Психология в интернет

Сезоните в мъжкия и женския живот - Даниел Левинсън

2008-05-13T08:24:00.000-07:00

1. Основни идеи и принос.

От началото на 70-те години Даниел Левинсън и колегите му Мария Левинсън, Шарлот Дероу, Едуард Клайн и Брейкстин Маггий провеждат цялостни емпирични изследвания за развитието на мъжа през ранната и средната възраст. Методът, който се използва, е интервюта и някои клинични тестове. През 1978г. излиза книгата „Сезоните в мъжкия живот”. Тя предизвиква бурни дискусии в теориите за развитието и се смята, че прави пробив в теоретичните модели за човешкото развитие. Приносът на Даниел Левинсън се сравнявас този на Ериксън 20 години по-рано. Първият емпирично верифициран модел за човешкото развитие.

Докато интересът на Ериксън е предимно към юношеството, израстването и конструирането на личността, Даниел Левинсън се интересува от по-нъсен период – прехода в средата на живота. Това е времето между 40-45 години, което представлява мост между ранната възрастност и същинската или средна възраст.

Даниел Левинсън се интересува преди всичко от отговора на въпроса „Какво означава да си възрастен?” „По какво се различава предвъзрастността от възрастността?” Според Даниел Левинсън най-дългага фаза на жизнения цикъл зрелостта е най-слабо изследвана. Нещо повече – природата на зрелостта е една от най-добре пазените „тайни” в обществото и вероятно в човешкия живот.

Както повечето изследователи Даниел Левинсън изследва сезоните в мъжкия живот. През 1996г. излиза книгата „Сезоните в женския живот”. От различните термини за обозначаване на индивидуалния живот, жизнен път, жизнен обхват, протичане на живота Даниел Левинсън аргументира използването на понятието жизнен цикъл. Понятието жизнен цикъл внушава 2 ключови понятия:

1)протичането на индивидуалния живот представлява една завършена цялост или пътуване от една начална точка (раждане) до една крайна точка (смърт). В това пътуване въпреки индивидуалните и културни вариации има някаква универсална последователност и взаимосвързаност в отделните периоди и сезони в човешкия живот.

Метафорично всеки човек разбира връзките между природните сезони и сезоните на човешкия живот. Всеки сезон или възрастов период има свое време. Той е важен, когато е в правата си и трябва да се разглежда в собствените си термини. Не може да очакваме, че в средна възрастност ще живеем с илюзиите, че сме вечно млади, да отлагаме решаването на задачите в живота и да се държим като че ли пред нас има безкрайно време. Нито един сезон не е по-добър или по-важен от другия. Всеки сезон има свое място, свой специфичен характер и със свои задачи на развитието допринася за оформянето на цялото. Това е свойството на сезоните да бъдат част от общия цикъл, който свързва миналото и бъдещето и го съдържа в себе си. Всеки сезон или възрастов период е различен от този, който го предхожда и следва, макар че има нещо общо между двата. Ето защо при преминаването от един сезон към другия се налага известен преход.тази евристична идея за приемственост между възрастовите фази и едновременно с това промяна довежда Даниел Левинсън до обогатяването на периодизацията на жизнения цикъл като последователност от стабилни и преходни периоди.

2. Комплексен подход към психосоциалното развитие. Основни понятия. Индивидуална жизнена структура. Стабилни и преходни периоди. Индивидуация. Подходът на Даниел Левинсън както и този на Ериксън е множествен и мултидисциплинарен. Развитието се разглежда като интеракция между биологичната, социално-психологическите и културните процеси. Даниел Левинсън определя своя подход като психосоциален, а своята теория като резултантна. Крайна цел е описанието на всеки индивидуален живот в най-широк смисъл, като се отчита влиянието на множество фактори и тяхната промяна в различните периоди на живота. Основно понятие, с което се операционализира множествената детерминация на жизнения цикъл е ИЖС. ИЖС характеризира авторството или оформянето на индивидуалния живот в определено време. Понятието се използва, за да се изследват взаимоотношенията на Аза със света. Как Аза се включва в социалния свят и как благодарение на тази интеграция индивидът става по-ангажиран и личностно израстващ. Понятието ИЖС предполага да се разглеждат както промените на Аза, така и промените на социалния свят. ИЖС е централно понятие. Нейните външни страни са общата съвкупност на интересите, жизнения стил, жизнените цели, социалните роли и социокултурните условия. Психологически аспекти (вътрешни) са значението, смисъла, който те имат за човека, психодинамичните качества, които се удовлетворяват и изменят от взаимодействията с външния свят. Всяка ИЖС има три аспекта :

1)Същността на мъжкия социокултурен свят. Това включва класа, религия, народност, политически системи, семейство(нуклеарно или разширено), структура на професиите, исторически, политически и икономически събития. Икономически просперитет или депресия, война, природни бедствия;

2)Участието на индивида в този свят. Разширяващите се социални роли на индивида като гражданин, работник, приятел, любовник, съпруг, баща, майка, член на различни групи и организации, а също така разгръщащите се във времето интереси, жизнени цели и начин на живот;

3)Начинът, по който индивидът въвлича, влага или игнорира личностното си присъствие и развитието на своето чувство за ценност в ежедневието.

Даниел Левинсън разглежда авторството на тези аспекти. Нито един от тях не е най-важен. В дадена жизнена структура някои компоненти са централни. Те заемат повече влеме и енергия, други са перипетни и изискват по-малко влагане на Аза. За мъжа най-важни са професията(централен компонент), около нея семейството, отношенията с връстниците, религията, свободното време и народността.

За жената структурообразуващ център на живот е семейния жизнен цикъл. Около него професия, приателство, личностно израстване. Съгласно разбирането на Даниел Левинсън развитието на възрастните се изразява в еволюция на ИЖС. Въпреки че той признава съществуването на културни, групови и индивидуални различия, Даниел Левинсън и сътрудниците му търсят относително универсалните генотипни свързани с хронологичната възраст периоди в развитието през ранната, средната и късната възрастност. Тази концепция е стадиална, във всеки стадий предлага различни индивидуални варианти. Тези периоди са универсални според Даниел Левинсън.

3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СТАБИЛНИТЕ И ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ. НОРМАТИВНИ ЖИЗНЕНИ КРИЗИ. ИЖС не остава статична. Тя преминава през поредица от стабилни и преходни периоди. Стабилните периоди са структурообразуващи. Те продължават между 6, 8, 9 години. Преходните периоди са структуропроменящи и продължават около 4-5 години. Някои хора ги правят плавно, а за други тези преходни периоди могат да бъдат големи кризи. За развитието на възрастния са важни както периодите на промяна, така и стабилните периоди, в рамките на които човек постига определени цели и удовлетворява определени потребности. Стабилните и преходните периоди имат свои основания и специфични задачи в зависимост от възрастта и мястото им в жизнения цикъл. Така например, едни са задачите в ранна възраст на живота, навлизането в света на възрастните, годините от 22-28 години, когато индивида трябва да изследва света на възрастните, възможностите, които той предлага, за да стигне до една първоначална дефиниция на себе си като възрастен. За целта индивидът прави своите ключови избори, за да изгради първата стабилна жизнена структура, която да свързва и осигурява жизнеспособна връзка на цененото, значимото Аз със света на възрастните.

Други са задачите на другата стабилна жизнена структура- улягане (35-40 години). Различни компоненти на живота – работа, семейство, приятели, идеали се намират в равновесие и позволяват на индивида да постигне някакво старшинство. Това е кулминацията в ранна възрастност – Даниел Левинсън го определя като време, в което индивидът става господар на себе си. Основна задача на стабилните периоди е да се достигне до цели и ценности, които са важни за възрастовия период. Основа задача на преходните периоди е индивидът да приключи със съществуващата жизнена структура и да работи за инициирането на нова. Да приключи с детството.

Всеки преходен период включва в себе си приключване и ново начало; за да се осъществи израстването и прехода към новото, човек трябва да преоцени и да измени съществуващата жизнена структура.

Периодите на преход и промяна настъпват, когато човек, относително доволен от живота си, започва да разглежда постиженията си в нова светлина. Променя се собственото отношение към воя живот и към самия себе си. Човек разбира, че някои цели и постижения (например, социален усрех, власт, пари) е надценил, а други – подценил. Възможно е човек да достигне до извода, че не се е реализирал, не е развил способностите си, пренебрегнал е мечтите си. И накрая може да прецени, че нещо в живота му не е наред, не е щастлив и трябва да се промени. Възникналата вътрешна неудовлетвореност налага личността да търси изход, да ревизира направените по-рано изводи и да реши как да промени живота си, от какво да се откаже и какво ново да намери. Отначало човек като че ли иска да скрие проблема или да обвинява другите, а всъщност отговорът за неговата неудовлетвореност е в самия него. Нужно е да се разкрие противоречието между това, което е в действителност и това, което би искал да бъде. Ако човек не намери смелост да почувства разочарованието, което изпитва по отношение на себе си и своите дела, той не би могъл да промени реално себе си и да премине през кризисния период на изменението. За съжаление не винаги хората владеят тази култура на вътрешен живот и търсят източниците на своето психично благополучие предимно в постиженията на външния свят. Само 10% от хората осъзнават, че продължителното състояние на неудовлетвореност произтича от вътрешни причини. Всъщност развитието на възрастния се осъществява, само когато в преходните периоди той успява да свърши тази вътрешна душевна работа, която изисква ситуацията в развитието. Развитието по необходимост преминава през тези жизнени преходи или нормативни жизнени кризи, които са резултат на израстването и в които индивидът трябва да свърши тази вътрешна работа, за да преоцени и да измени съществуващата жизнена структура.

Според Даниел Левинсън това предизвикателство за вътрешна, личностна промяна обикновено е трудно осъществимо, а може би и невъзможно, ако не бяха процесите на индивидуация. Даниел Левинсън възприема понятието индивидуация от Юнг, когото смята за баща на психологията на развитието на възрастните.

4. ОПИСАНИЕ НА ОБЩАТА СТРУКТУРА, ЕРИТЕ И ПЕРИОДИТЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ.

Индивидуация – 3 основни понятия в теорията на ДЛ.

Основни разделителни принципи на класическата психоанализа и психоанализата на К. Г. Юнг (неоаналитична ориентация). Неоанализата почива върху телеологическото допускане, че в човек съществуват вродени потенциали за огромен растеж и развитие с крайна цел себепостигане като цялостна интегрирана личност. Според Карл Юнг индивидуацията е вроден стремеж за саморазвиващ спонтанен поток от енергия, който мотивира хората към самоосъзнаване, самоизрастване и постигане на своята уникалност. Индивидуацията благоприятства изграждането на толерантност към собствената личност и към човешката природа изобщо. Приемане на позитивните и негативните страни на личността, на противоположностите, на неизвестното и мистичното. Най-кратката дефиниция на индивидуацията, която Юнг предлага, е „вроден стремеж за себепостигане и самоосъзнаване”. В този процес на себепостигане Юнг подчертава значението на индивидуалния опит и на културата. Този възглед е в противоречие с базисните допускания на класическите психоаналитични теории за същността на човешката природа и възможностите за цялостно психично развитие. В тезата на Зигмунд Фройд крайна цел на успешното психическо развитие е индивида да успее да канализира чрез сублимация психичната енергия на аморалното То социално приемливи форми на изява, което става в 5, 6, 7 години от живота. Карл Юнг оспорва тази идея, че целта на развитието е повече контрол на Аза и СвръхАза върху импулсите на То, т.е. на една психична инстанция спрямо друга. Според него този обяснителен принцип предполага непрекъснато възпроизвеждане на конфликтите в психичната организация през жизнения път в нов контекст. Възрастният остава заключен в драмата на своето детство. Според Карл Юнг крайна цел на здравото личностно израстване е постигане на единство и цялост – изграждане на вътрешен интегритет на личността е необходимо условие за оптимална реализация на човешкия потенциал. Човешкият живот според Карл Юнг тече по посока на преодоляване на противоречията и преживяването на цялостността. Психичните преживявания, които носят здраве, радост и предават смисъл на живота са съпътствани от единство на противоположности и премиряване на противоречивите възможности. В тази насока на разсъждение за ползите от индивидуацията Карл Юнг прави заключение: „Патологичните разстройства и неврозите се пораждат от вътрешното разцепление на личността. Всичко което засилва вътрешното разцепление влошава невротичните състояния на индивида.” Юнг смята, че благодарение на процесите на индивидуация човек е способен да приеме и да преодолее конфликтите вътре в себе си на едно по-високо равнище на осъзнатост. Юнг наблюдава, че някои хора успяват да надрастват определени проблеми, а други не успяват. Срещата със интегритета и цялостта на Аза е преодоляване разцеплението на личността, което води до единство на противоположностите в една трета позиция на нов синтез, където по-рано са били „тезис” и „антитезис”.

Това своеобразно личностно израстване или повишаване на равнището на самопостигане – от придобиването на нов духовен опит, на нова и по-силна житейска насока и цел – всичко онова което в по-ранните години на по-ниска степен на осъзнатост е давало повод за бурни конфликти или панически изблици на чувства, когато се разгръщат през зрелостта от по-високо равнище на личността, изглеждат като буря, която се наблюдава от върха на планина. По този начин разбира се индивидуалната буря не е по-малко истинска, но разликата идва от това, че човек не се намира насред нея, а над нея. В разбирането на Юнг човек в психологически смисъл е едновременно е долина и планина. Когато доминира вътрешното разцепление, война със самия себе си – долина. Когато има осъзнаване на разцеплението, усещане за наличие в човек и в самия теб на противоборстващи сили, които могат да бъдат интегрирани по нов начин чрез нов духовен опит – планина.

Откъсването на човек от духовните измерения на живота го невротизират, а в един по-широк план е предпоставка и за хистерия. Карл Юнг твърди, че там където господства рационалистичният материализъм, държавите се превръщат не толкова в затвори, колкото в лудници за хората.

Идеите на Юнг за индивидуацията – вроден стремеж за самопостигане и самоосъзнаване и неговия теоретичен модел за структурата на личността като система от полярности (архетипове) предлагат евристични възможности за описание и обяснение на психичното развитие на по-късните фази на живота. Юнг твърди, че процеса на индивидуация и по-конкретно себепостигането изискват висока степен на осъзнаване, самопознание, житейски опит, които са възможни едва във втората половина на живота (40 години). Тогава хората започват да чувстват, че предишните им теории и вярвания зао смисъла и крайните цели в живота стават безполезни. Втората половина на живота има различен смисъл, различни задачи и цели; правене на пари, социално съществуване, семейство и просперитета са първостепенни задачи на първата половина на живота. Във втората половина на живота се изисква отделяне на самопознанието – метафората „изгряващото и залязващото слънце” – Юнг подчертава значението на оттеглянето на насочените навън лъчи през младостта

„Персоната” – социално-желателния образ, маската на ...........и пренасочването им навътре с оглед осветяването на самия себе си. Според Карл Юнг пренасочването на самопознанието навътре е основен момент на личностно израстване, на което е способна само зрялата личност, защото се променя смисъла на нейния личностен живот, който се оформя не толкова от настоящето, а от връзката на миналите и бъдещите цели и аспирации. В теоретичния модел за структурата на личността като система от архетипове, освен тази полярност (персона-self) Юнг разграничава втора полярност: Анимус (дух- образът за мъжкото начало) и Анима (душа – образът за женското начало). Твърде интересен архитип е „сянката” - тя е противоположност на персоната. Сянката съставлява подтисканите, тъмните аспекти на личността, нещо като втора личност с инфантилен и несъвършен характер. Макар че по дефиниция сянката е отрицателна фигура, тя е противоречива и впечатляваща и носи и съзидателен характер.

Разглеждането на личността като противоречива структура, включваща полярни характеристики, обяснява процеса на индивидуация, който протича през зрелостта във втората половина от живота. Тази повратна точка в жизнения път изисква интегриране на полярностите по нов начин – същностният момент на личностното израстване през зрелостта.

Даниел Левинсън възприема тази идея на Юнг за индивидуацията като обяснителен принцип за промяна на ИЖС в преходните периоди на живота. За разлика от Юнг, той разглежда индивидуацията кото процес, който протича през целия живот. В хода на индивидуацията човек формира все по-ясни граници межзу Аза и света на другите и институциите. Той формира все по-точна представа кой е, какво желае, развива по-реалистична и сложна картина за света, това което предлага и изисква. По-голямата индивидуация позволява на човек да бъде по-независим и самопораждащ се, но тя също така осигурява увереност и разбиране, че сме свързани с този свят, част сме от него и сме отговорни за него. В преходните периоди на живота процесите на индивидуация са водещи и осигуряват свързване на приключване на една жизнена структура с началото на нова. Те подготвят интрапсихична почва и основа, на която миналото може частично да бъде ревизирано и бъдещето – прието в настоящето.

В своята концепция за еволюцията на ИЖС Даниел Левинсън разглежда процесите на индивидуация в прехода към ранна възрастност (30 години) и прехода на средата на живота. Както Юнг, така и Даниел Левинсън смята, че преходът в средата на живота предлага най-големи възможности за активиране на индивидуацията и същевременно за личностно израстване. Времето, когато мъжете и жените се подготвят за средна възрастност и трябва да предприемат важни стъпки за модифициране на младежкото си Аз, включително и на багажа от нерешени проблеми от детството, юношеството и младостта.

Стабилност и промяна на близките отношения през жизнения път

2008-05-13T08:13:00.000-07:00

1. ТЕОРИЯ ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА – ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ.Теоретична рамка на тези изследвания е теорията за привързаността на Джон Боулби и емпиричните изследвания на Мери Ансуърт, която прави първата типология на стиловете на привързаност. Теорията за привързаността поддържа тезата, че стремежът на човешките същества да създават удовлетворяващи ги афективни връзки със значимите други има фундаментална адаптивна и развитийна функция. Според Боулби човешките същества на всяка възраст са най-щастливи да разгърнат своите таланти за напредък, когато са уверени, че зад тях има един или повече доверени хора, които ще се притекат на помощ, ако възникнат трудности. По какво се различават близките отношения на привързаност от другите социални отношения?

