mysterious ways

And it's just like we're all in another world

2009-11-14T23:57:00.002+02:00

Когато имаш толкова много работа, поне не си позволяваш лукса да си губиш времето в мисли.
Само не знам какво ще правя, ако ми свърши лепилото.

Памуковите облаци над вас

2009-11-13T03:40:00.002+02:00

Боря се с желанието да се махна оттук, да дам всичките си пари за билет до (по-източна) европейска страна. Някъде, където е чисто и тихо, където хората знаят къде са Украйна и Гърция и не е нужно да им разказваш собствената им история.
Днес се влюбих във всички хора, които ме спряха по стълбите да ме питат глупави въпроси и после ми махаха от хола на долния етаж. После си спомних за колета. И че не съм виждала Броуди от толкова много време.

This ordinary mind is broken

2009-11-11T22:12:00.002+02:00

Искам да не знаех какво става накрая на филма. Искам спокойни сънища без призраци на живи хора в тях, да не се събуждам, крещейки името на Макс (защото Джулия не беше чула, но той беше, и си говорихме дълго след това за кошмарите ни). Но в момента искам да съм тук. Може би в някаква по-спокойна среда, не и напълно сред тези хора, но тук. Дори стаята бих си запазила, задето съм си я превърнала в мое си скривалище - с всичките надписи по стената и снимките срещу леглото, с които заспивам и които първи виждам за добро утро.
Харесва ми варианта на дете
somewhere in her smile she knows//that she doesn't need another lover
[but every time she tries to convince herself of that, she fails epically.]
Особено в момента, когато сред песните неочаквано открива Едит Пиаф - онази песен, онази!, от детските й спомени - пътуванията до Младежко, когато татко започваше да пее с касетката, а тя го молеше да спре. Откъде можеше да знае тя за поздрава на Н след толкова много години и като не вярваше в случайността - какво беше това?
След което избухна в неочаквани сълзи по средата на песента, защото вече не искаше да си спомня нищо от това.

Still it's such a beautiful night

2009-11-08T01:36:00.002+02:00

След всеки разговор се чувствах мъничко по-тъжна; чувствах се все така, докато правех опаковката - цяла седмица, цялата изписана и изрисувана, всичките си спомени сложих вътре; всичките си любими песни и цитати от любими филми. Всичките си надежди вградих в линиите и точките, всяка една от тях. Всяко едно ъгълче и всяко едно обещание. Всяка една малка помощ и всяка една безсънна нощ на сенки по снимките. Всичко това на едното парче хартия.
And in the end
We lie awake
And we dream
We're making our escape

Hey little sister just watch them go

2009-11-05T02:45:00.003+02:00

Предполагам, че трябва наистина да съжалявам, задето не успях да се вредя за концерта на Калвин.
Но вместо това.
Видях ето този човек.
Видях го наживо. Беше на три метра от мен. Чух го да пее, да свири, да се шегува, чух му невероятния глазголиански акцент. И отново си припомних защо ги обичам толкова много. Съжалявам за всички, които не ги харесват (алтернативно ги мразят до мозъка на костите), но знаете ли какво?
Всъщност не ме интересува.
Защото тези момчета са ми спасявали живота и ще продължат да го правят, защото в края на деня те ще са момчетата, които ще ме направят отново щастлива, ще ме накарат да се въртя в кръг и да повярвам за онези четири минути, докато трае песента, че всичко е всъщност наред.

I got sunshine in a bag

2009-11-03T22:45:00.002+02:00

Утре
Ще
Ходя
На
Codeine Velvet Club
(които са сайд-проджект на вокала на Fratellis)
С
Покана (не билет)
И
Ще
Е
Велико.

We don't want to be perfect but we're free

2009-11-03T01:21:00.002+02:00

Страхувал ли си се някога от призраци в 8.30 вечерта?
Днес вървах много и вървях бързо. Вървах от единия край и после до другия. Радвах се тихо на картичката в чантата си и пресмятах бързо наум времето, за да се прибера вкъщи.
Довечера е пълнолуние. Имам билети за вкъщи и снощи си мислих за всичките ни епични планове от ден първи.
But if you never try, you'll never know.
Харесва ми как измислям някакви неща от въздуха, как всеки път имам една и съща храна в хладилника, а винаги измислям нещо ново, което остава бързо в миналото. Всеки път по една нова идея.
А сега - тихо - защото правя нещо много весело и специално. И много бих искала да видя реакциите след него - но по стечение на географските обстоятелства ще разбера малко по-късно.

