Листчето на Нела Калова

Свети слънце...

2009-11-29T18:35:00.004+02:00

... в прозорците.

Почти като маяк ;)

По съвет на децата

2009-11-28T12:49:00.003+02:00

По съвет на децата гледах "Вълната". Съвременен филм, който поставя въпроси. Въпроси, които ние дори не смеем да си зададем. Ето и статия за него отпеди няколко месеца.
Германците наистина могат да ни научат как да се изправим лице в лице с фактите от историята си и пред страховете си от бъдещето.

Непрочетен вестник

2009-11-28T11:02:00.008+02:00

Никога не съм претендирала, че в дълбочина познавам нашето кино.
Ама пък хич да не съм чувала за филма "Нощните бдения на поп Вечерко"...
?!?
Детски ли е, за възрастни ли... Ще видим.
Предлагам на хора като мен, непросветени, да го видят. Може пък и да е хубав.

Моето мнение, щом го изгледам. :)

Сега подхождам към него като към непрочетен вестник. :) ;)

Две шепи шипки и малко коприва

2009-11-21T17:43:00.005+02:00

Обикновен почивен ден. Започна и свърши нормално. Нищо особено не свършихме, нищо планирано. Закуска, мотане, разходка из града. После и в гората.

Отидохме в гората след обяда - да видим има ли гъби, или няма. Оказа се, че има, ама като не ги познаваме тези... Поразгледахме ги, помирисахме, пък после ги завихме отново с дъбова шума и отминахме.

Все пак от гората се върнахме с пълна торбичка. Набрахме си коприва и шипки. Копривата още тази вечер ще бъде сготвена и изядена, а шипките ще си ги варим на чай, след като ги изсуша. Радват ми окото тези червени мъниста.

На това му казвам мъничка истинска радост. :)

*** В изтерзаната ни гора все още има какво да се набере!***

КаквооО?

2009-11-20T09:09:00.002+02:00

- "Търся секретарка"! Точно като за мен, кратка и ясна обява! Я да видим какво ще каже по-конкретно! Така-а 08-88-ху-00-88 ...
(сигнал, изчакване)
- Ало, добър ден! Обаждам се във връзка с обявата, че търсите секретарка...
- А... колко... сте... години? (силен чуждестранен акцент) ?
- 40, мога да...
- А... аз търся по-млада...
- ?!?!
- Аз... чужденец и самотен...
- ?!?!
- ... аз търся по-млада.
- КаквооО? :О :Х :Х

Пак трагедия

2009-11-16T16:43:00.003+02:00

Вчера се случва това.

По радиото новината се върти ежечасно. Майката на момчето е на работа, когато научава (как и по кой начин не зная). А в края на смяната я намират паднала по лице, потрошена и в кома.

Ще се разнищва ситуацията - все пак изникват доста въпросителни. Ужасно е, че трагедията води след себе си друга трагедия. Не познавам бащата на момчето, но според мен в момента той наистина се нуждае от подкрепа - синът му вече не е сред живите, жена му пък не е нито при нас, нито оттатък...

Страхотии!
Дано намери сили да преодолее този ужас! И дано жена му се оправи!

Правите ли си семейни портрети?

2009-11-15T18:28:00.006+02:00

Мисля си.
Дали традицията да се правят семейни портрети е жива днес?
Толкова много техника имаме, толкова много снимки на всякакви неща правим...
А правим ли си семейни снимки?

При мен се оформи цяла папка със стари, по-нови и съвсем пресни семейни портрети. Някои са в традициите на студийните фотографии, а други са по-неформални.
Разглеждайки ги, си мисля, че е прекрасно да ги имаме и умножаваме. И най-важното да ги пазим и разглеждаме заедно от време на време. Може би на Коледа или пък на специално наречен за това ден в годината? Какво му пречи на семейството да си измисли празник на семейната снимка и да се събира ежегодно за празнуване?

***
Прекрасната снимка в началото открих случайно (в сайта на една жена фотограф) и много ми хареса. Приемете я като поздрав за всички.

Гледам по чужди телевизии

2009-11-14T13:40:00.017+02:00

Гледам неща, които ми липсват и ги няма по нашите телевизии.

На мен лично бързо ми писва от залитането по турски сериали, по танцувални състезания, по комедийни програми, риалити формати и прочее.

Въртя по чуждите програми и освен такива с научнопопулярна насоченост гледам и някои руски канали.
Удоволствие ми доставиха например сериалите "Магьосницата", "ЖП-ейци", "Селска комедия" и "Терористката Иванова". Все филми на актуални, делнични теми. Много различни от сълзливите мелодраматични турски, мексикански и какви ли още не сериали от по 500 епизода.

