tag:blogger.com,1999:blog-2182540518368534411.post-8663222559504445022008-02-11T06:27:00.001-08:002008-02-12T00:58:50.791-08:00SUMMARY: Our Diary for the first decade of February 2007, relating, among other events, about a memorable celebration of the 95th anniversary of metropolitan bishop Hilarion of Dorostol on Februari 1. and a visit to the office of Ivan Granitsky, former dicrector of Bulgarian National TV and now a most solid publisher, on the 5th .<br /><br />Месецът на рибите започна с рибния седмичен ден –петъка, който старателно се спазва в абагарската ни база, с изключенията, които уставът на францисканите (regula) позволява, т.е. когато съвпадне с голям празник или при невъможност за съестно разнообразие: Quae apponuntur vobis liceat manducare (Яжте каквото ви сложат на софрата). Рано сутринта на 1-ви се сбогувахме с комшийското дете, студента отличник Кирил, който заминава за Флоренция с наше препоръчително писмо до приятелите ни там. Ще следва в Европейския университет и ще учи италиански език<br />Следобеда тръгнахме по задачите в центъра, като първата –изпращането на книга „без посвещение” до приятел в Берлин, от когото ще очакваме рецензия за следващ брой на в. Абагар – беше успешна, а втората –търсене на нашумяла книга по въпросите на църквата, която също желяем да представим (сигурно „без посвекение”) – приключи неуспешно: просто не беше още стигнала до щандовете на площад Славейков. Кратка пауза от не повече от 30 минути при Дом на книгата обогати паметта ни с две неочаквани срещи: Илиана Ковачева, която работи в Дом на книгата, ни разкри роднинските си връзки с почти забравени (незаслужено) сънародници, попаднали в кръга на нашите приятели към края на 60-ге години, Димчо и Анна Тодорови, сродени с по-късната ни абагарска почитателка и ревностна църковна деятелка в редиците на харизматичното движение, Зина Попович-Скальоне; а доскорошният служител в Столична библиотика, иподякон Иван Сенокозалиев, в течение на само пет минути изреди поне двадесет имена на висши духовници, с които е контактувал от юношество, от Ронкалли до екзарх Стефан, през дядо Иван Романов, апостолическия делегат Джузеппе Маццоли и нине светителствуващите няколко, които няма да споменем за да не причиним ревност между тях.<br />Понеделник 5-ти беше такъв ден какъвто древните римляни наричали albo lapillo signandus, т.е. за отбелязване с бяло камъче. Късният предиобед бяхме в офиса на Иван Гранитски на ул. Ракитин. Едно че се запознахме лично, въпреки че се знаехме по обществен имидж, а второ и трето си разменихме книжнина и начертахме съгласуване на някоя инициатива. В движение из помещението, където е настанена издателската къща, която ръководи, огледахме експонатите от конкурса за паметник на св. патриарх Евтимий Търновски. Избрахме си победител, но няма за го издаваме за да не повлияем на надпреварата.<br />Едва прекрачили прага на базата ни, GSM послание ни прелъстява да честваме на патерици рождения ден на дядо Иларион в ресторант Downtown на булевард Левски. На обявения час прекосяваме по тъмно Западния парк и за около 20 минути сме на мястото на второто събитие от деня. Както става най-често, бяхме изпреварили домакини и гости и ги оставихме да ни открият в хола. Първо се събрахме в конферентната зала за официалната част от неповече от четвърт час и се преместихме в ресторанта за да отбележим събитието подобаващо на столетния виновник, а и на Заговезни по западно-обрядния календар, в навечерието на Пепеляната им сряда следващия ден. Събрахме се около масата шестимата най-близки приятели на стареца, трима духовници и трима цивилни. Понеже с ответната половина не се познавахме (но като че ли за нас всичко бяха научили от юбиляра), обмените бяха най-вече в направление запознанство, кой колко днае и кой колко може – всичко в най-добър тон, с обещание за нови срещи, и празнични, и делови.<br />Доколкото не ни лъже паметта до неделята не мръднахаме от стола, докато не доизгладихме броя и скачените му приложения за електронното издание. На 10-ти, първа Великопостна неделя по календара на Римскиата църква, който се спазва в повечето наши църкви в Българшя, се явихме в параклиса на Оборище 7, където папския нунций ръсеше на патерици благословената предишната сряда пепел на желаещите да си припомнаг, че сме от прах и в прах ще се превърнем, кой скоро, кой по-късно...На излизане ни спря православен духовник, дочакал края на обреда в хола. Бил американец на служба към руската църква „Свети Дионисий” в Париж, подведомствена на Цариградската патриаршия. По време на обмяната изпъкнаха общи спомени да персонажи и места. Особено му останахме благодарни заради информацията около архидякон Дионисий Гийом, от абагарскшя ни контингент, от десетина години внедрен в православен манастир във Фрянция. Добрите ни чувства датират от лятото на 1955 г., прекарано заедно в манастира Шевтонь в Белжия - той всеоще студент, ние пресен доктор на богословието и асистен по мисиология в Папския богословски факултет „Серафикум”. Тъй като от известно време в антрето на параклиса на улица Оборище се предлагат редки книги на църковна тема (и доста изгодна цена), преди да си тръгнем си пъхнахме няколко томчета в чантата. Не за библиотеката ни, която е презаредена, а за жадуващи за духовна храна приятели от двете страни на верската граница.eldarovhttp://www.blogger.com/profile/06253910145696819216noreply@blogger.com