1)Индивидът обича да е в близък контакт с обекта на привързаност и при раздяла с него преживява известна степен на стрес и протест.

2)Обектът на привързаност се възприема кано източник на сигурност и подкрепа по време на опасност, заплаха или болест.

3)Присъствието на обекта на П служи като сигурно убежище, от което индивидът може да изследва, проучва и развива своите способности и личността си.

Джон Боулби разглежда привързаността като устойчив личностен конструкт и поддържа хипотезата, че универсалните различия в емоционалните и поведенчески механизми на привързаността от ранните години остават относително стабилни през жизнения път.

Все пак има важни различия в крайните цели и мотивацията в ранната привързаност и тази на възрастните. При възрастните целта на привързаността в близките отношения е физическа и емоционална близост с обекта на привързаност. За ранното детство Боулби разглежда привързаността като еволюционен механизъм за оцеляване, чрез който бебетата черпят грижи и защита от своите обгрижващи.

В зависимост от това доколко са чуствителни и откликващи на детските нужди се формират вътрешните оперативни модели. Понятието на Боулби вътрешни оперативни модели означава емоционално значими психични представи, образи за себе си или другите хора, които се развиват през ранните години. Оперативните модели на привързаност могат де се диференцират по две пресичащи се полярни оси :

По хоризонтала – позитивно/ негативно Аз

По вертикала – позитивен / негативен друг

Оперативните модели на привързаност по естествен път изграждат вътрешни когнитивни и афективни измерения едновременно за себе си и за типичните черти на интеракция със значимите други. Тези модели включват очакванията на детето за емоционален отклик от другите в ситуации на заплаха и представи за тяхната склонност да се грижат за него. Те научават колко са ценни за другите и доколко могат да разчитат на тях за емоционална подкрепа и сигурност. Именно на базата на тези ранни когнитивни и афективни модели се формира индивидуалният стил на привързаност, който се проявява най-често в стресова ситуация на раздяла с обекта на привързаност.

2. ТИПОЛОГИЯ НА СТИЛОВЕТЕ НА РАННА ПРИВЪРЗАНОСТ. УСТОЙЧИВОСТ И ПРОМЯНА НА СТИЛА НА ПРИВЪРЗАНОСТ. На базата на моделиране на ситуациите на раздяла с майката Мери Ансуърт установява 3 основни стила на привързаност и 3 типа на емоционален дистрес при физическа раздяла с обекта на привързаност:

1)Сигурен стил – 70% от децата – характеризира децата, които успешно възприемат родителя като сигурна опора и зточник на безопасност, когато са в състояние на дистрес. Те са общителни, изследват обстановката, настроени са приятерски към непознатите, въпреки че са предпазливи. Реагират с гняв, когато майката ги напусне, радват се, когато се върне.

2)Тревожен/амбивалентен стил – 20% от децата – характеризира деца, при които се смесват поведения на привързаност и открити изблици на гняв към родителя, когато са в дистрес. Те не се успокояват лесно, вкопчват се в майката на раздяла и показват смесица от търсене на близост и раздразнение при завръщането.

3)Избягващ стил – 10% - характеризира деца, които при дистрес избягват родителя и демонстрират отчужденост, избягват също така и непознати.

Какви са майките на тези деца?

1)Майки на деца със сигурен стил – чувстват се комфортно при физически контакт с детето и са чувствителни към неговите нужди.

2)Майки на деца с тревожен стил – нечувствителни към детските нужди или непостоянни в грижите. Понякога прекалено грижовни (задушаващи), а друг път повърхностни.

3)Майки на деца с избягващ стил – чувствт се неудобно при физически контакт с детето, склонни са към проява на раздразнителност към него и не са чувствителни към нуждите му.

3. МОДЕЛИ И МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ. Нарастващ брой емпирични изследвания проверяват хипотезата на Боулби за устойчивост и влияние на ранните оперативни модели на привързаност в близките отношения през младостта и зрелостта. Най-представително е изследването на Синди Казан и Филип Шейвър (1987г.) – базира се на голямо анкетно проучване сред 3000 души – и на Бартоломей и Хоровиц (1991г.). методите, които се използват са цялостно описание на стиловете на привързаност или описание на стила, разделено на отделни айтеми.

Синди Казан в съответствие с модела на Ансуърт предлага 3-компонентен модел на стиловете на привързаност, а Бартоломей – 4-компонентен.

Най- новият модел (2000г.) на Бренън, който се нарича дименсионален и се приема, че е по-добър за индивидуална оценка по две дименсии – тревожност и избягване.

Синди Казан задава три типа въпроси:

1. отношение към родителите;

2. отношение към романтичния партньор в текущата възраст;

3. отношене на индивида към себе си.

Резултатите показват голяма приемственост между привързаността към родителя и в последствие към интимния партньор. Освен това се установява, че и през по-късните години се запазва съотношението на хората с различен тип привързаност. Най-голям е относителният дял на младите хора със сигурен стил на привързаност – 56%. Те описват родителите си като топли, толерантни и любвеобвилни. Младите хора с избягващ стил са 25%. Те възприемат родителите си като строги и студени. Най-близък е процентът на индивидите с тревожен стил – 19%. Тревожно-амбивалентните хора са огорчени по-скоро от бащите си, които определят като несправедливи. В сравнение с тревожно-амбивалентните младите хора със сигурен стил дават описание на родителите си като на хора с чувство за хумор, майката– разбираща, а бащата – сърдечен и грижовен. Освен това участниците със сигурен стил определят майките си като нежни и не толкова критични, а бащите справедливи за разлика от избягващия тип. Все пак резултатите разкриват известна предубеденост. Това важи особено за по-младите участници, които са склонни да идеализират родителите си. До настоящия момент няма много лонгитюдни изследвания за приемственост на детската привързаност и възрастността. Но все пак има достатъчно доказателства за приемственост. В 20-годишно лонгитюдно изследване на Уотърс и сътрудници (2000г.) се открива значителна устойчивост и запазване на стила на привързаност от детството при 64% от изследваните студенти. Резултатите от други изследвания показват, че стилът на привързаност не е веднъж завинаги зададен.

Формиране на мотивационната сфера на личността

2008-05-13T08:08:00.000-07:00

Формиране на мотивационната сфера на личността

· Мотивация за развитие на личността

· Мотивация на учебната дейност

· Развитие на познавателните потребности

· Формиране и изучаване на мотивацията на учене

1.Мотивите са стимули, които насочват поведението на човека, но не всички стимули са мотиви.Само по-особените стимули се определят като мотиви.Съдържанието на мотивите е равно на съзнанието на човека.Всяка

мотивираща система е подредена по йерархичен начин.Всеки от нас има индивидуална мотивираща система, но има и установена обществена мотивираща система.Индивидуалните системи се доближават до обществените системи, а не са еднакви.

Конфликтът между мотиви с различна насоченост се нарича мотивация.Мотивацията е състояние на личността, при което се отдава предпочитание на един или друг мотив.Мотивацията е механизъм на развитие чрез преструктуриране.Мотивацията е вътрешнопротиворечив процес.

2.При мотивацията има процес на силно осмисляне.Мотивацията развива личността когато е оптимална, силната мотивация ни развива, а слабата мотивация ни прави неспособни.

2.1.Различните видове мотиви влияят на ученето.Някои мотиви, тясно свързани с учебната дейност са:

· Интересите на учениците

· Емоционална удовлетвореност от познанието-няма достойно място на тази група мотиви в практиката

· Интерес към начина на учене

3.1. Познавателните потребности се отнасят към висши потребности.Потребностите се развиват на основата на теорията на Фестингер за развитието.

Двете условия за развитие на потребностите са:

· постепенно задълбочаване и разширяване на знанията в отделните области на живота

· системно практикуване на умения, свързани с придобитите знания.

4.1.Формирането на мотиви е сложно и се извършва от цялостния учебен процес.

Делови мотиви-награди, оценки-не са мотиви, не подсилват истинските мотиви.

Мотивация

2008-05-13T08:06:00.000-07:00

1.Същност на мотивацията

2.Мотивация и вътрешно целеобразуване

3.Волева игра-„ Мотивирай ме, за да уча! ” Целта е участниците да използват езика на тялото си / жест, мимика / / проксемика / , чрез думи, устно или писмено, за да мотивират себе си и другите хора.

„ Проблеми на нравствената мотивация”- проф.Николов, Йоанна Цветкова „Мотивационна и когнитивна регулация на учението”, изд.Лик София, 2002г. Ханс и Майкъл Айзенк,

„Наблюдение на психиката”, изд.Лик София, 2005г.„ Защо се държим по начина, по който го правим” / за агресията /

Иван Карагьозов- / тестове /

„Психологическа диагностика на отклоненията в развитието и поведението на детето и юношата”.

Учебната дейност има три съставки / компонента /

1.потребностно-мотивационна

2.съдържателно-операционна

3.ценностно-оценъчната

Психологически основи на индивидуалния подход

62.Индивидуални различия и индивидуализация на развитието на учениците

За да се приложи индивидуален подход е необходимо да се направи психологическо проучване на учениците.То отваря широк фронт за ангажиране на всички-родители, учители, целия клас.

Индивидуалните различия са нещо толкова ясно, че няма нужда да се доказват.Индивидуалните различия не пречат на самия индивид, но те са главен проблем за обществото, което не зачита индивидуални различия.Такова общество не би могло да просперира, за разлика от обществата, в които се зачитат индивидуалните различия и върхови постижения-те се развиват с високи темпове.Индивидуалните различия трябва да се изучават и проучват.Изучават се по различен начин-чрез тестове, чрез сравняване дейността на учениците в учебната дейност и извън нея.Чрез съпоставка с възрастовите особености, чрез съпоставка с атологичните изменения в критични ситуации.

63.Психологическо-педагогически основания за индивидуализация на учениците.

1.Индивидуализиране на учебните планове, учебни програми на обучението.

2.насищане на училищния живот с условия за развитие на индивидуални способности.

3.оптимизъм в оценките на постиженията на учениците.

Целеобразуването-условие за по-висока ефективност на обучението

64.Целеобразуването като психологическо-педагогическа проблема.Целеобразуването е процес на формулиране на педагогическите цели и на приемане/неприемане на тези цели от учениците.Учебната дейност, без приемане на целите от страна на учениците, става безсмислена.

Таксономия на Блум- метод за конкретизиране на знанията на уроци и занимания.

Формулата на педагогическите цели не е завършено, не е приложена таксономия по отношение на всички цели.Цели, които не са декомпозирани: интелектуални качества, нравствени качества, естетически качества, икономически, езикови, двигателни, политически, културни, информационни, културни,...

Борба за конкретизиране на целите-това е проблем за контролиране на ефекта.

65.Психологическо-педагогически изследвания за приемане на външни цели.

За вътрешно целеобразуване има три етапа:

І етап-ориентация- когнитивен дисонанст;

ІІ етап-организация-явление, което съвпада с ориентацията;

ІІІ етап-регулация;

Ако това е налице, учениците се активизират масово и приемат процеса на целеобразуване.В състояние на когнитивен дисонанс учениците са жадни за знание на консонанс, не са удовлетворени и са получили ценни знания от учителите.Пренареждането на подсистемите е най-ефективно, когато учениците възприемат знания, осъзнават ги.Емблемата на осъзнатите знания е рефлекцията и тук се говори за едно рефлексно целеобразуване.Пренареждането на подсистемите става и чрез силови подходи, но тогава ефектът е значително малък, развитието е незначително.рефлективното целеобразуване е най-важният механизъм за саморазвитие.

Работоспособност и умора на учениците

66.Психологически анализ на причините за намаляване на работоспособността

При работоспособни ученици има голями резултати.Нейното намаляване води до ниски резултати.Умората намалява работоспособността поради ............... задачи.От една гледна точка без умора, училище няма / не може да има / , а от друга гледна точка, умората трябва да се контролира и може да премине в преумора.Полагането на усилия развива учениците.Умората е опасна, защото води до соматични заболявания.Трябва да се доставя удоволствие чрез .......... от придобити умения.Външни прояви на умората са прозяване, повишено кръвно налягане и др.Признаците на умора са до голяма степен нормални.Проф. Янев прави изследване на умората.Човек каквато и работа да върши, трябва да премине през етап на обработване.След етап на най-висока работоспособност, следва етап на умора, която трябва да бъде облекчена чрез няколко минутна почивка.На основата на това изследване се изготвят учебни програми, съобразени с умората.

.....................................-намалена работоспособност поради преподаване.Има същите признаци, но почивката тук не помага, а само смяната на монотонното преподаване.

Психично пресищане- постепенно натрупване на отрицателно отношение към учебния предмет и учителя, който го преподава / обратно /, защото всичко тръгва от отношението между учител-ученик.Учениците обикновенно се опитват да злепоставят новите учители по различен начин.

Стресът-не трябва да се натрупва срещу него-негативно отношение, защото има различни видове стрес-здравословен илри дистрес, който вреди.Желателно е да се премахват високите нива на стреса, за по-висока работоспособност.Стресът идва от негативното ни отношение към негативната ни система за оценяване при изпитване.Режимът на изпитване трябва да се ..............Друг източник на стрес е неразбирането на учебния материал, защото учителите не го представят по разбираем и подходящ начин.В психиатрията се говори за дидактогенни неврози-те се предизвикват от фактори на училището.

И умората, и стресът изискват компетентно отношение, за да не се предизвикват неврози у учениците.

67.Профилактиката срещу намаляване на работоспособността на учениците

Видове профилактични мерки:

Обективни профилактични мерки-удобни и подходящи квадратури и кубатури; дозировка на учебната задача.Субективни профилактични мерки-отнасят се до субекта на учебния процес, който е двуединен- учител и ученик; високообразован учител, а учениците трябва да имат висока учебна мотивация; за да не се отклони от нормата за умора и работоспособност; специални професионални мерки-те са или обективни, или субективни; двуръчие-феномен-човек използва 100% от своята работоспособност / и двете полукълба на мозъка работят / ; бързо четене-начин на повърхностно четене.

Психология на професионалния тред на учителя

68.Професионално-педагогически способности на учителя:

1.комуникативни-покриват професионалната дейност;

2.организаторски-организатор на социална структура;

3.конструктивни-умение да обедини своята специалност да сътворява урока;

4.гностични, т.е. способности за самоусъвършенстване:

-педагогически оптимизъм, педагогическа наблюдателност, педагогически акт-всичко, което учителят прави......................................................................

69.Приоритетни качества-особено необходими качества:

Актуални

1.организаторски

2.конструктивни

3.професионално саморазвитие

4.комуникативни

Необихевиоризъм

2008-05-13T08:04:00.000-07:00

Операционализъм

Операционализмът възниква в края на 20-те години на 20век.

Възниква методологическа криза в психологията, изразяваща се в неголямата точност на отчитането в понятията и научният анализ се затруднява. Учените се насочват в търсене на критерии за точна дефиниция на понятията. Дори издигат посолата, ако едно понятие не може да бъде точно дефинирано от научната система,то отпада.

Операционалистите представят научни понятия чрез експериметални операции, с които учените изследват даден обект.

Идеята е на физика Бричман - понятието е синоним на система от операции, посредством от които е установено. Този постолат е приемлив за повечето бихевиористи, които изпитват трудности при дефиниране на формулата стимул- реакция /SR/. Отъждествяването на понятието изключва неговото съдържание, характеристиките на обективната действителност.

Понятието от обобщено отражение на различни страни на обективната действителност се превръща в отражение на операциите /действията на учения/.

Стивънс формулира няколко категорични правила,задължителни за всяка научна система:

1.Всички твърдения за дадено явление, Стивънс нарича имперични предложения – те се свеждат до прости термини в отношението, между които трябва да се постигне съгласие; 2.Опита на отделната личност винаги се изключва; 3.Изучава се някакъв обект, а не самият експериментатор; 4.Експериментаторът може да изследва процеси и явления, протичащи в него самия, но да ги разглежда като протичащи в друга личност; 5.Приемливи са само такива съждения, чиято истинност или неистинност при нужда може да се провери в конкретната ситуация; 6.Основна операция при изграждане на понятието е разграничаването. Разграничаването на тези операции е характерно само за тези операции; 7.Формалните и имперични предложения (съждения), които се изграждат, да се формират максимално точно и ясно, трябва да се изключи всякаква двусмислица;

Стивънс казва, че не е нова школа, а възможен път за постигане на точност при създаване на апарат на науката.

Операционализмът придобива популярност, защото е създаден с надеждата на част от психолозите по онова време да преодолеят методологически проблеми.

Общуването

2008-05-13T08:01:00.000-07:00

Общуването започва, когато човек престане да вижда само себе си, когато започне да живее чуждия живот като свой, когато намери в щастието на друг своето собствено щастие. Да общуващ, означава докрай да съхраниш ценността на другия, да запазиш неговата неповторимост и незаместимост.

Общуването е отговорност, а участието в живота на друг човек е избор, който Азът прави за себе си, този избор придава отговорност на учасността. Избирайки за себе си, аз избирам за другия.

Общуването изисква безусловно уважение към тези, с които общуваме. Засвидетелстването на уважението става чрез признаване на ценността на другия. Себеприемането е условие за приемането, а с приемането започва общуването. Себеприемането се основава на чувстветулността, която имаме за собствените си силни страни - способности, талант, добродетели, черти на характера. Несебеприемането, с което мога да се обградя, създава само тревожност, несигурност, депресия и цинично отношение към себе си.

