Георги Николов

Въпрос

2009-05-31T01:37:00.002+03:00

Трябва ли да има бюлетина, на която да пише "неодобрявам нито една листа"? Това ще повиши ли интереса към изборите и ще направи ли резултатите по-реални?

In vivo

2008-12-19T10:50:00.002+02:00

Преди няколко дни депутатите от тройната коалиция не можаха да се разберат кой е по-по-най по темата ин витро. Гласуването с "въздържал се" на БСП и ДПС за създаване на специализиран фонд и последвалото напускане на заседанието от НДСВ пък блокира приемането на бюджет 2009. Това е сериозна и неприятна случка. Хубавото е, че тя насочи силно общественото внимание към проблема с репродуктивността на нацията. Вече имах възможността да споделя мисли по този проблем, но все пак да напомня.

България е на челно място в света по демографски срив, да не говорим за Европа. Ако това не е проблем - здраве му кажи! Една от причините за това е безплодието на немалка част от нацията. Над 200 000 двойки не могат да имат деца по естествен път. Много е важно да си изясним на какво се дължи това, за да можем като общество и политици да променяме живота си така, че да ограничим проблема за следващите поколения. На този етап обаче реалната възможност да се борим с проблема е чрез ин витро технологията. Сега от политиците и експертите се очаква да осъзнаят проблема, да заделят необходимите средства за преодоляването му и да създадат организация по ефективното им разходване. Точно по този въпрос възникна политически проблем в парламента.

На първо място бих похвалил правителството, че при формиране на бюджет 2009 задели повече средства за извършване на ин витро процедури. Колкото и неефективно да се разходват, пак за нуждаещите се двойки ще остане нещо в повече. Въпросът е в това, че неефективното разходване и недостигът на средства до този момент е факт, който не се оспорва от никой в държавата. Не разбирам защо предложението на Антония Първанова за създаване на специален фонд към министъра на здравеопазването срещна такава съпротива сред другарите от БСП и господата от ДПС. Става дума за едни 10 до 20 милиона лева, за които да сме сигурни, че ще се разходват за преодоляване на един от най-значимите ни проблеми - изчезването на българската нация. Имало съмнения, че клиниките които ще ползват средствата, щели да бъдат подбрани с връзки, а създаването на фонда щяло да бъде предпоставка парите да се похарчат за оборудване на офиси и служебни коли. Да, за съжаление в България такива опасности винаги съществуват. Но отхвърлянето на предложение за промяна в досегашното статукво ни гарантира единствено непрозрачно и неефективно разходване на още повече средства. В предложението на Антония Първанова бе залегнало създаването на обществен съвет за контрол върху средствата и дейността на фонда. Разбирам, че това е силно притеснително за хората на статуквото. Със съпругата ми имаме чудесен син. В този смисъл няма как да се поставя напълно в положението на двойки без възможност да имат деца. Именно поради това за мен като гражданин и политик е изключително важно, че сдруженията на българи с репродуктивни проблеми ясно и категорично защитиха предложението за създаване на специализиран фонд и обществен съвет. Години наред българските политици неглижират експертните становища на структурите на гражданското общество. Това е една от причините да няма интерес към политиката, защото тя не отчита интересите на големи групи граждани. Този случай е точно такъв. Важно е какво мисли по този въпрос президента на републиката. Надявам се мнението му да бъде изразено чрез вето по въпрос, който касае бъдещето на нацията, чийто обединител е той.

18.12.2008

Следконгресно

2008-12-13T10:05:00.001+02:00

Повече от седмица се опитвам да открия разумни аргументи, с които да си обясня, защо БСП на своя 47-ми конгрес се разграничи от БСМ. Младежката организация тласкаше БСП към реформи. През 90-те БСМ ясно формулира необходимостта БСП да се развива политически, следвайки модела на западноевропейските социалистически и социалдемократически партии. Тогава в БСП с носталгия и сантимент се гледаше на разпадналия се СССР и опитите за формиране на лява партия върху останките на КПСС. На почит бяха също сръбският и китайският "леви" модели. Това амбицираше партийните елити в БСП да говорят за търсене на собствен път за развитие на партията като уникална българска левица. БСМ се противопостави на тези идеи, окачествявайки ги като мимикрия за прикриване на порочни практики. Разликата е, че тогава в БСП имаше сблъсък на идеи и интереси, а днес има само сблъсък на интереси.

БСМ настояваше за европеизиране и осъзната подкрепа на БСП за членство на страната в НАТО и ЕС като гарант, за приобщаване на българското общество към най-демократичната и социално-ориентирана общност на планетата. Днес това е факт, но май партията не го направи с убеждението, че това е единствено правилния път за развитие на обществото, а под напора на общественото мнение и натиска на външни фактори в това число и БСМ. Съдя за това по нестихващите уникални за ЕС проблеми с правителството на страната ни, доминирано от моята партия. Очевидно постоянното тупане в гърдите колко сме европейци, социални и реформирани не върши работа. Трябва манталитет и - естествено - поведение.

Както и досега, до ден-днешен БСМ обучава, възпитава и развива структурите и кадрите си така, че да отговарят на тези условия, както и естествено, на нуждите на партията. Оказа се обаче, че това е било излишно, защото очевидно ръководството на БСП няма нужда от ново поколение политици, израсло с ценностите на демокрацията в социална Европа. На конгреса прозвучаха тежки обвинения към БСМ, че не играе ролята, която очаква БСП и че не помага на партията. Ако наистина някой вярва, че това е така, то аз и колегите ми сме шокирани от това, какви биха могли да са очакванията на определени партийни среди. Не си спомням да е имало политическа кампания на БСМ, която да не е била в унисон с обществения интерес и левите ценности, които неизменно отстояваме. Такива кампании БСМ проведе в сферата на образованието, социалната политика за младежта, информационното общество, политическата реформа, европейският социален модел. Със сигурност пропускам някои.

Каза се, че от БСМ се очаква да приобщи към себе си едва ли не цялата българска младеж! Но в условията на демокрация, носталгията по масовия характер на Комсомола е неуместна. Към това трябва да прибавим и пряката асоциация на БСМ с БСП. Очевидно партията също не се харесва на всички. От тази асоциация ние никога не сме се притеснявали, дори в годините, когато бе срамно да признаеш обвързаността си с БСП. Сега сме на власт. В БСМ винаги сме отстоявали честното и открито отношение към политиката, защото вярваме, че БСП и обществото имат нужда именно от това, а не от мимикрия и заравяне на главата в пясъка. Младите хора на България емигрираха в западна посока не в търсене на високи заплати, а в търсене на достоен живот и ценности. Партиите в българската левица начело с БСП трябва да осъзнаят това. БСМ ще продължи работата си в тази посока и ще помага на левицата, но само там, където срещне осъзната нужда.

След дъжд качулка

2008-12-13T10:01:00.002+02:00

Тазгодишният студентски празник мина под сянката на жестоко убийство. След жесток побой в Студентския град второкурсникът Стоян Балтов почина. Последва напълно безсмислена акция на полицията за проверка по столичните нощни заведения за предлагането на алкохол на непълнолетни и спазването на вечерния час. Тези нарушения са масови, това е ясно на всеки. За пореден път видяхме, че когато се случи някаква трагедия, непосредствено след нея започват да се предприемат активни кампанийни мерки. Така е във всяка сфера на държавата. Такъв е и манталитетът ни - след дъжд качулка! Прочистихме коритата на реките, след като станаха наводненията, завишихме контрола над еврофондовете, след като спряха средствата по тях... Примери колкото щеш. Всеки трагичен случай обаче е повод за обществена дискусия и от нас като граждани зависи дали ще я проведем докрай или ще се пуснем по течението на друга наша поговорка - всяко чудо за три дни!

