Блог на Людмил Ятански

Срещу празните приказки за религия

2009-07-11T00:35:00.007+03:00

Отначало ме хваща яд, после ми става жал. Става ми жал за хората, които говорят за религия, за вяра, а не познават нито едното, нито другото. Да не говорим, че Христос не е фактор в живота им.
Мислих си, че да говори човек за вярата в Бога без да Го познава е все едно да говори човек за любовта, а никога да не е обичал. Прилича също на човек, който поучава хората с деца как да ги възпитават, без самият той да има деца.
Едно твърдение се откроява в размишленията на безбожните - религията е за слабите. Тя, религията, е като патерица и е нужна до момента, в който човек проходи. Религията не е за силните. Те вяврат в себе си и тази вяра ги води напред.
Запитах се защо Христос беше толкова мразен от фарисеите, а и от мнозинството хора днес? Ами простата истина е тази, че Исус казваше на вярващите в себе си и на силните, както и на виждащите, че не са богове, че са слаби, че са слепи. Всъщност твърдението, че религията /под религия трябва да разбираме християнството предимно/ е за слабите е съвсем вярно. Слабите се нуждаят от сила, слепите се нуждаят от проглеждане, болните от изцеление. Но големият парадокс се крие именно в това, че всъщност слабите са истински силните, слепите са виждащите, а болните са всъщност здравите. Няма по-голяма сила от това да бъдеш обективен, да признаваш истината. А истината е че светът, в който живеем е тежко болен. Душите на хората са безкрйно наранени. Унищожаваме се и се мразим и червеят на злото прояжда всичко. Но кой може да го признае? Единствено силният! Но той всъщност се явява слабият.
Питам се как може един човек да вярва в себе си, когато сам себе си не може да победи? Роб е на самият себе си. Не може да спре старостта, не може да избегне смъртта, не притежава съвършеното знание, не знае бъдещето... В какво у себе си може да повярва? Че няма да загуби близки, че няма да бъде наранен никога, че може да живее вечно или може да контролира процесите в тялото, за което не си е помръднал пръста, а го е получил наготово? Или може да вярва в себе си защото има определени качества и таланти? Звучи още по-наивно. Самите термини описващи качествата и дарбите говорят за техния произход - извън нас. Ние не сме ги създали, ние просто ги ползваме. И това не може да буди вяра в нас самите.
Фарисеите вярваха силно в себе си. Те не бяха атеисти. Напротив, бяха ултра религиозни. Но скърцаха със зъби от яд, когато Христос ги сваляше от престола, на който се бяха възкачили. Вярата им в собствените им способности бе изгонила вярата в Бога и Бог бе станал техен слуга. И именно в това бяха ослепели. Обвиняваха Христос, че се събира с блудници и грешници, а Неговият отговор беше много прост и точен: "Здравите нямат нужда от лекар, но болните, не Съм дошъл да призова праведните на покаяние, а грешните". И с тези простички думи Той иронизира тяхното самочувствие на здрави хора. Всъщнос показа им, че те са най-болните, защото не виждат своята нищета.
Дразня се на гордостта на невярващите българи или по-точно на псевдовярващите, които вярват в себе си и презрително гледат на "религиозните" отвисоко. Дразня се защото са слепи и не виждат своята нищета и огромна нужда от зрение и изцеление. Но заедно с това ми става и много жал, защото независимо, че поставят себе си на пиедестал, са окаяни и нещастни грешници, жадни за любов и признание.
Състоянито на народа ни ми прилича на юношеската възраст в човешкия живот. В тази възраст човек знае всичко! Светът изглежда елементарен и те, младежите, с един замах ще решат проблемите на човечеството. Но това не трае дълго. След няколко охлузвания, цицини на главата и препъвания, реалността започва да влиза в детската глава. Та надеждата ми е, че подобна ще бъде ситуацията и с вярата в Бога. Постепенно Той ще израства в очите ни, а самите ние ще се смаляваме, като опознаваме собственото си нищожество и заедно с това Неговото величие.

Photo: http://www.flickr.com/photos/lorrainemd/18177429/sizes/o/

БЛАГОДАРЯ

2009-06-30T08:05:00.005+03:00

Както обикновено, и тази сутрин с жена ми излязохме на терасата, четохме един прекрасен псалом и се молихме. Молитвата на жена ми ме разтърси из основи. Тя благодари за всички хора, които са били верни до нас и са ни подкрепяли винаги. Колко сляп съм бил, та да се оплаквам и да хленча, без да виждам прекрасните хора около себе си.
В едно съм много слаб, даже в две, за да не кажа в безброй много плюс две, а именно - не съм добър насърчител. Освен това не съм достатъчно благодарен.
Та затова искам да благодаря на всичките си приятели, близки и далечни! С тези няколко реда искам да изразя възхищението си и признателността си към тези, които четат блога ми, коментират, окуражават или критикуват! Към тези, които работят с мен дълги години и ме благославят с присъствието, мъдростта и търпението си! Към семейството ми, жена ми, децата ми, майка ми, баща ми, който вече е на небето! Към църквата и всички мои съслужители, пастири, учители, апостоли и ...
И така, понеже Бог ни е помазал с миро на радост, не мога да не се радвам на голямото богатство, което имам - моите приятели, както и моите противници. Те ме правят истински богат!
А най-вече искам да благодаря на моя Приятел Исус, който ме потърси и намери, и покани в Своето царство! Който ми прости и прощава греховете, и продължава да ме обича ден след ден, въпреки всичко, в което се провалям или успявам. :)
Благодаря!

Photo: Google

ИСКАМ ДА СЪМ СЛЯП

2009-06-21T20:13:00.004+03:00

Двама слепци вървят след Исус и викат: "Смили се за нас, Сине Давидов", а Исус си върви и не отговаря, докато не влиза в къщата и те след Него. Защо постъпва така? Нима той не е Бог и не се интересува от човешкото нещастие?
Все пак накрая слепите гледат и виждат. Следователно Исус ни казва нещо с постъпката си.
Има много слепци, които не искат да виждат. Те се ужасяват да видят реалността и особено себе си в огледалото и затова предпочитат да си останат слепи.
Но тези слепци, които следват Исус, искат да виждат! Те май всъщност наистина виждат. Първи го наричат "Сине Давидов", което е явна изповед, че Той е дългоочакваният Месия, или както ние Го наричаме Христос.
Дали ме е страх да си отворя очите и да погледна Истината? Имам ли какво да губя? Имам - измамата.
Зависи какво обичам повече - истината или измамата.
Христос, Месията дойде при своите Си, но своите Му не Го приеха, а на онези, които Го приеха, даде право да се нарекат Божии синове. Отвори им очите.
„Няма по-сляп човек от онзи, който не иска да види, както и няма по-глух човек от онзи, който не иска да чуе”, е казал някой си. И аз все повече се убеждавам в тази истина.
Исус няма да отвори очите на никого насила! Той очаква да отидем и да викаме: "Смили се за мен, Сине Давидов!", и да го викаме, докато не ни отговори.
Мъдрият търси съвет и купува мъдростта. Мъдрият приема изобличение и го търси. Защото в изобличението има живот. В изобличението има светлина. Има развитие.
Като казвам това, май се обричам на изобличение. :) Но когато Бог изобличава, Той изцелява. Така че чакам изцеление. :)

Photo: http://www.flickr.com/photos/me_on_flickr/3484430856/

Жената проповедник

2009-06-17T11:16:00.003+03:00

Малката дама във видео клипа спечели доверието ми. Сигурно ще я поканя да ни дръпне една проповед в неделя ;)

ДОКОСВАЩАТА

2009-06-14T15:12:00.005+03:00

Тълпата притиска Исус. Той отива да възкреси дъщерята на Яир, началника на синагогата, вероятно в Капернаум. В тълпата път си проправя измъчена жена. Болна дванадесет години от кръвотечение. Низвергната поради своята церемониална нечистота, изтощена от непрекъснатото кръвотечение, тя е решена да се допре до Исус. И си казва: „Само да се допра до дрехата Му и ще оздравея!”
Какво си мислят другите хора? Никой не знае. Някой всъщност знае - това е Бог. Но това не представлява интерес. Важното е какво си мисли тази жена.
В момента, в който тя се докосва до Исус, Той разбира. Усеща разликата в докосването, макар то да е само до дрехата Му.
Учителят се обръща и започва да търси с поглед човека, който се е докоснал до Него. Пита учениците, а те изненадани Му отговарят, че не един се докосва до Него, а хиляди. Не разбират разликата.
Та нима има разлика? Всички имат ръце, всички Го докосват, всички се притискат до Него, а Той търси онази жена с кръвотечението. Нейните ръце са различни, нейното докосване е различно. Тя не е раждана от човек ли? Напротив, нейните ръце са същите, дори са нечисти, нейното докосване дори е по-слабо, защото тя не смее да се натрапва. Различното е в нейното сърце. Тя вярва в Исус. Тя мисли за Исус. Тя намери Исус. Проби си път до Него през гъстата тълпа. Докосна Го. И получи изцеление.
Различен ли си от тълпата?
Всеки ден е пълен с Божието присъствие. Всеки ден е пълен с възможности да докоснем Бога, да постъпим така, както Той иска. Но често се разминаваме и сме обезкуражени. Такива сме, защото гледаме в друга посока.
Вярата в Христос ни отваря очите. Променя мислите ни. Мотивира действията ни. Кара Исус да се обърне и да ни погледне. Прави ни различни от тълпата. Изпълва ни с живот. Животът на Исус.
Сигурно е имало мнозина други болни, които са се притискали към Христос. Но по различен начин.
Останали са си същите.
Колко искам да мога да обърна лицето на моя Бог към мен, въпреки, че то отдавна ме гледа с усмивка. Просто искам да Го докосна така, че не аз да живея, но Христос в мен. Не да Го карам да играе по моята свирка, но да Го последвам - където и да пожелае. И сила да излезе от Него, така че моята малка сила да бъде погълната от Неговата неограничена.
Викам да отиваме и да Го докосваме, докато е време. Пък другите да правят и да казват каквото щат.

