a beautiful place to get lost

Скъпо мое изумително дете...

2008-09-07T09:05:00.000-07:00

Надявам се някой ден да мога да ти кажа това, но с мои думи...

So I am yours, as long as I live, and then some.
It does not work the other way. It shouldn’t. You are mine, but you are not mine to keep.

I know my job description cold. My job is to use the “my” pronoun gently. “My” daughters. “My” girls. I use “my” for the sake of convenience, and as a reflection of my stunned pride that such beautiful bright creatures passed through me on the way to this lifetime. But you belong to you, in the end. And I want to teach you to belong to you.

~ Jennifer Mattern

Ето така ходим на разходка двете с мама

2008-09-06T01:32:00.000-07:00

Марулка е блажено бебе :)
и изпраща бебешки целувки на кака си Яна :*

Жълтият ламтурник

2008-08-20T06:08:00.001-07:00

Тати е дошъл да ни води у дома.

И такааааа... най-важното отнапред: вече три дни сме си у дома! Първите 24 часа бяха малко стресови, но вече свикваме и започваме да се разбираме. Тати даже ходи на работа, а ние двете с мама се оправяме самички като големи момичета! Кърмим се много добре. Аз съм малко лакома, затова мама ми казва Жълтия ламтурник. Или Ламята Спаска. И разни други смешни имена ми е измислила. А пък аз, ако искате да знаете, мога да правя фокуси. Държа си главичката вдигната и се оглеждам наоколо с едно око като пират. И освен това мога да се обръщам - като ме оставят по гръб и винаги ме намират обърната на една страна. Най обичам надясно. Тати казва, че на три месеца ще проходя, а на 6 ще ме запишат на уроци по цигулка ;) Вече ми личи, че съм много хубава - нищо, че съм "джобно бебе" :) Всеки ден по малко се променям и поумнявам. Само дето още не мога да разбера защо като си налапам ръцете, не пускат мляко. Има нещо гнило в Дания...? Или беше нещо датско в Гниляне...? На мама изобщо не й е мъчно, че вече не е бременна. Беше много хубаво, ама всяко нещо с времето си. Нали така, мамче?

Иначе аз съм добричко бебе. Още не съм ходила на разходка, защото навън е много горещо и мама не смее да ме сложи в слинга, който ни изпрати кака Яна от Америка. Вчера даже ме бяха разсъблекли само по памперс. Ама като си дойдат моите каки от село, сигурно ще ме разходят с моя автомобил.

Стига ви толкоз. Трябва да ида да ям. А после, докато спя, ще сънувам, че ям. Благодаря на всички, дето са си мислили мили работи за нас, докато съм се раждала. Много бебешки целувки!

Запознайте се с Марулка :)

2008-08-13T04:32:00.000-07:00

Аз съм Ян Бибиян,
аз съм малък като залък,
силен като великан!
Михаела, aka Марулка, се роди сутринта в 09:03 ч. - още не съм й проверила асцендента! Тежи 2960 гр и е дълга 47 см - истинска грация! Вече успя да си издере личицето, 'щото гламавата й майка е забравила ръкавичките, а госпойцата се роди с маникюр.

И понеже ми умря циганката, да се похваля, че съм пич и половина :) Не че да родиш секцио е кой знае какво геройство, но щом тази сутрин не успях да се панирам като хората, сухите тренировки по приложен будизъм наистина са дали резултат!

И така... she's a beautiful girl! :)

Каквото и да си говорим - прилича на баща ми, дори не на мен! Сега е моментът да преговарям за наследство! ;-)

Свалям снимките на беба от блога по настояване на майка ми и баща ми. Те си имат техни си причини, с които аз не съм съгласна, но ще им спестя психическия дискомфорт. Снимки ще има - джъст лейтър :)

Сряда, 13-ти :)

2008-08-12T20:52:00.000-07:00

Благодаря на всички, които сте и бяхте с мен - за мен беше най-хубавото време! :)
А сега - с Бога напред!

The Business of Being Born in BG

2008-08-07T04:30:00.000-07:00

Имам чувството, че трябва да напиша нещо за "избора" си да родя със секцио, преди да ме емнала въртележката, че после може и мерак да нямам. Понеже екшънът се вихри ето тука, ще копирам диалозите, в които обяснявам мотивацията си. Надявам се, че другите участници нямат против да бъдат цитирани в блога ми - в противен случай да ми се обадят.

***
... никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...

... Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света... че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно...
Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест "аз родих", а винаги ще казвам "роди се"... просто моя си нагласа...

