Let's Pop Culture

Inglourious Basterds

2009-11-20T15:01:00.005+02:00

Гадни копилета(2009)
Реж. Куентин Тарантино
Участват: Брад Пит, Малани Лоран, Диане Кругер, Кристоф Валц, Илай Рот и гласовете на Самюъл Джаксън и Харви Кайтел

Нормалното развитие на един режисьор предполага заснемането на зрелите филми към края на кариерата, когато професионални умения, теми и търсения са се балансирали. При Куентин Тарантино е тъкмо обратното. Той дебютира с най-зрелия си филм Глутница кучета и оттам нататък снима все по-хлапашки, гаменски и забавни филми. Гадни копилета показва един режисьор на върха на техническите си умения и максимално далеч от всякакъв помен за зрелост. Тарантино толкова е надобрял в занаята, че се опива от собствените си умения. Откриващата сцена и цялата първа глава от филма са смазваща демонстрация на комплексния му талант на режисьор, сценарист, сценограф, кинематограф, монтажист и цялостен кино всезнайко.

Филмите на Тарантино изобилстват от изобретателни злодеи, но в Гадни копилета спокойно може да се каже, че е надминал себе си. Полковник Ханс Ланда от СС (Кристоф Валц) е толкова силен персонаж, че няма еквивалентен съперник сред останалите. Той, както своя създател Тарантино, се опиянява от умението си да е зъл. Тъй като няма с кого да се съизмери, във всяка ситуация Ланда се опитва да надмине самия себе си. И успява перфектно, точно до самия финал. Кристоф Валц изпълнява ролята на живота си (Кан го потвърди, а чичо Оскар ще го потвърди през март 2010) и нямаш търпение да дочакаш всяка следваща сцена с негово участие, махайки с раздразнение към останалите актьори, които окупират екранното време.

В Гадни копилета Тарантино се бъзика с още един образ – филмовия критик. Лейт. Арчи Хикокс (Майкъл Фасбендер) е английски филмов критик, специалист по немското кино от 20-те и 30-те и най-вече Пабст и Рифеншал. Хикокс владее говорим немски, почти като немец, но лекият акцент става причина за един майор от Гестапо да се усъмни в него и да го разкрие. Точно тук е шамарът на Тарантино към филмовите критици. Независимо колко добре познава киното, филмовият критик никога няма да бъде истински филмов творец. За Тарантино собственикът на киносалон е много по-истински кино любител от филмовия критик. Шошана Дрейфюс (сладката Мелани Лоран) казва на войника и нацистка кино звезда Фредрик Щолер (Даниел Брюл), че въпреки че не одобрява възгледите на Лени Рифенщал, уважава работата на кинотвореца.

Гадни копилета не е филм за нацисти и съюзници. Гадни копилета е филм за киното. За любовта, обсебеността и посветеността на киното. За създаващото и рушащо представи и мечти кино. Магическият билет за мястото, където можем спокойно да бъдем каквито си поискаме. Гадни копилета живее в своя собствена реалност, която е толкова убедителна, че след края му ти се струва и единствената възможна.

Прибързаното ми обвинение към Тарантино за Death Proof, завърши с надеждата, че той ще се поправи. Лейт. Алдо Рейн (Брад Пит) казва в последната реплика от филма „Знаеш ли, мисля че създадох своя шедьовър!”. Макар че Тарантино, го създаде много по-рано, ние нямаме нищо против да продължава да го прави.

Istanbul - part I места

2009-11-19T10:19:00.008+02:00

Изненадан съм колко близо е Истанбул! На някакви 580 км. от София. На 7 часа с границата. На 100 лв. дизел с връщането. Пътува се приятно и около 500 км. по магистрала (нашата и тяхната.)

Историческият център има приятно провинциален вид. Спретнато, чисто и идеално поддържано за радост на огромния поток цивилизовани туристи.