"Ворожея" - 4 серии, в които младо момиче остава без работа, без приятел и без пари. В безизходицата й помага нейна приятелка с бърз и предприемчив ум - организира фирма за омагьосване и размагьосване, в която главната героиня участва без особен ентусиазъм...

"Путейцы" (информация с клипче) - 16 серии, посветени на живота на служителите от руските железници - полицаи, стюарди, началници на влакове. Всяка серия е със свой сюжет, както и всяка смяна на служителите се отличава от другата по това кой, накъде, защо и как пътува.

"Деревенская комедия" - 12 серии. Животът в малко селце, населено от уж обикновени хора. Страсти, проблеми, любов, конфузни и смешни ситуации има, както в истинския живот.

"Террористка Иванова" - 8 серии. Кучето на новобогаташ напада детето на главната героиня. Съпругът й стига до саморазправа и скоро след това умира. Героинята е решена на крайности в търсене на справедливост. Полицаят най-неочаквано е на нейна страна. Това не е ли проблем и в нашия живот?

Обичам да гледам и предаванията "Моя родословная", "Фазенда", "Модный приговор", "Пока все дома" (специално рубриката "У вас будет ребенок") и "Давай поженимся" на ОРТ, защото имат цел, различна от чистото забавление.

"Моето родословно дърво" разказва за това как хората да търсят своите корени - къде и как да открият информация. Във всеки епизод герой е някоя известна в Русия личност (днес това беше солистът на ЛюбЭ - Николай Расторгуев).

"Фазенда" е кратко предаване за това как да се постигне удобство и уют в жилището и на вилата. Невероятни дизайнерски идеи и решения се представят, от които всеки спокойно може да си открадне нещичко.

"Модна присъда" ни показва как човек може да изглежда и да се чувства великолепно. Няма негативно отношение и упреци дори към хора с фигури и лица далече от идеалните. Обикновено промяната е невероятна. Дава ми наистина положителен заряд.

"Докато всички са вкъщи" всяка седмица гостува на известно семейство, с което водещият си говори на различни теми - деца, предци, семеен живот. спомени за минали години. Рубриката им "Ще си имате дете" е посветена на това да се представят деца от детските домове, за които да се намерят родители.

"Хайде да се оженим" може би по нещо прилича на някогашното наше предавне"Адрес 4000", но съвсем не е така печално. Напротив дори е много оптимистично. В него има един герой, на когото се представят трима кандидати (мъже или жени), от които той си избира "половинка". Надеждата е някой ден тези двамата да се оженят.

Може да е въпрос на лично възприемане на нещата, но обичам да слушам и гледам предавания, от които може нещо да науча. А тези ми дават усещане за приложност, полезност, за образование и семейна памет. В края на краищата ме карат да се чувствам спокойна, защото не се търси скандалното, защото не се рови в мръсното бельо на хората, не ме натоварват емоционално и психически.

Защо пък да не ни покажат по телевизията нещо хубаво, вместо непрекъснато да ни заливат с помия? Би ми харесало.

Какво ли е пък това?

2009-11-12T20:10:00.005+02:00

Зададох си този въпрос, ровейки се в разни стари нещица.
Гледам го - тъничко такова, прашно...
Отварям...

И вътре - марки.

От онези, които уж бяха за колекциониране.
Съпругът ми си ги купувал и старателно си ги пазел.
Много са изгубени, разбира се, но все пак има и запазени.

А това си изглежда като цяла серия.
И като че ли стават.
?!?

Преди 20 години

2009-11-12T19:52:00.004+02:00

Съм била ей такава.

Това е портрет, направен с ножичка от натура. Бях наистина впечатлена от майсторстовото на човека. Той работеше направо на алеята в един от парковете на Киев. Такова нещо дотогава не бях виждала.

Хората си спомнят важни неща, пък аз...

Две усмивки и... ;)

2009-11-10T21:41:00.006+02:00

- Иди купи кафе и хляб! Моля!
- Готово! Ама за усмивка не дават.

- Пусни две! И да ти върнат ресто!

Ако си дал

2009-11-10T16:23:00.005+02:00

Ако си дал на гладния дори трохица хляб
от своя хляб;
ако си дал на скитника дори искрица огън
от своя огън;
ако си дал на милата от своето сърце;
ако си дал на чуждите живот от себе си...
Ако си дал от себе си,
не си живял напразно.