бъръло-бъръло: Ха, това беше и мой основен мотив (и други, де),но не посмях да го напиша в прав текст. Би ли споделила, моля те, като човек работещ в сферата на здравеопазването в България (Нали така беше?) защо стигно до това решение?

simplyaven: като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа "не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане" е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл - с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление? при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.

@ бъръло-бъръло: Ами... питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не". Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в "Шарите", Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в "родилни къщи", водени само от акушерки. Секцио "по желание" не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала "скачане по корем", окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не "за ускоряване" (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена - особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика - в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално - нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.

Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ - мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява - ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва "по-малкото зло". Което не значи, че ме кефи Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде...

@ simplyaven: Ние с бебето сме се разбрали Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съответните усилия.

simplyaven: браво на теб. за мен същественото е, че:
реално ти ще раждаш секцио по желание, при все че в подписа ти седи сайт за естественото;
участваш активно в дискусии за всичко природно и натурално;
имала си възможност да последваш тези си принципи, раждайки най-най-естествено навън;
и въпреки всичко, въпреки, че очните проблеми не са показание за секцио, ти се връщаш в България, където имаш възможност да избереш секцио по желание.

на мен това ми звучи демагогски, след всичкото овикване на родилите секцио по желание в този форум. и фактът, че си медицинско лице и избираш този вариант, на мен лично ми говори много. разбира се, аз съм мнителна и не се вълнувам от някакви неясни страхове. ако човек е принципен във възгледите си, той живее спрямо тях. а най-лесно е да се обясним с противоречивата си природа. туй-то, просто разсъждения, защото много загрубя тона към родилите секцио по желание (аз не съм от тях, за протокола).

от друга страна много се радвам на постовете ти и искрено се надявам да повлияят в положителна насока на тълпата, която да спре да хвърля камъни и да види, че и тези, които са можели да родят вагинално "на запад", с всичките му техники и радости, и те ще раждат секцио в България.

"питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не" - аз оставам с впечатлението, че това се отнася до твоите очи, ако не - грешката е моя, но и ти не си пояснила. тук като цяло не са показание за секцио въпросните заболявания. и както вече написах, от твоята история се надявам единствено да произлезе повече толерантност и по-малко биене на тъпана "назад към природата на всяка цена".

@ simplyaven: Питала съм професора, който ми водеше лекциите по АГ през 2003 година. Питала съм принципно, защото в България от малка са ми повтаряли всички очни лекари, че не бива да раждам нормално. В Германия това не е индикация; за сметка на това в Швейцария е. Също така и по немски форуми съм срещала майки с моите проблеми, на които им е препоръчано раждане със секцио от германски колеги - не е толкова еднозначно, но аз по принцип съм убедена, че е възможно да се роди нормално (при съответните грижи, персонал, обстоятелства), без да се увреди допълнително зрението.
Върнала съм се в България през май 2005 година, за да бъда с човека, когото обичам и да живея в държавата, която обичам. настоящето бебе датира от декември 2007 година Не е толкова просто да си вдигнеш багажа и да идеш да родиш някъде другаде, когато това струва пари, а получаваш 450 лв. лекарска заплата
Реално аз ще раждам секцио по медицински причини (защото в България -9 диоптъра, 3 цилиндъра и гранично високо очно налягане е индикация за секцио - досега не срещнах лекар, който да каже няма проблем, мойто момиче, ще си родиш бебето без проблем и ще продължиш да виждаш след това, аз поемам тази отговорност).
Да, аз съм медицинско лице, нагледала съм се на кофти практики и лошо отношение в български родилни отделения и желая да си спестя експириънса на евентуалното секцио по спешност с всички екстри. Разбира се, мога да се запъна и да родя неасистирано у дома, но при най-близката болница на около час в тежък трафик - не смея.

Ти разсъждаваш върху моя живот, моите принципи и моя избор, а аз просто живея в тази реалност... Туйто

The Business of Being Born

Пак за кърменето

2008-08-06T04:35:00.000-07:00

Днес в "Тази сутрин" по бТВ са участвали Бу, д-р Попиванова от неонталогията в "Майчин дом", София и една майка. Темата: Има ли алтернатива на кърменето? Материалът може да се види на сайта: http://btv.bg/videos/?video_id=4303&section_id=1
Като изключим относителната неподготвеност на водещата по темата (и това, че Ани Цолова щеше да е доста по-добър партньор в този разговор ;)), материалът си заслужава да се види. Писна ми да обяснявам защо да бойкотираш Нестле не е като да биеш негрите в Америка и че има научни, медицински доказателства за това, че кърмата наистина е най-добрата храна за вашето бебе. Може би като го кажат по телевизора, ще има някакъв ефект. Като с бисфенола в пластмасовите шишета. Аз опявах 6 месеца, накрая го раздуха по новините и сега за Марулка пукнато стъклено шише не е останало... Мдам...

