tag:blogger.com,1999:blog-18711144151980943222008-07-24T23:17:53.604+03:00бележки на яна бояноваяна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comBlogger225125tag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-65072003717283248702008-07-24T22:33:00.008+03:002008-07-24T23:15:22.670+03:00игра на асоциации Когато неотдавна обявиха Мадарския конник за глобален символ на България, след месеци гласуване в мрежата, с талони и т.н., езическото у мен потрепна. Зарадвах се заради това, че не надделяха гасторономическите ни известности като киселото мляко, шопската салата, шарения боб и други пъстри манджи. Зарадвах се, че не е и Рилският манастир. Не знам защо, винаги са ме дразнели подобни масови "яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-72618785157357696122008-07-24T21:04:00.008+03:002008-07-24T23:16:18.791+03:00приземяване Пътят към Земен преди седмица. Когато истерията около евродоклада, черновите, версиите бележеше малък пик преди големите пикове. В това село, където живеят семейство щъркели, насред обедния пек по нищо не личеше, че на държавата "ще й бият дузпата" от бялата точка в Брюксел. Може би тук не знаят какво е "импийчмънт". Входът на вече изоставен и умълчан, бивш клуб или дискотека. По улиците няма яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-56081421359989421562008-07-24T20:36:00.004+03:002008-07-24T21:27:02.296+03:00еврокафе, почти без захарКолко е лесно. Като тичането на ТВ операторите след "носителите" на новината. Колко е лесно медиите да превключат, да се втурнат от една "водеща тема" към друга. Нужни са само няколко реда - за черните джипове в двора на ДАНС призори. Познайте какво става. Раздвоението между евродокладите/еврошамарите/ и сутрешния съспенс е пълно. Ефирът се пълни с неясните: "нямам какво да добавя", "рутинна яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-59974640648453607422008-06-14T17:44:00.018+03:002008-06-14T18:46:11.300+03:00толедо за четири часаДа тръгнем оттук: по малките, тесни, шарени, каменни улички.Цветя и фенери над главите ви. Невероятно шофиране по уличките, които са метър и половина-два. Туристите се "строяват" в колонка, когато се разминават с местните шофьори. А те са доста спокойни за условията, в които се движат. Това се вижда в пролуките, когато се измъкнете от лабиринта на уличките-тунели и искате да видите поне няколкояна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-56307409425730318222008-06-14T15:18:00.003+03:002008-06-14T16:21:12.897+03:00българинът и правилатаТо съграждането на нещо общо започва от правилата, които хората поставят помежду си. Било двама души да поживеят заедно, било група адвокати да изчетат томове писания по дадено дело, било стоителите да построят етаж, било хлебарят да направи добър хляб, докато всички спим. Използвам тези елементарни примери, защото децата учат още "първите седем години", че "не се дъвчи с отворена уста", "на яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-84210329663029387832008-06-14T14:43:00.006+03:002008-06-14T15:17:48.762+03:00последните, които помнят Във фоайето на театъра в Хасково в единия ъгъл за две вечери успях да се полюбувам на десетина кукли. Потомците на Педя човек, Лакът брада. Но не съвсем. Кукли-уникати. Колкото повече ги гледаш, толкова повече се убеждаваш, че са уникати. Дрехите им - като излезли от раклата на прабабите. Косите - като боядисана слама, тук-там - по някоя вейчица вплетена. Шевици, бродерии, дантели. И всяка куклаяна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-86242305988565944162008-05-23T22:44:00.014+03:002008-05-23T23:38:37.033+03:00а сега: мадрид Красив, цветен, спокоен. С фонтани на ключови площади. И достатъчно, но ненатрапчиви табели за туристите. Подреден, уютен, диалогичен град. Повечето апартаменти нямат балкони. Ако не броим мястото за две саксии и вятърна въртележка. Много от прозорците са френски, до земята, с дървени капаци или щори. Това е един от най-шарените площади на града. Някога тук е имало карнавали и екзекуции. яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-34441364572846870192008-05-23T22:00:00.006+03:002008-05-23T22:38:12.811+03:00малко култура за празника?"