Общуването се изгражда върху доверието, да се довериш, означава да се повериш на другия. Доверието предполага съзнание за възникване на добри и лоши неща, съзнание за зависимост от чуждите действия, антиципиране на определено страдание, антиципиране на конструктивно пжведение. Доверието е свързано с преодоляването на страха от това, че можем да бъдем наранени или отхвърлени. То зависи от нагласите ни към другите и към самите себе си.

Общуването предполага не само приемане, любов и загриженост за съдбата на другия, но и честност. Дълбоката загриженост не се изразява в скриване на разрушителното поведение на другия само защото се страхуваме да не бъдем наранени или отхвърлени. Честното изправяне срещу слабостите открива възможност да предпазим другия от повторение на грешките.

Честността се изразява в конфронтирането, което е преднамерен опит да се подпомогне другият да открие последиците от своето поведение. Конфронтирането зависи от:

силата на връзката и смисъла, който има за Аза и другия, зависи също от тревожността – ако другият не е склонен към самоизследване, предизвикателствата, породени от конфронтирането, ще бъдат нищожни. Ефективното конфронтиране е изпълнено с емпатия, не създава защитно поведение, изразява автентичността на Аза и е изпълнено с уважение.

Общуването е невъзможно без разбиране, защото разбирането отразява чувствителността към преживяванията на другия. Разбирането улавя смисъла, с който чувствата и мислите се откриват в съзнанието на другия.

Но как може да съм сигурен, че съм разбрал другите?

Само тогава, когато има потвърждаване на моето разбиране и има непосредствено проверяване на границите на моето разбиране – това може да стане, като се опитам да проследя връзката между постъпките, мислите и емоциите. Това разбиране е основано на вярването, че съществува вътрешна свързаност между постъпки, мисли и емоции, между външно и вътрешно.

Ние искаме да бъдем разбрани, но заедно с това можем да изпитваме страх от това, че ще бъдем разбрани. Схващането, че ако бъда разбран, другият ще навлезе в мен, може да се преживее като заплаха, да индуцира гняв или безпокойство и да събуди различни защити. Страхуваме се да бъдем разбрани, защото вярваме, че с това ще се снемат нашите защити и ще се разкрият нашите слабости, което би засегнало самоуважението. В тази ситуация ние можем да реагираме с противоречиви чувства – на радост и гняв, преминаващ в съпротива. Ние се страхуваме да бъдем разбрани, защото това се преживява като заплашително навлизане, като нежелана близост, която е опасна и застрашава автономността.

Емпатията е форма, с която Азът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере това, което се случва с другия, да се навлезе във вътрешния свят на другия.

Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич.

Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страдието на Аза от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.

Прошката е форма на милост и любов, на свобода от болката, унинието, омразата, на вяра в доброто. Тя е дълбото интимен акт, свързана е с неотложността на паметта да се справи с миналото, да го призове, за да го преосмисли, да освободи разкаянието от самообвинението. Прошката предпазва от отмъщение и омраза. Когато прощаваме, ние страдаме: веднъж, защото си припомняме причинената ни болка, и веднъж, защото трябва да благословим тези които са ни наранили, да ги освободим от вината, гнета, миналото.

Прошката изпълва със сила, която помага да се преодолее миналото. Това е начин да бъдем справедливи към себе си без да загубим другите. Истинската прошка изисква да се откажем от правото си върху другите, да ги възприемаме чрез милостта и любовта, да осъзнаем несправедливостта, да осъзнаем порива към възстановяване на заедността.

Прошката отнема гнева, срама, безсмислеността на непростителността, която ни прави пленници на огорчението, на съпротивата, че прошката още веднъж посяга на справедливостта, като заличава несправедливостта.

Слушането е основополагащо за разбирането на посланията, които отправяме един към друг. Слушането е невъзможно без усилие и отдаденост на другия. То започва със съпричастност. Да бъдеш съпричастен, означава да си с рационална и емоционална ангажираност към другия, към това което споделя. Слушането дава възможност на другия да изрази спокойно своите мисли и вярвания да представи своите чувства, без да загуби усещането, че е приет, без да се страхува от отхвърляне и загуба на подкрепа.

Слушането изисква усилие, разбиране, че другият може да сподели неща, който имат истинска ценност.

Свободата разкрива отношението ни към нашия живот. Ние може да преживеем другите като даряващи или като отнемащи нашата свобода. Загубата на свободата започва като загуба на вътрешната свобода. Да бъдеш себе си, означава да не бъдеш само за себе си. Азът загубва своята свобода, когато разруши вътрешния си център. Много от стремежите – власт, господство, могъщество, слава, наслада – издават зависимост: аз съм роб на това, на което съм се подченил. Крайна форма на робство е изключителната погълнатост от собствения Аз.

Свободата има още един модус – разкрива Аза в силата като обладаващ, даряващ, грижищ се.

Да бъдеш свободен е едно от най-големите предизвикателства. Свободата е призив, но Азът невинаги иска да бъде свободен. Той се радва и се страхува от свободата. Свободата е призив към отговорност, към приемане на трудностите, понасяне на болките и страданията, развитие на способности към самоусъвършенстване, посвещение, което неиздругия.

В общуването лице – в – лице разбирането и неразбирането са неотменни. Неразбирането може да бъде причинено от нежеланието да се разбере другият. Азът не иска да разбере другия, защото разбирането би поставило на изпитание собственото разбиране, за което Азът се чувства необезпокояван, сигурен, защитен.

Неразбирането може да бъде причинено и от нечувствителността към вътрешния свят на другия – неспособността на Аза да се постави на гледната точка на другия.

Емоциите могат да бъдат бариери в общуването:

Страхът е неотменен в живота с другия. Понякога страхът може да придобие съзнателни форми, да нахлуе властно в живота ни, понякога може да се прояви като дълбок и приглушен тътен. Страхът може да тласне към отчаяние, да скове, да спре стремежа към самопреодоляване, към създаване на истински връзки с другите. Страхът се появява в ситуациите, в които не можем да се справим. Той може да се причини от неща, които не са само извън нас, но и от движението на собствените ни душевни пориви- неосъществени възможности, неоправдани действия, безсмислено използване на свободата, несигурност.

Разрушителната сила на тревожността се изразява в препращането в несигурността. Вярването, че връзката с другия е несигурна, става непоносимо. Тревожността открива мрачното предчувствие, предизвикано от заплахата върху ченностите, които Азът приема като основни за живота с другия. При тревожността е заплашен самият образ на безопасността. Това е заплаха за самата безопасност. В съзнанието на Аза заплахата се открива като безизходност.

Гневът изразява възмущението, че сме получели нещо, което не заслужаваме, и че не сме получили това, което заслужаваме. Гневът създава враждебност, усещане за надмощие, но също срам, вина и потиснатост. Отговорът на другия на изпитвания гняв също не е по-приятен. Най-честите реакции са: безразличие, враждебност, отхвърляне, нараняване, отдръпване.

Вината се появява, когато връзката с другия е изложена на изпитание поради причинените наранявания, забравени обещания, пренебрегнати задължения. Вината ограничава разочарованията, напомня за неустоялата взаимност, за нашата невсеотдайност, за пренебрегването на другите. Вината разкрива границата между отговорността и неотговорността и свидетелства за зрелостта на съвестта.

Срамът засяга идентичността на Аза. Посегателствата върху едентичността – несигурността, объркаността, отчаянието – водят до затваряне на Аза в себе си. Срамът е болезнен. Той обхваща Аза в неговата цялост. Срамът е свързан с действия, насочени към прекриване на Аза, подтиква към негативно самооценяване, бягство, скриване и враждебност.

Смущението е форма на социално безпокойство, което Азът изпитва при среща с другите. Смущението се проявява, когато Азът изпитва съмнение, че е способен да направи впечатление, което би порадило благосклонен отклик у другите. Смущението засилва загрижеността на Аза за начина, по който другите го възприемат. То е свързано със страха от другите.

Самотата изразява не-истинското-битие на Аза, изправен пред пустотата и безсмислеността на своето съществуване. Самотата е състояние , което е различно от състоянието да си сам. Тя изразява всепоглъщащата потопеност на Аза в себе си. Самотата съдържа различни противоречиви чувства. Тя е изпълнена със сложни емоционални движения на отчаяние, самосъжаление, захвърленост, ранимост, тъга.

Завистта е свързана с разбирането, че другият притежава нещо което аз не притежавам, но искам да притежавам. Завистта е невъзможна без другия. Изпълненият със завис Аз е отдаден на съмнение за собствената ценност.

Ревността е емоционалният отговор на надвисналата заплаха върху заедността. Подозрението, недоверието, унижението които издават ревността, разкриват несигурността на Аза.

Отчаянието разкрива живота с другия като обреченост, като тягостно съществуване, повинност, която е непоносима. Отчаянието е свързано със заплахата от отхвърляне или отразява загубата на значеща връзка.

Има много форми на общуване, основни от които са: любовта, приятелството и емоционалното привързване

Любовта е дълбоко вълнуващо преживяване, което сплита разум, чувства и постъпки. Тя е най-жадувано нещо и разкрива стремежа на Аза и другия да бъдат заедно. Близостта създава различно обагрени емоционални преживявания, изпълнени с наслада. Любовта е проникната не само от чувствата, в нея се преплита и дълбокото разбиране на другия. Любовта е милостива и състрадателна. Азът страда със страданието на другия, чувства с чувствата на другия. Любовта е невъзможна без посветеност и грижа. Азът изпитва потребност да откликне на затруднението на другия, да го отеши, да дари, да премахне болката, да се гриже. Любовта отива отвъд безразличието, изпълва обичащия с жертвоготовност и милеене. Чрез любовта се открива дълбокият стремеж на Аза да преодолеесобствените си ограничения. Тя ни задължава да бъдем това, което искаме да бъдем. Любовта дава най-дълбоко проникване в другия, защото истинското разбиране не е възможно без любов.

Много често любовта се свързва с влюбването. Ние вярваме, че за да обичаме истински, трябва да све влюбени. Влюбването е много силно чувство, но то не е най - дълбоката форма на любовта. Истинската любов отива зад влюбеността. Любовта отива отвъд притежанието. Стремежът към притежание превръща любовта във вечно нещастие. Любовта е не-притежание, отдаване без отнемане.

Приятелството е най-съвършеното въплъщение на добродетелността. Приятелството създава пълнота на живота, създава условия за емоционално, когнитивно и мотивационно –смислово развитие. Приятелските отношения се отличават с повече прекарано време заедно, със свобода и самоизбраност, близост и емоционална топлина, чувствителност, стремеж към въвличане в по-зрели активности, стремеж към споделяне на дейности и ценности, вярност, доверие и посветеност. Приятелството засилва увереността при преодоляване на трудности, придава смисъл на живота, открива хоризонт за постижения, за възможности, които са невъзможни извън тази форма на съвместност. Приятелството изисква препотвърждаване чрез постъпки, издаващи загриженост, разбиране, чувствителност, емпатийност.

Емоционалното привързване е начална форма на изразяване на неосъзнатия стремеж на Аза да бъде с другия. Стремежът към другия не се редуцира до участието на другия в задоволяване на отделните потребности.

Емоционалното привързване е източник на радост и щастие. В срещите с другия се създава пространство, в което ние можем да споделим откровено своите вълнения, безпокойства, мечти, надежди, да бъдем докоснати от нежността, обичта, да преживеем радостта и щастието.

Общуването и любовта. Робърт Стенберг

2008-05-13T07:56:00.000-07:00

Според Робърт Стенберг структурата на любовните отношения се изгражда от 3 променливи – интимност, страст, обвързване. В зависимост от различните комбинации на тези съдържателни компоненти на любовта Робърт Стенберг определя 7 вида любов.

Интимност – чувство за близост. Тя се проявява по различен начин. Хората, които се обичат, се чувстват свързани един с друг и са мотивирани да направят живота на любимия колкото се може по-добър. Отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията в щастливи и трудни моменти. Ние сме готови да окажем подкрепа на любимите ни хора и очакваме подобно подкрепящо поведение и от тях. Любимите ни хора са ни симпатични и се чувстваме комфортно с тях. Общността на интересите, мислите и чувствата е решаващ фактор на интимността. Това измерение общност е предпоставка за трансформиране на чувството на симпатия и взаимно ухажване при романтичните отношения в по-трайни отношения, подобни на съпружеските.

Страст – отнася се към такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Сексуалните потребности са важни, но не са единственият мотивационен фактор на страстта. Стимули могат да бъдат потребността от самоуважение, потребността да принадлежиш към двойката, потребността да получиш подкрепа в трудни моменти. Понякога близостта и интимността предизвикват страст, в други случаи – обратно – страстта предхожда интимността. Има и такива ситуации, когато страстта не се съпровожда с близост, а близостта със страст.

Обвързване – решението за обвързване може да бъде прозрение с краткосрочен ефект. Затова че конкретно лице обича друго. Дълговременното решение и обвързване предполагат вътрешно убеждение и по-конкретно както го определя Стенберг „вътрешно убеждение, задължение да се запази тази любов”. Този елемент е също така свързан с другите два елемента. В зависимост от вариациите на тези три качествено различни елементи на любовта Робърт Стенберг прави типология, в резултат на която диференцира 7 типа любов:

1.Симпатия/харесване – тя предполага интимност, но не страст и обвързване;

2.Страстна любов или влюбването от пръв поглед – има страст, но връзката не се развива до близки взаимоотношения на интимност и обвързване.

3.Празна (измислена) любов – има обвързване, без интимност и страст. Този тип връзка се проявява в привичните отношения, в които двойката остава заедно по навик или брачни двойки, които не предприемат раздяла или развод поради най-различни причини (материални – делба, морални - децата).

4.Романтична любов – тя е комбинация от интимност и страст. Това е бурна връзка, типична за първия етап на влюбването, но без решение за обвързване.

5.Сляпа любов или от типа „Холивуд”. Мъжът и жената се влюбват страстно един в друг, женят се пищно и показно без да се познават истински и без да са достигнали до интимност и взаимност на преживяванията. Има страст и обвързване, но няма интимност.

6.Любов другарство/партньорство или съпружеска любов. Тя представлява интимност и обвързване, но не и страст. Това може да представлява дълговременно приятелство, платонична любов, може да бъде и брак. В тази любов партньорите й са много близки и интимни, но сексът не е основен фактор.

7.Съвършената любов – има и страст, и интимност, и обвързване.

	Интимност	Страст	Обвързване
1.Симпатия	+	-	-
2.Страстна любов	-	+	-
3.Празна любов	-	-	+
4.Романтична любов	+	+	-
5.Сляпа любов	-	+	+
6.Любов другарство	+	-	+
7.Съвършена любов	+	+	+

Повечето от любовните отношения попадат в промеждутъците на тези типове любов, доколкото отделните компоненти на любовта – страст, интимност, обвързване – са континууми от поведения, а не алтернативи. Хората обикновено се стремят да поддържат отношения, които съчетават в себе си и трите елемента на любовта, обаче в действителност не са редки случаите, когато сляпото увлечение се приема за зряла любов и се пристъпва към брачни отношения. При тази ситуация бързо възникват конфликти и разочарования. Има и друга по-благоприятна динамика. Често се случва в хода на семейния живот първоначалното страстно увлечение да премине в любов партньорство.

Близостта може да се разруши от негативни чувства като раздразнителност, неконтролируем гняв, ревност. Страхът да не бъдеш отхвърлен също така възпрепятства близостта, особено в случаите, когато напускаш своята идентичност, за да угодиш на другия. Грубата откровеност, враждебност и преднамерена дистанцираност никога не са били и не могат да бъдат предпоставка за съзидателна близост.

3.ДВА ПОДХОДА В ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ВЪЗРАСТОВАТА ДИНАМИКА НА ПРИВЪРЗАНОСТТА И БЛИЗКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

В изследванията н развитието на привързаността и любовнити отношения се откриват две теми:

Първата тема изследва как взаимоотношенията на привързаност през ранните години могат да достигнат до по-дълбоки нива на интимност през зрелостта. В по-късните години страстната младежка любов може да премине в нежна любов. От тези перспективи се проследява промяната на ценностите и качествата, които благоприятстват близкитке отношения през различните етапи на жизнения цикъл. През младостта за създаването на близки отношения са значими следните качества – възприеманата прилика с партньора, физическата атрактивност, саморазкриването, романтиката и страстта. Качества, които поддържат любовта по-продължително време и се ценят и през зрелостта са сигурност, вярност, взаиен емоционален интерес във взаимоотношенията. Смислообразуващ фактор, който поддържа любовните отношения на всички фази на живота, е взаимността. Взаимността се появява, когато партньорите споделят, поемат отговорност за взаимната си удовлетвореност и поддържане на радостта и психичното благополучие в живота.

Втората тема поставя акцента върху типа на взаимоотношенията в брака. Изследва се влиянието на 2 типа брачни взаимоотношения – институционални и партньорски (другарски). Първият тип брачни отношения са ориентирани към поддържане на традиционните брачни роли. Поведението е ролево, нормативно и основните качества, които поддържат отношенията, са лоялност и сигурност. Ролята на мъжа е по-инструментална, а на жената – по-експресивна. Обратно - в партньорския брак се набляга на важността на афективната интеракция, която включва страст, изразяване на любовта, комуникация и споделяне и уважение. Лонгитюдно изследване, проведено в 20-годишен период, констатира, че влошаването на брачната удовлетвореност от младостта към средна възрастност се дължи на влошаването на партньорството, комуникацията и познавателния интерес към другия, изразяваната афективност и страст. Друго изследване показва, че страстта и сексуалната интимност са по-важни в ранната възрастност. По-късно доминира нежността и лоялността. Обаче комуникацията е важна на всички етапи на жизнения цикъл. Общо за поддържането на близки и интимни отношения през жизнения цикъл качествата, които осигуряват продължителност, се ранжират по следния начин: на първо място е емоционалната сигурност, следва уважението на другия и самоуважението, следва помощта, активното поведение, комуникацията, сексуалната интимност и лоялността.