И фуги мога да правя :)

2008-08-03T07:46:00.000-07:00

Ниско долу ми е малко трудно :-) Катурнах се по гръб като бръмбар :-)
Трябва да помоля П. да ме снима в цялата ми прелест. Много е хубаво това усещане, че най-после ще имаме дом, който сме направили заедно и повече няма да живея "в чанти и кашони". Не че е зле, но е изморително. Пък и всеки урок все някога се научава...
Aко нещо се обърка с медицината, ще изкарам едно професионално школо за майстори и ще набирам клиентки от отчетните теми на бг-мамма - убедена съм, че и заплата ми ще стане тройна!

2008-08-02T03:22:00.000-07:00

Вчера се събудих и реших, че ми текат води. Това в последствие май се оказа най-великото напикаване в историята на човечеството, но for the time being си помислих, че Марулка може би е решила да се ражда и събрах (най-после) една чанта с багаж за болницата, успокоих баща ми, който се опитваше да успокоява мен, и докато пътувахме към Токуда, всъщност вече бях сигурна, че е фалшива тревога и се чувствах доста глупаво. Но тъй като така или иначе вече бяхме там, видяхме се с доктора, според когото най-спокойно ще си дочакаме 13-ти, оставихме 30 лв. и се прибрахме. Всъщност, да се родиш на 01.08., петък, новолуние и на слънчево затъмнение май не е най-лошото нещо на света, но явно не достатъчно привлекателно за бебка. Не си спомням какво пишеше в лекциите по астрология за затъмненията...

Абе, направихме една суха тренировка, от която разбрах, че вече съм готова за Марулка. Единственото ми съжаление беше, че още не сме направили снимки на бременното ми коремче в 9-ти месец. Това да ми е дерт, нали? ;)

In other terms, вчера започна Световната Седмица на Кърменето 2008, за която можете да прочетете повече при Василена и Бу. Разбира се, не само там, но там вече си има линкове към всички други по-важни места и мероприятия. Освен това La Leche Lеаgue с гордост представя първия в България клип за кърмене, feat. Ваня Костова и 10 страхотни майки, една от които е самата Яна Монева с нейния тримесечен син Симеон - моя близка приятелка и талантлив поет.

"Естествено" също участва в отбелязването на ССК с поредица от срещи за кърменето.

Толкоз засега. Oтивам да мотивирам общия работник с кюфтета и пържени картофи ;-)

Пфт, да не се похвали човек - пресолих кюфтетата :-)

Ъпдейт :)

2008-07-30T11:13:00.000-07:00

Страшно много неща ми се въртят из главата, за които искам да пиша - във връзка с раждането, с Естествено и с това дали е по-хубаво да си възрастен или дете... обаче няма никакви изгледи скоро да стигна дотам. Сигурно ще си отпиша в Токуда на лаптоп-а, докато Марулка спи, живот и здраве. Сега малко фотоси :)

Поотраснал хипопотам преди точно две седмици
Ако чадърчето ви е познато, то е, защото е това чадърче :)

У нас започва да прилича на Вила Вилекула, от което не бих могла да бъда по-щастлива. Според мен, точно такъв трябва да е домът, в който да растат деца.

Днеска ходих до Бриколаж за самозалепващо се фолио, с което да внеса малко слънце в иначе тъмната кухненска ниша. Освен това хладилникът имаше остра нужда от разкрасяване. Всъщност, ние имаме нужда от нов хладилник, ама няма да е сега :) изумена съм, че в БГ все още е възможно продавачка (или шоп-асистант) да ти каже с провлачен тон: "Ами от това няяяямаме повече". В случая ставаше дума за жълтото фолио и според мен просто я домързя да потърси в склада.

Когато членуваш в кръжока "ръцете ми пречат" цялата работа е малко пипкава и сложна, ама нали щях да се уча да не съм войнстваща перфекционистка, та какво от това, че фолиото се понабръчка и стана на балончета, които после пуках с карфица :))) А и на Вила Вилекула й отива да е тук-таме криво!

Утре ще бием дупки в стената за един вкусен постер и най-после ще мирясам... с кухнята ;)

А в банята е синичко :) П. е най-милият и нескопосен бояджия на целия свят. (Не питайте за простора.)
Пст, обичам те!

The Absolute World

2008-07-16T06:08:00.000-07:00

Тъй като хипопотамите обикновено си нямат друга работа, освен да се плацикат в някоя локва и да са много симпатични, реших да разнообразя това си занимание и да отскоча до Абсолютния свят, по покана на Янето (което винаги ми напомня за Ането, ама на Стефан Цанев, не на Ангел Каралийчев).