Котките са на изключителна почит. Отношението е смесица от някакъв неясен мистицизъм, граничещ с почти религиозна любов. В заведенията и хотелите винаги допускат котки и винаги има място, където те да се излегнат удобно, докато собствениците ги тъпчат с храна.

Заспал кьопек (куче на турски)

Резервоарите на Константинопол. Огромна водоснабдителна структура, построена Константин Велики.

Колоната с главата на Медуза

Царството на туршиите.

Туршия от банани!

Последният дворец на султаните "Долмабахче сарай" е еклектична постройка (тюрлю гювеч) и копира основните елементи в резиденциите на по-големите западни монарси. Лобно място на Мустафа Кемал.

Една от носещите колони на Синята джамия

Годината на смъртта на Константинопол и раждането на Истанбул.

Кулата на Леандър в Босфора

Залез над европейски Истанбул

District 9

2009-11-18T12:58:00.002+02:00

Сектор 9 (2009)
Реж. Нийл Бломкамп
Прод. Питър Джаксън
Участват: Шарлто Копли, Натали Болт

В годината на големите сай-фай премиери District 9 е като малкото раздърпано цигане, което се мъчи да ви измие прозореца на кръстовището. Ентусиазмът и обещанието, които филмът излъчва са много по-големи от всички останали фантастики напоследък.

Изборът на Йоханесбург за сцена на действието е гениален. Градът е казан в който клокочат различни социални проблеми и обликът му, в продължение на 20 години след края на апартейда, непрекъснато се променя под влиянието на обратната сегрегация и миграцията на централно африкански жители. Стихийното формиране на бордеи и съпътстващите проблеми са идеален декор за амбициозния замисъл на District 9. Полу-документалният подход на заснемане допълва идеята.

След най-чудовищните начални 30 минути в киното, филмът като че ли изгубва скорост и посока и от социална алегория преминава в обикновен shoot and run режим. Това което обещава да е уникална критика на апартейда и корпоративната алчност, някъде по средата се оплита в лабиринта на „погрешния човек на погрешното място”. Амбицията надделява над възможностите. Сектор 9 пропуска шанса да стане Града на бога за сай-фая и потъва в Cloverfield обикновеност.

30 going on…30

2009-11-17T10:24:00.002+02:00

Кръглите дати обикновено са повод за равносметки. За мен е повод да взема бяла хартиена салфетка и да започна да си драскам планове за бъдещето.

Ето първите три (не непременно в този ред):

Ветроходни курсове – за да може следващият път някой като ме пита как се казвате, гордо да отговоря „Капитан! Ивайло Станиславов”
Водолазни курсове – за да може, ако някой падне зад борда на кораба на Капитан! Ивайло Станиславов, смело да скоча и да го извадя
Първи филмов проект – засега само на хартия, но не е лошо да се стреля по по-големи мишени

Очаквам предложения, приемам и шантави, на бялата хартиена салфетка има още много място.

П.С. Ако смятате да ме поздравите с нещо :), нека поздравите да са под формата на линкове към песни. Днес трябва да бъде един много музикален ден.

2012

2009-11-16T12:02:00.004+02:00

2012 (2009)
Реж. Роланд Емерих
Участват: Джон Кюсак (???), Аманда Пийт, Оливър Плат, Ууди Херълсън, Дани Гловър

За какво се разправя (яки спойлъри):
Едни учени отиват в една мина и там фссъъът и после бум-тряс, а президента бла-бла-бла, едни коли врууууум и после един вулкан буууум, а един самолет точно под носа му прааас и едни бентлита се изхлузват от него, после един каратист ги кача в един камион и ги завежда в едни кораби, където има едни жирафи и после едни зъбни колела трак-трак и една вълна дуфф и ги запраща на Еверест и от там виждат Африка.

