БЪДИ БЪЛГАРИН!!!

2009-07-08T16:15:00.000+01:00

към момента сайтът не се обновява, но ако желаете бихте могли да разгледате архива... приятно четене...

Народът, който предизвикал боговете

2007-11-05T09:46:00.000+01:00

Златен венец от тракийското съкровище, открито при с. Златиница, югоизточна България

Разработва се...

Лазаровден

2007-03-31T22:50:00.000+01:00

Лазаровден.Лазарица.Лазарова събота. Все имена за древния празник, почитан от българите в последната събота преди Страстната седмица.

Лазарките

2007-03-31T22:40:00.000+01:00

Песните им са магични... Те канят пролетта и плодородието... Привличат добрите сили и прогонват зимната тъга... Измолват здраве и берекет за целия род и поминък... Ето защо, стопаните на всеки дом с радост очакват лазарките рано-рано на този ден и ги даряват с бели яйца, символ на възраждащия се живот!

Лазарките са млади момичета, които сега се замомяват. Те са облечени в празнични носии, косите им са окичени с пищни венци. От този момент те вече се считат готови за женитба. Старите хора казват, че която мома не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова и обредните песни, които лазарките пеят на този ден, славят най-вече любовта и младостта. Танците им са живи и буйни, оттам и названието на лазарското хоро - "буенек."

Кумичене

2007-03-31T22:30:00.000+01:00

На следващия ден, участвалите в Лазаруването моми отиват на реката и пускат по течението изплетените от върбови клонки и цветя венчета. В някои части на страната всяка мома приготвя и специален обреден хляб - "кукла". На реката се чупят залци от "куклите," наричат се и се пускат във водата. В това време момците пазят по-долу от момичетата в тихата вода да хващат залците. Всеки момък бърза да хване повече, за да ги даде вкъщи на агнетата, телетата и овцете да не боледуват и да раждат женски през следващата година. Девойката, чието венче или хляб излезе най-напред по течението, става "кумица." Това е голяма чест. Тя повежда моминското хоро към своята къща. Вярва се, че тя ще се задоми в близката една година. Този красив ритуал е съпроводен открай-докрай със звънки песни и веселие.

Разпус

2007-03-31T22:00:00.000+01:00

На Лазаровден старите българи почитали еднакво новия живот и смъртта! Вярвало се, че на следващия ден душите на мъртвите се "разпускат" от гробовете, за да посетят своите близки. Ето защо на Лазаровден се прави задушница, подава се за мъртвите и се палят огньове в тяхна памет.

Честито освобождение, българи!

2007-03-03T10:50:00.000+01:00

"Свободна България," (1879 г.), литография, худ. Георги Данчов-Зографина

Българското опълчение

2007-03-03T10:49:00.000+01:00

На 12 април 1877 г. из българските земи се разнася новината - Русия е обявила война на Турция! Веднага в Плоещ започва сформирането на Българското опълчение. Хиляди българи се стичат в румънския град, готови да отдадат живота си за освобождението на родината. Първоначално се създават 6 опълченски дружини - общо 7526 души. А непосредствено след преминаването на Дунав към тях се присъединили още 6 дружини, с което съставът на Опълчението надхвърля 10 000 души. Ако в началото идеята на руското командване е била българските опълченци да осъществяват само помощни функции, то в хода на войната те изиграват решителна роля в ключови сражения.

"Връчване на Самарското знаме на Българското опълчение в Плоещ," худ. Н. Д. Оренбургски

Самарското знаме е един от символите на Освобождението на България. Знамето, подарено на опълченците от жителите на волжкия град Самара, е украсено от едната страна с лика на Казанската Богородица, а от другата - с образите на светите братя Кирил и Методий.

Боевете при Стара Загора

2007-03-03T10:40:00.000+01:00

След преминаването на Дунав, руската армия била разделена на три отряда: Източен, Западен и Преден. Източният отряд от около 70 000 души имал за цел да неутрализира силните турски гарнизони в района на четирите крепости Русе, Силистра, Шумен и Варна. Западният отряд от около 35 000 души се насочил към Видинската крепост. А Предният отряд от едва 12 000 души под командването на ген. Йосиф Гурко трябвало да настъпи към Търново, да овладее старопланинските проходи и да не допусне преминаването на турски войски от Южна в Северна България. Именно към Предния отряд било зачислено и българското опълчение.