***
Та така... в моя Абсолютен свят:

- хората си изхвърлят боклука разделно; пазаруват с платнени торбички и "Волф" (или които и да са) не събират кофите в неделя сутрин, 8:20;

- минимум двама души се придвижват с една кола за работа (за предпочитане 4);

- професията ми е напълно излишна, защото никой вече не се разболява и затова вместо с медицина се занимавам с това да съм много симпатична и да чета книжки (твърде утопично и вероятно доста скучно in thе long run);

- София е чист град;

- от шоколад не се пълнее;

- хората си говорят в прав текст, т.е. без под-, над-, хипер- и интертекстове и не се интерпретират взаимно;

- всеки блок има соларни панели на покрива;

- раждаме се със способността да разпознаваме "златната среда" и да не залитаме много встрани от нея;

- знаем, че всичко е въпрос на отношение, без да ни се налага да го научаваме по дългия и мъчителен начин;

- всеки си носи собствените отговорности, не се бута да носи тези на другите и не предоставя своите да му бъдат носени;

- хората не се страхуват да сгрешат първия път, но не повтарят;

- децата получават от родителите си цялата близост и внимание, от които имат нужда, поради което планините от пластмасови отпадъци драстично намаляват;

- не дават реклами по телевизията;

- "страхът" е непознато понятие;

- е шаренооооо :)

- хората се усмихват по улиците;

- Иракли е все така ултра пусто и затънтено място, Карадере също, на Арапя няма турски хотели, Яйлата не е обект на културен туризъм (само на некултурен ;)) лятото продължава 6 месеца в годината, останалите сезони - по два, затова пък температурите не надвишават 30 градуса и не падат под нулата (освен на предназначените за тази цел места :))

- не забравям да си полея цветята;

- дъщеря ми обича да чете книги;

- свиря поне на един инструмент и танцувам танго;

- знам как се прави домашна лютеница;

- не правя напук, не се репча и не се тръшкам, когато нещо не ми изнася, не обичам да играя Многострадалната Геновева с цел привличане на вниманието и не се опитвам да налагам на другите моите начини;

- приятелите ми са "просто щастливи"...

Дотук добре :) Бих искала да надникна през ключалката на Абсолютния свят на Василена, Антония и Петя - стига да им се занимава, разбира се :) Всички останали - чувствайте се поканени и оставете линк, за да мога да ви шпионирам :)

дзен, по-дзен, най-дзен

2008-07-15T11:28:00.000-07:00

Току-що пред ужасения поглед на П. и за мое огромно забавление падна прясно боядисаният таван на хола :)

Отбой ;)

2008-07-14T22:22:00.001-07:00

Вече нямам желание да бременея до декември. Малката е пораснала с близо 300 гр. за една седмица и си е забила петичките в ребрата ми отдясно. Е, няма такава болка - нито да лежиш, нито да седиш. А като се разбълничка насам-натам и коремът ми приема причудливи форми :) С П. любовно я наричаме "Пришълеца". И е топлооооооо!!! По-скоро горещо.

Ремонтът е доникъде. Имам половин боядисан таван в хола (на петна, 'щото П. го боядисва нощем ;)), един паднал таван в антрето и толкоз. Вчера го "заплашвах", че ще ида да боядисам сама и той се смее и казва: "И след това веднага ще родиш."

Няма лошо. Насрочихме планово секцио в Токуда за 13-ти август (заради проблема с очите ми) и веднага се навъдиха специалисти по номерология, Кабала и дръж-ми-шапката да дават акъли. Нали знаете оня виц защо българите не правят секс на обществени места... мдам... И без това ми е странно как така аз (или който и да е било друг) ще определям кога е добре да се роди детето ми. По принцип и в астрологията е забранено да се гледат картите на малки деца, така че за мен е абсурдно да седна да изчислявам и да смятам и да избирам нещо, което на мен ми харесва. В крайна сметка, това човече е самостоятелно от мен и кой е казал, че преценката ми е правилна?! Та, имам аз морални скрупули с това планиране и се надявам девойката да тръгне да се ражда по-рано, ако има претенции. Иначе я вадим на 13-ти и приемаме, че е съгласна. Всеки да си носи отговорностите. (Моме, предупредих те. После да не ми се сърдиш цял живот на мене. Виж майка ти каквато е тъпа и упорита как е преносена 13 дни. По термин съм била обречена на безславното съществуване като зодия Риби. Нищо лично ;) Просто не е за мен.)

