mysterious ways

Oh, you silly girl

2010-01-02T18:39:00.003+02:00

Сто милиона мисли и спомени във всеки един миг, как да ти кажа всичко, как да ти обясня какво е в главата ми, какво ме притеснява и какво ме тревожи; защо не гледам в хубавите ти очи, а в мръсната сивкава паяжина на прозореца; защо треперя и защо ме е страх.
Днес си го мислих и после го казах на глас, че повече не мога да се върна тук - не мога да живея така, както последните пет години, а вие идея си нямате какво означава това. Може би само С, но това е стара шега.
Well, it's a big, big city and it's always the same, can never be too pretty - tell me your name. Is it out of line if I were to be bold and simply said "Would you be mine?".
Това беше моят новогодишен късмет и само аз знам истинското му значение. Кой е този град и каква е историята му, nookes and crannies everywhere. west end's finest. И той ми беше сред добрите намерения за миналата година. Сред тези за 2010 има неща като концерта на Едитърс и пренасянето в нов дом (две момичета срещу две момчета и чуждото въображение), следващите шест месеца, когато няма да ви виждам, но ще се обръщам очудена, когато позная парфюма и се зачудя откъде ми е познат; повече рожденни дни и първото истинско работно място; falling in and out again and again, с всяка усмивка и всеки следващ сън; обиколката на Острова около оста му, Лондон, Нотингам, Йорк и всеки следващ четвъртък на неправилното място; евтиното вино и съобщенията в 2 сутринта; всичките филми на света; всичките пътувания и проекти, и онези хора, заради които винаги ще се връщам в България, само за да прекарвам една последна вечер с тях, обяснявайки си за изпити и модели и пиейки евтин алкохол.
Но докато не се науча да оставя всичко зад гърба си и да живея съвсем различен живот, пак ще ми е тъжно и тежко всяка сутрин в 4, докато работя над някоя презентация, и пак няма да мога да знам какво да правя всяка вечер, когато съм сама в леглото и слушам музика на фона на виковете отвън.

Now I must say good-bye

2009-12-30T23:24:00.003+02:00

Последни часове на тази година и ми се искаше някой да се сети да ми се обади и да излезем да отпразнуваме всички успехи и неволи, всичко онова, което ще пропуснем утре в желанието си да започнем по някакъв определен начин новата година/десетилетие.
Исках да пия за добрите моменти и за лошите, за Глазгоу, който все пак успях да достигна и покоря; за Себастиан, с когото не се запознах и в когото не се влюбих; за концертите, които не се случиха; за хората, с които се започнах, с които се сдобрих, или с които се скарах. За онази малка идея, че всички обичахме 90те, но се вразумихме с последните десет години.
А утре вечер ще е странна, предполагам и очаквам даже хора оттук и оттам, не винаги добри, но малко и познати. Все още не знам дали искам да съм част от това, или дали нямаше да е по-добре просто да си отида в другото вкъщи - далечното - и да не преживявам отново всяка тъжна част във времето от полунощ до 2 сутринта.
Ще дойдеш ли?

Откриваш ли ме вече?

2009-12-29T19:28:00.002+02:00

Чувствам се странно, всичко тихо наоколо, хората по улицата не ги чувам и не искам да ги чувам. Този кръговрат на идващи си и отиващи си хора, на кавги и събирания, и отново. "Мега кофти ирония на вселената" казва К, а аз се усмихвам и посягам към телефона, след което се усещам, че няма смисъл.
А всичко е наред - вярно, странно и неочаквано е, но е наред. За първи път от години - правилни хора тук и правилни хора там; за първи път от години разбирам за неща, за които дори не съм предполагала, а може би е трябвало някой да ми каже. Или напомни.
В този ред на мисли, отдавна не ги бях слушала. Мисля, че последно ги чух доброволно малко преди или малко след бала ни. А може би все още не искам да ги слушам, но просто имам нужда да си припомня всичко, без наистина да си го припомням - и да не остана изненадана от нищо в края на деня.

