разхвърля тор, да напише компютърна програма,да сготви вкусно ядене, да се бие добре, да умре достойно. Специализацията е за насекомите.

Робърт А. Хайнлайн

Гласуване на 16?

2008-09-23T19:37:00.005+03:00

От известно време следя един може би недостатъчно популярен дебат относно това дали да се свали възрастовата граница за активното право на глас (правото да гласуваш на избори) от 18 на 16 г.

До онзи ден бях доста твърд привърженик на идеята, със следните основни аргументи:

1) Много висок дял на пенсионерите сред гласоподавателите; много висока избирателна активност сред пенсионерите – това „изкривява извадката”, прави ги свръхпредставени, изкривява представителството на интересите в политиката. Свалянето на възрастта за гласуване би коригирало отчасти това съотношение;
2) Има акселерация;
3) Даването на право на глас потенциално може да насърчи младите хора да проявяват повече интерес към проблемите на обществото и решаването им.

Oнзи ден си промених становището след разговор с няколко приятели (на възраст 18-20 години), които категорично смятаха, че идеята не е добра. Основният аргумент, който изтъкнаха първоначално, беше, че хората между 16 и 18 години по-лесно се манипулират и така биха се създали предпоставки всякакви популистки платформи по-лесно да се добират до властта. С този аргумент аз все още не съм съгласна, най-вече защото лесната манипулируемост сама по себе си не може да бъде критерий за това дали да имаш право на глас. Ако е така, трябва да въведем поредица от социални и икономически критерии (например финансова независимост, наличие на алтернативи за намиране на работа и т.н.), както и изпити за интелектуален капацитет и обща култура, което очевидно не е оферта. Като цяло не отричам, че манипулируемостта зависи от възрастта, но има други фактори, които влияят не по-малко, и да се тръгне по тази линия е хем неиздържано логически, хем опасно.

От друга страна е вярно, че 16-18 годишните по-често са част от неформални групи – напр. футболните агитки, които наистина им упражняват подобно влияние, и те му се поддават. Това обаче не може да бъде аргумент само за 16-18 годишните, защото в агитките има много хора 18+, които също гласуват под такова въздействие.

Като продължихме обаче, от разнищването на темата за лесната манипулируемост, стигнахме до там, щото аз приех, че наистина няма основания да се смята, че снижаването на възрастовата граница за гласуване е необходимо и полезно. В интерес на истината, става дума за вариация на същата тема, но с акцент не върху това, че определена група не трябва да гласува, защото някой я е дефинирал като лесно манипулируема, а върху това, че конкретната група 16-18 годишни младежи не е по-готова за тази отговорност, отколкото е била преди.

Групата на 16-18 годишните младежи не е готова за такава отговорност изключително поради липсата на адекватен социален опит, който няма отношение към по-ранното сексуално съзряване и другите по-видими проявления на акселерацията, с което се отхвърля аргумент номер 2. Липсата на адекватен социален опит се изразява в недостатъчната застъпеност на интереси, които се „квалифицират” да бъдат представени в политиката. Това са интереси, свързани с отделянето от родителите във финансово и жилищно отношение, намиране на работа, създаване на собствено семейство, евентуално висше образование – основни теми на икономическата и социалната политика. Границата за придобиването на такава адекваност, един вид гражданска компетентност, е завършването на училище. (Сега в момента докато пиша обаче се сещам, че много повече хора приключват с училище след 8 клас, но доколкото пълнолетието е на 18, ти пак си по-зависим/несамостоятелен в една или друга степен). Докато ходиш на училище и ти дават пари, ти имаш неадекватно подреждане на приоритетите – един вид повече се вълнуваш дали е ОК да участва мюсюлманка в Биг Брадър примерно, отколкото какво ще стори партията, която е „за” или „против” участието на мюсюлманка в ББ с образователната система (въпреки че си пряко засегнат). И също така прекалено много се вълнуваш от себе си и от нещата, които се разполагат в сферата на личния ти живот, но все още не си напълно способен да ги отграничиш.

Това в голяа степен отговоря и на аргумент 3 от посочените аргументи „за”.

Аргумент 1 поначало е уязвим, защото понамирисва на социално инженерство и манипулиране на целия процес. Въпреки това, би могло да се спори, че е приемлива намеса да се балансират интересите на пенсионерите с тези на работещите. За това обаче групата на 16-18 годишните със сигурност не ни върши работа.

Все още мисля, че може би е добре да балансираме интересите не само в чисто икономическо, но и в психологическо отношение – групата на пенсионерите е консервативна и закостеняла и т.н. За целта обаче би било по-уместно да се действа в посока увеличаване на активността на 18-30 или 18-20 конкретно, отколкото даване на глас на 16-18. Ако 18-20 имат ниска активност, какво остава за тези на 16-18 и защо да се главоболим (освен заради простото математическо последствие, че в по-голямата група на всички избиратели пенсионерите ще тежат малко по-малко).

Последното ме кара да взема да се разтърся за данните и да видя, дали наистина добавянето на 16-18 ще има реално съществен ефект върху намаляването на тежестта на дела на пенсионерите. Честно казано обаче, на прима виста ме съмнява, че тези хора са достатъчно на брой на фона на грамадната група на пенсионерите.

Още нещо – доколко поначало е смислено да се разглежда проблемът за възрастовата граница за гласуване извън контекста на възрастовата граница на пълнолетието като цяло. Да не ти дават книжка, а ти дават да гласуваш – хм... Да не ти продават алкохол – т.е. да не ти се доверяват какво може да сториш със себе си, а да ти дават да гласуваш – т.е. да решаваш какво да сториш с цяла държава – хм... Интересна е информацията, която един от приятелите сподели по време на разговора – в ЕС имало инициатива за „разделяне” на пълнолението – книжка и бира на 16, други неща на 18 и т.н. – не съм в течение и е любопитно да се провери за како става въпрос.

И накрая, тъй като това не са неща, които се рашават веднъж и во веки веков, а може да се променят, което трябва да стане достатъчно аргументирано, би ми било интересно да има изследване след самите 16-18 годишни – те как ги виждат тези неща,колко от тях биха гласували и кои аргументи биха били в най-голяма степен определящи за техния избор на предпочитан кандидат, партийна листа или платформа (доколкото правят разлика между тях). Може би заинтересовани от темата организации биха могли да поръчат такова изследване.