I believe self control is killing me

2009-11-01T04:40:00.003+02:00

"It's like autumn comes earlier in Scotland."
"Yeah, if we stuck to the weather forecast, autumn in here starts somewhere around April and ends around March."

Обичам да си говоря с нея, да се шегуваме за малките гафове на Луис, да си обясняваме някакви неща, които не знаем. Но не виждам никаква разумна причина да й се извинявам, че в края на разходката аз и той ще се приберем заедно, а тя ще завие в другата улица и може би ще чуе как се смеем на нещо, но няма да знае на какво. Дано за двете години, който са заедно, е разбрала, че много трудно ще намери някой да й е по-верен.
А това, че закусваме заедно сутрин или правим ризото понякога няма да промени този факт. Но ако ме попита, ще й кажа истината - че ако можех, щях да прекарвам много по-голяма част от времето си с тези момчета.
А Хелоуийн беше кървав, епичен и апокалиптичен. И син. По изключение.

Disturbing silence darkens your sight

2009-10-30T03:00:00.003+02:00

Утре всички си заминават за следващата седмица. Защото могат.
Аз ще стоя тук. Сигурно ще се срещам с хора, за които не съм имала време. Бих отишла на онази изложба и ще пратя после снимките на Н. Да знае какво ще изпусне. Ще спя безбожно и необезпокоявано много. Ще стоя в стаята си и ще гледам филми. Ще пия много чай и ще си направя домашни бисквити. (Дори рецепти си намерих.) Като ми стане скучно, ще се обадя на баба и ще си говорим за хубави неща.
Знам, че звучи грубо, но наистина искам да остана сама в апартамена, било то и само за седмица. Искам да не мисля за съквартирантите ми. Да слушам спокойно шумна музика и да се смея на висок глас. Дори да ме е страх да отида в коридора. Искам сестра ми да може да дойде, а и толкова други хора също. Искам да получа най-после картичката.
Искам да можех да отида на концерта.
People staring they know you've been broken
Repeatedly reminded by the looks on their faces
Ignore them tonight and you'll be alright
We'll cast some light and you'll be alrigh

I don't believe in modern love

2009-10-28T02:01:00.003+02:00

Крис забрави да донесе дисковете и трябва да му напомня утре.
Намерих BBC Radio 2 на телефона си и го слушах до магазина, а по обратния път си говорих с таксиджията за бойни изкуства и учене в чужбина. Хубавият ми червен лаптоп ни направи кофти номер преди седмица (та затова бях малко неоткриваема), но днес е вече друго, с лаптопите бях дотук и не мога да повярвам колко е огромен екранът на това малко чудовище върху бюрото ми.
Но пък вече имам планове до края на седмицата, а предаването на проекта ще се случи някъде между тях. (Днес, докато Роби и аз нареждахме листата, а Джон пишеше по стената, тихо се радвах на всички онези неща, които правим и които толкова нямат нищо общо с интериора, но се научаваме да се шегуваме на тих глас, да използваме правилната боя и по-добрия ъгъл за светлина.)
Исках да намеря някого и да си говорим глупости и да пием вино, но вместо това гледах снимки (и потвърждавам каквото казвам понякога за Броуди - че прави глупости, ама му отива и затова ще му простим и този път (а после ще отидем да купим още една бутилка вино)). Луи пък беше толкова притеснен за инцидента с тютора днес, та затова днес май е ден първи, когато не съм говорила с него последните три седмици.
Затова пък утре ще е прекрасно. Не знам защо, не знам как и с кого, но ще е. Трябва да бъде.