Pour salt water on the wound

2009-12-27T20:57:00.003+02:00

Съжалявам.
Не мога повече да се унижавам със съобщенията си и да чакам да ти хрумне колко си сгафил всъщност, да чакам да ми се обадиш или да напишеш едно глупаво "Весела Коледа".
И това е до теб и всички други мъже, които смятат, че поредната тъпа шега може да измести всичко, което са казали преди това. Просто нещата не работят така.
И не мога да простя на себе си, че цяла една ваканция загубих в тихи надежди, че може и да си научил нещо за тези години в чужбина. А сега не е нужно дори да си правиш труда.

Don't know what you're looking for

2009-12-23T21:33:00.002+02:00

Night of regrets в много други нощи, а последната беше такава диващина, просто идея си нямаш. Понякога не-съвсем-трезвеното-аз и прекалено-трезвеното-аз имат едни такива странни сблъсъци на гледни точки и интереси; в крайна сметка не съм напълно сигурна дали бих казала всички тези неща и дали бих направила същото, ако в момента ми е даден шансът.
Знам само, че следващият път ще изляза да пея нещо, на което му знам текста.

Not santimental, no

2009-12-19T05:16:00.003+02:00

Банди, които не мога да слушам сега:
Massive Attack, Phoenix, Empire of the Sun, Royksopp.
За всички останали преглъщам и се моля да не си спомня нищо, и се надявам планът ми да е свършил работа.
Мислех си дали да ви разкажа отново за момчето с гривните, но скоро осъзнах, че той може би никога не е съществувал, може би е бил просто в мислите ми. Няма как да е иначе, щом от вчера е и в кошмарите ми.
Мамка му, не искам да звучи предраматизирано. Просто искам да можех да се видя с него и да се разберем.
И Доктора. Не мога изобщо да го погледна, заради теб.

I'm falling in love with your favourite song

2009-12-13T02:37:00.003+02:00

Soundtrack of Term 1:
The Feeling - Join With Us
Muse - Bliss
Editors - Papillon
Indochine - You Spin Me Round (Like a Record)
Jay-Z - Empire State of Mind (i wish i was joking)
Arctic Monkeys - I Bet You Look Good on the Dancefloor
Calvin Harris - I'm Not Alone
Calvin Harris - You Used to Hold Me
Coldplay - Strawberry Swing
Oasis - D'You Know What I Mean?
Oasis - Acquiesce
Mando Diao - dance With Somebody
The Apples - The Bulgarians
Dave Gahan - Kingdom
Happy Mondays - The Boys are Back in Town
Iggy Pop - Louie, Louie
Royskopp - Happy Up Here
Анимационерите - Snowboard
MGMT - Time to Pretend
Mark Ronson - Valerie
The Beatles - Come Together
Belle & Sebastian - I Don't Love Anyone
Manic Street Preachers - Autumnsong
Franz Ferdinand - Do You Want To
The Fratellis - Too Much Talk in Tokyo

Turn on the news, it looks like a movie

2009-12-10T03:52:00.003+02:00

Няма как да ви го обясня, но нещата, които наистина ще ми липсват през ваканцията, са толкова странни, че дори аз си се учудвам. Как се крия, докато се събличам/обличам през деня; малките ни всекидневни шеги с Луис и погледите с Броуди; момичетата от курса, с които си говорим за тъпи и за прекрасни мъже; онзи нестихващ момент и чувството, че всичко това е все още непознато и неизвестно. Защото това го няма в Бургас, в цялата добра стара България, където всеки познава всеки. А аз не искам така. Искам непрекъснато да има нови хора по партитата, нови и красиви хора, забавни пиещи бира хора. Искам да не ме е страх по улиците и да съм една малка въпросителна в големия удивителен град. Просто не става така - като знаеш, че мама и татко винаги ти изпращат пари, ти ходиш на шопинг всеки втори ден и салатата е евтина, това не е особено предизвикателно. Не кавам, че е лошо, но понякога няма нищо по-чудно от чувството, когато направиш нещо от буквално нищо. Leftover risotto или картофена салата.
Because, my friend, this is how we roll.