От тази трагедия въпросите, които си задавам, са три. Каква е сигурността на гражданите? Кое води младите до крайно необуздана агресия? Какъв е смисълът да си студент в България? На първия въпрос отговорът е, че сигурност няма. Трагедията се е случила заради липсата на солидарност сред хората, защото вероятно други са могли да се намесят и да разтърват мелето. Не е за пренебрегване и криво разбраният професионализъм на охранителите на дискотеката. Те се интересуват да няма проблеми вътре - за това им плащат, а какво става в непосредствена близост до обекта, не ги касае. Това е не само непрофесионално, но е и нечовешко.

Що се отнася до агресията на младите - тя е резултат от социалната среда, в която се развиват. Агресията, поръчковите убийства, кражбите и далаверите през последните 18 години са модел за успех в новото българско общество. Те са безнаказани. Ясно трябва да си дадем сметка, че съвременните младежи не познават друг успешен модел за развитие в България. Вина за това носи всеки български гражданин с пасивно отношение към обществения морал и без респект към закона, а също отговорността е и на всеки политик от годините на преход, който се е докоснал до властта. Именно политиците на прехода създадоха и развиха модела на безнаказаност за престъпленията в България.

Особено ми е интересен третият въпрос. Отговорът ми е - не, няма смисъл младите да стават студенти в България. Да си студент тук, означава да плащаш високи цени за учебници, за семестриални такси, за квартира, за живот. Ако не работиш, няма как да си покриеш разходите. Но като се хванеш на работа, не остава време за учене. Точно тук се губи смисълът от студентството в България. Младите започват да гледат на студентството като на повод да си намерят работа в големия град, а не като на знания, чрез които да си осигурят достойно развитие. Студентският град прилича повече на Лас Вегас, отколкото на място за усвояване на знания и умения. От години БСМ настоява за специален статут на Студентския град. Предоставянето му вече е почти безсмислено - презастрояването с жилищни кооперации и увеселителни заведения вече е необратим факт.

Призивът ми към бъдещите студенти е да положат необходимите усилия, за да получат образование в някоя от социалноразвитите страни на стария ЕС. То ще бъде качествено и вероятно по-евтино. Няма да им се налага да работят денонощно, за да учат в почивките, пък и ще усвоят гражданска култура, така необходима на обществото тук.

Новият устав на БСП прави сериозна крачка назад

2008-11-27T15:30:00.002+02:00

Скъпи приятели,

По случай 14-ата годишнина от основаването на Българска социалистическа младеж (26 ноември 1994г.) се обръщаме към всички бивши, настоящи и бъдещи членове, симпатизанти и приятели на БСМ и към българското общество със следното послание.

47-ми конгрес на БСП взе едно много противоречиво решение за създаването на т.нар. "Младежко обединение", по същество нова младежка организация на БСП. Приетият чл. 45 от новия устав на БСП е неприемлив стремеж към централизъм и ограничаване на плурализма и демократичността в левицата.

Като млади хора, демократи и социалисти искаме да изразим разочарованието си от приетата разпоредба в новия устав на БСП, с която се подменя досегашната младежка организация на БСП - Българска социалистическа младеж.

БСМ създаде лидери, изповядващи нов начин на мислене, справящи се достойно с отговорности в управлението на партията, в централната и в местната власт; допринесе за развитието, модернизацията и международното признание на партията.

БСМ през 14-те години от създаването си беше мощен фактор в полза на демократизацията и европеизацията на БСП.

За съжаление през последните 7 години се забелязва сериозно отстъпление от тези принципи във вътрешния живот на БСП. Механичното подменяне на младежката организация с подчинена вътрешнопартийна структура е само един пример в тази посока.

Хората, които създадоха, развиха и отстояваха принципите и целите на Българска социалистическа младеж, ще продължим да се борим за установяването на демократична, свободна и проевропейска левица като основна политическа сила в Република България.

Георги Николов,
председател
на Националния съвет на БСМ

Данаил Георгиев,
главен секретар
на Националния съвет на БСМ

27.11.2008

Неудобните

2008-11-21T09:33:00.000+02:00

Използвам повода от предстоящия конгрес на БСП, за да повдигна отново въпроса за младежката организация на партията. На делегатите ще бъде раздаден проект за нов устав. Изразявам категоричното си несъгласие и възмущение от текстовете, касаещи младежката организация. В проекта пише, че се създава вътрешнопартийно младежко обединение на всички членове на БСП до 35-годишна възраст. Това би следвало да е новата младежка организация на партията. Текста е неразумен и оборим във всяка дума и теза, но не това е най-важното.

Защо един тесен възпроизвеждащ се кръжок в партийното ръководство толкова упорито години наред се опитва да подмени младежката организация на партията (БСМ) с друга?

Няколко са уникалните характеристики на БСМ в партийната среда. Организацията винаги е стояла на категорични проевропейски позиции, никога не е позволявала партийното ръководство да кадрува с цел манипулиране политическите позиции на младите и никога БСМ не е правила компромис с левите позиции в политиката си. Тези характеристики позволиха БСМ да бъде възприемана като гарант за проевропейските леви реформи в БСП. Това, което БСМ прави вече 14 години, е да формира свободолюбиво и модерно ново ляво поколение в БСП и левицата. Поколение, неподвластно на шантажи и манипулации от сенчести в политиката кръжоци. Май това е истинската причина за поредния опит БСМ да бъде маргинализирана и преодоляна. Това, което се предлага в новия устав, е нечия воля младите в партията да бъдат вкарани в уютните релси на послушанието и конформизма.

Първата младежка организация на нашата партия е основана 1912 г. в Русе. Оттогава до ден-днешен организацията е била външна, защото това позволява не само по-голяма отвореност към обществото, но и създава естествени предпоставки младите да носят отговорност и да формират характерите си. Дори във времето на Тодор Живков бе така.

Контурите на новата роля за младите в БСП вече са разпознаваеми. Те трябва да основават фен-клубове на партийния председател по примера на Звездичката и да правят клипове в негова чест. Купонът е гарантиран, кариерата на най-преданите също. Колко много пари се похарчиха за глупости. По-важно е обаче кой ще плати политическата цена за превръщане образа на нашия министър-председател в шоумен.

БСП няма нужда от шоу за младите. БСП има нужда от свободолюбиво младо поколение, на което да разчита за формиране на европейска лява политика със сериозно отношение към въпросите, стоящи пред младите българи. Такава организация БСП си има. Тя се казва БСМ. Недолюбвана от малцина ръководители и обичана от левите хора. Вярвам, че делегатите на конгреса ще оценят това.

20.11.2008

Голям сценарий, голям филм

2008-11-21T09:30:00.000+02:00

Взех участие в предконгресната младежка среща в Пловдив. Моите впечатления са противоречиви. На първо място ще се спра на положителните страни. Фактът на провеждането на подобен форум сам по себе си е похвален, защото е повод за насочване на внимание към младите в партията. Нещо, на което БСМ държи. Срещата бе отлично и модерно организирана. Явно са хвърлени много усилия и пари. Цялостното ми усещане бе за рекламна акция, целяща да покаже колко много младите подкрепят БСП и правителството.

Оттук насетне следват въпроси, на които не можах да си отговоря задоволително. Например накъде бе насочено посланието - към външна за БСП публика или към конгреса на партията. След акцията "Сергей, обади ми се" и последвалата еднозначна негативна обществена реакция, се изгуби възможността подобна младежка среща да отправи послание към обществото. Българите не обичат идолопоклонничеството в политиката.

Дано в партията тази среща да позволи повече, не просто млади, а хора с качества, да намерят място в органите, вземащи политически решения. Дано сбора на младите в Пловдив не цели просто предконгресна подкрепа за определени дейци от сегашното партийно ръководство. В БСМ знаем, че такива неща се случват на младите и това води до болезнено осъзнаване, че са били използвани в частна полза.