Имаме матрак, но нямаме креват (което ми напомня днес да се обадя в ДаНет да питам какво става). Прах за пране БамбиноМио ще има след 20-ти, така че дрешките стоят неизпрани и неизгладени. Аз само се местя от една кълка на друга и облъчвам бебето с малоумна немска телевизия. Трудно е да четеш каквото и да е било със свредел, забит в черния ти дроб. Нямам още обменна карта и направление за хоспитализация. И изобщо съм много дзен ;)

Смях

2008-07-05T23:02:00.000-07:00

"После трябва да имаме предвид разликата във възрастта. Макар че когато се обадих онзи ден на майка ми да й кажа, че съм срещнала наистина свестен човек, но - приготви се, мамо! - "той е на петдесет и две години години", тя остана съвършено невъзмутима. Само каза: "Добре, и аз имам новина за теб, Лиз. Ти си на трийсет и пет." (Отлична забележка, мамо. Късмет е да си хвана когото и да е на такава преклонна възраст.)

~ Elizabeth Gilbert, "eat, pray, love"

Ужасно много се смяхме. Аз ще съм на 35 след има-няма 7 години.

Good Times

2008-06-30T01:27:00.000-07:00

С две думи, харесва ми да съм бременна. Много. Джаджата в сайдбар-а отчита, че ми остават още 54 дни и нещата стремително вървят към "края" си. А на мен ми става все по-мъчно, колкото по-малко дни остават. Никога през целия си съзнателен живот не съм се чувствала по-добре. Не просто щастлива, а спокойна, уравновесена, уверена в себе си. Нощем, когато П. си легне до мен и сложи ръка на корема ми, бебка се събужда и започва да шава насам-натам, сякаш се намества. Ние се смеем в тъмното, без да си говорим. Няма друго подобно усещане на близост. Харесва ми да съм кръгла отвсякъде. Изглеждам *уютно*. Казват, че baby blues било усещането, че не можеш да се справиш с отговорността за новопоявилото се бебе, което е напълно зависимо от теб. Без да искам да споря с психолозите, според мен е травмата от раздялата... представям си как ще се вслушвам в себе си и ще чакам да ме ритне, след като се роди... представям си някакво усещане за празнота и ми става мъчно... Може би от леката бременност, онзи ден казвах на П. как искам все да съм си бременна. Или поне повече от природно отредените ни 9 месеца :) Никога повече детето ми няма да е толкова защитено, никога повече няма да мога да го предпазя толкова добре, никога повече няма да съм всичко, от което има нужда, никога повече няма да сме толкова заедно и толкова не-сами... Не и по този начин. 54 дни са толкова малко.

Петиция в подкрепа на пряката демокрация

2008-06-27T00:48:00.000-07:00

Ако сте на мнение, че:

Е крайно време формите на пряката демокрация да станат практика в България.
Правото на гражданите да инициират референдуми на местно и централно ниво ще ограничи властта на „елита” и ще намали зависимостта на гражданите от него.
Правото на референдум и гражданска инициатива е възможност за гражданите да се противопоставят на лоши политически решения и да правят предложения за управленски актове и закони.
Правото да гласуват не само на избори, е възможност за гражданите пряко да очертаят пътищата за развитие на собствената им община и държава.
Пряката демокрация е начин да се осъществява реален граждански контрол, да се засили увереността на хората в способността им сами да определят бъдещето си.
Пряката демокрация ще помогне за преодоляване на съществуващите зависимости и за възвръщане на доверието към институциите!

Моля, подкрепете петицията на
Гражданска инициатива "Справедливост" и
Сдружение "Болкан Асист" на

http://referendum.wikidot.com или
http://www.bgpetition.com/referendum-Bulgaria/index.html

Ето основните искания:

1. Въвеждане на правото на гражданите да насрочват национален референдум по своя инициатива и той да бъде задължителен, когато инициативата е подкрепена от 150 000 избиратели.
2. Съществуващата в момента възможност гражданите да инициират местни референдуми да бъде подкрепена чрез намаляване на броя на изискуемите в момента подписи на гласоподавателите от 25% – на 5%.
3. Гражданите да могат да инициират законодателни промени и решения на местно и национално ниво,
4. Да отпадне съществуващото в момента изискване за задължителен минимум /кворум/ на участвалите в референдума, за да бъде признат за редовен и да се гарантира легитимност на неговите решенията, независимо от броя на гласувалите – както на парламентарни избори!

Леле, в какво се набутах...

2008-06-25T10:00:00.000-07:00

Историята с яденето. Василена със замах бръкна в "забранена тема" и сега ще последва дълга тирада от обяснения и оправдания, но за съжаление накрая няма да има няколко вкусни рецепти, така зашеметяващо документирани фотографски, че да ви активират центъра на удоволствие в мозъка и слюнчените жлези в устата.