Рецепта на Let’s Pop Culture за успешна чорб… ааа дизастър-блокбъстър

Вземате германски режисьор-разрушител, максимално различен от Фасбиндер и му давате много пари.
Намирате сюжета от дописка във вестник за мистерии (за предпочитане е да започва с „английски учени доказаха че…”, „разтълкувани йероглифи на древните маи, твърдят…”, „правителството пази в тайна истината за…”).
Добавяте колосален бюджет, предимно за мощни компютри и опериращите зад тях разработчици на ефекти, като внимавате съотношението между ефекти и всичко останало да е едно към две в полза на първите.
Поставяте задължителни култови световни забележителности.
Добавяте утвърдени национални стеротипи – французи-сноби, американци-героични, руснаци-пияници, китайци – много.
Забърквате яко в мелодраматични моменти и нахаквате мъдрости като от късметчета за кафе.
Задължително добавяте американския президент на цвят и вкус.

Получената смес се изчаква да заври, за предпочитане на температури близки до нагорещена лава. След като кипне, му шурвате едно цунами и изчаквате да се укроти. Накрая теглите една майка на изкуството.

На изходите от киносалона доволно потривате ръце и в очите ви блестят доларови знаци.

Какво да очаквам:
Не очаквай нищо, така филмът ще ти се стори много забавен.

Moon

2009-11-11T11:55:00.002+02:00

Луна (2009)
Реж. Дънкан Зоуи Боуи Джоунс
Участва: Сам Рокуел и гласът на Кевин Спейси

Лирични и самовглъбени, ето какви трябва да бъдат добрите сай-фай филми. Детайлни, мрачни и изследващи човека, поставен в гранични ситуации. Филми, правени с уважение към жанра, а не наблъскани с адреналин и напомпани с ефекти несвързани парчета банална фантазия. Луна е замислен и осъществен като обяснение в любов към писаната и филмовата научна фантастика.

Сам Рокуел е Сам Бел, служител на голяма корпорация, която доставя хелий 3 от мини на Луната. Сам е в края на тригодишен договор и му предстои завръщане на Земята при жена си и малката им дъщеричка. Сам е сам и въпреки компанията на ГЪРТИ 3000, свръх компютър, който има емоции, изразявани чрез емотикони, започва полека да откача. Спирам дотук със сюжета, защото издам ли нещо повече, няма смисъл да гледате филма. Изглежда и режисьорът Дънкан Джоунс решава да бъде непредвидим, защото не хлъзва филма по лесната пързалка на психологическия хорър. Филмът, остава нормален и представя дългия път на човека към човечността, която е някъде дълбоко вътре, скрита под пластове маски, детска наивност и младежка първичност.

Сам Рокуел изнася монументален моноспектакъл, а Дънкан Джоунс режисира обещаващо добре, с оглед бъдещите му проекти пак в областта на научната фантастика. Връзките с 2001: Една одисея в космоса, ТНХ 1138, Пришълецът, Блейд Рънър и дори Боен клуб са целенасочени и неслучайни. Джоунс си играе с представите, които тези филми са създали, за да те цапардоса и отпрати в съвсем друга посока.

Луна засега е номер едно в моя списък за годината и ако Камерън не е създал нещо уникално, подозирам че ще си остане там.

Berlin Wall 2009

2009-11-09T13:00:00.002+02:00

... And we kissed as though nothing could fall..

Поздрав по случай знаменателното събитие. От един равностойно знаменателен артист.

Видео:

Текст:
I
I wish you could swim
Like the dolphins
Like dolphins can swim
Though nothing
Will keep us together
We can beat them
For ever and ever
Oh we can be Heroes
Just for one day

I
I will be king
And you
You will be queen
Though nothing
Will drive them away
We can be Heroes
Just for one day
We can be us
Just for one day

I
I can remember
Standing
By the wall
And the guns
Shot above our heads
And we kissed
As though nothing could fall
And the shame
Was on the other side
Oh we can beat them
For ever and ever
Then we can be Heroes
Just for one day

We can be Heroes
We can be Heroes
We can be Heroes
Just for one day
We can be Heroes
We're nothing
And nothing will help us
Maybe we're lying
Then you better not stay
But we could be safer
Just for one day

Zombieland

2009-11-04T14:43:00.003+02:00

Zombieland (2009)
Реж. Рубен Флайшър
Участват: Уди Харелсън, Джес Айзенбърг, Ема Стоун, Абигейл Бреслин

Зомби комедиите къртят мивки, обезкостяват шарани, режат с флекс, мачкат и изобщо!