Като споменах БСМ, бих искал да споделя, че младежката организация на БСП бе държана встрани от подготовката на срещата. Младежката организация на БСП получи квота за участие от едва 10 души. Въпреки това голяма част от общо 350-те участници в срещата бяха членове на БСМ. Явно други млади с политически опит трудно се намират дори сред модераторите на форума.

Това е другото усещане, което остави у мен тази среща, че определени личности от сегашното партийно ръководство продължават да търсят начини и форми за подмяна на сегашната младежка организация с нова, която да обслужва частните им политически цели. Въпреки това БСМ помогна за легитимацията на форума, като осигури послание от Джакомо Филибек - президент на младежката организация на ПЕС, член на която е и БСМ. В посланието си той говори за ролята на младите в политиката и за приноса на БСМ. В субтитрите навсякъде споменаването на БСМ бе заменено с безадресното "млади социалисти". Явно свободолюбивият дух на социалистите в БСМ продължава да буди притеснение у някои партийни дейци. На фона на общата напрегната от скандали обстановка в страната именно БСМ е в състояние да даде нов европейски импулс в партийната политика. Надявам се, че предстоящият конгрес на партията ще приеме устав, който ще даде ясна легитимност на БСМ като младежка организация на БСП, за да се преустанови практиката на спекулиране с младите.

13.11.2008

ОБама и БСМ

2008-11-10T23:41:00.003+02:00

Мое участие в "Булевард България" на 7-ми ноември - II част - пряк линк не е дастъпен. Намира се в "Архив" на www.retv.bg ;)

Браво, Барак!

2008-11-07T00:38:00.002+02:00

САЩ наистина е страната на неограничените демократични възможности. Американците избират политиците, които ще ги управляват по политическите им качества и платформи, а не по вторични белези, нямащи отношение към конкретната политическа дейност. Анализаторите се вторачиха във факта, че Обама е чернокож. Очевидно това нито помогна, нито попречи на Обама да спечели, защото гражданите гласуваха за политиката, а не за цвета на кожата му. В анализите обаче не намериха достатъчно място други факти около Обама, които според мен са по-впечатляващи от цвета на кожата му.

Баща му е кениец. Няма милионери или политици в семейството. Половината рода на новия президент живее в Кения. Обама е сенатор за първи мандат. При тази фактология политическата система на САЩ позволи харизматичните идеи на политик без респектираща политическа кариера до този момент и без знатен произход от богата или популярна фамилия да бъдат издигнати в президентски ранг. Американците са еманципирани граждани!

Къде сме ние? В българската политика личните качества на един или друг политик не са от първостепенно значение, да не говорим за идеите, които той защитава. По-важно е дали въпросната личност произхожда от партийно семейство. Ако дядо ти или баща ти са били видни активисти с висок морал и позитивен принос към развитието на партията и обществото, по презумпция се приема, че и ти си такъв. Оттам насетне няма гаф, който да е в състояние да засенчи блясъка на знатния ти партиен произход. Важна роля също така играят препоръки от трети лица, които не са пряко на политическия терен. Най-добре да са бивши служители на ДС или бизнесмени, натрупали завидно състояние в годините на преход. Какво тук значи някаква си личност!

Затова сме на този хал, затова постоянно търсим под вола теле, защото съзнаваме, че "еди кой си" е бил посочен от "еди кой си" и не е всъщност точно той виновен за някой скандал, но пък не сме сигурни кой точно е виновен... Пълен демократичен хаос на гражданското ни поведение! Политиката ни е лишена от лична отговорност и не позволява на хората в нея да блестят със светлината на личните си идеи и качества. Моделът за успех в рамките на политическата ни система е с олигархични характеристики. Този модел политиците успешно налагат и в обществото. Тук въпросът вече е на терена на всеки един гражданин, търсещ отговор на въпроса, в какво общество иска да живее. В общество, което дава възможност за изява на личности с идеи и това е от първостепенно значение или общество, което позволява да бъде управлявано от подставени лица. Примерите са пред очите ни - Америка гласува за Обама и новият президент се казва Обама, Русия гласува за Путин, но новият президент се казва Медведев. Тези дилема стои пред гражданите и политиците на България - въпрос на избор!

06.11.2008

Скрито-покрито

2008-11-01T01:33:00.001+02:00

Спомням си думите на Ахмед Доган след последния неуспешен вот на недоверие към правителството. Тогава той предупреди, че ни чака тежка политическа есен. Това не е пророчество, защото излиза от устата на един от най-осведомените политици на България. Помислих, че ни предстои някакъв сериозен политически дебат, в който опозицията ще разгърне управленски алтернативи, а управляващата коалиция ще защитава политиките си. Да, ама не!

Ставаме свидетели на грандиозен скандал, касаещ корупционни схеми, управлявани от знайни и незнайни ченгета. От бивши и настоящи държавни сигурности. Ето защо няма дебат по политиките, няма и участие чрез политически платформи. Задълбочаването на скандалите около ДАНС само потвърждава старата теория, че в България съществуват паралелни светове, които нямат нищо общо с явното политическо разделение. Настоящите скандали касаят целия политически спектър. Защото не касаят настоящето, а най-близкото минало на страната - така наречените години на преход. В основата им все по-ясно се откроява порочната роля на трансформиращата се ДС към условията на демокрация и пазарна икономика.
Аз съм оптимист. Считам, че случващото се ще има оздравителен характер за обществото, защото осветлява тъмните страни от действителността, в която живеем. Народът на България страда твърде много в годините на преход и не е лошо лека-полека да си изясним защо и заради кого. България наистина е член на ЕС и НАТО, а тези факти са несъвместими с политическите обръчи от фирми или кръжоци с лирични имена като "Монтерей" например. Единственото песимистично, което виждам в поредицата от настоящи скандални случки, е това, че държавата не разполага с авторитетни и стабилни тайни служби. Те, както в годините на преход, като че ли продължават да работят в частна полза. Но, както напомних, България е член на големи политически семейства и както друг път се е случвало, ако не се оправим, ще ни оправят.
Оттук насетне е много важно каква нагласа ще имат хората към политиката. Като общество трябва да изминем прехода от кланово-клиентелистко разделение към политическо. Има стойност във всяко голямо политическо течение - социалистическо, либерално, консервативно. Стига човек истински да вярва, че има политици, които искрено споделят дадена идеология, а не я използват само за параван, защото трябва да се намират на политическия терен, без значение къде. Точно сега следва да си припомним веруюто на Левски за чиста и свята република. Защото сегашната не е. Но може и трябва да бъде. Това зависи от политическата активност на всеки един гражданин.
Аз съм социалист. Ще помагам на БСП да се превърне в лява партия, защитаваща интересите на хората на наемния труд. Ще ми се да вярвам, че в страната ще се утвърдят десни партии, които наистина да защитават интереса на едрия бизнес. За да вървим напред, ни трябват два здрави крака. А също честно и открито отношение към политиката. Добре, че запазихме БСМ далеч от вмешателствата на сенчестите кръгове в българската политика.