Три книги

2008-04-18T17:42:00.003+03:00

Била съм предизвикана от Хейзъл, а пък да не разбера, защото не чета внимателно, това е ужасно. Все пак по-добре късно.

И така,

- трите последни прочетени книги,
- трите последни закупени книги
- и три книги, които бих препрочела...

Това сега ще ми е трудно, защото книгите общо взето ги купувам по-рядко, но накуп по много, чета ги по няколко едновременно и искам да препрочета почти всички. Но ще измисля нещо.

1) Трите последни прочетени книги.

Ще си позволя да направя селекция с оглед на това, че наистина ги чета паралелно и не мога да се сетя хронологически коя преди коя съм свършила, а за някои искам да кажа повече, отколкото за други. Всъщност, нарушението, което ще направя е, че ще пропусна Хари Потър, защото него си го чета продължително и няма какво да ви го препоръчвам, а и ми е в по-различна парадигма от този разговор.

1.1. Турски гамбит, Борис Акунин. Невероятно приятна книга, изключително елегантно чувство за хумор, искам да прочета още от книгите за Фандорин. По-късно довечера ще пусна един цитат, ама в отделен пост, и без това исках да го пускам тук.

1.2. Хрониките за Нарния (ще ги таксувам за 7 в 1 :)). Ох, не знам. Абе не ми харесаха особено, плоски ми бяха и на Луис му е избягало характерното чувство за хумор и способността да пише в притчи, които ми допадат в другите му книги. Не знам дали е защото се е мъчил да "пише за деца".

1.3. Сборник разкази на Хемингуей. За някои от тях също исках да пиша отделно (не им помня имената). Освен Хемингуей, само Маркес е бил способен да ме потресе с разказ така, че като го свърша пет минути да гледам в една точка и да не знам къде се намирам. Освен това и двамата са способни да предизвикат в ума ми образи. Аз поначало съм безкрайно анти-визуална личност и никога нищо, написано на хартия, не ме кара да си представям нещата как изглеждат. Тези двамата в някои случаи успяват. Сюжети и образи няма да коментирам. Едно отклонение пак, доколкото едва ли може да мине за препоръка с оглед , че сигурно всички освен мен са я прочели много по-отдавна - същото нещо постигна и "Портретът на Дориан Грей", който свърших преди това. Като се има предвид, че изобщо не обичам да чета класическа художествена литература и имам предразсъдъци към нея, е изумително колко ме втрещи и ми хареса.

2) Трите последни закупени книги

2.1. Чупливи неща, Нийл Гемън. Купих си я от една бензиностанция, защото бях на път, а стана ясно, че Турския гамбит ще го свърша бързо и няма да има какво да чета във влака на връщане. Предговорът ми беше по-интересен от повечето неща, до които стигнах по-натам в книгата. Разказът по Холмс ми хареса, но ми достави по-скоро интелектуално удоволствие с начина, по който е успял да се справи с преизвикателството да го напише, отколкото да ме грабне. После четох още натам, но този човек просто не може да срещне отзвук в душата ми. Не съм я дочела още книгата.

2.2. и 2.3. Не мога да отговоря, купих над 20 книги накуп преди Коледа, сред тях последните три прочетени по т. 1 сред тях.

3) Три книги, които бих препрочела

3.1. Властелинът на пръстените. Препрочитала съм я няколко пъти и пак ще я препрочитам, като ми дойде муза.

3.2. Дипломацията, Хенри Кисинджър. Най-хубавата и смислена от това, което е избълвал.

3.3. Сътворението, Гор Видал. Най-хубавата книга за смисъла на живота.

Предполагам излишно е да казвам, че последните две може да варират, ако ме питате пак по друго време :)

Искам да разчупя стандартния блог кръг и да предизвикам новото поколение, в лицето на Петър и Петър, които, които пишат по-рядко и от мен, но за сметка на това много по-отскоро и мисля, че им трябва малко наритване и да си размърдат мозъците, а също и Мордред, който не обича хартиени книги, но за когото съм сигурна, че има какво да препоръча и бих искала да се възползвам, въпреки че в момента, разбираемо, има други приоритети. Трябва и да им кажа.

Найлоновите торбички

2008-03-20T15:05:00.002+02:00

Бойко Борисов бил най-лошият кмет, София никога не е била по-мръсна, навсякъде имало найлонови торбички.

С Бойко Борисов не ми се занимава в момента, София си е точно толкова мръсна, колкото беше преди 1, 2, 3, 4, 5 години и найлоновите торбички, както и шишетата от минерална вода, наистина са навсякъде.

То че никой не ги чисти от навсякъде едно на ръка, но мога ли да запитам защо поначало са там? Бойко Борисов ще да ги е хвърлил.

Бойкотът на интелектуалците

2008-02-26T10:31:00.005+02:00

Исках да напиша за бойкота срещу Белла. Има четири неща, които интуитивно ме карат да мисля, че цялата работа е безумна, но все още обсъждам въпроса с приятели, за да си доизясня нещата за себе си. А пък току що научих, че освен срещу изданията на ВАЦ и Белла България, имало бойкот и срещу Нестле. Ха ха ха. Просто може да умре от смях човек. ВАЦ ги боли печатарската преса, а собственика на Белла - пушката, от бойкота. Нестле не знам какво ги боли - за пръв път чувам, че и срещу тях има бойкот; допускам, че или ползват нещо генно модифицирано, или правят опити с животни - горе долу това са двете теми, които най-често провокират склонните към подобни акции.

Отговорът обаче вече го получих от един от хората, с които обсъждам - това било изразяване на гражданска позиция и приличане на внимание към проблема. Браво. Сега може ли да си зададем въпроса за какво служи изразяването на гражданска позиция и привличането на внимание?

Служи, за да се постигне промяна. Да спре нещо лошо и/или да се въведе нещо по-добро. И съвсем не би трябвало да служи за удовлетворяване на собственото его или самоутешаване с чувство за превъзходство над простаците, дето четат 24 часа, печалбарите, дето не дават на незрящите да четат книги или извергите, които стрелят по мечки.

За жалост обаче интелектуалците винаги са имали по-голяма склонност към позьорството, отколкото към ефективността.