And my head's a mess

2009-10-21T01:19:00.002+03:00

Днес е някакъв загубен ден, нищо интересно и случайни странни идеи по чужди проекти. Моят не отива наникъде, а е вече сряда едва-ли-не (да, това е директен референс към Михаиландър, щото тъкмо му четох блога) и имам десет дни, което е плашещо малко. Плашещо малко е и времето, което ще имам да стигна от Kings Cross до Heathrow, но Луи ми обеща, че има директна (скъпа) линия на метрото.
Днес обаче бях в една прекрасна чайна, с прекрасен (скъп) правен на момента чай, а до нея имаше винтидж музикален магазин (където ще се върна , когато започна да работя, и ще си купя всички албуми, които си харесах), искам да отида и до чарити магазин (или просто евтин) и да потърся бяла рокля за Хелоуийн. (Броуди пак си хвана багажа и отиде някъде, а трябва да обсъждаме следващата събота.)
Айриш Джак няма да остава за следващата седмица, което значи бързо, бързо да уредим музиката преди да съм останала без най-голямата колекция от джаз на света. (Айриш Джак, само да поясня, е един от първите хора, с които се запознах тук -и първият, в чиято стая влязох; мрази Оейзис, обожава Блър и Бийтълс, често спорим за банди и албуми - което го прави един от най-хубавите хора тук. И е от Белфаст, и ме покани нагости - което го прави още по-хубав човек.)
А долу допреди малко играха на the ring of fire, но не се чуваше гласа на Луи, а аз без Луи дринкинг геймс не играя - не само защото той ми е обещал да не ми дава да му изпивам виното отново, а защото е сигурно най-добрият човек в целия блок и не само ще ми даде да му изпия виното, ами и ще ми налее сам. (А на сутринта ще се смее и ще припомня случката с Джулия и моста.)
Да, потвърждавам, днес нищо не се случи.

Град затъмнен

2009-10-19T00:03:00.003+03:00

Последните дни бяха тихи и спокойни - без бързане за излизане, без притеснения, без проекти и предавания. Просто лежиш, спиш или гледаш някакъв филм, говориш си със случайни хора в кухнята ти и се опитваш да не заспиш, докато чакаш пилето да се изпече. Понякога е толкова приятно да не си здрав, само като единствена причина да не се чувстваш гузен, когато хората те канят да излизате.
Утре започваме cross-school проекта, който ще бъде две седмици на шумна епика и първокурсници навсякъде из града; първокурсници, които не знаят къде отиват и какво ще правят там. А в моята група (или поне една трета от нея) е Луис, който освен всичко останало, ми е и обещал ризото през следващата седмица, освен това ще е от малкото оставащи герои за Хелуийн. (и ние ще бъдем нещо повече от тези наши сънища с тъжен хепи енд, ако помните песента.) И вчера, в един от моментите, докато лежах, изведнъж си спомних между кои специалности се чудих преди да избера моята. Не ме разбирайте погрешно, предоволна съм със съдбата ми на бъдещ (велик) дизайнер, но не мога да спра да мисля за онова "ами-ако вместо това, бях написала другото?"

Time is never time at all

2009-10-17T03:04:00.004+03:00

Всичко е наред вече, всичко мина и май дори беше успешно, като изключим досадната кашлица и температурата, и некъсметлийския четвъртък. Но в момента пия чай от домашна мента (и запаметената реакция на Бен, като му казах, че ментата им всъщност ще влезе в употреба).
И много се надявам да нямам пак такива кошмари като снощните, заради които се събуждах, викайки разни имена - въпреки че не съм успяла да събудя никого от съквартирантите - не знам как щях да им обяснявам после за всички мъже в сънищата ми (освен това - и че онези неща на български са били от страх).
За утре сутрин трябваше да избирам между бг пътешествие по морето (което, като се замислиш, беше доста мило от негова страна) и търсене на неща за Хелоуийн - този същият Хелоуийн, на който ще бъдем петима на кръст, но ще бъдем правилните петима и ще има вино и сладки.
Другите двама с въпросителната до тях, ако и те дойдат - ще е прекрасно. Наистина. Най-хубавият подарък за рожден ден (някъде около украсата в хола ни).