Photo: http://www.flickr.com/photos/klima/55601075/

ЗАД МАСКАТА

2009-05-28T23:01:00.004+03:00

Напоследък отново се замислям над анонимността. Защо толкова хора искат да се скрият зад анонимността?
През последните години се развихри модата на "блога". Мнозина станаха "блогъри". Не малка част от тях са изненадващо добри в писането. Писане в различни области и изобщо всякакво писане се вихри. Едно обаче е общо за всички блогъри. Търсят по-голяма и по-голяма популярност. И като казвам „търсят”, сякаш не включвам себе си, защото аз съм "над тези неща". Ако някой не разбира иронията ми, пояснявам - това е самоирония.:)
Та така - търсейки голяма популярност, човек е готов да прави ГОЛЕМИ компромиси. Езикът е гладък, думите - подбрани. Да не би някой да се обиди и да спре посещението си. Образът, който се създава, е толкова възвишен, че от интернет излизат вече виртуални богочовеци. И тази болест е заразна. Не я харесвам.
Истината е опасна, трудно се преглъща. Почти никога не е толерантна. Особено нетолерантна е към лъжата. Колко болезнено е обаче да бъде разобличена лъжата. Големият проблем е, че зад изобличението, което мнозина сътворяват, се крие не любов към истината, ами омраза към лъжеца. А това не струва пукната пара.
Но в страха си да не загубим одобрението на другите, не смеем да свалим лустрото. Защото ще стане ясно, че не сме богове. А колко му се иска на човек да е Бог! Да бъде боготворен, да има плеяда от фенове, които го следват, защото е много добър.
Всъщност чест прави на хората, които дръзват да мислят на глас и да записват своите идеи и преживявания, че застават зад казаното. Те не се крият зад анонимността.
Анонимният няма задръжки и свободно отприщва своята реч. Говори срещу хомосексуалистите, когато ги мрази. Или възпява своя хомосексуализъм, когато е негова жертва. Говори против хората с нормална сексуална ориентация, когато ги мрази. Хули сини и червени. Псува и ругае, като използва нови пиктограми и йероглифи, заобикаляйки всички забрани на модерирането.
Ако анонимният трябва да сложи снимката и името си под публикацията, моментално би я изтрил, независимо, че тя е в сърцето и ума му. Но за да не загуби уважението и одобрението на околните, всичко остава скрито дълбоко вътре, а отвън блести усмивка.
Може ли човек да излезе от този омагьосан кръг?
Може!
Когато аз чуя думите на моя приятел Исус Христос, че ме обича, че ме цени безкрайно много. Повече дори от собствения си живот. Тогава аз разбирам, че не ми е нужно да се преструвам пред хората, за да бъда оценен. Аз съм вече ценен! Тогава не ми е нужно да спечеля любовта им, за да бъда обичан. Защото аз съм обичан, без да съм платил за това. Аз съм обичан не защото ще платя и ще направя нещо в бъдещето. Аз съм обичан завинаги, без значение от промяната в обстоятелствата. Няма да бъда изоставен, защото съм станал скучен и съм спрял да правя - или пиша :) - интересни неща.
Тогава мога да обичам без пазарлъци. Мога да бъда това, което съм, без да се страхувам от приемане или неприемане.
Исус Христос познава своите по име. Той прошепва моето име. Но как би ме повикал, ако нямам име? Дори Той не "познава" анонимните, защото те нямат име. Това отново е ирония - да не помисли някой, че раждам ново богословие... Анонимният отрязва възможността на Бог да го нарече с неговото име и да го приласкае лично. Но може ли някой да се скрие от Бога? Може ли някой да не си каже името, когато Бог го пита? Все едно моите деца, на които съм дал имената, да скрият как се казват от мен. Какъв абсурд!
Анонимността е обратното на покаянието. Анонимността е скриване под смокиновия лист. Скриване, което не скрива нищо. А покаянието е ходене в светлина. Там става явно всичко. И под ярките лъчи на светлината, човек може да остави мръсотията и да бъде очистен.
Мисля си, че е добре да съм близо до моя Пастир. Той ме познава по име. Вика ме и ме извежда на зелени пасища. Утешава ме при тихи води. Приготвя трапеза в присъствието на неприятелите.
А какво ще си кажат хората... Важно е какво ще си каже Бог за мен... за теб.

Photo: http://www.flickr.com/photos/meesh119/

ИЗПОВЕД

2009-05-25T17:35:00.002+03:00

Това е изповедта на един напълно неуспял човек.
Започваме с първия огромен провал. Колкото и да дразних Бога, колкото и да се провалях и възгордявах, не успях да Го накарам да ме намрази и да се откаже от мен. Защо въпреки моето старание и невероятните ми умения да вървя наопаки и да позоря Създателя си не успях да Го отблъсна от мен? Не знам? Едно зная, че съм много неспособен в тази посока. Но утехата ми е тази - не съм сам. Има много други подобни на мен и със сигурност и ти ме разбираш :) Пожелавам ти същия неуспех. Какво да направя? Просто приемам реалността такава каквато е, а именно - Бог продължава да ме обича, не се отказва от мен.
Друг не по-малък неуспех в моя живот са приятелите ми. Колкото и да наранявах, нагрубявах, унизявах, презирах, отхвърлях, тези мои верни приятели, не успях да ги отблъсна. Те и до ден днешен остават верни приятели. Какъв провал! Но все пак и тук имам утеха. Макар да не достигнаха моите висоти, все пак и те положиха старание да ме отблъснат, но ... не успяха :) Аз им го върнах тъпкано. И аз останах приятел. Ех, какъв неуспех, двоен неуспех. Какво да кажа за тез, които ме оставиха? Не считам това за успех, защото за тях не съм положил и капка усилие. Това си беше изцяло тяхно дело. Заслугата е тяхна. Аз честно признавам само моя неуспех.
Но в кръга на приятелите, разбира се, влиза и моята съпруга. Там при нея кави неуспехи търпя... не е за говорене. Щом там се провалих и не успях да я прогоня, значи съм напълно неуспял.
Много ми е интересно, че неуспехите ми се простират все по-надалеч и надалеч. Какво да кажем за църквата? Там след всички мои старания и дейности, пак претърпях неуспех. Въпреки недостатъчното ми знание, слабите проповеди, нищожната организация, пак не успях да срутя църквата. Защо става така? Не зная. Всъщност подозирам, че причината се крие в Този, който гради своята църква. А именно Исус Христос. Макар да имам недостатъци и пропуски безброй, пак не успях да потроша Неговата църква, а напротив. Тя продължава да цъфти и се развива. Е, отново пълен неуспех. И слава Богу. Как се радвам, че имам такива неуспехи. Искам да обезкуража и теб. Ако се опитваш да събориш църквата, няма да успееш. Колкото и да си груб, некадърен, необразован и амбициозен, няма да стане. Най-много да се доближиш още повече до Исус и тогава ти е спукана работата. Всичките ти дела ще рухнат напълно. И ще остане единствено Неговото. На това му викам аз пълен неуспех, Алелуя!
Напоследък се отчайвам напълно от себе си. Със сигурност няма да успея в нито една от горните области и това, както ме отчайва, едновременно ме и утешава. Аз ще си остана напълно неуспял и така ще мога да кажа с един друг напълно неуспял човек - апостол Павел - когато съм най-немощен, тогава съм най-силен, защото в немощ Божията сила действа безпрепятствено.
Пожелавам от сърце на всички мои приятели и най-вече на неприятелите си - пълен неуспех като моя. Обещавам ви, това ще ви донесе много радост и удовлетворение.
На добър час!

Photo by: http://www.flickr.com/photos/melilab/

Древноизточна поезия

2009-05-18T20:47:00.003+03:00

Долните редове ме изпълват с голяма наслада. Надявам се да ви достави същото удоволствие.

Не се раздразнявай заради злодеите и не завиждай на онези, които вършат беззаконие,
защото скоро ще се окосят като трева и като зелена трева ще повехнат.
Уповавай се на ГОСПОДА и върши добро, населявай земята и се храни с Неговата вярност.
Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти.
Предай на ГОСПОДА пътя си и се уповавай на Него, и Той ще действа.
Ще изведе наяве правдата ти като светлината и правото ти като пладне.
Облегни се на ГОСПОДА и Го чакай. Не се раздразнявай заради онзи, който преуспява в пътя си, заради човека, който осъществява зли замисли.
Престани да се гневиш и остави яростта, не се раздразнявай — това води само към вършене на зло.
Защото злодеите ще бъдат отсечени, а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята.
Защото още малко, и безбожния няма да го има вече, ще търсиш мястото му, но няма да е там.
А смирените ще наследят земята и ще се наслаждават в изобилен мир.