Шумните благотворителни акции под патронажа на президента, както и смс-кампаниите, които бойкотаджиите в мнозинството си презират, са сто пъти по-полезни от смешните им бойкоти.

Високите ценности не отменят необходимостта от ефективност и стремеж към достигане на взаимно-приемлив компромис. В контекста на съвместния ни живот в общество смисълът от ценностите е увеличаване на общото благо. Това почти винаги налага необходимостта от компромис. Компромис може да е мръсна дума за най-принципните, но отсъствието му в обществения живот води до нетолерантност, насилие, революции, диктатура и терор - ако най-принципните стават поне за чеп за зеле, и до едно голямо нищо, ако са просто интелектуалци.

Компромис или подобряване на ситуацията в посока, която да е приемлива и за двете страни в един конфликт, може да се постигне единствено когато има комуникация, разговор, преговори. Не може да се постигне по никакъв начин, когато каналите за комуникация са отрязани, както в случая, когато едната страна заяви, че несъмнено превъзхожда другата, вирне брадичка и тръшне вратата.

По-ефективно би било да удари опонента по носа, вместо да вири своя, но сега си представете, че само подскача около него и се заканва, а накрая го удря с балон, пълен с вода. Така и с бойкотите, на които сме свидетели.

Когато се обърнах към заинтересованите в казуса с Труд с предложение да се направи опит за въздействие чрез лобиране за тяхната позиция, получих един поетичен и общо взето сърцераздирателен отказ. Разбирам горчивината и щях да я изпитвам също със сигурност, но ефектът от отказа (дали защото вече не е имало сили за действие или от принципни съображения против лобирането примерно) е, че сега има "бойкот" - няколко десетки души (нека да са няколкостотин, макар че се съмнявам) не си купуват, разбирате ли, Труд и 24 часа - хора, дето и без това повечето не са си ги купували и нямаше да си ги купуват, защото въобще не четат такива вестници и не са им целева аудитория. Ами смешно е.

От бойкота има смисъл, когато е масов. Когато искаш да унищожиш този, с когото си решил да не преговаряш. Общественото внимание няма да го привлечеш като ставаш смешен, еле пък когато за тебе са разбрали няколко десетки души, които взаимно си четат блоговете и си правят комплименти колко са активни и достойни.

Същото е с последния митинг срещу "следенето в интернет". Ами не се правят митинги за интелектуалски каузи, защото интелектуалците не ходят по митинги. Така само се дискредитира каузата, защото на митинга са отишли една шепа хора - ерго проблемът не е обществено значим, ще кажат управляващите. Митинг в подкрепа на свободния софтуер - олеле майко. Интелектуалците действат с интелектуални методи - подписки, пресконференции и най-вече лобиране. Работата им е да обясняват на журналистите, на политиците, ако щете само на хората от антуражния си кръг. Това им е призванието и те имат капацитета да го направят, с което ще са по-полезни на обществото, отколкото с митинги и бойкоти. Те обаче автоматично си затварят вратата към тези ефективни методи като тръгват директно на конфликт, в който не могат да спечелят. Когато заявиш, че бойкотираш някого, той няма да говори с тебе. Ще се промени ли поведението на собственика на Белла или политиката на Нестле, когато някой започне категоричен конфликт с тях? Напротив, позицията им ще се втвърди още повече. Колко души написаха писма до Бела, до медиите или говориха с журналисти?

Предвкусвам просто един от отговорите на последното - със или без въведението "тука сме в България" (и) "от това няма полза". О, как ще триумфирам, че все пак стигаме до въпроса за ползата. И каква по-точно е ползата от "бойкота"? Със сигурност ще има повече полза от повече писма, отколкото от повече хора, които декларират, че няма да си купят кори за баница, ама те и без това не са си купували, щото нали, баницата е джънк фууд.

България е член на Европейския съюз

2008-02-22T11:24:00.002+02:00

Не е новина? Ами може и да не е, но на много хора изглежда трябва да им се повтаря, докато си го набият в дебелите канчета. От вчера слушам и чета неща от рода на: "Европа дали ще ни даде", "Европа да ни контролира", "В Европа може и да е така, но тук е България".

Членството в Европейския съюз трябва да се мисли със самоидентификация. Докато не започнем да възприемаме държавата си като член на ЕС, няма как като граждани да започнем да действаме като гражданите там и да постигнем това, което е постигнато там. Да, има корупция. И в ЕС има, но е много по-малко, защото търпимостта към нея е много по-малка. ЕС НЕ ни контролира като външен фактор, а институциите на ЕС, на които това им е задача, контролират правителствата на всяка държава членка.

Снощи така и не ме разбраха, докато се опитвах да обясня, че с младежки проекти не се кандидатства в Брюксел, а в България, защото България е страна членка на ЕС. Сякаш от самото страна членка се стряскаха и не им се вярваше. Знам какъв ще бъде първият коментар - не се чувстват като граждани на страна членка, защото условията не са като в страна членка. Да, ама връзката е обратна.

Имало един манастир, където отивали безнадеждно болни и обезкуражени хора. Лечението се състояло в следното. Монасите им давали да вършат все по-тежка работа, а те трябвало непрекъснато да са усмихнати. Насила, не насила, все тая. Винаги имало скрити монаси, които дебнели дали всеки се усмихва през цялото време. Който наруши правилото, му се налагали наказания. Успеваемостта в лечението на на привидно безнадеждни случаи била неимоверно висока.

Опитайте и вие един ден да вървите изправени и усмихнати. Насила или не - все тая. Мислете само за това и се поправяйте веднага щом усмивката изчезне или раменете увиснат. Изпитано е.

И така, десет, затваряте очите си, девет, осем... вие сте гражданин на държава членка на ЕС.. три две едно. Катаджия ви иска подкуп? На вас, един гражданин на държава член на ЕС?! Вие искате да дадете подкуп, за да не ви глобят? Вие, един гражданин на държава членка на ЕС?! Около блока ви е кочина? В една държава членка на ЕС?!

Поле за действие на феминистите

2008-02-20T16:57:00.003+02:00

Това е от Програмата за развитие на селските райони, която е доспъна ето тук
Данните, на които се основава долното, са от 2004 г.