30.10.2008

Границите на шоуто

2008-10-09T08:29:00.001+03:00

И аз като много мои съграждани хвърлям по едно око на Биг Брадър 4. Като цяло шоуто не е лошо. Психологическите експерименти са интригуващи и показват различни проблеми от общуването в едно мини българско общество. Това, което ме потресе, бе наградата за успешна мисия на един от участниците. Цяла седмица Филип трябваше да се преструва на невменяем, защото продуцентите ще отпуснат средства за инвитро на съпругата му. Разбира се, само ако мисията бъде оценена като успешна. Човечеца се справи. Желая му семейно щастие и много деца! Не мога обаче да приема, че един толкова сериозен семеен проблем може да бъде обект на търговия в развлекателно шоу. Единственото позитивно тук е, че и други граждани изразиха възмущението си от този случай, което може да доведе до реален обществен дебат по темите за демографската криза, безплодието, семейното щастие и ролята на държавата. В случая проблемът не е в решението на Филип да участва в тази мисия. Мисля, че всеки на негово място би участвал, защото от собствен опит знам, че именно децата дават съдържание и смисъл на думата "семейство". Проблемът е в продуцентите и сценаристите на Биг Брадър в България, защото доказаха, че няма морални и етични граници, които да не са способни да прекрачат. Посланието към обществото е - бъди роб и ако АЗ реша, че заслужаваш, ще бъдеш щастлив. Посланието към другите семейства с подобни проблеми е - не мислете, че имате уникален и тежък проблем, той е просто част от развлечението на нас, щастливите родители! Безплодието в България наистина не е уникален проблем. Над 200 000 семейства страдат. Общественият консенсус за необходимостта от преодоляването на този проблем и оказването на всеобхватна помощ е налице. Необходима е само същата по сила политическа воля. Не знам дали е вярно, но чух че част от средствата от държавния излишък ще се инвестират в инвитро опложданията. Ако е така, това е похвално. Големите въпроси обаче остават в периферията. Защо толкова много хора у нас страдат от безплодие? Това в каква степен се дължи на стреса и прекомерната употреба на алкохол и цигари у нас? Ако има превантивни средства за предотвратяване на проблема, то те полагат ли се - всеобхватни разяснителни кампании, лекарски консултации и т.н. Всички се тюхкаме, че нацията ни загива поради демографски срив, който е най-високият в света, но пестим средства за преодоляването му, т.е. великодушни сме, когато има бюджетен излишък. Демографският проблем вероятно е най-сериозният пред нацията ни. Ако го осъзнаваме, то трябва приоритетно да насочваме финансови и експертни средства за преодоляването му. Това не е проблем, който можем да превръщаме в шоу или търговия. Все пак благодаря на Биг Брадър 4, че напомни за човешката драма на толкова много млади българи.

09.10.2008

Нощни птици

2008-10-02T08:50:00.001+03:00

Участвах в дискусия на тема "Денонощен градски транспорт в София". Бе организирана от Либерална младежка асамблея (младежката организация на НДСВ). Идеята не е нова. Тя се появи за първи път във формата на организирана кампания благодарение на усилията на блогъра Богомил Шопов (вижте този адрес sofia-transport.wikidot.com). Браво на Борис Вардев, че я постави на политическия терен. Позволих си да се присъединя към инициативата в лично качество и се надявам, че софийската структура на БСМ ще я подкрепи официално.
София, пък и всеки голям град в България, има нужда от денонощен градски транспорт. Това безспорно е социална мярка. В XXI век свободата на комуникация и движение безспорно са водещи предимства и те трябва да бъдат подпомагани на всички нива, за да се гарантира всеобщ достъп до тях. Предимствата са много. Тези граждани, които се нуждаят от транспорт, но не могат да си позволят такси, ще осъществят намеренията си. Особено важни са предимствата, касаещи сигурността. Много граждани шофират посред нощ след употреба на алкохол поради удобството да се приберат със собствената си кола, но и поради липсата на алтернатива освен таксито. Безразсъдният компромис с шофирането в тази ситуация е колкото опасен за водача, толкова и за неговите пътници или други невинни жертви по пътя. В края на краищата денонощният градски транспорт е удобство, което всеки би използвал в една или друга ситуация. Неслучайно такава практика съществува в много от големите европейски градове.
Представителите на Столичната компания за градски транспорт и на кметството изтъкнаха някои проблеми пред реализиране на идеята. Било скъпо, т.е. нерентабилно, имало голям недостиг на шофьори, нямало да има пътници и т.н. Това е типичен подход на консервативна система. Знаем, че всяка общинска или държавна стопанска структура има пред себе си широко поле за оптимизиране на разходите. Когато говорим за СКГТ, средства могат да се заделят чрез повишаване на събираемостта от билети и оптимизиране на разходите за гориво. Въпреки повишаването на цените на природния газ използването на метан е значително по евтино и екосъобразно. Дискусията приключи с поемане на ангажимент от страна на общинските представители за експериментално пускане на денонощен транспорт по линията на автобус 94, който обслужва студентите.
Убеден съм, че подобен опит може да бъде успешен, само ако хората, управляващи градския транспорт в София, работят с убеждението, че той трябва да обслужва нуждите на гражданите, а не на фирмите, които го организират. Никъде по света общински дейности като ВиК, събиране на отпадъци или градски транспорт не са икономически рентабилни, ако бъдат оставени на свободния пазар без субсидии. Тяхната рентабилност се измерва в едно-единствено направление - доколко повишават качеството на живот на гражданите, доколко създават предпоставки гражданите по-удобно да се отдадат на ежедневната си работа. В това отношение СКГТ е голям длъжник на софиянци. Убеден съм, че въвеждането на денонощен градски транспорт е удобство, което ще бъде възнаградено с доверието и позитивната оценка на гражданите. Особено на младите.

02.10.2008

Пазарни отношения

2008-09-26T00:11:00.001+03:00

Ще се спра на темата за защита правата на потребителите. Тя бе елемент от провелия се наскоро семинар на БСМ в Чепеларе под наслов "Европа на гражданите". Темата предизвика сериозен интерес. От една страна, защото касае на практика всички граждани, от друга, защото досега не е била обект на целенасочено внимание в организацията.
Животът ни на граждани в демократично общество с пазарна икономика вероятно не е лесен, защото личните възможности за просперитет и комфорт са въпрос на лична отговорност, а не на нещо, което от някъде ще ни помага и напътства във всяка ситуация. Свикнали сме да мрънкаме в приятелски кръг. Темите обикновено са държава, политици, доходи, стоки и услуги. Но по всяка от тях като че ли отказваме да осъзнаем, че носим лична отговорност като граждани за преодоляването на всеки проблем. Така е и с потребителските ни права.
В страната има закон, който ни пази, има държавна комисия, има граждански организации. Както и в други сфери, всички предпоставки за отсъствие на проблем са налице, но такъв съществува. На пазара продължават да се предлагат некачествени стоки и услуги, защото всеки от нас продължава да си ги купува, независимо от цената. После се оплакваме на приятелите си, будейки чувства на съжаление и съпричастност. В най-лошия случай се оплакваме на търговците, а те ни гледат с недоумение, защото вече са ни прибрали парите.
Първата причина, непозволяваща на системата за защита на потребителските ни права да сработи в пълна степен, е у самите потребители. Обичаме да се оплакваме, но го правим не където трябва. А трябва да го правим в гражданските организации или в държавната комисия. Например тук -http://www.kzp.bg/, тел. 0700 111 22. Следва обаче да обърнем внимание и на проблеми, които са извън нас като граждани. Добре би било страницата на КЗП да предлага пълен набор на услугите и дейностите си онлайн. Например приемане и предаване на всички видове формуляри и документи. Това значително би улеснило активните граждани.
Сериозният проблем е свързан със съдебната система - нищо ново. Делата по наглед дребни потребителски казуси се точат с години. Тази практика едва ли ще трогне някой в съда, но със сигурност удовлетворява интереса на недобросъвестните производители и търговци. Тази практика със сигурност кара много граждани да се замислят струва ли си да посветят години на един развален хляб.
Тъй като съм социалист, съм убеден, че с цената на всичко си струва да се защитават правата на всеки гражданин, апелът ми е насочен към народните представители и съдебната власт. Законът за защита на потребителите трябва изрично да посочва, че потребителските дела в съда са обект на бързо съдебно производство в двуседмичен срок. Тази мярка ще позволи на системата за защита на правата ни да проработи в пълна степен. И най-важното - гражданите ще се убедят, че има смисъл да търсят правата си чрез легитимни институции.