Това е псалм 37 (36 по славянски) стихове от 1 до 11

Photo: http://nature-utopia.blogspot.com/2008_05_01_archive.html

Упражнение на свободата

2009-05-14T21:28:00.004+03:00

И така, продължавам темата за предопределението и свободната воля.
Относно въпросът дали човек е мъртъв духовно и няма никакъв духовен усет и способност да откликне на Божия призив има различни схващания и твърдения. Факт е обаче, че писанията и дебатите в тази посока се развиват бурно около и след реформацята. Като цяло учението на Христос не дава много храна за този дебат. Избират се определени текстове от евангелията и особено от Йоан и Павловите послания, като главно върху тях се градят тези и в едната и в другата посока.
Когато разглеждаме цялостното послание на Библията обаче виждаме, че тази тема изобщо не излиза на преден план. Напротив, пред човека е поставен винаги избор и той е насърчаван да отиде в правилната посока.
Проблемът при калвинизма е, че се тръгва от едно предварително заключение - аксиома. А именно, че Божия призив е неустоим. Тоест ако Бог повика човека да се върне при него, той не може да откаже. Следователно тези, които отказват не са били повикани. Друга такава схема е, че Христовата жертва е ефективна, тоест не може Христос да е заплатил, а да не получи, или не може да е умрял на кръста без това да е произвело ефективно спасение. И ако някои хора не са спасени, понеже отказват, то обсегът на Неговото изкупително дело не се простира до тях, а само до онези, които са откликнали.
Още от тук постройката е положена на погрешна основа. Целта на всички последвали разсъждения е да оправдаят верността на аксиомите положени преди да има реална екзегетика.
А именно - за да не откликне на божествения призив човек трябва да е мъртъв и неспособен да го направи, иначе призивът не е ефективен, тоест е некачествен. След като някой не е откликнал, значи призивът не е достатъчно силен и от тук неефективен. Затова следващото твърдение на калвинистите е, че Бог е повикал, призовал само онези, които са откликнали. А това от своя страна е станало защото само те са били оживени и направени способни да откликнат чрез неустоимата благодат, която се дава само на призованите.
Всъщност библейският разказ, още от самото начало, противоречи на тези постановки. Веднага след грехопадението на Адам и Ева Бог отива и говори с тях. Не е възможно духовно мъртъв човек да говори с Бога. Бог дори говори и с първия убиец - Каин и му дава специфична благодат - да не бъде убит и за целта му поставя белег.
Цялостната картина на взаимоотношенията Бог - човек е обрисувана брилянтно чрез живота на пророк Осия. Бог представя чрез слугата си Своята женитба за народа Израел и непрестанната изневяра на Неговата съпруга. От своя страна отношенията Израел - ЙАХВЕ ни обрисуват отношенията човек/човечество/ - Творец.
Въпреки, че съпругата на Осия е блудна жена и го изоставя няколко пъти за да се продава за пари, той отива, плаща откупа и отново я взима при себе си. Болката от предателството и унижението е голямо, но любовта му е по-голяма и той спечелва своята жена.
Много повече отношенията между Бог и човек са реални и истински. Бог би могъл да направи една безропотна съпруга, която просто няма заложена в себе си възможността да избира друго освен програмираното. Подобно на механизма при калвинистичния вид предопределение - щом си съживен, не можеш да отказваш на Бога. Просто иначе няма да си жив. А щом си мъртъв не можеш да откликваш на Бога, просто си мъртъв. Мъртвия няма право на избор. Той прави това, което правят мъртъвците, тоест нищо не прави. Но, колко е интересно, мъртвите според нашия, а очевидно и според закона, който цитира Павел, не могат да ги съдят. Закона няма власт над мъртвите. Той е за живите.
Та както и да е, с два три реда няма да се свърши тая дискусия и ще остане всеки да си прави сам изводите, така както и преди да сме я започнали :)
Могат да се кажат още неща за това дали сме загубили напълно божия образ в себе си или не, какво означава това божий образ. Какво представлява човека според старозаветното мислене и какво според новозаветното. Добре е да се види и отбележи влиянието на гръцкото мислене върху новозаветните автори относно устройството на човека.
Юдеинът никога не е разглеждал човека като съставен от три части - дух, душа и тяло /трихотомия/ или пък дори от две - дух и тяло. Човекът е цялостен и неразчленим. Именно затова имаме и учението за възкресение от мъртвите, защото иначе тялото си остава излишно. Но то всъщност е неразделна и незаменима част от човешкото същество. Именно затова сега Христос представлява човечеството в Троицата с възкресеното си тяло. Малко позадълбаваме и преминавам към следващия въпрос.
Що е всъщност предузнанието? Големият проблем на онези, които теглят в обратната посока на калвинизма, а и на много калвинисти е, че разглеждат предузнанието като знание или виждане на събития преди те да са се случили. Това малко ми прилича на способностите на пророците, както и на някои врачки и гадатели да поглеждат напред във времето. Но бих искал да бъда пожален и извинен от тези, които бих настъпил, Бог не гради плановете си защото има способността да вижда какво ще се случи. Това е доста ограничаващо за Бога. Един друг аспект на предузнание е отново личното взаимоотношение между Бог и човек. Както някои от четящите знаят, терминът за сексуален акт в старозаветните писания е "позна" и в него е вложено много повече от едно физическо докосване и преживяване. Това "познаване" е сливане и единение на цялостната личност, дълбока интимност, които неща в нашето съвремие за съжаление почти безвъзвратно си отиват. Но както и да е, в това предузнание има много повече от това значение на интимно единение, не физически, а духовно, отколкото знание за бъдешето предварително.
Простата истина е, че ние не можем да излезем от времето и така да разберем как е възможно нещо или Някой да съществува в безвремие. Това означава, че такъв е във всяка точка от времето непроменен, непроменяем и еднакъв, защото времето не му влияе. Той не знае повече в края, нито в началото, защото за Него няма начало и край, а само за нас. И понеже не можем да схванем това състояние на безвремие, ние се опитваме да натъпчем всичко във времето за да го разберем. Е, не става.
Трябва да приемем простия факт, че Бог не базира решенията си на база видяното в бъдещето, а на собственатата си воля, защото Той не знае повече в края на времето отколкото в началото. Защото знанието му е константа, не се променя нито се увеличава. То е съвършено знание.
А заедно с това, макар знаейки и определяйки всичко още преди да е имало време, Той не отнема свободната воля на избор на човека, но напротив, кани го да има партньорски взаимоотношения със Себе си.
И така, ако съм раздразнил както себе си, така и някои от читателите и съм ги предизвикал към размисъл, значи съм постигнал целта си :) Осъзнавам, че с тези няколко думи драскам само по повърхността на материята, но ми е приятно и ще продължавам да размишлявам и търся, та дано намеря.
До скоро.
Photo: http://davinciautomata.wordpress.com/2007/06/28/mechanical-clockwork-screensaver/

Свободен ли съм всъщност или не?

2009-05-14T17:00:00.004+03:00

Редактирам, в областта на богословието, книга, в която са събрани есета от известни на запад богослови. Всички те са защитници на калвинизма. За тези, които се сблъскват с този термин за пръв път, това прозвище обозначава хората, които вярват, че целия свят и всичко, което се случва в него е напълно и абсолютно предопределен от Бога.
Предопределението и свободната воля на човека са много интересни, но и много необятни и необясними теми.
Това, което чета ме провокира да размишлявам и да се дразня, разбира се, на много от повърхностните заключения. Например, ако Бог очаква реакцията, действията на човека за да реши дали да го избере или да го отхвърли, лишава Бога от неговата сувереност. Или казано с други думи - ако човек е пръв, то Бог трябва да го следва и никой не знае какво ще се получи от това и какво ще е развитието на събитията.
Ако приемем, че Бог не се съобразява с човека, тогава как може да има изобщо общение между две личности? След като Бог, който не е ограничен във времето и способностите вече е завършил човека, без да му позволи да участва в този процес на изграждане, значи говори сам със себе си. Така Той всъщност разиграва една драма, която вече е родена в ума му и по-късно е развита във времето и пространството.
Но за мен гениалността на Бога се състои в това, че тази велика драма, макар да се е случила вече в Неговото "съзнание" ако можем така да дефинираме ума на Бога, е драма на двама - Бог и човека. Човек е включен в целия процес и на него му е позволено да участва в градежа на своята съдба с изборите, които прави, с чувствата, които изпитва и грешките, с които греши. И това в никакъв случай не лишава Бог от първенството, защото Той е способен да включи човека в своя план, без това да доведе до изненадващи за Бога последствия. Без това да отнеме контрола от ръката на Бога и да го направи реагиращ, а не иницииращ и водещ.
Една интересна мисъл, която искам да оспоря е на Джонатан Едуардс и гласи следното: "непогрешимото предузнание за дадено събитие предполага необходимостта на това събитие и ето защо изключва неговата реална свобода". Което означава, че ако някой може да предвиди какво ще се случи, то следователно събитието трябва да се случи задължително иначе не може да бъде предвидяно. От тук следва, че този, който участва в събитието или го извършва няма никакъв друг избор освен да го извърши защото ако то не се случи задължително, не може да бъде предвидяно.
Малко усукано, а :)
Но от тази мисъл следва извода, че ако Бог е предвидял всичко, то няма как да не се случи, защото иначе Той няма да може да го предвиди и от тук изводът, че тези, които изграждат събитията са задължени да извършат предвидените събития от Бога. И затова нямат свободна воля, тоест не могат да извършат нищо друго освен задължителното. Те не са свободни.
Ето това за мен е злоупотреба и изкривяване на логиката. Това, че дадени събития задължително трябва да се случат не означава, че извършителите не изразяват своята воля. Напротив! Аз искам да върша това, което съм решил и то става с решение на моята воля. Друг е въпросът, че не винаги имам силата да свърша това, което искам. Но ако имам силата аз ще го извърша. Например бих въвел смъртно наказание за всички педофили и наркотрафиканти, ако имах сила. И още много други неща, но "слава Богу" би казала моята жена, че нямам тази сила, иначе горко на мнозина :) Макар събитията, които аз избирам да извърша, да са неотменими и задължителни в плана на Бога, то те стават не защото аз съм изманипулиран или принуден да извърша, а са всъщност в резултат на моето решение и избор да ги свърша.
Още един извод, който следва от горните спекулации - ако виждането на събитията преди да се случат отнема от действащите лица свободата им на различен избор, то и самият Бог отнема собствената си свобода за да изпълни това, което трябва да се случи. И именно това е абсурдът - Бог не е свободен, а всъщност Бог е напълно свободен да действа съобразно своята собствена, свободна воля и нищо и никой не може да Го ограничи, защото няма никой, който да е над него. И ако би имало някой, то тогава той не би бил Бог, защото думата Бог по същество означава - Крайният като авторитет, най-великият, необвързаният и всичко най-най-най-най.....
О, о, каква главоблъсканица :)
Но от всичко казано мисля, че великият извод е - ние сме създадени по образ и подобие на Бога! Бог ни изгражда за да бъдем като Него. Бог ни счита за партньори. Бог споделя с нас. Гради с нас. Бог се интересува от нас, не на шега. Това не е игра. Това е реалният живот. Бог е Бог и може да си позволи да даде свободна воля на човека и това да не накърни Божията божественост и всемогъщество. Как може някой да не го разбере? Толкова е просто! И все пак толкова неразбираемо, че дори и аз не мога да го разбера :)
Е, поне отчасти се опитвам и донякъде успявам. Помогни ми Господи ...