През миналия век преди разпространението на СПИН интересът на партньорите е бил по-голям спрямо индивидуалната свобода и независимост в любовните отношения. Историческите промени, свързани със заплахата от заболявне, преметват фокуса в любовните отношения към качествата сигурност, вярност, доверие и ангажираност в отношенията. Източниците за удовлетвореност от близките и брачни отношения са различни при мъжете и жените. Жените посочват емоционалната сигурност като по-важна, отколкото мъжете. За мъжете е по-важна верността. Между мъжете и жените няма голяма разлика относно цеността на комуникацията и сексуалната интимност. Понастоящем активно се изследва влиянието на индивидулния стил на привързаност върху удовлетвореността и сексуалната мотивация в интимните отношения.

ПРЕДПОЧИТАНИ КАЧЕСТВА В РОМАНТИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. КРОСКУЛТУРНИ РАЗЛИЧИЯ.

Европа и САЩ

Африка

Латинска Америка

Япония

МЪЖЕ

1.Доверие

2.Приятелство

3.Любов

4.Честност

1.Честност

2.Търпение

3.Доверие

4.Разбирателство

1.Любов

2.Доверие

3.Грижовност

4.Комуникация

1.Красота

2.Кулинарни умения

3.Доброта

4.Младост

ЖЕНИ

1.Доверие

2.Приятелствo

3.Любов

4.Честност

1.Комуникация

2.Любов

3.Честност

4.Доверие

1.Вярност

2.Любов

3.Честност

4.Уважение

1.Любов

2.Богатство

3.Чувство за хумор

4.Честност

4.ПРИЯТЕЛСТВО.

Приятел=човек, свързан с друг човек с взаимна доброжелателност и близост. За разлика от роднинските връзки приятелството е напълно доброволно и не съществуват ясни правила за това кои могат да бъдат приятели и какво приятелите трябва да правят заедно. В редица кроскултурни изследвания е задаван въпросът какво се разбира под приятел. Получени са сходни отговори, което означава, че визията за приятелството е универсална, за разлика от визията за брачните отношения, където има кроскултурни различия.

Общи неща: приятелите са хора, които харесваме, в чиято компания ни е приятно да бъдем, с които имаме общи интереси, които ни помагат и разбират, на които можем да имаме доверие, с които се чувстваме комфортно, които ни осигуряват емоционална и социална подкрепа. Приятелските връзки се възприемат в сравнение с любовните отношения като по-стабилни и трайни. Причината за това е, че любовните отношения са обагрени от силни емоции, сексуални страсти и ревност, докато приятелството разчита преди всичко на моралната регулация на междуличностните отношения.

Развиваща функция на приятелството. Комплексната развиваща функция на приятелството може да се потърси в неговата много-дименсионална природа. Приятелството включва:

1)радост и щастие – да споделяш и да съпреживяваш искрени чувства и мисли с приятелите;

2)приемане и позитивност – да цениш приятелите си такива каквито са, без да се опитваш да ги променяш;

3)доверие и сигурност – да си убеден, че приятелите действат в твоя полза;

4)уважение – да мислиш, че приятелите ти имат право да правят собствени съждения и оценки;

5)взаимопомощ – да помагаш и да подкрепяш приятелите си и да им позволяваш да правят същото и за теб;

6)разбиране – да чувстваш, че приятелите те познават добре и разбират какво си ти;

7)спонтанност и автентичност – да се чувстваш комфортно, да вършиш и казваш това, което ти харесва и искаш от приятелите.

Както се вижда приятелските отношения са относително „свободни” от инструменталните и прагматични аспекти на човешките взаимодействия Създаването и поддържането на приятелство изисква интимност, взаимност, спонтанност, искреност, лоялност, преданост, радост и най-вече свобода. Тя се основава на автономното поддържане на общочовешките морални ценности. Може да се предположи, че в жизнения път на човека приятелските връзки интегрират по уникален начин принципите на „мъжката” и „женската” морална регулация на просоциалното поведение.

В светлината на изследванията на стадиите в моралното развитие Лоурънс Колбърг отделя 3 стадия – предконвенционален морал, конвенционален морал и постконвенционален (автономен) морал. Според него жените в своето морално развитие достигат само до втори стадий. Керъл Гилиган установява, че мъжете и жените при решаването на морални дилеми обикновено артикулират две централни морални понятия- справедливост и грижа. При решаването на морални конфликти според Лоурънс Колбърг основно е понятието за справедливост. То се основава на принципите на равенството. Всеки човек трябва да бъде третиран по един и същи начин. Тук е водеща нормата. Друго е понятието за грижа. Етиката за грижата почива върху предписанията за ненасилие. Никой не трябва да бъде нараняван. Двата типа морални съждения се разглеждат като противоположни. В мъжкия тип разсъждения чувствата могат да бъдат пожертвани в името на справедливостта, нормите, закона. Докато в женския морал етиката на грижата съотнасянето с нормата може да бъде „забравено” в полза на съпреживяването, емпатията и ненасилието. Общо взето индивидите независимо от пола, особено в ситуация на екзистенциален избор, използват и двата рода морални съждения – етиката на справедливостта и етиката на грижата. Приятелството е тази сфера на междуличностни интеракции, която в най-голяма степен съчетава ценностите на мъжкия морал на справедливостта – право, истина, равенство и спортсменство – със силата на женските ценности на етиката на загрижеността – ненасилие, доброжелателност, доброта, взаимопомощ, съпреживяване. Ето защо приятелството благоприятства интернализацията на целия спектър от ценности, които осигуряват постоянната наличност на метакогнитивни вярвания за справедливостта и човечността на света и неговата доброжелателност. Може би едно от най-важните следствия на интимните приятелски връзки е потвърждаването на чувството за собствена ценност и свободата от негативни очаквания по отношение на себе си. Връзката между интимното приятелство, психичното благополучие и удовлетвореността в живота е доказана в много изследвания. Наличието на близък и стабилен приятел корелира със самоуважението, ценността, приписвана на Аза, оптимизма и ниската социална тревожност. Но не е ясно дали възрастните с по-високо самоуважение и удовлетвореност в живота имат личностна диспозиция да създават близки и интимни приятелства или тези с близки приятели са по-удовлетворени в живота, преживяват повече позитивни емоции и се самоуважават.

Важен аспект на приятелството е сходството. Приятелите обикновено си приличат по личностен профил, възраст, пол и произход. Те имат подобни нагласи относно ориентацията към постиженията, жизнения стил и политиката. Обикновено обичат еднаква музика, дрехи, предпочитат да прекарват свободното си време и да почиват по еднакъв начин. Съществуват устойчиви различия в зависимост от пола. При мъжете приятелите са хора, с които се извършват съвместни дейности. Докато при жените това са тези, на които можеш да се довериш, да се оплачеш, от които можеш а получиш емоционална подкрепа.

Възрастова динамика на приятелството и брачните отношения в ранна и късна възрастност.

Изследванията показват, че през ранна възрастност новобрачните двойки имат по-малко приятели от юношите и от хората в средна и късна възрастност. Най-честите приятелства са между две или три двойки. Обикновено след брака е възможно установените приятелства от необвързаните години да се разпръснат и да се създадат нови. В средна възрастност много от приятелите се разпръскват и остават старите добри приятели. Все още може да има нови запознанства най често по професионални интереси и чрез формалните организации, в които хората членуват. Една о най-важните характеристики на устойчивите приятелства през зрелостта и късната възрастност е реципрочността. Приятелите чувстват, че дават и получават по равно. Женените мъже в средна възраст посвещават повече време на своите приятели, отколкото на своите семейства. Те могат да разчитат на приятелите в по-голяма степен за съвет, отколкото на своите съпруги. Но жените поддържат своите приятелства по-дълго, отколкото мъжете. Установява се, че женското приятелство се характеризира с повече интимност и съпричастност в сравнение с мъжкото. Жените са по-склонни да бъдат емпатийни и да се разкриват, да се доверяват. В междуличностните отношения жените имат голям капацитет за интимност и тренират мъжете да установяват пълноценни интимни отношения. В късната възрастност смъртта на съпруга/та/ може да стесни кръга от приятели за мъжете но ги разширява при жените. Важността на женското приятелство за психичното здраве и неговото разширяване с нарастването на годините непрекъснато се потвърждава в емпиричните изследвания.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:53:00.001-07:00

Ако проявявате желание да развиете творческите си способности, да изучите чужд език за два-три месеца, това е много добре! Важно е редовно да се занимавате по 1,5 - 2 часа на ден и вече на третото-четвъртото упражнение ще забележите, че след упражненията мисълта ви става по-свежа, ясна, ще се почувствате като че ли сте се разходили в гората и добре сте си починали. Ефектът се постига за сметка на "мозъчните шумове", т.е. безредно реещите се мисли, които и създават този шум.

Методиката на занятията-игри е много проста. Важно е с голям интерес да играете на предложените игри. Методиката може да се усвои така:

1. Вървете по програмата, строго изпълнявайки всички препоръки.

2. Вървете по програмата, усвоявайки упражненията до минималното, от Ваша гледна точка, ниво. След това, ако имате желание да се усъвършенствате по-нататък, тествайте се и изхождайки от данните от теста, работете над всеки раздел.

3. Започнете занятията направо от раздела "Запомняне на чужди думи", паралелно минавайки курса по първия или втория вариант.

Имайте предвид, че в рекламата сме назовали приблизителен резултат. Не си поставяйте бариера заради някакъв си определен резултат. Много по-често за същото време занимаващите се показват значително по-високи резултати. Колкото по-често, по-продължително и с по-голямо желание преминават занятията, толкова по-висок ще е резултатът.

Изпълнението на препоръките при преминаване към следващия раздел е желателно, но не задължително. Важно е да усетите смисъла на тренировките по запомняне и тяхната динамика (запомнянето става с всичките пет сетива в състояние на безмислие).

Занимавайки се с дадената методика ще пробуждате в себе си способностите, които имат децата от раждането си, а после ги губят, и ще се учите да ги използвате. Следователно, колкото по-възрастен е човек, толкова по-сложни ще бъдат тренировките за него.

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Какво е образна памет?

Милиони години човекът е живял в условията на дивата природа. От състоянието на сигналната му система: зрение, слух, осезание, вкус, обоняние зависел животът му. Усещането на постоянна готовност към опасна ситуация организирало по свой начин мисленето, реакциите, паметта. Защото това е склад за опита, преживян от човека и нещо ценно за него. Ненужното било бързо и безследно забравяно. В какъв вид е била преработена паметта? Достатъчно бърза, а и най-икономична, се оказала паметта за звуци, миризми, цветове и т.н. При това паметта станала ярка, отчетлива - човекът преживявал с нея. По такъв начин в процеса на естествения подбор у човека се развила образната памет. Сега тази памет е съхранена само при децата в предучилищна възраст.

Ползвайки образната си памет, човекът възпроизвежда възприеманото не с думи, а с образи, т.е. продължава да го вижда, и вече работи с него както си иска: преписва го или го брои. "Е, да допуснем, - ще кажат скептиците, - образната памет е добро нещо. Но тя е развита и при животните. Човекът е започнал да се превръща в човек с друг вид развита памет - абстрактна, словесна. В съвсем различни условия. С думи можеш да изразиш същото и много друго, което не може да се предаде с образите на конкретния свят. Как да предадеш без думи най-сложните философски, морални и други категории? Защо да разравяме в човека животинското, когато имаме цяла наука за словесната памет - мнемотехниката?"

Е какво мога да отговоря на това? Древните са казали: "Изречената мисъл е лъжа". На всеки е познато състоянието на озарение, когато ти се струва, че разбираш всичко до такава дълбочина..., всичко е достъпно за твоята мисъл..., такава яснота на въображението... И колко бледо и мътно изглежда всичко това, когато го превеждаш в думи. Лесно е да си представиш вилица, но опитай да я изобразиш с думи! Простотата тук е само привидна. Отначало трябва да възприемеш, после да разбереш, после - да избереш думите. Не всеки е способен да опише добре нещо, но във въображението всички са гениални. Всички сънуват, а нали това е едно вътрешно произведение на изкуството. И вече към описанието трябва да избереш мнемотехнически опори, които позволяват да се запомни онова, което не е съвсем разбираемо. Затова мнемонистите внедряват елементи на образната памет, говорейки, че първоначално е добре да се разбере смисъла. Човек със словесна памет попада в омагьосан кръг. За да си подобриш паметта, трябва непрекъснато да се учиш и да тренираш: за да се учиш е нужна памет. Имайте предвид, че цялото това натоварване се пада на три процента от мозъка. Струва ли си да се учудваме, че вече към двайсетте години словесната памет се препълва от възприетата информация - в по-голямата си част ненужна - и възможността да се запомня рязко спада. А заедно с нея си тръгват и всички безполезни без паметта способности. Човек спира да учи. А безделието убива и това, което му е останало.

Механизмът на образната памет е съвършено противоположен. Първо човек възприема нещо (събития, цифри, букви, думи) по пътя на споменатото вече озарение, и възприетото се трансформира не в онзи малък кръг от знания, изразен със словесния запас, а в безграничен запас от образи, които щедро ни предоставя околният свят. Абстрактното (словесно) мислене е схема. И образите се поставят в нея като страници в книга. Те се съхраняват толкова, колкото е необходимо. Когато е необходимо, те застават пред мисленния взор. А щом е така, то нашето абстрактно мислене е свободно и може да прави с прелистваните образи каквото поиска: да ги използва при вземане на изпити, да внася поправки в схемата, да домисля липсващите детайли. Запомнените образи са пред очите ни и могат да се преведат на всеки език: български, английски, немски, формули, символи и т.н.

2. Какво ни дава образната памет?

За никого не е тайна, че всеки разговор на битова тема може да продължи безкрайно. Всеки научен вече след 15 минути се сблъсква със задънената улица на умореното внимание. Затова първите се провеждат къде ли не, за какво ли не. За другите се организират специални семинари, симпозиуми, конференции. Определен кръг от думи и понятия се обединява около определена сфера на професионална дейност - относно затворена част от реалния свят. За да се подготвят децата за възприемане и занятия, е необходимо да се възстанови разрушеното от училището детско цялостно, ярко, образно възприемане на света. То се подменя от мъгливи, сдъвкани до загуба на интерес, непочувствани парчета чужд опит, наречен "Педагогическа програма за подготовка към живота". Личността се подтиска, тя е в робство на безполезен боклук, запълващ паметта. Способностите се заглушават, така и неразкрити. Добре е, ако детето проявява интерес към някакво занятие: детското възприемане се връща.

Защо е така? Малко теория. Мозъкът на човека се състои от две полукълба. Дясно - образното полукълбо, ляво - словесното. Дясното - това са емоциите, лявото - разумът. Мозъкът е свикнал да запомня всичко такова, каквото е - в многообразието на цветове, звуци, миризми на други вещества. Веднъж възприел нещо, той оставя в дясното полукълбо образ-модел, а в лявото - съответстващите му думи. Възприетото по този начин не се изтрива. То поражда гениални стихове, книги, картини, открития. За него това е органично естествено.

Но нашата цивилизация е проникнала и там. Деветдесет процента от информацията се подава в орязан вид - глас, книжен текст, откъслечни телевизионни картини и т.н. В едното полукълбо тя се запечатва, в другото остава безформено петно. Оттук идва неконтролируемото забравяне. Дефекти на вниманието, бели петна. Именно заради орязаната информация се разпада детското възприятие.

Образната памет изкуствено предизвиква липсващи усещания, допълвайки орязаната информация до пълноценния предизвикващ ги образ. Включването на всички канали на възприятието отменя принципа "Повторението е майка на знанието". Повторението разрушава това, което човекът е запомнил. Природата не повтаря два пъти. А какво е мигновено запомняне? Това е адекватна реакция. Никакъв стрес, увереност в себе си, умствената работа става творческа. От здравата психика зависи и доброто здраве. Не губиш време за зубрене - то се освобождава за по-продуктивна дейност. Щом си успял да си го представиш - значи го помниш. Обучението сега се свежда до разбиране. Щом се разбрал - значи си си представил. Щом си си представил - вече знаеш. Но с това не се изчерпват полезните свойства на образната памет - способността да възпроизвеждаш след всякакъв период от време, да забравяш по поръчка, да се занимаваш едновременно с няколко неща, да възстановяваш картинка след бегъл поглед и т.н.

Тоест образната памет възвръща цялостното детско възприятие на света, възстановява естествената памет, учи на творческо мислене. Това е по-устойчива памет, да се разруши която е почти невъзможно, тъй като тя изхожда от интересите и професионалните знания на самия човек и вече е неотделима от неговата личност. Всичко, което той ще прави след придобиването, по-точно след възвръщането на своята естествена гениалност, ще прави с нейните методи, неуклонно усъвършенствайки и системата, и себе си със своя живот.

Расте скоростта на самата работа. Освен това, че е премахнат стреса от ученето, освободено е време от зубрене и се е подобрило здравето, расте и обема на оперативната памет. Ако словесната е 7±2 бита в секунда, то образната е 60±5 бита в секунда. Бит информация - това е еднозначен въпрос от отговор "да" или "не". Ако мозъкът задава на словесна памет пет до девет такива въпроса в секунда, то на образната - 55-65.

Освен това, да запомним, че човек даже в обкръжение на книги може творчески да работи само с това, което има в главата си. Образната памет е библиотека минимум от 10 - 15 книги. Може и повече. Зависи от желанието.

МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО

В какво се състои същността на методиката? Напомняме, че съществува следната асиметрия на полукълбата на главния мозък: дясното се явява емоционално, образно, лявото - логическо.