За броени дни Предният отряд освобождава старата българска столица, прониква в Южна България пред Хаинбоазкия проход и освобождава Казанлък и Стара Загора. Срещу руските воини и българските опълченци обаче се насочва 40-хилядната армия на Сюлейман паша, която има за цел да се прехвърли на север от Балкана и да подсили турските сили там.

На 19 юли 1877 г. Сюлейман паша нападнал Стара Загора. Българските опълченци получават своето бойно кръщение в последвалото неравно сражение. В един ден пет знаменосци отдават живота си в защита на Самарското знаме!!! Стара Загора пада отново в ръцете на турците. Градът бил сринат до основи, а населението - подложено на невероятни жестокости.

"Самарското знаме,"(1911 г.) худ. Ярослав Вешин.

Опълченецът Никола Корчев (на картината) е един от бранителите на Самарското знаме в боя при Стара Загора. Когато вижда, че сам командирът на отряда подполк. Павел Калитин пада убит в защита на бойната светиня, Корчев грабва знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си. Така то било спасено и не пада в плен.

"България цяла сега нази гледа"

2007-03-03T10:36:00.000+01:00

След поражението при Стара Загора, руските воини - около 5500 души и пет български опълченски дружини са принудени да отстъпят под напора на превъзхождащия ги враг и да се укрепят в Шипченския проход. Сюлейман паша атакува. От предстоящото сражение зависи по-нататъшният ход на войната, защото ако той успее да премине отвъд балкана, ще се съедини с останалите турски армии в Северна България. Следват три критични дни - 9, 10 и 11 август.

"Бой за Шипка," худ. Димитър Гюдженов

"И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи..."

"Опълченците на Шипка," Иван Вазов

Опълченците успяват да удържат турците до идването на подкрепление, с което позициите на Шипка са заздравени. А подкреплението се забавя, защото всички сили на руската армия са съсредоточени в обсадата на Плевен. Там се е укрепил Осман паша с 60-хилядна турска войска. Плевен пада на 10 декември 1877 г., което е повратна точка във войната. Значителни руски сили се освобождават за възможно настъпление на юг - към София, Пловдвив, Одрин...

Санстефански мирен договор

2007-03-03T10:10:00.000+01:00

На 19 февруари (3 март по нов стил) 1878 г. в турското градче Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор между воюващите страни. Според договора българската държава се възстановява като автономно трибутарно (плащащо годишен данък на Османската империя) княжество с християнско правителство и собствена войска.

България според Санстефанския мирен договор

В границите на Санстефанска България се включвали с известни изключения почти всички земи, населени от българи - Северна България без Северна Добруджа; цяла Тракия без Гюмюрджинско и Одринско и цяла Македония (!) без Солунско и Халкидическия полуостров.

Така преди 128 години се възражда БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ и на картата на Европа отново се появява 13-вековна България!

Геният на родолюбието

2007-02-19T10:30:00.000+01:00

Васил Левски (1837 - 1873)
Днес България отбелязва 134 години от гибелта на Апостола

2007-02-19T10:28:00.000+01:00

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли (6 юли по стар стил) 1837 г. Едва 21-годишен се замонашва и приема името дякон Игнатий. Но само 4 години по-късно захвърля расото и се отправя за Белград, където се записва в първата легия на Г.С.Раковски. Именно тогава получава своето прозвище "Лъвский," заради своята неустрашимост.

2007-02-19T09:24:00.000+01:00

През 1867 г. Левски е избран за знаменосец в четата на Панайот Хитов и участва в нейния тримесечен поход из Стара Планина.

2007-02-19T09:23:00.000+01:00

Още същата година се връща в Белград и се записва във Втората българска легия.

"Без революция сме загубени во веки веков"

2007-02-19T08:46:00.000+01:00

През 1868 г. Левски предприема обиколка из България, за да събере повече информация за нагласите сред възрожденските българи.

На следната година започва своята втора обиколка, когато и създава първите революционни комитети – в Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово. Приключва обиколката с убеждението, че българският народ не е готов за въстание и че е нужно ръководният център да се изгради вътре в страната.