photo:http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA04230

ПРЕДИЗБОРНА АГИТАЦИЯ

2009-05-12T19:22:00.002+03:00

Тъй като наближават избори и обстановката в България се нажежава, бих искал да дам своя принос за развитието на моята обична страна. Омразата винаги е била и продължава да бъде разрушителна и затова трябва да бъде атакувана и унищожавана. Но това няма да стане с магическа пръчка, а като опознаваме Богът, който Е любов! Затова е нужно да търсим и се поучаваме от Неговата мъдрост и съвет. Ето някои от принципите, които съм възприел през годините и препоръчвам на вас моите приятели, а пък защо не и на неприятелите ми :)

1. Уважавай мнението на своя опонент!
2. Не употребявай недоказани твърдения за да подкрепяш тезата си!
3. Не обиждай никого!
4. Не позволявай политически различия да определят отношението и чувствата ти към човека!
5. Уважавай и се моли за властите, които те управляват!
6. Не се страхувай да изразяваш мнението си!
7. Не се опитвай да налагаш убежденията си на никого!
8. Не заплашвай никого!
9. Гласувай според съвеста и убежденията си, но гласувай!
10. Помни, че над всяка власт стои Бог! Той не прави грешки!
11. Не използвай властта, която имаш за да налагаш насилствено убежденията си!
12. Обичай даже враговете си!
/последното е изпълнимо само от последователите на Исус Христос:)/

ХУБАВА СИ МОЯ ГОРО

2009-05-03T17:02:00.005+03:00

Навън валеше. Облаците надвиснали над София гледаха мръсния ни град и ронеха сълзи над него с надеждата, че могат да го поизмият....
Бяхме планирали да пътуваме до Белоградчик на другия ден. Прогнозите бяха за дъждовен ден, а аз не им бях обърнал внимание. Телефонът ми звънна и един от пътешествениците ми каза: "Нали отиваме, че жена ми толкова сериозно се е навила, че дъждът не може да я спре?" Разбира се, че нямаше връщане назад. Рекли ли сме, ще го сториме.
Привечер започнах да се подготвям за пътешествието. Разрових се из нета и прилежно събрах информация за Белоградчик и близката до него пешера Магурата. Бях горд със себе си. Щях да изненадам всички на другия ден с моята прилежност. Вечерта ни мина хаотично. Легнах си късно. Предстоеше ми ранно ставане. Утрото дойде неусетно, както обикновено. Едвам станах, взех си души започнах да се подготвям. Очевидно дейностите, които трябваше да свърша бяха повече от времето, с което разполагах.
Готови, неготови, тръгнахме. Дъждът се сипеше леко и постоянно. Очевидно ни очакваше дълъг дъждовен ден. Но какво от това. Бяхме решени да прекараме страхотно, пък дори и това да бъде само в колата. Стигнахме навреме за срещата. По пътя изядох един сандвич, но така умело, че половината от хляба се оказа върху якето и седалката ми. Пихме и по едно кафе в колата та, успяхме някак да наваксаме.
Всички дойдоха със страхотно настроение и пътешествието започна. Помолихме се, разбира се, и потеглихме. Когато влязохме в ритъм реших да се похваля със своята прилежност и да извадя информацията за великия Белоградчик. За мой срам бях забравил листата, бях забравил да си взема и чадър, изобщо велика подготовка. Много важно. Все пак всички разбраха, че съм се готвил.
Минахме по дългия маршрут. Никой не искаше да минаваме през прохода Петрохан. Завоите щяха да развалят удоволствието от пътя. Бяхме изненадани от хубавите пътища почти през цялото време. Единствените лоши участъци бяха тези вътре в градовете, особено във Враца.
Дъждът постепенно намаляваше и накрая съвсем спря. Враца ни изненада с красивите си стръмни хълмове, които я ограждаха. Няколко пъти спирахме да питаме за пътя и хората бяха изключително любезни и внимателни.
Колкото повече се приближавахме, толкова повече небето се отваряше. Слънцето грейваше и природата ни приветстваше. Всичко беше покрито с нежни зелени цветове. Природата се събуждаше. Беше невероятно красиво. Сякаш отвсякъде струеше надежда. Нов живот се раждаше.
Като наближихме Градът със скалите, характерните скални образувания започнаха да се появяват от двете страни на пътя. Бях страшно впечатлен. Природата носеше друг, различен "дух". Спирахме няколко пъти да снимаме та дано запечатаме поне малко красотата около нас.
След още едно познавателно спиране и серия от снимки пред самия Белоградчик се отправихме към Калето, или казано с други друми крепостта.
Градчето беше някак сгушено между хълмите, долепено до скалните образувания. Докато се катерех по облите скали при последното ни спиране, се удивявах на гледката, която се откриваше пред мен. Огромни скални масиви с причудливи форми извикваха възхита и богоговение. Успях да направя няколко добри кадри от северната страна.
И така стигнахме известната крепост. Много впечатляващ ансамбъл от стени, които умело се вплитат в скалните образувания.

"Белоградчишката крепост – Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Крепостта се състои от три крепостни двора и една военна площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектора и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение."

Ктерихме се като невидели по всички възможни камъни и огромни скали, правихме снимки и поглъщахме красивите гледки като жадна за дъжд земя. След като обходихме всички възможни точки от крепостта огладняхме. Удовлетворени от хубавия лов на гледки, впечатления и снимки се устремихме към близките ресторанти и заведения за хранене. След сериозно разследване успяхме да разберем къде се намират група ресторанти като между тях изпъкваше едно доста съблазнително име - "лютата чушка". Решихме, че там е мястото за нас. Намерихме ресторанта и когато започнахме да се ориентираме в обстановката и да търсим подходящи за нас места, един от келнерите старателно ни убеди, че това място не е за нас. Няма достатъчно прибори, няма достатъчно персонал и изобщо най-добре да си ходим у дома. Ако аз бях собственик на това заведение веднага бих уволнил персонала. Чудя се как е възможно да правим такава голяма реклама на тази невероятна българска, природна забележителност и да гоним посетителите?!
И така посетите ли Белоградчик, да знаете, че "Лютата чушка" е прекалено люта за вас.
Все пак имаше утеха за прегладнелите. На стотина метра от злополучния ресторант се намира невзрачно "кръчме", в което сервират отлична скара и за любителите на силните усещания - топло шкембе. Там в това анонимно местенце хапнахме хубава храна и много евтина.
След това повдигащо "духа", по-скоро "плътта" зареждане, ние решихме, че сме готови за още подвизи. Разпитахме местните за Магурата и пътя до нея и се впуснахме в нови премеждия. Лесно намерихме мястото. По пътя нямаше почти никакви коли. Каква беше изненадата ни, когато стигнахме пред пещерата? Няколко автобуса и много коли бяха заели целия паркинг. От къде се взеха не можах да разбера.
Влязохме веднага. Още след първите крачки пред нас се откри невероятна гледка. Огромна пещера с много пространство. Множество пещерни камери и салони. Много добре поддържан обект и добро осветление. Просто грандиозна гледка. Не мога да я опиша, затова ви препоръчвам да я видите с очите си. Все пак не бих живял в нея.
Залата с пещерните рисунки на праисторически хора беше затворена, но почти във всяка зала, моето опитно око откриваше скални надписи на неадренталци - подписи и фрази, като например "Пешо беше тук"...
След като излязохме от дву или трикилометровата пещера ни чакаше нова изненада. Озовахме се на повече от три километра от паркинга. Кой да ни предупреди...
Нищо обаче не можеше да помрачи невероятното ни настроение и ентусиазъм от видяното. България е толкова красива. Земята е толкова красива. Тя си има Творец. Видяхме неговото длето, как внимателно е изваяло причудливи форми, както над земята, така и под земята. Това длето всъщност на моменти е било твърдо, друг път меко като водата, а трети представлява просто разклащането на земята. И така с безброй много инструменти Бог е рисувал своята картина и извайвал своята скулптура. И все още рисува и все още вае.
Тази красота носи много силно послание. Само глухият не може да го чуе. Посланието на всемогъщество и заедно с това на любов към творението, към човека.
Е, пожелавам на всички българи да си разгледаме парчето земя, на което живеем и да се преклоним пред Създателя!