Какво яде Яна? Може ли толкова прост въпрос да е толкова сложен всъщност? Първосигнално ми хрумва само един отговор: "Шоколад".

В семейния фотоалбум има прилежно документирана история в картинки. Яна е на три и трябва да яде супа-топчета. Мама и тате също обядват, явно е събота или неделя, щом сме тримата. Постепенно масата започва да се опразва и остават само Яна и нейната супа. Яна, отегчено подпряла глава с една ръка, сякаш иначе има опасност да падне в супата. Яна, правеща физиономии на супата, надявайки се, че ще я накара да се изпари. И таткото на Яна, който първо търпеливо, но след това с нарастващо нетърпение (и раздразнение) се опитва да я мотивира да изяде проклетата супа най-после.

Някъде на тази възраст едно лято бях на отглеждане в Ловеч при баба ми. Сигурно тогава са поставени основите на склонността ми към затлъстяване. Баба ми печеше курабийки (с формата на пиленца), а аз ги ядях. Драмата се състоеше в това, че ядях само курабийки, а когато ми се предложеше нещо друго, излизах в гладна стачка. И така баба ми, която не можеше на остави никого гладен - за нея грижата и проявата на любов се изразяваха главно в това да нахраниш някого - се видя принудена да пече индустриални количества курабийки, които аз поглъщах сутрин, обед и вечер с прясно мляко и боза.

Изпитвам неприязън към повечето зелени неща - тоест броколи, спанак, коприва, лапад, киселец и все от тоя сорт. Обичам зелена салата с репички, краставици и варено яйце, което беше основното ми препитание от началото на март до началото на май, поради което Марулка се казва Марулка :) Защото постоянно миришех на зехтин и салата. Не обичам плодове, които са: натъртени, меки, по тях има точки, петънца или други белези на индивидуалност. Затова ям само намазани с парафин абсолютно идеално еднакви на външен вид зелени ябълки, които, подозирам, не са никак полезни. Не ям тъмни череши, само светли. Не ям меки праскови или кайсии, само полу-узрели, за предпочитане киселеещи. Не ям телешко или агнешко, по изключение свинско и основно натъпкано с антибиотици и хормони пилешко - само бяло. Ям само млечни продукти с доказано кравешки произход. В общи линии мога да кажа (макар и не с чиста съвест), че съм жертва на съвременната хранителна индустрия и вероятно зависима от всякакви вредни Е-та.

Което е странно, като се има предвид, че в нашето семейство хората сутрин пият топла вода прочистване, след това до обяд ядат плодове, вечер обикновено нещо постно със салата и майонезата се смята за враг на народа №1. Е, татко ми си крие обвивките от шоколад и чинийките от тортичка като малко дете под леглото, но като цяло всички следват общата политика на здравословното хранене. За брат ми да не говорим - той е веган. Знае Е-тата наизуст, както и хранителната стойност на повечето неща, които допуска в храма на тялото си. Малко му завиждам, за мен храната изпълнява две основни функции - а) да не умра от глад и б) средство за утеха. Пръст в това има и Луната ми в Козирог, която за разлика от една уважаваща себе си Луна в Телец няма сетива за хедонизма в акта на хранене. Не обичам да готвя, за което пък приписвам вината на генетичния си материал по майчина линия и на това, че като малка неорекъснато ме гонеха от кухнята с думите: "Не се прави така, остави. Махни се оттук, ще си го свърша сама" или някаква вариация по тема. Да, маме, крайно невъзпитателно. Истина е, че членувам в кръжока "ръцете ми пречат", но един по-друг подход вероятно щеше да направи от мен едва ли добра, но поне поносима готвачка. Влиянието на П. също не е особено мотивиращо. Той "не обича готвено", а любимото му ядене е "пържола с гарнитура от малки пържолки". На морето го разконспирирах, че все пак обича някои неща като броколи, карфиол и такива и му предложих да започна да готвя, каквото му се яде, но той каза, че е "тъпо да се готви" и така си караме.

Единствената храна, която си спомням, че ми доставяше удоволствие, растеше в градината на баба ми и беше винаги прясна - току-що откъснати домати, напоени със слънце, малини и къпини, до които се добирах с цената на вечно надрани лакти и колене, десетте смокини, които смокинята раждаше всяка година и всичките бяха за мен, зелени джанки, още топла лютеница, чийто съставки бяха смлени наедро, пяната на ягодовото сладко, хрупкави моркови от туршия и консервирани в оцет корнишони... За съжаление баба отдавна не е между живите, а бурените в градината вече са ме надраснали...