Ех, защо не е всеки ден 24-ти май". Така като децата, които някога обичахме първи юни, защото ни носеше особени придобивки, вероятно въздишат творците от всички цветове и поколения. Защото седмица преди датата, а особено в навечерието и около нея, вниманието към тях придобива истерични размери. Канят ги без пари на опера, дават им ордени, гощават ги с коктейли. Какво ли не се прави, тъй че яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-86409627759139413322008-05-12T21:33:00.002+03:002008-05-12T21:36:08.860+03:003 в 1 "Атака", Яворов и Coca Cola - три в едно. яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-36162701180334530112008-05-11T21:03:00.006+03:002008-05-12T21:38:32.216+03:00многозначителни надписи яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-68747446036100229252008-05-11T20:24:00.007+03:002008-05-11T20:49:39.173+03:00графство портокалЕдин човек вярва в звъна на старите камбани, цветните каручки, гальовните котки, момите и момците, мълчаната вода. Той не смята, че да рисуваш етно е немодерно. В картините му е разпиляна музика. Другоселците пътуват нанякъде, а мегданът - кръгъл като пита хляб и като слънце, върти целия кръг на живота - с малките човешки фигурки, прелитащи шеметно през битието. Казах му, че образите му напомнят яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-37321708620824959552008-05-06T21:14:00.017+03:002008-05-06T22:23:00.057+03:00малка родопска дъгаНад Неделино е Старцево - голямо село с ферма за щрауси, която си има и страница в интернет. Собственикът излиза като каубой и си говори с гостите в нарочно сглобена беседка, предлага бира и занимателни факти от живота на пернатите. Опитах щраусова пържола и видях жълтъка от яйцето на щраус. В Златоград малка изненада на улицата с прословутото кафе на пясък, покрай кафенето на ъгъла, снимано наяна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-18394531348043554342008-05-06T20:31:00.011+03:002008-05-06T22:25:43.323+03:00неделино - някъде на юг За някои места Бог наистина е високо, а държавата - неопределено далече. Неделино. Силуетите на стари, изтърбушени междуградски автобуси с остатъци от надписи на немски "Свързваме ви с Европа", найлоните на уличните скелета, под които нещо мъничко и зелено си кълни, кравата, която пасе в училищния двор. Всичко е застинало като пейзаж на непроменливото или на времето, в което промените пристигат яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-69366416492921548652008-04-23T21:02:00.006+03:002008-04-23T21:53:36.104+03:00аномалииВчера вечерях със стара приятелка, която ме извести, че отива да работи в Брюксел. Поне за година, а после - "според зависи". От дума на дума стана ясно, че моят ден започва с огромно чаша кафе и сутрешните ТВ блокове, за да съм в час отрано с всички скандали и текущи линии на напрежение, защото работата ми е такава, защото така свикнах, защото имам време да погледам, докато го изпия това огромнояна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-22480329296343905042008-04-15T19:23:00.008+03:002008-04-15T20:15:45.357+03:00местни новиниТака се наричаше и един филм с Кевин Спейси. Малкото, ветровито, морско градче и малкият му вестник, чийто шеф толкова се радваше на извънредни ситуации - бури и катастрофи, защото това нахъсва публиката. И ние в малкия град си имаме вестници, потънали в малките новини, новините, които знаят всички, както се знаят и поздравяват по улиците. Кога голям вестник ще лепне на първа страница "Художници яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-55582327189113392792008-04-05T19:02:00.004+03:002008-04-05T19:14:34.814+03:00том джоунс от шипка - остарял, но гласовит Българският "Tom Jones". С колело и бастун. Понакуцва и ходи с големи очила. Гласът му е страховит. Наистина. Пее като Елвис, Хъмпърдинк, Синатра, Павароти, Армстронг... Обикалял е из градове и ресторанти. Лятото по морето. Преди време и по сватби. Обича да се шегува с визията си - че приличал на овчар или шофьор на автобус. Обича изненадата на онези, които не го познават, като го чуят за първи яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-41978043274986160102008-04-03T21:04:00.010+03:002008-04-03T21:45:36.575+03:00gsmМобилният станал на 35. Както и много други завоевания на цивилизацията като миксера и миялната машина, с които американците си служат отпреди последната голяма война, и мобилният дойде късно при нас. Когато започнах да работя в радиото през пролетта на 2000-та година, събеседниците по най-актуалните