Нашата задача е да научим двете полукълба да работят едновременно и да се научат да възприемат света с всички сетивни органи едновременно така, както са правили това нашите предци и още са способни нашите деца.

Тестване на паметта

За контрол е необходимо периодически (веднъж седмично) да се тествате и да сравнявате получения резултат с предишния. Това ще ви придаде увереност и ще се явява като стимул за по-нататъшни занятия.

Тест 1. Помолете някой да ви прочете 20 думи с пауза от 10-15 секунди.

Например: къща, чаша, кон, маса, дъжд, машина, параход, ръчка, телевизор, кухня, земя, гумичка, ски, кламер, сова, самолет, дърво, балкон, море, светлина, завой.

Възпроизведете тези думи в същия ред. Ако някоя дума е изпаднала - една грешка, ако не си е на мястото - 0,5 грешка.

Тест 2. Аналогично, само че вместо думи - цифри:

1, 4, 2, 5, 1, 8, 6, 7, 8, 9, 18, 3, 26, 4, 0, 5, 4, 34, 9, 10.

Тест 3. Тестиране на нивото на яркост на образите:

Затворете очи и си представете каквото и да е цвете. Например роза.

Оценката се получава по следната скала:

Не виждам	0
Едвам забележими черти, които бързо изчезват	1
Черно-бял образ, но неустойчив	2
Устойчив черно - бял образ	3
Устойчив цветен образ	4
Устойчив цветен образ, виждате го с отворени очи	5
Можете да променяте неговия цвят, форма и т.н.	6

За преминаване към следващия раздел на занятията е желателно да имате шесто ниво по дадената скала.

РАЗДЕЛ 1

Развитие на зрителното въображение

Упражнение 1.1

Тренировка на ритъма на внимание

В удобно положение, отпуснати, разглеждайте китката на ръката си, стараейки се да почувствате всеки милиметър. Гледайте само китката (може да мигате). Ако вниманието се опитва "да си отиде", постарайте се да го върнете.

По време на изпълнение на упражненията в главата Ви не трябва да има нито една мисъл. Какво ни дава "пустотата" в главата? Мисълта е енергия. Когато енергията е неспокойна, а се "носи" в хаоса, то в такова състояние е значително по-трудно да се постигне желания резултат. При което човек бързо се уморява. Пълното отсъствие на мисли и лекотата на владение на вниманието дава удивително състояние на лекота и свобода.

Трябва да започнете да изпълнявате упражнението по 5-7 секунди, постепенно стигайки до 10 минути. Общо на ден Вие трябва да се занимавате с това упражнение 10 минути. При което всеки нов подход правете от различен ъгъл на виждане, в различно положение, в друг стол, в друго настроение и т.н. Упражнението е усвоено, когато можете да задържате погледа си на китката си, без да мислите за нищо толкова, колкото поискате. Постепенно ще усвоите това упражнение и изпълнението му няма да представлява особена трудност.

Упражнение 1.2

Запечатване-изтриване

Намерете приятен или безразличен за Вас предмет. Гледайте го непрекъснато в продължение на 3-5 секунди, стараейки се да го "снимате" (при вдишване). Затворете очи и в продължение на 3-5 секунди се опитвайте да го извикате (затаявайки дъх), сега издишайте, мисленно разлагайки образа (изгаряйки или изхвърляйки го някъде). На всеки 3-5 път сменяйте начина на запечатване-изтриване, скоростта и ритъма. Постоянно търсете и намирайте нови начини и заедно с тях състояния на учудване и озарение. Това ще ви позволи бързо да се движите напред. Занимавайте се през целия ден по няколко минути. Не си определяйте твърдо, конкретно време на деня, не отлагайте удоволствието. Имайте предвид, че опитът да утвърдите строго време за занятията рядко довежда до добри резултати. Значително по-продуктивно е да се занимавате на малки интервали, достигайки с помощта на учудено състояние творчески подем.

Повтаряйте упражнението 30-50 пъти, започвайки от 5-7 и достигайки до 50 пъти. Вашата задача е да се научите при желание да "повтаряте" образа във въображението си и да го "изтривате". Трябва да се упражнявате не по-малко от два пъти на ден по 10-15 минути. Добре ще е, ако предложените упражнения станат потребност и се превърнат в удоволствие, тогава Вие ще се занимавате повече от предложеното. Дадената система трябва да стане начин на живот, а не временен тренинг.

Обектите на внимание трябва да се редуват, например, частите на тялото. При това се постарайте да извикате във въображението си части на тялото си, помагайте си с усещания в ръката - почувствайте пулса си в това място, топлина, топла вълна и т. н. Напомняме: в главата Ви по време на упражнението не трябва да има нито една мисъл, тя трябва да бъде "празна".

Упражнение 1.3

Запечатване - задържане

В течение на 3-10 минути в състояние на "пустота" в главата гледайте внимателно на някакъв предмет (най-добре е да се гледа в центъра, стараейки се да обхванете целия предмет или част от тялото си). След това затворете за 3-4 минути очи и се постарайте да извикате съответния образ колкото е възможно по-ярко и отчетливо. Желателно е да е цветен.

Повтаряйте 5-10 това по пъти на упражнение, постоянно сверявайки образа с оригинала. Не забравяйте всеки път да изпълнявате упражнението по различен начин, не допускайте еднообразни повторения. Всеки път търсете новото, което трябва да преминава в състояние на учудване и да повдига Вашето общо състояние на качествено ново стъпало.

Основни цели на упражнението: да бъдат проработени (почувствани) всички части на тялото, достигайки не по-ниско от четвърто ниво по скалата на въображението. Когато отчетливо сте се научили да виждате запечатания предмет със затворени очи, преминете към следващото упражнение.

В течение на 3-10 минути (колкото можете да гледате предмета до появяването на първата мисъл) гледайте някой предмет, изпълнявайки всички горепосочени препоръки. След това се обърнете на 180 градуса от предмета и гледайте приготвен по-рано бял лист хартия, стараейки се да извикате съответния образ. Тренирайки по този начин, трябва да достигнете шесто ниво по скалата на въображението. Когато съумеете лесно да задържате различни предмети, преминете към запечатването на картини, картички и т.н. Когато се получи с картините, преминавайте към отделни букви, думи, словосъчетания, изречения, абзаци, постепенно достигайки до страница (запечатване на букви с книжни размери). Когато достигнете отчетливо запечатване на думата, можете да преминете към следващото упражнение.

Преди всяко упражнение си затваряйте очите и си представяйте до най-малки подробности неговото изпълнение, въобразявайки си нужния ви резултат. Този метод позволява да се повиши ефективността на интелектуалните и физическите упражнения два-три пъти. Имайте предвид, че всяко упражнение без разбиране е неефективно.

Упражнение 1.4

Миг, спри се

Приз деня имате множество възможности да се упражнявате. Неочаквано за себе си спрете, хвърляйки поглед на някоя картина пред вас и си затворете очите. Постарайте се да възстановите във въображението си току-що видяното. Старайте се да почувствате с цялото си тяло видяното (по-нататък този метод ще бъде описан по-подробно). Имайте предвид, че всеки предмет или всяка ситуация предизвикват почти неуловимо, но съвършено определено състояние на цялото тяло. Постарайте се да "хванете" това състояние и да видите нужната картина, помагайки си със състоянието. Тренирайте по такъв начин, постепенно учейки се да запомняте състоянията, а после, при желание, да ги възпроизвеждате. Например думите: художник, поет, композитор ще могат да бъдат задържани и възстановени от състоянието на вдъхновение.

Отначало това ще напомня фотографиране в мъгла. След време ще започне да се "проявява" и постепенно ще получавате все по-ясна и отчетлива "снимка". При това в момента, в който сте си затворили очите, всички мисли трябва да изчезнат. Тренирайте така 10-15 пъти на ден по 15-20 секунди. Постепенно увеличете времето на проявяване и задържане на снимката до 5 минути. По време на изпълнение на упражнението възниква усещане на отпочиналост и свежест в ума. Освен ефекта от тренировката - якрост и отчетливост на въображението, ще получите възможност добре да си починете в тези мигове. Този резултат се постига за сметка на постепенното намаляване на "мозъчните шумове", с които излишно е претоварен мозъкът ви.

Упражнение 1.5

Мигновено фото

Когато се разхождате, намирате се в градския транспорт или на опашка, упражнявайте се по следния начин. Хвърлете бегъл поглед към някой минувач, някой предмет и т.н., затворете очи и се постарайте ярко и отчетливо да го виждате в течение на 2-7 секунди (в зависимост от ситуацията). В момента, в който си отворите очите, можете да продължите да се движите. Не е задължително да спирате. Постепенно ще се научите да предизвиквате отчетливо и ярко "мигновено фото" и да го задържате във въображението си толкова, колкото поискате. След като сте потренирали известно време със затворени очи, преминете към тренировки с отворени очи, т.е. трябва без да поглеждате "фотото", да виждате, дори и обърнати, на всякакъв фон, запомнената картина.

Упражнение 1.6

Жива снимка

Седнете на пейка или на друго място, изберете си минувач, хвърлете към него бърз поглед, затворете очи. Сега имате "мигновено фото", но се постарайте да не спирате ситуацията във въображението си, да видите със затворени очи как и накъде продължава да се движи човекът. Отначало може да не се получи, но трасирайки 2-3 седмици, ще можете да оживите "картината" и постепенно да намалите количеството грешки относно действията на вървящия.

Упражнение 1.7

Манипулация със "снимката"

Аналогично като в упражнение 1.5. Само че сега задачата се усложнява. Сниманите предмети трябва да премествате по свое желание, да ги слагате един върху друг, да изменяте формата им в определено направление. Тренирайте дотогава, докато не почувствате, че се получава лесно, без напрежение.

Упражнение 1.8

Фигури

Помолете някой да разположи кибритени клечки на масата и да ги покрие с лист хартия, а после за 1-2 секунди да го повдигне и да Ви покаже получената фигура. Поглеждайки, Вие затваряте очи и се стараете да преброите колко са били. След това отваряте очи и възпроизвеждате от приготвени по-рано кибритени клечки сниманата фигура. След това повдигате листа и сравнявате с оригинала. Според нивото на тренираност запомняйте разноцветни кибритени клечки или пръчици (количество, разположение и цвят). Можете да преминете към следващото упражнение само ако свободно задържате във въображението си не по-малко от десет клечки.

Упражнение 1.9

Умение да виждаш главното и особеностите

Взимате 200-300 клечки. Диктуват Ви думи. Вашата задача е да правите с клечките асоциации, които те предизвикват. Например, тракторът може да предизвиква асоциации, съответстващи на начупените линии на звука "р-р-р". Клечките може да се чупят и слагат във всяко положение. Думите се диктуват с пауза от една минута. Задачата е след като диктовката приключи, по съставените асоциации да възпроизведете думите. Според степента на тренираност се повишава скоростта на диктовката и се увеличава количеството думи. Към следващото упражнение може да се премине в случай, че можете да съставите асоциации и да възпроизведете 50 думи, диктувани с пауза от 30 секунди.

Упражнение 1.10

Обработка на състоянието на "празнота" в главата и яркостта на въображението

Изберете се предмет или точка. Той трябва да предизвиква приятно или безразлично отношение. Гледайте го, не мислейки за нищо (погледа се концентрира в центъра на предмета и обхваща целия предмет). Гледайте го, не мислейки за нищо, колкото можете, попивайки във въображението си предмета. Щом почувствате, че ей-сега ще се появи отвличаща мисъл, затворете очи и се постарайте максимално да видите предмета. Това ще ви позволи да задържите състоянието на безмислие и да усилите отчетливостта на виждането на предмета. Тайната на упражнението се крие в следното: когато в главата на човека се реят безредно мисли, така наричания "шум" има високо ниво. За сметка на този "шум" човекът се уморява, забравя, т.е. губи хода на мислите, информацията, а също така на начален етап на занятията възникват сериозни трудности при отработване яркостта на въображението.

Упражнение 1.11

Запомняне на думи

По-долу ще ви бъдат предложени за запомняне думи и ще ви бъде даден пример, как на основата на съществуващия опит да се свържат думите в разказ.

Вашата задача е да се опитате да запомните прочитаните думи, съставяйки от тях разказ. Започнете от 20 думи и интервал между тях 30 секунди. Ако възпроизведете не по-малко от 16 думи, може да увеличите натоварването, постепенно увеличавайки думите до 100 и намалявайки интервала между думите до 2 секунди. Числото на запомнените думи в процеса на тренировката трябва да стане 200. Опитът показва - този метод дава добри резултати. По-късно помолете да ви бъдат диктувани думите по 2 (после съответната пауза), по 3, по 4, по 5 и т.н.

Преди да започнете да запомняте, нека да направим равносметка на получените навици и знания:

1. Образите трябва да бъдат ярки, отчетливи, необичайни. Вие трябва да ги виждате във въображението си.

2. Те трябва да бъдат в движение

3. Връзката между тях може да бъде във вид на поставяне едно върху друго, протичане, на основата на "прилика".

И така, опитайте да запомните следващите думи: дърво, маса, река, кошница, гребен, сапун, таралеж, ластик, книга, трактор, дъжд, слънце, часовник, лампа, кламер, къща, самолет, тетрадка, чорапи, въздух.

ПРИМЕР за запомняне на логически несвързани думи:

Виждаме красиво зелено ДЪРВО. От него започва настрани да расте дъска, от дъската надолу се спуска краче, получава се МАСА. Приближаваме погледа си към масата и виждаме на нея локва, която се стича надолу, превръщайки се в РЕКА. По средата на реката се образува водовъртеж, който се превръща в КОШНИЦА, която излита от реката на брега. Вие се приближавате и отчупвате единия й край - получава се ГРЕБЕН. Взимате го и започвате да се решете докато от главата ви започне да се отделя САПУН. Той се стича и косата стърчи като на ТАРАЛЕЖ. Много ви е неудобно и вие взимате ЛАСТИК и стягате с него косата си. Но той не издържа и се къса. Когато пада на земята се разгръща по права линия и после се превръща в книга. Вие се опитвате да я повдигнете - не става. Тогава я отваряте и от нея право срещу вас излиза един ТРАКТОР, който ви свети право в очите с лъч, като СЛЪНЦЕ. Става много горещо, от Вас тече пот, много Ви се иска да започне на дали ДЪЖД. И започва да вали. Повдигате глава и виждате над себе си ЧАСОВНИК, от който тече вода. Става ви студено от дъжда, иска ви се да спре. Подскачате, хващате се за стрелката на часовника и я откъсвате. Спускайки се на земята я разглеждате и забелязвате в основата на стрелката прикрепена огромна ЛАМПА. Взимате стрелката във вид на КЛАМЕР и я закрепяте на джоба на ризата си. Току-що сте прикрепили стрелката и от лампата започват да се отчупват и да падат на краката ви стъкълца, превръщащи се в тухли. Отскачате настрани, хвърляйки лампата и кламера. Постепенно от тухлите, които падат от лампата, се появява цяла КЪЩА. Приближавате се към нея, докосвате се до стената, но изведнъж къщата излита във въздуха като САМОЛЕТ. В ръката ВИ остава тухла, която се превръща в ТЕТРАДКА. Откъсвате от нея няколко листа и си правите от тях ЧОРАПИ (помнейки, че са скъпи) и вървите с тях по земята, като по ВЪЗДУХ.

Даденото упражнение се усвоява в съчетание с предишните от първия раздел.

Упражнение 1.12

Свързване на думи чрез съкращение на образите (метод за запаметяване)

Представете си слон и муха. А сега слоно-муха, т.е. слон, на който са му пораснали крилца на муха, и който се опитва да излети, размахвайки големи криле. Редът на думите при запаметяване се определя от присъствието в образа на голям обем от първата дума.

По-горе се запознахте с метод за свързване на думи чрез разказ. В бъдеще ще се запознавате с все нови и нови методи за връзка, които ще трябва да отработвате постоянно, избирайки за себе си най-приемливите и удобни. Идеалният вариант е синтез на всички примери. Постарайте се да свързвате по две думи с помощта на съкращения. Общо за изработване на умение (знание - умение - навици) трябва да свържете около 100-150 двойки. Паралелно продължавайте тренировките със запомняне на думи. Докарайте ги до 100 двойки и само след това преминавайте към следващото упражнение.

Упражнение 1.13

Съживяване (метод за запаметяване)

Опитайте да си представите някакво животно. Сега си представете, че то оживява и започва да се движи. Пуснете го, нека да си живее живота във вашето въображение. Поупражнявайте се с живи същества, преминете към оживотворени предмети по същата схема. Упражнението се изпълнява отначало със затворени очи, а после вече с отворени. Общо трябва да "оживите" 50 живи същества и 100 предмета. Можете да се представите, че се докосвате до предмета и той оживява, духвате на него и т.н.

Сега се опитайте да изпълните някакви операции с предмети или живи същества по Ваша воля. Необходимо е да достигнете състояние, когато свободно манипулирате с предметите.

Упражнение 1.14

Взаимодействие с образите (метод за запаметяване)

Вземете художествена книга, прочетете един абзац (4-5 изречения), представяйки си себе си на мястото на главния герой или участващ във вид на някакъв предмет. Намерете някаква ключова дума в абзаца, представете си я. Приближете се мислено до нея, влезте в нея, започнете да се движите в нея, да живеете. Представете си, че този предмет сте Вие, и започвайте да съставяте разказ, оживявайки думите и съкращавайки ги. Трябва отначало да си приготвите 20-30 думи, от които да съставите разказ. Представете си, че на основата на "прилика" на цвета, някакви общи черти, форма, тежест, материал и т.н. са се трансформирали в друг образ. Докарайте количеството на думите до 50-70 и преминавайте към следващото упражнение.