25.09.2008

Латинообщество v2.0

2008-09-25T09:22:00.001+03:00

Скорошните престрелки и взривове в публични домове в София дадоха повод да си припомним резултатите от доклада на Центъра за изследване на демокрацията на тема "Организирана престъпност в България: Пазари и тенденции". Данните са впечатляващи. Дали са верни, е друг въпрос, но сглобяването на пъзела много плътно се доближава до неформалната информация, която голяма част от българското общество има по всяко отделно направление на проучването. Най-общо изводите са, че има сливане на черния и сивия пазар с легална дейност. Престъпните босове се занимават с легален бизнес, но пряко контролират протежетата си, които въртят престъпната дейност. Именно те са обект на разстрели. Групировките лесно успяват да достигнат "национална представителност". На мода е контролът върху местната власт - струва сравнително евтино, а осигурява добра възвръщаемост чрез възможностите за усвояване на еврофондове.
Впечатляващи са данните за доходност от различни престъпни дейности. Сред тях изпъкват предполагаемите приходи от проституция, контролирана от български босове - около 2 милиарда лева! Това говори много. Очевидно групировките не срещат трудности от властите за развитие на този бизнес у нас и в чужбина. У нас стартира нещо като обществена дискусия трябва ли да се легализира този бизнес и кое в него трябва да се криминализира - сводничеството, предоставянето на сексуслуга или ползването. Нямам изградено мнение по въпроса. На този етап това не толкова важно.
Следва обаче сериозно да се замислим какво огромно количество български момичета и жени стоят зад тези два милиарда. А това говори, че проблемът не е само в срастването на престъпността с институциите. Има обществена търпимост към организираната престъпност, и в частност към проституцията. В регион като Сливен например желанието за проституиране зад граница е добило мащаби на епидемия. Всички в региона знаят, че е така и май това не притеснява никого. За младите момичета това е престижна реализация, защото им носи сериозни доходи. Говорим не просто за загуба на елементарни ценности, но за липса на мотивация и разбиране, че човек може да се реализира достойно, без да се обвързва с престъпния свят. Сещам се отново за изказванията от типа "в България няма мафия, защото не покриваме критериите за определението мафия". Това не е вярно, защото цели общини и региони отговарят на най-важния критерий за развитието на мафията - хората имат респект към босовете на подземния свят и пазят обществената тайна за престъпната им дейност. Населението търси опора за решаване на битовите си проблеми в тях, а не в държавата. Това е основният проблем. Той в особено голяма степен касае младите. Ще се преодолява бавно.
С цената на всичко държавата и Европейската комисия трябва да докажат на младите чрез закрила над чистия бизнес, че в България може да се живее добре и без неформалната закрила от местния бос.

18.09.2008

Има надежда

2008-09-04T08:54:00.002+03:00

На фестивала на БСМ в Русе си пролича, че "гражданско общество" не е поредният термин, изтъркан от прекомерна и неадекватна политическа експлоатация. Отнасял съм се много скептично към активността на българските граждани за решаване на отделни проблеми. Считал съм, че сме изключително пасивни като общество по отношение на въпросите, които ни касаят. Причина за разколебаване на песимизма ми бе участието на Константин Павлов - Комитата и представители на коалиция "За да остане природа". Тяхната активност не се дължи на това, че някой умен началник е казал, че трябва да се протестира или да се организира нещо. Те не са казионни, не участват в йерархии, не изпълняват заповеди и не говорят от последна инстанция. Обществената им популярност се дължи не на структури, а на тях самите, на откровения и непредубеден стил в общуването с аудиторията.
Комитата успя да спре разрушаването на Гранд хотел "България" в София чрез кампания на личния си блог. Това му струваше нула лева плюс смела и честна гражданска позиция. Младите еколози от "За да остане природа" чрез протестите си в София, Иракли, Паничище накараха цялото българско общество да се замисли върху безвъзвратните поражения на околната среда, предизвикани от олигархично-мутрафонския капитал в България.
Няколко бяха посланията към аудиторията, които аз лично ще помня дълго.
Лично от всеки един зависи абсолютно всичко - пример са развитието на блоговете в интернет и лавинообразно нарастващото обществено доверие към личните страници.
Удобната и популярна гражданска позиция "от мен нищо не зависи" бе напълно и надявам се трайно, компрометирана. Всеки има лична кауза и трябва смело да я споделя в обществото, защото това е най-лесният начин всеки да осъзнае всъщност колко много привърженици има въпросът, който лично го вълнува.
Трябва да бъдем открити и честни в общуването - това бавно, но изключително трайно формира привърженици за всяка кауза. Трябва да сме последователни и упорити - проблемите от обществено значение обикновено са вплетени един в друг, което изключва възможността да се решават на мига. Когато е необходимо, трябва да се протестира - всяка власт мечтае за лоялни и предани граждани, но това поведение никъде по света не е решило никакъв обществен проблем.
След срещата на БСМ в Русе съм по-оптимистично настроен. Явно след петнайсетина безлични години на преход българското общество започва да търси и да формира естествени, а не казионни обществени лидери. Това лека-полека ще се отрази и при селекцията на политическите лидери. В страните от ЕС връзката между граждани, неправителствен сектор, партии и политика е пряка и взаимозависима. Рано или късно така ще бъде и у нас. За целта е достатъчно активно да отстояваме личните си каузи, защото от нас зависи абсолютно всичко.

04.09.2008

Крушата си има опашка

2008-08-28T08:31:00.001+03:00

Приключилата олимпиада в Пекин отприщи сериозен обществен дебат навсякъде по света. У нас също. По света си задават въпроси като как е възможно да се организира събитие с такива мащаби по толкова перфектен начин? Не се ли изкриви съдържанието и смисълът на олимпийското движение? У нас традиционно за последните години въпросът е на какво се дължи провалът на българските спортисти?
Трябва да гледаме по-ведро на нещата. Достатъчно е да си кажем, че просто толкова си можем. Толкова можем, но кои - ние, народът, спортистите или ръководителите на спорта? Склонни сме да гледаме критично, защото сме свикнали с по-добрите постижения. Пък и на фона на разнообразието от проблеми и изпълненото ни със стрес ежедневие спортните успехи на националните състезатели винаги са имали ефект на масова терапия за обществото. Затова е тъжно - не се състоя терапията.
Но тук е моментът да си признаем, че на фона на провала във всяка една сфера в годините до членството в ЕС спортът нямаше как да направи изключение. Достатъчно е да проследим спортните рубрики и предавания в медиите и положението става ясно. Съдържателната им част е посветена на скандали в ръководствата, сбивания на терена, корупция сред съдиите и източване на средства от федерациите. Нищо по-различно от всяка друга сфера. Куца ни всяка сфера от живота, защото зад всяко действие стои човек, а това е най-големият ни провал в прехода. Неусетно загубихме моралните и етични ценности, без които обществото не може да се саморегулира и да върви в позитивна посока. Ето защо не бива да се смайваме от проваленото ни участие в игрите.
И понеже поводът са олимпийските игри, ми се ще да припомня, че едно от основните послания на олимпийското движение е насочено към развитието на масовия спорт навсякъде по света. С основание се счита, че това е средство, чрез което отделният човек възпитава у себе си характер и качества. Те му помагат по-лесно да осъзнае предимствата на екипната работа и личната отговорност на всеки. Масовият спорт у нас е също толкова символично развит, колкото са символични и успехите ни на игрите. Оттам трябва да започнем промяната. Възможно е обществото, разконцентрирано от многообразието на проблеми, да не оцени достойнствата на масовия спорт, но именно тук е ролята на държавата. Основният ресурс за спорт трябва да се насочи към създаване на предпоставки и условия за спортуване в свободното време. Това е въпрос не на пари, а на политика. Осемте златни медала на Майкъл Фелпс са доста абстрактни и далечни за мен. Удоволствие бе да го гледам. Това, което ми е близо, е разваленият плувен басейн в детската градина на сина ми. Старее си така неизползваем не защото няма пари да се поправи, а защото на никой в общината и държавата не му е до това. Е, няма как синът ми да стане новият Фелпс!