Зомбиленд е: Родригез среща Сам Рейми и Уди Алън, но не, за да играят трипетосем, а за да се напушат и да помогнат на Кевин Смит със сценария.

Зомбиленд е като свежа кръв и мозък в сгъстяващото се блато на посредственото подражание.

Зомбиленд не е: оригинална, крайъгълна работа, дефинираща жанрови характеристики и задаваща посоката на кинематографичните търсения за години напред.

Горното изречение очевидно няма място в това ревю. Проверявам дали внимаваш!

Брой пъти, в които свистящите сухожилия, цвъртящата кръв и разплискания мозък не те пращат в тоалетната, а те карат да се хилиш - 8

Брой пъти, в които се радваш, че начинаещите режисьори подражават на Родригез и Тарантино – 10

Брой пъти, в които се чудиш дали това не е филмът на годината – 13

Брой пъти, в които се радваш, че начинаещите режисьори не подражават на фон Триер – 25

Брой пъти, в които си сигурен, че това е филмът на годината – 13

Coming soon: The Road

2009-10-29T13:37:00.003+02:00

След No Country for Old Men и "Пътят" на Кормак Маккарти получава филмова версия. Първата прожекция на фестивала във Венеция създаде позитивни отзиви.
След като преди време прочетох и чудовищно доброто ревю на книгата от Starry Jen, очаквам с нетърпение.

Трейлърът е смразяващ:

Public Enemies

2009-10-28T11:38:00.003+02:00

Обществени врагове (2009)
Реж. Майкъл Ман
Сц. Майкъл Ман по книгата на Браян Бъроу
Участват: Джони Деп, Марион Котияр, Крисчън Бейл, Стивън Дорф, Дейвид Уенъм

Майкъл Ман е един от любимите ми режисьори. Минималистичният стил, любовта към силните отчуждени персонажи и експериментаторството винаги ме е привличало неудържимо към неговите филми. Обществени врагове е поредната ода за самотника, който е нечовешки професионалист, в това което върши и неспособен да погледне отвъд последиците на собствените си дела. Унищожителен за хората, до които се докосва и за себе си.

В представата на Ман, Дилинджър (Джони Деп) е сюрреален образ, обладан от собствени демони, който би могъл да съществува в пантеон от митични свръхчовеци, но не и в реалния свят, където куршумите убиват, касиерите натискат паник-бутона, охранителите са смели и залавят обриджиите на банки на място. Противостоящият на Дилинджър, защитник на реда – агент Първис (Крисчън Бейл) е не по-малко архетипен и едро скициран персонаж. Дилинджър и Първис са поредната взаимодействаща си двойка в любимата галерия от образи на Ман, в която чертите на добрия и лошия се преплитат без ясно разграничение. Ман създава икони, но и е иконоборец. Персонажите му са архетипни, но не са абсолютни в единственото, което има значение при изобразяването – доброто и злото.

Филмите на Ман са много красиви за гледане. Кинематографични до степен на авторство (auteurism), което не е случайно, защото сам снима почти половината от материала. Ъглови общи планове, близки планове върху лицата на Деп и Бейл в „спокойното” първо действие, трескаво водеща и следваща камера в престрелките и бягствата, характерни за ноара ъгли (dutch angle) и красиви филтри създават визуалния пир на Обществени врагове. Дигиталната камера допринася за автентичността на кадрите като създава чувство за документалност, особено в движението.