Упражнение 1.15

"Трансформиране"

Представете си два предмета (по-добре, ако се поупражнявате със слайдове). На основание на "прилика" на някаква черта на единия предмет се образува другия. Каква е тази прилика? Еднакъв цвят, форма, месторазположение, мирис, тактилни усещания, тежест. Запомнете на основата на трансформирането пет думи. Докарайте ги до 30-50. За това ще ви потрябват максимум 3-5 дена, ако се упражнявате по 1,5 - 2 часа на ден. Помолете някой да ви диктува думите отначало бавно (с пауза от 20-30 секунди) или да сменя слайдове. Не е позволено да се връщате и да повтаряте думите. Трябва да държите във въображението си предишната дума, а после на основата на "прилика" от единия предмет да образувате друг. Например диня - книга. Представете си огризка от диня, вътрешната бяла част, как от нея започват да изпадат страници, които се събират и образуват книга. При което страниците са със същия цвят, както и вътрешната част на обелката ("прилика"). Трябва да свързвате не по-малко от 50 двойки за изработване на умение (умение - знание - навик).

Упражнение 1.16

Методът на Цицерон

Той се състои в това, че Вие запомняте предмети, поставяйки ги на по-рано запомнени образи. Това може да бъде Вашият апартамент, пътя за работа, запомнени по-рано думи.

Същност на метода: Към всеки отделен обект (в ъглите на апартамента, на улиците на града, към отделни думи) Вие привързвате запомняната единица информация.

Правила на запомнянето

а) образите се "поставят" на добре осветени места;

б) малките образи се увеличават до големи размери, големите се намаляват до малки;

в) свръзката трябва да бъде ярка, необичайна, динамична.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:50:00.000-07:00

Развитие на тактилното въображение.

Синхронизация на тактилните усещания със зрителното възприятие на образите.

Не забравяйте, че можете да преминавате от едно на друго упражнение само в случай, че сте достигнали изискваните резултати. В противен случай са възможни грешки.

Тестване на тактилните усещания

Представете си със затворени очи, че на китката на ръката ви каца буболечка и пълзи към сгъвката на лакътя по голата Ви ръка или нещо от този род.

Оценката се получава по следващата скала:

Няма усещания	0
Едвам забележими усещания	1
Отчетливи, но неустойчиви	2
Отчетливи и устойчиви	3
Отчетливи, устойчиви, можете да ги промените	4
С отворени очи виждате отчетливи, устойчиви образи, които можете да промените	5

За преминаване към трети раздел трябва да достигнете пето ниво на развитие.

Упражнение 2.1

Движение

Вземете четка или перце. Отпуснете се. Почувствайте "пустота" в главата си, водете с четката от китката до лакътя меко, без да бързате. Опитайте се да възстановите тези усещания. Повтаряйте дотогава, докато не достигнете четвърто ниво. Помагайте си с представата, че водите четката по ръката си. Поработете по същия начин с всички части на тялото: ръце, крака, тяло, лице.

Упражнение 2.2

Докосване

Преминете в обикновено състояние на безмислие и отпуснатост и поставете лявата си ръка с дланта нагоре. С дясната ръка вземете предмет и го сложете на дланта на лявата ръка. Съсредоточете се на усещанията, които се появяват от предмета, характера на налягането върху ръката, махнете го и се опитайте със затворени очи да възстановите усещанията в ръката си до четвърто ниво, помагайки си със зрително представяне на предмета. По същия начин трябва да "прекарате" през усещанията си 20-30 различни предмети, работейки с всички части на тялото.

Упражнение 2.3

Писмо

Затворете очи, отпуснете се, преминете в състояние на безмислие. Помолете някой да пише с четка върху тялото Ви с печатен или ръкописен шрифт букви от азбуката (разбъркано). Когато можете без усилия да четете буквите, преминавайте към сричките, после към думи, словосъчетания, изречения и текст. При това трябва не само да "прочетете" буквата, но и да предизвикате устойчиво усещане, т.е. да възстановите усещането по принципа на първото и второто упражнения.

Достигнете до пето ниво на усещанията. Имайте предвид, че освен отчетливи усещания, трябва да чувствате целия текст по тялото си.

Упражнение 2.4

Вземете линийка (или друг предмет) и меко се удряйте по раменете, ръцете и т.н., стараейки се колкото може по-бързо и отчетливо да възстановите усещанията след докосването с линийката. Достигнете до пето ниво на усещанията. Постарайте се да се тренирате до ниво, когато усещанията ще могат да се повтарят мигновено по Ваше желание. По време на тренировките трябва да смените 20-30 различни предмета (колан, памук, игла и т.н.).

Упражнение 2.5

Синхронизация на тактилното и зрителното възприятие

Пригответе си 30 дъсчици с размери 100 х 200 мм и следните материали: лепенка, памук, мека материя, груба материя, жито, грах, кибритени клечки и т.н. Залепете един - два слоя на всяка дъсчица, пригответе си десет думи или картички. Затворете очи, сложете едната си ръка на дъсчицата. Помолете някой да ви диктува думи с пауза от 30 секунди или гледайте картичките, съставяйки разказ. По време на запаметяването на всяка дума или картичка прокарвайте пръсти по разположените без ваше участие дъсчици. Една дума или картичка - една дъсчица. След запаметяването помолете да ви разместят дъсчиците. Вашата задача е да възпроизведете думата, да затворите очи и да разположите дъсчиците правилно, ползвайки се от тактилните усещания и думите, които ще възпроизвеждате във въображението си. Тренирайте така половин - един час на ден в течение на една - две седмици. Показател, че сте достигнали нужния резултат ще бъде това, че, казвайки дума, вие неволно (по време на първоначалния етап трябва да го правите съзнателно) ще усещате докосването на дъсчицата, съответстваща на тази дума. Вариации: изпълнявайте същата работа, само че с крака, буза и т.н. Необходимо е да проработите цялото тяло. В течение на указаното време се препоръчва да запомняте информацията с помощта на дъсчиците, извиквайки тактилни усещания и предизвиквайки същите усещания мислено, без да ползвате дъсчици. Когато достигнете този резултат, върнете се към първия раздел и проработете всички упражнения от начало до край с тези тактилни усещания.

Упражнение 2.6

Изменения на тактилните усещания

Докоснете с длан дървена дъсчица (чиста), махнете дланта си, припомнете си усещането и го разпространете по цялото тяло. Удържайте го в течение на 30-40 минути. Когато почувствате, че ви става трудно да го удържате, представете си и почувствайте върху тялото си участък, към който сте се докоснали с памук. Появил се е участък на "мекота". Сега, когато е трудно да задържате усещането на дървото и е възникнал участък на "мекота" си представете, че той е започнал да се разпространява и "превзема" цялото тяло. Представете си "мекотата" като тетива и я отпуснете.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:48:00.000-07:00

Развитие на слуховото въображение

Упражнение 3.1

Вземете линийка и ударете с нея по масата. Отпуснете се, затворете очи и достигнете състояние на празнота в главата, опитайте се да чуете звука във въображението си, подкрепяйки слуховите усещания със зрителни (виждате линийката в момента на удара по масата) и тактилни (усещате с цялото си тяло линийката, масата, удара). Не бързайте, ако не успявате да извикате звука във въображението си, обикновено звукът възниква 5-10 секунди след съответния мислен образ.

Достигайки пето ниво, изпълнете всички упражнения от първи раздел, работейки с трите органа едновременно.

Оценката се получава по следната скала:

Не чувате	0
Звукът е неотчетлив и неустойчив	1
Отчетлив, но неустойчив	2
Отчетлив и устойчив	3
Можете по свое желание да го трансформирате	4
Слуховите образи се появяват паралелно със зрителните и тактилните	5

Упражнение 3.2

Промяна на слуховите усещания

Представете си (аналогично на тактилните усещания), че един вид звук влиза в зоната на друг звук и "протича" в него. Например, представете си, че някакъв музикален звук завладява една от зоните на Вашето тяло (почувствайте вибрацията), мислено разпространете вибрацията по цялото тяло. След това си представете, че съвършено друг звук завладява зона от вашето тяло. Разпространете го по цялото тяло. По същата схема звук или неприятно усещане се "маха" от тялото.

Упражнение 3.3

Съусещания

Вземете пет дъсчици с налепени по тях различни материали. Помолете някой да удря с по-рано приготвени предмети например по масата. В това време вие трябва, слягайки дясната си ръка на една от дъсчиците, да възприемате и запомняте (един удар - една дъсчица). Например, по масата удрят със стъклен предмет, съответно вие сте чули удар на стъкло по масата. По това време вие с ръка възприемате найлон, залепен за дъсчицата. Представете си, че се докосвате със затворени очи до найлона, който при всяко докосване издава "стъклен" звук, т.е. вие можете да си представите, да кажем, чаша, направена от найлон, и по този начин да запомните усещането. След това, когато можете да възпроизвеждате този образ, ще можете да сверявате звука с материала.

Целта на упражнението е да се достигне състояние, когато ще възприемате звука във вид на тактилни и звукови усещания, т.е. при всяко възприемане на определен звук ще усещате докосване на съответния материал.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:47:00.001-07:00

Упражнение 4.1

Трениране на вкусовите усещания

Концентрирайте вниманието се на върха на езика в течение на една - две минути; ще започне слюнкоотделяне Вземете бучка захар и я сложете пред себе си. Погледнете я, затворете очи и си я представете (необходимо е ярко да видите, да усетите тактилно, да чуете звук едновременно). Продължавайте да държите вниманието си на върха на езика, стараейки се да предизвикате вкус на захар. Обикновено вкусовите усещания се появяват след 20 - 30 секунди, след това те от упражнение на упражнение се усилват. Ако при вас се получава трудно (5-7 % от занимаващите се), опитайте захар на върха на езика си и се постарайте да предизвикате съответното вкусово усещане по предложената схема.

Тренирайте по 15 - 20 минути 3-4 пъти на ден в течение на 7-10 дена. Трябва да достигнете следното: представяйки си предмета във въображението си, да го усетите тактилно, да чуете звук и едновременно с това автоматически концентрирайки вниманието си на върха на езика, да усетите вкуса на този предмет, при което това трябва да става несъзнателно.

Усъвършенствайки своите вкусови усещания се постарайте да усетите "вкуса" на звука (примерна градация: приятно - неприятно, меко - люто, сладко - горчиво, тактилни усещания, цвят, форма на предмета, движение).

Оценката се образува по следната скала:

Не чувствате вкус	0
Вкусът е неотчетлив и неустойчив	1
Отчетлив, но неустойчив	2
Отчетлив и устойчив	3
Можете по свое желание да го трансформирате	4
Вкусовите усещания се съчетават със зрителни образи, тактилни и слухови усещания	5

Упражнение 4.2

Промяна на вкуса

1. Представете си вкуса на кашкавал;

2. Представете си вкуса на ягода;

3. Вкуса на ягода измества вкуса на кашкавал. Постепенно с всяка нова вълна вкусът на кашкавала се отделя, отслабва, а вкуса на ягода се усилва. Тренирайки по този начин 10-15 дена, по 15-20 минути три пъти на ден преди ядене, ще можете произволно, лесно и просто да променяте вкусовите си усещания.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:45:00.001-07:00

Развитие на обонятелното въображение

Упражнение 5.1

Концентрирайте вниманието си на върха на носа си и се постарайте да си представите миризмата на лимон, роза и т.н. По време на началния етап упражнението се изпълнява с отворени очи. Очите гледат напред, не поглеждат носа. Върху носа се концентрира само вниманието.

Ако не се получава предизвикването на миризма, вземете въображаемия предмет в ръка, поднесете го до носа, усетете миризмата му и го поставете пред себе си на разстояние от половин метър. Сега, концентрирайки вниманието си върху върха на носа се опитайте да усетите миризмата на този предмет. Ако се получава, премествайте предмета все по-далече и по-далече, стараейки се да предизвикате миризмата му, а после махнете предмета съвсем. Сега трябва да предизвикате във въображението си зрителния образ на този предмет, тактилни, слухови и вкусови усещания, помагайки си с това да предизвикате миризмата на този предмет. (Съответно в този момент трябва да се концентрирате на върха на носа си).

Оценката се получава по следната скала:

Няма мирис	0
Слаб и неустойчив	1
Отчетлив, но неустойчив	2
Отчетлив и устойчив	3
Можете по свое желание да го трансформирате	4
Освен обонятелен образ има още зрителен, тактилен, слухов и вкусов	5

След достигането на пето ниво по теста за обоняние повторете всички упражнения от първия раздел. Съответно трябва едновременно да виждате образ, да го усещате тактилно, неговия звук, вкус и обонятелна представа, които се обединяват в едно цяло.

Упражнение 5.2

Вземете няколко предмета с различни миризми и опитайте да ги запомните със затворени очи, усещайки само техния мирис и съответно вкарвайки ги в разказ. Например, лекия въздушен мирис може да се представи във вид на пух, а лютия на нещо стоманено. Т.е. трябва да се стараете да достигнете несъзнателно появяване на зрителни образи в отговор на обонятелните усещания или представи.

Тренирайте по този начин 5-6 пъти на ден по 2-3 минути.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:43:00.000-07:00

Запомняне на цифрова информация

Тайната за запомняне на цифри се състои в това: на всяка цифра от нула до сто се подбира на основата на "прилика" зрителен образ, който се отработва при запомнянето. Ако се появи необходимост да запомните число, което е по-голямо от сто, то образувате връзка. Например, 101: 100 - старинен топ, т.е. две колела - две нули и ствол - единица; единица - копие. Пробождаме топа с копието и получаваме 101.

Запаметяването на дати, телефони, формули и т.н. се провежда във вид на мнемосхема, т.е. когато запомняме информация, която е сложно да се свърже в разказ. Свързвате в съответствие с конкретните образи символите на дадена информация, превъртайки във въображението си лентата на образите от едно до сто. Когато отпадне необходимостта да държите информацията в този вид, можете да я "изтриете" (забравите).

Не забравяйте, че всяка цифра трябва да се възприема с всичките пет сетивни органа едновременно, а също и да се "оживява".

Предлагаме ви самостоятелно, аналогично на предложения по-горе пример, да съставите образи към цифрите. Това ви дава възможност да почувствате този процес и после, ако не се получава към някои цифри да съставите образи, много е лесно и бързо да възприемете образите, които ние ви предлагаме към цифрите. Към всяка цифра трябва да имате колкото е възможно повече образи (минимум 2-3). Това се обуславя от необходимостта в конкретната жизнена ситуация бързо и несъзнателно да подбирате нужния образ-цифра за запаметяване.

Когато четете примерите на образите, които ви предлагаме, се постарайте ярко да си ги представите, усещайки ги с всички сетивни органи, а после да "намерите" в тях цифрата (на основата на "прилика").

Списък на цифрите-образи:

1 - копие, стрела, молив, един лев;

2 - патица, риболовна кукичка, абордажна кука, оценка, лебед, кон;

3 - триъгълник, тризъбец, три лева, оценка, обица;

5 - пет лева, оценка, инвалидна количка;

6 - прегърбена старица, оценка, отворен катинар;

7 - коса, мъж с мустаци;

8 - очила, очи, колело, сватбени халки;

9 - мъж с червено лице, човек с чалма, Али-Баба;

10 - чадър, гъба, десет лева, балон, колело с пръчка, десетка (мишена);

11 - барабанни палки, ски, релси;

12 - календар, въдица;

13 - дявол, черна котка;

14 - стол (облегалката е отляво), лопатка;

15 - 15-годишен ученик, тийнейджър;

16 - паспорт, катинар с ключ ;

17 - матура, абитуриент;

18 - войник, ножица;

19 - човек с пушка, носорог, безопасна игла;

20 - лебед на езеро, змия;

21 - ездач на кон, пълнолетен американец;

22 - два весели изпържени лебеда;

23 - царя на лебедите (2 - лебед, 3 - корона);

24 - часовникът удря 24 часа (нова година), дядо Мраз, Снежанка, елха;

25 - охлюв (2 - тялото на охлюва, изгърбено като 2, 5 - раковината, т.е. къщата на охлюва);

26 - бабичка върху лебед;

27 - монах (2 - черен цвят, 7 - профила на монаха);

28 - лебед с очила;

29 - слон с огънат хобот като тръба, човек се бори със змия;

30 - торта с три свещи, зелен абажур (3 - зелен, 0 - абажур);

31 - самолет, ламя с три глави;

32 - главата на бика (триъгълно лице, два рога), нос (триъгълен, две ноздри);

33 - Христос;

34 - вентилатор (три крила и четириъгълен корпус), зелено знаме (3-зелено, 4 - знаме);

35 - зелена инвалидна количка (з - зелено), трима човека са в инвалидна количка заедно;

36 - зелен катинар, термометър;

37 - три коси (земеделски), зелена коса;

38 - зелени очила, три чифта очи на едно лице;

39 - Нептун (3- зелен, 9- голям, силен), фашистка свастика (начало на войната);

40 - торта на поднос;

41 - огън, взрив;

42 - тролейбус (правоъгълна форма - 4, две пръчки - 2);

43 - Христос с десет години по-стар;

44 - прозорец (четири правоъгълни форми, разделен на 4);

45 - заря, райхстаг;

46 - телефон (4 - корпус на телефона, 6 - слушалка), барон със слугата си;

47 - Елизабет II (4 - дебела, квадратна, 7 - украшенията);

48 - пясъчен часовник, очила върху книга;

49 - Карлсон с буркан сладко;

50 - кучешка будка с кръгъл отвор, инвалидна количка в локва;

51 - прасенце със стърчащ от устата морков, къща с комин отдясно;

52 - къща с кокоши крака;

53 - зелена къща с комин отдясно, зелен инвалид;

54 - квадратна къща

55 - две инвалидни колички, пенсионерка;

56 - инвалидна количка, цялата във вериги и катинари;

57 - горящо дърво (5 - огън, 7 - дърво), висящ светофар;

58 - хеликоптер (5 - формата на хеликоптера, 8 - перка);

59 - инвалид шампион (9 - силен, здрав);

60 - светец с ореол;

61 - круша (6 - плод, 1 - дръжка), лампичка, ракета;

62 - смешник (6 - наведен, 2 - калпак и обувки с огънати върхове);

63 - каляска с три коня;

64 - квадратна прегърбена старица;

65 - прегърбена старица в инвалидна количка;

66 - две вишни, културист;

67 - смъртта с косата;

68 - старица с очила;

69 - дружба (ръце, които се протягат една към друга), димящ локомотив (6 - дим, 9 - огромен локомотив);

70 - прахосмукачка;

71 - мускетар, Дон Кихот, две скръстени шпаги (едната е счупена);

72 - лебед с бейзболна шапка;

73 - зелен крокодил;

74 - жираф;

75 - заек с бяла престилка;

76 - баба с бастун;

77 - железопътен знак;

78 - петел си е сложил крилете като ръце на кръста;

79 - комар върху балон;

80 - лице с широко отворена уста;

81 - снежен човек с метла, пенсне;

82 - два чифта очила;

83 - медицински символ (чаша със змия), вежди с очи;

84 - мравка;

85 - очилат инвалид;

86 - Чернобил, йод;

87 - човек с мустаци и шапка с две дини;

88 - пеперуда (може и нощна);

89 - настолна лампа;

90 - мечка с бъчва, дядо;

91 - маймуна яде банани, хипопотам с опашка;

92 - мъж на кокили;

93 - царицата на жабите;

94 - кладенец, хипопотам върху шкафа (страх го е от инжекция);

95 - мъж в инвалидна количка;

96 - куче и котка, които си гонят опашките;

97 - дървар с брадва;

98 - мъж с очила;

99 - кавичка;

100 - старинен топ.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:41:00.001-07:00

Упражнение 7.1

1. Вземете два молива (син и червен). Четейки текст, подчертайте с червения молив ключовите думи, т.е. думите, по които може да се възпроизведе изречение.