Покръстването

2009-04-24T23:40:00.003+03:00

Днес присъствах, но не само присъствах, ами дейно участвах във велика драма. Не го казвам с ирония, а с реално чувство на възхита. За първи път в моя живот цяло семейство приема водно кръщение едновременно. При това не са чужди или непознати за мен хора, но приятели.
Питам се дали изобщо бих могъл да предам драматизма на събитието така, както аз го преживях?
Помоли ме стар приятел да го кръстя, него и дъщеря му, на връх рождения му ден. От доста време той се бори с това свое решение да се посвети на Бога и ето моментът беше узрял.
Речено сторено. Когато отидох бях решил да разкрия цялата картина, долкото и на мен ми е известна, за кръщението. За мнозина това е един акт на "умилостивяване" на Бога, така, че Той да дава успех и здраве на кръстения. Щом се кръстиш, си мислят мнозина, ще ти тръгне на добре. Но такова кръщение е подигравка с Бога. Та затова за да не остане и капка неразбиране и съмнение, аз започнах да предизвиквам кръщелниците да си направят сметката дали искат да следват Исус или искат да бъдат здрави, богати и да им върви по вода само и единствено.
Това хвърли бомба и започнаха едни дискусии и се изляха едни страхове. По-старото поколение се хвърли в битката със своите аргументи и сякаш още повече разколеба младата гвардия. Когато всичко изглеждаше безнадеждно загубено и рожденникът бе почти напълно покрусен от развоя на събитията, съпругата смело и дръзновено се извиси над всички и каза: "аз днес ще се кръстя, защото искам да следвам Исус Христос". Това беше по-силно от атомна бомба и сякаш срина цялата постройка на лукавия. Двете млади деца окуражени от тази реакция на майка си последваха решението й.
Накрая и онези, по-възрастни, членове на семейството, които бяха опоненти се зарадваха и сякаш се срути една грозна стена, която разделяше роднините.
Молитва и сълзи, които се смесиха с водата украсиха събитието. Апаратите щракаха и сигурно ще има невероятни кадри. Не знам дали някой, който чете тези редове би могъл да разбере какво изпита сърцето ми. Бих се радвал всеки да изпита същото. Едно семейство се хвърли в прегръдките на своя Създател - Господ Исус Христос. Едно семейство се завърна у дома.
В кръщението става едно тайнствено сливане на грешника с Исус Христос. Онова, което принадлежи на Христос става собственост на човека, както и обратното. Поради своята голяма любов към човека, Бог стана един от нас. Но не просто като един наблюдател, който стои от страни и гледа. Нашата присъда, смъртна присъда, поради греха и бунта ни срещу самия Него, се изпълни върху самия въплътен Бог. Той понесе нашето наказание. И така сливайки се с Него в кръщението с вода, Неговата смърт става наша, както и Неговия живот става наш, а грехът ни Негов. С греховете ни Той се натовари и болестите ни понесе. От любов, от любов.
Колко е красиво, че това семейство се сля с Бога и придоби Неговите богатства. Радвам се и съм щастлив. И вярвам, че както това е възможно за едно цяло семейство, така е възможно и за един цял народ. И това е началото...

Какво му е Великото на Велик ден

2009-04-18T15:25:00.004+03:00

Как могат да живеят заедно един католик и един православен християнин, особено ако са съпруг и съпруга? Направо си е голяма дилема. Но оказа се, че едно българско семейство му намерило цаката. Празнували велик ден два пъти - един по католически и втори път по православно. Значи голям келипир - двойно ядене на козунаци и яйца. В случая имаме двойно велик Велик ден. Пада ядене и пиене.
Но как може народа ни да е толкова назад с материала и да свързва Възкресението на Исус Христос главно с традициите, и както става явно с корема?
Апостол Петър се врича във вечна вярност на Исус. Готов е да умре за Него. Какъв герой, каква саможертва. Всичко това става обаче, когато целия свят е във възхита от Месията - Христос. Всички искат да са като Него и да Го следват. Той е много популярен. Но минава време. Настроенията се менят. И от един боготворен човек, Христос става най-омразната личност в Израел. Предаден е от най-близките си, целунат с юдова целувка. Изправен пред враговете си. Нощта е студена, смъртта се усмихва свойски на смелия апостол. И в този момент, докато той гледа отдалеч как се подиграват с неговия Господ, греейки се на огъня, една слугиня го пита простичко: "И ти ли си от Неговите ученици?" Петър както винаги бърз в говоренето, моментално отговаря: "Не съм!" За да не остане никаква заблуда, че може би Петър не е разбрал въпроса, още два пъти му го задават, абсолютно същия. Отговорът му е ясен "Не съм!"
Е, Христос вече не е така популярен. Дори заради Него човек може да си загуби не само работата, но дори живота. Защо товагава да му бъдем ученици? Не е ли правилно да се отъждествяваме с Него само тогава, когато това ни носи големи дивиденти? А после е добре да сме благоразумни и да не ставаме фанатици. Защо да имаме семейство, защо да не лъжем, да не крадем, защо да не блудстваме и прелюбодействаме? Та това го правят всички!!! Модерно е!
Христос - остана абслоютен фанатик. Когато бе обграден от тълпа войници и юдеи със сопи и ножове не хукна да бяга за живота си. Напротив - попита ги: "Кого търсите?" И когато му отвърнаха, че търсят него каза: АЗ СЪМ! Интересно. Тази фраза може да бъде преведена на еврейски и да звучи така: ЙАХВЕ или отново в превод на български: "Онзи, Който Е" или "Аз Съм Онзи, Който Съм", или "Вечносъществуващият". Сътвореният човек, търсеше със сопи и ножове своя Творец за да Го осъди на смърт! Какъв парадокс. Христос като пълен фанатик отиде до край! Той не избяга за живота си. Отдаде го за своите приятели, които до един го предадоха и избягаха от Него. Защо направи това? Заради огромната си любов към своето творение - човека и заради огромната стойност на това творение - човека.
Какъв е резултатът? Христос загуби живота си, защото не избяга. Но какво стана всъщност? Той го спечели, Той победи смъртта! Не само своята, но смъртта на човека! Смъртта не може да има власт над Бога и не е толкова чудно, че Христос възкръсна. Чудното е, че давайки своя живот за своите приятели, които се отрекоха от него, Той спечели живот за тях, нас! Вместо да загуби Той спечели!
Онези, които Го убиха, загубиха живота, който се опитваха да запазят.
Петър плака горчиво заради своето падение и никога не го повтори.
"Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод" - казва самият Христос.
Дали Възкресение Христово, или казано с други, народни думи - Велик ден, е събитие, което ни радва с вкусните козунаци, прясното агнешко, салатите с яйца, току що боядисани и счупени от хлапетата, които мерят сили? Дали лапайки на трапезата казваме на Исус: "Ти почакай, защото нямаме нужда сега от теб да ни разваляш веселбата с Твоята покана да излезем от греха. Та той е толкова сладък... Ела някой друг път..."
Дали се наричаме християни, а в същото време излизаме с тояги и ножове да убием своя Творец? Или сме готови да чуем Неговия глас и да му отдадем живота си, като знаем, че вместо да го загубим, ще го намерим истински?

„Благата вест” между политиката и миряните

2009-04-14T18:59:00.008+03:00

Звъни ми Емил Бошев, стар приятел, който не е чак толкова стар, и ми казва: "искам да говоря с човека писал статията във вестник Новинар". Естествено аз не съм писал никаква статия в Новинар, но ... там има един материал написан на база разговор, който водих с младо момиче, репортер от вестника. Изненадах се, че е публикуван.
Не знам дали сега въпросите разгледани там са толкова интересни, като се има пред вид голямата битка за легитимността на председателя на СДС.
Във всеки случай води се сериозна война между политическите партии.
Но, независимо от войната между хората, Бог управлява света и който не се съобразява с Него губи! Той не се бори да бъде избран и преизбран за президент или цар. Той просто е цар! Аз вече гласувах за Него :) Всъщност аз се смирих и признах, че Той е цар независимо от моето гласуване! Просто искам Той да бъде моя цар и да Го следвам.
Аз не се срамувам от своята вяра. Не се срамувам от моя Господ. Той има голямо основание да се срамува от мен грешника, но не го прави. Та аз ли ще го направя? Не бих се срамувал дори това да ми коства президентската позиция, ако бих я имал, или пък министър председателското кресло, ако седях на него.
Някой би казал, че е много лесно да говоря така, тъй като гледам отстрани и не участвам в политиката. Но такъв ще сгреши, защото аз участвам в политиката. Моята партия е небесното царство и моя Цар е Исус Христос и аз се боря това царство да бъде на земята, както на небето. Това царство проповядвам и за него агитирам! И не само това, но искам да спечеля всички политици за моята партия, защото тя е единствената истинска и вечна партия.
А що се касае до земното царство, до животът на България, то тя ще бъде управлявана от благочестиви политици, защото за такива се е молила и се моли църквата. А Бог слуша молитвите на своите деца!