Поставен до Жега, Обществени врагове страда от известна претрупаност и претупаност на страничните персонажи. Хилядите сподвижници на Дилинджър, остават анонимни, въпреки че са пресъздадени от актьори като Стивън Дорф, Дейвид Уенъм и Стивън Греъм. В Жега персонажите на Нийл Маколи (Робърт Де Ниро) и Винсънт Хана (Ал Пачино) се разгръщат основно чрез взаимодействието с останалите – изиграни от Вал Килмър, Том Сайзмор, Джон Войт, Даян Венора, Натали Портман. Тук страничните персонажи нямат реплики и участват само като инструменти в ръцете на Дилинджър или Първис. Героичната им смърт не компенсира тяхната немота.

Историята на Джон Дилинджър, въпреки режисьорското изящество на Майкъл Ман изглежда като кръпка, защото не е поставена в реалната си историческа рамка - „опърпаните 30-те години” и свиването на индивида в собствена черупка. Значимостта на един противостоящ на системата истински човек за премазаното общество на Великата депресия изобщо не е показана, а дирижираното от Дж. Едгар Хувър създаване на герои е споменато повърхностно.

Извадена от контекста, историята за живота и любовта на Джон Дилинджър остава само красива приказка и упражнение по стил. Визуално пиршество, което обгръща и поглъща сетивата, но приспива ума.

Картинка в главата 3

2009-10-19T16:12:00.004+03:00

За трети път сменям хедъра. Този път темата е Can we be heroes, вдъхновена от свръхчовека Бауи. Който познае, кой е вторият човек на картинката, ще го черпя с едно парче на същия (могъщ жокер е това!).

Първата картинка изчезна някъде в преинсталациите.

Ето и втората:

LPC's Citation Du Jour: Anger is just a fad...

2009-10-19T09:34:00.002+03:00

Гневът е само краткотрайна мода! Като любовта през 60-те, алчността през 80-те и фелациото през 90-те!

Луис Блек, The Daily Show

Цялото видео по-долу:

The Daily Show With Jon Stewart

Mon - Thurs 11p / 10c

Back in Black - Angry Outbursts

www.thedailyshow.com

Daily Show
Full Episodes

Political Humor

Ron Paul Interview

Бойковчета!

2009-10-16T09:36:00.003+03:00

Усилията на Бойко Борисов и БРФК да вкарат българското овчарско куче, известно като каракачанка, в стандартите не международната федерация по кинология, още не са дали резултат.

В народната битово-фолклорно-културно-психологическа представа, обаче, няма съмнение на кого трябва да се посвети бъдещият успех на породата.

Julian Tahov No More!

2009-10-13T09:56:00.003+03:00

пл. Македония, София.

Явно на всички им писна от "Тахов лукса". "Императорът" на дискотеките в България ще свали ковьорчетата му от стените си и ще ги замени с нещо по-приемливо. Логично, след като всички се изхитриха да правят фолк клубове и да ги обзавеждат с Тахов. Не е луд обаче, този който яде зелника, а този който му го дава. Да е жив и здрав Тахов, че си намери, кой да му дава зелник. Все пак престъпленията му срещу красивото дълго няма да бъдат забравени.

Любопитен символен момент - една търговска марка директно задрасква друга в рекламата си. Интересно дали е правено преди? Ако да, къде? И как ще се отрази на бизнеса на Тахов?

Anyone?