Не знам обаче в какво се забърквам, защото правя толкова много глупости - и то все старите, но ако Рейчъл не почне да се държи нормално и да осъзнае, че в края на деня на Броуди ще му е по-лесно да отиде в хола си и да пие бира с нас, отколкото да пътува 100 км, не мога да й помогна по никакъв начин. Мога да помогна само на себе си по най-егоистичния начин, за който можете да се сетите. (Защото другото нещо, което не мога да си позволя да направя, е да пропилея дните си в чакане на когото и да е било. Колкото и да не мога да спра.)

Hold the line, friend of mine

2009-12-05T00:48:00.004+02:00

[the last post was irrelevant]

К, помниш ли какво ме попита онази много дълга нощ с безкрайните филми? Онзи въпрос с повишена трудност, който продължихме да обсъждаме през целия път до Мордор? Бих искала вече да не ме интересуваше изобщо.
Отговорът ми обаче е същият. Време е за шамарите. Сериозно.

shameless

2009-12-04T03:26:00.003+02:00

в момента слушам най-глупавия разказ на джулия, обясняваща колко тъпи са бен и броуди, защото й се издразнили за някаква глупост, за което са си били и прави де, а тя дори не е пила (май), и е по-скоро тъжно. знаете ли защо? защото, когато ми е скучно и се кача горе, и просто седя с момчетата, и дори не участвам акивно в разговора им; дори когато бен ми се надразни; дори когато с броуди още не бяхме провели един нормален разговор, или когато луи бърза за уговорка с хана, винаги ще се спрем на улицата -или на моста- и ще си кажем нещо яко, smalltalk с усмивки и разговори за проекти, за времето и за вкъщи.
не мисля, че е техен или изобщо нечий проблем, че тя се чука с най-тъпия човек в блока, когото никой нормален тук не харесва, а май че и той не харесва повечето хора тук.
"he told me that he actually hates b., and b. replied "that's perfectly fine with me".
не съм клюкарка и не ме интересуват техните взаимоотношения, ама след казаното от джулия просто ми идваше да изляза от стаята и да й покажа среден пръст. от името на много хора.

I feel like I'm part of a book I read

2009-12-02T22:15:00.003+02:00

Понякога си мисля колко ненормалко тихо е тук, когато трябва да има живот, и много често - обратното също.
Свършвам поредната седморка рисунки и ги закачам на стената, с Айона ще гледаме страшни и коледни, и страшни коледни филми следващите дни, "о, господи, това е алармата, отново" - ненормално, нали ви казвам; после правя снимки с банята, а Бен и Макс ми се хилят, те двамата впрочем малко по-рано през деня проведоха разговор, нещо средно между отчаяни съпруги и прилежна домакиня, и ме предупреждават за живота със Сара. "Мда, мерси, упокои ме, Бен, поне не вярвам, че тя краде тоалетната хартия."
За тоалетните преживявания из блока ще ви разкажа друг път, а те понякога стигат до епични пропорции, сериозно.
А за другата седмица направо не знам, от вторник - на сряда, четвъртък изобщо няма да го помня, а ако изобщо успея да си спомня кога е дошла събота (заради всички причини на света), ще е много хубаво.
Междувременно утре съм на пазар за материали, а другата неделя много рано сутринта ще е payback time. Н, да не си казал пак, че съм егоистка.