I'm floating on thin air

2009-10-14T02:08:00.002+03:00

Съжалявам, знам, че предишното не беше много честно от моя страна. Но имах температура, купища работа и малко време. Все още имам достатъчно много работа, но поне съм по-добре (общо взето).
А преди малко се случинещо много странно и забавно. Тъкмо си мислих как от два дни не съм виждала почти никого и как толкова свикваш на шума на някакви хора, че почват да ти липсват толкова бързо. И точно три минути по-късно Луи и Хана минаха ппод прозореца ми, Л ме погледна полуизплашено, Хана се захили, след което ми махнаха.
Честно, хората от Единбург (и Йоркшир) спасяват животи.
Но някой изобщо ще остане ли тук за Хелоуийн?

And now, back to work.

Gotta be everything more

2009-10-12T23:06:00.003+03:00

Знам, че искам прекалено много, но имам нужда в момента някой да се сети да дойде и да ме пита дали съм наред и дали имам нужда от нещо. Защото може много да ги обичам тези хора (доколкото може да обичаш някого, когото познаваш от месец), обаче понякога им липсва онази малка досетливост, на която съм свикнала. Нали знаете, като знаеш, че някой има температура и не е съвсем здрав, и има ужасно много работа за вършене, може поне да отидеш и да му кажеш, че отиваш някъде-си-за-да-намерят-някакви-хора. Не, че този предполагаем човек ще тръгне след теб (хайде стига съм била причина за нечии настинки.), ама все пак.
А сега - do the robot, baby! - тоест, забрави главоболието и схванатия гръб, стани машина за два дни и си свърши работата. Нали така, сис?

First we run and then we laugh till we cry

2009-10-10T01:30:00.002+03:00

Едни побъркани дни наоколо, ключовете, ключовете, а после и Сара в алкохолно спокойствие, танци с Луи и Хана, която се смее на бирените инциденти, а те после помагат за Джулия; мохито в хладилника на Н и смешните ни снимки цяла вечер, днес пък се чувстваме като в загубена неделя и гледаме филм, където играят the ring of fire и знаем, че не сме единствени.
"Хайде и утре вечер", а останалите в стаята ме поглеждат и отчаяно поклащат глава. А после се смеем на наи-зомби-нинджа-загубени-в-норвежка-гора филма с неочакван край.
"-And on some scenes I was just thinking how incredibly genius they are. Or incredibly stupid.
-At least you can't deny it was deadly refreshing."

But I've seen all this before

2009-10-06T01:49:00.003+03:00

Оцелях! с главно О и с помощта на няколко добри човека, никаква водка вече, никаква течна водка, водка с кола или желирана. Единственото, с което се боря в момента, е опитът да си спомня кой е записал Луис в телефона ми като Lewis Just Is Amazin (не, че е лъжа, но не е това въпросът на дневен ред). Днес момчетата (всичките) са неоткриваеми обаче, и знам, че не трябва, но почвам да се притеснявам (само за справка - Бен всеки уийкенд шофира по 8 часа, за да се види с приятелката си) и въпреки че утре ще се хилим отново на някои глупости, ще отидем заедно до Теско и ще пием вносна бира, това незнание е безкрайно досадно.
От другата страна на нещата - вече правя безплатни пийп-шоута на случайно минаващите покрай прозореца ми хора, защото падна едното перде и не можахме да го закачим обратно. Ама, както каза Сара, поне ще имаме за какво да си говорим после. Стига отнякъде да не се появи някоя ядосана приятелка-кикбоксьорка.
Ама такива още не познавам, слава богу.

Run and tell the angels that everything's all right

2009-10-03T01:07:00.002+03:00

В този последен час, в който съм рожденичка (официално, тъй като много хора предполагат, че е утре), не знам откъде да започна с нещата от днес - с прекрасното събуждане с изненадата в хола, с усмивките и неочакваните обаждания от няколко държави, и обещанията (и Докторската изложба утре - само да не стане нещо!), а утре всичко ще бъде наред с готова украса и странен алкохол по хладилниците из апартаментите, да купим бира, водката е от Луис, а Бен ако не се върне, ще му счупя къдравата главица.
Ама той си знае, де.
Няма проблеми, всичко е под контрол. Не наш, но някакъв. И е добре.