Никой не може да ти отнеме
обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнеме
вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия, но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш...

Дали е трябвало изобщо да се раждаш?

Текст Иля Велчев

***
Страхотната песен на Емил Димитров, която винаги ме кара да се замислям.

Stardust - "Звезден прах"

2009-11-08T18:03:00.006+02:00

Много приятен филм приказка (по романа на Нийл Геймън), в който има добро и зло, реалност и фантазия, много хумор и естествено щастлив край.
За мен беше особено приятна изненада да видя Робърт де Ниро и Мишел Пфайфър в ново и необичайно амплоа.
Гледайте го - има какво да харесате.

Забавление за цялото семейство.

"Детство мое" - усмихнати спомени

2009-11-03T16:13:00.004+02:00

Натопиха ме и мен да разказвам детски спомени - благодаря на Савлена за това. Няма да забравя и аз да я топна някой път някъде.

Не помня да съм била особено палаво или разглезено дете, но все имам някои спомени за белички и щуротийки. Сега по същество.

на 6 месеца

Моите най-първи детски спомени са много усмихнати и много наивни. Винаги съм била малката сестричка - чакана, обичана и пазена от всичко лошо. Когато родителите ми са купили къщата (в Нови пазар), цалата махла се плодяла, сиреч увеличавала се с по някое бебе. Приятелите на батко се сдобивали с братчета и сестричета, а той милият си оставал все самичък и много си искал братче (в краен случай сестриче). Накрая и той станал горд батко и бдял над моята особа като орел.

аз на 1 годинка, батко на 6

Мъкнел ме все със себе си, после ме изчакваше да настигам момчешката им банда, а накрая вече не ме искаше подире си, обаче аз нали съм свикнала, ходех си като кодук подире му.
Като цяло и до ден днешен с лекота се разбирам с мъжете - не съм свикнала да кокетнича, може би затова. Не съм участвала в боевете с фунийки, обаче стриктно спазвах мъжката дисциплина - намирах хартия за тях, складирах направените, помагах при изработването на количките за състезанията по задната улица. Съответно много се радвах, щом батко ме возеше на количката си с лагери. Такива състезания си устройваха момчетата от махлата...

с част от четата момчета

Може би един от най-ранните ми детски спомени е свързан с една шейна и една пералня.
Сигурно съм била на година и половина или на две и половина. Имаше дълбок сняг и всички татковци превозваха децата си по улиците с шейни. Пералнята трябваше да се отнесе на ремонт. Татко застла шейната с две одеала, както винаги, облече ме топло, намести ме в шейната, сложи отпреде ми пералнята на отговорно пазене и потеглихме. Тихо си седях в шейната и се радвах на всичко. Качвахме се на тротоарите, слизахме на шосето, пресичахме, спирахме се на раздумка с таткови познати.
Изведнъж - при поредното качване на тротоар - се намерих на снега, а върху мен оцеалото, пералнята и шейната. Стоях си като мишле в дупчица и точно през една дупчица гледах хорските крака около мен. Татко разчисти натурията от мен, видя ме, че съм здрава и спокойна, засмя се и отново нареди целия пъзел на превозното средство. Пътуването продължи без аварии.

І клас - чавдарчета

Едно лято, когато съм била на 7 или 8 години, гостувах на село (Ветрино) при дядо, стринка и чичо. Царство им небесно на всичките! Стринка ми поръча да нахраня мисирчетата, след като тя ги е прибрала от улицата, и да ги затворя за през нощта. Аз не отказвам помощ, ама имам панически страх от всякакъв пернат добитък, колкото малък и сладък да е той. Влизам в тяхното отделение. Изсипвам, където сваря триците им, и бързо навън, че да не ме погнат дребосъците по петите. Затварям чинно вратата и я подпирам с една ... брадва!?! И веднага пак на игра. След известно време пристига стринка разлютена, спипва ме за ухото и право при пуйчетата. Що да видя - вратичката им отворена, тях ги събират по двора, а едно е цапнато с брадвата по главата и вече е предало Богу дух. Излиза, че аз съм го убила като съм подпряла вратата с брадвата.
Тук ми иде да кажа "Чавдарчето е примерно дете - играе, пее, учи се, чете." Чавдарче мило и грижовно към домашните птици съм била де.

Спирам засега с разказите за онова време, защото не са една и две случките. Някой ден може и да продължа например с разказ за бойното ми кръщение в карането на колело. Но това друг път.