2. Проверете, свързани ли са с логически преход тези опорни думи. Например: чешма - маса. Разбиране, че става въпрос за описание на кухня. Но: ягода-самолет. Веднага се вижда, че няма връзка, затова отделете в такива места допълнителни опори със синия молив.

3. Препишете думите на отделен лист и подчертайте думите, отделени с червен молив (преписват се подред думите, подчертани с червен и син цвят).

4. Съставете с тях разказ и възпроизведете думите на друго листче.

5. Сверете с контролния лист, поправете грешките (във въображението си).

6. Сега извиквайте от паметта си дума по дума във въображението си и по тях възпроизведете текста. След отработването по този начин на 30-50 страници текст процеса започва да се изпълнява непроизволно, т.е. вече не е нужно да го правите писмено.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:39:00.001-07:00

Упражнение 8.1

Включете телевизора, предварително поставяйки на мястото на екрана бял лист хартия, или просто закривайки екрана. Добре е, ако това бъде увлекателен детективски или подобен филм. Опитайте да видите (въобразите) какво става на екрана, да почувствате мирис, вкус, да усетите тактилно. След 5-7 часа обикновено усещанията започват да възникват сами по себе си, несъзнателно.

Упражнение 8.2

Вземете интересуваща ви художествена книга, дочетете я до интересен, пленяващ момент и се опитайте да го развиете във въображението си, поне във вид на кратък план на хартия. Сега сравнете, много ли са разминаванията. Упражнявайте се по този начин 2-3 седмици, сравнете със своя личен резултат и ще забележите, че разминаванията стават все по-малко и по-малко. По този начин ще можете да развиете във себе си способност да предвиждате ситуации (освен яркост на въображението). Старайте се да си водите контролен дневник за развитие на способностите.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:37:00.001-07:00

Развитие на непроизволни навици за запаметяване

Сигурно вече сте се сблъскали с това, че в отговор на произнесените фрази или думи на приятели "изплуват" образи, съответстващи на дадената единица информация някак от само себе си. Сега основната ви задача е да си изработите произволно запаметяване. Това се отнася за всички видове информация. При завършване на упражненията от този раздел ще можете да запомняте непроизволно.

Упражнение 9.1

В предишните упражнения ви се предлагаше да свързвате думите, включвайки към тяхното възприемане всичките пет сетивни органа. Задачата малко се усложнява. Сега ви предлагаме просто да четете думите в състояние на безмислие със скоростта, с която четете обикновено (надяваме се, че не сте пропускали упражнения и сте си изработили синтетически метод на запаметяване и сте придобили съответните навици).

При което при прочитането е необходимо да възпроизведете прочетеното (за контрол на качеството на работата Ви).

Упражнение 9.2

Вземете речник на пословиците и поговорките или художествена книга и четете отделните изречения на части, превръщайки ги в образи и усещания. Стигнете до обем информация, превръщана за един път в образи до един ред, после до абзац и до страница. При прочитането на информацията е необходимо да възпроизведете в писмена форма прочетеното за самоконтрол.

Тренирайки по този начин ще забележите, че сте престанали да забелязвате околния свят, книгата, която четете. Пред вас ще оживеят картини, хора, събития в пълния си обем. Те ще издават звуци, ще ги усещате тактилно с цяло тяло, ще усещате миризми.

Показател за това, че ефектът от упражненията е постигнат ще бъде пълното "разтваряне" във възприемания от вас свят на книгата.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:35:00.001-07:00

Сега наша задача е да се научим да се ползваме от природното богатство, което вече имаме. Същината на даденото ниво се състои в това, че трябва да се научим да откриваме пътеката към подсъзнанието си по свое желание за по-ефективно запомняне и внушение.

Упражнение 10.1

Ръце

Затворете очи, отпуснете се, преминете в състояние на безмислие, изпънете ръце напред (може в седнало положение, може и в изправено). Представете си, че към дясната си ръка сте завързали въздушно балонче, което силно ви дърпа към небето (все по-силно и по-силно), а към лявата ръка - тежест. Съответно дясната ръка е теглена нагоре, а лявата надолу. Ръцете сами трябва да се повдигат и спускат, без вашето волево участие. Задачата се състои в това, че трябва добре да "видите" това с всичките си пет сетива. Необходимо е да тренирате дотогава, докато след отпускане и въвеждане в състояние на безмислие си давате мислена команда и ръцете ви започват сами да се движат. Това ще ви позволи да придобиете ключ за въвеждане в по-дълбоко състояние. Още една задача – да достигнете ниво, в което ръката с "балончето" виси без напрежение 10-15 минути.

Упражнение 10.2

Тяло

Застанете прави, отпуснете се, вгледайте се в себе си в състояние на безмислие и затворете очи. Представете си, че са ви завързали с въже за един трактор. Усетете въжето, което стяга цялото ви тяло. Тракторът започва да дърпа напред, все по-силно, още по-силно. Вас действително ви тегли напред - повдигайте се на пръсти (продължава да ви тегли) и, когато започнете да падате, изтегляйте напред единия си крак. Направете същото, но когато ви тегли наляво, надясно, назад, а после и под различни ъгли.

Упражнение 10.3

Пръсти

На начален етап упражнението се изпълнява в легнало положение, в обикновеното вече за вас състояние на отпуснатост и безмислие. Поставете ръка във вертикално положение на лакът, пръстите също са във вертикално положение. Представете си, че между малкия и указателния пръст ви набиват огромен клин и малкият пръст започва да се отклонява. Когато малкият пръст заеме крайно положение почувствайте докосването на дървото до китката и разпространете това усещане по цялата китка. След това си представете, че китката ви се вдървява, влакната в нея се натягат (мускулите - това са влакната на дървото) и китката ви става дървена. Опитайте да помръднете пръстите си. Ако не се получава - постигнали сте нужния ефект. За какво време ще постигнете този резултат зависи само от това доколко систематично сте се занимавали с предишните упражнения, от личните ви способности, от желанието, от вярата в себе си, в своите способности.

Сега си представете, че до ръката ви са се докоснали с памук или пух - съхранете усещането за това докосване, усилете го с образи и усещания (не забравяйте, че сега възприемаме света с петте си сетива едновременно), разпространете го върху цялата си китка - тя постепенно ще се отпусне. Но не забравяйте, че "клина" вече сте го махнали. Опитайте да си припомните усещането на "клина" и да помръднете малкия си пръст в посока на безименния. Ако не се получава, значи сте постигнали желания ефект. Сега мислено извадете "клина" и усетете, как според степента на изваждане малкия пръст заема вертикално положение. Ако упражнението се получава трудно, направете от дърво истински клин, поставете го на мястото на въздействие, запомнете това състояние и опитайте да изпълните упражнението. Обикновено след третото - четвъртото повторение започва да се получава.

След отработване на упражнението с малкия пръст преминете на другите пръсти и след това заедно на двете ръце. Естествено, че такъв резултат се постига постепенно, чрез постепенно увеличаване на натоварването, т.е. количеството пръсти. За по-ефективното изпълнение на всички упражнения помага предварителното мислено "преиграване" на упражнението във въображението, т.е. на основата на отрано програмирана ярка представа и усещане.

Упражнение 10.4

"Трактор" за пръстите

В случай, ако е усвоено предишното упражнение, преминавайте към изпълнение на това упражнение. В легнало състояние преминете в състояние на безмислие и отпуснатост. Представете си (тук и по-нататък, и винаги с всичките пет сетива), че към всеки пръст на дясната ви ръка (ръката стои на лакът, пръстите са във вертикално състояние) са завързани малки въженца, които започват да дърпат и сгъват пръстите в юмрук. Когато пръстите се сгънат до половината си представете, че са се опрели в стена, която не могат да преодолеят, а въженцата стискат пръстите ви все по-силно и по-силно. После те спират да дърпат по-силно, но все още яко са притиснали пръстите ви до стената. Опитайте да помръднете с пръсти. Ако не се получи сте достигнали желания ефект. Не забравяйте, че пръстите трябва да се движат сами - не със сила на волята, а със силата на въображението. Отпуснете се и ги разтърсете (докосване на пух - разпространение на усещането - отпускане). Сега можете да усещате тактилно много по-дълбоко (освен възможността да запомняте чрез "пътечка" към подсъзнанието), с цяло тяло получаваната информация.

Упражнение 10.5

Катинар

Често този метод се използва от психотерапевти за проверка доколко човекът се поддава на внушение. Разтворете пръстите на двете си ръце и ги стиснете заедно като "катинар" колкото може по-силно. Представете си и почувствайте, колкото е възможно по-ярко, че пръстите започват да се вдървяват и срастват за сметка на притискането един към друг. Представянето е по същата схема: усещате докосване до дърво - появява се зона на вдървяване - мускулите като дървени влакна се натягат и застиват. След това се вкаменяват - докосване с камък - запазване на усещането за докосване - разпространение на зоната на вкаменяване.

Необходимо е да достигнете ниво, когато с усилие на волята не можете да отлепите пръстите си.

В края на упражнението - отпускане, аналогично на предишните упражнения. Ако упражнението не се получава, това състояние може да се "проиграе" с помощта на физическо упражнение. Слепете пръстите си като катинар и постепенно стискайте все по-силно (притискайки ги един към друг), още по-силно, още по-силно. Стискайте в продължение на 3-5 минути - ще ви е трудно да ги отлeпите. Запомнете това състояние и го повторете мисленно.

Упражнение 10.6

Проработка на клепачите

Отпуснете се, влезте в състояние на безмислие. Вашата задача е да се доведете до състояние, когато с усилие на волята и мускулно напрежение не можете да си отворите очите. Необходимо е само да подберете съответния образ. Например, клепачите ви се срастват все по-силно, още по-силно, сраснали са се и са станали дървени. Почувствайте, как се появява зона на вдървяване и се разпространява върху клепачите. Те са се слепили, залепени са отгоре с лепенка и т.н. След достигане на указания резултат - пълно отпускане на клепачите.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:32:00.001-07:00

Отхвърляне на вътрешните задръжки

Упражнение 11.1

Динамично отпускане

Вдигнете дясната си ръка нагоре. Сгъвайте и разгъвайте китката в продължение на 1,5 минути, после подръжте ръката си в това положение и за същия период от време. След това я спуснете надолу. Постарайте се да я отпуснете колкото можете повече. Сега ръката ви виси като въже. Изпълнете същата операция и с лявата ръка. Сега двете ви ръце висят като въжета. До края на упражнението не може да напрягате ръцете си.

Вдигайте и отпускайте дясното коляно до нивото на кръста си 50-70 пъти. След това седнете и отпуснете десния крак и ръцете си. По време на упражнението повтаряйте следните формули 10-15 пъти (може гласно или наум):

Аз съм спокоен.

Аз съм абсолютно спокоен.

Във всяка ситуация и при всякакви обстоятелства аз ще оставам абсолютно спокоен.

Трябва да си представяте формулите във вид на образи.

Изправете се и изпълнете същата операция с левия крак и се отпуснете. Времето за всяко отпускане трябва да е 5-7 минути. По време на релаксация със затворени очи трябва да повтаряте предложената формула 10-15 пъти. Упражнението се изпълнява сутрин и вечер.

Ефект: получавате спокойствие и увереност в своите сили, премахва се излишното безпокойство, неврозите, отхвърлят се задръжките, пречещи на ефективното развитие на човека.

Владимир Леви привежда примери на въздействие на вътрешните задръжки у човека:

Запомнете, че човек не се уморява от това, че работи с главата си, запомняйки, а от неопределеното "напрежение на емоциите", от задръжките.

Упражнение 11.2

1. Представете си и усетете, че отвътре сте празни. Пръстите на ръцете - китките - раменете - главата - тялото (отгоре до долу) - краката - (до крайчетата на пръстите).

2. Представете си, че топла вълна запълва празнината от крайчетата на пръстите на ръцете до крайчетата на пръстите на краката. По този начин си представете три вълни. Всяка вълна е по-топла от предишната.

3. Представете си, че някой ви гали по кожата с топлина (от крайчетата на пръстите на ръцете до крайчетата на пръстите на краката). Изпитайте 5-6 отпускащи вълни. Във всяка нова вълна трябва да чувствате по-силно усещане, отколкото в предишните.

Ако не се получава, усилете усещането по схемата: погалете се със собствената си ръка - почувствайте мислено същите усещания. Отначало за това упражнение ще ви трябват по 20-30 минути. След това ще се научите да го правите по-бързо и постепенно ще стигнете до 2-3 минути.

Сега се опитайте да запомняте в това състояние. Ефектът ще бъде приблизително 2 пъти по-висок, отколкото в обикновено състояние.

Ако чувствате силно желание за сън, масажирайте кожата на лицето си от ъгълчетата на устата в направление към ушите и се усмихнете. Всички части на упражнението се изпълняват със затворени очи. Добре запомнете, още и още повтаряйте това състояние, за да се закрепи. Това, от наша гледна точка, е идеалното състояние, в което се провежда запаметяването.

Развитие на паметта

2008-05-13T07:28:00.000-07:00

Запаметяване на чужди думи

ОБЩИ ПРАВИЛА:

Старайте се да свързвате думите, словосъчетанията, големите блокове. По този начин ще можете да научите за един път няколко пъти повече. Паметта е способна да задържа на начален етап (кратковременната памет) 7±2 единици информация. Това е вярно само тогава, ако не сте минали горния курс и не сте изпълнили неговите изисквания. Започнете да запомняте по 3-5 думи, постепенно преминавайки до пет блока по 30-50 думи.

Преди твърдо да решите да запомняте повече от пет блока, експериментирайте. Сравнете резултатите, намерете оптималното количество думи в блоковете. Следва да споменем, че ако продължите заниманията си по развитие на образната памет ще можете да повишите обема на блоковете и количеството им до девет.

- На начален етап се препоръчва да подбирате най-парадоксалните, смешни картинки, да ги изрязвате и залепвате в отделна тетрадка, записвайки до тях "връзки" от думи. По този начин се получава един блок.

- Тренирайте изучавайки езика едновременно, след месец - месец и половина изведнъж ще забележите, че връзките се образуват от само себе си.

-Ако сте преминали през предложения курс напълно,сами ще можете да построявате

във въображението си ярките парадоксални образи и картинки .

- Непроизволното запаметяване става, ако във въображението се построяват образи така, че или да помагат на главния персонаж да достигне целта, или да му пречат.

- С голяма доза несъзнателност запаметяването става, ако се концентрирате на значението на думата и на нейното звучене, а не на заучаването (лъжем зубренето). За да задълбочите разбирането на езика, се препоръчва да се вглъбите в разбирането на значението на думите, т.е. да погледнете в тълковен речник. Ако имате възможност, не в един. Също се препоръчва да произнесете думата, поставяйки ударението на различни места подред и с изражение на различни емоции (учудване, радост, гняв, разочарование, възхищение и т.н.).

- Ако убедите себе си, че запомняте не за седмица, а за цял живот, веднага ще усетите поразителен контраст в качеството на запаметяване. Затова, преди да запомняте се убедете, или усетете, представете си, че запомняте за цял живот.

- Да си припомним едно упражнение. Изходно изправено положение. Затваряте очи, състояние на безмислие, провеждате мислен масаж. Да си представим, че върху вас са нахлузили въже, усетете го, виждате го и започвате да го теглите пред трактора. Заставате на пръсти. Това ще бъде показател, че се отваря "пътечка" към подсъзнанието. Повтаряйте следната формула 10-15 пъти на ден:

"Аз лесно и бързо уча език. Желанието да уча езика с всеки ден нараства все повече и повече". Подкрепяме повторението с образни представи. При всяко повторение трябва да добавяте към образите нов щрих. Не допускайте само механическо, но и ЕДНООБРАЗНОТО повторение. Формулата може да се състави произволно. Единственото, което трябва да се отчете при съставянето на формула - това е, че нашето вътрешно "Аз" не обича да му се заповядва. Трябва да внушавате, а не да заповядвате.