ЖИВОТЪТ СИ Е МОЙ

2009-04-02T17:13:00.005+03:00

Дали животът наистина си е мой?
Върнах се в офиса и видях, че съм си забравил телефона там. Погледнах каква е хавата с него и там бяха отбелязани няколко пропуснати обаждания. Набрах единия телефонен номер. Търсила ме беше стара позната. Вместо обаче да чуя нейния глас, от слушалката се разнесе гласът на друга жена. Тя побърза да се представи - друга моя позната. Първите й думи бяха - "положението е много зле". Очевидно аз не бях в час за нещо, което се случва. Попитах веднага какво не е в ред и постепенно картината пред мен започна да се очертава все по-ясна.
Синът на жената, с която говорех - младо момче - пътува в трамвая. Внезапно пада в несвяст. Очевидно е, че в България има хора, веднага го закарват в близката болница - бившия Исул. Оказва се, че двадесет годишният младеж е получил масивен мозъчен удар. Не кръвоизлив, а запушване на главен кръвоносен съд.
Докато разговаряхме, момчето лежеше в болницата на командно дишане. Майката страдаше. Помоли ме да отида да го посетя, да се помолим за него и да го помажем с масло, както ни учи Библията. Тръгнах почти веднага. Отидохме двама мъже. Когато влязохме сърцето ме заболя. Аз познавам това момче, израсло е пред очите ми. В ума ми изникваше картината на малкия Николай, който ме гледа със своите сивосини очи. Там в болничната стая на интензивното отделение лежеше един младеж в пълно безсъзнание - кома. Сякаш видях моя син и сърцето ме прободе още по-надълбоко.
Мозъкът беше почти напълно поразен и аз, да си призная честно, отидох главно за утеха на родителите.
Когато сложих ръка на челото на момчето и започнах да се моля, то се разтресе и вдигна ръце в порив да стане, като почти се надигна от леглото. Бях изумен. При почти всяко мое докосване ръцете му се раздвижваха леко. Като свършихме Николай лежеше спокойно отново неподвижен. Знаех, че молитвата ни е постигнала своя ефект. Не знаех какъв ще е точно изхода. Единственото, което знаех със сигурност е, че една дума от устата на Бога е достатъчна за да върне това момче към живот.
На излизане от стаятя очите ми се спряха на една жена, седнала на леглото, напълно неподвижна, с някакъв механизъм на трахеята. Очите и говореха повече от устата на мнозина. Спрях се до нея и я попитах дали иска да се помолим за нея. Очевидно точно това викаха тези синьо зелени очи. Тя каза да. Аз не мога да изцелявам хората. Но Исус може. Можех да Го помоля. Можех да бъда Неговите ръце и Неговата обич към страдащите и изпитах такова чувство, което не може да се опише с думи. Сякаш изпитах частица от това, което изпитва Той към своите създания.
Мислите ми нахлуваха в главата. В тази болница лежаха хора с развалени тела. Чакаха ремонт. Мнозина, дори всички, са имали своите планове, намерения, но те са увяхнали пред прага на тази болница.
Оказва се, че животът не е подвластен на нашите планове и амбиции. Той идва и си отива, когато не го очакваме.
Късно вечерта не можах да заспя и станах. Телефонът иззвъня и аз удивен от това късно обаждане станах да погледна, кой е проявил такава дързост. Номерът издаде какво ще бъде посланието. Младият, двадесет годишен мъж беше преминал от този свят.
Сърцето ми се изпълни едновременно с тъга и радост. Тъга, че толкова младо момче си отива, без да е изживяло живота си. Радост защото беше в прегръдките на Христос. Там на най-сигурното място.
Това събитие ме върна много реално към истината, че животът принадлежи на Бога и Той го дава, но го взима, когато Сам реши! Ние много пъти отнемаме това право на Бога и се държим като собственици на живота, но идва момента, когато разбираме, че нямаме власт над него, както и над смъртта, а само и единствено Бог има. За някои е твърде късно. Животът е пропилян и изгубен.
Как се отнасям към живота аз? Дали го разпилявам и разкроявам както ми харесва или търся съвета и ръководството на Този, който дава живот?

"И така, внимавайте добре как постъпвате - не като глупави, а като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бъдете неразумни, а проумявайте каква е Господнята воля..."

Не искам да пропусна нито миг от живота си. Не искам да "убивам времето", а да го изкупувам. Искам да живея живо :) И знам, че точно това иска и Бог и затова ни е дал живота. Да го ползваме по предназначение.

ЛЪЖА И ИЗМАМА

2009-03-25T11:51:00.006+02:00

Телефонът ми звъни, не вдигам, слушам лекция. Когато се свързах по-късно с човека, който ме търси, разбрах, че е написана нова статия, в жълт вестник, в която аз съм един от героите.
Прочетох я. Нищо особено. Мислех да не се занимавам с нея, но пък защо да не нахвърлям малко мисли и коментари?!
Представя ни се поредната "конспирация", в която адвокат Иван Груйкин става член на църква Блага вест и прокарва там политиката на Иван Костов. Как става това? Ами вербува Мартин Димитров, който седи на борсата за безработни и чака някой да го вербува за своята кауза.
Освен това нашата църква е много богата и притежава своя уеб страница, има свой институт за обучение на кадри (какъв типичен комунистически израз), притежава радио, като не се споменава, че това е интернет продукция и накрая като капак става ясно, че имаме и футболен отбор. Футболният ни отбор се листва на борсата и цената му достига тази на Манчестер Юнайтед. Особено ако се окаже вярно, че Мартин Димитров рита в него. За колко е закупен последния играч остава в тайна. Но под секрет - информацията е фалшива, да не се излъжете да купувате акции :)
Жената на Мартин работи във външно министерство и от там краде информация. Значи тя е в тила на врага и или е в съглашение с врага или просто няма друга възможност да бъде на този пост. Следователно тя е агент на ДС и изпълнява интересите на компартията. Сякаш след като БСП е на власт, всички, които работят на отговорни постове, трябва да бъдат хора на партията. Но всъщност и ние, които не работим там, но дишаме въздуха на България сме агенти, защото имаме български паспорти.
Ами ето още малко тълкуване на фактите - Иван Груйкин не е от Блага вест. Той не е агент на Иван Костов и няма нищо общо с описаните интриги в статията.
Мартин Димитров е интелигентен и културен млад човек, който има своя, ясна позиция. Тя е изразявана всеки ден в публичното пространство и очевидно не се харесва на всички. Но уви такъв е животът. Не може човек да се хареса на всички. И горко му ако реши да опита :(
Църквата има свой сайт - да, това е истина!
Църквата има свое радио - да, това е истина, едно уточнение - интернет радио. Всеки може да го слуша!
Църква Блага вест има свой институт - не, няма. Има едно висше библейско училище за всички протестантски църкви в България!
"Протестантските църкви разполагат с големи възможности за влияние - не е тайна за никого" - истина:

"Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата."

Така казва Исус Христос! Църквата, хората, които я съставляват са светлината и солта на света! Без църквата светът ще се разложи от своята греховност. Затова Христос протяга своята ръка чрез църквата, хората в църквата, и кани целия свят да се примири с Него и да живее! Затова църквата ще има влияние и още по-голямо влияние, защото Бог управлява и влияе!
Църква Блага вест притежава отбор - вярно. Този отбор е съставен от младежите, които излизат да ритат и участват в междуцърковния турнир. Преди една година спечелиха първото място. Това не е донесло нито стотинка на играчите. Напротив, всички те, събират пари за да платят наема за игрището.
Църквата е богата - разбира се, в нея има много прекрасни хора. Те са истинското богатство. Много от тях са успешни бизнесмени, музиканти, художници, лекари, политици... Мнозина обаче са бедни и никому неизвестни. И какво от това? Всички са едно голямо съкровище, защото сме създадени по образ и подобие Божие!
И така хвърлям ръкавица на младата или пък възрастна дама написала статията. Каня я не на дуел, а на среща, в която преди да пише каквото и да било, да се запознае с фактите и да ги представи обективно. Иначе ще продължи да пише евтини "чалга" статии. Кой знае, може пък това да и харесва :)