The Boat That Rocked

2009-10-08T11:45:00.003+03:00

Рок Радио (2009)
Реж. Ричард Къртис
Участват: Филип Сиймор Хофман, Бил Най, Кенет Брана, Ник Фрост, Ема Томпсън

Да правиш и изпълняваш рокенрол е единственото смислено занимание, което си заслужава да имаш за житейски проект. А и красиви и страстни жени ти се лепят, по всяко време на денонощието;
Рокенролът е толкова завладяващо преживяване, че дори хората, които го пускат по радиото се уреждат с мацки;
Културата на 60-те е еклектична смес от философия, индивидуализъм, интелектуална съпротива, мечти и свобода;
Съвременната поп култура е изтъкана от вулгарност, показност, търсене на битови сензации и „риалити”;
Съвременната музика е безстрастна, безлична и скапана. Съвременната музика не вдъхновява мечти;
След 40 години, никой няма да прави филми за есид-трип-хаус-електрик и други шитни;
Рокенролът е състояние на ума и духа „Той жив и е добре, дори и 40 години по-късно”.

Paradise Lost - Faith Divides Us Death Unites Us

2009-09-29T16:59:00.003+03:00

Отдавна не съм гледал клип, който да ме хване за гърлото, да ме вдигне във въздуха и да ме запрати някъде в ъгъла, където да се завия с парцаливите остатъци от човечността си, с надежда че всичко е само кошмар и животът е прекрасен и чудесен, но човъркащото чувство за безпомощност да не ме остави да се съвзема задълго.

Faith Divides Us Death Unites Us освен гореописаното е и майсторски заснет, монтиран и изобщо брутален. Текстът е тук

Клипът, по-долу:

Няма кой да пише на… магистрала Хемус

2009-09-28T10:16:00.003+03:00

сн. Spiritia

Автомагистрала Хемус никога няма да се случи. Положението е толкова безнадеждно, че остава да мислим за нея като „мислена линия” в потока на съзнанието на някой символист.
Но тъй като магистрала Хемус ме засяга пряко, този път е лично!

Няколко теории защо никой не се интересува от магистрала Хемус:

Екологична
Северна България е много красива и трябва да бъде опазена такава. Как да стане това, ами много просто като отрежем всички пътища към нея. Няма нужда от скоростна отсечка за северна България, тъй като така ще бъде залята от поток от автомобили, ерго с унищожена природа, замърсен въздух и множество битов боклук.

Политическа
Южно-българското политическо лоби е надделяло над северното, овладяло е всички лостове и парите потичат за 4 магистрали под Балкана.

Конспиративно-военно-балканска
На американо-еврейско-турско-китайското проникване в северната част на родината ни трябва да се даде отпор. Как? По най-лесния, изпитан във великата отечествена война начин. Като махнем пътищата, по които настъпва врага, а ние се изтеглим и прегрупираме зад Балкана.

Географо-игнорантска
Всички знаят че „до морето се стига по магистрала Тракия”. Защо ни е тогава магистрала, която не води до морето. А дори и да водеше до морето, всички знаят, че „на север е по-студено”.

Ако се калкулира цената на човешкия живот, като съвкупност от всички разходи (дородилни консултации, раждане, пюренца, люлчици, ясли, детски градини, училища, велосипеди, видеоигри, футболни топки, джиесеми, екскурзии в чужбина, тортички, кафенца, срещи, купони, университет, дрехи и обувки на всички етапи, ток, парно, лекарства, автобуси, добавена стойност от работа, сватби, погребения) изхарчени към годината, в която е прекъснат, заради брутално изпреварване в насрещното на тесен двупосочен път, умножен по броя на хората, ще излезе че 1 млрд. евро. за завършването на магистрала Хемус са пари за семки и то само за семките, нужни за първото полувреме на среднотъп футболен мач.

Моля, купете семките и нека изгледаме мача заедно!

Coming soon: The Men Who Stare At Goats

2009-09-11T09:08:00.004+03:00

Хората, които се взират в кози. Ихааа!

Книгата на журналиста от Guardian Джон Ронсън за специален екип от агенти-медиуми е филмирана от Грант Хеслов, в Коенов стил. Или поне така изглежда от трейлъра. Налице са и коеновите актьори Клууни и Джеф Бриджис, който силно напомня на Джефри Лебовски. Освен тях Юън Макгрегър и Кевин Спейси, допълват шантавата компания. Чакам с нетърпение!