В селските райони коефициентът на заетост при жените е с 9-10 процента по-нисък, отколкото при мъжете като се приближава до средното за страната. Разликите между половете при коефициента на икономическа активност варират в отделните райони в зависимост от състоянието на пазара на труда.

Качеството на работните места за жени се влошава, а работното време нараства, особено в отдалечените райони и селата. Широко разпространени са стопанствата с производство за собствена консумация и полу-пазарните стопанства, което води до нарастване на дела на жените, заети като неплатени семейни работници и свързаното с това дълго работно време ри ложи условия на труд. В селските райони, където икономиката е в стагнация, мъжете са заети на сезонни работни места извън селските общини, докато жените се грижат за семейството и стопанството за собствена консумация. Нараства и делът на жените, заети на ниско платена работа в предприятия от шивашката и кожарската промишленост. Във всички селски райони жените поемат основната грижа за домашните градини в допълнение към заетостта им в икономиката.

Drama Queen

2008-02-11T12:26:00.001+02:00

Вчера или оня ден по телевизора даваха за една дама, която в момента живее в Англия ("Другата България" ще да е било). Въпросната дама е заминала за Щатите малко след началото на прехода, там е завършила магистратура ("мастърс", както се изрази дикторът) по или свързана с журналистика, там работила за някаква организация за правата на човека и после пропуснах как се озовала да живее в Англия, но в Лондон много й харесвало, само там можела да се наспи, защото се чувствала спокойно. Занимава се с това да отразява/коментира? военни конфликти и по-специално това, колко много страдат от войните жените (! - мъжете са разбира се войнолюбците, които разпалват войни с цел да завладеят повече земя и да има повече жени за изнасилване). Освен това на няколко пъти са й предлагали постове в българската администрация, но тя отказвала. Дотук всичко беше чудесно (наистина - напълно мога да понеса и жените, дето стадат повече от мъжете като има война, и това че не иска да работи за администрацията (аз да не би да работя за администрацията) - обяснявам в случай, че по-натам решите да ме обвините в предразсъдъци). Та слушах аз с половин ухо, докато не я чух да заяви, че тя явно правилно била направила, като отказала на администрацията. На заден фон в съзнанието ми бързо преминаха възможните причини, който ей сега ще изтъкне (не й се работи за администрацията, администрацията е корумпирана, нейният дом е в Англия, нейното призвание е друго (за жените и войните нали там да се бори), в България не е ок). Последното се оказа вярното, но забележете как го каза. В България било страшно, имало масово обедняване, приятелите й работели на по две-три (-четири-пет?) работи, за да си докарват доход и имало "мафиози".

Значи, ако в България е страшно, аз не знам просто какво ще правим с жените и войните. Жената е била в Афганистан и на други места, където наистина има войни, затова наистина ме изуми най-искрено. (Впрочем, съжалявам, но не й запомних името, затова й викам жената или дамата, а не за да иронизирам точно по този начин, а пък няма сега да ходя да го търся.) Стандартът на живот че е нисък, нисък е, но това не знам на кого би му хрумнало да го оспорва, нито пък е новина. Това, че темповете на покачване са бавни, а трябва и могат да бъдат по-високи - също. Масово обедняване обаче през последните няколко години съвсем няма и всички икономически показатели го сочат. Виж това да има чувство за обедняване и неудовлетвореност от стандарта в сравнение с другите страни от ЕС - това е друго нещо.

Сега, винаги съм била скептична по отношение на приказките за работене на повече работи, особено така като се изръси на едро "две-три". Те така се работят работите. Ако някой работи някъде половин ден, много ясно, че ако иска повече пари, ще работи и още нещо, тука драма не виждам. С фрилансърите изобщо няма да коментирам, там е нелепо да се говори за това колко "работи" имат. Ако си счетоводител и работиш много фирми, това е една работа. Ако си чистач и чистиш много офиси/къщи, това е една работа. Единствените случаи, за които може да се приеме твърдението за вярно, са хора, които работят някъде на пълен работен ден, а отделно от това, вечер, нощем, в събота и неделя, работят допълнително фриланс/на парче. И така - имаме хора, с повече от една "работа", всяка от които е не непълна заетост, имаме хора фрилансъри, които работят умерено или страшно много (опитът от собствения ми антуражен кръг показва, че при повечето от тях това е на периоди, които се редуват), имаме хора, които работят допълнително (например знам един учител, който работи на непълно време в супермаркет). Хора с три работи не знам как може да има. Истина е, че стандартът и качеството на живот в България са ниски, че за да имаш доход, съизмерим с този на човек от стара страна членка, трябва да работиш несъизмеримо повече от него, което автоматично сваля качеството на живота, но твърдението "приятелите ми работят по две-три работи, за да си докарват доход" е драма.

По този повод се сещам за една друга дама, която е пенсионер вече и работи толкова много, че доходите и са неизмерими за пенсионер не, ами за повечето хора на нашите години, които работят квалифицирана работа в София. Тя има "дете", което отдавна се издържа само в неговото си семейство и е ок. Не знам какво точно смята да прави с тези пари, но подозирам, че ще идат всичките за доктори, защото такъв стрес си е докарала, че представа си нямате. Тъй че някои хора сами си правят драми за доходите, дори когато не става въпрос за това да си осигурят нормален стандарт.

И последно, в България има "мафиози", страшно си е. Дори да приемем войните и жените като краен случай, аз не знам как се живее спокойо в Лондон и в Щатите, където има тероризъм, а и "мафиози" също се намират, както и места, където не бива да ходиш или хора, които се стрелят по улиците.

С една дума - драма.

Какво искам да кажа - очевидно жената изказва преувеличено, "драматично" мнение, което се основава на верни факти. Е, сефте. Ама точно защото не е сефте. Това е продължение на темата за мрънкането и за мазохистичното усещане за живот в перманентна криза, за който писах преди един пост. Не знам какво да кажа вече като аргумент. Няма ли да престанете...?

Предразсъдък срещу предразсъдъците

2008-01-31T18:45:00.000+02:00

Ето пак прочетох на едно място колко са лоши предразсъдъците и как трябва да бъдат изкоренени. Напълно вярно! Това са едни лоши стереотипи, които ни се насаждат и ни пречат да прозрем Истината! Която Истина, очевидно, е нещо напълно ново и непознато за миналите поколения, както и за мнозинството около нас - поколения и милиони тънещи в заблуда и невежество!

