Запазеното място на Росен Цветков

ЖИВОТИНСКО ЕСЕ

2008-10-21T09:49:00.005+03:00

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.

Птицата, за която ще пиша, е бухалът.

Бухалът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухала, затова ще продължа с друго животно, което си избирам — кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята.
Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист.

### Слава богу, текстът по-горе не е мой. Но е достатъчно атрактивен и бих си взел поука как да пиша следващите си есета и съчинения :)

БЕБИИИИИ

2008-09-28T20:21:00.002+03:00

"Аз съм най-щастливият човек на света. Казвайте ми лелчето!" - каза Хриси! :) На 21 години тя вече си има бебе - племенничка :) Още не съм видял бебшока-дребосък, но съдейки по родата, ще да е голяма красавица! Айде честито, лелинка, нека Вики бъде най-сладуресто и весело беби... :)

ГУШКА

2008-09-28T20:15:00.007+03:00

Нали... няма нищо по-хубаво да бъдеш прегърнат от обичащ те човек, да усетиш чуждата топлина и сърцетуп, да знаеш, че си важен за някого, че той е готов да ти даде част от себе си, да бъде до теб... Гуш! В това е красотата на мига:

ОТВОРЕНИ ВРАТИ И ТВ ДУШИ

2008-09-17T00:22:00.011+03:00

Самият факт, че сядам чак сега да блогна инфо за Деня на отворените врати на БНТ, говори сам по себе си за нещо - не съм могъл от умора и други занимания да си споделя мислите за събитието. Но вече съм ок, спах 12 часа без никой да ме бутне, звънне или притесни... Божествено!

Моят "отварящ" ден почна след купон у Калинката за РД-то на Васи, почти безсънно, и продължи много повече отколкото за другите.
Първо "ЯКО" се завърна в ефира.
С нови декори и свежест. Аз още не съм престанал да си се радвам на новото място в студиото и на възможността повече да се движа там.

Цяла сутрин, та чак до обяд го раздавахме по детски... Весело, много топло - друг път искам климатици, и... леко поспаливо :)

Тълпа голяма, навсякъде. Хората се лутаха и търсеха кого да хванат за снимка и автограф :)

Дебют направихме и в новините - с нова опаковка, студио и раздвижена обедна емисия, в която сапунисвах главата си във фризьорски салон, за да покажа как и къде столичани без топла вода, могат да си решат проблема.

С Хриси пък, която с право цял ден беше ухажвана от всички гости-мъже, се пробвахме да четем новини с Анотония Близнакова и Марио Гаврилов под зоркото око на Доби Чешмеджиева, Кедъра и Петя Тетевенска! Мммм, иде новата вълна!!! :)

А иначе денят завърши подобаващо - бях на снимки под проливен дъжд. На изложба. Мокър, ядосан, заспиващ. Но с отворени сетива за моята любима телевизия и за работата, която обичам. И за хората, които видях и мен видяха :) Ето това е любовта...

Рррррррррррр!

2008-09-16T23:43:00.005+03:00

Да се заиграя и аз на буквички, както поиска Шишко (един човек много обичаше да му пиша по гърба букви... :)) Та! Любимата ми е... Р...

"Р" като Росен, роза, растеж, риск, радост, работа, раждане, роса... Като много любими за моя милост думи и неща. Ето какво след прочуване установих за моята си буквичка... :

Р символизира решителност, висока работоспособност, умение правилно да се анализира ситуацията. Много често човекът с тази буква в името може да бъде рязък и невъздържан в изказванията си. Трудно му е да се изкачва по служебната стълба и затова той понякога търси възможност да се реализира чрез свободно творчество. Това е широка натура, но непредсказуема в порива на емоциите. „Р” е рязък звук, на чувствителните хора той може да се стори неприятен, особено ако се произнася твърдо Виктор, Карл, Артур.

Всичко това си е самата истина!