НАКАЗАНИЕТО

2009-03-21T16:57:00.003+02:00

Снощи, късно или по-точно, рано сутринта се прибрах с група приятели от Стара Загора. Този град просто ме заплени. Не бях виждал града в тази светлина, в която го видях последните два дена. Всъщност хората, които ни разведоха из него го направиха още по-красив в нашите очи.
Както и да е, бяхме там на конференция. Говорител беше един от най-известните евангелски служители в Америка и света - Джак Хайфорд. Сигурно за мнозина името няма да говори нищо, но това няма никакво значение. И аз само го бях чувал и това нищо не променяше. Но за пореден път се уверих, че зад голямото име винаги стои голям човек. Не е възможно да се случат случайни неща. Не може просто така едно име да стане добро, а зад него да се крие мижитурка. Та този мъж, на почтена възраст от седемдесет и четири години, ме очарова напълно. И доказа за пореден път как простата истина, когато е прилагана творчески в живота ражда изобилен плод. За да ме впечатли някой човек повече от обикновеното е нужно да ми покаже и семейството си. Ако е здраво и дълголетно, спечелил ме е. Не е възможно да говориш мъдро и да учиш другите, а да имаш разбито семейство. Това показва, че сам не можеш да приложиш истините, които си научил на практика. А там в семейството се тестват всичките ти качества независимо дали си мъж или жена. Петдесет и четири години семеен живот е много респектиращ факт.
Бих искал да пресъздам синтезирано лекциите тук, но първо едва ли ще успея и второ не е това целта ми. Все пак ще изстрелям една основна истина - бъди себе си и това, което Бог е заложил в теб, а всичко останало ще дойде на мястото си.
Знаех си аз защо в моя живот нещата си идват на мястото, а именно, защото съм си типичният аз. Неподправен и ... още много други неща.
Едно друго много важно нещо се случи тези два дена. Прекарах време с трима приятели. Една от основните цели беше именно това - да имаме време да споделяме, да се учим, да се смеем и да се изповядаме едни на други. На отиване към Стара Загора, старозагорецът без да се усети си разказа целия живот с всичките си грехове. Сега вече имам много материал за илюстрации :)
Заразени от него всички разказвахме своите истории и блесваха нашите "геройства". Е, като казвам "геройства", аз не визирам тежки грехове, но нелепи ситуации и глупави постъпки. И така, смеейки се и поучавайки се от смешните ситуации, ние пристигнахме в Стара Загора. Намерихме хотела и си взехме ключовете. Всичко изглеждаше прекрасно докато не влязохме в стаите. В нашата имаше една единствена, тесничка спалня с една единствена завивка. Като я видях кръвта започна да слиза в петите ми. Втурнах се в стаята на другите двама и със завист открих, че тяхната спалня беше по-широка от нашата. След като ми истинаха крайниците изведнъж се напълниха с кръв и аз като с криле се хвърлих към рецепцията. "Имате ли стаи с отделни легла" - попитах аз. "Целият хотел е само със спални" - ми отвърна слисаното момиче на рецепцията. Знаех си аз, сигурно Бог ни наказва, защото не взехме жените си.
След като първоначалния стрес отмина, ни стана много смешно. И изведнъж цялото ни прекарване стана истински забавно. Продължихме да се смеем и се забавляваме. Оказа се, че това препятствие не може да помрачи приятелството ни, а напротив, придвижи го още по-напред.
Освен от леглото, моят съквъртирант и приятел се притесняваше и от своята способност да държи хората около себе си будни цяла нощ. Тоест имаше малки угризения, че може да хърка през нощта и аз да го благославям на другия ден. Понеже моята жена не хърка, аз нямам опит с хъркането и никак не се уплаших. Все пак се молих смирено на Бога преди да си легнем да преживеем нощта и чудото се случи. С малки прекъсвания усъмнахме живи и здрави.
След сутрешната сесия домакините ме поканиха на обяд с Джак Хайфорд и доброто ми впечатление от него се затвърди още повече. Възхитих се на семейството му и на хармонията между тях. Това преживяване, както и посланието му ме ободриха и насърчиха изключително много. Мога да кажа, че чух Бог да ми говори ясно и недвусмилено. Колко хубаво е да споделяме и да се грижим едни за други. Колко хубаво е зрелите да споделят опита си с по-малко зрелите. Колко хубаво е да имаш приятели, колко хубаво е да живееш в България. Колко хубаво е България да се обърне към Бога и да възкръсне от мъртвите. Колко хубаво е да го видим със собствените си очи! И ще го видим! Ще го видим!

УЗАНА

2009-03-12T16:18:00.007+02:00

Не бях посещавал местността Узана. Никога през живота си. А това е физическият, географски център на България. Нещо като Стара Загора - центъра на вселената :)
Оказа се, че е много красиво място. Огромна поляна на билото на Старопланинската верига. От тази местност се откиваше великолепна гледка почти във всички посоки. Качен на специално построена за наблюдение платформа се почувствах като център на света, както и в центъра на света.
Колко красива е България! Колко богата е България. И колко неблагодарни и небрежни сме ние българите.
Но както и да е, бяхме се събрали група пастири от Блага вест и това ни радваше. Качени там на платформата се помолихме за благословение на България и благословихме народа и земята ни. Сигурен съм, че Бог вдъхнови тази молитва. Самият Той иска благословението на този наш народ.

Като пристигнахме в хижата с жена ми и отдъхнахме за кратко, излязохме на разузнаване. Небето беше надвиснало над поляната пълно с тежки облаци. Само в единия край през малък процеп се показваше синевата и слънцето. Докато вървяхме бавно към големите поляни, вятърът измете облаците и блесна едно ярко, красиво слънце. Стара планина ни се усмихна. Две кучета ни последваха и се завъртяха около нас. Едното си замина без особен интерес, но другото остана около нас и дружелюбно замаха с опашка. Стана наш водач, или пък ние негови, кой знае. Тръгна с нас и така заедно се разходихме из усмихнатата поляна. Слънцето ни грееше и топлеше с меките си лъчи. Беше ни толкова приятно. Радвахме се, че пролетта идва. Все още имаше сняг по сенчестите места и около пътя. Но се усещаше дъха на свежото.
Вечерта мина неусетно и весело. Не следвахме някаква строга програма. Просто искахме да прекараме малко време заедно и да си разкажем живота, да споделим радости и скърби, разочарования и очарования. Помечтахме, правихме планове, молихме се заедно, ядохме заедно.
Спах доста зле. Беще горещо и задушно в стаята. Чуваха се всякакви шумове. Будех се често. Не е лесно да спиш в центъра на България. Но и тази нощ мина. Като дръпнахме пердетата на сутринта, що да видим. Сняг, виелица, студ. Не можах да повярвам на очите си. Вечерта беше тиха и топла, сутринта бурна и студена. Ах тази Стара планина. Колко ми напомня за човешкото сърце. Днес е весело, а утре тъжно. Сега спокойно, а след няколко мига развълнувано и бурно.
Кой може да даде покой и сигурност? Отговорът е моят Господ Исус Христос, Който не се променя никога! Той Е верен!
И така започнахме деня макар и различен и бурен, като се обърнахме към един и същия Бог, Който не се променя.
Пътят обратно беше затрупан, вятърът навяваше сняг на нови талази. Небето отново изчезна и виждахме само снежната въртележка. Планината беше сменила своя тоалет. Бял и студен, но изключително красив и изискан. Обичам я тази красавица. Плени сърцето ми с хубостта си.
Оказва се, че не сме никак беден народ. Богати сме. Навсякъде около нас са натрупани огромни съкровища. Но кой да ги види? Кой да ги вземе? Кой да благодари за тях?
Ами ние :)
Природата е красива. Но колко красив е нейният венец - човекът! Колко красиви могат да бъдат взаимоотношенията ни, но и колко грозни. Както една разрушавана и занемарена природа може да бъде грозна, по същия начин човешките взаимоотношения, рушени и занемарени са грозни дори много по-грозни.
Бидейки толкова богати с природа и хора от нас зависи да градим и развиваме истински отношения и да ценим и развиваме богатствата, които Бог ни е дал и да Го почитаме.
Добре е да градим, добре е да градим и нека градим!

СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ

2009-03-03T12:46:00.003+02:00

Мечтата на милиони българи се сбъдва! България е свободна. Но дали това е истина? Разбира се, че не е.
Как мога да си позволя такова твърдение? Няма ли това твърдение да разгневи читателя? Ами да го разгневи :) Това е самата истина и аз ще направя опит да я докажа.
Празнуваме освобождението си от турско робство. Вече не ни управлява Турция. Можем да правим каквото си искаме! О, о, о, колко наивно. Няма да правя анализ на политическата обстановка, но просто ще констатирам, че България и днес не може да прави каквото си поиска. Освен това никой в обществото не може да прави каквото си поиска. Ние сме длъжни да се съобразяваме едни с други, в семейството, на работа, в училището... Съобразяваме се с времето, с икономиката, с градския транспорт... Аз не мога да изляза по бански докато вали сняг и камъка се цепи от студ. Всъщност кой знае дали не мога. Колкото повече се опознавам, май точно това го мога. Но друго не мога - когато има жестоко задръстване, да литна с колата над останалите и да прескоча колоната, светофара и да кацна там където искам. Не мога да карам колата си без бензин, а също не мога да платя, колкото си искам, когато напълня количката си с продукти в близкия супермаркет.
И така, оказва се, че май не мога да си правя каквото поискам, колкото и да съм свободен.
Най-големия проблем свързан със свободата обаче убягва на повече от деветдесет процента от българския народ. Това е свободата от греха. За тази свобода малцина истински копнеят. Защото малцина наистина разбират, че тя е истинската свобода и нея ако има човек е наистина свободен. Тази совбода никой не може да отнеме!
За тази свобода мечтая. Да видя България така освободена! Тази свобода ще ни направи човеци! Това е свободата от омраза! Това е свободата да прощавам! Това е свободата да обичам без да очаквам да ми се плати със същото. Това е свободата да призная, когато съгреша, а не да се крия. Свободата да получа прошка и да се променя. Свободата да почета Баща си, моя Творец, а не да Го позоря.
Колкото и да си свободен отвън, ако не си свободен отвътре си роб. Никой не може да бъде свободен без Исус Христос. Той е Цар Освободител! Това е, което казва и самият Той:

Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.

За тази свобода се води битка - за свободата на нашите души. За тази свобода се боря и аз, за познаването на Истината, която ни освобождава. И всички свободолюбиви българи, борци за тази свобода приветствам!

НА ПОЧИВКА ПРЕЗ ЗИМАТА

2009-02-24T12:57:00.004+02:00

Както обикновено, сутринта седнахме с жена ми да четем Словото. Бог отново ми заговори и проговори, чрез написаното. Той простичко ме покани да вляза в Неговата почивка. Усмихнах се. Зарадвах се, че Го чух. За да ми каже тези думи, значи има защо. Обстоятелствата около мен ме караха да напрягам сили и да се справям със ситуациите. Трябваше да се боря с живота. Икономическата, психологическата, духовната и всички други кризи връхлитаха България и света. Всичко се клатеше и сякаш викаше: Людмиле, ела да подпреш света за да не се срине.
След като чух думите на Бога, че повярвалите влизаме в Неговата почивка и сме си починали от собствените си дела, аз се засрамих. Видях се с чук в ръката застанал край един дървен идол, който се клати. И понеже обстоятелствата и кризите клатеха моя идол, аз ковях пирони в дървото за да се закрепи истукана му с истукан. А той се клатеше още повече. Та това ли е моят Бог? Нима Той се клати и са му нужни моите пирони за да го заковат здраво, та да не мърда? Колкото тъжно, толкова и смешно.
Моят Бог не се клати. Всичко друго се разклаща, но Той и Неговото Слово остават непоклатими до века! Въпросът е дали аз съм се закрепил на Него, в Него или си дялкам идоли според нуждата?
Е, ако смятам да оправя света сам, значи идолът съм аз и клатенето е голямо.
Каква радост изпълва сърцето ми от знанието, че мога да си почина в ръцете на Бога! Каква радост има от факта, че наистина си почивам в Бога. Тази почивка не е само лятно време на плажа. Тя е и през зимата. Тя, почивката продължава целия живот. Не само в лесните моменти, но особено в най-трудните.
Внимавай приятелю да не те погълне страха. Той идва, когато уповаваш на двете си ръце.
Отпусни се приятелю, заедно с мен в ръцете на Бога, та да оставим пироните и идолите да се клатят, а ние да сме непоклатими в Бога.

Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.
Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.
Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка...

ПО-БЪРЗА ОТ МИСЪЛТА

2009-02-24T12:01:00.009+02:00

Заглавието е малко подвеждащо. Става въпрос за скоростта на интернет. Вярно е, че скоростта му може да бъде по-бърза от мисълта, но мисълта на бавномислещите. Има хора, на които мисълта едвам помръдва и не може да се състезава дори с градския транспорт на София. Скоростта в мрежата обаче не може да се сравнява с тази на нормално и бързо мислещите хора. Мисълта е такъв дар от Бога. Едва ли можем да осъзнаем колко огромна е силата й.
И така, тези размишления се родиха в ума ми докато хвалех Бога, неделя сутрин, в нашата църква. Мислех си за това, че службата ни се предава на живо по мрежата /интернет/. Електричните импулси, радио вълните, светлинните сигнали по оптичните кабели със светкавична бързина разпространяваха песните, Словото, споделянето, молитвите, музиката, смеха, радостта, плача и нуждите.
Имаше хора, които приковани на болничното легло, възпрепятствани от падналите преспи и лавини сняг по междуградските пътища и от редица други физически фактори не можеха да присъстват в събранието ни. Но съвременните технологии пренасяха атмосферата, думите, молитвите, песните при тях.
Всъщност този феномен ме накара да се преклоня още по-дълбоко и ниско пред величието на Бога. Та нима Той не е много повече от всички физични закони и възможности на материята? Та нима Той не е неограничен от време и пространство? Нима може да Го възпре нашето неверие, слабост, слабоумие и арогантност? Нима може да Го спре нашата омраза? Не разбира се! Той прониква навсякъде, обича всички, умря за целия свят. Няма човек, когото Той да не обича и да не иска да спаси. Няма човек, до когото Той да не стои и в радост и в скърби. Колко прекрасно!
Божието дело и царство ще проникне и прониква навсякъде! Нищо не може да го спре! Той е Бог.
Няколко души след неделната служба споделиха, че са присъствали виртуално на събранието ни и това ги е благословило. Тези няколко думи стоплиха сърцето ми и аз се зарадвах, че Бог ни употребява по нови и необикновени начини.
Искам да изразя своята огромна благодарност към моя син Христо, който развива и управлява радио Блага вест. Това е почти изцяло негова рожба. Той стартира с ентусиазъм и продължава с още по-голям. Преодоля редица технически, физически и финансови прегради за да продължи радиото работата си.
Искам да благодаря и на всички останали, които участват и подкрепят директно и индиректно този проект.
Нека Словото на Бога да залива този измъчен свят и да донася свобода, мир, радост и познание на Бога!
Единствената причина, която може да възпрепятства благовестието е нашата затворена уста. Нека я отворим и разкажем на света, че Исус Христос живее вечно ...

ЩАСТЛИВИЯТ БАЩА

2009-02-19T12:07:00.002+02:00

Човек не знае бъдещето, но има миналото. Толкова силно искаме да знаем бъдещето, но забравяме миналото. Факт е обаче, че ако знаем миналото и си взимаме поуки от станалото, ще сме сигурни за бъдещето. Освен, че ще сме сигурни, ще можем да моделираме своето бъдеще и то ще бъде красиво.
Като се замисля за моето бъдеще и се попитам какво ли ме очаква, стигам до един извод. Моето бъдеще е самият Исус Христос. Какво ли значи това? Ами ако аз съм се потопил в Него и Той е станал едно с мен, тогава всичко, което ще стане с Него ще се случи и с мен. Христос има славно бъдеще, следователно и аз. Ако Той седи на престола на царството, то и аз ще стоя вътре в Него. Колко объркващо :) Аз ли съм цар или Той? Царят е Той, а аз съм Негов поданик. Но заедно с това и аз царувам с Него, имам Неговите победи, Неговите чувства, Неговата радост. Уникално.
Е, затова моето бъдеще е сигурно. Аз съм обречен на успех! Повече от победител съм! Не мога да умра, защото живея с вечен живот.
А колкото до ежедневието ми тук на земята, миналото ми ме прави още по-богат.
За съжаление направихме видеозапис единствено на кръщението на малкия ми син. И като гледам записа си припомням кръщенията и на трите ни деца и се прекланям пред Бога
Припомням си какви семена съм посял и знам какви плодове ще пожъна. А много от плодовете вече се топят със сладост в устата ми. И не само в моята.
Миналото и настоящето определят бъдещето. Искаш ли да знаеш какво е бъдещето ти - потопи се в Христос. Тогава ще имаш най-красивото бъдеще. Но заедно с това ние, които сме се съединили с Исус имаме и най-красивото настояще!

ДА НЕ ЗАБРАВИМ

2009-02-17T12:36:00.006+02:00

Вчера случайно пуснах един стар клип и бях много впечатлен от видяното. Беше първата копка на строежа - църква Блага вест - София. Зарадвах се на гоелемия ентусиазъм в хората. Студ - минус десетина и повече градуса, празна поляна, но пълни сърца с ентусиазъм и възторг.

Това не е всичко. Освен голият ентусиазъм, сега, от гледна точка на преминалото време, се вижда, че има устояване, верност, лоялност и посвещение. Всички присъствали, с малки изключения, работят и днес в църква, имат същия ентусиазъм, а заедно с това имаме построена една сграда, която е близо до завършване.

Stroej - posledno razvitie

Сякаш това е и нашия живот. Започваме с ентусиазъм, надежди, мечти. Но не всички завършваме строежа. Някои се отказват в началото, други в средата, а трети току преди да сложат последния камък. За мнозина строежът на живота не бива завършен. Остава да стои грозен и уродлив. Но онези, които пазят в сърцето си Исус и добрите семена на Словото Му, дават плод, много плод. Животът им е трруден, но красив. Животът им е благословение за околните.
Аз искам пътя да завърша, вярата да спазя, да остана верен на великия Архитект и да вляза в Неговия дворец. И знам и съм уверен, че Той е силен, да завърши до край това, което е започнал вътре в мен, както и в теб.

Виждащите очи

2009-02-09T11:16:00.005+02:00

Събудих се с болки в ставите и доста отпаднал. Целият ден ми беше тежък, очевидно тялото ми преживяваше нещо, а покрай него и аз. На другия ден, вечерта ме разтресе неистово. Дъщеря ми ме зави с четири одеала, а аз все едно бях гол и бос на снега отвън. Стомахът ми се разгенви и започна да ме боли дори от глътка вода. Спрях да ям, започнах да отпадам. На третия или четвъртия ден ме зацепи жестоко глава. Никакви хапове не можаха да укротят болката. Не бях се сривал така през живота си. Няколко денонощия ме блъскаше глава и накрая забравих какво е да не ме боли. Сякаш цял живот беше така и така щеше да продължи докрай.
Наскърби се сърцето ми и се молих горещо. Главата не спираше да боли. Това, което единствено можех да чуя Бог да ми казва беше: "Просто трябва да издържиш !" Нито дума повече.
Имаше ли смисъл от цялата тази работа се питах аз. Защо трябва да уча нещо с болка? И разбира се отговорът беше много прост. Има неща, които се учат само с болка. Няма друг начин. Затова и Христос беше "усъвършенстван" от това, което пострада. Не, че Бог има какво да учи разбира се. Но за да бъде завършен и цялостен като Спасител и Богочовек, Той трябваше да измине целия този път на отхвърляне и разпятие. Това бе единствения път за спасението на човека. Друг няма.
Е, за това и аз трябва да премина през всичко, което Бог ме е повел. Трябва да си науча уроците и да платя цената, за да мога да узрея.
Когато църквата се помоли за мен и Бог ми показа милост, аз излязох от това мое състояние по-богат.
Сега отново съм много по-чувствителен към болката на ближния. Защото знам и помня какво е болка. Сега съм много щастлив сутрин, когато се моля с жена си. Защото нищо не ме боли. Но не е само това, аз просто виждам и оценявам, че нищо не ме боли и това ме радва безкрайно много.
Става ми тъжно, че забравям всички блага, които имам и трябва да бъда подсещан по такъв начин. Но заедно с това се радвам, че Бог ме подсеща и прави очите ми виждащи, независимо, че е с болка.
Радвам се, че виждам Величието му, а заедно с това виждам и своето нищожество. Не се отчайвам, напротив щастлив съм, че когато не разчитам на своето измислено величие, а се облегна на Бога, ставам могъщ и силен. Силен и могъщ с Неговата сила и Неговото могъщество.
Не е ли това прекрасно? Всъщност във всяка ситуация е красиво да се живее, защото с Бога всичко добива смисъл. Обратното е непоносимо. Без Бога дори удоволствието не е удоволстивие.
Та викам си иде ред на големи удоволствия:) Щом Бог е с мен и теб, кой може да бъде против мен и теб?
Photo sevenravenspix on flickr