Стоп! Какво беше това? Да, струва ми се, че това е предразсъдък.

Предразсъдъците всъщност са сред най-пострадалите жертви на стереотипизацията - те винаги са лоши, назадничави, неверни и вредни.

Вслушвайки се в призивите за борба за изкоеняването им, пускам отново този откъс. Ще го пусна от къщи на български, защото Бърк не е от най-предразплогащите четящите в оригинал потребители автори.

YOU see, Sir, that in this enlightened age I am bold enough to confess that we are generally men of untaught feelings, that, instead of casting away all our old prejudices, we cherish them to a very considerable degree, and, to take more shame to ourselves, we cherish them because they are prejudices; and the longer they have lasted and the more generally they have prevailed, the more we cherish them. We are afraid to put men to live and trade each on his own private stock of reason, because we suspect that this stock in each man is small, and that the individuals would do better to avail themselves of the general bank and capital of nations and of ages. Many of our men of speculation, instead of exploding general prejudices, employ their sagacity to discover the latent wisdom which prevails in them. If they find what they seek, and they seldom fail, they think it more wise to continue the prejudice, with the reason involved, than to cast away the coat of prejudice and to leave nothing but the naked reason; because prejudice, with its reason, has a motive to give action to that reason, and an affection which will give it permanence. Prejudice is of ready application in the emergency; it previously engages the mind in a steady course of wisdom and virtue and does not leave the man hesitating in the moment of decision skeptical, puzzled, and unresolved. Prejudice renders a man's virtue his habit, and not a series of unconnected acts. Through just prejudice, his duty becomes a part of his nature.

Edmund Burke, 18^th century

Антикризисна програма или бюджетен мениджмънт

2008-01-30T13:34:00.000+02:00

В ето тази чудесна книга Веселина Седларска разказва следната история.

Един британски консултант работил по някакъв проект в България на общинско ниво. Отишъл да се среща с кмета на една община. Срещата протичала добре, кметът естествено не пропуснал да се похвали: а пък ние миналата година я приключихме на нула - никакви дефицити в бюджета. От години за пръв път успяваме в нашата община това да се постигне. Оо, заинтересувал се британският консултант, и как успяхте? Ами, изготвихме антикризисна програма, отговорил кметът не без гордост, и след това я приложихме. "Антикризисна програма" - това звучи доста сериозно, казал англичанинът, и в какво се състоеше тя? Ами, започнал да разяснява кметът, първо, накарахме всички училища да изчислят колко точно нафта им трябва за отоплителния сезон и да докладват, и после им казахме, че ще им отпуснем точно толкова и нито литър отгоре, да няма разхищения. После определихме кои са приоритетните сгради за ремонт и ремонтирахме само тях, а другите отложихме за по-натам по график. И така нататък - в този дух. Оо, казал англичанинът, ами ние точно същото нещо правим и при нас, във Великобритания. Но му казваме "бюджетен мениджмънт".

По повод на тази история си мислех, дали невъзможността ни да приемем принципната оскъдица на ресурсите за даденост не е в основата на постоянното мрънкане и недоволство. Ако си склонен да приемаш липсата на възможности за разхищение на нафта и за ремонт на всички сгради едновременно като "криза", а не като нормалното състояние на нещата, разбира се, че никога няма да си доволен от управлението, а и от живота си като цяло. Докато мислиш за премахването на разхищенията, намаляването на разходите и пестенето като за "антикризисна програма", никога няма да живееш в нормалност, а в един вечен и напрегнат преход към една непостижима цел.

Тук се разбива и митът за консуматорството, което било свързано с капитализма. Смисълът на капитализма, затаете дъх, е увеличаването на капитала. Дори по време на социализма следната приказка се смяташе за много поучителна, каквато си е: двама братя отнякъде се сдобили с известно количество семки (хаха, прозвуча почти като първоначално натрупване на капитал, но просто не помня откъде се взеха семките, не ги бяха задигнали във всеки случай). Единият брат едрите и хубавите изял, а дребните засадил. Другият най-хубавите засадил, а изял ситните. Първият получил слаба реколта с дребни семки, а вторият - множество хубави едри пити.

Ако всички бяхме капиталисти, каквито можем да бъдем, защото капиталът е такъв, независимо от размера си, а в зависимост от това дали мислим за него като за капитал, нямаше да бъдем консуматори. Фразата "хората обичат да има" не я е родило капиталистическото общество. Докато изживяваме необходимостта от ограничения като криза, винаги ще си останем бедни и... консуматори.

За жените шофьори

2008-01-25T14:03:00.000+02:00

Във втория си коментар към поста за Феминизъм и семейство при Wynche, Yana се изказва пренебрежително към разпространеното схващане, че жените са по-лоши шофьори от мъжете. Мен вътрешно ме тегли да се съглася с нея - едно, че не обичам обобщаващите изказвания и второ, не смятам, че изобщо концепцията за превъзходство в едно или друго, основано на половата принадлежност, има място в отношенията между мъжете и жените.

На тези импулси обаче се противопоставя чисто субективният опит, който имам. От няколко години карам колело из София, вярно напоследък малко по-малко от преди. За целия период обаче имам следните наблюдения (обърнете внимание пак на горния параграф, за да е ясно, че те не са обременени от предварителна отрицателна нагласа).

Отнемането на предимство на велосипедистите от страна на шофьорите е широко разпространено, правят го и мъжете, и жените шофьори. Има обаче една разлика. Мъжете шофьори са ми отнемали предимството най-общо казано след като са ме видели и са решили, че няма какво да ме чакат. От всички случаи на отнемане на предимство от мъже шофьори имам само един, в който това е било откровено нагло и създаващо пряк риск за безопасността ми, и нито един, в който да се дължи на факта, че не са ме видели или не са осъзнали моето съществуване като участник в движението.

От случаите, в които предимството ми е било отнемано от жени, в около две трети съм абсолютно убедена, че или изобщо не ме видяха, или информацията от сетивата им за моето присъствие и движение беше напълно игнорирана от мозъка. Ако не съм права, значи всичките са били с каменно самообладание и лица и погледи, които изобщо не реагират на дразнители от средата - леко не ми се вярва. Другата една трета с откровена наглост и ясно съзнание, гледайки ме в очите, са създавали риск за безопасността ми.