The same events stuffed in a slightly different order each day

2009-12-02T00:16:00.002+02:00

Цялата ми стена е в квадрати, бюрото, ръцете и всичко бяло наоколо - във въглен и графит; опитвам се да не оставям отпечатъци, но е по-неуспешно дори от опитите ми да не се ядосвам на шумните хора наоколо; Айона се обажда и започва да издава звуци на ранено диво животно по телефона - малко е стряскащо, но се смеем - и тя не знае как да продължи проекта, "и аз, спокойно. освен това ме болят пръстите от въглена", "въглен! не съм използвала въглен" и двете пак се смеем; 10 часа по-рано с Бен си говорим по пътя от пералнята до вратата "изглеждаш толкова уморена, сигурно нямаш търпение да се прибереш" "аха, ужасно, но ще имаме хубаво коледно парти преди това", Бен се усмихва, а Бен като се усмихне и целият ми ден се оправя за часове напред, защото той е от онези с истинските усмивки. Просто знаеш от раз, че е искрен. Освен това той и Броуди винаги ми дават бира аванта.
Имам да правя още много, много квадрати, а се опитвам да не мисля за седмици напред. Само за следващия вторник.

A promise lives within you now

2009-11-29T23:55:00.001+02:00

Понякога най-много ме боли задето обеща, а никога не дойде.

We would watch the sun coming up easy

2009-11-28T04:12:00.002+02:00

Не мога да не си представям как е интерпретирал цитата прекалено грешно - или прекалено правилно - нито не мога да спра да си мисля как след нещо като две седмици ще отида в германия, а след три ще пия френско вино и ще ям шотландски масленки.
Днес майка ми каза, че няма проблеми да останем и на 21ви в София, а аз й отвърнах, че ако до следобяд не съм тръгнала, няма да се прибера в Бургас, изобщо. Тя не каза нищо.
Освен това искам да се обадиш. Ей така, профилактично.

Just break a silence

2009-11-24T22:06:00.002+02:00

Днес трябваше да е хубаво. А беше по-скоро неопределено мързеливо и много, много мокро. Купихме си билети за онзи-филм, а за La Belle Personne, за който говоря от месец - нямаше.
Ходи ми се някъде, може би на гиг - или нещо такова. Firewater може би, но само да спре да вали.
Ах, да, и ботушите ми протекоха. И май че имам температура. Прекрасно.

*I bet that you look good on the dancefloor, но на мен не ми се ходи по заведенията, където ходиш, съжалявам.

Will they find our hiding place?

2009-11-22T03:50:00.007+02:00

Иска ми се да бях по-добър човек, да не обръщах внимание на тези досадни хора наоколо. Иска ми се и да бях малко по-смела. Онези три капки повече, които щяха да ми помогнат да вдигна телефона или да оставя онова съобщение на вратата.
I want to recognise your beauty's not just a mask.
Днес си мислих за Лондон. Ще е хубаво там, прекрасно даже - шумно и красиво, с хубави хора (think Iona) и всичките с различни идеи, Сохо през нощта и всички онези места, които би искал да видиш in a nutshell.
Междувременно имам да пиша есе за консуматорското общество в постмодерния град и смятам да отида на поне 4 филма и да посетя онази изложба.

Distant from other interests

2009-11-18T23:06:00.004+02:00

"Понякога ми се иска да обръщаше повече внимание на любимите ми песни, защото текстовете им са думите, които ме е страх да ти кажа."
Или е това, или просто имам по-добър вкус за музика от теб.

Maybe I just don't believe

2009-11-17T22:37:00.003+02:00

И онази песен, онази единствена песен, която ще ти развали плановете.

And it's just like we're all in another world

2009-11-14T23:57:00.002+02:00

Когато имаш толкова много работа, поне не си позволяваш лукса да си губиш времето в мисли.
Само не знам какво ще правя, ако ми свърши лепилото.

Памуковите облаци над вас

2009-11-13T03:40:00.002+02:00

Боря се с желанието да се махна оттук, да дам всичките си пари за билет до (по-източна) европейска страна. Някъде, където е чисто и тихо, където хората знаят къде са Украйна и Гърция и не е нужно да им разказваш собствената им история.
Днес се влюбих във всички хора, които ме спряха по стълбите да ме питат глупави въпроси и после ми махаха от хола на долния етаж. После си спомних за колета. И че не съм виждала Броуди от толкова много време.