28.08.2008

Нова анкета на блога:

2008-08-24T22:47:00.002+03:00

Как определяте геополитическото поведение на БСП?

Свиха ми номера!

2008-08-21T08:18:00.001+03:00

Преди десетина дни ми откраднаха предния регистрационен номер на автомобила. Ще поразсъждавам над тази дреболия, защото ме навежда на размисъл. Предните табели се крадат лесно, защото, за разлика от задните, не са занитени фабрично. А се крадат, за да послужат за извършване на друго престъпление, най-често кражба на бензин от бензиностанция.
Един час след като констатирах дребнавата кражба вече бях подал жалба в съответното РПУ. Служителят, който я прие, ми каза да мина след три дни, за да взема документ, удостоверяващ кражбата, който ще ми послужи пред КАТ за издаване на нов номер и талон. До издаването на новия номер колата ми е спряна от движение. След трите дни се оказа, че това не е сакралният документ, а само входящ номер, с който на друг адрес трябва да издиря районния инспектор. Дадоха ми телефон, на който три дни не можах да го открия. Търпението ми се изчерпа и се разходих до съответния адрес. Инспекторът бе на поста си. Втрещих се от мизерните условия, в които му се налага да работи. Оказа се свестен и отворен за съдействие човек. Също така се оказа, че в РПУ са забравили да ми кажат да внеса такса от 2,50 лв. за разглеждане на жалбата. Трябваше да се върна да я платя, а на другия ден пак успях да стигна до районния и вече получих документ, че ми е откраднат номерът. Получих го срещу подпис, че нямам претенции към МВР да продължава да се занимава със случая.
Сега ми предстои да мина през деветте кръга на ада в столичния КАТ - издаване на номер и талон. Разказвам това, защото се замислих, че не е никак лесно да си изряден гражданин в България. Ще трябва да платя скромна такса около 60 лева за издаване на новите ми документи. Неясно защо. Страните в този случай, които имат материална изгода са две - крадецът на табели, защото най-вероятно е извършил друга кражба чрез номера ми, и КАТ, защото независимо от обстоятелствата събира такси. Къде съм аз тази система? Ами много просто - плащам си данъците и си губя времето. Ако бях излъгал държавата като кажа, че съм си загубил номера, щях да си спестя доста време, а колата ми вече щеше да е в движение. По този начин всички по веригата щяхме да сме доволни. Не мисля това сериозно, но така излиза.
Станах жертва на кражба и на бюрокрация. С второто държавата може да се пребори бързо и лесно. В претоварена с дейност администрация, каквито са ведомствата в София, най-добре се разбира колко ефективни могат да бъдат електронните услуги. Ако бяха налични, щях да попълня всеки документ и да платя всяка такса за броени минути. Дано бъдещите пострадали да имат възможност да ползват поне тези облекчения. Към шофьорите съветът ми е чрез подръчни средства здраво да прикрепят предните табели на колите си, за да спестим поне това облекчение на дребнавите крадци.

21.08.2008

Поредната война

2008-08-17T11:20:00.001+03:00

Каква седмица! Започнаха олимпийските игри, с тях и война между Грузия и Русия, а между другото преди два дни бе отбелязан международният ден на младежта. Общото между трите събития е, че в тях участват млади хора. Никога досега не е имало по-добре организирана олимпиада! Още в началото китайците счупиха всички рекорди по инвестиции и подреденост. Човешките и социалните права им куцат, но на фона на перфектно протичащите състезания явно тези теми ще изчакат до края на игрите. Мислех си, че светът е олимпиада, но изведнъж поне в нашия регион вниманието се разконцентрира. Избухна война в Грузия. Как е възможно грузинските политици да си мислят, че могат ей така, с една шумна и кръвопролитна акция, да решат сложен етнически проблем срещу Русия, и то малко след провъзгласяването на независимо Косово, което обърка световната дипломация! А Русия има нужда от демонстрация на стабилност и последователност след смяната на караула в Кремъл. Крайно неподходяща ситуация за Грузия. Убеден съм, че ако на срещата в Букурещ Грузия бе поканена за член на НАТО, всичко това нямаше да се случи. Нито грубата атака на грузинците към Южна Осетия, нито инвазията на Русия. България е страната, която носи отговорността за реализиране волята на грузинските граждани за интеграция към западната цивилизация чрез членство в НАТО. Ние трябва да напътстваме и управляваме този процес до успешното интегриране на Грузия в пакта. В сегашната ситуация нашата държава може да играе активна миротворческа роля. Смело трябва да се отправят упреци и към двете страни, защото тази война не прави изключение - тя е безсмислена! Тук е мястото да заявя като социалист, че е недопустимо в XXI век конфликтите между две цивилизовани държави да се решават чрез военни действия и жертви сред мирното население. Още повече този обиден абсурд да се разиграва пред очите на целия свят, когато се провеждат олимпийски игри. Това говори за отсъствието на какъвто и да е респект към системата за сигурност, утвърдена от ООН. Има нужда от нови ясни правила в международните отношения, основани на силата на правото, а не на правото на силния.
ЕС и България като негова членка има уникалния шанс за утвърждаване на справедливи международни отношения в Черноморския регион. По света, между другото, се отбеляза международният ден на младежта. Смисълът му е в това да насочи общественото внимание към проблемите на младите. Най-важното условие за развитието на младия човек е мирът. Без мир няма никаква перспектива за личностно развитие, за създаване на нови поколения и човешки семейни взаимоотношения. Всъщност в ситуация на война има ясна перспектива пред младите - да участват в нея. Като историк по образование и като социалист съм убеден, че енергията на младите поколения трябва да се изразходва в нещо градивно, а не в братоубийствени военни авантюри. Олимпийските игри и принципите на олимпийското движение са пример за мирно съревнование. Би било добре, ако политиците се опитват да следват тези принципи и в другите си начинания.

14.08.2008

Пазаруваме си...

2008-08-17T11:19:00.006+03:00

Преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи глоба на производителите на яйца и пилешко месо. Причината бе констатиране на картелно споразумение за изкуствено поддържане на високи производствени цени. Смея да твърдя, че като потребители слабо познаваме тази класическа за всяка пазарна икономика болест - картелите. Това са неформални съюзи на производители или търговци от дадена сфера, за договаряне на цени или заплати, разминаващи се с реалните на пазара. В полза на собствениците, разбира се. Картелите вредят на потребителите в не по-малка степен от корупцията, защото по същия начин премахват конкуренцията като фактор за развитие. От имитацията на конкуренция, налагана от картелите, най-пряко и на първо място се ощетяват крайните потребители, т.е. всеки един от нас, защото, без да съзнаваме, сме принудени да пазаруваме на цени, далеч по-високи от реалните. Народът отдавна е казал - не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Ето защо е важно да се поощряват усилията на държавата и на структурите на гражданското общество, които следят за интересите на потребителите. В този смисъл заслужава похвала дейността на КЗК, която не за първи път налага глоби при констатация на картелни образувания. Преди птицевъдите бяха застрахователите заради цената на "Гражданска отговорност" и производителите на олио - сещаме се защо. Но какво от това? Размерът на глобата е обидно смешен, ако го съпоставим с печалбите от спекулативно високите цени.
Сещам се за три трудни начина за борба с този пазарен проблем. Единият е глобите, налагани от държавата, да бъдат значителен дял от реализираните печалби за картелите. Вероятно в българските условия това ще доведе до нарастване на рушветите вместо на събираемостта на глобите. Другите два начина са по-близо до законите на пазарната икономика и ролята на гражданското общество. Държавата би могла в по-голяма степен да се възползва от членството в ЕС и когато има констатиран картел, да се стимулира вносът на стоки от чужди производители. Безсмислено е да се защитават български производители, които нямат уважение и респект към родните им потребители. Гражданският сектор и държавата трябва смело и масирано да оповестяват имената на фирми, замесени в картелни образувания, до пълното им дискредитиране в очите на потребителите. Загубата на клиенти и престиж в пазарната икономика е нещо, което всеки недобронамерен собственик може сам да си калкулира. Така, както в момента на нас не ни излиза сметката.
Като млад социалист знам, че пазарната икономика не бива да води до пазарно общество. Пазарът в икономиката има нужда от държавен и обществен контрол, за да не се изврати в крайности, погубващи възможностите за развитие на хората.