ТЪПО

2008-09-10T23:12:00.007+03:00

Представете си учителка, която вместо търпеливо (щото кой е казал, че е лесно да си даскал в съвременните прекалено екстремни времена) налива глава в главите на учениците си, предпочита метода на обиждането. Който дори стига и до написването на бележка със съдържанието: " ... (името на ученикa, да речем X) е тъп. За внуците си, приятелите и близките си - също!"

Брилянтно бих казал. Отношение от класа. За щастие въпросната учителка си призна пред мен гафа - обясни, че й е било весело, когато е писала бележката. Ех, че весело наистина!

Директорката на училището не пожела дори да ме види, за да коментира проблема. Два пъти се опитах да стигна до нея, стоях пред кабинета й. Вратите се тряскаха, среща нямаше. Обяснението - не ме била канила.

Хубаво! Аз обаче я каня да слуша по БНТ за училището й. А то е Професионалната гимназия по телекомуникация, където се учи... ама не съвсем! В репортажа ми ще разкажа с подробности за какво става въпрос... Очаквайте продължение тук!

П.С.: Това на pic-a не е учителката, за която говоря. Важно уточнение!!!

КОЙ ЩЕ СПАСИ СВЕТА?

2008-09-07T22:59:00.004+03:00

Днес съм екологично настроен - повече отвсякога. Повече от вчера, но и от утре! Нищо, че двата пъти, при които ходих до близкия магазин, ми сложиха избраните продукти в найлонови пликове и аз ги приех! В долното видео ще видите, че животните не биха си позволили подобни своеволия. Ама никога! Алекс, обещавам ти, че ще си взема поука!!!
А иначе клиповете долу са 11 и в тях ще видите колко лесно е да помагаме на природата, а колко сме тъпи да пропускаме да го правим! Слепи, прекалено механични и нелепи.
Вижте ги животинките! Те са нашите спасители...

КЪРВАВО

2008-09-06T19:40:00.007+03:00

Вдишвам кръв. Много кръв. Навсякъде е залепена, сляла се е с всичко. По стените, по краката, по стълбите, прозорците, вратата... Петна там и тук. И въздух, който постепенно те задушава...

Там бях. Онази вечер, когато взрив разтърси посред нощ центъра на столицата - на пресечката на "Алабин" и "Княз Борис Първи".

Ако имах камера, щях да снимам. Ако не ми натикваха телефона в джоба, пак щях да снимам. Сега всичко е само в паметта ми и в спомена за онази миризма, която още чувствам добре. Няма да разказвам случката от бомбената нощ - нея достатъчно дъвках в новините в конкретния ден.

Важно е усещането, което ме разтърси. Мисълта, че съм сред дознатели и хора от ДОТИ, ченгета, които ровят в уликите (отделен въпрос е как!!!), вървят след тях и аз по техните стъпки, ме взриви от емоции. Интересно, любопитно... и много гадно. Мръвките месо висят по стените, ти ги виждаш, не ти се повдига, но знаеш, че е станало нещо страшно.

Парчета от самоделното устройство се търкалят в краката ти. Ти ги гледаш и сглобяваш пъзела. Знаеш, че взривът е минал оттук и то не съвсем незабелязано. Още по-гадно.

После минах с дознателите по целия предполагаем път, по който са се движили бомбаджиите. Всяко кътче, до което се бяха докоснали с кървавите си ръце, видях, Всяка кръпка от дрехите им. Всяко петно и следа от течащата кръв...

Странна нощ. Безсънна. Но реална. Напълно.

УИКЕНДОСВАНЕ

2008-09-01T15:06:00.006+03:00

Доста отдавна обмислям ваиранта всеки уикенд да ходя някъде, да го изкарвам диво, да дишам въздуха, така че да го усещам дълбоко в себе си... Да, ама не мога. Не мога заради работата и кариерата:) ( работохолик съм във високи норми, човече) Затова последните седмици гледам да наваксвам за тогава, когато няма да мога мръдвам и бягям от столичните глупости и скука.