Разгледано от другата страна, от трите случая, когато е имало много сериозен риск от произшествие, за което аз съм била абсолютно невинна, два са били причинени от жени и един от мъж. Но да кажем, че общият им брой е прекалено малък, за да могат да се правят каквито и да било обобщения. Но няма да забравя едната другарка, която, излизайки на главен път от една пряка, спря, погледна в моята посока, аз видимо намалих (което правя винаги, защото съм свикнала да очаквам, че няма да ме пуснат), тя НЕ тръгна, продължи да чака, аз сътветно продължих (с увеличаваща се скорост, защото се движех по нанадолнище), и когато бях на около 5 метра, тя внезапно тръгна и аз трябваше много рязко да набия спирачки, за да не ме блъсне и да ме изхвърли навътре на пътя. Изобщо нито се обърна, нито намали да види какво е станало.

От случаите, в които предимството ми е било давано със знак - махване с ръка, кимване, усмивка (които са достатъчно на брой - не съм ги броила стриктно, но биха стигнали 15, което е минимумът, за да позволява статистически анализ), няма нито един с жена шофьор. Сега, тук съм длъжна да отбележа, че има доста случаи, в които аз предимството си го взимам, без да обърна внимание кой е зад волана насреща - примерно когато се движа успоредно с други коли и така или иначе тези, които искат да излязат на по-главен път си стоят и си чакат - тогава не ги гледам много какви са.

Означава ли по-доброто паркиране, че си по-добър шофьор

Яна също така оспорва, че способността да паркираш по-добре означава, че си по-добър шофьор. Тук не съм съгласна с нея. ДА, това че паркираш по-добре, означава, че имаш по-добро съзнание за габаритите на колата, за това как тя се движи и къде точно ще застане като последица от твоите действия, че имаш по-добър контрол и си по-уверен - и всичко това ДА - прави те по-добър шофьор.

*

Не е като да не съм виждала мъже - лоши шофьори - виждала съм много. И не е като да не съм виждала жени - добри шофьори - не толкова много, но съм виждала достатъчно. Но от карането ми в София съм развила рефлекс - пазя се от всеки, но видя ли жена зад волана, по дефиниция приемам, че или не ме вижда, или ще поиска да ме сгази. А това НЕ беше така в началото.

Има и още нещо. Напълно обичаен случай е две жени да вървят по тротоар, като го заемат целия, спират внезапно с цел оглеждане на витрина или просто без абсолютно никаква видима причина, обръщат се една към друга и си продължават разговора, без всякакво осъзнаване на движението или нуждата от движение на хората зад тях. С мъже тези случаи ми се броят на пръстите на едната ръка. Като ми се натрупат няколко случая като този и като горните, ми е много трудно да не си мисля, че в мнозинството си жените: не виждат, не чуват, не искат да виждат и да чуват и са едни егоистични и безпардонни създания по отношение на непознатите. Налага ми се да мобизирам всичката си налична рационалност, за да не го правя.

100% чалга

2008-01-16T17:24:00.000+02:00

На една от статуите на спортисти пред националния стадион на пиедестала с мъдреше надраскан накриво с оранжев спрей надпис:

100% АНТИ ЧАЛГА

Нямаше как да го снимам от автобуса и то това беше преди нова година. Дали са го почистили... феновете на чалгата...

Леност

2007-11-29T19:27:00.000+02:00

Умните хора не са застраховани от заблуди и често стават жертва на собствената си суета. Има едно широко разпространено сред умните/смятащите себе си за умни/смятани от другите за умни хора, убеждение, че когато някой глупак атакува, ти не трябва да му отговаряш. "Не се връзвай - той точно това иска - да му обръщаш внимание" или по-клишираното "убий глупака с мълчание" - показват тази нагласа.

Широкото рапространение на тази заблудена нагласа може и да не е заговор на пряко облагодетелстваните от нея глупаци - те, нали, са прекалено гупави, за да измислят такова нещо, но те несъмнено постоянно се облагодетелстват от него

А тази нагласа е откровено вредна. Подходът, който възприемаме като резултат от нея, води до следното - глупавите стават самодоволни, а умните - безразлични.

Затова този подход е погрешен. Трябва агресия! Човек или гори с това, които мисли, или е .... интелектуалец.

Политическото говорене

2007-09-13T11:56:00.000+03:00

Политическото говорене е обширна тема, по която има много изследвания и статии. Този текст не разглежда темата в нейната цялост и различните й аспекти, а взима термина само в буквалното му, пряко, най-близко до това, което бихме възприели в ежедневната реч, значение. Той е частично провокиран от един пост, в който наред с многото поставени интересни въпроси, се прокрадва една често срещана нагласа по отношение на политиката и държавното управление - "трябва повече да се действа, отколкото да се говори". Това мнение често приема формата или се придружава от още едно - "когато се говори, трябва да се говори ясно, а не да се увърта."

Това мнение е напълно разбираемо, но то е повърхностно и опасно. Защо:

1) Управлението е говорене

При отсъствието на диктатура политиката и управлението СА до голяма степен говорене. Това е необходимо, за да се осигурят две неща - 1) прозрачност и 2) участие. Прозрачността е необходима както за да се осигури контрол, така и чисто и просто хората да знаят какво се случва. Участието е необходимо, за да продължи режимът да бъде не-диктаторски и за да се увеличи степента, в която управленските действия имат връзка с реално съществуващи интереси и нужди на обществото.

Освен това, ако се замислим ще видим, че конкретните управленски действия са изпълнителски - за това има администрация и чиновници, на които се свежда какво да направят. Важното е решението за това какво да се прави, а то се взима чрез говорене и дебат.

2. Простото е опасно

Забелязали ли сте какво е основното послание на всички популистки и крайни партии - от Партията на свободата на Хайдер до Атака? "Ние говорим ясно. Ние наричаме нещата с истинските им имена. Ние казваме това, което вие всъщност си мислите. Старите политици говорят, без да кажат нищо, защото лъжат и крадат..." Колко е лесно тези послания да стигнат до умовете и сърцата ни - защото ние наистина мислим точно това и защото... те са верни. Всичко това е точно така. Но за него има причини и те са добри причини. Управлението е сложно. Наистина има политици, които не казват нищо и говорят глупости - това е факт. Но той се използва от популистите, за да ни пробутат една друга глупост - че нещата са прости. За кого от следните двама политици ще гласувате:

Политик А: Аз ще увелича заплатите на учителите.