Sex and violence, melody and silence

2009-09-30T23:09:00.001+03:00

Бавно, бавно - почвам да чувствам това място като мое собствено, сякаш винаги съм живяла тук и от край време вървя от едното място до другото, знам всичките кратки пътища - и заобиколните пътеки, като вали знам къде да се скрия и откъде да мина, знам кой светофар е по-бавен. Знам къде да седна, къде да си загубя времето и какво да чета междувременно.
А в петък е рожденият ми ден и сте поканени на партито в края на коридора (буквално, мила ми дете), което обаче ще е в събота и ще е shiny, а в петък ще правя макарони на фурна и ще ядем пица. Те като искат да си носят пиене - няма проблеми. Така или иначе, пак ще пия от алкохола на Луис. Стана ми навик, пък и какво да ме прави - нали ми се радва на отношението към живота.

We are not what you think we are

2009-09-26T02:40:00.002+03:00

Докато мислих върху проекта си, писах някакви случайни думи, подредени в безмислени изречения и дори не се спирах да погледна какво съм написала досега. Накрая се замислих и се ужасих от прочетеното. Не от граматиката или подредбата на думите, а от нещата, в които много усилено се забърквам и затъвам, без да се усетя. И ще затъна съвсем скоро, защото се познавам, а това ме притеснява. А тези хора са добри и хубави, и не искам да се повтарят отминали събития, стоящи в списъка на нещата, които трябва да си останат в Бургас.

PS. Julia is a tool. Period.

Stardust

2009-09-20T22:40:00.002+03:00

Днес е денят преди първия учебен ден. Точно като на училище. Никой не ми вярваше в началото, а сега всички се отказаха бавно, един по един, от онази последна вечер на спокойствие и джаз в заведението отсреща. Колкото и да не искаме всички да си го признаем, тази първа седмица беше толкова богата на всички видове емоции на света, на толкова много събития, хора, имена, места, дати, часове, че в някакъв момент главата ти ще изхвърчи от толкова информация (както каза Й (който прилича на Тед от How I Met Your Mother и учи архитектура. If you know what I mean.)).
А в момента не знам какво е. Наистина ми се ходеше там с тези хора, и точно днес - като един хубав завършек на една хубава седмица с хубави хора. И да започнем отначало утре. Най-хубавата част е, че никой не знае какво да очаква от утрешния ден.

Let hope stand firm on fields of doubt

2009-09-17T03:07:00.002+03:00

Днес открихме най-прекрасното място на света, най-тихото и спокойното, а после се загубихме и легнахме в тревата на парка. Беше много, много слънчево и никой не знаеше колко красиво беше всичко щом си затварях очите и забравях да слушам разговорите на другите.
Remember the reasons, the reasons that made us be.

What were you, what were you coming from?

2009-09-15T04:29:00.002+03:00

Толкова е странно, толкова чудно и прекрасно - изобщо не ме интересува какво става с останалите, важно ми е, че съм с такива съквартиранти и всичко е наред.
И имаме опъната мрежа за тенис на маса на масата за хранене.
Yeah, strange days and nice people on planet earth. Къде са се крили досега?

I'm a long way from where I've been but I gotta keep movin'

2009-09-02T03:35:00.002+03:00

Преди да направя последен опит да си легна тази вечер, искам само да си спомня колко яко ми беше да документирам абсурдизмите на едно момиче, опитващо се в крайна сметка да научи нещо от немския, живота и живота по немски. И което в крайна сметка отива да учи в Шотландия.
И затова ще римувам времето, ето там ще можете да ме намерите.
Mr. Copper: So Great Britain is a part of Europe. And just across the British channel you've got Great France and Great Germany.
The Doctor: No, it's just France and Germany. Only Britain is Great.

Seaside

2009-08-30T22:58:00.002+03:00

Неща, заради които бих се връщала:
1. аромата на морето рано сутрин
2. хората, които безвъзмездно са ми спасявали живота във всякакви ситуации
3. оптимизма, че може би този път ще е по-добре

Неща, които ще оставя да събират прах в някое мазе:
1. хората, които по някакъв начин са ми съсипвали дните. или са си останали неинтересни
2. спомените. всичките.
Нали знаете метафората за затварянето на главата/започването на нова. Нещо такова е в момента. Тоест, отивам някъде толкова надалеч, че каквото и да е било тук, вече няма да бъде. Не ми е тъжно, просто странно - и нормално. Oh, my god, I can't believe it - I've never been this far away from home.