Този път се озовах с още 2-ма спътници (Ализандър и Васи) + още един закъснял гост в Слънчев бряг (Генади) и Сашко. Е, не бива да забрявяме още Боби, Радина, мъжкото кученце с женската фиба, Вера, Михаела и Павлина - морските гърли и... Май това са! А, и ATB, който всъщност е причината да стигнем до Слънчев бряг.

Много хора - различни начини да си прекараш времето на големия концерт, който се вдигна на плажа, на Какао бийч. Моят начин си беше абсолютно луд и ненормален - сам си взимах дозата забавление - без гаджето, донякъде настрани от приятелите ... Сам си купонясвах, макар и сред много хора, на концерта и пълнех себе си с емоции, които търсех товя лято, а все не намирах. 3 часа скачане, танцуване и свежи мисли. И една тениска на друг самостоятелен субект с послание "I love ATB!".

А уикендът си беше супер - плажче, басейнче, книжка, сън и готина компания. И планове за бъдещето, които почвам да редя в големия тефтер с графици.

И така, до следващия път. Когато крачето ми ще се плъзне по пясъка, ще вдишам морето и ще съм сигурен, че мога да бъда много щастлив. Ако си го позволя.

P.S.: За капак в автобуса към Студентски град на прибиране един пич ме смаза от смях. Дойде при мен, подаде ръка и ми вика: "Здрасти!". Да, ама аз за пръв пит го виждах. Той ми обясни откъде се "знаем" - бил съм на Лозенец, където и той бил. Яската ни бил запознал ??? Гледах и недоумявах как съм се озовал в Лозенец, без да знам. А и къв е тоя Яската? Ей тая памет как ми изневерява... Да живее моят двойник.

КУ-КУ - НА 16-ТО МЯСТО СРЕД ТВ ПРЕДАВАНИЯТА ПРЕЗ ЮЛИ

2008-08-15T13:11:00.007+03:00

Според данните на пийпълметричната агенция ТНС тв План за месец юли в Топ 50 на тв предаванията първите 11 позиции са все за предавания на Би Ти Ви. На 12-то място е "Горещо" на Нова ТВ. А на почетното 16-то място е... "Завръщането" на студентската програма "Ку-ку". Предаването е гледано от 572 000 души.

И ако това не е успех, здраве му кажи! Изданието събаря конкуренцията в телевизията безсъмнено. Преборва и другите тв-та и извежда БНТ напред в класацията.

Вярно е, че критиката към излъченото на 27 юли предаване беше невероятно голяма, но отвъд нея са цифрите, които често са по-важни и от думите. Гледаемостта е била висока, интересът - голям. Друг е въпросът дали може да бъде задържано всичко това и занапред.

Залогът е голям, началото - рейтингово. Оттук нататък следва много работа и само напред! Причина за малко самочувствие има и тя е - видяли са ни. От нас остава да докажем във времето, че ставаме...

МОРЕ, ПЯСЪК И ОЩЕ НЕЩО...

2008-08-10T23:41:00.006+03:00

Тя... идва бавно...Тя те обсебва и поглъща духа ти... Тя влиза в теб и взема мислите ти... Тя руши страхове и болки... Тя ти дава криле и те прави щастлив. Тя е силна, пламтяща и дива... Тя изненадва, разтърсва и прави жив... Всички наричат Тя от край време любов...

Истината ли? Всичко по-горе са клишета... поне за мен. Важното е да проверим има ли нещо вярно в тях, пък к'вото още да става :)

БЕЗ ДЯДО КОЛЕДА...

2008-06-23T23:25:00.008+03:00

Представете си, че живеете в дом за сираци (или както е по-модерно днес да ги наричаме - дом за деца, лишени от родителски грижи). Представете си, че живеете с още 5-6 човека в стая, често безумно мизерна и неуютна. И още: че най-големите дни в годината са Коледа и Великден, защото тогава вали дъжд от шоколади и много хора идват да ти дърпат бузките и да ви се радват...
По-добре да спрем дотук с опитите да надникнем в домовете за деца. Всичко е розово там, ама не съвсем.