This ordinary mind is broken

2009-11-11T22:12:00.002+02:00

Искам да не знаех какво става накрая на филма. Искам спокойни сънища без призраци на живи хора в тях, да не се събуждам, крещейки името на Макс (защото Джулия не беше чула, но той беше, и си говорихме дълго след това за кошмарите ни). Но в момента искам да съм тук. Може би в някаква по-спокойна среда, не и напълно сред тези хора, но тук. Дори стаята бих си запазила, задето съм си я превърнала в мое си скривалище - с всичките надписи по стената и снимките срещу леглото, с които заспивам и които първи виждам за добро утро.
Харесва ми варианта на дете
somewhere in her smile she knows//that she doesn't need another lover
[but every time she tries to convince herself of that, she fails epically.]
Особено в момента, когато сред песните неочаквано открива Едит Пиаф - онази песен, онази!, от детските й спомени - пътуванията до Младежко, когато татко започваше да пее с касетката, а тя го молеше да спре. Откъде можеше да знае тя за поздрава на Н след толкова много години и като не вярваше в случайността - какво беше това?
След което избухна в неочаквани сълзи по средата на песента, защото вече не искаше да си спомня нищо от това.

Still it's such a beautiful night

2009-11-08T01:36:00.002+02:00

След всеки разговор се чувствах мъничко по-тъжна; чувствах се все така, докато правех опаковката - цяла седмица, цялата изписана и изрисувана, всичките си спомени сложих вътре; всичките си любими песни и цитати от любими филми. Всичките си надежди вградих в линиите и точките, всяка една от тях. Всяко едно ъгълче и всяко едно обещание. Всяка една малка помощ и всяка една безсънна нощ на сенки по снимките. Всичко това на едното парче хартия.
And in the end
We lie awake
And we dream
We're making our escape

Hey little sister just watch them go

2009-11-05T02:45:00.003+02:00

Предполагам, че трябва наистина да съжалявам, задето не успях да се вредя за концерта на Калвин.
Но вместо това.
Видях ето този човек.
Видях го наживо. Беше на три метра от мен. Чух го да пее, да свири, да се шегува, чух му невероятния глазголиански акцент. И отново си припомних защо ги обичам толкова много. Съжалявам за всички, които не ги харесват (алтернативно ги мразят до мозъка на костите), но знаете ли какво?
Всъщност не ме интересува.
Защото тези момчета са ми спасявали живота и ще продължат да го правят, защото в края на деня те ще са момчетата, които ще ме направят отново щастлива, ще ме накарат да се въртя в кръг и да повярвам за онези четири минути, докато трае песента, че всичко е всъщност наред.

I got sunshine in a bag

2009-11-03T22:45:00.002+02:00

Утре
Ще
Ходя
На
Codeine Velvet Club
(които са сайд-проджект на вокала на Fratellis)
С
Покана (не билет)
И
Ще
Е
Велико.

We don't want to be perfect but we're free

2009-11-03T01:21:00.002+02:00

Страхувал ли си се някога от призраци в 8.30 вечерта?
Днес вървах много и вървях бързо. Вървах от единия край и после до другия. Радвах се тихо на картичката в чантата си и пресмятах бързо наум времето, за да се прибера вкъщи.
Довечера е пълнолуние. Имам билети за вкъщи и снощи си мислих за всичките ни епични планове от ден първи.
But if you never try, you'll never know.
Харесва ми как измислям някакви неща от въздуха, как всеки път имам една и съща храна в хладилника, а винаги измислям нещо ново, което остава бързо в миналото. Всеки път по една нова идея.
А сега - тихо - защото правя нещо много весело и специално. И много бих искала да видя реакциите след него - но по стечение на географските обстоятелства ще разбера малко по-късно.