Сега е време да предам нататък и го правя. Да продължат играта поръчвам на Архиватора, Ганчо и Gloxy-Floxy. Дано се съгласят:)

Есенна китка

2009-11-02T15:48:00.004+02:00

Засях мушкатото още пролетта.
Чаках го, чаках го да се развие и да цъфне, пък то не щя и не щя.
Стоеше си мъничко и сякаш не порасна и с милиметър.
Оцеля въпреки всичко и напук на всичко!

Накрая взе, че цъфна. В края на октомври!

Стопли ми душата.
И ми развесели гледката от балкона.
Как да не му се радвам!
:)

Сложи име

2009-10-31T10:18:00.007+02:00

Захари Стоянов е разказал много нещо. Няма да досаждам с кой знае какви разсъждения, предизвикани от неговите думи. Само ще предложа на вашето внимание един откъс, от който съм махнала имената. За да докажем, че те - думите му - сякаш са написани за нашето време, можем да пробваме на празните места да сложим имена на наши съвременници. Според мен доста кандидати за запълване на празнините ще бъдат номинирани.
Пробвайте! Ще ми бъде интересно. Надявам се и на вас също.

Както навсякъде, така и тука, знатните войводи, на които буйната младеж гледала като на господ, не се стърпели да не направят калпазанлък. Тия (...А...) поискали да им издейства от комитета по 1000 наполеона за разни обезпечения, без които пари казали, че никъде няма да си побутнат крака да отидат.
(...) само (...Б...) изпълнил честно своята дума, (...) а другите се разсърдили, че не им се изпратили хилядата наполеона, които тия поискали от комитета за възнаграждение и не знам що си още. Войводска шарлатания!

На двете места, където съм пропуснала, цитираните от З. Стоянов имена (отбелязани с червено), сложете по своя преценка едно или няколко имена. Какво ли ще се получи?

Впечатли ме

2009-10-28T15:59:00.003+02:00

Вчера по време на събеседване за работа ме попитаха дали пуша. За пръв път ми се случи такова нещо. Обикновено фактът, че съм непушач, по никакъв начин не натежава в моя полза. Най-често дори ми вреди, понеже самите работодатели са пушачи и предпочитат насякъде да се дими и не им се иска някой служител да си търси правото на бездимна обстановка.
Та така - впечатли ме въпросът на работодателя и ми допадна, че държи още при наемането да си изясни отношенията с подчинените по този въпрос.

Велосипеди

2009-10-25T15:51:00.004+02:00

Учудвам се и на конструкцията, и на многообразието от причудливи колелета.
Най-вече се чудя на акъла на смелчаците, които ги карат. Дали го правят редовно, или само демонстрират изобретенията - няма значение.

Необичайната конструкция на този велосипед шокира малко европейско градче. Има пострадали.

Странно, обаче... Кара си го човекът!?

Супер безопасен тандем.

Новото ми дете

2009-10-25T15:02:00.007+02:00

След тренировка пратих малкия си син да се подстриже. Върна се като новобранец - подстриган 2 номер. Руното го няма и сега свиквам с "новото" си дете.

Ако го бях срещнала на улицата, щях да го подмина като непознат.

Родословие - през девет земи

2009-10-23T11:17:00.012+03:00

Попаднах на един сайт, в който разгледах различни варианти за графично оформление на родословното дърво. Това показва, че хората все повече се интересуват от своите корени и клони - сиреч от миналото си и от настоящето. А това е хубаво. И още един сайт, в който има съвети за това как да се проучи собственото родословно дърво.

Като се замисля, ако всеки пази в семейния архив своето родословно дърво (пък то няма да е едно, а плетеница от клоните на няколко родословни дървета) ще се получи една сериозна родословна гора, чиито корени и клони ще да са проникнали доста надалеко - през океани и гори по далечни земи. Или както се казва в приказките "през девет земи в десета". И в тая гора ще има и прекършени дървета, и изсъхнали клони, но пък и млади фиданки.

Моят опит да направя нещо подобно е далеко от показаните илюстрации, но все пак го има. Един от работните варианти:

Тъй ли? А ние тука още...

2009-10-21T15:36:00.007+03:00

Един стар виц, на който аз доста се смях. И се смях, защото се почувствах като участник в него, но по по-различен начин. Но това е друг разговор.

Значи...