И все пак, част от тези картинки рухнаха в съзнанието ми преди няколко дни. Заедно с мои колеги веселихме изоставени деца от Хасково и Стражица. Подарихме им не толкова материални неща, колкото внимание. Игри. И желание да ни видят още веднъж, и още веднъж... Не ми беше тъжно. Радвах се, че сме заедно...

ЕДИН ОСТАРЯЛ РОСКО

2008-05-18T16:13:00.022+03:00

Ей, остаряхме като кучета беее :) Вярно, че мина цял месец почти откакто станах на 22. Но понеже прекарах най-страхотния рожден ден, който съм имал, няма как да не го опиша снимково тук. Пяхме, веселихме се за порастването ми. Благодаря ви! И чакам още снимки...

Ето акцентите от партитууу :)

Вики, кой танцува по-добре???... ти!!!

Една не ми стига :)))
Имам си тарамбука... от Ники, приятелката му, Катето и Павката :) Мирсииии :)

Истинско и невиждано мъжко трио: Ники, Роско и Павката!!!

Let's duet!
Сред мацките от радио "Алма Матер" и БНТ.... Мммм :)

Те са две... и са Таня... и Хриси!

И още пеем...

КАКЪВ КУПООООН...

2008-04-03T23:59:00.032+03:00

В края на миналия месец най-яката редакция на света, с най-якия екип си спретна... тиймбилдинг! Неподражаем. Нашенски. Върховен. Мястото - Пампорово. 3 разкошни дни, в които ние бяхме за пръв път толкова време заедно (макар че ако съберем часовете за репетиция, предаване, сбирките ни извън ефир, ще се получи доста интересна цифра). За жалост всичко свърши мигновено. Което е доказателство за това, че е било истинско изживяване. Гот беше, нали... нощните лудости из Пампорово, натъпкването на 10 човека в колата на Ники, дългите нощи и дни... Дълги като часове, кратки като усещане!

Пожелавам си го още, и още, и още всичко това милиони пъти... Това е първият екип, който чувствам толкова близо до себе си! Обичам ви много всичките, наистинааааааааааааа:)

Ето и малко снимки от великото събиране:

Снимка 1, 2, 3: Шефовете... Готини, свежи и големи купонджии!

Снимка 4: Розичката (до мен) на екипа ни... Без нея ни игри щеше да има, ни неповторима анимация в него...

Снимка 5: Ето и малко "бой", след който някои хора едва се крепят на крачка :)

Снимка 6: Ей го и свежото лице на Нова тв Павката, което е и сценарист на ЯКО - един от най-креативните автори. Малко вдига шум, когато другите спят, ама простено му е:) И е номер 1 на боулинга! :) Скоро ще го разпознаете и в броевете на ЯКО...

Снимка 7: Айде на хорото. Който може, го може!

Снимка 9: Какво ще кажете за сиртаки, г-н Николай?

Снимка 10: Давай, Ице, рап, рапппп....!

Снимка 11: Но... друго си е да танцуваш с режисьорката ни... Стеллла :)

Снимка 12: Нападайтееее чеверметооо! Ама без Катето, че тя не обича агнешкуу :)

Снимка 13: Някои се пробваха да стрелят...

Снимка 14: Други се радваха на балони с лика си... направени от Николайо!

Снимка 15: Имаше и такива, които се върнаха в детските си години...

Снимка 16: Други се отдадоха на фитнес или сауна (Бояне, успя ли да си намериш дрехите... :)? Снимка 17: Имахме и сериозна част, на която бистрихме миналото, но и бъдещето на ЯКО!

Снимка 18: Накрая заваля и сняг...

Снимка 19: И си тръгнахме ... малко уморени от емоции, но живи!

ОСТАРЯВАМЕ БАВНО...

2008-04-01T18:55:00.002+03:00

### Писмо до мен от зрител на "ЯКО", изображението е дело на al-x4o:

ДА ВРЪТНЕМ ЛЕНТАТА НАЗАД

2008-03-08T23:31:00.006+02:00

СПРИ СЕ ЗА МИГ И ПРОЧЕТИ ТОВА:

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 ВЕК.