теми се издирваха/това е точната дума/ в повечето случаи на стационарни телефони. Някои имаха яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-61707659408841238322008-03-27T21:24:00.010+02:002008-03-27T22:15:32.344+02:00приказка за вятър и запалкаДумите на последната седмица са две: вятър и запалка. Първо беше ураганният Вятър. Изпочупи по мартенски покриви, повали дървета и билбордове, разпиля боклуците и... утихна. За да светне пламъчето на... Запалката. Силният вятър се пренесе от улицата зад дебелите врати на вътрешната комисия в парламента. И се развилня там. Набразди повърхността и на сутрешните телевизионни води, където яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-80167736994348076602008-03-23T19:12:00.007+02:002008-03-23T19:41:20.628+02:00майсторът от търничене Христо Йотов живее на края на селото, съвсем до розоварната. Не знам у дома ли е, не е ли. Затова тръгвам по дирите на дървените стърготини. Насред двора, в причудлива гора от пънове и странни форми, насред бръмчащата машина и покрит до веждите с фин прах от дървото, той извайва поредните светове. Сепва се като му махам - приближила съм го, без да ме чуе. След операция, която месеци наред го яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-1213795368059840292008-03-20T21:56:00.004+02:002008-03-20T21:59:51.345+02:00спомен за капучино От конкурса "Майстори на рисуваното капучино" - за аматьори и професионалисти, състоял се преди седмица в София. снимки: кафене.бг яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-40526661259749714812008-03-20T21:26:00.005+02:002008-03-21T19:54:02.451+02:00ключови въпросиВероятно често ви дразни изразът "ключов въпрос" - той е сред политическите клишета, които наводниха ефира. Аз обаче размишлявам над ключовите думи за попадане в този блог през последните месец-два и съм доволна, че следните шарени "ключови въпроси" са отправки към този сайт: Амстердам Ален Делон машина за понички/твърдо на челни позиции от доста време:)/ глина зюмбюл куба акордеон инстантно яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-21386045159857346312008-03-18T23:00:00.003+02:002008-03-18T23:34:43.856+02:00ритуалното черногледствоСамо за последните две седмици: -педофил уби момиче в центъра на Трън -разхвърчаха се отломки от историята с овъгления влак край Червен бряг -шеф в ГДБОП бе обкован с белезници -замириса на кражби в САПАРД -заместник-министър си легна Феим, а го събудиха Петър -доцент от "Съдебна медицина" бе уличен в търговия с органи -деца хапнаха от отрова за мишки, а друго дете скочи от третия етаж -спасихаяна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-8357456239427631482008-03-16T16:53:00.003+02:002008-03-16T17:18:15.255+02:00до угърчин и обратноФотоизложбата „До Угърчин и обратно – фотографии на младежи, отгледани в дом” се открива утре вечер в зала "Средец" на министерството на културата. Снимки на осем "деца от домовете" на възраст от 16 до 23 г., прекарали детството си във вече закрития дом в Угърчин, ще се продават, а средствата ще се върнат при тях. Визуални разкази за хора и места, оказали влияние върху живота им, пише в яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-51796461184613311512008-03-12T22:20:00.004+02:002008-03-12T22:48:00.278+02:00двама мъже на възрастОбщото между тях е, че са твърде скромни хора. Единият цял живот е рисувал, другият е танцувал, но е месил и хляб. Дванайсет години работил в петричкия хлебозавод още от откриването му. Казва се Христо или бай Ристо. Всички го знаят, защото и до днес, вече почти 50 години, вече като пенсионер, "за една бира и две кебапчета", занимава с народни танци любители. Играе от малък и така го запомнили - яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-1871114415198094322.post-81817439436613147322008-03-08T16:11:00.006+02:002008-03-08T16:30:21.728+02:00зюмбюл или фрезии?И така, 8-ми март. Нито е да го празнуваш, нито да се правиш, че не го забелязваш. Защото все някъде ще се намери някой, който с лицемерна ретро гордост да ти го честити. Едно време беше друго. Събирахме стотинки, за да купим на майка ни някоя шнола, лак за нокти или нещо дребничко, а за бабите - по някой нов тиган. Зюмбюл или фрезии? Това са осмомартенските аромати. А майките на този ден винаги яна бояноваhttp://www.blogger.com/profile/09669276580767991326noreply@blogger.com