Дерайлирал влакът някъде в затънтените гори на Сибир. Излезли хората, не знаят какво е станало, чакат да им разрешат пак да се качат и да потеглят по пътя си. Минава един старец с винтовка и на ски. Спира се и пътниците го питат къде се намират, как живее, накъде е тръгнал в този студ. Той пък свои въпроси задава - откъде са.
- От Москва ли? Ех, момчета! Ами я кажете как е в Москва, победи ли революцията?
- Е, дядо! Победи революцията, как да не е победила. И фашистите победихме - сега чакаме социализмът да победи, комунизма ще посрещаме! - отговорили хората.
- Тъй ли? А ние тука още влакове взривяваме!

С чанта на гръб или с тетрадка в джоба.

2009-10-20T10:43:00.005+03:00

Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.

Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да

издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).

Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока

необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.

Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет тук и тук.

Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.

Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.

Блогърска игра - старите въпроси от лексикона

2009-10-13T13:53:00.005+03:00

Ганчо ме покани да се включа в играта, но аз не съм от интересните личности с нестандартни и шокиращи отговори на въпросите. Странно какво ще научат за мен хората, които ще изтърпят четенето докрая. Е, почвам, пък докъде ще стигна, ще видим.

Били ли сте арестувани? - Не.
Целували ли сте някого, когото не сте харесвали? - Да.
Спали ли сте до 5 следобед? -Да.
Изключвали ли са Ви от училище? - Не.
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? - Не.
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? - Не.
Уволнявали ли са ви от работа? - Не.
Уволнявали ли сте някого? - Не.
Пели ли сте на караоке? - Да.
Насочвали ли сте оръжие към някого? - Не.
Целували ли сте се под дъжда? - Не.
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? - Не! Пу, пу, пу!
Виждали ли сте някой да умира? - Не.
Играли ли сте на бутилка? - Да
Пушили ли сте пура? - Не.
Седяли ли сте на покрив? - Не.
Прекарвали ли сте някого през граница в друга държава? - Не.
Бутали ли са Ви в басейн напълно облечен? - Не.
Чупили ли сте си кост? - Да.
Бягали ли сте от училище? - Да!
Яли ли сте насекоми? - Ъ? Не.
Ходили ли сте насън? - Не.
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? - Да!
Карали ли сте мотоциклет? - Не.
Късали ли сте с някого? - Да.
Бръснали ли сте си главата до голо? - Не.
Скачали ли сте от покрив? - Не.
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? - Не.
Яли ли сте змия? - Не.
Участвали ли сте в протест/демонстрация? - Да.
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? - Не.
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? - Да.
Участвали ли сте в банда? - Не.
Показвали ли са ви по телевизията? - Да.
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? - Да.
Плували ли сте голи? - Май не.
Правили ли сте шевове на нечия рана? - Не.
Карали ли сте сърф? - Не.
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? - Да.
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? - Да.
Били ли сте оперирани? - Да.
Тичали ли сте голи на обществено място? - Не.
Карали ли са ви с линейка в болница? - Да.
Губили ли сте съзнание, без да пиете? - Да.
Пикали ли сте в храстите? - Да.
Бягали ли сте от полиция? - Не.
Дарявали ли сте кръв? - Да.
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? - Не.
Яли ли сте крокодилско месо? - Не.
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? - Не.
Попикавали ли сте се на обществено място? - Не.
Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? - Амииииииии - нямам спомен.
Рисували ли сте графити? - Не.
Обичате ли още някого, когото не е редно да обичате? - Не.
Слагали ли са ви белезници? - Не.
Крали ли сте нещо? - Не.
Яли ли сте охлюви? - Ооо, да!
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? - Да.
Помагали ли сте на някого да изкара изпит? - Да.
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? - Не.
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? - Не.
Нападало ли ви е куче? - Не съвсем.

Много въпроси, ей! И ако сте дочели тази скука докрая, поздравявам Ви.
Каня да се включат, ако искат това, Мorrt, Златина и Павел Николов.

ПП - Който чел досега, чел. Сега оставям само "да" и "не" в отговорите, че съм се оляла да обяснявам, пък то не било редно. Ако някой прояви интерес, може и пак да обясня.

Велосипеди - еволюция

2009-10-09T10:57:00.002+03:00

Варианти за щампа на тениска:

*от мрежата - а:

*от мрежата - б:

*моя възстановка по оригинален мотив от тениска:

"Мои года - мое богатство"

2009-10-01T12:12:00.005+03:00

Не я бях чувала доста дълго време. Пък и май не съм и обръщала особено внимание. Днес ми попадна случайно и вече няколко часа си я припявам.
Чуйте я и вие - "Мои года - мое богатство", пее Вахтанг Кикавидзе.
Стиховете са на Р. Рождественски, а музиката на Г. Мовсесян.
Хубава песен. Наистина!