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма...

*** Това на снимката по-горе съм аз:) Сладуран! :)

ВЛАК-КОВЧЕГ... И ДЪРЖАВА-КОВЧЕГ

2008-03-07T23:21:00.003+02:00

Цяла седмица съм потопен в само в една история - за изгорелите вагони, за изгорелите човешки същества, съдби, души, мисли... Погълнат - такъв бях. Още от момента, когато се разбра за жестоката трагедия.

Видях се с очевидци. Стоях пред разплакни лица, слушах оправдания, полуистини, не знаех къде се намирам.

От петък насам почти всеки ден ковчези изпращаха невинни хора. Драма. А тя е само част от кризата, която е обхванала живота ни. Дразнят ме политици, които използваха трагедията, за да извлекат дивиденти. И такива, които се скриха, а от тях определено зависи много.

Ядосвам се и от фактите - в горящия вагон прозорци не са се отваряли, врати - също. Откъде да излязат пътниците? Бабичка залоства коридора и един 1 час изважда кашони със стока. За сметка на спасяването на 9 живота. Тероризъм ли? Нима? О, да, може! Но терористи сме и ние. Защото, със сигурност не знаем как да си помагаме и как да ценим живота на другите, не само своя. А иначе да се готвят всички, които ще тръгнат на път с влак - затягали мерките за сигурност. :) Хубаво! Знае се обаче, че българинът умее да нарушава правилата. Защото нали те са точно, за да се нарушава според него. А след всичко това следва само едно - пореден национален траур.

БГ ЕВРОВИЗИЯ - СКАНДАЛИ НА ПОРАЗИЯ

2008-02-29T00:52:00.009+02:00

Пиша с малко закъснение за финала на нашенската Евровизия по една проста причина - реших да поотшуми врявата около избраната песен... Да, отново се оформи скандал, който не предвещава нищо друго освен изпращане на песен на светония финал, която не е харесвана от България. DEEP ZONE & BALTHAZAR заедно с Йоанна уж спечелиха, но явно загубиха...

Въпреки че парчето им "DJ, take me away" беше май единственото парче, което наистина впечатлява (макар да не е определено хитът, който би ни осигурил първото място в Белград), сега е заплетено в спорове и злостни коментари. Първо, защото Йоанна била репортерка в БНТ (организаторът на конкурса в БГ), а майка й пък била редакторка също в телевизията. Дотук нищо кой знае колко притеснително - никъде в регламента не се споменава, че не може да участват лица на телевизията. А и в предаването, в което Йоанна работи, по никакъв начин не се е проявило специално отношение към точно това парче. Всички песни от Евровизия се представяха по еднакъв начин.

Не съм съгласен, че Йоанна пее фалшиво, за което не спира да се говори и пише в пресата. Може би тя наистина е била развълнувана, усети се, но обобщаването не е правилен ход. Слушал съм я да пее и в други ситуации, не съм останал с такова впечатление за нея... а имам определено силно изострен музикален слух!

И още щрихи от скандала (не свършва всичко с гореописаното!:) Песента била копие на "Детелини" на Лили Иванова, крадени били части от парчето от песен на Продиджи - "Out of space".

А клипът на парчето бил споносориран от БСП (групата е подкрепила социалистите в предизборни кампании с участие в концертите им), която накарала дори с призиви в мрежата да се гласува за "DJ, take me away". Ето какво пише в сайта на партията:

"Здравейте приятели,

Ние сме група млади фенове на лявата идея в България, които искат да превърнат политиката в отборен спорт. И това не е шега.
Събрахме се по време на голямото RED-LINE турне на DEEP ZONE Project, организирано съвместно с БСП в „горещите” предизборни дни и нощи преди местните избори през есента на 2007 година.

Подкрепете и вие DEEP ZONE Project!
Гласувайте за „Dj, take me away”

ЗА ДА СМЕ ОТБОР, КОЙТО ПЕЧЕЛИ!