24.07.2008

Бойко-скептицизъм

2008-08-17T11:19:00.003+03:00

Доста е напрегнат животът в София. Сигурно си мислите, че е напрегнато заради докладите на ЕК и вота на недоверие към правителството. Не. Това са само допълнителни екстри към рушащата се нервна система на гражданите на столицата. Това, което вади от равновесие хората, са дребните житейски действителности. Например заринатият в боклук център на града. Градският транспорт е претъпкан и горещ като фурна. Цената на пътуването обаче нарасна. Бездомните кучета са обичайна гледка. Задръстванията, въпреки отпускарския сезон, са огромни, а местата за паркиране все така дефицитни. Синята зона бе обявена за незаконна, но продължава да расте, което странно защо изобщо не се отразява на печалбата на "Паркинги и гаражи".
Изброявам тези банални вече проблеми, защото се замислям до каква степен те бавят развитието на хората, избрали София за личностното си реализиране. Липсата на напредък по всеки един от тях засилва българоскептицизма в обществото. В този смисъл искам да успокоя премиера и президента, които също са граждани на София, че опасност от евроскептицизъм в града няма. Но на българоскептицизма трябва да се обърне внимание, особено от кмета Борисов, който вече три години носи отговорността за липсата на достойни условия за живот на близо два милиона българи, заредени с еврооптимизъм. Хората отдавна знаят, че Европа е преди всичко и набор от ценности и манталитет на поведение. Очакват да ги открият в действията на политиците и да ги усетят в ежедневния си бит. Ето това не желаят да разберат политиците. Например чистотата на улиците е много важно нещо. Защо обаче миенето се извършва в най-натоварения с трафик период на деня? Камионите за извозване на боклука също си вършат работата в най-натоварените часове. Улиците се ремонтират по същия начин.
Тези на пръв поглед незначими подробности ежедневно блокират града. Независимо дали човек е решил да ползва градския транспорт или колата си, денят му се невротизира още на път за работа. Това засилва българоскептицизма и еврооптимизма едновременно, защото жителите на София отдавна знаят, че всеки голям европейски град се чисти, ремонтира и т.н. през нощта. Това се прави за удобство на гражданите, а не на фирмите, наети от общината. Интересно ще е някой икономист да пресметне колко работни часа са загубили високо квалифицирани специалисти в задръствания, как това се е отразило на работоспособността им, какво е загубила икономиката на града. Евродокладите засилват българоскептицизма в обществото, но са нещо по-отдалечено и абстрактно в бита на хората. Примерите, които дадох, обаче са реално ежедневие за твърде много хора. В същото време решенията изглеждат лесни, стига да има политици, които да искат да прилагат на практика европейския манталитет и опит. Кметът да му мисли, защото еврооптимизмът на софиянци започва да се трансформира в Бойко-скептицизъм.

31.07.2008

Трудни пари

2008-08-17T11:18:00.002+03:00

С наближаване датата за обнародване на доклада за напредъка на България, изготвян от Европейската комисия, зачестяват и скандалните разкрития за злоупотреби със средства на съюза у нас. Макар темата да не е нова за българската административна, политическа и икономическа действителност, считам, че не е излишно да споделя мисли по нея. Защо стигаме до подобни проблеми? Защото българският бизнес в голямата си част продължава да гледа на средствата по държавни поръчки като на лесни пари за лесно забогатяване. Щом държавата отпуска средства за нещо, първата цел е колкото се може по-голяма част от тях да бъдат откраднати чрез отчитане на несъществуващи дейности или половинчато инвестиране в такива, които са видими. За целта е необходимо да се търси всеотдайно сътрудничество с администрацията и политическата класа. За задоволяване на корупционните потребности не се жалят средства. Такъв е манталитетът на бизнеса в България.
Този модел бе грижливо налаган през седемнадесетте години до членството на България в ЕС. Слава Богу, то вече е факт. Сега бизнесът трябва някак да осъзнае каква е разликата. Защото днес държавата отпуска значително повече средства за нуждите на която и да било сфера. Разликата е, че голяма част от тях са европейски. Процесът на усвояване и отчетност се контролират от хора, непознати за българските ширини от последните десетилетия. В този смисъл, ако някой иска да продължи да си краде постарому, по-добре да насочи усилията си към Брюксел, където също има корупция. Това няма да е лека задача. Постоянно се гледат в ръцете, конкуренцията между мощни лобистки групи е жестока, а политическият и обществен контрол е всемогъщ. Въпреки това някои поемат риска с ясното съзнание, че ако нещо нередно излезе наяве, губят всичко веднага и завинаги. Това прави източването на еврофондове доста неразумно занимание. В България това все още не е осъзнато напълно, но е въпрос на време.
А колко прости и полезни могат да бъдат нещата. Достатъчно е да осъзнаем, че за усвояването на средства от еврофондовете е достатъчно бизнесът да предлага най-доброто качество и прозрачно - буква по буква - да следва изпълнението на всеки договор за обществена поръчка или европроект. Печалбите са законни и големи, възнагражденията за служителите и работниците също са стимулиращи и добри за българските стандарти. Всяка фирма, която работи по европроекти, коректно и отговорно трупа позитивен имидж, който й помага по-лесно да печели проекти в бъдеще. Но всичко това не е достатъчно. На нашите географски ширини искаме всичките пари на света и ако може без да ни напомнят за договорните ангажименти. България не бива да си позволява лукса да злоупотребява със средства, за изработването на които хора в други държави от съюза е трябвало да работят здраво. Те ни ги предоставят, за да създаваме по-добри възможности за развитие на бизнеса, на социалната среда, на всеки един от нас. Осъзнаваме ли това? Ще се възползваме ли от златните възможности за развитие, които ни се предоставят на тепсия? И още нещо. Познаваме манталитета на българската администрация и бизнес. Предлагам да броим до десет, преди смело да хулим евробюрократите.