Става ми мъчно, когато чета книги като "Афродита", "Като гореща вода за шоколад" или "eat, pray, love"... В тях се говори за храната като източник на единение с Бога, едва ли не. Или поне на някакво просветление. Натъжавам се, че едва ли в този живот ще изпитам това усещане в неговата пълнота... Едва ли ще успея да нахраня някого така, че да излекувам душата му. Или поне да го утеша. Но може би някой ден ще отида в Тоскана, за да ям до припадък брускети и домати с моцарела и босилек, зехтин и балсамико и да се върна дебела и щастлива...

Дотогава ще навестявам "Нож и виличка" и ще си обещавам, че... като привършим ремонта, като се роди бебето, като... ще сготвя нещо, което ще изглежда като на картинките, които събуждат в мен копнежа да превърна яденето в основна форма на молитва...

Интересно ми е какво яде Бистра, която неуморно експериментира с "диетите" (не онези за отслабване). За награда ще я водя във Веда хаус, където се седи на земята и се пие чай с джинджифил и се хапва умопомрачителен био-сладолед. Идеалното място да поиграем най-после скрабъл.

2008-06-21T08:33:00.000-07:00

"Докато беше бременна с първото си дете, преплува едно езеро нощем в тъмното. Не скочих с нея, а дори не бях бременна. Толкова ме беше страх. Но сестра ми не се плаши истински от нищо. Когато беше бременна с второто си дете, една акушерка я попита дали няма някакви неизказани страхове, че нещо с бебето може да се обърка - например генетични дефекти или усложнения при раждането. Сестра ми отвърна: "Единственият ми страх е, че като порасне, може да стане републиканец."

~ Елизабет Гилбърт, "Яж, моли се и обичай"

Rain

2008-06-19T12:57:00.000-07:00

Адски съм изморена. Бебка и тя, помръдва лекичко, не блъска.
Страшно ме изморява да събирам вещи, особено дето не са мои... и са ненужни, ама нали не са мои, не мога да ги изхвърля. Иначе хич не си поплювам.
Дъ стори ъф стъф.

Апропо, намерих 450 долара в кутия с черен чай, изветрял преди 10-ина години. Язък за курса на долара.
Е, на мен такова нещо не може да ми случи. Никога не се задържат достатъчно, за да ги скътам в захарницата.

Отивам да почета "eat, pray, love" на български и да шшшпя. За пръв път от много време превод, който не ме дразни.

Обърнете внимание на шапката :)

Посещение на Клер Лопринци в София

2008-06-17T21:54:00.000-07:00

Сдружение "Естествено" има удоволствието да Ви покани:

Посещение на Клер Лопринци в София

Между 24 и 28 юни 2008 в България ще гостува Клер Лопринци - традиционна акушерка с 30 годишен стаж.

Тя е от линията на сицилианските акушерки, обогатила своята практика и с познанието на индианските и афро-американските традиции в акушерството.

Понастоящем преподава в Ehunuikaimalino Hawaiian Immersion School, като дейността и се развива и в други държави по света. Провежда семинари и обучения, насочени към естественото раждане и асистирането му. Водила е ражданията на повече от 600 бебета при домашни условия. Автор е на множество статии и публикации за раждането, традиционното акушерство, последиците от различните интервенции, влиянието на медикаментите върху новородените и други.

Мисията й е да помага на жени от различни етнически култури да се възвърнат към естественото раждане, да възвърнат своята сила и способност да раждат своите деца активно и без вмешателство, в името на едно по-здраво бъдещо поколение.

Майка е на три големи вече деца, всички работещи в сферата на образованието и медицината. Също така упражнява природолечение и акупунктура. Обича да работи за мира в света, вярвайки, че децата родени в мир, ще израснат пазители на мира.

Програма:

24 юни (вторник) - Целодневен семинар за активното раждане и подготовката за него, насочен към бъдещите и настоящи майки.
Мястото: Частен дом в Бояна.
Цена за участие 35 лв. Местата са ограничени.

26 юни (четвъртък), 11:00 – Лекция на тема «Естествено раждане и съвременни световни тенденции в акушерството», предназначена за лекари, акушерки, студенти по медицина.
Мястото: Конферентната зала на Тенис Клуб Малееви, бул. Никола Вапцаров 57
Вход свободен.

26 юни (четвъртък), 14:00 – Пресконференция на тема «Естествено раждане и съвременни световни тенденции в акушерството».
Мястото: Конферентната зала на Тенис Клуб Малееви, бул. Никола Вапцаров 57.
Вход свободен.

27 юни (петък), 18:30 - Презентация на тема «Активно естествено раждане», предназначена за бъдещи и настоящи майки.
Мястото: Йога студио Мандала, ул.Княз Борис I, No. 177 ет. 2, (ъгъла с бул. Сливница)
Цена за участие: 7 лв.