Както знаете, по инициатива на един от младите народни представители на БСП Кирил Добрев, много фенове на българската левица подкрепиха DEEP ZONE Project, DJ Baltazar и Йоана по пътя им в конкурса „ЕвроБГвизия”. Те участват с парчето „Dj, take me away”, а засега са сред фаворитите за одобрението на публиката.
Песента влиза от второ място в класацията на MTV.
Призоваваме ви да гласуваме активно и като отбор за парчето „DJ, Take me away”, на 23 февруари 2008 година от 20.30 часа в рамките на живото предаване на Канал 1 на БНТ.
С вашите гласове ние казваме ДА на български музиканти, които достойно могат да ни представят на „Евровизия”. DEEP ZONE подкрепи българската левица на изборите. Нека им върнем жеста!
Препратете това на ваши приятели, колеги, симпатизанти, на фенове на техно и хаус музиката!"

Много интересно послание наистина... :) Кой е послушал партията, това е отделен въпрос...

Каквото и да стане с парчето обаче (отпадане или продължаване напред), ясно е, че за пореден път конкурсът у нас се проваля. Да не припомням случая с "КАФФЕ", нали? По ирония на съдбата Йоанна е гадже на вокалиста на бандата Орлин...

БлогCamp 2008 - ВАЖНО ИНФО!

2008-02-22T23:31:00.006+02:00

Ето какво казват за събитието организаторите:

"Утре, на 23 февруари, във Централен военен клуб в София, ще се прoведе събитие, което ще събере на едно място хора, които пишат в блогове, он-лайн журналисти, свободни хора със собствено мнение и ентусиасти, обединени от понятието блог.

Блогът е личен уеб-дневник в които авторите пишат на теми, които са им присърце и ги вълнуват. Това явление, може да се каже, че е аналог на он-лайн медиите, но без редакторска намеса, без натиск, без цензура. Авторите са свободни да пишат каквото искат и както искат, използвайки всякакви изразни средства.

Обединението на блогърите по различни остри теми за нашето общество, може само да буди възхита. Проблеми като посещението на Путин, застрояването на Странджа, опитите да се разрушат хотел България и Амфитеатъра, поругаването на ценности и свободи, като правото на свободно изказване, не са оставили безразлични никого. Макар и не винаги на едно мнение, хората пишещи в блогове са с позиция и са активни за да се борят за правата на всички и за това в което вярват.

По време на събитието ще се разгледат всякакви въпроси в неформална обстановка. Дори и да не сте блогър, а просто се интересувате от тази тематика, сте добре дошъл. Денят нарочно е избран да бъде събота, за да може хората извън София да присъстват на събитието. Елате, за да се насладите на многото изненади и на баркамп формата на събитието, което се случва много рядко в България.

Начален час 10 часа, вход свободен."

Е, и аз ще се опитам да съм там!

СЛАБА БГ ЕВРОВИЗИЯ?

2008-02-22T21:23:00.007+02:00

Точно утре ще стане ясно кой ще се вихри от българска страна на Евровизия в Сърбия (освен ако заради ситуацията там не падне планираното музикално шоу). Особена интрига за финала тази година няма. Няма и песен, поне според моето скромно лично наблюдение, която има реални шансове да впечатли света и да застане на челни позиции в конкурса през май... Тогава накъде изобщо сме тръгнали?

Ако трябва все пак да се посочат парчета, които поне малко да заслужават внимание и да бъдат чути, а в крайна сметка и да спечелят (макар да не са съвсем за Евровизия), това са "Tired soul" на Светльо и Влади, "DJ, take mе away" на Deep Zone & Balthazar, "По-добре" на Ники Манолов... Хващам се на бас, че няма да бъде избрана никоя от тези песни обаче - винаги са погрешни очакванията ми за нашенската Евровизия.

Като се има предвид колко отрано започна селекцията на тазгодишните кандидати за сцената на Евровизия, чудя се как се стигна до дефицит на качествени музикални попадения. Дори и продуцираните от БНТ песни не струват, за съжаление... Явно или е слаба комисията, която оценява, или не се предалагат добри парчета за участие...