17.07.2008

Латинообщество

2008-08-17T11:17:00.001+03:00

Преди няколко дни станах свидетел на следната сцена. Две момичета от ромски произход претърсваха кофите за смет пред блока, в който живея. Едната държеше под мишница бебе, видимо на около 6 месеца. Имаха доста окаян вид. Намериха кофа с латекс, която пуснаха в чувал, потеглиха към следващите кофи, а латексът течеше по дрехите и улицата. Мислех да ги заговоря, но не посмях. Това се случи в деня, в който се сдобих с телефон, поддържащ безжичен интернет. Моят проблем беше, че не навсякъде в София мога да ползвам Wi-Fi. А какви са проблемите на тези две мои съгражданки?
Сигурен съм, че много от нас са били свидетели на подобни гледки, че дори на по-фрапиращи. Въпросът, който си задавам, е дали е нормално да свикваме с тях, или ще търсим решение на тези социални проблеми. Притеснява ме, че обществото по-скоро се дразни от начина на живот на ромите, отколкото да търси решение на общия ни проблем. Проблемът е, че България се превръща в страна на контрастите. Средната класа предпочита ромите да живеят в гето зад високи стени, за да не ни дразнят с нехигиеничното си присъствие. Други българи пък, натрупали за петнайсетина години огромно състояние, започват все по-организирано да се ограждат в квартали също с високи дувари, за да не се дразнят от мрънкането на съгражданите си, работещи срещу заплата и коментиращи ръста на цените. Чудесен латиномодел! Всеки си се е оградил и си живее посвоему. Вярно е, че преходът бе тежък, но вече сме част от ЕС.
Спомням си преди години, като ставаше дума за обществени проблеми в развитите западни общества, използвахме фразата "Да им имам проблемите!". България ще продължи да се развива възходящо в икономическо отношение. Точно сега трябва да осъзнаем, че от нас, като общество, от правителствата, които излъчваме занапред, ще зависи дали ще има проблеми, които крием зад стени. Двете ми съгражданки до кофата за смет нямат и никога няма да имат шанс да се реализират в обществото извън гетото. Не цвета на кожата, а липсата на елементарна грамотност ги прави вечни аутсайдери в галопиращото информационно общество. Детето, което носеха, може да стане най-гениалният програмист. Това ще е възможно, ако обществото осъзнае, че всеки има право на развитие. Трябва да бъдем по-взискателни, да изискваме повече от съгражданите си и от държавата. Иначе групата на тоталните аутсайдери ще расте все по-застрашително. Това означава да престанем да се съгласяваме, че щом някой е циганин и тъне в мизерия, обричайки поколението си на същия живот, значи всичко е "наред".
В Латинска Америка е така. Бедните, средната класа и богатите са три касти, които нямат допирни точки. Невъзможно е да преминеш от една в друга. Всеки си живее живота, без да пречи на другите. Но като социалисти ние трябва да се стремим да изкореняваме този модел от все повече места по света. А не да го утвърждаваме в собствената си страна. И точно затова час по-скоро трябва да разрушим гетата и стените между кастите в България.

10.07.2008

Облаци на хоризонта

2008-08-17T11:16:00.001+03:00

Търговците и хотелиерите на Слънчев бряг пропищели от слабия сезон тази година. Няма как да е другояче. Презастрояването на курорта, надпреварата в печалбарството и ниското качество на предлаганите услуги логично водят до този резултат. Вероятно неприятната изненада от слаб сезон ще се повтори и догодина. Дори да се предприемат адекватни мерки, позитивният резултат би се усетил след години.
Аз живея в жк "Младост" в София и със сигурност не бих си похарчил спестените за почивка пари за същата обстановка на морето. Дори не е същото. На морето е още по-тясно, по-шумно и безсмислено скъпо. За неадекватната обстановка по много от морските ни курорти сигурно известна вина носят държавата и общините, защото през годините на преход се направиха безброй много компромиси със закони и наредби, за да се удовлетвори мерака на различни бизнесмени за бърза печалба. Но основна вина откривам в поведението на българския бизнес. Районът на Слънчев бряг и Несебър е подходящ символ на мутризацията в бизнеса. Набързо спечелените пари чрез рекет и всевъзможни далавери бяха глупаво инвестирани и профукани в строителството на хотели и заведения, без да се дава сметка за развитието на пазара на недвижими имоти, перспективите за развитие на туризма и какво превръща дадена туристическа индустрия в успешна.
Дори е нямало кой да се сети, че леглова база с мащабите на Пловдив няма откъде да се захрани с вода. Това вероятно се е случило и с цената на щедри рушвети за администрациите, издаващи разрешителни и извършващи контрол. Всичко това ясно говори за отсъствието на култура. Тези проблеми оттам насетне се пренасят в предлаганите услуги. От нощувката до чадъра на плажа всичко се плаща на неразумно високи цени, а отсъствието на бакшиш в заведенията директно превръща туриста във враг на персонала.
Проблемът е в това, че собствениците и мениджърите на хотели в курорта трудно могат да си представят профила на туриста, който желаят. Абсолютно им е невъзможно да вникнат в манталитета на един български или чуждестранен турист, за да настроят услугите си така, че почиващите да са доволни. А това е най-важното. Без значение кой колко пари може да отдели за почивка, всеки заслужава най-доброто срещу парите си. Това е дълбоко осъзната аксиома в конкурентните за българския туризъм дестинации. Това говори и за уважението към труда на всеки от нас, защото на фона на скромните доходи в страната спестените за почивка средства имат особено висока стойност. Те са ни коствали не малко усилия през годината.
Не ми е жал за предстоящите фалити на хора без култура в бизнеса, но съжалявам, че заради тях ще страда имиджа на българския туризъм, който пълни бюджета на държавата. За да предотвратим повторно развитие на сценария Слънчев бряг като гражданско общество, следва да подкрепим по-сериозно усилията на еколозите за запазване на природния и туристическия потенциал на държавата.

03.07.2008

Бъркаме темата

2008-08-17T11:15:00.004+03:00

Медийното пространство е наситено с коментари и анализи на президентското интервю. Акцентът в коментарите е върху това има или няма разрив между Първанов и Станишев. Отново вниманието на обществото се насочва към клюкарските пикантерии, а не към съществените политически тези, които биха били полезни. Всичко случващо се на политическата сцена у нас през тази и отминалата седмица по линия на президента и Европейската комисия има много ясна тема. Българското общество и държава се нуждаят от дълбоки реформи в политическата система. Именно това е важното, а не как и къде си общуват Първанов и Станишев. Въпреки общественото негодувание от пазаруването на гласове през местни избори 2007 сега на частичните в Сандански и Казанлък виждаме, че този негативен процес е по-нагъл и мащабен от всякога. Купуването на гласове, корупцията, свързана със закона за обществените поръчки, финансирането на партиите, състоянието на съдебната система, избирателната система и неучастието на гражданите в избори са отделни елементи от един и същи проблем. Те са навързани в здрава верига и не могат един без друг. Когато Президента говори за необходимост от реформа на политическата система, а Европейската комисия като латерна повтаря, че имаме проблеми с високите нива на корупционни практики при усвояването на парите на европейските данъкоплатци, става дума за едно и също нещо. Има нужда от механизми, които по естествен път да създават предпоставки демокрацията в България да работи. Имаме проблем с демокрацията, а не с общуването между бившия и настоящия председатели на БСП. Друго изкривяване по темите от седмицата е, че посочените проблеми са израз на вътрешнопартийното напрежение в БСП. Не е така. Когато говорим за пороци в механизмите на политическата система, водещи след себе си до корупция и фасадна демокрация, трябва много категорично да си дадем сметка, че всички значими политически сили са участници в порочния кръг. Лицата на българските политици и партиите са взаимозаменяеми до степен, която да гарантира утвърдения през прехода модел. Това е така, вероятно защото центровете на властта в държавата не са на светло, не са обект на отговорност по законите на демокрацията. Това са хора, които знаят как да заменят Станишев с Борисов, а после Борисов, с който трябва да си съхранят удоволствието от консумация на власт. Гордея се, че именно БСМ преди повече от четири години предложи първия в левицата строен модел за реформа в политическата система. Българският избирател трябва да избира партия и личности, като му се даде възможност да пренарежда листата. Партиите трябва да разполагат с достатъчно средства, набавени от данъците на избирателите, за да не им се налага да търсят добре известните пътеки за финансиране чрез обществени поръчки и дарения. Това ще увеличи личната отговорност на политиците и ще превърне корупцията във въпрос на личен избор. До изборите за парламент остава точно една година. БСП е начело на държавата, когато България де юре стана член на ЕС. Постигнахме нещо много голямо - националната ни мечта в годините на преход. Още има време да постигнем и другата мечта - де факто демокрацията да заработи на пълни обороти в полза на гражданите.

19.06.2008