Техника на запаметяването

1. Да се подбере сходна по звучене напълно или отчасти дума към чуждата дума, съставяйки свързана с българския превод образна свръзка.

2. Имайте предвид, че целта ви трябва да е не запаметяване на чуждата дума, а намирането на свръзки между думите, необикновеността на свръзката, наличието в нея на движение. Всичко задължително трябва да се подкрепя от запаметяване с всичките пет сетива.

Съществителни.

coop (англ.) подбираме дума - къпя се - Кокошарник (превод). Представете си, че се къпете в река. Изведнъж върху вас налитат и кацат кокошки. Да прегледаме думата соор - сигурно ще си спомните избраната дума "къпя се" - после кацащите кокошки и после - Кокошарник (преводът).

- Сложни (трудни) думи - преобразуват се по пътя на замяна една или две букви и после построяване на връзки.

dig (копая) - буквата "i" сменяме с буквата "о". Получава се дог - куче. То с лапи, като с лопати, копае дупка. При това кучето е много слабо - така получаваме замяната на "i" с "о". Учудваме се, как такова слабо куче може да си стои на краката.

- Дума с предлог (аналогично словосъчетание).

to table (ту-у, таблетка) към масата(прев.) ту-у (свирката на влака). Към масата се стичат от всички страни таблетки, които издават този звук.

Показахме ви принципа на запаметяване на чужди думи. Тези методи е по-добре да се използват в съчетание с необичайни рисунки (например от някое детско списание). Техниката на работа с рисунката се състои в това: подбирайки подходяща рисунка, преписвате названията на предметите, понятията, изображенията в нея. След това от българо-английския или друг речник изписвате преводите. След това съставяте връзки към всяка отделна дума, гледайки рисунката и въобразявайки си необикновен сюжет. По този начин за едно сядане може да запомните от 20 до 50-70 думи.

Съхранявайте записите, те ще ви потрябват за повторение. Занимавайки се в течение на един, два месеца по 1,5 - 2 часа на ден ще забележите, че връзките вече се образуват несъзнателно. За образуване на навик на несъзнателно запаметяване обикновено е необходима половин година (за твърд навик). По този начин запаметяването става някак от само себе си.

ПОВТОРЕНИЕ

Най-оптималното време за почивка е 10 минути (необходимо е за първоначалното "проявяване", т.е. запечатване на информацията). По-долу в таблицата привеждаме най-оптималното количество повторения на думите с помощта на образната памет. Тайната на паузите се състои в това, че по време на почивката мозъкът превежда информацията в дълговременната памет. Този процес се нарушава дори тогава, когато по време на почивката повтаряте (получава се изтриване).

ТАБЛИЦА НА ПОВТОРЕНИЯТА

1-и път -

през

10-15 минути

2-и път -

през 2-3 часа, според тренировката след 12 или 24 часа

3-и път -

след

1-2 месеца

4-и път -

след 1 година

Възпроизвеждане по превода или по думата

Възпроизвеждане, гледайки картинка

1-и ден - спомняме си по своите записки; 2-и ден - гледайки картинката. Ако можем да възстановим превода или чуждия правопис (звучене), но не и връзката, то не е задължително да възстановяваме връзката: тя вече е изпълнила функцията си.

За повторението на 1000 думи трябва да се отдели не повече от един ден заедно с почивките.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Току-що обърнахме в хода на тренировките последната страница от нашето методическо пособие. Надяваме се, че във Вашето мислене са станали предсказаните от нас промени: вече мислите по-отчетливо и точно, Вашето въображение е разкрепостено, образната памет е тренирана за възпроизвеждане на големи обеми информация. Приближили сте се към естественото, ненаранено възприемане на живота. Сега ясно виждате, че сте стъпили на пътя на безкрайното вътрешно усъвършенстване, овладяване на своя творчески потенциал и скритите си психофизиологически възможности. Разбрахте най-важното: тренира не упражнението, направено за един час и захвърлено в ъгъла, а изменението на начина на живот, естественото включване в него на умения, достигнати в хода на тренировките. Нашето пособие не е догма, а ръководство за действие. Ще се радваме, ако в процеса на вътрешно преустройство (а именно това предлага нашата система) се заинтересувате от безкрайния вътрешен свят на човека и прочетете това, което са писали за него сериозни учени: психолози, физиолози, философи и т.н.

Паметта. Видове Памет

2008-05-13T07:26:00.000-07:00

Паметта осигурява цялостта на личността и нейната активност ,единството на нейното минало ,настояще и бъдеще.Успешното запомняне се определя от предвиждащата оценка за значимостта на даденото съдържание за дейността ни.

1.Същност и процеси на паметта

Паметта е процес на запомняне (фиксиране) ,съхраняване и възпроизвеждане на съдържанието на индивидуалния опит на човека и на овладения от него общочовешки опит.

Паметта е много сложна функция на психиката с огромно значение в човешкия живот.Във всяко човешко действие и преживяване участват елементи от миналия опит на човека ,съхранявани в паметта.

Процесите на паметта са запомняне ,съхранение (и забравяне) и възпроизвеждане.

1.Запомнянето осигурява задържането на материала в паметта.То може да се осъществи като непреднамерено запечатване или като преднамерено ,целенасочено запомняне.

Още психологът класик Херман Ебингхаус е установил ,че сравнително простите житейски събития ,които ни правят силно впечатление ,се запомнят бързо и трайно ,докато сложните и неинтересни не се запечатват за дълго.Събития и вещи ,които приковават вниманието , се запомнят успешно ; също както и странните ,необикновенни неща.

Изследванията на Пьотр Зинченко са доказали ,че непреднамереното запомняне зависи от дейността ,чрез която то се осъществява.Най-успешно се запомня целта на действието ,средствата за изпълнението му ,а също и препятствията и трудностите по пътя към целта.

При целенасоченото ,преднамерено запомняне голяма роля играе нагласата – ако се запомня материалът само с цел да се отговори успешно на изпита ,най-често след изпита повечето от него бързо се забравя.Сеъвсем друг е ефектът ,ако се запомня с ясното съзнание за важността на материала за продължаването на образованието или за бъдещата професионална дейност – тогава се помни продължително и точно.

Английският психолог Фредерик Бартлет (1886-1979) показва ,че съзнателното запомняне е своеобразен процес на конструиране на даденото съдържание.То има активен и творчески характер – например изготвя се умствената схема на материала ,чрез която той се осмисля и която подготвя събекта за бъдещето възпроизвеждане.Важна роля играят така наречените мнемически (паметови) действия ,чрез които материалът се преобразува мислено ,подлага се на активна умствена преработка ,в резултат на което се запомня много успешно.Ето още някои паметови действия :

1.) ориентиране в материала – установяване на връзката му с миналия ни опит.

2.) групиране на материала въз основа на свойствата на свойствата на отделните му елементи.

3.) установяване на вътрешногруповите отношения между елементите ,които ще се запомнят.

4.) установяване на междугруповите отношения (връзки) на елементите от различните части.

Руската психоложка Валентина Лаудис смята ,че тези мнемични действия служат всъщност не на самото запомняне и закрепване ,а са насочени към бъдещото възпроизвеждане на материала.Чрез тях се изготвя схемата ,която улеснява припомнянето.

Полезни са и саветите ,които предлагат гащалтпсихолозите за по-успешното запомняне : да се оцялости ,допълни и структорира материалът (да му се придаде „добра” форма) ,да се осмисли като система от логически свързани единици ,а не като случаен сбор от елементи.

2. Съхранението (пасивно/активно) е динамичен процес ,а не просто пасивно „консервиране” на паметовите следи.Преди всичко ще подчертаем ,че се съхранява и помни задълго това ,което запазва своята значимост ,тази информация ,която служи и ще служи на човека за поставянето на нови цели и за изпълнението на дейността по тяхното постигане.

Обилна светлина върху паметовото съхранение хвърля много интересен експеримент на руската психоложка Блюма Зейгарник (резултатът е наречен „ефект на Зейгарник”).На изследваните деца се предлагат за изпълнение увлекателни игрови задания.Някои от тези задачи експериментаторът оставя да бъдат довършени докрая ,а другите прекъсва ,преди децата да постигнат желания краен резултат.Оказало се ,че впоследствие изследваните си спомнят два пъти по-добре нещата ,свързани с недовършените задания ,отколкото довършените.При това ,припомняйки си по-късно ,те изброяват първо тъкмо нещата ,които не са успели да извършат.

Големият германски психолог Курт Левин , учител на Б.Зейгарник ,пояснява: незавършените действия(неплатената сметка в ресторанта ,неприключилата сделка ,недовършената работа ,съдържанието на прекъснатия филм или книга) се помнят по-добре ,защото у човека остава мотивационно напрежение от неудовлетворената потребност.

Всяко започнато действие засилва потребността на субекта ; когато задачата се изпълни ,потребността се задоволява и затихва.Но когато действието остане незавършено (и в този смисъл – актуално и важно за субекта) , връзката между мотивацията и паметта причинява запазване на паметовите следи.

3. Забравянето осигурява освобождаването на психиката от ненужния вече минал опит(в посочения по-горе смисъл – например платената сметка).Така че то не е само досаден факт (например за забравената важна формула по време на изпит) , но е полезен механизъм.Забравянето настъпва с възрастта ; също – след дълго време неизползването на дадена информация (това като че ли поддава „сигнал на паметта” ,че тази информация е станала ненужна) ; поради интерференцията – когато различни видове материал се наслагват в паметта и се изгубва отчетливостта на тяхното съдържание (понякога новата информация заличава по-старата ,но може да се случи и обратното).

4. Възпроизвеждането е процес ,който осигурява актуализирането (извличането от паметта) на съхраненото съдържание и неговото използване в дейността.Начинъм на припомняне зависи от начина на запомнянето.Ако човек е запомнил даден материал чрез примитивно ,механично повторение ,той ще си припомни (ако успее) пак така буквално механично.При това от паметта му може да „изплуват” незначителни подробности , а съшественото да не бъде възпроизведено.Ако обаче човек е запомнил разумно , смислено ,прилагайки целенасочено мнемически действия ,той ще възпроизведе материала по подобен начин :

Първо ще си припомни ключовите думи и смисловите опори ( най-важните основни мисли) т.е ще си припомни паметовата схема ,след това ще възпроизведе съдържанието ,което е било композирано около схемата – пояснения ,илюстрации и примери ,доказателства и обосновки.И така ще възтанови по-голямата част от материала – при това най-съществената ,най-ценната част от информацията.

Много важно значение има емоционалната окраска на ситуацията ,която протича запомнянето ,и емоционалната и личностна значимост на материала до определена степен повишеният емоционален тон облекчава паметта ,но в стресови и екстремални условия паметовите процеси отслабват и се деформират.

Видове памет

Според времето на съхраняване на информация се разграничават 2 точни :

мигновенна ,кратковренна ,оперативна и дълговременна памет.

Мигновенната памет представлява одържане на току що възприетото от сетивата за част от секундата.Това е памет – образ ,без никаква преработка и усмисляне на информацията (наричат е още сензорна т.е сетивна памет).

Кратковременната памет има не само определена продължителност (средно около 20 сек.) ,но и определен обем.Изследванията са показали ,че човек без предварителна подготовна и нагласа може да възприеме и запомни между 5 и 9 несвързани помежду им елемент (букви , цифри ,реални предмети или изображения).Американският психолог Джордж Милър (1920) говори за магическо число 7 ( +,- 2) ,което определя границите на запомнянето на непроменените обекти ,възприети и запомнени буквално.

Овеличаването на обема на запомената информация може да стане само чрез преструкторирането и в нови и по-едри единици.

Съхраняването на информацията се осъществява чрез механизма на консолидирането.В своя експеримент Л.Питърсън и М.Питърсън предоставят за запомняне 3 букви (B ,H ,C).Веднага след подаването на материала участващите в екперимента трябва да броят в обратен ред през 3 ,започвайки от случайно подбрано число.След малко броенето се прекратява и се задава въпросът : „Кои бяха буквите ,представени преди малко?” – Резултатът е изненадващ – никой не е в състояние да възпроизведе буквите.

Оказва се ,че в паметта се изтриват тези събития ,които непосредствено предхождат самото въздействие ;съществува избирателност към времето ,а не към съдържанието на събитието.Затова при различни мозъчни травми най-трудно се възтановяват спомените за това ,което непосредствено е предшествало травмата.

Дълговременна памет. При тази памет обемът на съхраняваната информация и продължителността на нейното съхраняване са неуграничени, но личността не винаги има достъп до цялата съдържаща се там информация.В дълговременната памет се съхранява жизнения опит на индивида ,неговата история.Тя обхващя събитията с разновременен и разноценностен мащаб.В тази памет се съхраняват не само отделни събития ,но и оценките за тези събития.Тук информацията се преобразува непрекъснато – тя се интерпретира ,усмисля ,преструкторира и се съхранява предимно в семантична форма и в много обобщен вид.Извличането на информацията от дълговременната памет е активен процес ,който се определя от съдържанието на задачите ,възникващия пред личността.В зависимост от своята генеза паметта бива вродена или придобита в процеса на индивидуалното развитие.

Вродената памет е значително по-независима от условията на живот.Тя осигурява информация за различните анатомични и физиологични състояния на организма и формите на неговото наследствено реагиране.

Придобитата памет е зависила от условията на живот и социалните въздействия.Тя осигурява разгръщането на активността ,на социалните взаимодействия с другите.

Между тези два типа памет съществува един особен тип памет, който се обозначава като импринтинг.Това е запечатване ,което възниква веднага след раждането.То е моментално ,трайно ,не зависи от „подкрепянето” и трае само кратко време от жизнения цикъл.Това запечатване се определя не от значимостта на обекта ,а от времето на неговото появяване.В зависимост от съдържанието на запомненото паметта бива:

двигателна ,образна ,семантична и емоционална.

Двигателната памет осигурявя регулацията на джиженията ,пространственото положение на тялото ,позата :

Образната памет съхранявя различните сетивни образи ,неразчлененото единство на устойчивото и неустойчивото в обектите ;

Семантичната памет осигурява съхранението на значенията представляващи съществените свойства и отношения между обектите ;

Емоционалната памет съхранявя субективните състояния и осигурява тяхното многократно преживяване.

Условия за запомнянето и забравянето

Запомянето се определя от предметното съдържание на активността.Важно е мястото ,което даденото съдържание заема в структората на тази активност – Дали мястото на цел ,или на условие за постигането на целта.Руският психолог Пьотр Зинченко поставя пред децата да класифицират различни предмети.Задачата е мисловна.Предварително не се изисква да се запомни каквото и да е било.Предметите са изобразени в средата на малки картончета ,а в горния десен край – различни числа.Изследването се провежда в 2 серии.

В първата серия се предлага да се клалифицират единия тип стимули(предметите) ,а във втората – другият тип стимули (числата).Особенното в този експеримент е това ,че последователно всеки тип стимул изминава своето значение – веднъж се проявява като цел на активността и веднъж като нещо външно на същата тази активност.Резултатите от експеримента от първата серия са възпроизведени 13 предмета и 1 цифра ,а от втората 1 предмет и 10 цифри.

Запомянето зависи от участието на различни мнемични действия – групиране ,прегрупиране ,осмисляне ,разбиране и др.

Запомянето зависи от съдържанието на мотивите ,от значимостта на запомянето съдържанието и от емоционалните нагласи.На малки деца се предлага да запомнят няколко (5-6) думи. Те с радост приемат тази задача ,но се оказва ,че са в състояние да възпроизведат само 1-2 думи.След това ситуацията се изменя.Детето се включва в игра ,поемайки ролята на купувач ,който трябва да отиде в магазина и да направи покупки.Те му се посочват със същите думи.Оказва се ,че детето възпроизвежда всички думи ,тъй като сега запомнянето придобива вече друг смисъл.За да се запомни даденото съдържание ,не е достатъчно само това съдържание да се осъзнае като мнемична цел.То трябва да придобие и личностен смисъл – да влезе в отношение с различни мотиви ,да придобие значимост и ценност.Между мотивите обаче не винаги съществуват спокойно отношения.Често пъти осъзнати цели влизат в конфликт с мотивите ,които могат и да са неосъзнати.Това влияе непосредствено върху паметта : човекът се стреми да се освободи от неприятните спомени или събития , като ги изтласква в подсъзнанието.Такова забравяне според Зигмунд Фройд представлява защитен механизъм.

От какво зависи забравянето ?

Преди всичко то не е непременно белег на лоша памет.Забравянето е също необходим ,но трудно оправляем процес.Не се забравят лесно лошите спомени ,нещастната любов , обидата ,накърненото достойнство ,поражението.Колкото и парадоксално да изглежда ,невъзможността да се забрави много често се дължи на силното ни желание да забравим.Когато си поставим за цел да забравим ,ние актуализираме това ,което искаме да забравим и по този начин го затвърдяваме.Съществуват обаче и по-добри начини за забравяне и един от тях много често се прилага.Няма по-сигурен начин от това да запишете това ,което трябва да запомните.Човек знае ,че когато запише ,запомнянето е вече излишно.Както и при запомнянето ,забравянето е свързано непосредственно с дейността и нейното съдържание.Това ,което не е свързано с дейността на човека , се забравя ,то е загубило смисъл за него. Всичко казано до тук ,показва ,че запомнянето ,съхранението , възпроизвеждането и забравянето са непосредствено свързани с активността на личността ,с нейните подробности ,ценности и различен смисъл.

Обобщение : Паметта прави възможно осъществяването на дейността и същевременно се определя от съдържанието на тази дейност.Тя осигурява тъждеството на Аз-а със самия себе си отношението на Аз-а с другите.Паметта е процес на преобразуване картината на света и нейното съхраняване в различни форми.