28 юни (събота), 17:00 – Неформално парти с беседи на различни теми, свързани с бременността, раждането и отглеждането на децата.
Мястото: Веда Хаус – Къща за чай и мъдрости, ул. Гладстон 2.

Участието във всички мероприятия е с предварително записване на estestveno@gmail.com.

През просото

2008-06-16T23:59:00.000-07:00

Айде днеска да го давам по-кротко, че явно емоцията ми дойде вповече тия дни.

***
В сайдбар-а има много ъпдейти, малко натежа, но какво да се прави. Това е блогър. Не знам дали искам да се опитвам да се прехвърля на уърдпрес, понеже дава опция за отделни странички. Блогрол-ът заплашва да стане безкраен.

***
мъничета
Това е микроблогът на едно23, за който научих от Бу.
Често ми се случва да искам да запиша нещо, но не ми се пише цял пост и забравям или ме домързява. Идеалната опция за нахвърляни мисли. Излиза в сайдбар-а посредством РСС фийд. Дава възможност за прикачване на линк, картинка и видео. Дължината на постовете е ограничена до 160 знака - колкото един смс, мисля.
Замислих се дали вместо това да не сложа Туитър, но реших да "избера българското" :)
Мерси на Бу за помощта с рсс-а.

***
"Сексът и градът", the movie.
Не ми хареса. Обичам сериала и си представях нещо доста по-свежо. Филмът е предълъг, с блед отблясък от стара слава. Скучен и ужасно предвидим. Жалко. Или просто аз съм се променила...

***
спунк. rocks
Лайфстайл списанието "за живот и здраве" на "Дневник".
Излиза всеки пети петък в месеца, когато има такъв (г/д 4 пъти годишно).
Засега са излезли два броя, много готин формат, рециклирана хартия. Чувам, че оформлението било спорно - на мен ми харесва. Пишат за всичко, което прави живота по-хубав, без да го изтощава. Един вид предлагат заедно да се научим да докосваме света пестеливо, без да се лишаваме от хедонистично удоволствие. На мен ми звучи добре, просто не съм родена за аскет. Има за всички от всичко, не дискриминира, не се опитва да налага определена философия, а показва многото начини, по които можем да сме щастливи. За нас остава само да си изберем.

Или, по думите на главната редакторка Ива Рудникова:
„Спунк“ е ужкимска дума, измислена от най-големия нещотърсач - Пипи Дългото чорапче. За тези, които още не се сещат – „спунк е нещо важно и красиво“, което Пипи търси. Не знае какво точно представлява, но е сигурна, че ще го познае веднага щом го види. Ако решите да се поровите, ще намерите разнообразни значения на spunk – „живост, веселост, добър дух“ на шотландски диалект, датска марка водка и билкови бонбони, албум на Sex Pistols, австралийски жаргон за „привлекателен“ и направо „сперма“ за милиони други англоезични потребители на сленг. „Спунк“ е малко като Зелиг – героят на Уди Алън, който няма ясна идентичност и се превръща в хората около себе си. Ако е сред сноби, веднага става сноб в, компанията на лекари е лекар, а в един момент напълнява само защото пред него стоят шишковци. По същия начин в „Спунк“ вие ще виждате това, което искате, и това, което въображението ви позволява. По същия начин в "Спунк" вие ще виждате онова, което искате, и това, което въображението ви позволява. Списанието се занимава с теми, свързани със здравословния начин на живот. Като начало за нас "здравословно" е равно на "доброволно". Как да живеете е твърде личен избор, от който оставаме на почтително разстояние. Истинската промяна се случва отвътре навън, и то само тогава, когато си готов за нея. По пътя си ние срещаме смислени хора и научаваме разни работи за тялото и душата, които могат да се окажат много важни за някой. "Спунк" съществува за това - за да споделяме нещата, които са ни направили впечатление и са ни подействалив някаква степен вдъхновяващо.

***
В Швеция ни завиждат за Екопак.
Най-добрата ми приятелка каза, че в техния блок само тя и майка й изхвърлят боклука разделно. За сметка на това един съсед от горните етажи продължава да си изхвърля торбичките през балкона в градинката отпред. Мдам.

Инструкции за разделно изхвърляне на отпадъците от сайта на Булекопак.

В Германия събират и био-отпадъците отделно - обелки от краставици, утайка от кафе, огризки от ябълки - и ги компостират. Ако живеех в къща, щях да си направя компост. Нашата тераса е малка, но всъщност мога да питам майка ми дали мога да ползвам тяхното покривно пространство :)

***
Видяхте ли как се пукат пуканки с мобилен телефон?
Правете си изводите.