През 1870 г. Левски прави трета обиколка, по време на която пристъпва към изграждането на Вътрешната революционна организация (ВРО). Начело на ВРО стоял Ловешкият централен комитет, назован в някои документи още "Привременно правителство в България."

"Ще имаме едно знаме, на което ще пише: Свята и чиста република"

2007-02-19T08:45:00.000+01:00

През 1871 г. Левски изработва идейната платформа на ВРО – “Проектоустав” или “Нареда до работниците за освобождението на българския народ.” Според документа целта на организацията е:

"С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода."

Същата година обаче в личния бележник на Левски се появява отметката "Народе???"

Предателството

2007-02-19T08:40:00.000+01:00

През септември 1872 г. Димитър Общи, един от най-близките съратници на Левски и в последствие негов предател, организира нападение над турската поща в прохода Арабаконак. Обирът е успешен, но насочва турските власти по следите на революционната организация. До месец всички участници в обира са арестувани. Комитетите в Северна България са разтурени, а на 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкринското ханче... След светкавичен процес, Апостолът е осъден на смърт. Под смъртната присъда стои и подписът на един "българин" - хаджи Иванчо хаджи Пенчович. Удивително! Този национален предател след Освобождението става "депутатин" и участва в Учредителното събрание, приело Търновската конституция.

Обесването на Васил Левски

2007-02-19T08:35:00.000+01:00

"Обесването на Васил Левски," худ. Борис Ангелушев. Картината може да се види в Музея на Левски в Карлово

"Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила..."

Христо Ботев

Сирни Заговезни

2007-02-18T10:50:00.000+01:00

Някога един от най-очакваните празници в края на зимата е бил Сирни Заговезни. Той се чества винаги седем недели преди Великден и се отбелязва с множество чудни обреди.

Хамкане

2007-02-18T10:47:00.000+01:00

Прието е на Сирни Заговезни цялото домочадие да се събере около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва с орехи. Децата с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане", "ламкане" или "комкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Най-старата жена вкъщи завързва парче халва, варено яйце или въгленче на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба и трябва да захапят лакомството направо с уста. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости.

Прошка

2007-02-18T10:42:00.000+01:00

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - родители, свекъри, кумове, по-възрастни братя и сестри. Навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините. Затова празникът се нарича още "прошка."

Огън за здраве

2007-02-18T10:40:00.000+01:00

На Сирница се палят големи огньове. В различните части на страната огньовете се наричат по различен начин: "оратници," "олелии," "сирници," "курковници," "ойдалелии" или "урбалаки." Те се палели по височините около селището, колкото по-високо, толкова по-добре, защото се вярвало, че докъдето стигне светлината им, до там през лятото няма да пада градушка.

Ергените и младите момчета прескачат огньовете за здраве. Съревновавали се кой ще скочи най-високо, защото се вярвало, че той ще се ожени най-рано наесен.

В някои части на страната момците носят на прът запалени големи плетени кошове от слама, поради което обичаят е известен като "пали кош." С тези своеобразни факли се обикаля селото за здраве и пречистване.

Огън за любов

2007-02-18T10:39:00.000+01:00

Няколко дни преди Сирни Заговезни момците приготвяли специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричали "чавги, "чилки," "перници" или "сусамници." Ергените запалвали стрелите и с помощта на нещо като малък лък, наричан "машалган," те насочвали стреличките към дома на обичаната мома. А там цяла нощ не се спи, за да "не се подпали къщата." Момите събирали изпратените им стрели и ги броели. Смятало се, че която мома избере най-много стрели, тя е най-хубава и желана в селото.

Сирнишко веселие

2007-02-18T10:30:00.000+01:00

На много места из селото се връзват люлки или се майсторят сирнишки въртележки за момите и момците.

На Сирни Заговезни се играе и последното смесено хоро до Великден. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви.

Следващите 49 дни са период на строго въздържание, както от месна храна, така и от шумни веселия. В народните представи постите са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. Затова денят преди началото на Великите пости е изпълнен с толкова радостен глъч и символични обреди, извършвани, сякаш за да дадат сили за дните до Възкресение.