Политик Б: Аз приоритетно ще разгледам възможностите за разработване на дългосрочна програма за поетапно увеличаване на заплатите на учителите.

Е, политик А печели, знам :) Знам, че на повечето от вас им се вижда много по-добър избор. Политик А говори ясно и поема конкретни ангажименти. Политик Б е от политиците, които говорят, а не действат, той увърта и не поема конкретни ангажименти... или поне така изглежда. Политик Б е реалист. Той е моят избор от тези двамата. Политик А е или глупак и ще нанесе страхотни щети, или лъжец и иска да стигне до сърцата на хората чрез измама, като им каже това, което те биха искали да чуят. Той използва техните идеали, за да се добере до властта.

3. Защо да не оставим управлението на експерти

На колкото по-високо професионално ниво се взимат едни решения, толкова по-трудно става участието във взимането им на всички, които са експерти в някоя друга област. Това води до формиране на "секторни елити", за които има два варианта. Първият е да взимат решения по целесъобразност, която обаче също е "секторна" и постепенно все повече й се губи цялостният контекст, визията на обществото на неговото развитие и индивидуалните визии на отделните хора за техния личен просперитет. Вторият е почти неизбежно последствие - затворените елити имат тенденция да се превръщат в олигархии и да се корумпират. Възстановяването на контрола и справедливостта с позволени средства е много трудно поради тяхната свръх експертност в дадената област. Затова тесните експерти - също като действието - общо взето трябва да останат на ниво даване на консултации при взимането на решенията и прилагане на решенията, а самото взимане на решения трябва да се извършва от политици с по-широка компетентност.

4. Защо общественият интерес, а не пазарните принципи, трябва да ръководят образованието

Това не е пряко по темата, но е гореща точка в момента. Тук е дългият отговор. Краткият отговор - за да не ни управлява Политик А.

Рекламата може да реши социалните проблеми

2007-06-06T10:22:00.000+03:00

Днес загледах такситата, които са си сложили рекламни табла на покривите. Тези дни четох някъде да се споменава, че кинопрожекциите би трябвало да са безплатни, след като преди филма ни пускат реклами.

Същото се отнася и за такситата. След като има по тях реклами, защо трябва да плащаме? За градския транспорт - още повече. Но по-важното е, че държавата може да използва рекламата, за да финансира по-големи социални плащания. Вдигат се рязко заплатите на хората на бюджетна издръжка, пенсиите и социалните помощи. За да се компенсират средствата, изплащането им започва да става по стадионите, които за целта се оборудват от всички страни с подходящи билбордове, екрани и озвучителна техника. Приходите от реклама най-накрая ще спрат да обслужват само големите корпорации!

Кой спечели изборите

2007-05-24T02:21:00.000+03:00

Наред с други интересни неща, следната таблица показва кой спечели изборите за Европейски парламент.

Един приятел изтъкна, че не отишъл да гласува, защото не иска да гласува за маймуни като архонта. Да ви е честито дето си го избрахте.

ДП С печели изборите за членове на Европейския парламент от Република България

2007-05-21T01:07:00.000+03:00

Бравос на негласувалите, да ви е честито представителството.
Едно да знаете от мене - по-глупавите и по-безскрупулните от вас винаги ще ви управляват, защото са по-организирани докато вие си витаете в облаците на своя индивидуализъм или принципи. За жалост от това страдат и други.

ЦИКЕП обяви избирателна активност в повечето райони в проценти: Благоевград 30.91, Бургас - 35.66 Варна - 39,28, Велико Търново - 27.48 Видин - 29.34, Враца - 23.78, Габрово - 26.57, Кърджали - 44.61, Кюстендил - 25.46, Ловеч - 27.73, Монтана - 22.75, Пазарджик - 25.07, Перник - 20.9, Плевен - 25.41, Пловдив - 22.75, Силистра - 48.01, Сливен - 21.78, Смолян - 26.81, 23 РИК София - 24.55, 24 РИК София - 23.17, 25 РИК София - 18.36, 26 РИК София - 23.56, Стара Загора - 27.52, Търговище - 44.31, Хасково - 34.69, Шумен - 41.00, Ямбол - 21.75, Разград - 45.06.
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1047873

На път

2007-04-20T08:25:00.000+03:00

- Случайно да имате интернет? – питам без особена надежда.
- Само безжичен – отговаря девойката на рецепцията в хотела в Гоце Делчев.

Безжичният интернет изглежда е последният вик на модата – има къде ли не.

По-късно отиваме да вечеряме в най-близкия ресторант. Има подозрително фалшиво фолклорен вид. „Българска кухня” – пише на малка табелка на вратата (подозренията ми се потвърждават), а до нея, на черна дъска с размери една на две педи пише с тебешир: „Пиле с ориз”. Вътре на стените се мъдрят еленови рога, две пушки, три револвера и една брадва. Брадвата има вид от фентъзи роман и не се връзва много с псевдо манлихерата, под която е окачена. Асоциацията, която навяват покривките, костюмът на сервитьора, самият сервитьор, а както се оказа впоследствие, и кухнята, е еднозначна и няма място за никакво колебание – Балкантурист. Има телевизор, по който върви „Нова”, а по уредбата пускат гръцка музика.

Менюто се предлага в два варианта – на български и английски и на български и гръцки. На последната страница пише „Добре дошли” в лендскейп формат, поради което известно време се опитвам да го чета наобратно. След като установявам какво не е наред, започвам отначало, а началото е „Екстри, предлагани от заведението”:

- Сервиране по стаите – 25 часа в денонощието (заведението е в хотел).
- За организирани мероприятия – 10% отстъпка.
- Резервация на места – депозит на стол – 2 лв.
- Уикенд на „Попови ливади” – по договаряне.
- Доставка по домовете – плюс 10%
- Скандал с персонала – 100 лева.
- Затваряне на заведението – 500 лева.
- Чалга – 100 лв.

По някаква причина заведението вече не предлага свинска пача. Надписът "Свинска пача" е задраскан и поправен отгоре с флумастер: "Манатарки".