И все пак, шоу ще има утре. Защото сега загадката е как от слаби песни ще се избере най-силната? Хмм, коя ли ще да е тя??? Ето че интрига имало...

ИСТОРИЯ ИМАМЕ, АМА ЩО ЛИ...

2008-02-21T00:08:00.007+02:00

Докато си мечтая за репортажа на живота ми (който най-добре е да не идва скоро, щото после, чудно ми е, какво ли ще правя?!), взех, че попаднах на една силно възмутена от учебника на внучето си баба, която дни наред чувам по телефона, а днес дори видях наживо.

Проблемът е стар, почти колкото света. Учебникът по предмета Човекът и обществото за 3 клас (по мое време това се казваше Родинознание) бил пълен с грешки. Издаден е през 2004 година и е на издателство "Просвета". Но това не са какви да е грешки. Според учебника Христо Ботев е загинал на 1-ви юни. Васил Левски е обесен на 18 февруари... А за смъртта на цар Петър е трудно да се каже кога точно е настъпила, защото е отбелязана по много объркан начин на страниците на учебника...

Не съм историк (и даже затова ще вися утре пред кабинетите на преподавателите от Историческия факултет на СУ, за да ме просветят), но гаврите с историята и допускането на такива неточности са очевидни.

Ходих и до школото, където се учи внучето на бабата. Евала на директора, че ме пусна да снимам, макар че в репортажа ми няма да стане ясно колко са умни децата, които са записани в него. Вината не е тяхна. И аз да учех с такива учебници щях много да се чудя, когато ме питат нещо за Левски или Ботев и щях да говоря глупости. Българска работа!

Ще разказвам скоро как се е развила тази "случка"...

ПРИЗНАНИЕ

2008-02-20T23:43:00.006+02:00

Две вечери стоя на лаптопа и гледам филм... "Click"... Не знам дали си го гледал. В него става дума за едно универсално дистанционно, което главният герой използва, за да "превърта" част от живота си. Спирал съм се на това филмче и преди, но или не съм го догледал (често така става), или съм го проспал... или и аз не знам какво. Но сега стигнах до надписите. И се замислих над много неща, а по принцип рядко един филм може да възбуди някакви особени размисли в мен, след като съм изгасил компа.

Някак се поставях непрекъснато в ролята на превъртащия с дистанционното. Осъзнавам колко често препускам като вихър, а не се спирам за малко, за да обърна внимание на дребните, но важни неща. Как в тази бързина забравям, пренебрегвам, загубвам... А някои неща и мигове никога не се връщат. Зная го. Почувствал съм го.

Затова не искам да кликвам. Искам да изживявам всичко така, както трябва. И ако греша, спирай ме! Удари ме! Изкрещи ми! Кажи ми! Не ме оставяй да бързам и да бъркам... Не ми го позволявай!

Тази вечер си припомних, че е много трудно да кажеш: "Обичам те!", но е най-трудно да го казваш, когато вече е твърде късно и няма кой да го чуе...

Затова, ако съм пропуснал, искам да ти кажа, че те обичам. Обичам хората, които са били и са винаги до мен, обичам всички, които поне веднъж на ден се сещат с добро за мен. Които искат да ме прегърнат и знаят, че могат винаги да разчитат на мен, както и аз на тях! Обичам ви! А вие обичате ли ме?

БЯГАМММММ

2008-02-19T18:22:00.008+02:00

Напоследък установявам, усещам, виждам, че около мен е еднообразно. Всичко. Всички. Дразня се. Ритъмът на животът е един и същ. Няма особени разлики в дните. Въртя се на въртележка. Хубаво е, но доскучава...

Имам време за всичко и всички, но то пак не достига. Имам желание да правя много неща, но не ги правя. Имам спирачки, а това не ми харесва. Имам решетки, а не ги искам.

Решил съм, че ще протестирам. Днес. Иска ми се да тръгна на път. Независимо къде. Жадувам за бягство... И ще си го издействам. Само гледай!

ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРАЗНИЦИ

2008-01-13T23:15:00.000+02:00

Утре има поне 2 повода за празнуване, 2 хубави повода. Двата са свързани помежду си. Интересно съвпадение. Първият - предаването "ЯКО", от което съм част, навършва 1 година в ефир. Вторият - от утре вече съм репортер в "По света и у нас" на Канал 1:)

Предизвикателствата в новините наистина ще бъдат големи, но амбицията да се докажа, да се науча и да направя силни и разтърсващи репортажи на новото място, не са по-малки.

Мечтата ми винаги е била да работя в телевизия. Правя го. Близо 2 години.

Мечтаех да бъда репортер в тв новини - ще го правя. От утре. Каквото и да стане, аз искам да опитам. Да знам какво е. Да сбъдна копнеж, който не търпи да бъде забравен и изоставен... Дано успея! :)

П.С.: Честито на колегите от ЯКО! Обичам ви! Утре вечер ще празнуваме незабравимо! Обещавам!

ИДЕ НОВОТО!

2007-12-31T12:56:00.000+02:00

Ето че се изтъркули още една година. Голяма година. Интересна. Пълна с предизвикателства, препятствия и емоции с всякаква окраска. Запомнящата се година.

Датата е 14 януари. Стартира предаването "ЯКО" по Канал 1, в което моето име беше замесено още през 2006-та. И така цяла година... Върнах се в детските си години, бях близо до по-малките, забавлявах се заедно с тях. Всяка неделя ставах в 5.30 , за да се поява на екрана към 8 часа по БНТ заедно с една голяма и готина банда. Сдобих се с толкова малки приятели и фенове, че сега е трудно да ги изброя... Влюбих се в телевизията. Живият ефир се превърна в истинска страст за мен. Да съм пред камерата, не беше трудно, а приятно занимание...

Тази година се появих и в още едно предаване на Канал 1, което подготвяхме близо 1 година - "13+". Там освен че се изявих на картинг, пред боксова круша, научих още и още за телевизията... Но преди това имах още една спирка - в друга медия...

БНР - краят на януари е. Телефонът звъни. Предлагат ми да бъда назначен в програма "Хоризонт" на БНР. Обмислям офертата известно време. В края на февруари вече съм репортер в БНР... За близо година бях къде ли не и на какво ли не. Незабравимо остава обаче отразяването на изборите, тичането по следите на убийството на шефа на Локо-Пловдив, радиореферендума в Русе и пожарните страсти в старозагорско...

Чувствам се като у дома си там... но напускам този дом, за да отида в друг, в който си бях и преди назначаването ми в БНР, преди изобщо да разбера какво е "Хоризонт"...

Ноември месец - монтирам на компютър в радиото анкета за "Преди всички". Момиче от курса ми, което работи в "Панорама", ми се обажда и ми казва, че шефката на Новините на Канал 1 Вяра Анкова ме търсела спешно. По-късно през деня съм в нейния кабинет, предлага ми да се пробвам при тях и ако двете страни се споразумеем и взаимно се харесаме, да почна при тях.

През следващите 2 седмици се подложих на проби там. И се почувствах много добре. Усетих, че репортажите ми, особено по-силните, достигат до по-голяма публика, коментират се, забелязват се. В радиото това ставаше много рядко, за съжаление.

И така, в края на тази година аз вече знам, че стартирам нова работа през 2008 година. Ще бъда криминален репортер в "По света и у нас"...

Истината е, че едни от най-силните ми преживявания бяха именно на работа... Странно, ама напълно възможно, след като прекарах една година без почивни дни.

Съжалявам за някои неизпъленени планове - неосъщественото пътуване до Турция заради провален младежки обмен. За изчезналия ми телефон с много контакти, които още не съм си възвърнал. За изгубени силни моменти.

Имам и все още несбъднати идеи и желания. Имам още неща, които тази година ме подминаха. Но ако не съм ги срещнал днес, то е защото ще ги срещна утре, т.е. догодина, нали?