Трейлър:

edit 14.09.09: подеменям линка и публикувам отново

Coming soon: Поколението П

2009-09-04T13:36:00.002+03:00

Съсирващият кръвта, чудовищен роман на Виктор Пелевин - "Поколението П" се сдобива с екранизация. Филмът ще се казва WOW!(Поколение Р) и идва през 2010 г.

По-долу е трейлърът, от който става ясно, че руснаците трейлъри не могат да произвеждат и едва ли някой ще остане зарибен от него. Но който е чел романа със сигурност ще почне да брои дните до излизането, както на този руски сайт.

Който не го е чел, да използва линка, който така любезно съм предоставил по-горе.

Трейлър:

Angels & Demons

2009-08-31T15:10:00.002+03:00

Ангели и демони
Реж. Рон Хауърд
Участват: Том Ханкс, Юън Макгрегър, Стелан Скарсгард

Няколко неща, които са сигурни след гледането на този филм:

Дан Браун не е писател, а продавач-консултант на затъпяващи конспиративни теории.
Рон Хауърд снима често, но за сметка на това по много. Количествените натрупвания, водят до качествени изменения, според др. Маркс. Според др. Татаф качественият скок води към бездната.
Понякога смелостта на режисьора се притъпява от големия бюджет и хилядите неформални организации, които строго внимават да не се промъкне някоя „нездрава” идея.
Робърт Лангдън е съчетание между арогантен американски турист, супермен и библиотеката на Конгреса, т.е. нещо като нищо на света.
Ненужният женски персонаж на иначе симпатичната Айелет Зюрер, която освен експериментален физик се оказва и Д-р Хаус, влиза в пантеона на ядрените физици топмодели, редом до Денийз Ричардс в The World Is Not Enough и Тара Рийд в Alone in the Dark.
Ватиканската библиотека мачка!

Няколко неща, които авторите искат да приемете на доверие:

Науката е лоша работа. Особено експерименталната наука, която ония откачалки в ЦЕРН правят. Защо се опитват да разгадаят мистерията на сътворението. Тя затова е мистерия, за да си остане такава.
Католическата църква е добра. Тя е толкова добра, че е време да се спре с омърсяването й. Тя „храни бедните и лекува болните”.

Брой пъти, в които се чудиш къде отиде внучката на Христос – 3

Брой пъти, в които ти хрумва да си купиш новата Ланчия Делта, заради скритата/явна реклама - 6

Брой пъти в които ти хрумва да поставиш главата на Дан Браун в Големия адронен колайдер – 12

Coming soon: Avatar

2009-08-29T08:19:00.002+03:00

Няма ме един месец, завръщам се и що да видя: Аватар си има официален тийзър. Толкова е красив, че не се сдържах да го кача тук.
Ето го:

Камерън се завръща на бял космически кораб!
Датата е 18 декември!

Barcelona part V - различни градски елементи

2009-07-10T11:20:00.008+03:00

Барселона част 1 - места.

Барселона част 2 - хора.

Барселона част 4 - надписи

Изящно груба сутеренна решетка

No Country For Old Clowns!

Функционираща градска чешма

Тротоарни плочи по дизайн на Гауди

Чудесно хрумване - показалец на Маршрута на модернизма. Следвайки червените точки по паважа се придвижваш по Маршрута в Eixample.

Образователно-указателна таксономична табела. Ако не знаеш видовете на дърветата в града, ето начин да ги научиш.

2 в 1.

21 век започва уверено да управлява!

Интелигентно решение! Когато знаците не се употребяват поради ремонт на улицата или нещо подобно, се закриват с найлон, за да не объркват шофьорите.

Логото на метрото е изчистено, информативно и се вижда отвсякъде.

"Тук можеш да влезеш". В Готическия квартал движението по тесните улици се е регулирало с такива знаци. Орнаментални и информативни, почти невъзможна комбинация

Можеш да газиш тревата, но пуделът ти не!