Топли напитки:
- Кафе
- Чай
- Горещ шоколад
- Студен чай

Шофьорът видя, че снимам менюто и каза:

- О! Ти имаш камера.
- Да – потвърдих аз.
- Значи, ще те помоля нещо. Утре като отидеш в общината, влез в женската тоалетна и снимай надписа, който ще видиш там. Непременно. Аз не че съм влизал в женската тоалетна де.

Ось земную мы сдвинули без рычага

2007-03-31T01:55:00.000+03:00

Мы вращаем Землю

От границы мы Землю вертели назад -
Было дело, сначала.
Но обратно ее закрутил наш комбат,
Оттолкнувшись ногой от Урала.

Наконец-то нам дали приказ наступать,
Отбирать наши пяди и крохи,
Но мы помним, как солнце отправилось вспять
И едва не зашло на Востоке.

Мы не мерим Землю шагами,
Понапрасну цветы теребя,
Мы толкаем ее сапогами -
От себя, от себя.

И от ветра с Востока пригнулись стога,
Жмется к скалам отара.
Ось земную мы сдвинули без рычага,
Изменив направленье удара.

Не пугайтесь, когда не на месте закат.
Судный день - это сказки для старших.
Просто Землю вращают, куда захотят,
Наши сменные роты на марше.

Мы ползем, бугорки обнимаем,
Кочки тискаем зло, не любя,
И коленями Землю толкаем -
От себя, от себя.

Здесь никто б не нашел, даже если б хотел,
Руки кверху поднявших.
Всем живым - ощутимая польза от тел:
Как прикрытье используем павших.

Этот глупый свинец всех ли сразу найдет,
Где настигнет - в упор или с тыла?
Кто-то там впереди навалился на дот -
И Земля на мгновенье застыла.

Я ступни свои сзади оставил,
Мимоходом по мертвым скорбя,
Шар земной я вращаю локтями -
От себя, от себя.

Кто-то встал в полный рост и, отвесив поклон,
Принял пулю на вдохе,
Но на Запад, на Запад ползет батальон,
Чтобы солнце взошло на Востоке.

Животом - по грязи, дышим смрадом болот,
Но глаза закрываем на запах.
Нынче по небу солнце нормально идет,
Потому что мы рвемся на Запад!

Руки, ноги - на месте ли, нет ли, -
Как на свадьбе, росу пригубя,
Землю тянем зубами за стебли -
На себя, от себя!

В. Высоцкий, 1972

Branding the brands

2006-10-12T17:27:00.000+03:00

Profiles like the one generated by this site (www.publicons.de) circulate a lot recently, which keeps amusing me, as most of the people who publish their own profiles tend to have an explicitly negative attitude towards brands, branding, advertisement and consumership in general.

I don't share this attitude as I prefer not to grant an archenemy status to the symptom instead of the cause, but to keep it for the egoism and lack of moderation characteristic of the human kind in general.

So I went through the options suggested by this site. Only to find out that the profile would be quite unsatisfactory - and not because brands could not reflect truly my complicated and unique personality, blame the brands and the consumer society, but because important brands were missing.

This finding made me stop as I walked the street (I was thinking about it during lunch), because it was so logical. I actually started by putting myself, my "real" personality in the centre, and then trying to find the suitable brands - and I bet this is exactly the thing most people do (did I mention egoism a few lines above?)

Therefore the uneasiness of many who think we have started to become the things we possess should be comforted. It is just the opposite - it is not us being branded; it is us imposing our personalities onto the brands.

Let me illustrate. I have never thought of M. as of a person who uses the Opera browser. Least of all I think he is a cool person because he does. Just the opposite - I think of Opera as of the browser, which M., being the cool person he is, uses. Furthermore, I ask myself, why does he actually use Opera? I could think of two reasons - because he is a practical person and because, being the cool and practical person he probably thinks of himself he is, this is exactly the browser that fits his personality. And it is always the "he" and his "real" personality behind, in the centre.

As a funny detail - I even tend to think of Firefox as of the browser that has the name of my friend Firefox, although I do realize on second thought it is not quite exactly like this.

Maybe, you will object, this is valid only when applied to more or less out-of-the-mainstream brands. How could you brand, impose your personality on the IE or Coca Cola being used/consumed by so many people? Actually you could. Using IE it is generally not consired as being cool, so doing it AND declaring it is quite a strong position, which you would remember of someone. I know a person who does exactly this - I am proud of using IE, this person says, because I do like it and so many people do not use it just because it is not cool, which annoys me.

There is also another story. It was told me by a person whom I did not like so much and I actually do not see anymore because he was related to my old job. The story - which by the way I am completely sure he made up or at least exaggerated a lot - was about a friend of his. This friend, former military or secret service or whatever person, daily drinked 2 litres of Coca Cola while doing his daily 1200 push-ups. Since then Coca Cola is for me that 1200-push-ups story man.

And maybe, you will object, it is question of scale. In mass communication there are no personalities - there are messages, targeted to as many people as possibly could fit in the target group. Quite true, but not quite relevant. The message may be addressed to a wide public but is actually being received by individuals, who always impose their own apprehension on the messages as some post-transmition noise. They associate. And this limits considerably the power of mass communication.

Тайнственият пламък се появява отново

2006-10-10T10:30:00.000+03:00

По повод на разговорите за красотата, обективността и отзвука в душата - ето на какво попаднах снощи (Ролан Барт, Подготовката на романа, ИК Лик, София 2006, стр. 248)

Например този кратък текст от Шатобриан (Спомени от отвъдното). Не искам в никакъв случай да го обяснявам, да го коментирам (очевидно това е възможно): той ме очарова езиково, изпълва ме с наслада; той ме гали и тази милувка ми въздейства по един и същи начин всеки път, когато го препрочитам (възвръщане на Първото удоволствие): като някакво вечно, тайнствено нажежаване (обяснението няма да го прекрати); истинско удовлетворение на любовно желание, защото много добре знам, че обектът на моето желание, именно този текст, сред много други, се е адаптирал към моето индивидуално желание; нищо не говори, че някой друг може да го желае като мен...

Трябва да проверя за референции на Еко.

П.С. Каква глупост е горното, което написах! Еко е знак за референции, разбира се!