Жилищна зона! Бащите могат да ритат топка със синовете и колите си.

Този змиевиден знак ми е малко неясен. Предполагам указва, че улицата напред не е права, а се извива.

Почетен знак в тротоара пред "заслужила" аптека. "На аптека Надал, за всички нейни години в служба на града"

Различна форма, едно съдържание. Интересно как шахтите са точно на равнището на асфалта, нито по-долу, нито по-горе.

I see a red door...!

Два свята!

Водата в пристанището явно е доста чиста.

Обещаващ късометраж!

2009-07-09T14:57:00.003+03:00

Кристофър Холмс е млад и напредничав режисьор и продуцент, със собствена продуцентска компания. Компания е силно казано. Просто собствено студио, в което снима късометражни филми.

Най-добрият му филм и забавно роуд муви Кралят на пътя, печели през 2002 Фестивала в Сан Диего. Може да се гледа целия по-долу:

King Of The Road from Christopher Holmes on Vimeo.

Barcelona part IV - Надписи

2009-07-09T10:20:00.006+03:00

Първа част на снимките от Барселона - места.

Втора част на снимките от Барселона - хора.

Англичани, подготвящи се да се забваляват като, хм.. англичани

Обама е навсякъде!

Фалическа пощенска кутия

Д-р Кондом! Не е ясно каква точно е практиката му.

Зона за игри за инфантилни? Всъщност на каталунски infantil значи дете.

Моля не изхвърляйте чужденците в тоалетната! Явно и в други езици буквалният превод предизвиква интересни ситуации.

Интелигентно пакетирани строителни отпадъци, чакащи да бъдат отнесени.

Блестящ пример за глобализация!. Рио де Жанейро граничи на юг с Дакота и на югоизток със Спарта.

Барселона всъщност е Карселона (затвор) за местните. Tourist -terrorist!

Какви проблеми имат хората!

Станцията на метрото - Драсанес прилича на визията на Кубрик за космическата станция в 2001. Една одисея в космоса.

Used Cars

2009-07-07T10:50:00.003+03:00

Стари коли (1980)
Реж. Робърт Земекис
Участват: Кърт Ръсел, Джак Уордън, Дебора Хармън

Когато режисьорите бяха искрени

Има един етап от живота на всеки режисьор, когато той може да бъде искрен. Толкова искрен, че да прави филми само за собствен кеф. Филми, в които няма особен смисъл, но са чудовищно забавни и ценни за гледане дори и тридесет години по-късно.

Такъв филм в кариерата на Робърт Земекис е Стари коли. Кариера, която потегля скоростно напред със Завръщане в бъдещето, блъска се в бетонна стена със Смъртта й прилича, инвалидизира се с извращението Форест Гъмп, частично се реабилитира с Контакт, за да се погребе завинаги с Корабокрушенецът.

Кърт Ръсел е Руди Русо, продавач на коли, който събира пари, с цел да си КУПИ номинация за сената. За да събере парите връща киломентражите на колите, боядисва таксита и пожарникарски коли и ги продава за нормални коли, залепва с дъвка брони, представя се за националността, от която е купувача и би надприказвал и радио, за да му продаде кола. Руди е еманация на предприемача-шмекер-политик, който ще направи всичко и ще каже каквото и да е, за да постигне целите си. Земекис едро рисува истинския образ на политика, без излишни деликатности. Мотивацията за влизане в политиката е изцяло материална, а механизмите за постигане неограничени. Всички паралели с България не са случайни.

Безсрамен, безвкусен, сексистки, пълен със стереотипи, с прозрачен сюжет, филмът е толкова забавен и изобретателен, че чак ми идва да изляза с констатацията на пенсионера:
„Едно време какви филми имаше, ехее! Вече не ги правят като едно време!”.
Май наистина е така!